В статията 144-те хиляди от Откровението – I установяваме, че интригуващата група на 144-те хиляди описват хората, които ще устоят в деня на гнева на Агнеца, защото имат Божия печат на челата си. Те също така трябва да отговорят на очакването на петия печат за появяването в края на една група от „завършени“ свидетели за Христос, които ще са „съслужители“ и „братя“ на мъчениците от миналото (Откр. 6:11). От изследваното до този момент разбираме, че част от 144-те хиляди ще бъдат мъчениците от бъдещето, които ще загубят живота си в последната криза, преди приключването на Изследователния съд. Но с това проучването на въпроса за 144-те хиляди не се изчерпва. Има още текстове, които се занимават с тази специална група хора и техният анализ изисква отново нашата пълна концентрация.
Много важно за разбирането на въпроса за 144-те хиляди е „неизброимото множество“, което ни се представя веднага след първото описание на 144-те хиляди в Откр. 7 гл. На пръв поглед тук ни се разкриват две различни групи, затова някои тълкуватели настояват, че те трябва да се приемат като различни групи хора. Някои прилики между 144-те хиляди и неизброимото множество обаче говорят за връзка между тях и затова трябва да разберем, за какво всъщност става дума тук. Ще трябва да се върнем отново на Откр. 7 гл.
Каква е връзката на 144-те хиляди с неизброимото множество от Откр. 7:9-17?
1. Неизброимото множество от Откр. 7 гл.
След като вниманието на Йоан било привлечено от извършващото се на земята запечатване на Божия народ на последното време и след като чул бройката на запечатаните – 144 000 (Откр. 7:1-8), погледът му бива насочен към небето:
„След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици, стоящи пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас: Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца! И всички ангели стояха около престола и около старейшините и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха на Бога, като казваха: Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин. Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечени в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? Аз му отговорих: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек; защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги изведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“ (Откр. 7:9-17).
Като контраст на чутата на земята точна бройка „израилтяни“ Йоан вижда на небето група от спасени от всеки народ на земята, за които изрично казва, че не са могли да бъдат изброени. Няколко са техните характеристики.
Принадлежащите към „неизброимото множество“ са преминали през „голямата скръб“. Това са седемте последни язви, които се случват по времето на шестия печат (Откр. 6:12-17). Скръбта, която те причиняват, е била възпирана от ангелите, докато „слугите на нашия Бог“ не получат печат на челата си (Откр. 7:1-3). Но „неизброимото множество“ са и хора, които са „опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца“ (ст. 14). Това означава, че те са успели да развият христоподобен характер и Изследователният съд ги е обявил за оправдани пред небето. Но това може да се случи само по време на последната голяма криза за човечеството (Откр. 13 гл.), от която те са излезли победители. Те са още слуги на Бога и покорно следват Христос.
Ако се вгледаме малко по-внимателно в изброените характеристики на въпросната група, ще установим, че тя прилича твърде много на една друга група. Точно така, като че ли тук отново имаме описание на 144-те хиляди. Наличието на толкова общо между 144-те хиляди и неизброимото множество изисква да ги съпоставим.
Още в началото двете групи биват отличени една от друга по отношение на бройката и националността – при едната група бройката е ограничена – 144 000 „израилтяни“, а другата група е съставена от невъзможно за изброяване множество от всички народи на земята. Сякаш става дума за две противоположности. Също така обаче е ясно, че 144-те хиляди „израилтяни“ не са евреи по плът, а духовни евреи, което означава, че това трябва да са хора от различни националности – точно както е представено неизброимото множество. А и числото 144 000 е символично, а не буквално. Така че тук разграничението е само привидно – предвид използвания език.
Ако и бройката и националността на пръв поглед да разграничават двете групи, видимите общи неща между тях са много повече:
1) За 144-те хиляди специално се подчертава моралната чистота, с която се характеризират (Откр. 14:1, 4, 5). Чрез други изрази същото нещо е казано и за неизброимото множество (Откр. 7:13, 14).
2) Йоан не само чува 144-те хиляди на земята, но по-нататък му е дадено и да ги види (Откр. 14:1). Те са пред престола, четирите живи същества и старейшините (ст. 3). Точно там се намира и неизброимото множество (Откр. 7:9, 11, 15).
3) 144-те хиляди са изкупени от земята (Откр. 14:3), „изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнеца“ (ст. 4; виж 15:2-4). Това означава, че те са хората, които са минали през последната голяма криза (Откр. 13:12-17) и седемте язви (Откр. 6:12-17). Точно така бива описано и неизброимото множество: „Това са онези, които излизат от голямата скръб“ (Откр. 7:14). Те са преживели седемте последни язви, от което са страдали (Откр. 7:16; виж Откр. 16:4, 8) и в края са посрещнали Спасителя. И двете групи описват едно и също нещо – поколението посрещащо Христос при Пришествието Му.
4) 144-те хиляди „следват Агнеца, където и да отива“ (Откр. 14:4). На неизброимото множество Агнецът „ще им бъде пастир и ще ги изведе при извори с течащи води“ (Откр. 7:17).
5) 144-те хиляди са наречени „слуги на нашия Бог“ (Откр. 7:3). Неизброимото множество „служи“ на Бога денем и нощем (ст. 15). И двете гръцки думи от двата стиха – „слуги“ и „служат“ – намираме на едно място отнесени само за едната група (Откр. 22:3).
Не е трудно да заключим, че в описанието на неизброимото множество става дума за същата група от 144 000, но представени по друг начин, от друга перспектива. Общите неща помежду им са достатъчно много, за да приемем, че става дума за една и съща група хора. Докато гледал към земята, Йоан само чул бройката им. Сега, когато те са вече на небето и трудното е зад гърба им, апостолът може да ги разгледа по-добре и да научи повече за тях. Това са хората, които в спокойната обстановка на запечатването са получили Божия печат и така са минали през язвите на шестия печат. Те също са страдали като всички хора на планетата, но понеже са имали Божия печат, са устояли в тази скръб и сега са на небето като победители. Божият печат ги е направил годни както да минат през скръбта, така и да издържат в деня на гнева на Агнеца и да стоят пред Божия престол.
В статията 144-те хиляди от Откровението – I установяваме, че петият печат оставя изследователя с едно определено очакване. Ще има група от „завършени“ мъченици, които ще се присъединят към мъчениците от миналото (Откр. 6:11) и тази група от „завършени“ мъченици ще има отношение към последното време. За да подчертае факта на тяхната завършеност при описанието им на земята и тяхната подготовка за края, Йоан използва изрази, които имат своето ограничение и в същото време говорят за завършеност, пълнота и съвършенство. В тази връзка изборът на подходящи числа е много удачен. Затова тук имаме по 12 000 вярващи от „всички племена на израилтяните“ запечатани с Божия печат или общо 144 000. Колко по-красноречиво описание може да има на идеята за съвършенството на мъчениците от последното време? Когато обаче Йоан вижда тези специално откроени вярващи на небето, всякакви земни ограничения падат. Те носят бели дрехи и държат палмови клонки в ръцете си (Откр. 7:9) – победата е спечелена и трудното е зад гърба им, те са вече недосегаеми за зверовете от Откр. 13 гл. Затова Йоан вече няма нужда да използва езика, с който описва 144-те хиляди. Тук той може да ги представи в техните истински измерения – става дума за хора от всяка националност, които са толкова много, че не подлежат на изброяване.
В този случай наблюдаваме само смяна на сетивата на Йоан, не на разглежданите хора. Явно трябва да очакваме просто различни гледни точки на едно и също нещо.
2. Необходимост от смяна на гледната точка.
В описанието на 144-те хиляди и неизброимото множество от Откр. 7 гл. наблюдаваме само смяна на сетивата на Йоан, не на разглежданите хора. Тук трябва да мислим за различни гледни точки на едно и също нещо. Защо обаче в описанието на последното поколение вярващи, което ще посрещне Христос, е необходима тази смяна на гледните точки? Това не е ли малко объркващо? Така не става ли по-лесно да помислим, че 144-те хиляди и неизброимото множество са две различни групи вярващи, както някои тълкуватели предлагат?
В Откр. 7:1-8 144-те хиляди не са описани детайлно, нито са описани последиците от тяхното устояване във великия ден на гнева. Това е представено едва във втората част на главата (ст. 9-17). Тук се срещаме с неизброимото множество като то получава значително по-подробно описание. За него се казва, че „стои“ пред Бога (ст. 9). Същият термин е използван и в Откр. 6:17, където се задава въпроса, кой може да „устои“ в деня на гнева на Агнеца, на който 144-те хиляди са отговора. Това не само още веднъж доказва, че 144-те хиляди и неизброимото множество са една и съща група вярващи на последното време, но разкрива и една от причините за смяната на гледните точки в описанията – не би имало голям смисъл, ако се опише групата, която устоява на кризата в последното време, ако не се представят и последиците на техния избор – те са пред Бога в небето и получават наградата за верността си; получават една специална почит за това, че в период на повсеместно отстъпление са останали верни на Христос и истината. Изобщо информацията за неизброимото множество допълва онова, което не ни достига при 144-те хиляди. Запечатването на 144-те хиляди би било непълно, ако не би довело до окончателния завършек изявен с опитността на неизброимото множество.
Нужни са повече от една гледна точка, за да се обхване и опише по-добре това забележително последно поколение вярващи. При Йоан това става със смяна на сетивата „слух“ и „зрение“. А винаги, когато нещо богато и динамично имащо различни особености, разположение и звуци, се представя само по слух или само по зрение, ще се получат две на пръв поглед различни описания. Те обаче ще имат и достатъчно общи неща, за да могат тези описания да се свържат в едно. Точно това представляват 144-те хиляди и неизброимото множество от Откр. 7 гл. Тук можем да открием и още една причина за представянето на една и съща група вярващи веднъж като израилтяни, друг път като хора от всеки народ по земята.
Йоан насочва книгите си към второто и третото поколение християни, където еврейският корен е започнал да се изгубва. Апостолът обаче е искал да увери читателите си, че всички са деца на Бога, че всички вярващи в Исус независимо от националността си са Израил. Затова след този странен списък на „всички племена на израилтяните“ (Откр. 7:4-8) той описва едно „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици“ (ст. 9). Тук Йоан по свой начин повтаря едно от централните учения на Новия завет, че всички приели с вяра Христос, са Авраамови деца, истинският Израил (Гал. 3:7-9). По-голямата част от живота на апостола минала с разбирането, че в Христос няма юдеин или езичник, но че всички са едно. И той представя тази новозаветна идея така. Това е йоановия начин да изложи идеята на Павел за единството на вярващите в Христос, но отнесено към последното поколение вярващи.
Всъщност в представянето на 144-те хиляди и неизброимото множество Йоан прилага един похват, който вече е използвал в същото видение. Още в началото на серията за седемте печата на апостола му се казва, че има достоен, който да разгъне книгата, която е отдясно на Седящия на престола (Откр. 5:1). На пророка му се казва, че това е „лъвът, който е от Юдовото племе“ (ст. 5). Това е, което Йоан чува. Но когато поглежда, той не вижда лъв, а Агнец (ст. 6). Естествено, става дума за една и съща личност, Исус Христос, но когато се засяга само слуха на апостола, той чува за лъв. Когато използва зрението си обаче, той вижда агне. И все пак, става дума за една и съща личност. Това е първото указание, че в книгата Откровение пророкът може да чуе едно нещо, когато обаче погледне, да види нещо друго и все пак да се отнася за едно и също нещо.
Откриваме, че има различни причини Йоан да опише едно и също нещо първо по слух, после по зрение и 144-те хиляди и неизброимото множество не са прецедент в книгата му.
3. Неизброимото множество и мъчениците от бъдещето.
Описанието на неизброимото множество ни оставя с някои въпроси. Те са „облечени в бели дрехи“ (Откр. 7:9) и се уточнява, че те „са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца“ (ст. 14), което говори за някаква активност от тяхна страна в процеса. А това напомня за белите дрехи дадени на мъчениците от миналите векове от петия печат (Откр. 6:11) и които се очаква да се дадат и на мъчениците от бъдещето. Което пък означава, че и в това си описание неизброимото множество отговаря на очакванията за 144-те хиляди и предположението, че мъчениците от последното време са част от 144-те хиляди.
Но за неизброимото множество още се казва, че те „няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек“ (Откр. 7:16), което може да се отнася само за хората, които са минали през седемте последни язви, от което са пострадали (Откр. 16:4, 8), но все пак са оцелели и са устояли в деня на гнева на Агнеца. В това си описание неизброимото множество не отговаря на очакването за мъчениците от бъдещето и тяхната принадлежност към 144-те хиляди като хора, които ще загубят живота си преди края на благодатното време. Освен ако не приемем предположението, което правим в статията 144-те хиляди от Откровението – I, че трябва да има едно специално възкресение по време на язвите, в което всички принадлежащи към 144-те хиляди, но починали преди края на Изследователния съд и на благодатното време за човечеството, биват възкресени. Тогава опитността на специално възкресените донякъде се вписва в описанието на неизброимото множество при условие че възкресението се случи някъде в началото на язвите. Като възкресени те сигурно няма да преживеят по същия начин нуждите на живите светии устояващи по време на язвите, но все пак ще ги преминат заедно с тях и заедно с тях ще устоят в деня на гнева на Агнеца и ще посрещнат Христос при Пришествието Му. Но дори и да не се случи в началото на язвите, за да се хармонизира с опитността на живите преминаващи през язвите, едно такова специално възкресение като цяло решава всички възникнали въпроси и неясноти. Ако и специалното възкресение да е необходимост за хармонизирането на всички аспекти на картината на 144-те хиляди, въпросът е, има ли описано в Библията такова възкресение? Към този момент на анализа ни оставаме само с нуждата от него.
4. 144-те хиляди, неизброимото множество и Божият народ на последното време.
144-те хиляди могат да бъдат определени като Божия народ на последното време, защото ако говорим за група вярващи, която практически е неизброимо голяма и която е преминала през последната голяма криза на човечеството, като е излязла победител и е посрещнала Христос при Пришествието Му като спасени вярващи, не би трябвало да е проблем да я определим като Божия народ на последното време. Но все пак Божият народ, който ще живее в края на човешката история, е представен и чрез други изрази в Откровението. Можем ли да открием някаква връзка между тях и 144-те хиляди?
В Откр. 12:17 Божият народ е наречен „остатъкът“ („останалите от потомството на жената“). Там са дадени някои много важни негови характеристики – вярващите, които го съставляват, ще „пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус“. Съобразяването с Божиите заповеди, което е единствено възможно чрез благодатта на Христос, говори за освещение и христоподобие. А не са ли това характеристиките на 144-те хиляди и неизброимото множество?
„Остатъкът“ ще преживее гнева на змея (Откр. 12:17), който ще формира едно демонично триединство заедно със звяра от морето и звяра от земята (Откр. 13:1-18), за да може да победи „останалите от потомството на жената“. Така че Божият народ на последното време може да бъде открит в лицето на тези, които не се покланят на образа на звяра от морето, поради което бива издадена заповед за избиването им (Откр. 13:15б). Но не са ли 144-те хиляди и неизброимото множество описани именно като вярващите, които са минали през последната голяма криза на човечеството?
Божият народ също така е представен като проповядващ една специална тройна вест като отговор на кризата причинена от двата звяра в края (Откр. 14:6-12). Тази вест подготвя света за Второто пришествие (ст. 14-20). Този народ се характеризира с търпение, вяра в Исус и спазване на Божиите заповеди (ст. 12). Той бива представен веднага след описанието на 144-те хиляди на небето стоящи пред Божия престол (ст. 1-5). С други думи, чрез Тройната ангелска вест се описва деноминационната хармонична организация, която 144-те хиляди са представлявали на земята при изпълнението на святата си мисия.
Връзките между различните описания на Божия народ на последното време са много ясни и силни. Така че когато мислим за 144-те хиляди и неизброимото множество от Откр. 7 гл., трябва да знаем, че става дума за верния остатък от Откр. 12:17, за проповядващите Тройната ангелска вест от Откр. 14:6-12 и за верните, които устояват в кризата причинена от двата звяра в Откр. 13 гл. Това са различни описания на едно и също нещо – Божият народ на последното време (за него говорим повече в статиите Божият народ на последното време – I и Божият народ на последното време – II).
Но все още сме с един неотговорен въпрос: „Има ли описано в Библията някакво специално възкресение, което да се случи преди Второто пришествие?“ Има още какво да проучим относно последните събития. Повече за отговора на този въпрос и мястото на 144-те хиляди в последните събития можете да намерите в статията 144-те хиляди от Откровението – III.
Общите неща между 144-те хиляди и неизброимото множество от Откр. 7 гл. е указание, че тук Йоан описва една и съща група хора от различни перспективи – Божият народ на последното време, който ще мине през последната криза и ще посрещне Христос.