Видението за седемте тръби от Откровението (Откр. 8:2-11:18) е видение с много сложна апокалиптична символика, което описва божествения съд над преследващите Божия народ и отхвърлящите благовестието през времето на християнската история. В статията Седемте тръби от Откровението – I разглеждаме мястото на тази серия в книгата Откровение, а също и значението на въведението й. Въведителната сцена описва активната ходатайствена служба, която се извършва в небесното светилище в периода на християнската църква. Божествен съд ще бъде излят върху определени групи от хора, но той ще бъде примесен с милост и ще остави врата за покаяние. Следва затръбяването на седемте тръби държани от ангелите.
Какво представляват първите четири тръби от видението за седемте тръби? Какво е тяхното значение?
1. Затръбяването на първите четири тръби.
Видението за седемте тръби представлява Божия отговор на молбата на мъчениците от серията за печатите, които искат от Бога да възмезди за тяхната смърт (Откр. 6:9, 10). Със затръбяването на тръбите се извършва съд над „живеещите по земята“, поради това, че са отхвърлили благовестието и са преследвали тези, които го проповядват (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – I). Първите четири тръби описват, какво Господ вече е направил по въпроса, когато се отправя призива към Него. Те се занимават с Божия съд извършен в миналото спрямо времето на молбата на мъчениците.
След като ангелът пред кадилния олтар взима от огъня от олтара и го хвърля на земята (Откр. 8:5), което е картина на нанасяне на съд, седемте ангела се приготвят да затръбят (ст. 6) и в последствие всеки от тях, един след друг, затръбява с тръбата си, в резултат на което нещо се случва на земята.
2. Затръбяването на първата тръба.
Ето как е описано затръбяването на първия ангел:
„Като затръби първият ангел, падна град и огън, размесени с кръв, които бяха хвърлени на земята; и една трета част от земята изгоря, също и една трета част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева“ (Откр. 8:7).
При затръбяването на първия ангел на земята биват хвърлени град и огън размесени с кръв, от което изгаря третата част на земята и дърветата, но зелената трева изгаря цялата.
Не е трудно да си представим описаната картина, но как трябва да разбираме символите използвани в нея? Старозаветната основа на тази тръба е седмата египетска язва, при която град и огън биват излети над Египет поради Божия съд над фараона и унищожава всичката трева и всичките дървета по полето (Изх. 9:13-35). Следователно зад хвърлените на земята град и огън размесени с кръв трябва да видим картина на съд.
За какъв точно съд става дума? В един от псалмите огънят се среща по отношение съда над нечестивите (Пс. 11:6), а в друг псалм във връзка със същия съд е посочено и падането на град:
„От святкането пред Него преминаха през облаците Му град и огнени въглени. И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, град и огнени въглени. И прати стрелите Си и ги разпръсна. Да! Светкавици в изобилие – и ги смути“ (Пс. 18:12-14).
Явно градът и огънят са средства за осъществяването на съд над нечестивите. Но това не е идея само на псалмите. И в други части на Стария завет за наказанието на бунтуващите се срещу Бога и потискащите народа Му биват използвани град и огън (Исая 10:16-19; 30:30; Езек. 38:22, 23).
Дали обаче изясняването, че това е съд над бунтуващите се срещу Бога, е всичко, което ни е нужно в тълкуването на първата тръба? Нанесените от града и огъня поражения също ни биват дадени и за описанието им се използват символи. Сигурно те ще ни разкрият нещо повече по въпроса. Потърпевшите са дърветата, тревата и земята. Какво трябва да разбираме зад тези фигури?
За псалмиста посветеният на Бога вярващ е като плодоносно зелено дърво:
„Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан; насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени; за да възвестят, че Господ е праведен – Моята канара, у Когото няма неправда“ (Пс. 92:12-15).
В Стария завет фигурата на дървото се използва за Израил като заветен Божий народ (Пс. 1:3; 52:8; Исая 5:1-7; 61:3; Ерем. 17:7, 8). С такова значение се използва и символа на зелената трева (Пс. 72:16; Исая 40:6-8; 44:2-4). Имаме всички основания да приемем, че символите на дърветата и тревата, които се използват при първата тръба, се отнасят за Божия народ Израил.
Но при зазвучаването на първата тръба градът и огънят нанасят поражения на дърветата и тревата. Възможно ли е Бог да нанесе съд над Израил, сякаш наказва безбожниците и бунтовниците? Да, това е напълно възможно. Ако народът на Бога отстъпи от Него, той на практика се присъединява към открито отхвърлящите Го и затова бива третиран като бунтовник. Тази истина ни е разкрита чрез някои текстове, при които имаме на едно място както фигурата на дървото, така и огън, който извършва съд:
„Господ те нарече вечнозелена маслина, красива, доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея и клоните ѝ се строшиха“ (Ерем. 11:16).
„Затова така казва Господ Йехова: Както предадох на огъня за гориво лозовото дърво между горските дървета, така ще предам тези, които живеят в Йерусалим“ (Езек. 15:6).
Значи с огън се описва съдът над Израил и Ерусалим, които в Стария завет биват представени чрез символите на дървото и тревата. Падащите на земята град и огън при затръбяването на първата тръба, които унищожават третата част от дърветата и цялата трева, трябва да се отнасят за съд над Израил и Ерусалим.
Но във видението има и още един символ – „земя“. Зад използваната дума за „земя“ в първата тръба можем да видим символ на хората (Пс. 98:9). Пророк Езекиил говори за огън, който „ще изгори всяко зелено и всяко сухо дърво в тебе“ и който ще бъде видян от всеки човек (Езек. 20:47, 48). Явно съдът над Израил и Ерусалим ще окаже ефект върху много други хора и те ще разберат, каква е съдбата на всеки, който се бунтува срещу Бога. Дори и тези, които носят името Му, няма да бъдат пощадени, ако се обърнат срещу Него.
Но дали тази старозаветна картина е единствената, на която се позовава първата тръба? Има ли какво да каже по въпроса и Новия завет? Да, Новият завет поддържа оформената от Стария завет картина. Елементите „град“ и „огън“ се срещат и в Откровението като и там те са символи на Божия съд (Откр. 16:21; 20:10, 14, 15). Също така и дървото може да се използва като символ в Новия завет. Отстъпилите водачи на Израил по времето на Христос биват сравнени с дърво, което не дава плодове:
„А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня“ (Матей 3:10).
Хората претендиращи да имат връзка с Бога са сравнени с дървета, но неверността им ги прави безплодни дървета. Апостол Юда също сравнява такива хора с безплодни дървета (Юда 11, 12). В тази връзка символът на безплодното дърво бива отнесен специално към Израил:
„Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята? А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш“ (Лука 13:6-9).
Божият народ Израил е сравнен с безплодна смокиня. Една смокиня може да изглежда зелена, сочна и плодовита, а всъщност да няма никакви плодове, а само листа (Матей 21:18, 19). Една от най-добрите насоки за тълкуването на този символ ни е дадена от евангелист Лука:
„И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?“ (Лука 23:27-31).
Тук се описва много точно съдбата на Ерусалим, който е сравнен със сухо дърво. Явно зад този символ трябва да видим и в Новия завет Израил като народ и Ерусалим, който е столицата на този народ. Тръбите от Откровението говорят за съд, но този съд не започва с открито бунтуващите се срещу Бога. Той започва с Божия народ. Апостол Петър също вярвал, че когато става дума за съд, той започва с Божието домочадие (1 Петр. 4:17), точно както ни загатва за това и пророк Езекиил (Езек. 9 гл.).
Падналите град и огън при затръбяването на първата тръба унищожават „третата част“ от земята и дърветата (Откр. 8:7). Това стои като контраст на „четвъртата част от земята“ (Откр. 6:8), която се владее от конниците от видението за печатите и от ангелите възпиращи земните ветрове (Откр. 7:1). В Стария завет съдът над отстъпилия Израил е описан чрез бедствия, които засягат групи от по „една трета“ (Езек. 5:12, 13; Зах. 13:8, 9), а в Новия завет Сатана е представен като измамил и подчинил „една трета“ от ангелите (Откр. 12:4, 7). Така че изразът „третата част“ във видението за тръбите трябва да се отнася за част от сатанинското царство, която е обект на божествения съд.
Бедствието на първата тръба се отнася за Израил, който получава Божията справедливост за отхвърлянето на Месията. Видението започва във времето на принасянето на Исус като жертва (Откр. 8:3а) и засвирването на първата тръба трябва да обхваща период започващ тогава. Христовата жертва е необходима за спасението на човечеството и е просто неизбежна, но това не означава, че към нея трябва задължително да бъде добавено отхвърлянето на Месията от собствения Му народ. И все пак Израил го направил. Той не само обърнал гръб на Месията, но се противопоставил и на благовестието и подложил на гонение тези, които го проповядвали. С всичко това Израил отхвърлил завета си с Бога и се провинил изключително много пред небето. Затова трябвало този народ да стане обект на божествената справедливост, която става известна в целия свят с унищожаването на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. Около 40 години след разпятието на Христос Бог чакал търпеливо бунтовната нация на Израил да се покае и пращал до юдеите из римската империя апостолите и техните последователи с вест на милост, но с изключение на някои индивиди народът като цяло отхвърлил благовестието и разкрития в него Месия и съдът над него бил неизбежен.
3. Затръбяването на втората тръба.
Така е представено затръбяването на втория ангел:
„И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, бе хвърлена в морето; и една трета част от морето стана кръв и измря една трета част от одушевените същества, които бяха в морето; и една трета част от корабите бе унищожена“ (Откр. 8:8, 9).
При затръбяването на втория ангел една голяма планина пламнала в огън се хвърля в морето, от което третата част на морето става кръв. Това избива третата част от одушевените същества намиращи се във водата и унищожава третата част от корабите.
И тук имаме картина, която можем да си представим, но по-важното е да разберем значението на символите й. Вода превърната в кръв, от което обитателите на водата умират, напомня на първата египетска язва (Изх. 7:14-25). А това означава, че и при затръбяването на втория ангел имаме нанасяне на съд. Но съд над кого?
В Стария завет планината често се използва като символ на царство или империя (Пс. 48:1; 78:68; Исая 2:2, 3; 13:4; 31:4; Авдий 8, 9). Дори Божието царство бива представено като планина (Дан. 2:35, 44, 45; Исая 65:25). Когато се нанася съд над нациите и се използва картината на планината, тогава планините са винаги получатели на божествения съд, никога неговите посредници (Исая 41:15; 42:15; Езек. 35:2-7; 38:20; Зах. 4:7). Специално впечатление прави употребата на символа на планината в книгата на пророк Еремия. Там едно конкретно царство бива наречено „планина“:
„И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион пред вашите очи, казва Господ. Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, която разоряваш целия свят; ще простра ръката Си върху теб и ще те изрина от скалите, и ще те направя изгорена планина“ (Ерем. 51:24, 25).
С разорителна планина, която изгаря, бива сравнен Вавилон, потисникът на Божия народ. Всъщност втората тръба е изградена предимно на описанието на падането на Вавилон, което дава Еремия. Според пророка „морето се повдигна против Вавилон“ (ст. 42), а Вавилон потъва:
„След като изчетеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат, и кажи: Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне – поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят…“ (ст. 63, 64а).
Явно зад горящата планина на втората тръба, която потъва в морето, трябва да видим падането на Вавилон. Това, че там тази планина е наречена „голяма“ („велика“), напомня на „великия Вавилон“ от Откровението (Откр. 14:8; 16:19; 17:5, 18; 18:2, 10, 16, 18, 19), който „ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди“ (Откр. 18:8) и който бива оприличен на голям камък хвърлен в морето (ст. 21).
При затръбяването на втория ангел горящата планина пада в морето, което превръща една трета от водата му в кръв и умъртвява намиращите се там една трета от морските обитатели. Но плаващите по повърхността на тази част от морето кораби също биват унищожени, а това са една трета от всички кораби. Какво трябва да означава това?
В Стария завет морето може да бъде използвано като представляващо противящите се на Божията воля хора (Исая 17:12, 13; 57:20; Дан. 7:2, 3, 17). Корабите в древността са били средство за транспортиране на богатство и могат да бъдат изтълкувани като гордостта на една нация в нейната самодостатъчност и независимост (Откр. 18:17-19). С други думи, падането на Вавилон ще донесе голямо смущение на неговия социален и икономически порядък.
За кой точно Вавилон обаче става дума тук? Виждаме приликите с духовния Вавилон от Откровението, но той играе специална роля в самия край на времето и бива разрушен едва при седмата язва (Откр. 16:19). Значи при втората тръба не може да става дума за него. Не може да става дума и за старозаветния Вавилон, защото по времето на Йоан той вече не съществувал. Тук може да ни помогне апостол Петър. Той предава в посланието си поздрави от „избраната заедно с вас църква във Вавилон“ (1 Петр. 5:13). Ясно е, че тук апостолът използва Вавилон като фигура. С Вавилон той означава Рим, от който изпратил посланието си, и по-специално императорския Рим.
Християните от I век виждали в Рим новия Вавилон и могли лесно да разпознаят в затръбяването на втората тръба пророчество за падането на римската империя. Можем да приемем, че втората тръба касае падането на императорския Рим през V век в резултат на нашествието на различни варварски племена. Именно чрез помощта на римската власт евреите приковали Христос на кръста. През първите три века на християнството Рим подлагал последователите на Исус на гонения и смърт. Дори с прекратяването на гоненията и впоследствие с „обръщането“ на римските езичници към християнството Рим не могъл да „изкупи“ вината си и да избегне съдбата си. Непокаяните езичници довели до покваряване и отстъпление на църквата. Римската империя щяла да стигне до своя край и нейният социален и икономически ред щял да бъде разрушен. Това щял да бъде божествен съд над нея за ролята й в разпъването на Спасителя и поради противопоставянето й на евангелието.
Бедствията на първите две тръби не засягат християнството, а еврейската нация и римската империя. Виждаме, че при тях събитията се случват чрез война – разрушаването на Ерусалим и подчиняването на Рим на варварските племена. В подобен ред бива представено унищожаването на Израил и Рим в книгата Даниил (прочетете статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – IV и Пророчеството за седемдесетте седмици – V). В Дан. 9:26 е предсказана смъртта на Месията, Исус Христос. В същия стих се посочва и трагичната съдба, която ще постигне Ерусалим и храма поради отхвърлянето на Месията. Ще дойде народ, който ще извърши съд над Израил, а от историята знаем, че това бил Рим, който разрушил Ерусалим и храма през 70 г.сл.Хр. и поразил еврейската нация. Този народ е наречен „народът на княза“, а в тази глава като княз е посочен само Месията. Тук виждаме, как Бог си служи с един езически народ за целите Си и дори го нарича „Свой народ“ – също, както направил с Асирия, която Господ също използвал, за да накаже Израил (Исая 8:5-8; 10:6). Но също както Господ наказал след това и самата Асирия заради възгордяването й (Исая 10:5-15), щял накаже и Рим, след като изпълни задачата си да извърши съд над Израил (Дан. 9:27). Той прескочил определените му от небето граници и дори насочил властта и оръжията си срещу верните на Христос и с това запечатал съдбата си. Рим паднал.
4. Затръбяването на третата тръба.
Затръбяването на третия ангел е описано по следния начин:
„След като затръби третият ангел, от небето падна голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху една трета част от реките и върху водните извори. А името на звездата е Пелин и една трета част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото станаха горчиви“ (Откр. 8:10, 11).
При затръбяването на третата тръба от небето пада голяма звезда горяща като светило, чието име е Пелин. Тя пада върху третата част от реките и върху водните извори, с което поразява сладководните източници. В резултат на това много хора измират от водите, защото са се вгорчели и са станали на пелин.
Как трябва да разбираме тази символична картина? Тук ни се говори за падането на една голяма, много ярка звезда. Звездата в Библията може да е символ на ангел, а всеки ангел е и син на Бога:
„Когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?“ (Йов 38:7).
При затръбяването на третата тръба обаче имаме падаща от небето на земята звезда, която причинява поражения. Това е негативна картина и трябва да мислим за ангел, който се е разбунтувал срещу Бога. Пророк Исая говори за падането на ярката звезда, на зорницата:
„Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?“ (Исая 14:12).
Тук пророкът има предвид Луцифер. Исус също говори за дявола и също го определя като паднал от небето:
„А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица“ (Лука 10:18).
Сатана е, който пада от небето и това е свързано по някакъв начин с излъчване на светлина и нанасяне на поражения – също като при затръбяването на третата тръба. В Откровението звездата се използва за означаването на различни обекти, включително и за описание на падналите ангели (Откр. 12:4, 9). Със сигурност представената тук фигура е негативна, защото е наречена Пелин. Думата „пелин“ носи идеята за покваряване, за превръщане на доброто в лошо. В Стария завет „пелин“ се свързва с отстъплението от Бога (Втор. 29:17, 18). Чрез пророк Еремия Господ казва, че ще напои отстъпилия от Него народ с пелин и горчива вода:
„И Господ казва: Понеже изоставиха Моя закон, който поставих пред тях, и не послушаха гласа Ми, нито ходиха по него, а постъпваха според упоритостта на своето сърце и се кланяха на ваалимите, както ги научиха бащите им, затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин и ще ги напоя с горчива вода“ (Ерем. 9:13-15).
„Затова така казва Господ на Силите за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с горчива вода; защото от йерусалимските пророци се е разпространило нечестие по цялата страна“ (Ерем. 23:15).
Господ ще даде пелин и горчива вода на народа Си, който е отстъпил от Него чрез идолопоклонство. Пелин ще бъде даден специално на фалшивите пророци, чието влияние е довело до покваряването на народа. Той сам по себе си не е отровен, но му биват приписвани отровни качества (Втор. 29:18; Амос 6:12). Пелинът в Стария завет е символ на наказанието, което небето нанася поради отстъплението от Бога.
Явно при третата тръба става дума за покваряване чрез фалшиви учения причинено от измамливата дейност на Сатана. Употребата на фигурата „пелин“ изисква да не търсим това покваряване сред езическите народи, а сред Божия народ. Според описанието звездата пада върху „една трета част от реките и върху водните извори“ (Откр. 8:10). Реките и водните извори са също ключ в разбирането на „територията“, в която действа сатанинската измама. Като „извора на живите води“ в Писанието бива представен Бог (Ерем. 2:13), затова от Израил се очаква да почерпи „вода от изворите на спасението“ (Исая 12:3). „Поуката на мъдрия е извор на живот“ (Пр. 13:14), поради което дълбаенето на „пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Ерем. 2:13) от страна на Израил било огромна грешка. В Откровението водните извори са извори на жива вода (Откр. 7:17; 21:6), реката на живота (Откр. 22:1) и водата на живота (ст. 17). Едно изказване на Исус включва както езика на извора, така и този на реката:
„А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил“ (Йоан 7:37-39).
Реките и изворите на вода са символ на духовното освежаване на Божието слово и спасението, което идва с получаването на Святия Дух. Но при третата тръба Сатана замърсява източниците и потоците на истината и спасението използвайки фалшиви религиозни учители. Отстъпление от истината и изопачено благовестие са неизбежните спътници. Това има отровен ефект върху хората. Пиещите от тези източници са сполетени от духовна смърт.
На пръв поглед не изглежда третата тръба да има за основа някоя от египетските язви, но това няма да е правилния извод. В паралелното видение (видението за седемте последни язви) третата язва също засяга реките и водните извори, но е като продължение на втората – и при двете биват засегнати водите на планетата, които биват превърнати на кръв (Откр. 16:3, 4). И двете язви стъпват на първата египетска язва (Изх. 7:14-25). На тази египетска язва бива основано и прозвучаването на втората тръба, така че, също като при видението за седемте язви, можем да групираме третата тръба заедно с втората като имащи за свой източник първата египетска язва. Просто в случая на третата тръба трябва да имаме предвид, че щетите в резултат на пиене не идват от вода превърната на кръв, а от вгорчена вода.
С третата тръба се описва отстъплението в световното християнство случило се след падането на римската империя. Християнската истина бива замъглена от сатанинската заблуда. Евангелието и християнският живот биват покварени. Когато хората отхвърлят истината, техните възприятия се покваряват и това е божествения съд за отстъплението им (3 Царе 22:19-23; 2 Сол. 2:10-12). Затръбяването на третата тръба описва Божия съд над тези, които имат достъп до благовестието, но го изопачават и отхвърлят и поставят на неговото място църковната традиция. Тук се описва отстъпилото християнство в ранното средновековие след падането на римската империя от края на V век до края на X век.
5. Затръбяването на четвъртата тръба.
Ето как е описано затръбяването на четвъртия ангел:
„И като затръби четвъртият ангел, една трета част от слънцето и една трета част от луната, и една трета част от звездите беше поразена, така че да потъмнее една трета част от тях и една трета част от деня да не свети, както и една трета част от нощта“ (Откр. 8:12).
Със затръбяването на четвъртия ангел една трета от слънцето, една трета от луната и една трета от звездите биват поразени, което води до потъмняването на тези части на небесните тела. В резултат на това една трета от светлината на деня и на намиращата се светлина през нощта биват затъмнени.
И сякаш точно това е целта на бедствието. Това е картина на светлина, която губи своята сила и отстъпва за сметка на тъмнината. Тук на едно място имаме тъмнина, слънце, луна и звезди, което много напомня за разделянето на светлината и тъмнината при сътворението и създаването на небесни тела във връзка с това (Бит. 1:3-5, 14-18). Потъмняването на тези светлинни източници би означавало разрушаване на сътворението и връщане в предишното състояние хаос и мрак. Тази тръба стъпва на деветата египетска язва, при която Египет бива поразен от гъста тъмнина (Изх. 10:21-23). В едно пророчество на Езекиил за съд над Египет има напомняне на тази египетска язва:
„И когато те угася, ще покрия небето и ще помрача звездите му, ще покрия слънцето с облак и луната няма да свети със светлината си. Ще помрача над тебе всичките небесни светила и ще покрия с тъмнина твоята земя, казва Господ Йехова“ (Езек. 32:7, 8).
Този текст също е основа на картината от четвъртата тръба. Потъмняването на небесните тела е символ на божествен съд над Египет. Така е представен и съдът над Вавилон (Исая 13:10).
Но само за наказанието на езическите народи ли се използва картината на тъмнината? В Стария завет слънцето и луната, като източници на светлина, са знак за Божието благоразположение към Израил (Исая 30:26). Ако народът на Бога е представен в контекста на тъмнината, това трябва да означава, че и той може да е получател на съд подобен на съда над езичниците. За съжаление, можем да открием такива картини. За непокорния на Бога народ Господният ден ще е ден на тъмнина (Амос 5:18; Йоил 2:1, 2), защото тогава „слънцето и луната потъмняват и звездите оттеглят светенето си“ (Йоил 2:10). В Стария завет тъмнината е картина на съд не само над езичниците, но и над Божия народ.
Светлината и тъмнината са много добре познати символи на доброто и злото в Новия завет. В творчеството на Йоан светлината се свързва с Исус, Който е „светлината на света“ (Йоан 8:12; 9:5; 12:46) и Който разкрива истината и живота (Йоан 1:4, 5, 9). В Откровението Отец и Синът осветяват народа Си (Откр. 21:23). Последователите на Христос са наречени „синове на светлината“ (Лука 16:8; 1 Сол. 5:5). Символът на светлината се използва и конкретно за благовестието. Проповядвайки го Исус донесъл светлина на седящите в тъмнина (Матей 4:16). Чрез евангелието вярващите са освободени от царството на тъмнината и биват преселени в царството на светлината (1 Петр. 2:9; Кол. 1:12-14) и затова ако то бъде отблъснато, тъмнината завладява, което води до божествения съд (Йоан 3:18-21). Чрез преобразяващото въздействие на благовестието Бог повтаря творческото Си дело:
„Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос“ (2 Кор. 4:6).
Светлината разпръсква тъмнината. Тъмнината е липса на светлина и като символ описва отсъствието на духовно проумяване, което идва в резултат на липсата на евангелието. Затова и отстъплението от чистото учение е сравнено с падането на тъмнина (Мих. 3:6). А това води и до настъпването на нещо друго. Когато слънцето, луната и звездите помръкнат, това са „дните на злото“ и трябва да бъде очаквана смъртта (Екл. 12:1-7).
Щом като при четвъртата тръба имаме потъмняване на светлината, явно истината за Бога и чистотата на благовестието трябва да са силно помрачени. Това е божествения съд идващ в резултат на отхвърлянето на истината. Третата тръба се занимава със съда следващ покваряването на благовестието по време на ранното средновековие. При четвъртата тръба доброто и духовният живот се покваряват още веднъж. Тук сме в ситуация на още по-дълбоко отстъпление, което води до още по-тежък съд. Визираният период е късното средновековие от началото на XI век до ренесанса в средата на XVII век. Случващото се в четвъртата тръба се разраства в петата, която разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – III.
6. Обзор на първите четири тръби.
Подобно на първите четири печата и първите четири тръби формират една група. Първата и втората тръба са точно изпълнение на пророкувания в книгата Даниил съд над Израил и Рим заради участието им в умъртвяването на Месията и отхвърлянето на благовестието (Дан. 9:26, 27). Третата и четвъртата тръба се занимават с църквата и нейното отстъпление през ранното и късното средновековие. Отхвърлянето на истината и покваряването на благовестието, издигането на църковната традиция над Писанието, отварянето на вратата за ереси и езичество довели до божествения съд над тези, които носели името на Христос, но на практика се отричали от Него. И все пак тези съдби не са лишени от милост и имат за цел да помогнат на заблудените да се покаят.
Когато мъчениците от петия печат питат Бога, докога Той няма да съди и да въздаде на „живеещите по земята“ за кръвта им (Откр. 6:10), Бог отговаря не само чрез даването на шестия печат, но и чрез последващото видение за седемте тръби, което описва Божия съд над бунтуващите се срещу Него и преследващите народа Му. Първите четири тръби описват, какво Господ вече е направил по въпроса, преди още мъчениците да го поискат от Него. Те служат като божествени предупреждения дадени преди затръбяването на последните три тръби, при които ще се осъществят съдби над „живеещите по земята“/“земните жители“. Тези последни три тръби описват съда над отхвърлящите Бога и истината започващ около времето, в което мъчениците пледират пред небето. Всъщност от тях научаваме, че Господ е започнал да отговаря на молбата на мъчениците още преди те да я отправят. Тези тръби са изключително тежки и са специално отделени и специално подчертани:
„Тогава видях и чух един орел, който летеше сред небето и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят“ (Откр. 8:13).
Около времето на мъчениците от петия печат започва един много тежък съд над отхвърлящите благовестието и истината и преследващите Божия народ. Групата на тези по-специални съдби на последните три тръби разглеждаме в статиите Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV.
При затръбяването на първите четири тръби от видението за седемте тръби се изливат съдби над различни антагонистични сили противопоставящи се на Бога, преследващи народа Му и отхвърлящи истината от I век до средата на XVII век, но тези съдби съдържат милост и дават възможност за покаяние.