Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част I

Сред много от протестантските църкви може да се чуе едно име, което повече или по-малко кара вярващите да се притесняват. Не, това не е името Сатана, въпреки че определено всеки трябва да бъде нащрек, когато той е наблизо. Става дума за името „Лаодикия“. Зад това красиво име се крие една малоазийска църква, към която апостол Йоан изпратил специална вест от името на Исус в книгата Откровение. И тази вест е доста стряскаща, разтърсваща и изобличаваща.

Какво общо има вестта към тази църква със съвременните християни? Тъй като Лаодикия е последна от седемте малоазийски църкви, към които Йоан пише, тя като че ли описва състоянието на Христовата църква точно преди края на всичко, т.е. нашето време. Това описание обаче е доста смущаващо и затова не всеки християнин иска да приеме, че тя се отнася за него и за църквата му. Въпросът обаче е, че ако се вгледаме по-задълбочено в състояните на християнските общества днес, ще видим, че те наистина отговарят на това описание – независимо дали го признават или не.

Името Лаодикия е добре познато на всички адвентисти. Почти от самото начало на съществуването си Църквата на адвентистите от седмия ден припознава себе си в лаодикийската църква от Откровението. В огромната част от историята си адвентистите не са се страхували да сложат пръст в раната, да видят себе си в тази църква и да признаят, че вестта в нея е тяхната най-голяма нужда. Затова разбирането на тази вест е ключово във формирането на отношението ни към Адвентната църква днес. Има значение как разбираме тази вест. Например една теория твърди, че чрез вестта към Лаодикия Господ всъщност иска да каже, че е отхвърлил или най-малкото скоро ще отхвърли Адвентната църква и ще работи само с отделни личности. Тъй като тази интерпретация касае само адвентистите, за целите на тази статия оттук нататък под името „Лаодикия“ ще разбираме само Църквата на адвентистите от седмия ден. Въпреки че категорично можем да кажем, че тази вест е актуална за всяка съвременна църква, в тази статия ще приемем, че се отнася само за адвентистите от седмия ден. Нека да видим, дали наистина чрез вестта към Лаодикия може да се докаже, че Господ е отхвърлил или скоро ще отхвърли Адвентната църква. Да се опитаме да разберем, какво всъщност казва Исус в тази вест. И тъй като във фокуса на вниманието ни ще бъде вестта към Лаодикия, нека да я представим още от самото начало:

„До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински Свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш. Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откр. 3:14-22).

Както виждаме, вестта към Лаодикия е много силна и укорителна, но също така тя има невероятно насърчаващ край. Наистина си струва да обърнем по-задълбочено внимание на тази вест и на въпросната теория в интерпретирането й.

1. Разбиране на вестите към седемте малоазийски църкви.

Няколко са особеностите, които трябва да имаме предвид, когато тълкуваме вестта към Лаодикия. Например винаги когато започваме да тълкуваме Откровението, където се намира вестта към Лаодикия, трябва да се съобразяваме с вида литература на тази книга. Както е посочено в статията Книгата Откровение, по-голямата част от Откровението е апокалиптична литература – апокалиптични видения и символи, които се намират от гл. 4 до средата на гл. 22. Тази апокалиптична част обаче е обградена от друг вид литература – писмо. Така да се каже, апокалиптичната част на Откровението е обградена от една писмена (от „писмо“) рамка – гл. 1-3 в началото и последната част на гл. 22 в края. А вестта към църквата в Лаодикия е последната от вестите към седемте малоазийски църкви, които се намират именно в тази писмена рамка. Това означава, че макар и съдържаща символи тази част от Откровението не е богата на апокалиптична символика както апокалиптичната й част. Вестите към седемте църкви имат по-скоро характера послания, в които има някакъв символизъм. По своя стил те наподобяват класическите пророчества, а не апокалиптичните.

За да разберем вестта към Лаодикия правилно, трябва да имаме представа от вестите към седемте църкви като цяло. Нужно е да имаме предвид три неща:

1) Това са вести към седем църкви от Мала Азия, които по времето на Йоан са имали проблеми и първоначалното приложение на вестите е точно към тях

Тъй като се посочват конкретни църкви от конкретни места и се описват специфични техни характеристики и проблеми, първата стъпка от всяко тълкувание на тази част от Откровението изисква тези вести да се приемат като вести към буквални, конкретни, съществуващи в миналото църкви. Всякакъв опит за приложение на тези вести по-нататък трябва да се съобрази с това и да започне оттук.

2) Всяка от тези вести е приложима за хора и църкви от всички векове дотолкова, доколкото те имат сходни проблеми

Независимо че тези вести описват частните случаи на няколко малоазиийски църкви от I век, те са приложими като ръководство и утеха на всеки вярващ и всяка църква от новозаветно време, стига проблемите на тези вярващи и църкви да са сходни с проблемите на седемте малоазиийски църкви. Този принцип е валиден за тълкуването на всички части на Свещеното писание.

3) Седемте църкви представят символично историята на християнската църква от времето на ранната църква до края

Някои от особеностите на тези седем малоазийски църкви правят впечатление. Първо, повечето от тези църкви не са били значителни християнски центрове през I век с ключова позиция относно мисията на ранната църква. Човек с основание би попитал: „Защо точно към тези църкви се отправят вести в една толкова важна за християнството книга? Нима не е имало и други църкви с по-големи проблеми, които да са се нуждаели много повече от подобни вести?“ Явно, че зад избора на тези църкви трябва да стоят и други съображения. Макар и не особено значителни тези местни църкви вероятно имат проблеми, които могат да намерят по-широко приложение. Освен това бройката на църквите е седем – едно ключово за книгата Откровение число говорещо за пълнота, завършеност. Това значи, че тук трябва да има нещо повече от просто едни вести към няколко църкви от I век. И наистина, ако направим опит да обобщим историята на християнството от времето на Исус досега, ще видим, че църквата е минала през периоди много сходни на описанието на тези седем църкви. Така че имайки предвид всичко това не е трудно да приемем, че седемте църкви символизират историята на християнската църква от нейното начало до самият й край, а вестите към тези църкви представляват Божията гледна точка за това, какво се случва с Неговата църква, какви са проблемите й и какво е тяхното решение.

Тъй като вестите към седемте църкви са в писмената част на Откровението, те носят характеристиките на класическите пророчества. А две от техните най-важни характеристики са, че те могат да бъдат условни и че могат да имат повече от едно изпълнение. Затова второто приложение на тези вести към периоди от християнската история е напълно приемливо.

Най-горещите въпроси са към църквата в Лаодикия и то в нейното символично значение като последна фаза от християнската история. Затова в тази статия ще се спрем само на тази църква. Когато правим това обаче, не трябва да губим от погледа си историческата ситуация – проблемът на църквата в Лаодикия от I век.

2. Твърдения, че Лаодикия е отхвърлена от Бога.

Няколко са аргументите, които критиците на Адвентната църква използват, за да докажат чрез вестта към Лаодикия, че тя е отхвърлена от Бога. Затова разглеждайки аргументите им е важно да разберем, с какво се характеризира църквата Лаодикия и вестта към тази църква и какво може да бъде вярно за нейното приложение днес и кое е недопустимо.

1) Личният елемент във вестта към Лаодикия

Един от най-често използваните аргументи целящи да докажат, че Господ е отхвърлил Лаодикия (т.е. Адвентната църква) като организация и че Той вече действа само с отделни личности, е личният елемент, който се появява във вестта към Лаодикия:

„…Ако чуе някой гласа Ми…“ (Откр. 3:20б).

Твърди се, че понеже Верният Свидетел се обръща лично към някого (в ед. ч.), това автоматично означава, че Господ е отхвърлил Адвентната църква като организация и институция. Дали това е така?

1) Това, че вестите към Лаодикия стават персонални, не може автоматично да означава, че се изключва видимата страна на църквата – нейната институция и организация и да означава, че Господ вече не работи с една организация. Колкото означава едното, толкова означава и другото.

Личният елемент говори за интимност. Там, където има интимност между Христос и мен, дори и да има общество, то е оставено в сянка и има само Господ и мен. Но това, че обществото е в сянка, не означава, че го няма. Така че моето интимно общение с Бога не отхвърля нуждата и наличието на организиран Божий народ.

Всъщност интимната връзка с Бога е нужда валидна за всяко време, за всеки вярващ, за всяка епоха и затова появяването на личния елемент в тази вест по никакъв начин не доказва отхвърлянето на църковната организация. Просто разкрива една голяма нужда на вярващите от последното време. Какъв е проблемът на Бог да търси интимно общение с всяко от децата Си и да се обръща лично към него в рамките на една църковна организация? Да не би съпричастността към една църковна организация автоматично да означава невъзможност за лична връзка с Бога? Този, който счита, че съществуването на личен елемент в тази вест означава отхвърляне на организацията, трябва да докаже, че личното общение с Бога и организираната църква са несъвместими.

Така че използването на личен елемент в тази вест означава, колкото отхвърляне на църковната организация, толкова и запазването й. Личният елемент изобщо не засяга църковната организация. Затова е личен елемент.

2) Вероятна причина за използването на личен елемент в тази вест може да е и факта, че вестите, които Исус отправя към църквите, са всъщност адресирани до ангелите на седемте църкви. Всяка църква има свой ангел, към който Исус се обръща. Интересното в случая е, че макар и да са Негови, Исус не се обръща директно към всяка от църквите, а към ангелите на тези църкви. А тези ангели винаги се идентифицират с цялата църква, която представляват. Това го виждаме още от самото начало:

„До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника: Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи; и имаш търпение и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш“ (Откр. 2:1-5).

Тук Исус се обръща към ангела на ефеската църква, но може ли един истински ангел да бъде похвален, че не се е уморил или още повече да бъде изобличаван, че е оставил първата си любов и че трябва да се покае? Тези изказвания имат смисъл, само ако тук ангелът бива идентифициран с една цяла църква съставена от хора. И виждаме личния елемент, който се използва – Исус се обръща към ангела в ед. ч., „ти“: „ти“ не си се уморил, „ти“ си оставил първата си любов, „ти“ трябва да се покаеш; въпреки че съвсем ясно се визира цялата църква.

Следователно още от самото начало виждаме да се налага личния елемент в обръщението на Исус към църквите. Това обаче означава ли, че Той не се интересува от църквата като организация, а само от отделните вярващи като индивиди, които като че не са събрани заедно в организация? Подобен личен елемент на обръщение откриваме и при всяка една от другите църкви. Нещо повече. Има доказателства, че личното обръщение (в ед. ч.) всъщност е обръщение към всички, към цялата църква:

А) Откр. 2:10:

„Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш“ – употреба на единствено число.

„Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни“ – употреба на множествено число.

„Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота“ – употреба на единствено число.

Тук виждаме едно съвсем свободно преминаване от обръщение към една личност (в ед. ч.) към обръщение към няколко личности (в мн. ч.) и после пак обръщение към един (в ед. ч.).

Б) Откр. 2:15, 16:

„Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите“ – употреба на единствено число, но загатване и за група от хора.

„И така, покай се“ – употреба на единствено число.

„И ако не, ще дойда при тебе скоро“ – употреба на единствено число.

„И ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“ – употреба на множествено число.

Защо той (единият) трябва да се покайва, ако те (няколкото) държат една ерес? Тук отново имаме смесване на личното обръщение с многото хора.

Така че съществуването на личен елемент във вестта към Лаодикия по никакъв начин не доказва, че Адвентната църква е отхвърлена като църква и институция.

3) Приемането на идеята, че Господ отхвърля църквата Лаодикия и започва да комуникира само с личности, противоречи на ясно открития в Писанието Божий подход за извършване на делото Му – да избере народ, чрез който Той да извърши прокламирането на истината и благовестието. Това би означавало да приемем, че във всички епохи Господ е имал Свой народ, но изведнъж в края, когато е кулминацията на борбата, в най-върховния момент Той вече не се нуждае от организиран народ, а работи само с отделни личности. Как точно се извършва работа с отделни личности, които не са организирани, но все пак да постигнат някаква цел? Как точно се проповядва една специфична вест към един толкова многообразен и пълен с предизвикателства свят, но без да има организиран Божий народ? Е ли е такова нещо възможно?

2) Липса на похвали към Лаодикия

Друг аргумент, който се използва, за да се докаже, че Лаодикия е отхвърлена, е че към тази църква няма похвали за разлика от всички останали. Всъщност, това не е точно така. Освен Лаодикия има още една църква, към която няма похвали – Сардис. Това, че за нея се казва, че там имало няколко човека, които не са се осквернили (Откр. 3:4), не е похвала към църквата. Похвалата във вестите към седемте църкви винаги е включена във формулата, с която вестта започва: „Зная твоите дела“ или само „Зная“ последвани от нещо положително. Това липсва при Сардис. Така че Лаодикия не е единствената църква без похвала.

Ако липсата на похвала означава, че Господ не благоволи в Адвентната църква и я отхвърля, тогава какво да кажем за Пергам, към която има похвали, но символизира отстъплението на християнството в ранното Средновековие? Или какво да кажем за Тиатир, към която също има похвали, но символизира католицизма от Средновековието? Да не би съвременната Лаодикия (т.е. Адвентната църква) да е в по-лошо състояние от правещата компромиси с езичеството църква от ранното Средновековие или от жестокия католицизъм през Средновековието? Затова липсата на похвала към Лаодикия по никакъв начин не означава, че Адвентната църква има само Божието неодобрение и е отпаднала.

3. Изобличение за духовното състояние, не за теологията.

Хората, които са избрали да критикуват Адвентната църква чрез вестта към Лаодикия, пропускат нещо много важно в тази вест. Когато прилагаме вестта към Лаодикия към съвременната църква (т.е. към Адвентната църква), винаги трябва да изхождаме от конкретния проблем на историческата църква в Лаодикия – нещо, което поддръжниците на разглежданата теория не правят.

Лаодикия е най-големият от трите града на долината Ликус (другите два града са Йерапол и Колос – Кол. 4:13). Лаодикия бил известен със своето медицинско училище и производството на очна мас, а водите в този район били с различна температура. Освен това градът бил известен и с износа на черна вълна и производството на дрехи, а като израз на престиж и богатство било носенето на черни дрехи.

Една от основните характеристики на града била голямото му богатство и сложна банкова система. Можем да придобием някакви впечатления за това от един фрапиращ случай. Градът бил пострадал тежко от голямо земетресение през 61 г.сл.Хр. Рим предложил финансова помощ за възстановяването на града, но лаодикийците отказали да я приемат, защото те били достатъчно богати сами да си възстановят града.

Изхождайки от ситуацията през I век виждаме, че проблемът на Лаодикия е чувството й за самодостатъчност. Истинските нужди, както на историческата църква, така и на съвременната, са: вяра действаща чрез любов, Христовата правда и пълнотата на Святия Дух (Откр. 3:18).

Забележете, че тук няма изобличение по отношение на теологията на църквата, а само по отношение на практичното християнско живеене. За разлика от църквите в Пергам и Тиатир, които имат теологични проблеми. Следователно, ако вярваме, че Лаодикия символизира Адвентната църква, не би трябвало да търсим проблеми в теологията й, а във всекидневното живеене на адвентистите като християни – нещо, което адвентистите никога не са отричали. Напротив. А щом като според вестта към Лаодикия тази църква няма проблем с теологията си, значи няма основание да се нападат ученията на Адвентната църква.

Прочетете и статията Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част II, в която разглеждаме и другите твърдения на теорията, че чрез вестта към Лаодикия Господ казва, че е отхвърлил Адвентната църква.

Адвентната църква никога не се е страхувала да определи себе си с едно тежко описание като това на църквата Лаодикия. Въпреки това библейските доказателства сочат, че теорията твърдяща, че вестта към Лаодикия означава, че Господ е отхвърлил Адвентната църква, е неоснователна.