Видението за седемте тръби от Откровението (Откр. 8:2-11:18) е третото видение в книгата и третото, което съдържа седем ясно откроими елемента. Това видение е най-чистата проба апокалиптика, което го прави и много трудно за тълкуване. Всъщност това е най-трудното за интерпретиране видение в цялата книга Откровение. Символите му са много странни и композирани от много на брой съществуващи вече текстове и изследването му изисква изключително голямо внимание. Но пък разбирането му е много възнаграждаващо, защото разкрива Божията реакция при преследването на децата Му и помага да установим, къде точно в пророческия поток на времето се намираме, какво точно се случва в нашия свят и какво предстои да се случи.
Какво представлява видението за седемте тръби? Какво означава? Какво научаваме от въведението му?
1. Видението за седемте тръби.
Серията за седемте тръби от Откровението следва схемата, по която се развиват повечето от виденията в историческата й част: въведителна сцена в храмова обстановка, основополагащо пророческо описание в историята (това е самото пророчество), интерлюдия (това е сегмент, който осветлява последните събития и в който са отговорите на някакви трудни въпроси възникнали в основополагащото пророческо описание) и есхатологична кулминация (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – II). То е елемента C(a) от централната част на хиазма, на който е изградено Откровението (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – I) и на който елемент има съответстващ му паралелен елемент в есхатологичната част на книгата – елементът C(a)’, който е серията за седемте последни язви (прочетете статиите Седемте последни язви – I и Седемте последни язви – II). Като паралелни видения тези две се балансират взаимно – серията от есхатологичната част представлява някакъв завършек на идеята съдържаща се в серията от историческата част.
Видението за седемте тръби описва един продължаващ в цялата християнска история съд над хората, които отхвърлят благовестието и подлагат на гонение прогласяващите го. Но този съд съдържа милост и целта му е да доведе тези хора до покаяние. Видението за седемте язви също представлява съд на отхвърлящите благовестието и истината, но в този съд няма никаква милост и не може да породи покаяние у страдащите от него. Съдът по времето на тръбите е само предвкусване на този по време на язвите.
Видението за седемте печата завършва с една небесна сцена (Откр. 8:1). С небесна сцена започва и следващото видение – серията за седемте тръби. Там ни се представя един ангел стоящ пред жертвеника за всеизгарянето, но впоследствие служещ пред кадилния олтар в Светая на небесното светилище. Действията му, както и тези на седем други ангела, ни пренасят на земята. Също както при видението за печатите затръбяването на тръбите става на небето, но последващите събития се случват на земята. Там се случват събитията от затръбяването на първите шест тръби (Откр. 8:7-9:21) и описаното в последващата интерлюдия (Откр. 10:1-11:14). При затръбяването на седмия ангел биваме пренесени отново на небето (Откр. 11:15-18), с което видението приключва.
Серията за седемте тръби е в тясна връзка с тази за седемте печата. Видението за седемте печата (прочетете статиите Седемте печата от Откровението – I, Седемте печата от Откровението – II и Седемте печата от Откровението – III) представя Божия народ и отношението му към благовестието и завета му с небето през годините. В началото той е верен спрямо евангелието, но с течение на времето то бива все повече и повече изкривявано, поради което църквата трябва да бъде сполетяна от проклятията съдържащи се в заветните клетви. Едни от най-големите престъпления се извършват спрямо верните на Христос и на благовестието, които биват преследвани и дори убивани, затова серията за седемте печата разкрива и Божията намеса в оправдаването и възмездяването на верните Му. Шестият печат описва наказанието, което преследващите Божия народ получават при Второто пришествие (Откр. 6:15-17). Представени са седем групи от получатели на гнева, което създава впечатлението, че това е една представителна група на потисниците. Сякаш вината на всички гонители от всички векове е акумулирана в тях и в тяхно лице всички потисници на Божия народ от християнската епоха биват наказани.
Но възстановяването на доброто име на светиите и възмездяването им за скръбта, гоненията и смъртта, на които биват подложени от враговете на благовестието и истината, е много сериозен въпрос. Сякаш възмездието, което те получават по време на шестия печат, се случва прекалено късно – едва в края на всичко. Описаният Божий съд там е изчерпателен, но предполага, че бунтовниците остават ненаказани и незасегнати от някакви божествени съдби в продължение на цялата християнска история. Всичко това поражда въпроси. Трябва да има нещо повече. И тук идва серията за тръбите. Тя съдържа повече детайли за реакцията на Бога относно преследването на децата Му, което бива описано във видението за печатите. В петия печат мъчениците питат Бога, кога ще бъде възмездено за тях на „живеещите по земята“ (Откр. 6:10). Макар последващият шести печат да дава някакъв отговор на този въпрос (ст. 12-17), серията за седемте тръби представлява един много по-обширен отговор, защото описва Божията реакция към бунтовниците, за която не се говори във видението за печатите и която се случва през цялата християнска епоха. Господ въздава на „земните жители“ (Откр. 8:13), които отхвърлят благовестието и преследват верните Му. Всъщност Той е започнал да го прави, още преди мъчениците да го поискат. Това не е окончателен съд като този, който ще се случи по време на шестия печат и завръщането на Христос, и съдържа милост, но все пак е божествен съд.
Видението за седемте тръби със сигурност има връзка с това за печатите (повече за тази връзка можете да прочетете в статията Сравнение на виденията за печатите и тръбите), но това не означава, че изпълнението на пророчеството му се случва хронологически след това на печатите, както някои предполагат. В статията Тълкуване на книгата Откровение – III съпоставяме развитието на видението за печатите с това на тръбите и установяваме, че двете видения се случват паралелно. Това обаче не е единствения аргумент.
Ако разгледаме сериите, между които се намира тази за тръбите, ще видим, че серията с печатите (тя е преди серията с тръбите) започва във времето на Йоан и свършва във Второто пришествие и отвъд него – също както предната й серия, тази за църквите (прочетете статията Седемте църкви от Откровението). Подобно и видението за сатанинското триединство (то идва точно след тръбите) започва във времето на Йоан (раждането на Месията) и свършва с гонението на Божия народ в края и Пришествието, т.е. видението за сатанинското триединство със сигурност рекапитулира виденията за църквите и печатите. Следователно така трябва да е и при серията за тръбите, която стои между видението за печатите и това за сатанинското триединство. Трудно можем да приемем, че серията, която е между две други започващи с времето на пророка и свършващи във Второто пришествие, ще представлява някакво изключение от оформената тенденция и че обхваща период започващ с края на печатите или изобщо някакъв друг период.
Освен това въведителната сцена на серията за тръбите представя един ангел, който стои до олтар (Откр. 8:3а) и който олтар всъщност е жертвеника за всеизгарянето. Така ни се разкрива картината на жертвеното агне, което е Исус Христос. От този жертвеник ангелът влиза в светилището, където е кадилния олтар (ст. 3б, 3в). Това означава, че времето на кръста е началото на серията за седемте тръби. Тя започва в I век.
Също така тази серия съдържа символичния времеви период от 1260 дни (Откр. 11:2, 3), който не може да бъде приет по друг начин освен като 1260 буквални години. Единствената възможност за случването на такъв дълъг период от време, е ако той се изпълнява в християнската епоха, което е в хармония с извода, че видението започва във времето на Йоан и стига до края на всичко.
Използваният език в серията за седемте тръби е предимно езика на египетските язви като при последните две имаме езика на падането на Вавилон. Това формира два мотива, по които минава цялото видение – „Изходът от Египет“ и „Падането на Вавилон“ (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – I).
Въпреки силната алюзия към египетските язви, за никоя от тръбите не се използва думата „язва“. Само за предпоследната тръба, която се случва под мотива за падането на Вавилон, се казва, че съдържала „три язви“ (Откр. 9:18, 20). Явно е, че тръбите нямат за цел да пресъздадат буквално египетските язви – те не описват истински природни катаклизми, както някои смятат. При повечето от тях само се използва темата за изхода на Божия народ от Египет, а описаното в тях трябва да се приеме символично като нанасяне на божествен съд. Седемте последни язви от Откр. 16 гл. обаче имат точно такава цел. Затова и пораженията, които нанасят, трябва да се приемат като буквални – те причиняват неизлечима рана на някои хора, водата във всички водни басейни се превръща в кръв, пада град с голяма тежест, става голямо земетресение и т.н. (прочетете статията Седемте последни язви – I). С необикновения си символизъм позоваващ се предимно на египетските язви видението за седемте тръби описва божествения съд над хората преследващи народа Му и отхвърлящи благовестието във времето на християнската епоха.
2. Въведение към видението за седемте тръби.
Макар и на пръв поглед случващото се във въведителната сцена на видението за седемте тръби да не изглежда трудно за разбиране, има някои моменти, които трябва да се изяснят и което правим по-надолу. Първата ни задача е да установим, къде започва видението.
1) Начало на видението за седемте тръби
Трябва да започнем с установяване началото на видението, защото има различни предложения в тази връзка.
Според някои тълкуватели видението за печатите свършва с Откр. 8:5, а от ст. 6 започва видението за тръбите. Ако това предположение е вярно, тогава седемте тръби израстват от седемте печата и са тяхно продължение, което означава, че и приложението на пророчеството им трябва да бъде след това на печатите. Според други серията за печатите завършва в Откр. 8:5, но серията за тръбите започва с Откр. 8:2, което ще рече, че се наблюдава някакво застъпване между края на серията за печатите и началото на тази за тръбите.
Съществува и разбиране, че серията за печатите свършва в Откр. 8:1, а тази за тръбите започва със ст. 2. Има няколко основания да се приеме именно това тълкувание, но тук ще посочим само две:
1) Между Откр. 4:1, 2а (уводът към видението за печатите) и Откр. 8:1 (седмият печат) има множество сходства. Термините „анойго“, „хос“ и „гиномай“ („отворени/отвори“, „като/за около“, „стане/настана“) се срещат и на двете места. Нещо повече, фразата „ен то урано“ („в небето“) се намира и в двата текста. В Откр. 4:1, 2а се отваря врата в небето и един глас проговаря на Йоан. В Откр. 8:1 се отваря седмия печат и на небето настава мълчание за определено време. Тези два откъса са подходяща рамка на цялото видение за печатите (Откр. 4:1-8:1). Техните сходства и различия подготвят пътя за видението и го приключват. Започва се с реч, но когато настъпи кулминацията, не са нужни много думи, т.е. друга реч.
2) Видението за печатите (Откр. 4:1-8:1) формира само по себе си хиазъм, докато частта от Откр. 8:2-6 формира друг хиазъм, което означава, че няма как да бъде вмъкната по някакъв начин във видението за печатите или дори само в седмия печат.
Видението за седемте печата формира хиастична структура, която разглеждаме в статията Седемте печата от Откровението – I. Краят й в седмия печат (Откр. 8:1) слага край на тази мезоструктура и я затваря. Серията има ясно оформена рамка. И след описанието на седмия печат се появява следния пасаж:
„Тогава видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, бяха дадени седем тръби. И дойде друг ангел и застана пред олтара, като държеше златна кадилница; и на него бе даден много тамян, за да го прибави към молитвите на всички светии над златния олтар, който беше пред престола. А кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъняна земята; и последваха гръмове и гласове, светкавици и трус. И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят“ (Откр. 8:2-6).
Подобно на Откр. 4:1-8:1 и последващият пасаж от Откр. 8:2-6 формира своя собствена хиастична структура. Ето какво представлява хиазмът на този пасаж:
Този хиазъм представлява микроструктура, централната част на която, т.е. неговата най-важна идея, е кадилния олтар, който се намира пред Божия трон. Всъщност златният кадилен олтар е центъра на цялото видение. Видението има връзка с молитвите на светиите и описаното в него се случва, докато все още има ходатайствена служба в услуга на човечеството.
Както се вижда, всеки от пасажите има своите ясно оформени рамки. Откр. 8:1 като че ли няма място в хиастичната структура на Откр. 8:2-6. Очевидно този стих се намира извън границите на пасажа и трябва да се приеме като края на видението за печатите, а Откр. 8:2-6 като началото на серията за тръбите. Именно това е и въведителната сцена на видението.
2) Всекидневна служба в светилището
И така, вече знаем, че видението за седемте тръби започва в Откр. 8:2. Това е и началото на въведението му, което приключва в ст. 6. На пръв поглед не е трудно да се разбере, какво се случва в него, защото ни напомня за всекидневното служене пред кадилния олтар в еврейското светилище (Изх. 30:1-10). Но подробното указание към ангела да прибави тамян над златния олтар, който е пред престола (Откр. 8:3), предизвиква въпроси. Ангелът стои пред олтара и все пак се нуждае от инструкции, къде да постави получения тамян. Сякаш ангелът стои пред друг олтар, не пред кадилния и затова трябва да промени местоположението си, за да започне да служи пред кадилния олтар.
И наистина, представената тук церемония се изпълнява според начина, по който е описана в еврейската традиция Мишна. Тя е малко обогатена спрямо първоначалната инструкция за служенето пред кадилния олтар в Стария завет. И според нея първо идва пренасянето на жертвеното агне, след което кръвта му се излива в подножието на жертвеника за всеизгарянето (прочетете статията Седемте печата от Откровението – I). Именно до този олтар е застанал „другия ангел“ (Откр. 8:3а). Тогава свещеникът взимал кадилница, внасял я в храма и принасял тамян върху кадилния олтар в Светая. Това е моментът във видението описващ ангела като получаващ много тамян, който той поставя на кадилния олтар. Ангелът променя местоположението си и от двора (където е жертвеника) той влиза в светилището (където е кадилния олтар). Това действие се обяснява като прибавяне към „молитвите на всичките светии“ (Откр. 8:3б), защото кадилният дим от тамяна не само символизира молитвите издигащи се към Бога (Откр. 5:8), но когато свещеникът извършвал тази служба в Светая, народът стоял отвън в двора и се молел. Тогава свещеникът излизал и благославял народа, и краят на церемонията бивал обявяван от седем свещеника, които засвирвали с тръби. Във видението това е показано чрез седемте ангела, които се приготвили да затръбят, след което идва и самото затръбяване.
Службата на ангела пред кадилния олтар, както ни е представена във видението за седемте тръби и в унисон с предназначението на служенето в старозаветното светилище, трябва да донесе поредното уверение на следващите Христос, че техният разпнат и възкръснал Господ е винаги с тях и „може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях“ (Евр. 7:25). Независимо от време и място линията за връзка с Бога е постоянно на разположение чрез Исус. Той е единствения „милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа“ (Евр. 2:17).
Но застъпничеството на Спасителя не се ограничава само да Неговите верни. Той успява да издейства милост и над тези, които получават божествения съд, защото неговата цел не е просто да отдаде възмездие, а да доведе провинилите се до покаяние и спасение. Затова серията за тръбите отразява един божествен съд, който макар и да изглежда много страшен, е пропит с милостта и търпението на небето очакващо всеки бунтовник да се завърне у дома.
Стоящият до жертвеника за всеизгарянето ангел е важен детайл, защото ни разкрива картината на жертвеното агне. Исус Христос е закланият Агнец, Който е достоен да вземе книгата на завета (Откр. 5:5-7). Това означава, както посочихме по-горе, че времето на кръста е началото на серията за седемте тръби. Видението за печатите и видението за тръбите започват от приблизително един и същ момент в историята – съответно Петдесятница (възцаряването на Христос в небето и изливането на Святия Дух) и Пасхата (разпятието на Исус).
3) Годишен религиозен празник
Всекидневното служене пред кадилния олтар в светилището бива много ясно и недвусмислено представено във въведението на серията за седемте тръби. Но предвид факта, че предхождащите две видения отразяват и годишни религиозни празници (прочетете статиите Седемте църкви от Откровението и Седемте печата от Откровението – I), и това са пролетните празници на Израил, съвсем основателен е въпроса, дали и това видение следва оформената тенденция. Отговорът е, да, и тук откриваме годишен празник, но трябва да се уточни, кой точно.
Предлага се зад засвирването на седемте тръби от ангелите да се види празнуването на седемте новолуния (Числа 10:10), които формирали преход между пролетните и есенните годишни празници на избрания народ. Тази теория обаче пропуска, че израилтяните били инструктирани да свирят с тръби не само по време на „новолунията“, но и на „увеселителните си дни, и на празниците си… над всеизгарянията си и над мирните си жертви“ (ст. 10). Свиренето с тръби не е отличителния белег на отбелязването на новолунията, защото те са били използвани непрекъснато в празнуванията на Израил и в служенето в светилището. Освен това новолунията не могат да влязат в категорията на годишните религиозни празници, които имали много специално място в живота на Израил и отразявали в своя символизъм конкретни и много значими етапи от реализирането на спасителния план.
Единственият годишен празник, който приляга като отразен във въведителната сцена на серията за седемте тръби, е празника на тръбното възклицание (Лев. 23:24, 25). Той имал за задача да напомня на евреите, че най-важният им празник (Денят на умилостивението) предстои и те трябва да се подготвят за него. В инструкцията за празнуването му дори виждаме неговото превъзходство над отбелязването на новолунията, защото той изисквал свикване на свято събрание и въздържане от слугинска работа (Числа 29:1-6) – нещо, което не се очаквало за новолунията (Числа 28:11-15).
С въведителната сцена на серията за седемте тръби започва отбелязването на есенните годишни празници на Израил в книгата Откровение, които биват изчерпани при следващите видения. Част от историята, която това въведение разказва, отразява антитипичното изпълнение на празника на тръбното възклицание.
3. Значение на затръбяването на седемте тръби.
Разбирането на значението на видението за тръбите трябва да започне с разбиране на употребата на тръбите в живота на Израил. Само така ще може да стане ясно, какво има предвид апостол Йоан, когато използва езика на тръбите в това видение.
В Стария завет тръбите били използвани по най-различни поводи, но най-вече във връзка със служенето в храма и воденето на свещена война. Най-точното значение на употребата на тръбите можем да придобием от следния текст:
„Тръбачи да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви. И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си. И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог“ (Числа 10:8-10).
По време на война свещениците трябвало да засвирват с тръбите, с което Израил да бъде уверен, че Бог си спомня за него и ще го избави (2 Лет. 13:14, 15). Засвирването с тръбите по време на храмовата служба означавало, че Господ си спомня за народа Си и ще прости греховете му.
Имайки предвид представените в Стария и Новия завети много и различни случаи на използването на тръби можем да твърдим, че те най-общо описват Божията намеса в историята. Засвирването на тръбите в Откровението представлява серия от намесвания от страна на Бога в отговор на молитвите на народа Му. Верните на Бога не са забравени. Мъчениците от петия печат от серията за печатите пледират пред Бога:
„…Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ (Откр. 6:10).
Описаното във въведението на серията за тръбите (Откр. 8:2-6) показва, че тази молба на мъчениците бива чута и ще има съд. Жертвеникът за всеизгарянето, до който ангелът стои в началото (ст. 3а), е не само мястото, на което принесената жертва била изгаряна (и която церемония ни разкрива нещо за изкуплението извършено чрез Исус Христос), но именно под този олтар се намират душите на пледиращите мъченици от петия печат (Откр. 6:9). Тяхната молба бива чута и те имат уверението, че Господ ще възстанови доброто им име и ще възмезди за пролятата им кръв. Това бива потвърдено от въведението на серията за тръбите чрез картината на същия ангел, който, вече влязъл в светилището, принася тамян на кадилния олтар (Откр. 8:3б, 3в, 4). Последващото действие на ангела, който „взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята“ (ст. 5) напомня на видението на Езекиил, в което облеченият в ленено мъж взима огнени въглища изсред херувимите и ги пръска върху Ерусалим като знак за божествен съд над града поради беззаконието му (Езек. 10:1, 2). В резултат на действието на ангела с кадилницата седемте ангела засвирват с тръби един след друг демонстрирайки, че Господ не е забравил верните Си и реагира на страданията им. Той нанася съд над „земните жители“ (Откр. 8:13), точно както мъчениците от петия печат умоляват да се въздаде на „живеещите по земята“ за кръвта им (Откр. 6:10).
Използваният език предимно на египетските язви не означава, че тръбите представляват реални природни бедствия. С него се описва божествения отговор на несправедливостта извършена спрямо народа Му и на отхвърлянето на благовестието в новозаветната епоха, но дори и този съд е примесен с милост и осигурява възможност за покаяние. Верните на Бога не са потърпевшите от съда на тръбите, защото той не е за тях, но няма начин да не ги засегне в някаква степен, защото и те живеят на същата земя, която се обитава от групата на „земните жители“.
Прочетете статията Седемте тръби от Откровението – II, в която разглеждаме прозвучаването на първите четири тръби от серията за седемте тръби.
Видението за седемте тръби описва символично божествения съд над преследващите Божия народ и отхвърлящите благовестието през времето на християнската история.