Идеята за края на света се доминира от една-единствена представа. Дали поради влиянието на филмите или заради самия усет на хората края на света е свързан с някакъв голям катаклизъм или бедствие, което заличава почти цялото (ако не и цялото) човечество. Обикновено това си представяме, когато мислим за края на света. И може би не сме съвсем далеч от истината. Проблемът е, че пропускаме факта, че всъщност въпросът за края е от значение, защото е свързан с взимането на важни решения. И още нещо, за което сигурно никой не мисли – Божият народ ще изиграе ключова роля в последните събития. Точно така, според Библията не само че трябва да знаем, какво ще се случи в края, но е нужно да имаме представа и за мястото на народа на Бога в тези последни събития, а защо не и за нашето собствено място във всичко това. Затова е от изключителна важност да идентифицираме правилно този народ. Така със сигурност ще разберем по-добре, какво предстои да се случи.
Книгата Откровение се занимава обстойно с народа на Бога от края на времето, така че за наше щастие той може да бъде идентифициран без големи затруднения. За да стигнем до него обаче, трябва първо да разберем, как се развива в Свещеното писание идеята за Божия народ през вековете. Така ще ни стане по-ясно, какво е различното и специалното в народа на Бога от самия край на човешката история.
1. Невидимият Божий народ.
Нека още от самото начало да представим едно изключително важно учение на Библията във връзка с народа на Бога. По-ясната концепция за Божия народ започва с едно обещание дадено от Бог на Аврам:
„Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена“ (Бит. 12:1-3).
Въпреки че някой веднага би казал, че това е обещание за появата на потомците на Авраам – еврейския народ (на този въпрос се спираме малко по-надолу), новозаветният автор апостол Павел (който е евреин) прави едно по-обхватно приложение на това и другите обещания дадени на Авраам като очертава измеренията на Божия народ съставен от всички авраамови деца:
„Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда; и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: ‘В тебе ще се благославят всички народи.’ Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам… така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра. Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него. А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: ‘и на потомците’, като на мнозина, но като за един: ‘и на твоя потомък’, Който е Христос“ (Гал. 3:7-9, 14-16).
Значи според апостол Павел авраамовите деца, народът на Бога, представляват всички хора, които имат вярата на Авраам – вярата в обещания Месия, Исус Христос. Независимо от принадлежност към деноминация, произход, националност, раса, статут или пол всеки, който упражнява вяра в Христос и се е кръстил в Него, става част от авраамовото потомство, част от Божия народ (ст. 27-29).
Тази концепция обаче не спира дотук. Много са хората, които са живели през вековете, но не са имали възможност да чуят благата вест за спасението чрез Христос. Това обаче не означава, че Господ ги е оставил далеч от влиянието Си. Тъкмо обратното:
„Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света“ (Йоан 1:9).
Исус Христос, истинската светлина (Йоан 8:12), осветява всеки човек. Разкриването за Бога, което намерило своя върховен израз в живота, служенето, смъртта и възкресението на Исус Христос, достига по някакъв начин и тези, които нямат възможност да чуят думите на благовестието. Бог има и други начини да влияе върху хората относно истината за Себе Си:
„Понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават“ (Римл. 2:14, 15).
Бог говори на сърцето на човека и чрез съвестта. Така че дори и да не познават библейската истина, езичниците (в случая хората, които не са запознати с истината за Бога и Неговата конкретна воля) могат да бъдат морално отговорни пред небето и ако следват светлината, която Господ им дава – колкото и малко да е тя, ако живеят в съответствие е нея – Бог може да ги счете за част от Неговия народ (1 Йоан 1:7). Така че можем да приемем, че според Библията към Божия народ принадлежат всички искрени последователи на Христос независимо от деноминацията им, както и тези, които не познават Исус, но следват получената от Бога светлина в живота си. Ясно е, че тук не става дума за организиран Божий народ. Това е по-скоро една всемирна, невидима църква, която само Бога познава и която ще застане пред Него едва при Второто пришествие на Христос, когато Той ще възкреси и събере при Себе Си всички искрени хора живели на тази планета.
2. Видимият Божий народ от Стария завет.
Въпреки че учението за невидимата църква е изключително важно библейско учение, то не е цялото обяснение на Свещеното писание за Божия народ, а само част от него. Библията говори още за видим Божий народ, който има своите специфични характеристики и е натоварен с определена мисия. Ако се интересуваме от функционирането на видимия Божий народ на земята, неговата мисия, възможности и предсказания за развитието му, трябва да отидем до изхода на еврейския народ от Египет и по-специално – няколкото десетилетия след това. Тук се оформят механизмите и цялата динамика на съществуването на този народ.
От самото начало проличава един „центростремителен метод“ в реализацията на Божиите планове чрез Израил. Всичко, което се изисква от превзелият Ханаан еврейски народ, е да бъде послушен на небесния Бог, да изпълнява заповедите Му и да извършва вярно службите в светилището. В резултат на това Господ ще излее такива благословения над него, че той ще се превърне във водеща нация, която няма да остане незабелязана от околните народи (Втор. 4:5-8). Важният момент тук е, че всичкото това добро може да се случи с Израил, само ако той е верен на завета си с Йехова:
„Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и старателно изпълняваш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ, твоят Бог, ще те издигне над всички племена на света. И всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те придружават, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог… Господ ще те утвърди като свят народ за Себе Си, както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа, твоя Бог, и ходиш в Неговите пътища… Господ ще те постави глава, а не опашка, и ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш“ (Втор. 28:1, 2, 9, 13).
„И Господ, твоят Бог, в благостта Си ще направи така, че да изобилстваш във всичките дела на ръцете си, да изобилства плодът на утробата ти, плодът на добитъка ти и произведенията на земята ти; защото Господ пак ще се възрадва за тебе да ти прави добро, както се е възрадвал на бащите ти; ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и пазиш заповедите Му и наредбите Му, които са написани в тази книга на закона – ако се обърнеш към Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа“ (Втор. 30:9, 10).
Иронията е, че въпреки невероятната демонстрация на Божията сила и загриженост, въпреки Божията готовност да обсипе с благословения Израил, самият Господ разкрива, че характеристиката на тази нация ще бъдат постоянните отстъпления и връщания към Него:
„Господ каза на Моисей: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а този народ ще започне да блудства след чуждите богове на земята, където отиват да живеят между тях, а ще изоставят Мен и ще престъпват завета, който сключих с тях… Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, земя, където текат мляко и мед, и те ядат до насита, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета с Мен… Понеже Аз знам мислите им още сега, преди да съм се заклел“ (Втор. 31:16, 20, 21).
Наистина, това била една трагична констатация. Въпреки всичко Мойсей я казал на Израил:
„Защото аз знам непокорството ти и твърдоглавието ти. Приживе на мене вие бяхте непокорни на Господа; а колко повече ще бъдете, след като умра!… Понеже знам, че след смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в следващите дни ще ви застигнат злини, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата си“ (ст. 27, 29).
Всичко това е много важен момент в оформяне на пророческата картина относно Израил – видимият народ на Бога от онова време. Пророците следват гореизложената схема, когато предсказват бъдещето на този народ. То може да бъде бляскаво, но само ако Израил е верен на завета си с Бога. Ако това не се случи, дадените пророчества няма да се изпълнят с прецизността, с която са дадени, но ще формират един принцип на развитието на верния Божий народ с очакването, че все пак ще се появи такъв народ, който наистина ще бъде верен и чрез него ще се изпълни същината на всички предадени вести. Така че тук вече имаме ясно оформен модел на условни пророчества – такива, които се изпълняват във времето, за което са дадени и според подробностите, с които са дадени, само ако Божият народ реши да бъде верен на завета си с Йехова към момента на правенето на пророчеството (прочетете статията Природата на пророчествата – II). При неверност от негова страна пророчеството няма да се изпълни в очертаното време. То все пак ще се изпълни принципно в някакво по-късно време (най-често в самия край на човешката история), но тъй като условията ще са променени, неговите детайли вече няма да бъдат валидни и то ще се изпълни само принципно.
Разбира се, условните пророчества не възникват с оформянето на Израил като божествена нация след изхода от Египет. Този модел може да бъде забелязан много преди това:
„Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви и му каза: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мен и бъди непорочен. И ще сключа завета Си между Мен и теб и ще умножа потомството ти“ (Бит. 17:1, 2).
На Аврам било обещано умножаване на потомството, но самият Аврам трябвало да ходи пред Бога и да бъде непорочен. Това били условията за благополучие и на неговите потомци. Идващите след Мойсей пророци на Израил продължават с разкриването на вести, че благословението над него ще бъде голямо – дотолкова, че земята му ще се превърне в един земен рай, в който хората ще живеят без болести и задоволени във всичко (Исая 35:1-10). Това ще е сигурен сигнал за околните народи, че Богът на Израил е истинския Бог и затова ще пожелаят да оставят идолите си и да следват Неговите пътища (Исая 2:1-3). Затова говорим за „центростремителност“ – израилтяните са в своята територия, а всички народи се стичат към тях, за да научат повече за техния Бог.
Условните пророчества не са единствената схема на пророкуване на бъдещето, която можем да открием в Библията. Има и предсказания за бъдещето, които са само това – предсказване на бъдещето. В тях няма условности. При тях пророците просто казват предварително чрез Святия Дух, какво ще се случи. Наистина е важно да има и такъв тип пророчества, защото ако съществуваха само условните, това със сигурност ще породи объркване. Историята на Израил е пълна с отстъпления от Бога последвани от реформация и връщане към Него; след това пак отстъпления, които неизбежно влияят на събитията и отлагат края. С основание се поражда въпроса: „Докога ще продължи всичко това? Не е ли това един омагьосан кръг, от който не може да се излезе?“ Това е една от причините не само да има безусловни пророчества, но и да се даде една цяла пророческа линия, която да представя нещата такива, каквито в действителност ще се случат – апокалиптичните пророчества. Лишени от условност в своята цялост този вид пророчества разкриват истинското развитие на нещата без да ги поставят в зависимост от човешките решения (прочетете статията Природата на пророчествата – III). Не случайно първата книга, която съдържа предимно такъв тип пророчества, е една старозаветна книга – книгата на пророк Даниил (прочетете статията Книгата Даниил). Именно в нея бива определен и един последен, пробен период за израилтяните, в който те трябва да приключат веднъж завинаги с отстъпленията си от Бога и да започнат да функционират като богоизбрана нация (прочетете статията Пророчеството за седемдесетте седмици – I).
Така виждаме появата и функционирането на старозаветния видим Божий народ в една сложна и динамична среда, където верността му към завета с Йехова е решаваща за съдбата му и за изпълнението на повечето пророчества, които го касаят. Възвеличаването на Израил трябвало да достигне своята кулминация в идването на Месията, Който според жертвената система в светилището ще изкупи човечеството, а според пророците ще даде и по-голяма яснота относно Бога и Неговите пътища (Исая 42:21; 11:1-5). И Месията наистина дошъл, но Израил като нация не Го приел. Отхвърлянето на Месията в лицето на Исус Христос от видимия Божий народ Израил означавало, че и Бог трябвало да отхвърли този народ.
3. Видимият Божий народ в лицето на ранната християнска църква.
Това че Израил бил отхвърлен от Бога като Негов избран народ и инструмент за реализацията на Неговите планове не означавало, че е дошъл краят и на концепцията за видим Божий народ. Самият Исус Христос предсказал, какво ще се случи:
„Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му“ (Матей 21:43).
Малко преди смъртта Си Исус казал, че мястото на видим Божий народ на земята ще бъде заето от християнската църква. Тя обаче не представлявала отделна нация както Израил, а била организация съставена от хора от всякакви националности. Предвид променените условия трябвало да се промени и методът, чрез който Бог ще си послужи с църквата за осъществяване на плановете Му. В актуалност влязъл „центробежният метод“, който означавал, че вече църквата не можела да очаква при наличие на верност от нейна страна непознаващите истината сами да отиват при нея, а че църквата трябва да отиде при тях (Матей 28:18-20; Деян. 1:8). Това прави задачата на новозаветния Божий народ много по-трудна.
Наследявайки Израил християнската църква получила не само привилегиите и обещанията на избран от Бога народ (в новозаветен смисъл, защото тези привилегии са по-различни от дадените в Стария завет), но и същото положение на зависимост от верността към Бога. При наличие на верност към Бога църквата ще просперира в осъществяване на мисията си (според центробежния метод). Ако пренебрегне верността, делото ще се забави и дори спъне, а в църквата ще настъпят разделения. За съжаление проблемите доминирали Израил не пощадили и ранната църквата и имало опасност и тя да влезе в познатата от миналото схема на отстъпление и реформация, която проточва Божиите планове във времето и отлага толкова много приключването на земната история. Освен това подобна ситуация би объркала и обезсърчила много верните последователи на Исус, защото би ги вкарала в голяма неяснота относно случващото се. И точно тогава се появява книга от същия тип апокалиптично пророчество, която описала без условности развитието на света и църквата от този момент до Второто пришествие – книгата Откровение (прочетете статията Книгата Откровение). Нейната невероятна апокалиптика се издига над колебливия човешки елемент и несигурност и показва в яснота и непоколебимост, какво точно ще се случи с църквата до края. Тази книга описва триумфа на християнската църква като поставя специален акцент върху народа на последното време – народът на остатъка.
Прочетете и статията Божият народ на последното време – II, където разглеждаме, какво казва Откровението за видимия Божий народ на последното време и установяваме, кой е той.
Свещеното писание представя идеята за Божия народ по два начина. Има невидим Божий народ, към който принадлежат всички искрени последователи на Христос през вековете както и тези, които не познават Исус, но следват получената от Бога светлина в живота си. Има още и видим Божий народ, който е организиран и натоварен със специална небесна мисия.