Дълбокият копнеж на вярващия тази грешна земя да премине и да бъде установена нова, в която да царува правда, ще намери своята реализация след съда над неспасените и дявола. С тази нова земя се занимава едно специално видение дадено на апостол Йоан, което е последното му в книгата Откровение – видението за Новия Ерусалим и новата земя.
1. Видението за Новия Ерусалим и новата земя.
Видението за Новия Ерусалим и новата земя (Откр. 21:5-22:5) е четвъртото и последно видение от есхатологичните серии на Откровението. Неговото място в хиазма, на който е изградена книгата, е лесно установимо – то е паралел на серията за седемте църкви, елементът A’, който балансира елемента A в структурата (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение). Серията за седемте църкви представя църквата в борба и поставя очакването към нея да бъде победител, а видението за Новия Ерусалим и новата земя описва една триумфираща църква, която с помощта на Христос вече е победила злите сили и която я очаква славно бъдеще в Новия Ерусалим намиращ се на пресътворената земя.
Също като серията за седемте църкви, на която е паралел в структурата на Откровението, и това видение се състои само от въведение и основополагащо пророческо описание. Във въведението му се появява въпроса за новата земя, но в по-голямата си част то се занимава с Новия Ерусалим. Земята е обновена в първоначалното й състояние, така че желанието за по-подробна нейна картина ни отвежда към сътворението на земята описано в Бит. 1 и 2 гл. Видението се занимава основно с Новия Ерусалим и от наученото за него и за живота в него можем да направим заключение за живота на новата земя като цяло.
Описанието на Новия Ерусалим изисква да приемем, че става дума за реален град, в който живеят реални хора. Не може обаче да се пренебрегне факта, че като негов прототип са били използвани едемската градина, виждането на някои старозаветни пророци за възстановения Ерусалим, както и древния град Вавилон, който стои като антипод на Новия Ерусалим. Градът е описан по начин съобразен с разбирането на първите читатели на Йоан, което са имали за древните градове. Също трябва да се има предвид и символичния характер на книгата Откровение като цяло. Затова изследователят трябва да има предвид, че не е ясно, къде точно е разграничението между буквално и символично. Все пак е сигурно, че става дума за реален град и по-надолу разглеждаме описанието му като такова на реален град, в който живеят реални хора.
2. Въведение към видението за Новия Ерусалим и новата земя.
След края на видението за Второто пришествие и милениума, което завършва със съда и унищожението на греха и грешниците и обновяването на земята (прочетете статията Второто пришествие и милениумът), започва видението за Новия Ерусалим и новата земя. Естествено, първо се случва неговото въведение:
„И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син. А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца. И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Йерусалим, който слизаше от небето, от Бога, и имаше божествена слава…“ (Откр. 21:5-11а).
Бог е на Своя престол след обновяването на земята. Обстановката около Божия престол като храм, в който се извършва застъпане за грешника, е дала място на среда, в която Господ управлява Вселената, в която вече не съществува грях. Той обявява, че подновява всичко и уверява Йоан, че това е истина и че апостолът и читателите на книгата му могат да са напълно уверени, че ще се случи. Сега вече смъртта не е част от живота на универса и изобилният живот ще бъде осигурен на всеки жадуващ за него. Но Бог дава и специално уверение, че всички благословения на новия свят ще принадлежат на този, „който побеждава“ (ст. 7). Това е важен момент, защото въпросното видение е паралел на серията за седемте църкви, в която побеждаването на вярващите е главна тема. Тук се поставя завършека на този въпрос. Последователите на Христос наистина трябва да са победители, както биват и непрекъснато подтиквани в серията за седемте църкви (Откр. 2:7, 11, 17, 26; 3:5, 12, 21). И те могат да бъдат такива. Сега се случва изпълнението на всички дадени по-рано обещания. Извоюват ли победата, верните на Исус ще наследят всичко прекрасно на новата земя и ще живеят завинаги в най-тясната възможна връзка с Бога като Негови синове и дъщери. Не такава е съдбата на невярващите, непокорните и бунтуващите се. Изброените им грехове и характеристики са в пълен контраст с характеристиките на победителите от последното време, които са търпеливи, пазят Божиите заповеди и имат вяра в Исус (Откр. 14:12). Затова те ще приключат в „езерото, което гори с огън и жупел“ (Откр. 21:8). Този въпрос е разгледан по-обстойно в статията Второто пришествие и милениумът.
За разлика от въведителните сцени на предните видения тази се случва на земята. Завършекът на предното видение ни оставя на земята, която бива обновена от Бога (Откр. 21:1-4) и в тази среда се случва въведението на настоящото видение. Това не трябва да бъде изненада, защото то е паралел на серията за седемте църкви, въведетелната сцена на която също се случва на земята (прочетете статията Седемте църкви от Откровението). Така че случващото се във въведенията на всички видения в книгата Откровения започва от земята, минава през небето и се връща пак на земята.
Същият ангел, който е водачът на Йоан от момента на представянето на съда над Вавилон (Откр. 17:1), сега иска да му покаже неговия антипод – и това е „невестата, жената на Агнеца“ (Откр. 21:9). Тук ще е съвсем разбираемо, ако очакването е да се представи картина подобна на въведението на предното видение, където жената на Агнеца се е „приготвила“ за сватбата (Откр. 19:7) и е облечена „в светъл и чист висон“ (ст. 8). Там по всичко личи, че това е жена и тя е символ на Божията църква. Но това, което Йоан вижда сега, е Новия Ерусалим (Откр. 21:10). Да бъде наречен един град „невестата, жената на Агнеца“ изглежда малко странно, но в Стария завет възстановяването на Ерусалим е описано с езика на провеждането на сватба. Исая казва за града, че ще бъде окичен с украшения като „невяста“ (Исая 49:18), а също и че „както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе“ (Исая 62:5). Значи Откровението използва израза „жената на Агнеца“ както за Божия народ, така и за самия град Ерусалим. Това може да е объркващо и затова изисква допълнително разясняване.
Фигурата на жената на Агнеца е сложен символ, който съдържа в себе си идеята както за жена на Агнеца като символ на Божия народ, така и за град, който е Новия Ерусалим. По същия начин нейният антипод Вавилон е сложен символ отнасящ се както за блудна жена, която е символ на отпадналата религия, така и за град (прочетете статията Падението и краят на Вавилон). Можем да представим приликите и разликите между двата образа по следния начин:
Щом като водещият символ представящ една божествена концепция е сложен и се състои от два аспекта, такъв трябва да е неговият сатанински фалшификат. Вавилон е фигура, която е антипод на жената на Агнеца и също съдържа в себе си две теми. Аспектът на Вавилон като блудна жена е антипод на чистата жена, за която Агнецът се жени. И двата посочени аспекта са свързани с народ, който претендира да е в правилната връзка с Бога, но на практика са две противоположности – блудната жена Вавилон символизира отпадналата религия, а чистата жена се отнася за верния народ на Бога. Аспектът на Вавилон като град е антипод на Новия Ерусалим. Първият е бунтовен град, който е враг на Божия народ, а вторият е столицата на Божия народ. Новият Ерусалим е специално наречен и „невеста“ (Откр. 21:2, 9; 22:17). Тази дума не се използва за аспекта на жената на Агнеца, който е Божия народ, а само за града.
И двата сложни символа се намират в есхатологичните серии на Откровението, което прави връзката помежду им още по-ясна. В изследването на тези сложни символи трябва да се имат предвид различните им аспекти и кои точно са съответстващите си антиподи, защото именно в различията на противоположните фигури може да стане ясно открояването им, както и значението им.
3. Основополагащо пророческо описание на видението за Новия Ерусалим и новата земя.
Краят на въведението на видението за Новия Ерусалим и новата земя и началото на неговото основополагащо пророческо описание не са ясно откроими. Въведението прелива в пророческото описание. Йоан представя Новия Ерусалим като първо го описва, как изглежда видян отдалеч:
„…като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал“ (Откр. 21:11б).
Отведен от ангела чрез Духа на „една голяма и висока планина“ (ст. 10а), апостолът може да види града отдалеч, когато слиза от небето. Той изглежда блестящ със сияйна слава. Йоан се приближава по-близо и описва града, стената и портите му:
„Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела, и написани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти и откъм запад три порти. И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнеца. И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстикова пръчка, за да измери града, портите и стената му. Градът беше квадратен, с дължина, равна на широчината му; и като измери града с тръстиковата пръчка, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела. Стената му беше изградена от яспис, а самият град – от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халцедон, четвъртият смарагд, петият сардоникс, шестият сард, седмият хризолит, осмият берил, деветият топаз, десетият хризопрас, единадесетият хиацинт, дванадесетият аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло“ (Откр. 21:12-21).
Гръцкият историк Херодот описва древния град Вавилон като квадрат и дава размерите му в стадии. Представянето на Новия Ерусалим като квадрат, който също бива измерен в стадии, трябва да породи представата за Вавилон, който е вече победен и лежи в руини, и да предаде идеята, че той никога повече няма да бъде възстановен, а на негово място ще се издига завинаги Новия Ерусалим, който е неговата пълна противоположност. Не само това, но обиколката на Новия Ерусалим е около 2220 км (12 000 стадии), а тази на Вавилон била около 90 км (480 стадии). Това прави Новият Ерусалим около 25 пъти по-голям от Вавилон по отношение на заеманата площ. Имайки предвид, че градът е не просто във формата на квадрат, а е куб, т.е. височината му е колкото дължината на страната му, целият му обем го превръща в несъпоставим с древния Вавилон.
Превъзходството на Новия Ерусалим пред Вавилон обаче не се изразява само в крайната им съдба и мащабите им. За украсяването на Вавилон са били използвани огромни количества злато, но Новият Ерусалим целия, включително и улиците му, е изграден от злато. Стената на Новия Ерусалим е от яспис като в основата й стоят дванадесет скъпоценни камъка, на които са изписани имената на дванадесетте апостола на Христос. Това описание напомня на картината на възстановения в бъдещето Ерусалим дадена от пророк Исая (Исая 54:11, 12). Ангелът придружаващ Йоан измерва градската стена и тя е 64 метра (144 лакти). Не се уточнява, дали той измерва височината или дебелината й, но щом като апостолът казва за стената, че е „голяма и висока“ (Откр. 21:12), значи може би тук бива измерена нейната ширина. Това прави стената несъпоставимо по-широка от тази на древния Вавилон, която била широка „само“ 7.6 метра. Разбира се, че Новият Ерусалим не се нуждае от висока и дебела стена, за да се защитава от врагове. Мерките на стената му трябва да породят представа за съвършената сигурност на града. Жителите му могат да живеят в пълно спокойствие и безопасност.
Тази градска стена има също така и дванадесет порти, всяка от които представлява един бисер и над тях са изписани имената на дванадесетте племена на израилтяните. Портите са по три във всяка от четирите посоки, което говори за универсалния характер на жителите на града, точно както самият Христос предсказал, че много хора „ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство“ (Лука 13:29). Със стени от „яспис“ и самия град изграден от „чисто злато, подобно на чисто стъкло“ (Откр. 21:18) нищо чудно, че първото впечатление на Йоан за него било, че свети като „някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал“ (ст. 11). С имената на апостолите изписани по основните й камъни и с имената на дванадесетте израилеви племена стоящи над портите й тази градска стена изразява идеята, че Новият Ерусалим е мястото, в което ще обитава съвкупния Божий народ от Стария и Новия завети изкупен през всичките векове. Това е идеалния дом за тях. Но той е и идеалния град. Изграждането на такъв град е било мечта за много хора и владетели, която никога не била постигната. Новият Ерусалим ще е най-точния израз на човешкото желание за съвършен град.
Не е трудно да се установи, че всичко това прави Новия Ерусалим град, който е съвсем различен от Вавилон и така трябва да бъде. Новият Ерусалим и Вавилон са две пълни противоположности и спасеното човечество може да е напълно спокойно, че никога повече няма да се издигне нов Вавилон.
След това Йоан влиза в града и описва, какво представлява той отвътре:
„А храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнецът. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнецът. И народите ще ходят в неговата светлина и земните царе ще принасят в него своята слава. Портите му няма да се затварят денем (а нощ няма да има там); и народите ще принасят в него слава и почест. И в него няма да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнеца“ (Откр. 21:22-27).
Влизайки в Новия Ерусалим първото, което прави впечатление на апостола, е че в града няма храм, защото поради присъствието на Бога и на Агнеца в него самият град функционира като храм. Неговата кубична форма напомня на формата на Светая Светих в соломоновия храм (3 Царе 6:20). Целият град е един храм и то най-святата част от един храм, до която вече всеки, не само първосвещеника, има достъп. Всеки от жителите на града може да влезе във видимото присъствие на Божеството без да се страхува за живота си. Новият Ерусалим наистина е мястото, където Бог обитава с народа Си. Всъщност цялото описание на града е основано на видението на Езекиил за възстановения храм (Езек. 40-48 гл.). С Божието присъствие в него Новият Ерусалим има характеристиките на храм и затова няма нужда от специален такъв.
Но храмът не е единственото, от което Новият Ерусалим няма да се нуждае вече. Той няма да има нужда и от слънцето и луната, защото Божията слава сияща в един град от злато и скъпоценни камъни правят тези небесни тела ненужни (Откр. 21:23). Съвременниците на Йоан са били зависими от тях за осигуряването на светлина в различните части от денонощието, докато днес човечеството може да разчита на светлина по всяко време от изкуствени източници. Каквото и да виждането ни за светлината, нейните източници и нуждата от нея, в Новия Ерусалим тя ще бъде осигурена от Бог и Агнеца. Използваният език напомня на пророчеството на Исая, че Господ ще бъде светлината на Ерусалим (Исая 60:19, 20). Това не означава, че слънцето и луната ще изчезнат, а само че „градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява“ (Откр. 21:23). Всички живеещи в града ще се наслаждават на изобилната светлина и липсата на нощ (ст. 25) няма да бъде разглеждана като недостатък, а като предимство. Използвайки отново езика на Исая (Исая 60:3) Йоан уверява, че жителите на града са изкупените от всички народи и те „ще ходят в неговата светлина“ (Откр. 21:24).
На дванадесетте порти на Новия Ерусалим има „дванадесет ангела“ (ст. 12). Тяхната задача е да защитават града и да не позволят през портите му „да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже“ (ст. 27). Естествено, че извън града няма да живеят нечисти и лъжливи мерзавци, които да искат да влязат в него и да го осквернят, така както е съществувал такъв риск с оскверняване на храма в древността. Всички тези хора са унищожени и подобна опасност вече не съществува. Тази картина трябва да даде още едно уверение, че с греха се е приключило завинаги, той няма да се появи отново никога повече и в Новия Ерусалим ще живеят напълно обновени хора, които са в абсолютна хармония с Бог и с непадналата Вселена и те са „записаните в книгата на живота на Агнеца“.
Но на Йоан бива показано още едно нещо:
„След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живота, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им. Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове“ (Откр. 22:1-5).
Намиращ се все още в града сега на апостола бива показана реката на живота, която извира от Божия трон и тече сред една от улиците на града. Тъй като земята е възстановена в състоянието й преди грехопадението, не е изненада, че в града има река на живот подобно на реката течаща от Едем и напояваща градината (Бит. 2:10). Древни пророци видели река извираща от храма (Езек. 47:1-10; Йоил 3:18) или от Ерусалим (Зах. 14:8). Всичко, което пророците предсказвали за Ерусалим, храма и Божия народ Йоан вижда като изпълнено. Но описаното тук също има за цел да осигури сравнение между Новия Ерусалим и Вавилон. Реката Ефрат течала сред града Вавилон и била неразривна част с него и живота воден в него. Вавилон е в миналото и Новият Ерусалим също ще предложи река на жителите си. Но тя няма да е обикновена река – пиенето от водата й ще поддържа живота вечно.
Тук си струва да се отбележи, че реката на живота изтича от „престола на Бога и на Агнеца“ (Откр. 22:1). Това е първия случай в Откровението, където се казва, че Бог и Агнецът седят заедно на престола. В началото на книгата става ясно, че Агнецът е седнал с Бог на Неговия престол (Откр. 3:21) като управляващ заедно с Него и това се случва по време на специалната церемония по възцаряването Му описана в Откр. 5 гл. (прочетете статията Седемте печата от Откровението – I). И въпреки това тя запазва картината на седящия на престола за Отец. Едва в самия край, когато злото и грехът са окончателно унищожени и всеки, който е притежавал власт или е претендирал за такава в опозиция на Божеството, е заличен и всичко бива покорено пред Христос (1 Кор. 15:28) и по този начин всичката власт на света е прехвърлена вече изцяло в ръцете на Бога (Откр. 20:15), едва тогава Христос поема пълния контрол върху трона и той е вече мястото, откъдето Бог и Агнецът управляват заедно (Откр. 22:1, 3).
Реката на живот не е всичко, което прави впечатление на Йоан. Той вижда и дърво на живот (Откр. 22:2а). Яденето от плодовете му има същия ефект върху ядящия както пиенето от водата на живота – поддържа живота завинаги. Значи в Новия Ерусалим не само реката от Едем бива възстановена и й бива придадена функцията на живата вода, но и дървото на живота, за което изрично се казва, че при яденето на плодовете му човек може да „живее вечно“ (Бит. 3:22). Човечеството ще може отново да сподели дара на живота, на който Адам се наслаждавал преди грехопадението. Всичко загубено чрез Адам сега бива възстановено чрез Христос и хората имат отново достъп до вечния живот.
Но не само плодовете на дървото имат положителен ефект върху ядящите. И листата му имат подобна функция, защото носят „изцеление“ (Откр. 22:2б). Йоан ползва картината на дърво с плодове и листа служещи за изцеление, която бива описана от пророк Езекиил (Езек. 47:7, 12) като и тук тя намира изпълнение в Новия Ерусалим. Но защо ще е нужно да има листа на дърво, които притежават изцелителни функции? Не са ли всяка болест и болка вече премахнати? Да, премахнати са. Новата земя и намиращия се на нея Нов Ерусалим е място, където няма да има „вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (Откр. 21:4). Но тези листа са за „изцеление на народите“ (Откр. 22:2). Думата „народите“ се отнася за езичниците. Под „изцеление на народите“ се има предвид премахването на всички национални, културни и езикови бариери, които на земята са водели или са имали потенциала да доведат до конфронтация между отделните групи. Изцелението на народите има за цел да формира един народ на изкупените, сред който няма никакви фактори, които биха довели до разделение, както е ситуацията с нашето настояще и изобщо с човешката история. Това също косвено разкрива фундаменталния проблем, който човечеството има в неговата склонност да се дели на групи и племена и която бива изключително засилена след кризата с вавилонската кула (Бит. 11:7, 8). Не е възможно чрез човешки средства, идеологии, законодателство, технологии, поощрения или заплахи да се създаде единно човечество, при което всички да живеят един с друг в пълно разбирателство и хармония. Това ще се случи едва на новата земя като дори и там е нужно прилагането на едно специално изцелително средство – ядене от листата на дървото на живота, – за да могат всички ненужни различия да бъдат окончателно изличени.
С премахването на греха и на проклятието, което носи със себе си и на бездната, която формира между Бог и човека, хората могат да се върнат до възстановения рай и да имат достъп до дървото на живота и „никакво проклятие няма да има вече“ (Откр. 22:3), също както пророк Захария предсказал преди хилядолетия (Зах. 14:11). Но изглежда една специална група бива специално почетена. Поради верността им към Агнеца в последните дни от човешката история за 144-те хиляди се казва, че ще бъдат „пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм“ (Откр. 7:15), че ще бъдат предпазени от силата на слънцето (ст. 16) и че ще бъдат заведени при „извори с течащи води“ (ст. 17). Това са точно хората, които „носеха Неговото [на Агнеца] име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откр. 14:1). В описанието на Новия Ерусалим се повтаря тази идея (Откр. 22:3-5). Тези хора са слуги на Бога и на Агнеца, Божието име е на челата им и няма да бъдат повредени от слънцето, защото то е вече ненужно там. Макар и символично представена като 144 000 израилтяни тази група е съставена на практика от хора от „всеки народ и от всички племена и езици“ и това е едно „голямо множество, което никой на можеше да изброи“ (Откр. 7:9). Сега те заедно могат да служат на Бога и на Агнеца без да се страхуват, че нещо може да застане помежду им, защото листата от дървото на живота ги изцеляват. За да бъде така почетена и за да й се отдели специално място в описанието на Новия Ерусалим, тази група трябва наистина да е много специална. Струва си да бъдеш част от нея. Повече по този въпрос можете да намерите в статиите 144-те хиляди от Откровението – I, 144-те хиляди от Откровението – II, 144-те хиляди от Откровението – III и 144-те хиляди от Откровението – IV.
С унищожаването на греха и злото и преобразяването на морето, сушата и небето, които за дълго са били подчинени на проклятие, земята е най-после възвърната в първоначалното й състояние. Нещата сега са дори по-добре отпреди, защото вместо градина човечеството получава Новия Ерусалим като място за живеене и не само това, но и самият Бог го обитава като премества центъра на универса и започва управлението му оттам. Новият Ерусалим е изпълнението на пророческите очаквания и надежди за възстановяването на Ерусалим, които не са могли да се изпълният и няма да могат да се изпълнят със стария Ерусалим. Новият Ерусалим е изпълнението на всички очаквания и надежди на човечеството и всеки трябва да очаква с нетърпение да започне живота си в него.
Видението за Новия Ерусалим описва живота на обновената земя след заличаването на греха и специално нейната столица – Новият Ерусалим. Това е градът, в който всички изкупени ще живеят завинаги без страх, болка и смърт, но най-голямото им благословение е това, че ще могат да живеят завинаги в присъствието на Бог и Христос.