Седемте тръби от Откровението – I

Видението за седемте тръби от Откровението (Откр. 8:2-11:18) е третото видение в книгата и третото, което съдържа седем ясно откроими елемента. Това видение е най-чистата проба апокалиптика, което го прави и много трудно за тълкуване. Всъщност това е най-трудното за интерпретиране видение в цялата книга Откровение. Символите му са много странни и композирани от много на брой съществуващи вече текстове и изследването му изисква изключително голямо внимание. Но пък разбирането му е много възнаграждаващо, защото разкрива Божията реакция при преследването на децата Му и помага да установим, къде точно в пророческия поток на времето се намираме, какво точно се случва в нашия свят и какво предстои да се случи.

1. Видението за седемте тръби.

Серията за седемте тръби от Откровението следва схемата, по която се развиват и другите видения в историческата й част: въведетелна сцена в храмова обстановка, основополагащо пророческо описание в историята (това е самото пророчество), интерлюдия (това е сегмент, който осветлява последните събития и в който са отговорите на някакви трудни въпроси възникнали в основополагащото пророческо описание) и есхатологична кулминация (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение).

Видението за седемте печата завършва с една небесна сцена (Откр. 8:1). С небесна сцена започва и следващото видение – серията за седемте тръби. Всъщност то представлява нова фаза от видението за възцаряването на Христос и седемте печата (Откр. 4:1-8:1). В тази нова фаза на видението ни се представя един ангел стоящ пред жертвеника за всеизгарянето, но впоследствие служещ пред кадилния олтар в Светая на небесното светилище. Действията му, както и тези на седем други ангела, ни пренасят на земята. Също както при видението за печатите затръбяването на тръбите става на небето, но последващите събития се случват на земята. Там се случват събитията от затръбяването на първите шест тръби (Откр. 8:7-9:21) и описаното в последващата интерлюдия (Откр. 10:1-11:14). При затръбяването на седмия ангел биваме пренесени отново на небето (Откр. 11:15-18), с което видението приключва.

Серията за седемте тръби е в тясна връзка с тази за седемте печата. Видението за седемте печата (прочетете статиите Седемте печата от Откровението – I и Седемте печата от Откровението – II) представя Божия народ и отношението му към благовестието през годините. В началото той е верен спрямо евангелието, но с течение на времето то бива все повече и повече изкривявано, поради което църквата трябва да бъде сполетяна от проклятията съдържащи се в заветните клетви. Едни от най-големите престъпления се извършват спрямо верните на Христос и на благовестието, които биват преследвани и дори убивани, затова серията за седемте печата разкрива и Божията намеса в оправдаването и възмездяването на верните Му. Шестият печат описва наказанието, което преследващите Божия народ получават при Второто пришествие (Откр. 6:15-17). Описани са седем групи от получатели на гнева, което създава впечатлението, че това е една представителна група на потисниците. Сякаш вината на всички гонители от всички векове е акумулирана в тях и в тяхно лице всички потисници на Божия народ от християнската епоха биват наказани. Но възстановяването на доброто име на светиите и възмездяването им за скръбта, гоненията и смъртта, на които биват подложени от враговете на благовестието и истината, е много сериозен въпрос. Сякаш възмездието, което те получават по време на шестия печат, се случва прекалено късно – едва в края на всичко. Описаният Божий съд там е изчерпателен, но предполага, че бунтовниците остават ненаказани и незасегнати от някакви божествени съдби в продължение на цялата християнска история. Всичко това поражда въпроси. Трябва да има нещо повече. И тук идва серията за тръбите. Тя съдържа повече детайли за реакцията на Бога относно преследването на децата Му, което бива описано във видението за печатите. В петия печат мъчениците питат Бога, кога ще бъде възмездено за тях на „живеещите по земята“ (Откр. 6:10). Макар последващият шести печат да дава някакъв отговор на този въпрос (ст. 12-17), серията за седемте тръби представлява един много по-обширен отговор, защото описва Божията реакция към бунтовниците, за която не се говори във видението за печатите и която се случва през цялата християнска епоха. Господ въздава на „земните жители“ (Откр. 8:13), които отхвърлят благовестието и преследват верните Му. Всъщност Той е започнал да го прави, още преди мъчениците да го поискат. Това не е окончателен съд като този, който ще се случи по време на шестия печат и завръщането на Христос, и съдържа милост, но все пак е божествен съд.

Видението за седемте тръби със сигурност има връзка с това за печатите (повече за тази връзка можете да прочетете в статията Сравнение на виденията за печатите и тръбите), но това не означава, че изпълнението на пророчеството му се случва хронологически след това на печатите, както някои предполагат. В статията Тълкуване на книгата Откровение – III съпоставяме развитието на видението за печатите с това на тръбите и установяваме, че двете видения се случват паралелно. Това обаче не е единственият аргумент. Ако разгледаме сериите, между които се намира тази за тръбите, ще видим, че серията с печатите (тя е преди серията с тръбите) започва във времето на Йоан и свършва във Второто пришествие и отвъд него – също както предната й серия, тази за църквите (прочетете статията Седемте църкви от Откровението). Подобно и видението за сатанинското триединство (то идва точно след тръбите) започва във времето на Йоан (раждането на Месията) и свършва с гонението на Божия народ в края и Пришествието, т.е. видението за сатанинското триединство със сигурност рекапитулира виденията за църквите и печатите (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – IV). Следователно така трябва да е и при серията за тръбите, която стои между видението за печатите и това за сатанинското триединство. Трудно можем да приемем, че серията, която е между две други започващи с времето на пророка и свършващи във Второто пришествие, ще представлява някакво изключение от оформената тенденция и че обхваща период започващ с края на печатите.

Използваният език в серията за седемте тръби е езикът на египетските язви и на сътворението. За никоя от тръбите обаче не се използва думата „язва“. Само за предпоследната тръба се казва, че съдържала „три язви“ (Откр. 9:18, 20). Явно е, че тръбите нямат за цел да пресъздадат буквално египетските язви – те не описват истински природни катаклизми, както някои смятат. При тях само се използва темата за изхода на Божия народ от Египет, а описаното в тях трябва да се приеме символично като нанасяне на божествен съд. Седемте последни язви от Откр. 16 гл. обаче имат точно такава цел. Затова и пораженията, които нанасят, трябва да се приемат като буквални – те причиняват нелечима рана на някои хора, водата във всички водни басейни се превръща в кръв, пада град с голяма тежест, става голямо земетресение и т.н. (прочетете статията Седемте последни язви). С необикновения си символизъм позоваващ се на египетските язви видението за седемте тръби описва божествения съд над хората преследващи народа Му и отхвърлящи благовестието във времето на християнската епоха.

2. Въведение към видението за седемте тръби.

Първата ни задача е да установим, къде започва видението за седемте тръби. Това е важно, защото има различни предложения в тази връзка. Според някои тълкуватели видението за печатите свършва с Откр. 8:5, а от ст. 6 започва видението за тръбите. Ако това предположение е вярно, тогава седемте тръби израстват от седемте печата и са тяхно продължение, което означава, че и приложението на пророчеството им трябва да бъде след това на печатите. Според други серията за печатите завършва в Откр. 8:5, но серията за тръбите започва с Откр. 8:2, което ще рече, че се наблюдава някакво застъпване между края на серията за печатите и началото на тази за тръбите. Съществува и разбиране, че серията за печатите свършва в Откр. 8:1, а тази за тръбите започва със ст. 2. Има няколко основания да се приеме именно това тълкувание, но тук ще посочим само две:

1) Между Откр. 4:1, 2а (уводът към видението за печатите) и 8:1 (седмият печат) има множество сходства. Термините „анойго“, „хос“ и „гиномай“ („отворени/отвори“, „като/за около“, „стане/настана“) се срещат и на двете места. Нещо повече, фразата „ен то урано“ („в небето“) се намира и в двата текста. В Откр. 4:1, 2а се отваря врата в небето и един глас проговаря на Йоан. В Откр. 8:1 се отваря седмия печат и на небето настава мълчание за определено време. Тези два откъса са подходяща рамка на цялото видение за печатите (Откр. 4:1-8:1). Техните сходства и различия подготвят пътя за видението и го приключват. Започва се с реч, но когато настъпи кулминацията, не са нужни много думи, т.е. друга реч.

2) Видението за печатите (Откр. 4:1-8:1) формира само по себе си хиазъм, докато частта от Откр. 8:2-6 формира друг хиазъм, което означава, че няма как да бъде вмъкната по някакъв начин във видението за печатите или дори само в седмия печат.

Текстът от Откр. 4:1-8:1 формира някаква хиастична структура по отношение появата на химните и мястото на действието. Голямата картина нарисувана в Откр. 4:1-8:1 започва с Бог и Агнеца, на Които се отдава прослава. Тя завършва по същия начин, а именно с Агнеца и Бог и прославянето им, защото целта е постигната – Божиите слуги са с Него и Той е с тях. Агнецът е техен Пастир, Който ги води към източниците на изобилен живот. Това е хиастичната структура на Откр. 4:1-8:1:

След описанието на седмия печат се появява следния пасаж:

Тогава видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, бяха дадени седем тръби. И дойде друг ангел и застана пред олтара, като държеше златна кадилница; и на него бе даден много тамян, за да го прибави към молитвите на всички светии над златния олтар, който беше пред престола. А кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и последваха гръмове и гласове, светкавици и трус. И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят“ (Откр. 8:2-6).

Подобно на Откр. 4:1-8:1 и последващият пасаж от Откр. 8:2-6 формира своя собствена хиастична структура. Ето какво представлява хиазмът на този пасаж:

Централната част на този хиазъм, т.е. неговата най-важна идея е кадилния олтар, който се намира пред Божия трон. Всъщност златният кадилен олтар е центъра на цялото видение. Видението има връзка с молитвите на светиите и описаното в него се случва, докато все още има ходатайствена служба в услуга на човечеството.

Както се вижда, всеки от пасажите има своите ясно оформени рамки. Откр. 8:1 като че ли няма място в хиастичната структура на Откр. 8:2-6. Очевидно този стих се намира извън границите на пасажа и трябва да се приеме като края на видението за печатите, а Откр. 8:2-6 като началото на серията за тръбите. Именно това е и въведението към видението.

И така, вече знаем, че видението за седемте тръби започва в Откр. 8:2. Това е и началото на въведението му, което приключва в ст. 6. На пръв поглед не е трудно да се разбере, какво се случва в него, защото ни напомня за всекидневното служене пред кадилния олтар в еврейското светилище (Изх. 30:1-10). Но подробното указание към ангела да прибави тамян над златния олтар, който е пред престола (Откр. 8:3), предизвиква въпроси. Ангелът стои пред олтара и все пак се нуждае от инструкции, къде да постави получения тамян. Сякаш ангелът стои пред друг олтар, не пред кадилния и затова трябва да промени местоположението си, за да започне да служи пред кадилния олтар. И наистина, представената тук церемония се изпълнява според начина, по който е описана в еврейската традиция Мишна. Тя е малко обогатена спрямо първоначалната инструкция за служенето пред кадилния олтар в Стария завет. И според нея първо идва пренасянето на жертвеното агне, след което кръвта му се излива в подножието на жертвеника за всеизгарянето. Именно до този олтар е застанал „другия ангел“ (Откр. 8:3а). Тогава свещеникът взимал кадилница, внасял я в храма и принасял тамян върху кадилния олтар в Светая. Това е моментът във видението описващ ангела като получаващ много тамян, който той поставя на кадилния олтар. Ангелът променя местоположението си и от двора (където е жертвеника) той влиза в светилището (където е кадилния олтар). Това действие се обяснява като прибавяне към „молитвите на всичките светии“ (Откр. 8:3б), защото кадилният дим от тамяна не само символизира молитвите издигащи се към Бога (Откр. 5:8), но когато свещеникът извършвал тази служба в Светая, народът стоял отвън в двора и се молел. Тогава свещеникът излизал и благославял народа и краят на церемонията бивал обявяван от седем свещеника, които засвирвали с тръби. Във видението това е показано чрез седемте ангела, които се приготвили да затръбят, след което идва и самото затръбяване.

Стоящият до жертвеника за всеизгарянето ангел е важен детайл, защото ни разкрива картината на жертвеното агне. Исус Христос е закланият Агнец, Който е достоен да вземе книгата на завета (Откр. 5:5-7). Това означава, че времето на кръста е началото на серията за седемте тръби. Видението за печатите и видението за тръбите започват от приблизително един и същ момент в историята – съответно Петдесятница (възцаряването на Христос в небето и изливането на Святия Дух) и Пасхата (разпятието на Исус).

3. Значение на затръбяването на седемте тръби.

Разбирането на значението на видението за тръбите трябва да започне с разбиране на употребата на тръбите в живота на Израил. Само така ще може да стане ясно, какво има предвид апостол Йоан, когато използва езика на тръбите в това видение.

В Стария завет тръбите са били използвани по най-различни поводи, но най-вече във връзка със служенето в храма и воденето на свещена война. Най-точното значение на употребата на тръбите можем да придобием от следния текст:

„Тръбачи да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви. И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си. И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над мирните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог“ (Числа 10:8-10).

По време на война свещениците трябвало да засвирват с тръбите, с което Израил да бъде уверен, че Бог си спомня за него и ще го избави (2 Лет. 13:14, 15). Засвирването с тръбите по време на храмовата служба означавало, че Господ си спомня за народа Си и ще прости греховете му.

Имайки предвид описаните в Стария и Новия завети много и различни случаи на използването на тръби можем да твърдим, че те най-общо описват Божията намеса в историята. Засвирването на тръбите в Откровението представлява серия от намесвания от страна на Бога в отговор на молитвите на народа Му. Верните на Бога не са забравени. Мъчениците от петия печат пледират пред Бога:

„…Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ (Откр. 6:10).

Описаното във въведението на серията за тръбите (Откр. 8:2-5) показва, че тази молба на мъчениците бива чута и ще има съд. Действието на ангела, който „взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята“ (Откр. 8:5) напомня на видението на Езекиил, в което облеченият в ленено мъж взима огнени въглища изсред херувимите и ги пръска върху Ерусалим като знак за божествен съд над града поради беззаконието му (Езек. 10:1, 2). В резултат на дейстивието на ангела с кадилницата седемте ангела засвирват с тръби един след друг демонстрирайки, че Господ не е забравил верните Си и реагира на страданията им. Той нанася съд над „земните жители“ (Откр. 8:13), точно както мъчениците от петия печат умоляват да се въздаде на „живеещите по земята“ за кръвта им (Откр. 6:10). Използваният език на египетските язви не означава, че тръбите представляват реални природни бедствия. С него се описва божествения отговор на несправедливостта извършена спрямо народа Му и на отхвърлянето на благовестието в новозаветната епоха, но дори и този съд е примесен с милост и осигурява възможност за покаяние. Верните на Бога не са потърпевшите от съда на тръбите, защото той не е за тях, но няма начин да не ги засегне в някаква степен, защото и те живеят на същата земя, която се обитава от групата на „земните жители“.

4. Затръбяването на първите четири тръби.

Видението за седемте тръби представлява Божия отговор на молбата на мъчениците от серията за печатите, които искат от Бога да възмезди за тяхната смърт (Откр. 6:9, 10). Със затръбяването на тръбите се извършва съд над „живеещите по земята“, поради това, че са отхвърлили благовестието и са преследвали тези, които го проповядват. Първите четири тръби описват, какво Господ вече е направил по въпроса, когато се отправя призива към Него. Те се занимават с Божия съд извършен в миналото спрямо времето на молбата на мъчениците.

След като ангелът пред кадилния олтар взима от огъня от олтара и го хвърля на земята (Откр. 8:5), което е картина на нанасяне на съд, седемте ангела се приготвят да затръбят (ст. 6) и в последствие всеки от тях, един след друг, затръбява с тръбата си, в резултат на което нещо се случва на земята.

1) Затръбяването на първата тръба

Ето как е описано затръбяването на първия ангел:

„Като затръби първият ангел, падна град и огън, размесени с кръв, които бяха хвърлени на земята; и една трета част от земята изгоря, също и една трета част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева“ (Откр. 8:7).

При затръбяването на първия ангел на земята биват хвърлени град и огън размесени с кръв, от което изгаря третата част на земята и дърветата, но зелената трева изгаря цялата. Не е трудно да си представим описаната картина, но как трябва да разбираме символите използвани в нея? Старозаветната основа на тази тръба е седмата египетска язва, при която град и огън биват изляти над Египет поради Божия съд над фараона и унищожава всичката трева и всичките дървета по полето (Изх. 9:13-35). Следователно зад хвърлените на земята град и огън размесени с кръв трябва да видим картина на съд. За какъв точно съд става дума? В един от псалмите огънят се среща във връзка със съда над нечестивите (Пс. 11:6), а в друг псалм във връзка със същия съд е посочено и падането на град:

„От святкането пред Него преминаха през облаците Му град и огнени въглени. И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, град и огнени въглени. И прати стрелите Си и ги разпръсна. Да! Светкавици в изобилие – и ги смути“ (Пс. 18:12-14).

Явно градът и огънят са средства за осъществяването на съд над нечестивите. Но това не е идея само на псалмите. И в други части на Стария завет за наказанието на бунтуващите се срещу Бога и потискащите народа Му биват използвани град и огън (Исая 10:16-19; 30:30; Езек. 38:22, 23). Дали обаче изясняването, че това е съд над бунтуващите се срещу Бога, е всичко, което ни е нужно в тълкуването на първата тръба? Нанесените от града и огъня поражения също ни биват дадени и за описанието им се използват символи. Сигурно те ще ни разкрият нещо повече по въпроса. Потърпевшите са дърветата, тревата и земята. Какво трябва да разбираме зад тези фигури?

За псалмиста посветеният на Бога вярващ е като плодносно зелено дърво:

„Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан; насадените в дома Господен ще цъфтят в дворовете на нашия Бог. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени; за да възвестят, че Господ е праведен – Моята канара, у Когото няма неправда“ (Пс. 92:12-14).

В Стария завет фигурата на дървото се използва за Израил като заветен Божий народ (Пс. 1:3; 52:8; Исая 5:1-7; 61:3; Ерем. 17:7, 8). С такова значение се използва и символа на зелената трева (Пс. 72:16; Исая 40:6-8; 44:2-4). Имаме всички основания да приемем, че символите на дърветата и тревата, които се използват при първата тръба, се отнасят за Божия народ Израил.

Но при зазвучаването на първата тръба градът и огънят нанасят поражения на дърветата и тревата. Възможно ли е Бог да нанесе съд над Израил, сякаш наказва безбожниците и бунтовниците? Да, това е напълно възможно. Ако народът на Бога отстъпи от Него, той на практика се присъединява към открито отхвърлящите Го и затова бива третиран като бунтовник. Тази истина ни е разкрита чрез някои текстове, при които имаме на едно място както фигурата на дървото, така и огън, който извършва съд:

„Господ те нарече вечнозелена маслина, красива, доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея и клоните ѝ се строшиха“ (Ерем. 11:16).

„Затова така казва Господ Йехова: Както предадох на огъня за гориво лозовото дърво между горските дървета, така ще предам тези, които живеят в Йерусалим“ (Езек. 15:6).

Значи с огън се описва съдът над Израил и Ерусалим, които в Стария завет биват представени чрез символите на дървото и тревата. Падащите на земята град и огън при затръбяването на първата тръба, които унищожават третата част от дърветата и цялата трева, трябва да се отнасят за съд над Израил и Ерусалим.

Но във видението има и още един символ – „земя“. Зад използваната дума за „земя“ в първата тръба можем да видим символ на хората (Пс. 98:9). Пророк Езекиил говори за огън, който „ще изгори всяко зелено и всяко сухо дърво в тебе“ и който ще бъде видян от всеки човек (Езек. 20:47, 48). Явно съдът над Израил и Ерусалим ще окаже ефект върху много други хора и те ще разберат, каква е съдбата на всеки, който се бунтува срещу Бога. Дори и тези, които носят името Му, няма да бъдат пощадени, ако се обърнат срещу Него.

Но дали тази старозаветна картина е единствената, на която се позовава първата тръба? Има ли какво да каже по въпроса и Новия завет? Да, Новият завет поддържа оформената от Стария завет картина. Елементите „град“ и „огън“ се срещат и в Откровението като и там те са символи на Божия съд (Откр. 16:21; 20:10, 14, 15). Също така и дървото може да се използва като символ в Новия завет. Отстъпилите водачи на Израил по времето на Христос биват сравнени с дърво, което не дава плодове:

„А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня“ (Матей 3:10).

Хората претендиращи да имат връзка с Бога са сравнени с дървета, но неверността им ги прави безплодни дървета. Апостол Юда също говори за безплодни дървета (Юда 11, 12). В тази връзка символът на безплодното дърво бива отнесен специално към Израил:

„Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята? А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш“ (Лука 13:6-9).

Божият народ Израил е сравнен с безплодна смокиня. Една смокиня може да изглежда зелена, сочна и плодовита, а всъщност да няма никакви плодове, а само листа (Матей 21:18, 19). Една от най-добрите насоки за тълкуването на този символ ни е дадена от евангелист Лука:

„И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?“ (Лука 23:27-31).

Тук се описва много точно съдбата на Ерусалим, който е сравнен със сухо дърво. Явно зад този символ трябва да видим и в Новия завет Израил като народ и Ерусалим, който е столицата на този народ. Тръбите от Откровението говорят за съд, но този съд не започва с открито бунтуващите се срещу Бога. Той започва с Божия народ. Апостол Петър също вярвал, че когато става дума за съд, той започва с Божието домочадие (1 Петр. 4:17), точно както ни загатва за това и пророк Езекиил (Езек. 9 гл.).

Падналите град и огън при затръбяването на първата тръба унищожават „третата част“ от земята и дърветата (Откр. 8:7). Това стои като контраст на „четвъртата част от земята“ (Откр. 6:8), която се владее от конниците от видението за печатите и от ангелите възпиращи земните ветрове (Откр. 7:1). В Стария завет съдът над отстъпилия Израил е описан чрез бедствия, които засягат групи от по „една трета“ (Езек. 5:12, 13; Зах. 13:8, 9), а в Новия завет Сатана е представен като измамил и подчинил „една трета“ от ангелите (Откр. 12:4, 7). Така че изразът „третата част“ във видението за тръбите трябва да се отнася за част от сатанинското царство, която е обект на божествения съд.

Бедствието на първата тръба се отнася за Израил, който получава Божията справедливост за отхвърлянето на Месията. Видението започва във времето на принасянето на Исус като жертва (Откр. 8:3) и засвирването на първата тръба трябва да обхваща период започващ тогава. Христовата жертва е необходима за спасението на човечеството и е просто неизбежна, но това не означава, че към нея трябва задължително да бъде добавено отхвърлянето на Месията от собствения Му народ. И все пак Израил го направил. Той не само обърнал гръб на Месията, но се противопоставил и на благовестието и подложил на гонение тези, които го проповядвали. С всичко това Израил отхвърлил завета си с Бога и се провинил изключително много пред небето. Затова трябвало този народ да стане обект на божествената справедливост, която става известна в целия свят с унищожаването на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. Около 40 години след разпятието на Христос Бог чакал търпеливо бунтовната нация на Израил да се покае и пращал до юдеите из римската империя апостолите и техните последователи с вест на милост, но с изключение на някои индивиди народът като цяло отхвърлил благовестието и разкрития в него Месия и съдът над него бил неизбежен.

2) Затръбяването на втората тръба

Така е представено затръбяването на втория ангел:

„И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, бе хвърлена в морето; и една трета част от морето стана кръв и измря една трета част от одушевените същества, които бяха в морето; и една трета част от корабите бе унищожена“ (Откр. 8:8, 9).

При затръбяването на втория ангел една голяма планина пламнала в огън се хвърля в морето, от което третата част на морето става кръв. Това избива третата част от одушевените същества намиращи се във водата и унищожава третата част от корабите. И тук имаме картина, която можем да си представим, но по-важното е да разберем значението на символите й. Вода превърната в кръв, от което обитателите на водата умират, напомня на първата египетска язва (Изх. 7:15-25). А това означава, че и при затръбяването на втория ангел имаме нанасяне на съд. Но съд над кого?

В Стария завет планината често се използва като символ на царство или империя (Пс. 48:1; 78:68; Исая 2:2, 3; 13:4; 31:4; Авдий 8, 9). Дори Божието царство бива представено като планина (Дан. 2:35, 44, 45; Исая 65:25). Когато се нанася съд над нациите и се използва картината на планината, тогава планините са винаги получатели на божествения съд, никога неговите посредници (Исая 41:15; 42:15; Езек. 35:2-7; 38:20; Зах. 4:7). Специално впечатление прави употребата на символа на планината в книгата на пророк Еремия. Там едно конкретно царство бива наречено „планина“:

„И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион пред вашите очи, казва Господ. Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, която разоряваш целия свят; ще простра ръката Си върху теб и ще те изрина от скалите, и ще те направя изгорена планина“ (Ерем. 51:24, 25).

С разорителна планина, която изгаря, бива сравнен Вавилон, потисникът на Божия народ. Всъщност втората тръба е изградена изцяло на описанието на падането на Вавилон, което дава Еремия. Според пророка „морето се повдигна против Вавилон“ (ст. 42), а Вавилон потъва:

„След като изчетеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат, и кажи: Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне – поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят…“ (ст. 63, 64а).

Явно зад горящата планина на втората тръба, която потъва в морето, трябва да видим падането на Вавилон. Това, че там тази планина е наречена „голяма“ („велика“), напомня на „великия Вавилон“ от Откровението (Откр. 14:8; 16:19; 17:5, 18; 18:2, 10, 16, 18, 19), който „ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди“ (Откр. 18:8) и който бива оприличен на голям камък хвърлен в морето (Откр. 18:21).

При затръбяването на втория ангел горящата планина пада в морето, което превръща една трета от водата му в кръв и умъртвява намиращите се там една трета от морските обитатели. Но плаващите по повърхността на тази част от морето кораби също биват унищожени, а това са една трета от всички кораби. Какво трябва да означава това? В Стария завет морето може да бъде използвано като представляващо противящите се на Божията воля хора (Исая 17:12, 13; 57:20; Дан. 7:2, 3, 17). Корабите в древността са били средство за транспортиране на богатство и могат да бъдат изтълкувани като гордостта на една нация в нейната самодостатъчност и независимост (Откр. 18:17-19). С други думи, падането на Вавилон ще донесе голямо смущение на неговия социален и икономически порядък.

За кой точно Вавилон обаче става дума тук? Виждаме приликите с духовния Вавилон от Откровението, но той играе специална роля до самия край на времето и бива разрушен едва при седмата язва (Откр. 16:19). Значи при втората тръба не може да става дума за него. Не може да става дума и за старозаветния Вавилон, защото по времето на Йоан той вече не съществувал. Тук може да ни помогне апостол Петър. Той предава в посланието си поздрави от „избраната заедно с вас църква във Вавилон“ (1 Петр. 5:13). Ясно е, че тук апостолът използва Вавилон като фигура. С Вавилон той означава Рим, от който изпратил посланието си, и по-специално императорския Рим. Йоан също използва това кодово име за Рим (Откр. 17:18). Християните от I век са виждали в Рим новия Вавилон и са могли лесно да разпознаят в затръбяването на втората тръба пророчество за падането на римската империя. Можем да приемем, че втората тръба касае падането на императорския Рим през V век в резултат на нашествието на различни варварски племена. Именно чрез помощта на римската власт евреите приковали Христос на кръста. През първите три века на християнството Рим подлагал последователите на Исус на гонения и смърт. Дори с прекратяването на гоненията и впоследствие с „обръщането“ на римските езичници към християнството Рим не могъл да „изкупи“ вината си и да избегне съдбата си. Непокаяните езичници довели до покваряване и отстъпление на църквата. Римската империя щяла да стигне до своя край и нейният социален и икономически ред щял да бъде разрушен. Това щял да бъде божествен съд над нея за ролята й в разпъването на Спасителя и поради противопоставянето й на евангелието.

Бедствията на първите две тръби не засягат християнството, а еврейската нация и римската империя. Виждаме, че при тях събитията се случват чрез война – разрушаването на Ерусалим и подчиняването на Рим на варварските племена. В подобен ред бива представено унищожаването на Израил и Рим в книгата Даниил (прочетете статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – IV и Пророчеството за седемдесетте седмици – V). В Дан. 9:26 е предсказана смъртта на Месията, Исус Христос. В същия стих се посочва и трагичната съдба, която ще постигне Ерусалим и храма поради отхвърлянето на Месията. Ще дойде народ, който ще извърши съд над Израил, а от историята знаем, че това бил Рим, който разрушил Ерусалим и храма през 70 г.сл.Хр. и поразил еврейската нация. Този народ е наречен „народът на княза“, а в тази глава като княз е посочен само Месията. Тук виждаме, как Бог си служи с един езически народ за целите Си и дори го нарича „Свой народ“ – също, както направил с Асирия, която Господ също използвал, за да накаже Израил (Исая 8:5-8; 10:6). Но също както Господ наказал след това и самата Асирия заради възгордяването й (Исая 10:5-15), щял накаже и Рим, след като изпълни задачата си да извърши съд над Израил (Дан. 9:27). Той прескочил определените му от небето граници и дори насочил властта и оръжията си срещу верните на Христос и с това запечатал съдбата си. Рим паднал.

3) Затръбяването на третата тръба

Затръбяването на третия ангел е описано по следния начин:

„След като затръби третият ангел, от небето падна голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху една трета част от реките и върху водните извори. А името на звездата е Пелин и една трета част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото станаха горчиви“ (Откр. 8:10, 11).

При затръбяването на третата тръба от небето пада голяма звезда горяща като светило, чието име е Пелин. Тя пада върху третата част от реките и върху водните извори, с което поразява сладководните източници. В резултат на това много хора измират от водите, защото са се вгорчили и са станали на пелин.

Как трябва да разбираме тази символична картина? Тук ни се говори за падането на една голяма, много ярка звезда. Звездата в Библията може да е символ на ангел, а всеки ангел е и син на Бога:

„Когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?“ (Йов 38:7).

При затръбяването на третата тръба обаче имаме падаща от небето на земята звезда, която причинява поражения. Това е негативна картина и трябва да мислим за ангел, който се е разбунтувал срещу Бога. Пророк Исая говори за падането на ярката звезда, на зорницата:

„Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?“ (Исая 14:12).

Тук пророкът има предвид Луцифер. Исус също говори за дявола и също го определя като паднал от небето:

„А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица“ (Лука 10:18).

Сатана е, който пада от небето и това е свързано по някакъв начин с излъчване на светлина и нанасяне на поражения – също като при затръбяването на третата тръба. В Откровението звездата се използва за означаването на различни обекти, включително и за описание на падналите ангели (Откр. 12:4, 9). Със сигурност представената тук фигура е негативна, защото е наречена Пелин. Думата „пелин“ носи идеята за покваряване, за превръщане на доброто в лошо. В Стария завет „пелин“ се свързва с отстъплението от Бога (Втор. 29:17, 18). Чрез пророк Еремия Господ казва, че ще напои отстъпилия от Него народ с пелин:

„И Господ казва: Понеже изоставиха Моя закон, който поставих пред тях, и не послушаха гласа Ми, нито ходиха по него, а постъпваха според упоритостта на своето сърце и се кланяха на ваалимите, както ги научиха бащите им, затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин и ще ги напоя с горчива вода“ (Ерем. 9:13-15).

„Затова така казва Господ на Силите за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с горчива вода; защото от йерусалимските пророци се е разпространило нечестие по цялата страна“ (Ерем. 23:15).

Господ ще даде пелин на народа Му, който е отстъпил от Него чрез идолопоклонство. Пелин ще бъде даден специално на фалшивите пророци, чието влияние е довело до покваряването на народа. Той сам по себе си не е отровен, но му биват приписвани отровни качества (Втор. 29:18; Ерем. 9:15; Амос 6:12). Пелинът в Стария завет е символ на наказанието, което небето нанася поради отстъплението от Бога.

Явно при третата тръба става дума за покваряване чрез фалшиви учения причинено от измамливата дейност на Сатана. Употребата на фигурата „пелин“ изисква да не търсим това покваряване сред езическите народи, а сред Божия народ. Според описанието звездата пада върху „една трета част от реките и върху водните извори“ (Откр. 8:10). Реките и водните извори са също ключ в разбирането на „територията“, в която действа сатанинската измама. Като „извора на живите води“ в Писанието бива представен Бог (Ерем. 2:13), затова от Израил се очаква да почерпи „вода от изворите на спасението“ (Исая 12:3). „Поуката на мъдрия е извор на живот“ (Пр. 13:14), поради което дълбаенето на „пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Ерем. 2:13) от страна на Израил било огромна грешка. В Откровението водните извори са извори на жива вода (Откр. 7:17; 21:6), реката на живота (Откр. 22:1) и водата на живота (ст. 17). Едно изказване на Исус включва както езика на извора, така и този на реката:

„А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил“ (Йоан 7:37-39).

Реките и изворите на вода са символ на духовното освежаване на Божието слово и спасението, което идва с получаването на Святия Дух. Но при третата тръба Сатана замърсява източниците и потоците на истината и спасението използвайки фалшиви религиозни учители. Отстъпление от истината и изопачено благовестие са неизбежните спътници. Това има отровен ефект върху хората. Пиещите от тези източници са сполетени от духовна смърт.

С третата тръба се описва отстъплението в световното християнство случило се след падането на римската империя. Християнската истина бива замъглена от сатанинската заблуда. Евангелието и християнският живот биват покварени. Когато хората отхвърлят истината, техните възприятия се покваряват и това е божествения съд за отстъплението им (3 Царе 22:19-23; 2 Сол. 2:10-12). Затръбяването на третата тръба описва Божия съд над тези, които имат достъп до благовестието, но го изопачават и отхвърлят и поставят на неговото място църковната традиция. Тук се описва отстъпилото християнство в ранното средновековие след падането на римската империя от края на V век до края на X век.

4) Затръбяването на четвъртата тръба

Ето как е описано затръбяването на четвъртия ангел:

„И като затръби четвъртият ангел, една трета част от слънцето и една трета част от луната, и една трета част от звездите беше поразена, така че да потъмнее една трета част от тях и една трета част от деня да не свети, както и една трета част от нощта“ (Откр. 8:12).

Със затръбяването на четвъртия ангел една трета от слънцето, една трета от луната и една трета от звездите биват поразени, което води до потъмняването на тези части на небесните тела. В резултат на това една трета от светлината на деня и на намиращата се светлина през нощта биват затъмнени. И сякаш точно това е целта на бедствието. Това е картина на светлина, която губи своята сила и отстъпва за сметка на тъмнината. Тук на едно място имаме тъмнина, слънце, луна и звезди, което много напомня за разделянето на светлината и тъмнината при сътворението и създаването на небесни тела във връзка с това (Бит. 1:14-18). Потъмняването на тези светлинни източници би означавало разрушаване на сътворението и връщане в предишното състояние хаос и мрак. Тази тръба стъпва на деветата египетска язва, при която Египет бива поразен от гъста тъмнина (Изх. 10:21-23). В едно пророчество на Езекиил за съд над Египет има напомняне на тази египетска язва:

„И когато те угася, ще покрия небето и ще помрача звездите му, ще покрия слънцето с облак и луната няма да свети със светлината си. Ще помрача над тебе всичките небесни светила и ще покрия с тъмнина твоята земя, казва Господ Йехова“ (Езек. 32:7, 8).

Този текст също е основа на картината от четвъртата тръба. Потъмняването на небесните тела е символ на божествен съд над Египет. Така е представен и съдът над Вавилон (Исая 13:10). Но само за наказанието на езическите народи ли се използва картината на тъмнината? В Стария завет слънцето и луната, като източници на светлина, са знак за Божието благоразположение към Израил (Исая 30:26). Ако народът на Бога е представен в контекста на тъмнината, това трябва да означава, че и той може да е получател на съд подобен на съда над езичниците. За съжаление, можем да открием такива картини. За непокорния на Бога народ Господният ден ще е ден на тъмнина (Амос 5:18; Йоил 2:1, 2), защото тогава „слънцето и луната потъмняват и звездите оттеглят светенето си“ (Йоил 2:10). В Стария завет тъмнината е картина на съд не само над езичниците, но и над Божия народ.

Светлината и тъмнината са много добре познати символи на доброто и злото в Новия завет. В творчеството на Йоан светлината се свързва с Исус, Който е „светлината на света“ (Йоан 8:12; 9:5; 12:46) и Който разкрива истината и живота (Йоан 1:4, 5, 9). В Откровението Отец и Синът осветяват народа Си (Откр. 21:23). Последователите на Христос са наречени „синове на светлината“ (Лука 16:8; 1 Сол. 5:5). Символът на светлината се използва и конкретно за благовестието. Проповядвайки го Исус донесъл светлина на седящите в тъмнина (Матей 4:16). Чрез евангелието вярващите са освободени от царството на тъмнината и биват преселени в царството на светлината (1 Петр. 2:9; Кол. 1:12-14) и затова ако то бъде отблъснато, тъмнината завладява, което води до божествения съд (Йоан 3:18-21). Чрез преобразяващото въздействие на благовестието Бог повтаря творческото Си дело:

„Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос“ (2 Кор. 4:6).

Светлината разпръсква тъмнината. Тъмнината е липса на светлина и като символ описва отсъствието на духовно проумяване, което идва в резултат на липсата на евангелието. Затова и отстъплението от чистото учение е сравнено с падането на тъмнина (Мих. 3:6). Щом като при четвъртата тръба имаме потъмняване на светлината, явно истината за Бога и чистотата на благовестието трябва да са силно помрачени. Това е божествения съд идващ в резултат на отхвърлянето на истината. Третата тръба се занимава със съда следващ покваряването на благовестието по време на ранното средновековие. При четвъртата тръба доброто и духовният живот се покваряват още веднъж. Тук сме в ситуация на още по-дълбоко отстъпление, което води до още по-тежък съд. Визираният период е късното средновековие от началото на XI век до началото на XVI век. Случващото се в четвъртата тръба се разраства в петата, която разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – II.

5. Обзор на първите четири тръби.

Подобно на първите четири печата и първите четири тръби формират една група. Първата и втората тръба са точно изпълнение на пророкувания в книгата Даниил съд над Израил и Рим заради участието им в умъртвяването на Месията и отхвърлянето на благовестието (Дан. 9:26, 27). Третата и четвъртата тръба се занимават с църквата и нейното отстъпление през ранното и късното средновековие. Отхвърлянето на истината и покваряването на благовестието, издигането на църковната традиция над Писанието, отварянето на вратата за ереси и езичество довели до божествения съд над тези, които носели името на Христос, но на практика се отричали от Него. И все пак тези съдби не са лишени от милост и имат за цел да помогнат на заблудените да се покаят.

Когато мъченците от петия печат питат Бога, докога Той няма да съди и да въздаде на „живеещите по земята“ за кръвта им (Откр. 6:10), Бог отговаря не само чрез даването на шестия печат, но и чрез последващото видение за седемте тръби, което описва Божия съд над бунтуващите се срещу Него и преследващите народа Му. Първите четири тръби описват, какво Господ вече е направил по въпроса, преди още мъчениците да го поискат от Него. Те служат като божествени предупреждения дадени преди затръбяването на последните три тръби, при които ще се осъществят съдби над „живеещите по земята“/“земните жители“. Тези последни три тръби описват съда над отхвърлящите Бога и истината започващ от времето, в което мъчениците пледират пред небето. Тези тръби са изключително тежки и са специално отделени и специално подчертани:

Тогава видях и чух един орел, който летеше сред небето и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят“ (Откр. 8:13).

Във времето на мъчниците от петия печат започва един много тежък съд над отхвърлящите благовестието и истината и преследващите Божия народ. Групата на тези по-специални съдби на последните три тръби разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – II.

Видението за седемте тръби описва символично божествения съд над преследващите Божия народ и отхвърлящите благовестието. При затръбяването на първите четири тръби се изливат съдби над различни антагонистични сили противопоставящи се на Бога, преследващи народа Му и отхвърлящи истината от I век до началото на XVI век, но тези съдби съдържат милост и дават възможност за покаяние.