Епилогът на Откровението

Колкото и да е интересна, книгата Откровение трябва да има своя завършек. Последните й няколко стиха формират епилога й. Той съдържа още едно уверение към изследователя за истинността и значимостта на книгата.

1. Епилогът на Откровението.

Епилогът на Откровението (Откр. 22:6-21) е последния текст, който книгата има да предложи на читателите й. Според строежа й епилогът съответства на пролога (Откр. 1:1-10а) и е негов паралел (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение). Това ще рече, че започнатото в пролога (разглеждаме го в статията Прологът на Откровението) ще намери някакъв завършек в епилога. Разбирането на единия помага за разбирането на другия. Също като в пролога и в епилога има обобщено представяне на цялата книга и по този начин той служи като потвърждение на всичко, което книгата описва. Също като пролога и епилогът прави ясно, че целта на Откровението е да даде уверение, че Христос ще е с църквата Си през цялата й история включително и при последните събития, така че тя няма от какво да се страхува. Допълнителните теми в него отразяват факта, че това е текст, който идва след всичко разкрито в книгата и той може да си позволи да ползва някои от познатите вече теми.

2. Йоан и ангелът.

Началото на епилога се фокусира върху ангела, чрез който Господ разкрил виденията на Йоан и това не може да остави апостола безразличен:

„И ми каза: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог, Който вдъхновява пророческите духове, изпрати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане. И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество. Аз, Йоан, който чух и видях това, паднах да се поклоня пред краката на ангела, който ми беше показал всичко. Но той ми каза: Недей! Аз съм служител заедно с теб и с братята ти, пророците, и с тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се на Бога. Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето е близо“ (Откр. 22:6-10).

Прологът на книгата започва с разкриване на мястото на Божия ангел в предаването на Откровението на Йоан и съдържа благословение над изследващите я (Откр. 1:1-3). По подобен начин започва и епилогът й, като сега, след като всички видения са вече предадени, използваният за целта ангел изпъква по-ясно. Йоан, след всичко видяно и осъзнавайки невероятната полза от този ангел, който вярно го е насочвал в разбирането на виденията (Откр. 17:1; 19:9; 21:9), още веднъж не успява да се сдържи и е готов да се поклони на ангела. И този път бива насочен, че подобна почит се дължи само на Бога и трябва да се отдава само на Него. Ангелът е само съслужител на пророците (Откр. 19:10), както и на изследващите книгата и не подлежи на получаване на такава висока почит.

Христос дава още едно уверение, че завръщането Му на земята е сигурно. Книгата, една от главните теми на която е именно това събитие, не може да бъде запечатана. За разлика от пророк Даниил, който получил инструкция да запечата някои от виденията си, защото те ще касаят само живеещите в последното време и ще могат да бъдат разбрани само от тях (Дан. 8:26; 12:4), книгата Откровение не трябва да бъде третирана по такъв начин. И в нея има видения, които касаят само живеещите в края, но не трябва да бъде запечатана, защото богатството на символите й съдържа вести, които могат да са от полза на всички вярващи от християнската епоха. Затова благословението над изследващите и пазещите думите й бива повторено.

3. Христос и Неговото завръщане.

В следващата част на епилога преобладават думите на Исус:

„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже. Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, светлата утринна звезда“ (Откр. 22:11-16).

Преди отново да потвърди Своето завръщане Христос произнася едни думи, които звучат като присъдата на някакъв небесен съд. Според тях неправедният е вече като затвърден в своя път на неправедност и за него няма да има повече връщане назад. Такова е положението и при праведния – неговото постоянство в пътя на правдата бива удостоверено и такъв човек бива приет като поданик на небесното царство, който ще се чувства в него като у дома си. Подобна присъда обхващаща както всички неправедни така и всички праведни е възможна, само ако застъпническата служба за човечесвото е вече приключила. На небето се е провел съд, в който делото на всеки, който предстои да стане свидетел на завръщането на Исус, е вече прегледано и според установеното в него може да се прецени кой къде стои по отношение на верността към Христос. И затова съдбата на всеки бива определена и запечатана. Следващият текст описващ Пришествието е в пълна хармония с това събитие, защото представя Исус като носещ „наградата“, която е „на всеки според каквито са делата му“ (ст. 12). Очевидно завръщането на Христос трябва да бъде предшествано от съд, в който да се определи, какви са делата на хората, за да могат те да получат и съответстващата им награда при Пришествието. Няма логика подобен съд да бъде провеждан след завръщането на Исус. Той задължително трябва да се случи преди него. Именно краят на този съд определя края на благодатното време на човечеството и показва, че вече всяка съдба е решена и не може да има промяна на произнесената присъда. Всъщност и след Пришествието ще има един съд, но той ще преследва съвсем друга цел. Повече за съда случващ се преди завръщането на Христос, както и за този след него, можете да намерите в статията Значение на Деня на умилостивението.

Макар и днес човечеството да е толкова разнообразно и да сме в състояние да го групираме по толкова много и различни критерии, в края то ще бъде определено като представляващо само две групи – спасени и неспасени. Средството за установяването кой към коя група принадлежи са делата на хората. Спасението е възможно само по благодат чрез вяра (Ефес. 2:8, 9), но единствено делата могат да разкрият, доколко това спасение е било прието и се е осъществило в живота на индивида (ст. 10). Затова и всички хора биват съдени според делата им (Екл. 13:14). Имайки това предвид Христос разкрива наградите на двете групи, които ще бъдат раздадени при Пришествието Му – едните ще имат достъп до вечния живот, защото са изпрали дрехите си, което е възможно само чрез кръвта на Исус (Откр. 7:14), а другите ще загубят възможността за спасение, защото са избрали да продължат с живота си на непокорство.

Христос още веднъж уверява всеки в Неговата божественост, защото Той е „Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят“ (Откр. 22:13), а подобно титла няма как да бъде притежавана от едно сътворено същество. Но Исус е и човек и то човек със специално родословие – Той е „коренът и потомъкът на Давид“ (ст. 16).

И този пасаж на епилога е паралел на нещо вече казано в пролога – че Христос е потомък на Давид и е изпълнението на завета и обещанията. Той ще се завърне на земята, което ще предизвика ридание у много хора (Откр. 1:6-8). Сега епилогът развива тази тема. Синът на Бога, Който е сам Бог, е станал човек от потомството на цар Давид. Той ще дойде пак на земята в слава и в резултат на един небесен съд всички непокорни, които Го посрещат с ридания, ще получат заслужената си награда – те ще бъдат откъснати от вечния живот завинаги. Но това не е всичко, което ще се случи при Пришествието, защото Исус ще донесе и още една награда – всички, които са Му били верни, ще наследят вечния живот.

4. Покана и копнеж.

Със следващите няколко стиха приключва епилогът на Откровението и с това цялата книга:

„И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота. Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга. Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе! Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите. Амин“ (Откр. 22:17-21).

В пролога на Откровението Йоан казва, че е получил виденията си чрез Святия Дух (Откр. 1:10а). Сега той отновно идва в близък контакт с Него и чува апела Му към всеки да отиде при Христос за спасение. В този призив се включва и „невестата“ (Откр. 22:17). С тази дума се означава в Откровението само Новия Ерусалим (Откр. 21:2, 9; 22:17). Тя отразява една от темите на сложния символ на жената на Агнеца, който разглеждаме в статията Новият Ерусалим и новата земя, но се отнася конкретно за Новия Ерусалим. Именно в него се намира реката с водата на живота (Откр. 22:1), към която всички биват поканени (ст. 17). Там е и дървото на живота (ст. 2), до което имат достъп всички, които са изпрали дрехите си (ст. 14а). За целта те ще трябва да влязат през „портите на града“ (ст. 14б), защото това дърво не може да бъде намерено извън Новия Ерусалим. Градът поканва всеки да се възползва от вечния живот, чийто източници се намират в него и откликът трябва да се случи сега, докато все още има възможност. Това е толкова важна покана, че всеки който я чуе, трябва на свой ред да я предаде на други хора (ст. 17).

Следва едно предупреждение срещу всеки, който възнамерява да злоупотребява с книгата Откровение и да представя некоректно вестите й (ст. 18, 19). Това е едно наистина много силно предупреждение и отразява отправеното от Мойсей относно Божиите наредби описани в книгите му (Втор. 4:2). Тъй като Откровението съдържа пророчества и специално предсказания за последното време, изкушението да се виждат в него събития, които са близки до изследователя и да се пропуска гледната точка на автора, е много голямо. Не по-малко съблазнително е някои нейни части и вести да останат изцяло пренебрегнати. Но това не е безопасен подход на тълкуване. Всеки трябва да бъде предупреден и да полага усилия да разбере намерението на автора преди да премине към приложение на вестите му.

След още едно уверение от страна на Христос, че завръщането Му е сигурно, Йоан отговаря с дълбок копнеж и любов: „Амин! Ела, Господи Исусе!“ (Откр. 22:20). Точно това желание за скорошното Пришествие на Спасителя трябва да породи Откровението у всички изследващи я. Правилно разбрана тя не може да остави изследващите я безразлични, но те ще закопнеят да видят по-скоро изпълнението на предсказаното в нея и да станат свидетели на завръщането на техния Господ. Те могат да са сигурни, че благодатта Му, която Той им обещава (ст. 21), е достатъчна, за да ги укрепи в чакането им и ще е достатъчна, за да могат да преминат през кризата от времето на края описана в книгата. Книгата Откровение подканва всички да отместят погледите си от земното, грижите и страховете и да ги отправят към Онзи, в Който са всички надежди, Който е винаги с тях и Който ще се завърне скоро, за да им донесе окончателно избавление.

Епилогът на Откровението потвърждава важността на вестите му и отправя надеждите на изследващите го към завръщащия се скоро Господ Исус Христос.