Когато мислим за книгата Откровение, е много лесно да мислим за безбройните предложения за тълкуването й. Толкова тълкуватели с толкова много теории. При наличието на такова множество от интерпретации, възможно ли е изобщо да сме сигурни, че сме в състояние да я разбираме правилно? Каква е гаранцията, че точно моето тълкувание е правилното? За наше спокойствие в Откровението могат да бъдат открити няколко опорни точки, които да ни водят в правилната посока на тълкуване. Една от тях е макроструктурата на книгата. Строежът на книгата е от първостепенно значение и правилното разбиране на този въпрос е просто задължително.
Какво представлява макроструктурата на Откровението? Как познаването й помага за по-доброто разбиране на книгата?
1. Необходимост от разбиране на макроструктурата на библейските книги.
Всяка библейска книга има свой собствен строеж, който представлява нейната макроструктура. Макар, когато става дума за разбирането на Библията, появата на подобно понятие да изглежда странно, познаването на макроструктурата на една книга допринася много в изследването й. Тя разкрива способа ползван от автора в развиването на темата на книгата, както и насоките и тенденциите в нея, а това облекчава тълкуването. Всеки сериозен изследовател на Библията ще отдели време за изучаване на строежа на книгите й.
Заедно с макроструктурата на една библейска книга могат да бъдат открити и мезоструктури (средни по големина текстови структури), както и микроструктури (малки текстови структури). За да стане всичко това ясно, нека да го представим в една графика, която има единствено за цел да илюстрира строежа на една библейска книга и текстовите единици, които се съдържат в него:
Цялостният строеж на библейската книга е нейната макроструктура. Тя е съставена от различни мезоструктури, които на свой ред могат да съдържат други мезоструктури, както и микроструктури. Тези компоненти се проявяват по различен начин в различните книги, но разпознаването на всички тях е от огромно значение за изследването. В момента обаче ни интересуват техните макроструктури. Те могат да приемат различна подредба, но един вид структура изпъква като особено забележителна.
1) Хиазъм
Преди няколко десетилетия беше установено, че хиазмът – литературна структура прилагана в древността – е широко използван и в Стария, и Новия завети на Свещеното писание. Той може да бъде открит на много места на мезо и микро ниво – определени по-големи или по-малки пасажи на библейските книги са изградени по неговия модел. Но интересното е, че хиазмът е бил използван дори на макро ниво. Макроструктурата на някои библейски книги, включително и на апокалиптичните, е хиастична. Това трябва да се има предвид в изследването им. Най-добрата страна на всичко това е, че хиастичната макроструктура на една библейска книга облекчава тълкуването й.
Хиазмът е структура, при която два подобни текста или части непрекъснато се съпоставят. Когато макроструктурата на една книга е хиазъм, мисълта в началото на книгата се засяга отново и в края. Втората тема от началото се повтаря като втора тема от края на книгата и т.н. Така че значението на хиазма е, че съществува поредица от паралелни мисли разположени на различни места, не една след друга. Ако означим реда на мислите графически с буквите А, В и С, структурата на хиазма може да се изрази по този начин:
А В С С’ В’ А’
Както се вижда, мислите са паралелни – А е паралелна на А’, В е паралелна на В’, С е паралелна на С’, но те не са разположени една след друга, а огледално в противоположния край на текста/книгата. На практика хиазмът е по-сложната версия на широкоползвания в Библията паралелизъм, но тъй като при него паралелните мисли не са подредени една след друга, откриването на хиазмите изисква много внимателно наблюдение на текста. Затова, за съжаление, е много лесно да бъдат пропуснати, което неизбежно ще осакати изследването. Важно е също да се има предвид, че при хиазмите частите, които се съпоставят, могат да бъдат различни по големина, което от своя страна изисква още по-внимателно наблюдение на текстовете в книгата.
2) Видове хиазми
Видът на хиазма произхожда от начинът му на подредба.
1) Вертикална подредба
Ето как изглежда един хиазъм с вертикална подредба:
2) Хоризонтална подредба
Така пък изглежда хиазмът, който има хоризонтална подредба:
Според удобството на представянето им хиазмите могат да бъдат организирани вертикално или хоризонтално, като централната мисъл на текста може да е само една или да са две паралелни.
3) Полза от установяването на хиазмите
Разглеждайки горните схеми някой може да се запита, в какво точно се изразява ползата от подобна структура и как това помага в разбирането на дадена книга или пасаж. Ползата от разбирането на хиазмите е голяма. Установяването на паралелните мисли помага за откриването на връзката между тях, а оттам – за смисъла на самия текст, защото смисълът на библейския текст идва именно от повторенията и връзката между текстовете. Двете паралелни мисли се балансират – първата помага в разбирането на втората, а втората облекчава разбирането на първата.
И сега идва най-хубавото. На върха и на двете най-високи части на пирамидата на един хиазъм често пъти се намира кулминацията на даден текст или книга. Това е много важен момент в тълкуването, защото така самата структура ни насочва към смисъла на пасажа или книгата. Хиазмът принуждава изследователя да се освободи от личните се пристрастия и предположения за тълкуването на текста и да приеме идеята, която самият текст посочва и по този начин да има уверението, че успява да установи намерението на автора. А точно това е крайната цел на едно библейско изследване. Така сред всичкия хаос от различни тълкувания на библейските текстове можем да стигнем до безпристрастни заключения.
Хиазмът е структура придаваща допълнителна сила и елегантност на изразяваната идея и спомага за съхраняването на текста. Във времена, когато не са били използвани препинателни или други облекчаващи четенето и интерпретирането знаци, тази структура е позволявала текстът да бъде съхранен и с това да се дадат и насоки в разбирането му.
Познаването на литературната структура „хиазъм“ е от ключово значение за разбирането на цялата книга Откровение, която е изградена именно като хиазъм, както посочваме по-долу.
2. Възможни структури на книгата Откровение.
Откровението е комплексна и многопластова книга, при която могат да се наблюдават различни структури, които съществуват независимо една от друга и без да си противоречат.
Едно от нещата, които веднага правят впечатление в изследването й, е появата на серии от седем елемента. Цифрата „седем“ може да се споменава или не, но много групи от седем елемента могат да бъдат открити. Това води отделните изследователи да предлагат различни структури на книгата състоящи се от седем сегмента. Някои от тях могат да бъдат видени като основателни, докато други са чисто спекулативни.
Но ориентирането по седмиците в книгата Откровение не е всичко. Предлагат се няколко структури, които са базирани на различни гледни точки и които да бъдат разпознати като строеж на Откровението. Да се спрем на някои от тях.
1) Структура според някои еврейски религиозни практики
Предвид постоянното позоваване на Стария завет не е изненада, че някои изследователи виждат в книгата Откровение алюзии към определени религиозни практики от живота на евреите. Могат да бъдат установени елементи, които рефлектират начина, по който се провеждала „вечната“ служба (евр. „тамид“) във времето на функционирането на храма, които Йоан и съвременниците му познавали. Препратките към тази всекидневна служба намират своята кулминация в празника Деня на умилостивението, който се провеждал само веднъж в годината. Този прогрес в описанието на въпросните религиозни практики оформя един вид структура.
Друго наблюдение в тази връзка са препратките в Откровението към главните годишни религиозни празници на евреите, които също се появяват в определен ред и формират своя структура (прочетете статията Учението на книгата Откровение за светилището).
Всичко това трябва да се има предвид в тълкуването на апокалипсиса, но тези моменти свързани с някои еврейски религиозни практики не могат да оформят фундаментална структура, която да е водеща в интерпретирането на книгата, както се предлага. Това са по-скоро теми и мотиви откриваеми във фона на книгата, които са звучали познато на първите й читатели и са потвърждавали връзката й Стария завет, отколкото главни насоки, по които да става тълкуването. Тези алюзии не са достатъчно ясни и силни, да служат за основа на Откровението и да понесат цялата му тежест и значимост. Ако случаят беше наистина такъв, то щеше да бъде просто една богата на символи версия на посланието към евреите с пророческа насоченост. А то не е това.
2) Структура от две части
Вероятно най-семплата структура на книгата Откровение, която може да бъде наблюдавана, е наличието на две основни видения, всяко от които съдържа пророчески вести от Христос.
Първото видение се случва на земята (Откр. 1-3 гл.). Исус се явява на Йоан като ходещ сред седем светилника (Откр. 1:12, 13; 2:1) символизиращи седемте малоазийски църкви, които са директните получатели на Откровението (Откр. 1:20). Тези църкви получават специални вести от Спасителя (Откр. 1:11; 2:1-3:22).
Второто видение се случва на небето (Откр. 4-22 гл.) и посочва ангажираността на небето със събития на земята, които засягат църквата – Агнецът, Който отваря седем печата; стоящи пред Бога ангели, които затръбяват с тръби, и т.н. Кулминацията на книгата описва събирането на Бог с Неговия народ (Откр. 21:1-6). С това се отбелязва края на разделянето между земята и небето причинено от греха. Крайната цел, към която Откровението сочи, е вече постигната.
Това е наистина семпла структура, чието разпознаване не трябва да предизвиква несъгласие. Тя показва, че писмата към седемте църкви не само отправят някакви вести към читателите на Откровението, но ги и подготвят да разберат останалата част от книгата. Връзката на вестите към седемте църкви с последващата пророческа част на книгата е една от причините те да се възприемат и като пророчества за състоянието на църквата в цялата християнска епоха (прочетете статията Седемте църкви от Откровението).
3) Структура от седем части
Както вече споменахме, присъствието на цифрата „седем“ в Откровението е толкова силно и забележимо, че няма как да не се предложи модел на книгата основан на седем сегмента. Всъщност има няколко такива, но не всяка от хипотезите е в състояние да издържи една по-задълбочена проверка. Един модел обаче състоящ се от седем елемента (освен пролога и епилога) може спокойно да бъде приет за легитимен. При него всяка от седемте части започва с въведителна сцена в обстановката на светилището:
Подобно структуриране на книгата Откровение е напълно приемливо и помага да се разбере най-общо нейния строеж, както и ключовата роля на въведенията, които се случват в храмова обстановка. Тук критерият следван за установяването на структурата е изричното указание за сцена случваща се в среда наподобяваща светилището, която служи като въведение на съществен сегмент. Тази въведителна сцена и всичко, което следва след нея, и стига до началото на следващото въведение, формира един завършен елемент. Така че при този модел въведителните сцени стават водещите ориентири. Изследователят бива насочен да види небесното светилище като центъра на всичко, което Бог прави.
Тази макроструктура дава някаква яснота относно Откровението, но не е достатъчно прецизна в маркирането на сегментите на книгата. Изисква се по-задълбочено наблюдение, за да бъдат установени точните граници на мезоструктурите формиращи цялостната структура, а оттам – и тяхното взаимодействие. Така достигаме до хиастичната макроструктура, на която книгата Откровение бива изградена.
3. Хиастична макроструктура на книгата Откровение.
Според това, което разбрахме до момента, могат да бъдат откроени различни модели на книгата Откровение, които съществуват на базата на различни критерии – например практиките в израйлевото светилище, или мястото на случването на виденията, или пък ясно разпознаваемите части, които служат като въведения на отделни сегменти. Но заедно с тези строежи Откровението притежава и хиастична макроструктура, която произлиза от самия текст и която сме длъжни да приемем като фундаменталната структура на книгата. Ако разгледаните до момента модели могат да бъдат видени като декоративни слоеве допринасящи за богатството на книгата, този представлява основата, на която цялата книга стои. Всичко в изследването трябва да започне оттук – от разпознаването и открояването на хиазма, на който Откровението е изградено. Това е наистина успокоително, защото, както вече знаем за хиазмите, понякога те сами посочват идеята на текста или книгата и така облекчават тълкувателя в неговото изследване освобождавайки го от пристрастност в изводите. И хиазмът на Откровението прави точно това, което го превръща в безценно указание в тълкуването.
Както може да се предположи, има различни предложения за хиастичната структура на Откровението. Някои от тях разглеждаме в статията Макроструктура на книгата Откровение – III. Тук ще се спрем само на този модел, който се налага като най-автентичния:
На пръв поглед тази осемчленна структура (освен пролога и епилога) изглежда сложна за разбиране, но всъщност не е толкова трудна. Понеже става дума за хиазъм (в случая – хиазъм с хоризонтална подредба), е важно да успеем да забележим паралелите, разположението и повтаряемостта на темите в книгата.
Извън откроените пролог и епилог в началото и края на книгата (прочетете статиите Прологът на Откровението и Епилогът на Откровението) се вижда, че отделни теми в книгата имат свои точни паралели, които не са разположени един след друг – на виденията в началото, които формират историческата част на книгата, съответстват други видения, които образуват есхатологичната й част. Например на първото видение (видението за седемте църкви), което описва воюващата църква, докато тя е още на грешната земя (Откр. 1:10б-3:22), съответства триумфиращата църква, църквата на обновената земя, и това е последното видение на книгата (Откр. 21:5-22:5). На първото видение в книгата съответства последното – двете се балансират взаимно (прочетете статиите Седемте църкви от Откровението и Новият Ерусалим и новата земя). След това на видението за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) разкриващо Божията постоянна дейност за спасението на човека съответства видението занимаващо се с края на всичко, който е поставен чрез Божия съд (Откр. 19:1-21:4). На второто видение от началото съответства второто видение от края (прочетете статиите Седемте печата от Откровението – I и Второто пришествие и милениумът).
Следват две паралелни групи видения, които заемат централната част на книгата. Това за седемте тръби (Откр. 8:2-11:18) има своя паралел в това за седемте язви (Откр. 15:1-16:17) (прочетете статиите Седемте тръби от Откровението – I и Седемте последни язви – I), а видението за сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20) бива балансирано от това за падението и края на Вавилон (Откр. 16:18-18:24) (прочетете статиите Сатанинското триединство в Откровението – I и Падението и краят на Вавилон – I). В центъра на книгата могат да се откроят две теми, които са мотивите, по които формиращите го четири видения протичат – темата за изхода от Египет и темата за падането на Вавилон.
Така виденията в книгата стават общо осем – четири исторически мезоструктури и четири есхатологични, които им съответстват. Имаме ясно откроима историческа част на книгата (Откр. 1-14 гл.) и ясно откроима есхатологична част (Откр. 15-22 гл.). В историческите серии, които обхващат целия период на християнската църква, църквата е обременена от отстъпление, верните на Христос биват преследвани, а злите сили имат надмощие. В есхатологичните серии, които засягат една бъдеща реалност, църквата е в триумф, Божиите светии са победители, а потисниците им – победени и осъдени.
Терминът „есхатология“ използван за есхатологичните серии не бива да подвежда. Тук става дума не просто за последните събития преди завръщането на Христос (нещо, което и историческите серии обхващат в края си), а за време, когато покаянието и обръщането към Бога ще е вече невъзможно и единственото, което остава, е съд над враговете на Бога и Неговия народ.
Нужно е да отделим специално внимание на двата мотива, които служат за фон на четирите видения съставляващи централната част на Откровението – изходът от Египет и падането на Вавилон. Те са прецизно разпределени по тези видения и симетрично повтарящи се. Това може да се разбере по-лесно чрез една графика:
Първите две видения от централния сегмент на книгата – видението за седемте тръби (елементът C(a) от структурата) и видението за сатанинското триединство (елементът C(b)) – принадлежат към историческата част на Откровението, докато другите видения – видението за седемте язви (елементът C(a)’) и видението за падението и края на Вавилон (елементът C(b)’) – принадлежат към есхатологичната й част. Първите пет тръби от видението за тръбите се случват под темата за изхода от Египет, както и първите пет язви от съответстващото му видение за язвите. Шестата и седмата тръба се характеризират с мотива за падането на Вавилон, както и шестата и седмата язва. Но темата за падането на Вавилон не спира дотук – тя продължава в следващите видения, които са паралелни едно на друго. Видението за сатанинското триединство разкрива враждебността на злите сили спрямо Бог и Неговия народ като използва езика на Вавилон и неговото падение, а видението за падението и края на Вавилон се отнася за съда, който Бог провежда над тези зли сили и който също бива изразен чрез езика на падането на Вавилон. Забележителен паралелизъм и симетрия!
Макар и макроструктурата на Откровението да изглежда сложна, след като се схване веднъж, много по-лесно може да се разбере цялата книга. Най-високите части на хиазма й ни разкриват идеята на книгата – колкото и да са могъщи силите опълчили се срещу Божия народ, в крайна сметка Бог държи контрола на всичко и те ще бъдат победени, а народът на Бога – освободен. Господ няма да остави децата Си, независимо колко тежки и непреодолими изглеждат трудностите пред тях. Злите сили ще бъдат осъдени завинаги, а Божият народ ще триумфира и ще влезе във вечността като победител. Централно място във всичко това има проповядването на една тройна вест, която ще доведе до кулминацията на борбата между истината и заблудата (Откр. 14:6-12).
Като видим цялата красота и хармония на Откровението, които макроструктурата й ни разкрива, не може да не се удивим на величието на тази книга, която носи такава вест на облекчение за всеки последовател на Христос. Точно от тази вест имаме нужда в объркания свят, в който живеем – да знаем, в какво ще се състоят измамите на последното време, как да ги избегнем, кое поклонение Бог приема и кое – не и да получим уверение, че всичко в крайна сметка е под Божия контрол и че разпънатият Спасител ще се завърне скоро като Цар на царете и Господ на господарите за вечното освобождение на Неговия народ. Именно с разбирането на хиастичната макроструктура на книгата тази вест проличава още по-силно и блясва в цялата й красота и величие.
Както може да се установи, Откровението е многопластова книга. Хиастичната й макроструктура е ясно установена, но това не изключва възможността за преплитането й с други структури, както видяхме по-горе. Всъщност е допустимо в нея да има и други структури, които да представят други гледни точки и планове на книгата. Откровението е апогея на апокалиптиката разкриващо удивителните възможности на божественото вдъхновение, така че изобщо няма да бъде изненадващо, ако се установи, че и други структури са преплетени в сложния му строеж. Но едва ли ще е погрешно да заключим, че горепосочената хиастична структура от осем части е неговия фундамент, който да възприемем за базисен и от който да изхождаме в изследването. Не че всеки е съгласен с нея. Какви са възраженията срещу нея и какви други хиастични структури биват предлагани можете да разберете от статията Макроструктура на книгата Откровение – III.
Прочетете и статията Макроструктура на книгата Откровение – II, в която разглеждаме развитието случващо се във всяко видение в книгата и връзката между отделните му части, както и връзката между отделните видения, която потвърждава валидността на гореразгледания осемчленен хиазъм на книгата.
Откровението е многопластова книга със сложен строеж. Основната й макроструктура е хиастична, която дава сигурност и насока в тълкуването.