Макроструктура на книгата Откровение

Когато мислим за Откровението, е много лесно да мислим за безбройните предложения за тълкуването й. Толкова тълкуватели с толкова много теории. При наличието на толкова много интерпретации, възможно ли е изобщо да сме сигурни, че можем да го разбираме правилно? Каква е гаранцията, че точно моето тълкувание е правилното? За наше спокойствие в книгата Откровение могат да бъдат открити няколко опорни точки, които да ни водят в правилната посока на тълкуване. Една от тях е макроструктурата на книгата.

1. Необходимост от разбиране на макроструктурата на библейските книги.

Всяка библейска книга има свой собствен строеж, който представлява нейната макроструктура. Макар когато става дума за разбирането на Библията появата на подобно понятие да изглежда странно, познаването на макроструктурата на една книга допринася много в изследването й, защото разкрива насоките и тенденциите в нея, а това облекчава тълкуването. Всеки сериозен изследовател на Библията ще отдели време за изучаване на строежа на книгите й.

1) Хиазъм

Преди няколко десетилетия беше установено, че хиазмът – литературна структура използвана в древността – е широко използван и в Стария, и Новия завет на Свещеното писание. Той може да бъде открит на много места на микро ниво – определени пасажи на библейските книги са изгради по неговия модел. Но интересното е, че хиазмът е бил използван дори макро ниво. Макроструктурата на някои библейски книги, включително и на апокалиптичните, е хиастична. А всичко това трябва да се има предвид в тълкуването им. Най-добрата страна на всичко това е, че хиастичната макроструктура на една библейска книга облекчава тълкуването й.

Хиазмът е структура, при която два подобни текста или части непрекъснато се съпоставят. Когато макроструктурата на една книга е хиазъм, мисълта в началото на книгата се засяга отново и в края. Втората тема от началото се повтаря като втора тема в края на книгата и т.н. Така че значението на хиазма е, че съществува поредица от паралелни мисли разположени на различни места, не една след друга. Ако означим реда на мислите графически с буквите А, В и С, структурата може да се изрази по този начин:

А В С С’ В’ А’

Както се вижда, мислите са паралелни – А е паралелна на А’, В е паралелна на В’, С е паралелна на С’, но не са разположени една след друга, а огледално в противоложния край на текста/книгата. Тъй като паралелните мисли не са подредени една след друга, откриването на хиазмите изисква много внимателно наблюдение на текста.

2) Видове хиазми

Видовете хиазми могат да изглеждат така:

1) Вертикална подредба

2) Хоризонтална подредба

Според удобството на представянето им хиазмите могат да бъдат организирани вертикално или хоризонтално като централната мисъл на текста може да е само една или да са две паралелни.

3) Полза от установяването на хиазмите

Разглеждайки горните схеми някой може да се запита, в какво точно се изразява ползата от подобна структура и как това помага в разбирането на дадена книга или пасаж. Ползата от разбирането на хиазмите е голяма. Установяването на паралелните мисли помага за откриването на връзката между тях, а оттам – за смисъла на самия текст, защото смисълът на библейския текст идва именно от повторенията и връзката между текстовете.

И сега идва най-хубавото. На върха и на двете най-високи части на пирамидата на един хиазъм често пъти се намира кулминацията на даден текст или книга. Това е много важен момент в тълкуването, защото така самата структура ни насочва към смисъла на пасажа или книгата. Хиазмът принуждава изследователя да се освободи от личните се пристрастия и предположения за тълкуването на текста и да приеме идеята, която самият текст посочва. Така сред всичкия хаос от различни тълкувания на библейските текстове можем да стигнем до безпристрастни заключения.

Хиазмът е структура придаваща допълнителна сила и елегантност на изразяваната идея и спомага за съхраняването на текста. Във времена, когато не са били използвани препинателни или други облекчаващи четенето и интерпретирането знаци, тази структура е позволявала текстът да бъде съхранен и с това да се дадат и насоки в разбирането му. За разлика от хиазмите в микроструктурите, при които частите, които се съпоставят, са приблизително еднакви като големина, при макроструктурите съпоставящите се части могат да бъдат различни като големина. Това от своя страна изисква още по-внимателно наблюдение на текстовете в книгата.

Разбирането на литературната структура „хиазъм“ е от ключово значение за разбирането на цялата книга Откровение, която е изградена именно като хиазъм.

2. Хиастична макроструктура на книгата Откровение.

Книгата Откровението притежава хиастична макроструктура, което наистина е успокоително, защото, както вече знаем за хиазмите, понякога те сами посочват идеята на текста или книгата и така облекчават тълкувателя в неговото изследване освобождавайки го от пристрастност в изводите. Цялата книга Откровение представлява един голям хиазъм. Нека да погледнем хиастичната й макроструктура:

На пръв поглед тази структура изглежда сложна за разбиране, но всъщност не е толкова трудна. Понеже става дума за хиазъм, е важно да успеем да забележим паралелите, разположението и повторяемостта на темите в книгата. Извън откроените пролог и епилог в началото и края на книгата се вижда, че отделни теми в книгата имат свои точни паралели, които не са разположени един след друг – на виденията в началото, които формират историческата част на книгата, съответстват други видения, които образуват есхатологичната й част. Например на първото видение (видението за седемте църкви), което описва воюващата църква, докато тя е още на земята (Откр. 1:10-3:22), съответства триумфиращата църква, църквата на небето. И това е последното видение на книгата (Откр. 21:5-22:5). На първото видение в книгата съответства последното. След това на видението за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) разкриващо Божията постоянна дейност за спасението на човека съответства видението занимаващо се с края на всичко, който е поставен чрез Божия съд (Откр. 19:1-21:4). Тоест на второто видение отначалото съответства второто видение открая. Следват две паралелни групи видения, които заемат централната част на книгата, като в самите тях има по две теми, които се повтарят, но този път последователно – темата за Изхода (Откр. 8:2-11:18; 15:1-16:17) и темата за Падането на Вавилон (Откр. 11:19-14:20; 16:18-18:24). Така виденията в книгата стават общо осем – четири исторически и четири есхатологични, които им съответстват. Имаме ясно откроима историческа част на книгата (Откр. 1-14 гл.) и ясно откроима есхатологична част (Откр. 15-22 гл.).

Макар и макроструктурата на Откровението да изглежда сложна, след като се схване веднъж, много по-лесно може да се разбере цялата книга. Най-високите части на хиазма й ни разкриват идеята на книгата – колкото и да са могъщи силите опълчили се срещу Божия народ, в крайна сметка Бог държи контрола на всичко и те ще бъдат победени, а Божият народ – освободен. Злите ще бъдат осъдени завинаги, а Божият народ ще триумфира и ще влезе във вечността като победител. Централно място във всичко това има проповядването на една тройна вест, която ще доведе до кулминацията на борбата между истината и заблудата (Откр. 14:6-12).

Като видим цялата красота и хармония на Откровението, които макроструктурата й ни разкрива, не може да не се удивим на величието на тази книга, която носи такава вест на облекчение за всеки последовател на Христос. Точно от тази вест имаме нужда в объркания свят, в който живеем – да знаем, в какво ще се състоят измамите на последното време, как да ги избегнем, кое поклонение Бог приема и кое – не и да получим уверение, че всичко в крайна сметка е под Божия контрол и че разпънатият Спасител ще се завърне скоро като Цар на царете и Господ на господарите за вечното освобождение на Неговия народ. Именно с разбирането на хиастичната макроструктура на книгата тази вест проличава още по-силно и блесва в цялата й красота и величие.

Макар и хиастичната структура на Откровението да е ясно установена, това не изключва възможността за преплитането й с други структури. Книгата Откровение е апогеят на апокалиптиката разкриваща удивителните възможности на божественото вдъхновение, така че няма да бъде изненадващо, ако се установи, че и други структури са преплетени в сложния й строеж. Но едва ли ще е погрешно да заключим, че горепосочената хиастична структура е нейният фундамент, от който да изхождаме.

3. Развитие на виденията в книгата Откровение.

Струва си да хвърлим един поглед и на това, каква е динамиката във всяко от осемте видения на Откровението. Ако в горната схема ги представихме в тяхната цялост формиращи определени теми в книгата, в следващата ще ги видим раздробени и ще откроим тенденцията, по която те се развиват:

Първо уточняваме, че използваме понятията „серия“ и „видение“ като равнозначни, защото всяко видение на Откровението представлява една серия от обвързани елементи. И на горната схема можем лесно установим, как се развиват виденията в книгата. Откриваме една тенденция, по която те се случват; една и съща схема, която те повтарят. Шест от осемте серии започват по един и същи начин, развиват се по един и същи начин и завършват по един и същи начин, а именно:

1) Сериите винаги започват с една триумфална въведителна сцена в храмова обстановка – темата за небесното светилище присъства винаги в началото на виденията като в описанието му са заложени темата и основните моменти, по които ще се развива съответното видение.

2) След това се дава основополагащото пророческо описание – това е самото пророчество, което бива изказано чрез символи и картини.

3) Пророческото описание винаги съдържа някакъв сложен въпрос, който изисква даването на една интерлюдия (пауза) – това е разширение, което осветлява този сложен въпрос.

4) Сериите завършват винаги в една есхатологична кулминация.

Единствено първата и последната серия са по-кратки и съдържат само въведителната сцена в храмова обстановка и основополагащото пророческо описание.

Важно е да се отбележи факта, че на практика всички видения в Откровението следват една и съща схема на развитие, дори и някои от частите им да са различни като обем. Например понякога въведителната сцена в храмова обстановка може да е много кратка, само един стих (Откр. 11:19), понякога може да е доста обширна, цели две глави (Откр. 4 и 5 гл.). Но тя винаги си остава въведение към съответната серия, което изпълнява своите функции да подготви читателя за предстоящото описание на съответното пророчество.

4. Връзка на книгата Откровение с книгата Даниил.

Още в самото си начало книгата Откровение посочва, че основният начин, който Бог ще използва за предаването на вестите й, ще бъде употребата на символи, чрез които Той ще разкрие бъдещето:

„Откровението (гр. „апокалупсис“) от… Бог (гр. „теос“), за да покаже… онова, което има да стане скоро… и го яви (гр. „семайно“)… на своя слуга…“ (Откр. 1:1).

Бог (гр. „теос“) открива (гр. „апокалипс“) това, което предстои да стане, като го явява в символи (гр. „семайно“) на получателя на вестта. Тази текстова конструкция трябва да се отбележи, защото в Септуагинтата, гръцкият превод на Стария завет, същата конструкция е използвана в първото апокалиптично пророчество в книгата Даниил:

„Но има Бог (гр. „теос“) на небеса, Който открива (гр. „апокалупто“) тайни; и Той явява (гр. „семайно“) на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни… Онзи, Който открива (гр. „апокалупто“) тайни, ти е явил (гр. „семайно“) онова, което предстои да стане… Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри (гр. „апокалупто“) чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие (гр. „семайно“) на царя значението на съня… великият Бог (гр. „теос“) открива (гр. „семайно“) на царя онова, което предстои да стане по-късно…“ (Дан. 2:28-30, 45).

Започвайки книгата си апостол Йоан използва същия език, който гръцкият преводач на книгата Даниил използва, за да опише символизма, чрез който Бог открива бъдещите събития. Така връзката между книгите Откровение и Даниил е установена още от самото начало. Не че някой се съмнява, че има такава връзка. Тя е просто очевидна, защото определени части на Откровението са изградени върху съществуващи текстове и картини от книгата Даниил. Тази текстова конструкция просто я изяснява още по-добре – и за двете книги основният начин за предаване на вестите им, които са свързани с предсказване на бъдещето, е използването на символи, така че и двете книги принадлежат към един и същи тип литература – апокалиптиката. Ето защо е нормално да очакваме, че ще има определено сходство или кореспонденция помежду им. В какво се изразява това сходство?

Книгата Даниил не само задава схемата на развитието на апокалиптичните пророчества – те започват от времето на пророка и завършват във Второто пришествие. Тя също така съдържа рекапитулация. Това означава, че всяко следващо видение повтаря разглеждания период от предното като добавя нови елементи и така дадена поредица се гради върху предходната. Докато Дан. 2 гл. обсъжда политическите измерения на събитията от времето на Даниил до края (царствата на света), Дан. 7 гл. прибавя религиозни перспективи (светиите), а Дан. 8 гл. се фокусира върху още една духовна плоскост (светилището). Дан. 11 гл. пък разглежда събитията от своята перспектива (повече за рекапитулацията в книгата Даниил можете да намерите в статията Тълкуване на книгата Даниил – IV). И тъй като Откровението на Йоан стои в зависимост от книгата Даниил, бихме могли да очакваме рекапитулация и в случая с Откровението. И това е точно така. Запознавайки се с макроструктурата на Откровението и изследвайки тенденциите, по които се развиват самите видения, установяваме една повторяемост в развитието на книгата също както при книгата Даниил. Така както при Даниил имаме развитие на виденията от времето на пророка до края на света, така и при историческите серии на Откровението (Откр. 1-14 гл.) имаме различни гледни точки на случващото се от времето на Йоан (I век) до Второто пришествие. Тоест наблюдаваме рекапитулация, която следва образеца на рекапитулацията в книгата Даниил – всяко следващо видение прибавя нови аспекти към разкритите преди това исторически развития.

Различното при книгата Откровение е, че тя дава много повече и детайлна информация за събитията след края на благодатното време и непосредствено преди Второто пришествие, а също и какво се случва след него. Точно това представляват есхатологичните му серии (Откр. 15-22 гл.). При книгата Даниил имаме предимно представяне на развитието на света от времето на пророка до края, без да се дават големи детайли около случващото се в самия край. С други думи, ако се позовем на използваната вече за Откровението терминология, книгата Даниил е изградена само от исторически серии. В последните й стихове обаче се споменава, че когато застъпничеството за Божия народ приключи (с други думи, когато благодатното време на света свърши), ще се случи нещо много специално – ще има невиждана дотогава скръб и ще има едно частично възкресение (Дан. 12:1-3). Но… тук книгата приключва. Една от задачите на Откровението е да даде повече информация по подхванатия от Даниил въпрос. Затова в началото тя също започва с исторически серии следвайки модела на Даниил, но когато стига своята кулминация (средата на книгата), продължава с есхатологични серии – това, което е било казано съвсем накратко в книгата Даниил, тук вече е дадено по-детайлно.

5. Макроструктура и метод на тълкуване.

Несъмнено от макроструктурата на Откровението става ясно, че методът, който трябва да се използва за тълкуване на книгата, е историческият метод. Въпреки непрестанните опити да се използва претеризма, идеализма или футуризма в разбирането на тези видения (прочетете статията Книгата Откровение), макроструктурата на Откровението и връзката му с книгата Даниил не допускат подобни предложения и твърдо изискват използването на историцизма. Всяко от виденията от историческите серии (Откр. 1-14 гл.) представлява развитието на света от времето на пророка до края на света. Това ще рече, че тук наблюдаваме рекапитулация, а рекапитулацията изисква ползване на историческия метод. Различното идва с есхатологичните серии (Откр. 15-22 гл.), при които рекапитулацията е слабо изразена. Но те също изискват тълкуване според историческия метод. Просто трябва да се съобразяваме с факта, че те засягат основно бъдещи събития и се занимават по-малко с минали такива. Затова при тях по-подходящият метод, който трябва да бъде използван в рамките на историческия метод, е методът на прогресията. Това, че тук не наблюдаваме рекапитулация, а прогресия, не поставя под съменение използването на историческия метод. Просто тематиката на тази група видения ясно посочва, че те се занимават със самия край и тепърва предстои да се изпълнят в своята цялост и няма как да касаят период започващ с времето на пророка. Затова тук наблюдаваме повече прогресия и по-малко рекапитулация. Яснотата на този въпрос е и причината изборът на метод за тълкуване на Откр. 15-22 гл. да не предизвиква дискусия.

Повече за използването на метода на рекапитулацията и метода на прогресията в тълкуването на Откровението можете да намерите в статиите Тълкуване на книгата Откровение – III и Тълкуване на книгата Откровение – IV, а някои общи принципи в тълкуването на Откровението разглеждаме в статиите Тълкуване на книгата Откровение – I и Тълкуване на книгата Откровение – II.

Разбирането на хиастичната макроструктура на книгата Откровение дава сигурност и насока в тълкуването й. Наличната макроструктура изисква тълкуване и приложение на книгата според историческия метод.