Видението за седемте църкви е първата серия от видения в Откровението (Откр. 1:10-3:22). След разрушаването на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. Мала Азия става центърът на християнството. Обектът на видението са седем църкви от този регион (Откр. 1:4, 11), които са били под грижата на апостол Йоан и които получават специални вести от Исус Христос. Четенето на тези вести не предизвиква големи трудности, но това не значи, че не съществуват особености, които трябва да се имат предвид в тълкуването. Видението за седемте църкви ни вкарва в удивителния свят на книгата Откровение и поражда в нас очакване за това, което идва след него.
1. Видението за седемте църкви.
Както при тълкуването на коя да е библейска книга и в тълкуването на Откровението трябва да се съобразяваме с вида литература на тази книга. От статията Книгата Откровение установяваме, че по-голямата част от Откровението е апокалиптика – апокалиптични видения и символи, които се намират от гл. 4 до средата на гл. 22. Тази апокалиптична част е обградена от друг вид литература – писмо. С други думи, апокалиптичната част на Откровението е обградена от една писмена (от „писмо“) рамка – гл. 1-3 в началото и последната част на гл. 22 в края. В нея се намират прологът и епилогът на книгата (прочетете статиите Прологът на Откровението и Епилогът на Откровението). Писмената рамка също съдържа символи, повечето от които откриваме и в апокалиптичната част, но текстът като цяло не е апокалиптична символика. Именно тук се намира първото видение на книгата – видението за седемте църкви (Откр. 1:10-3:22). Бидейки в писмената рамка на книгата то се отличава от другите видения, които са богати на апокалиптична символика. Вестите към седемте църкви имат по-скоро характера на послания, в които има някакъв символизъм. Ако търсим сравнение с вид пророчество, тези вестите наподобяват по своя стил класическите пророчества, а не апокалиптичните. От статията Макроструктура на книгата Откровение разбираме, че това видение е първата от историческите серии и се състои само от въведителна сцена (Откр. 1:10-20) и основополагащо пророческо описание в историята (Откр. 2-3 гл.). То е елементът А от хиазма, на който е изградена книгата и бива балансирано от паралелното му видение – това за Новия Ерусалим и новата земя, което е елемента A’ в структурата на книгата и което разглеждаме в статията Новият Ерусалим и новата земя. Серията за седемте църкви представя църквата на земята, която е в борба и която е насърчена да бъде победител. Видението за Новия Ерусалим и новата земя описва църквата, която е вече победител и триумфира с получената от Бога награда.
За да сме в състояние да разберем вестите към седемте църкви правилно, трябва да имаме предвид три неща:
1) Вести към първите читатели на книгата
В това видение откриваме вести към седем църкви от Мала Азия, които по времето на Йоан са имали проблеми. Всъщност дори и при един бегъл прочит на видението може да се установи, че в него се посочват конкретни църкви от конкретни градове. Конкретизирането отива още една крачка напред като се описват и специфични техни характеристики и проблеми. Това означава, че първата стъпка от всяко тълкувание на тази част от Откровението изисква тези вести да се приемат като вести към буквални, конкретни, съществуващи в миналото църкви. Всякакъв опит за приложение на тези вести по-нататък трябва да се съобрази с това и да започне оттук.
2) Вести към всички читатели на книгата
Това, че тези вести описват частните случаи на няколко малоазиийски църкви от I век, не означава, че те са неприложими за други църкви. Напротив. Веднага може да се забележи, че бройката на църквите е седем. Това е едно ключово за книгата Откровение число говорещо за пълнота, завършеност, което значи, че тук трябва да има нещо повече от просто едни вести към няколко църкви. Тези вести трябва да имат по-широко приложение. Всяка от тях приключва със следния призив:
„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите…“ (Откр. 2:7а).
Това, което Христос казва на една определена църква, Святият Дух го разпространява до всяка църква и всеки вярващ, които са готови да слушат (Откр. 2:11, 17, 29; 3:6, 13, 22). Всяка от вестите е насочена към представителен контекст, който християните от следващите векове са виждали като приложим и за църквата в тяхното време. А това означава, че тези вести могат да се ползват като ръководство и утеха от всеки вярващ и всяка църква от новозаветно време, ако проблемите на тези вярващи и църкви са сходни с проблемите на седемте малоазиийски църкви. Всъщност всяка църква, която е съществувала някога или все още съществува, или ще се появи в бъдеще, прилича повече или по-малко на някоя от малоазийските църкви.
3) Пророчески вести
Описанието на седемте църкви и вестите на Христос към тях може да се възприеме и като едно пророческо описание на църквата в цялата християнска епоха. Тъй като това приложение предизвиква повече дебати, сме го разгледали специално по-надолу.
2. Въведение към видението за седемте църкви.
Като всяко въведение на виденията в книгата Откровение, и въведението към серията за седемте църкви (Откр. 1:10-20) описва една храмова обстановка (ст. 12-16). Тази храмова обстановка обаче е по-семпла в сравнение с тези на другите видения, защото всичко описано в това видение се случва на земята (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – IV). Сякаш отделението Светая на светилището бива пресъздадено при Йоан и там той вижда „Един, Който приличаше на Човешкия Син“ (ст. 13). Същата титла се използва и от пророк Даниил в описанието му на „един като Човешки Син“ (Дан. 7:13), който получава власт от Бога (ст. 14). Това е една божествена фигура, в която можем да видим Исус Христос (Марк 13:26). Сравняването на описанието на този, който Йоан вижда (Откр. 1:13-16), с други текстове на Откровението също го идентифицира като Исус Христос (Откр. 2:18; 14:14; 19:11-15). Освен това и собственото му представяне не може да бъде определено като отнасящо се за друга личност (Откр. 1:17, 18). Разпознаването на Христос тук не е никак трудно. По-важното е да установим, в каква роля Той ни бива представен. Исус е описан като „облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс“ (Откр. 1:13). Гръцкият израз се отнася за дрехата на първосвещеника (Изх. 28:4, 31; 29:5; Зах. 3:5), което представя Христос в това описание като първосвещеник. Но с дълги дрехи и стегнати с пояс са били и заемащите високи служби (Исая 22:21). Тук описанието на Исус е почти идентично с описанието от пророк Даниил на друга фигура (Дан. 10:5-12), а тази божествена фигура не изпълнява свещенническа роля. Пророк Езекиил вижда фигура с подобно облекло, която има ролята на съдия (Езек. 9:2, 3, 11). Така че тук апостол Йоан трябва да представя Христос в Неговото свещеническо и царствено облекло, с което се показва, че Той изпълнява както свещеническа, така и царска роля.
Заедно с небесния Първосвещеник Йоан вижда седем светилника. Понеже това е картина на Светая, трябва да заключим, че светилникът на Светая бива модифициран от едно цяло тяло с общо седем клона (Изх. 25:31-39) в седем отделни светилника, които символизират седемте църкви, към които биват отправени вестите на Христос (Откр. 1:20). Тук имаме едно специфично приложение на типологията на светилника от еврейското светилище съобразено с очакването вярващите и църквата да бъдат „светлината на света“ и „светило“ поставено на „светилника“ (Матей 5:14-16). Първосвещеникът се намира „всред светилниците“ (Откр. 1:13) и „ходи всред“ тях (Откр. 2:1), което трябва да служи за насърчение на всички църкви в техните изпитания и скърби, както и за уверение, че небето знае всичко, което се случва в тях.
3. Вестите към седемте малоазийски църкви от I век и тяхното приложение.
Първата ни задача в тълкуването на видението за седемте църкви е да погледнем на него като на вести отправени към седем действителни малоазийски църкви от края на I век. Направим ли това, ще сме в състояние да преценим, как да приложим тези вести и за всички вярващи от новозаветната епоха. Но тълкуванието трябва да започне със състоянието и проблемите на седемте малоазийски църкви. Всъщност тези църкви са получатели не само на вестите от първото видение на книгата, но и на цялата книга (Откр. 1:4). Подредбата на църквите (ст. 11) отговаря на реда, по който тези вести биха били занесени на получателите, ако вестителят тръгне от о. Патмос, на който се е намирал апостол Йоан – Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Да го направим по-ясно с една графика:
От вестите отправени към тези църкви можем да съдим за проблемите им и тъй като тези църкви принадлежат към един регион, можем да си изградим някаква представа за състоянието на християнската църква в Мала Азия от края на I век. Това е място, в което е имало много силен култ към императора, силно езическо влияние, християните са живели с опасност от преследване, а голяма част от проблемите им са били създавани от евреите от този район. Също така някои от църквите от Мала Азия са били силно повлияни от учението на николаитите, за което не се знае нищо, освен може би че е било сходно с това на Валаам (Откр. 2:14, 15), чрез което израилтяните били съблазнени да участват в идолопоклонство и блудство (Числа 25:1, 2; 31:16). В това видение има картини и от езическата действителност около християните в Мала Азия, както и от историята на региона, защото това са били познати теми за вярващите там и Господ може да им говори и чрез тях.
Писмата към църквите не са обикновени писма и са различни от посланията на апостолите в Новия завет. Те не идват от апостол Йоан, а директно от Исус. Авторът им бива идентифициран още в началото на всяко. Той дава инструкциите на Йоан какво да пише и използва гръцки израз, който подчертава божествения произход и авторитет на писмата „…пиши: Това казва…“. Структурата им състояща се от въведение, централна част и двойно заключение отразява структурата на царските и имперските декрети. Това означава, че не трябва да гледаме на тях като на лични писма към църквите, а като на официални укази. Христос е „Цар на царете и Господ на господарите“ (Откр. 19:16), Който дава инструкции на поданиците Си. Но също така в тези писма може да бъде разпозната и структурата на древните завети състояща се от преамбюла, пролог, условия или изисквания, благословения и проклятия, и свидетели. По този начин седемте послания служат и като изявление за подновяване на завета на Исус със всяка от седемте църкви.
Сега вече можем да преминем към разглеждането на отделните вести. Във всяка от тях Христос се разкрива с някоя от характеристиките, с които бива описан в началото (Откр. 1:12-18), което има за цел да засили въздействието на вестта, която се отправя. С оглед на мястото тук ще пропуснем този момент. Познаването на обстановката и историята на градове, в които са тези църкви, е също от голяма полза в разбирането на езика, който бива използван във вестите, но отново с оглед на мястото тук ще бъдем много пестеливи.
1) Вестта към ефеската църква
Ето какво представлява вестта към ефеската църква:
„До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника: Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи; и имаш търпение и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай“ (Откр. 2:1-7).
Тук намираме описание на състоянието в ефеската църква около 30 години след представянето й в книгата Деяния на апостолите и писанията на апостол Павел. Тя бива похвалена от Христос за нейните дела. Тя е извършила много в Неговото име, работила е неуморимо и е имала голямо търпение издържайки трудности, може би гонения. Открито се е противопоставяла на лошите хора в средите си, както и на фалшивите учители и техните учения. Но тя има един проблем – загубила е първата си любов, поради което трябва да се покае. Изглежда това е много сериозен проблем, защото несъобразяването с наставлението на Исус може да коства съществуването на тази църква.
Всички вярващи и всички църкви са призовани да се трудят упорито в Божието дело, да понасят търпеливо трудностите, каквито и да са те, и да очакват с търпение завръщането на Господа. Всички са подканени да стоят далеч от злото и да не следват учения и начин на живот, които противоречат на Свещеното писание. Също така всички трябва да се стремят да поддържат първата си любов или да я възвърнат, ако са я загубили.
2) Вестта към смирненската църква
Това е вестта към смирненската църква:
„До ангела на смирненската църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който бе мъртъв и оживя: Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия (но пак си богат), и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинско сборище. Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде поразен от втората смърт“ (Откр. 2:8-11).
Смирненската църква била подложена на труден живот и гонения. Смирна бил известен с атлетичните си игри и бил един от най-богатите градове в Мала Азия, но християните в него били бедни. В очите на Христос обаче те били богати и истинските шампиони. Те били богатството, което Спасителят виждал в този град, не златото му. В това време християните вече са можели да бъдат гонени само поради факта, че са християни, ако бъде подадено оплакване срещу тях. И точно това правили евреите от града. Исус насърчава верните Си последователи от Смирна да бъдат безстрашни и да останат верни докрай, дори до смърт. Той възкръснал от мъртвите и затова венецът на живота им е гарантиран.
Макар и днес гонението заради вярата в Христос да е чуждо в някои страни, то е напълно възможно. В някои страни то е ежедневие. Никой не трябва да се изненадва, ако то се случи. И никой последовател на Исус не трябва да се опитва да го избегне на всяка цена. Всички са призовани към верност спрямо Христос по време на страдания и гонения. Наградата им е гарантирана. Но верността по време на гонение започва с верност във време на благополучие, с верност в малките изпитания, през които минаваме ежедневно.
3) Вестта към пергамската църква
Ето я вестта към пергамската църква:
„До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана. Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израилтяните, за да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите. И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава“ (Откр. 2:12-17).
Пергам бил столицата на римската провинция Азия и важен религиозен център с много храмове и олтари. Там се намирал много известен олтар на Зевс висок 12 метра, който отдалеч изглеждал като трон. Зевс и Асклепий (друг високо почитан в града бог) са били приемани за спасители, което трябва да е водило до проблеми за християните там, които вярвали, че само Христос е Спасител. Убиването на Антипа, който бил „верен свидетел“ за Исус, загатва за съдебен процес вероятно предизвикан от обвинение, че е християнин. Цялата църква е похвалена, че не се е отрекла от Христос и е останала вярна. Пергамските вярващи живеят там, където живее Сатана, но те трябва да знаят, че всичко е под Божия контрол.
Църквата в Пергам обаче имала и проблем. Тя толерирала вярващи, които проповядвали и практикували ядене на идоложертвено, което било свързано и с блудстване. Въпреки че апостолският събор забранил подобни практики (Деян. 15:20, 29), някои пергамски християни се поддали на езическото влияние в града. Трябвало да им бъде напомнено, че по този начин те всъщност следвали учението на Валаам, което е изрично заклеймено в Писанието (Числа 25:1, 2; 31:16). Покаянието било необходимост за цялата църква.
Дори и при много тежки обстоятелства последователите на Христос са призовани да не правят компромиси. Те не са взети от света, но не са и от света – те са осветени с истината (Йоан 17:15-17) и трябва да могат да преценят, доколко могат да се съобразяват с изискванията на света и кога се прескача границата, което да ги определи като отстъпници. Агресивният натиск на културата трябва да бъде отблъскван, а Свещеното писание трябва да бъде ръководния ориентир в живота.
4) Вестта към тиатирската църква
Това е вестта към тиатирската църква:
„До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея. И децата ѝ ще погубя с мор. И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му. А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение и които не са познали сатанинските дълбини (както те ги наричат), казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докато дойда. Който победи и който пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите (и той ‘…ще ги управлява с желязна тояга; те ще се строшат като грънчарски съдове’), както и Аз получих от Своя Отец. И ще му дам зорницата. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откр. 2:18-29).
В Тиатир се намирало светилището на богинята Самбате, която била оракул и пророчица говореща от името на Аполон. Там имало много и различни занаятчийски гилдии, членството в които гарантирало работа. Но принадлежността към гилдия означавало и участие във фестивали в чест на езически божества, ядене на идоложертвено и участие в сексуална разюзданост. Несъобразяването с тези изисквания водело до липса на работа и бедност. Това трябва да е било голямо предизвикателство за християните в Тиатир и някои се поддали. Като цяло църквата е похвалена за посвещението си и за служенето й на Христос, но тя имала един колосален проблем. Това била пророчицата Йезавел. Името й прави връзка със съпругата на цар Ахаав, която го въвлякла в идолопоклонство (3 Царе 16:31-33; 21:25), избила Божиите пророци (3 Царе 18:4а, 13а) и практикувала блудство и магьосничество (4 Царе 9:22б). По същия начин и пророчицата Йезавел съблазнила тиатирските християни да ядат идоложертвено и да участват с нея в сексуална неморалност. Вярващите от тази църква били толерантни към учения и поведение, които са в пълно противоречие с християнската вяра. Но имало и такива, които отказвали да бъдат част от това отстъпление и те имали Божието одобрение.
Опасността от отстъпление сред християните съществува винаги. Верните на Христос, които могат да са само един остатък, минават през предизвикателства, но трябва да останат верни, каквото и да им коства това. Фалшивите учения и погрешни практики не трябва да остават неизобличени. Уроците от миналото съществуват, за да се помнят и прилагат.
5) Вестта към сардиската църква
Вестта към сардиската църква представлява следното:
„До ангела на сардиската църква пиши: Това казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв. Бъди буден и укрепвай останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог. Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай. И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откр. 3:1-6).
Сардис бил център на прозводство и търговия с вълна и багрила. Главното му божество била богинята Сибеле, за която се вярвало, че можела да възкресява мъртвите. Вероятно християните тук са се били адаптирали към езичниците и юдеите и не са проповядвали истинското благовестие, което изобличава и обикновено създава конфликти, а някакво смекчено, слабо и невъздействащо „благовестие“. Избран бил един по-лек и неконфликтен път за съвместно съществуване с езичниците и евреите. Църквата изглеждала като жива, но била всъщност мъртва. Не се споменава за поддържане на фалшиви учения и всъщност църквата може би е изглеждала отвън привлекателно, но всичко било само една форма. Това обаче не означава, че за тази църква няма надежда. Тя е подканена към покаяние, укрепяване и бодърстване. И тук има верен остатък, който получава одобрение и обещание за спасение.
Спокойното съществуване в една враждебна за християнството среда не трябва да бъде цел, за която църквата да е готова да плати всякаква цена. Не е достатъчно и тя да се задоволява с това, което е и което притежава. Постоянният стремеж трябва да е към по-доброто. Правилната теология е много важна, но тя не трябва да води до една куха форма. Резултатът й винаги трябва да е правилен християнски живот. Нужно е благовестието да се представя винаги акуратно, а не осакатено с оглед избягването на конфликти.
6) Вестта към филаделфийската църква
Ето я вестта към филаделфийската църква:
„До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Святият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма да отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми. Ето, давам ти някои от онези, които са от сатанинско сборище, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята. Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откр. 3:7-13).
Филаделфия бил център на поклонението на богът на виното Дионисий, но е имало храмове и на други богове. Филаделфийските християни сигурно са търпели опозиция идваща само извън църквата (тук много активни трябва да са били юдеите в града), защото не се казва нищо за фалшиви учения. На филаделфийските вярващи са обещани възможности, защото са останали верни на Христос и Словото Му, въпреки че са били малко на брой и със слабо влияние. Те са били търпеливи и затова ще бъдат съхранени от идващото изпитание. Но те трябва да постоянстват в това, за да не бъде осуетено обещаното им.
В едно отхвърлящо Бога и истината общество последователите на Христос осъзнават немощта си, както и високото си призвание. Препятствията не трябва да служат като извинение за невярност към Спасителя и към мисията. Заръките на Исус трябва да стоят винаги в ума и да ръководят живота.
7) Вестта към лаодикийската църква
Това е вестта към лаодикийската църква:
„До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински Свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш. Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откр. 3:14-22).
Лаодикия е бил град известен с училището си по медицина и производството на очна мас. В него са се шили дрехи като специално място е заемало прозводството на черна вълна и дрехи направени от нея. Градът е бил много богат като част от богатството му идвала от банкова дейност, а носенето на черни дрехи било символ на богатство и престиж. Водата в района около града била с различна температура, а в самия град била хладка и неприятна за пиене. Вероятно лаодикийските християни не са представлявали заплаха за голямата юдейска общност, нито за езичниците, което означава, че благовестието е имало слабо влияние поради хладкостта на духовно бедните лаодикийски вярващи, които били наистина лоши Божии представители. Църквата не е страдала от наличие на ереси, а от безразличие причинено от живот на комфорт и лукс. Не случайно тази църква получава най-силното предупреждение и най-тежкото осъждане от всички седем църкви. Лаодикийските вярващи се нуждаели от вяра, праведността на Христос и наличие на Святия Дух в живота. Интимна връзка със Спасителя била истинската потребност на лаодикийците и те трябвало да се покаят. Най-великото от всички обещания към църквите, което съдържа в себе си всички други обещания, е дадено на тези вярващи, ако победят.
Последователите на Христос могат да изпаднат в безразличие към вярата или в духовна гордост и да започнат да разчитат на себе си за спасението си. Усещането за зависимост от Исус може да се изгуби. Затова и постоянно се нуждаем от правилния поглед върху нещата и осъзнаване на пълната ни зависимост от Христос и Неговата правда. Сърдечното покаяние, правилните приоритети и цялостното посвещение трябва да са винаги на дневен ред.
Това е един общ поглед върху вестите към седемте църкви и тяхното приложение за всички вярващи. Повтарящите се теми във видението формират различни хиастични структури, но тук ще представим само този хиазъм, който отразява паралелите в съдържанието на вестите:
Както можем да забележим, централната част на видението е вестта към тиатирската църква. Това е най-дългата от всички вести и поставя силен акцент върху остатъка, който е предвестник на остатъка от последното време (Откр. 12:17), а пророчицата Йезавел е предзнаменувание на блудницата Вавилон (Откр. 17:1-6). Вниманието на изследователя трябва да бъде насочено към важността на тази вест.
Общата тема във всички вести е победата. Всичките седем църкви са призовани към победа. Темата за победата на църквата остава водеща и в останалата част на книгата Откровение. Още в следващото видение можем да видим Божия народ, който е в процес на побеждаване. Там се разкрива отношението му към благовестието през вековете и това, че може да изпадне в заблуждение. Затова той трябва да бъде върнат в правия път, за да бъде победител (прочетете статията Седемте печата от Откровението – I).
4. Седемте църкви като символично представяне на цялата християнска история.
Приложението на вестите към седемте църкви като представящи цялата християнска история е най-трудния момент в тълкуванието. Според някои изследователи няма основания за подобно приложение. Трябва да проверим това твърдение. Това, което ни интересува, е дали има нещо в текста, което да ни накара да мислим, че тук има нещо повече от вести към седем местни църкви от I век, които могат да се прилагат в сходни за хора и църкви ситуации.
Без съмнение става дума за вести към седем малоазийски църкви (Откр. 1:11), но ако приложим вестите само към тях, както някои предлагат, така трябва да приложим и цялата книга, защото тези църкви са получатели на цялата книга (Откр. 1:4). А това, естествено, е неприемливо решение. Христос дава следната инструкция на Йоан:
„И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това“ (Откр. 1:19).
Заръката апостола да запише това, което е видял, трябва да се отнася до това, което Йоан е видял до момента – Исус като първосвещеник и цар (Откр. 1:11-16). Но той трябва да запише и това, „което е и което ще стане след това“ (ст. 19). И тогава идват вестите към седемте църкви, което ще рече, че те се занимават не само с това, „което е“ (настоящото им състояние), но и с това, „което ще стане след това“ (сочат на нещо в бъдещето). Тази идея става още по-ясна от описанието на идващото веднага след вестите към църквите. Йоан е отнесен във видение на небето и тогава започва да му се открива „какво трябва да стане след това“ (Откр. 4:1). Вниманието вече е насочено само към бъдещето и последващите видения касаят предимно него. Но предхождащите вести към седемте църкви се занимават както с настоящето, така и с бъдещето от гледна точка на Йоан, което говори за възможност те да бъдат приложени като описващи християнската история.
Но това не е всичко. Мястото на тази серия в структурата на цялата книга подсказва, че вестите към седемте църкви трябва да имат някакво приложение в историята. Според най-семплия строеж на книгата, който може да бъде установен, вестите към седемте църкви са във връзка с последващата пророческа част, което създава очакване за пророческа вест чрез самите тях (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение). Предвид различните видове серии, които могат да бъдат открити в книгата, тази за седемте църкви е първата от историческите серии и трябва да очакваме тя да отразява християнската история по някакъв начин. Също така ако погледнем на видението в по-общия контекст на книгата, ще установим някои негови паралели с други нейни части. Видението за седемте църкви не е единствената серия от седем елемента в Откровението. След това идва видението за печатите (Откр. 4:1-8:1) и след това – видението за тръбите (Откр. 8:2-11:18), всяко от които е изградено от по седем елемента. Логично е да заключим, че между тези три видения има някакви паралели. И тъй като виденията за печатите и тръбите разкриват история започваща от времето на Йоан и стигаща до края на всичко, би трябвало и видението за седемте църкви да има подобно приложение. И наистина, ако направим опит да обобщим историята на християнството от времето на Исус досега, ще видим, че църквата е минала през периоди много сходни на описанието на тези седем църкви.
Добре е също така да имаме предвид, че като намиращи се в писмената част на Откровението вестите към седемте църкви носят характеристиките на класическите пророчества. А две от техните най-важни особености са, че те могат да бъдат условни и че могат да имат повече от едно изпълнение. Затова приложението на тези вести като периоди от християнската история е напълно приемливо.
Вземайки под съображение всичко изброено не е трудно да приемем, че седемте църкви символизират историята на християнската църква от нейното начало до самият й край, а вестите към тези църкви представляват Божията гледна точка за това, какво се случва с Неговата църква, какви са проблемите й и какво е тяхното решение. Но трябва да сме много внимателни с това приложение. Особено важно е да помним, че тук за описанието на различните периоди на християнството се използват картини на седем църкви от края на I век. Някои от църквите от това време вече са имали сериозни проблеми по отношение на теологията и християнското живеене, но въпреки всичко те принадлежат към апостолската църква – най-силният период на църквата – и затова не можем да търсим абсолютно точно приложение. Няма как например една църква от апостолско време, колкото и да е отстъпила от истината, да опише с подробности и напълно прецизно състоянието на почти повсеместно отстъпление, за което знаем, че е съществувало в църквата през средновековието. Затова приложението на вестите към седемте църкви като описание на християнската история трябва да бъде само най-общо, без задълбочаване в детайлите. Най-разумното е да се следва само най-важната тема или теми, най-открояващите се характеристики на вестта, а детайлите да се оставят настрана. Но дори и при този подход могат да се очакват някои трудности в тълкуванието – например в определянето на времевата на рамка на вестите. Тук някакъв субективизъм от страна на тълкувателя е напълно възможен и затова е по-добре определянето на периодите да не се приема като фиксирано и непроменимо.
Другият важен момент при приложението на вестите към седемте църкви като периоди на християнската история е да се има предвид последователността на вестите. В някои вести има сходства, но визираният в тях период ще зависи от последователността в подредбата им.
Щом като църквите от видението са седем, значи става дума за седем периода, през които преминава църквата в новозаветната епоха. Първият период трябва да е описаният чрез вестта към ефеската църква и очевидно трябва да се отнася за апостолската църква. И наистина, църквата във времето на апостолите (I век) е една победоносна църква, която може да бъде удачно описана чрез позитивния език използван във вестта към ефеската църква. Последният период трябва да е представеното чрез вестта към лаодикийската църква и трябва да се отнася за църквата на последното време. Не е изненада, че във времето на кулминацията на борбата между доброто и злото църквата като цяло, в по-голямата част от визирания в нея период, е самодоволна, хладка и неотразяваща идеала, към който се стреми. Вестта към лаодикийската църква я описва наистина точно и призивът към нея за реформа е напълно основателен. Към нея има отправено дори още едно важно увещание за пробуждане от духовния сън, в който е изпаднала (Откр. 16:15), за да не бъде сполетяна от язвите, които ще бъдат излети в края (прочетете статията Седемте последни язви).
С открояването на първия и последния период може да се пристъпи към идентифицирането на останалите пет периода. Те трябва да се вместят между първия и последния. Във вестта към смирненската църква има силно одобрение, че членовете й са верни във време на преследвания. Преследването на верните е най-отличаващата й се тема. Затова тази вест описва периода на гонение на християните от началото на II век до началото на IV век, когато са били най-големите гонения на християните от страна на римляните. Вестта към пергамската църква засяга проблема със сериозните компромиси с учението, но включва и верността на някои християни във време на репресии. Тук можем да видим църквата през ранното средновековие (началото на IV век до края на X век), когато християнството се „сприятелява“ с езическата римска империя, придобива власт и влияние, особено след разпада на империята, и впоследствие подлага на гонение верните последователи на Христос. Тук гонението на християните е предизвикано от християни. Тиатирската църква е описана като църквата в най-сериозно и скандално отстъпление, но и като имаща и верни членове, които биват специално насърчени. Вероятно тук можем да видим дълбините на отстъплението на средновековната църква и последващата протестантска реформация. Периодът й е от XI век до XVI век. Мъртвото състояние на сардиската църква, както и наличието на някои верни в нея, отразява проблемите около спирането в прогреса на ортодоксалния протестантизъм от XVII век до края на XVIII век и опитите му за реформиране изразяващи се в различните религиозни пробуждания от периода (пиетизмът и Първото велико пробуждане). Вестта към филаделфийската църква съвпада със състоянието на църквата и с религиозното пробуждане (Второто велико пробуждане и последващият милеризъм) от края на XVIII до средата на XIX век. От средата на XIX век до края е периодът описан чрез вестта към лаодикийската църква. Това е една най-обща схема на периодите, през които минава християнската църква, но те не трябва да се приемат като окончателно установени и фиксирани. Дебатът тук може и трябва да продължи.
Обикновено се смята, че началото на периода на Тиатир е 538 г., когато започва пророческият период от 1260 години (повече за този период можете да намерите в статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.). Но темата за гоненията на верните (а именно това е темата на периода от 1260 години) не присъства във вестта към Тиатир. Също така това означава, че ако началото на тиатирския период е началото на периода от 1260 години, то краят му трябва да се простре до края на пророческия период. А 1260-те години приключват около времето на приключването на следващия, сардиския период. При тази интерпретация имаме вкарване във видението на тема идваща от други видения. Въпросният пророчески период е разгледан в Откр. 11-13 гл. и мястото му е там. Няма нужда да бъде търсен във видението за седемте църкви. Вестта към тиатирската църква е централната вест на видението. Тя ни представя най-скандалното отстъпление на средновековната църква, но и един верен остатък, който отразява протестантската реформация. Реформацията била предизвикана от корупцията и моралното падение на средновековната църква, които най-ясно могат да бъдат забелязани след края на ранното средновековие. Затова е по-добре да видим тиатирския период като започващ в края на ранното средновековие, а не през 538 г.
Някои тълкуватели приемат за начало на филаделфийския период да е началото или средата на XVIII век и освен Второто включват в него и Първото велико пробуждане (1720-1760 г.). То обаче спокойно може да бъде разположено в сардиския период, защото езикът на вестта допуска опити за реформиране на ортодоскалния протестантизъм от визираното време, а резултатите от Първото велико пробуждане нямат ефекта на тези от Второто велико пробуждане (1790-1840 г.), които в крайна сметка водят до милеризма (1840-1844 г.) и възвръщането на учението за скорошното завръщане на Христос. Но сигурно да се види Първото велико пробуждане като част от филаделфийския период е също допустимо. Не е нужно да приемаме границата между двата периода като твърдо установена.
Да представим разбраното дотук чрез графика:
Седемте вести към църквите описват седем периода, през които преминава християнската църква. Много интересно е описанието на църквата от последното време. Тъй като то започва от 1798 г. (прочетете статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.), периодите на Филаделфия и Лаодикия покриват църквата на последното време. За съвременните вярващи обаче по-важният и актуален период е Лаодикия.
Сигурно няма нужда от разгорещено дебатиране дали приложение на вестите към седемте църкви като описващи историята на християнската църква е задължително. Въпреки че има достатъчно основания за него, едва ли ще е голям проблем, ако някои изследователи не му отделят внимание. Така или иначе не можем да извлечем най-точната информация за случващото се в тези периоди само от вестите към седемте църкви. Вестта към ефеската църква може да описва акуратно апостолската църква, но ако търсим прецизна информация за църквата от този период, ние се позоваваме на целия Нов завет както и на други, извънбиблейски документи, а не се задоволяваме само с вестта към ефеската църква. По същия начин наличните ни исторически документи ни разкриват по-точната картина на църквата през средновековието. Това е важно да се помни и когато се изследва църквата на последното време. Вестта към Лаодикия я описва точно, но не напълно изчерпателно. Тъй като това е църква, която ще участва в кулминацията на борбата между доброто и злото, не е изненадващо, че тя се появява и на други места в Откровението, но вече описана с апокалиптични символи и винаги в положителна светлина. Тя е представена като църквата на остатъка, която понася гнева на Сатана поради родството и сходството й с апостолската църква и с верните на Христос от средновековието (Откр. 12:17). Описана е и като три ангела проповядващи по света няколко много специални вести (Откр. 14:6-13). За нея е използвана и картината на 144-те хиляди запечатани с Божия печат, който ги прави способни да устоят на отровата на секуларизма (Откр. 9:4) и им помага да се подготвят за деня на гнева (Откр. 7:1-4; 14:1-5). Тези положителни картини не могат да бъдат погребани под негативната картина, която вестта към Лаодикия изгражда. Лаодикийската вест трябва да бъда разглеждана в контекста на останалите описания на църквата от последното време, ако искаме да си изградим една по-точна и балансирана представа за нея (прочетете статиите Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част I и Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част II).
Видението за седемте църкви в книгата Откровение се занимава с важните проблеми на седем малоазийски църкви от края на I век, поучението от които може да се ползва от всеки вярващ и всяка църква от християнската история. Вестите към седемте църкви описват най-общо и случващото се в църквата в цялата новозаветна епоха.