В християнските среди днес съществува голямо разнообразие от разбирания за Божия народ. Те обхващат и двата полюса като започват с идеята, че Израел е все още народа на Бога и стигат дори дотам, че в християнската църква изобщо няма ясно откроен, видим народ на Бога, а че единствената църква на Бога е невидимата.
От статията Божият народ на последното време – I разбираме, че Свещеното писание представя идеята за Божия народ по два начина. Има невидим Божий народ, към който принадлежат всички искрени последователи на Христос през вековете както и тези, които не познават Исус, но следват получената от Бога светлина в живота си. Има още и видим Божий народ, който е организиран и натоварен със специална небесна мисия. В Стария завет това бил Израил, но след като той отхвърлил Месията в лицето на Исус Христос, самият той трябвало да бъде отхвърлен и мястото му да бъде заето от християнската църква.
Поради наличието на съвсем реална опасност и християнската църква да бъде сполетяна от съдбата на Израил, се появила апокалиптичната книга Откровение, която със сигурен и непоколебим език представя, какво ще се случи с църквата до края на човешката история. Всъщност една от обстойно разгърнатите теми в книгата Откровение е нейната еклесиология – учението й за църквата; виждането й какво представлява Божия народ. Затова и отделя достатъчно място да опише Божия народ от времето на Исус до Второто пришествие, а дори и след това. Именно тази книга описва видимия Божий народ в самия край на времето – народът на остатъка. Според Откровението в последното време Бог ще има не само невидима църква, но и видима, която ще е натоварена с изключително специална мисия. Видимата църква на Бога от последното време е представена на различни места в Откровението по няколко начина, използвани са различни картини. Както много често става, когато сглобим отделните парчета, можем да придобием представа за цялата картина и да имаме една балансирана концепция за църквата, която ще посрещне Исус. Това ще ни помогне и да идентифицираме правилно народа на Бога на последното време, което е изключително важно. Нека да разгледаме тези картини една по една.
1. Останалите от потомството на жената.
В Откр. 12 гл. се описва Божият новозаветен народ в контекста на гоненията, които трябва да преживее от страна на Сатана. Те започват още с раждането на Спасителя (ст. 1-5), минават през средновековието, когато Христовата църква е трябвало да се крие (ст. 6, 13-16) и завършват с обекта на сатанинските атаки в последното време:
„Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус; и змеят застана на морския пясък“ (Откр. 12:17).
Потомъкът на жената – мъжкото дете, което тя родила – бил заплашен, но в крайна сметка бил грабнат и занесен при Бога (ст. 5). Самата жена претърпяла гнева на Сатана и била принудена да се крие в пустинята (ст. 6, 13-16). Установяваме обаче, че тя има и друго потомство. Сега Сатана е насочил всичките си усилия към „останалите от нейното потомство“ (ст. 17). Той ги мрази, защото те носят нейните характеристики – те са нейни деца и в тяхното лице той всъщност вижда… нея. Две от тези характеристики са от особена важност: те „пазят Божиите заповеди“ и „свидетелството на Исус“. Изглежда, че точно тези характеристики на останалите от потомството на жената вбесяват Сатана, защото този път той предприема една по-различна стратегия, за да ги унищожи. Той си осигурява двама много ценни помощници. Първо от морето излиза един звяр (Откр. 13:1-10), а след това Йоан вижда втори звяр (който е наречен по-късно „лъжепророк“), но този път той не излиза от морето, а от земята (ст. 11). Това са силите, с които змеят прави съюз – едно сатанинско триединство на змей, звяр и лъжепророк (Откр. 16:13), което ще иска да победи останалите от потомството на жената (прочетете статиите Сатанинското триединство в Откровението – I, Сатанинското триединство в Откровението – II, Сатанинското триединство в Откровението – III и Сатанинското триединство в Откровението – IV). Това, че те носят характеристиките на жената и по-специално, че пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус, явно ги прави силни и затова змеят търси подкрепа в други зли сили, за да могат заедно да победят остатъка.
Спазването на десетте Божии заповеди няма да е много популярно в края на времето. Сатана е успял да измами целия свят, че те не са валидни за всички хора или най-малкото, че подлежат на промени. Но една група хора обърква плановете му като заявява ясно на света, че всичките десет заповеди са непроменими и валидни за човечеството. Тази група хора е Божият народ на последното време – народът на остатъка. Хората принадлежащи към него ще спазват всичките десет заповеди на Бога.
Освен това Божият народ на остатъка има свидетелството на Исус. Изразът „свидетелството на Исус“ се появява шест пъти в Откровението (1:2, 9; 12:17; 19:10; 20:4) и по принцип може да се преведе както „свидетелството за Исус“, така и „свидетелството на Исус“, но доказателствата клонят към втория превод като по-приемлив за Откровението (прочетете статията Духът на пророчеството).
Едно сравнение на Откр. 19:10 с 22:9 свързва свидетелството на Исус с пророческата функция. Ще използваме Цариградския превод като по-точен:
„И паднах пред нозете му да му се поклоня; и рече ми: Внимавай да не сториш това: аз съм съслужител твой и от братята ти които имат свидетелството Исусово: поклони се Богу; защото свидетелството Исусово е духът на пророчеството“ (Откр. 19:10 – ЦП).
„И каза ми: Внимавай да не сториш това; защото аз съм съслужител твой и на твоите братя пророците, и на тези които пазят думите на тази книга: поклони се Богу“ (Откр. 22:9 – ЦП).
Да сравним паралелните изрази в двата стиха:
Явно тук тези, които имат свидетелството на Исус, са пророците и изразът „свидетелството Исусово“ трябва да се отнесе към пророческата функция. Единият от разглежданите текстове дори съдържа цялата тази идея:
„И паднах пред нозете му да му се поклоня; и рече ми: Внимавай да не сториш това: аз съм съслужител твой и от братята ти които имат свидетелството Исусово: поклони се Богу; защото свидетелството Исусово е духът на пророчеството“ (Откр. 19:10 – ЦП).
Въпросът за свидетелството Исусово може да бъде разглеждан от още много перспективи, но винаги се стига до проявата на пророческата дарба. Така успяваме да дефинираме и другата характеристика на народа на остатъка – наличие на пророческа дарба. Остатъкът издига Божието слово и истински проявява дара на пророчеството (1 Кор. 12:7-11; Ефес. 4:11). Това означава, че сред Божия народ на последното време не само трябва да има пророк, но и че разбирането на пророчествата на Библията и специално на книгата Откровение ще бъде част от характеристиките на този народ.
Така че последната църква ще издига Божия морален закон и ще има действието на пророк в средата си. Това, че сме на прав път правейки този извод, е и фактът, че в Свещеното писание пророческото служене е обвързано със спазването на Божиите заповеди. Отношението към Божиите заповеди (спазването или неспазването им) има отношение към пророческото служене:
„Където няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен“ (Пр. 29:18).
Мисията на пророка е да разкрива Божията воля на хората. Съвсем естествено ще е, ако една от основните задачи на пророците е грижата за спазването на Божия закон, който е израз на Неговия характер и воля към хората:
„Но пак чрез всички пророци и ясновидци Господ беше предупреждавал Израил и Юдея: Върнете се от греховните си пътища и пазете Моите заповеди и наредби изцяло според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците“ (4 Царе 17:13).
Пророческото служене, което ще се среща в народа на остатъка, ще има за цел да издигне важността и задължителността на Божия закон в един свят, който го потъпква.
Народът на остатъка се описва и в Откр. 13 гл. Изразът „да воюва против“ от Откр. 12:17 се използва и в Откр. 13:7:
„И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе“ (Откр. 13:7).
Тук остатъкът е представен в борбата му със звяра от морето и е наречен „светиите“. Макар и остатъкът да не е назован специално в Откр. 13:11-18, където се говори за звяра от земята, се подразбира, че той представлява тези хора, които не се покланят на звяра от морето или на неговия образ и които не приемат белега му; които търпят заплаха от икономически бойкот и от смъртен указ.
2. Трите ангела.
Описанието на Божия народ от последното време продължава. Картината става все по-пълна и ясна, защото Откровението ни представя същия този народ на друго място и то още по-подробно, което ще премахне всяка трудност в идентифицирането му. Малко преди да се стигне до описанието на Второто пришествие в Откр. 14:14-20, се представя една вест, с която земните жители трябва да бъдат запознати, преди да дойде Пришествието:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:6-12).
Очевидно тази вест има пряко отношение към последното време, защото е последната и може да ни каже нещо и за последния Божий народ. Според видението на Йоан тези вести се проповядват от три ангела. Те са символи на едно религиозно движение (прочетете статията Тройната ангелска вест – II). Нещо повече. Появата на тези ангели един след друг, отправянето на специфични вести до всички хора, самата фигура „ангел“ – всичко това говори за нещо много добре организирано и хармонично. Съвсем явно тук се говори за един организиран Божий народ на последното време – не спонтанен или хаотичен, а ясно организиран и действащ целенасочено в своята мисия. Изключителната специфика на трите вести, които ангелите проповядват, са ясно открояващи се характеристики на народа на остатъка, които превръщат задачата в идентифицирането му повече от лесна.
Първата ангелска вест призовава света към покаяние предвид започналия в небето Изследователен съд и към покланяне единствено на Създателя, включително чрез спазване на съботата от четвъртата заповед. Това е една вест приканваща към възстановяване на истинското поклонение пред Бога. Втората ангелска вест обръща внимание на отстъпничеството от чистата библейска истина на популярните църкви, посочва опасността на незаконния пред Бога съюз между църква и държава и застава срещу всички форми на поклонение произлезли от хора. Третата ангелска вест предупреждава срещу налагане по света на религиозни учения чрез помощта на държавата, така че всеки човек ще трябва да избере, дали да се поклони на Бога или на човешки авторитети. Тази вест представя и крайния резултат от направения избор (прочетете статията Тройната ангелска вест – III).
Описанието на Божия народ от последното време чрез символите на три ангела се намира в централното видение на книгата. То представя един победоносен народ, чрез който Господ ще изпълни плана Си за информирането на тази земя относно случилото се на кръста и належащите нужди на последното време. В лишената от условности символика се описва един народ, който проповядва по света една специфична вест в края на земната история. Ясната и крайно отчетлива, конкретна вест дават на този народ деноминационни характеристики, което ни позволява не само да го определим като видимия Божий народ на земята, но и да разберем, кой точно е той (прочетете статията Тройната ангелска вест – II).
3. Запечатаните с Божия печат.
Въпреки че вече разгледахме едно изключително подробно описание на остатъка – видимият Божий народ на последното време, което само по себе си е достатъчно, за да го идентифицираме правилно, ще останем изумени като разберем, че пророчеството на Откровението продължава с описанието на този народ. В края на шестия печат се описва реакцията на неспасените, които ще посрещнат Христос живи като Негови врагове:
„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15-17).
Враговете на Христос задават един въпрос, преди да бъдат унищожени от славата на завръщащия се Господ: „Има ли някой, който може да устои във великия ден на гнева на Агнеца?“ На този въпрос се дава веднага отговор:
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:1-3).
Това е отговорът на зададения от Исусовите врагове въпрос: „Да, има хора, които ще устоят в този ден на гняв – всеки, който носи Божия печат на челото си.“ В началото на Откр. 7 гл. се описва процесът на запечатване на тези хора, който трябва да се случи преди Второто пришествие. Така стигаме до следващото описание на Божия народ на последното време – това са хората, на чиито чела ангелите на Бога слагат Неговия печат, преди да е изтекло благодатното време за човечеството и Господ да се е завърнал. Това ги прави Негова собственост, те са се оприличили на Него и затова могат да минат успешно през предстоящата скръб.
Предвид ясните указания на Библията, че Божият печат се съдържа в четвъртата заповед на Декалога, можем да идентифицираме и видимата страна на Божия печат, което се явява следващата характеристика на Божия народ на последното време – спазването на съботата от четвъртата заповед (прочетете статията Божият печат и белегът на звяра). Народът на остатъка ще освещава съботния ден според казаното в Писанието, ще призовава и света да го прави според първата ангелска вест и точно това ще е видимата страна на неговото запечатване и подготвяне за последния конфликт.
Но не е ли всичко това прекалено идеалистично описание на този народ? Наистина ли всичко с него е перфектно? Естествено че не. Това описание обаче казва, че независимо през каква криза минава този народ, той ще изпълни задачата, за която е призован. А такива кризи ще има. Както вече посочихме, в Откр. 12:17, освен че се дават някои конкретни характеристики на същия този народ (които ни убеждават, че трябва да го търсим в една конкретна деноминация), се казва, че именно тези негови характеристики го превръщат в обект на сатанинския гняв и този гняв е причината за оформяне на едно сатанинско триединство в края на времето (Откр. 12:17-13:18). Това ще рече, че този народ функционира във всичко друго, само не и в лесна обстановка. А когато си подложен на такива силни и премислени атаки от един толкова силен противник, няма как да не стигнеш до някаква криза.
Божият печат поставен на челото има обаче и друго предназначение и то също много ясно показва сложността на положението на народа на остатъка. Позовавайки се на описанието на петата тръба (Откр. 9:1-12), която говори за същото време, в което последният Божий народ живее и в което те получават Божия печат на челата си, разбираме, че това е времето на триумфиращия секуларизъм (светско мислене), който трови умовете, представите и ценностите на земните жители. Божият народ може да бъде предпазен от духа на секуларизма само чрез Божия печат:
„Но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да била зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си“ (Откр. 9:4).
Въпреки че Божият печат в лицето на освещаването на съботата предпазва Божия народ от отровата на светския дух и мислене, той му се отразява. Добрата новина е, че в крайна сметка мястото на всеки, който е устоял и е получил Божия печат на челото си, е на небето (Откр. 14:1-5). Повече за носителите на Божия печат на челата си можете да научите от статиите 144-те хиляди от Откровението – II, 144-те хиляди от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – II.
4. Йоан и двамата свидетели.
Една малко по-трудна за интерпретиране картина на църквата на остатъка е представена в Откр. 10 и 11 гл. Там апостол Йоан влиза в ролята на представител на този народ и предава на читателите на книгата му специалното положение и специалната вест, които този народ има (Откр. 10:5-11). Все още като представител на църквата на остатъка Йоан участва в картина, която има за цел да представи една много важна вест, която църквата трябва да разпространи по света – вестта за извършващия се в момента на небето съд (Откр. 11:1, 2). След това апостолът описва верния Божий народ през средновековието (ст. 3-6), но изглежда целта му е да изгради една основа, над която да надгради, а именно – да представи църквата на остатъка и нейната специална вест в самия край, както и кризата през която ще премине (ст. 7-13). Тази църква е легитимният наследник на вярната църква от средновековието. Повече информация относно това представяне на църквата на остатъка можете да намерите в статиите Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV.
Църквата на остатъка може да бъде открита във всички интерлюдии на историческите серии. Едно тяхно сравнение и какво можем да научим от тях за тази църква можете да намерите в статията Обзор на историческите серии в Откровението.
5. Лаодикия.
Разглеждайки проблемите около народа на остатъка достигаме и до друга негова характеристика – Лаодикия. Всъщност това е първото описание на този народ в Откровението, което се намира в първото видение на книгата – видението за седемте църкви. Лаодикия е последната от седемте църкви, което ни задължава да я приемем като… последната църква. Ето какво представлява вестта към нея:
„До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински Свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш. Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откр. 3:14-22).
Това е едно смущаващо представяне на църквата на последното време. Апостол Павел описва духа, който ще царува преди Пришествието и който ще засегне и вярващите:
„А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му…“ (2 Тим. 3:1-5а).
Явно, че една от големите борби на Божия народ на последното време ще е тази със собственото му духовно състояние. Той не може достатъчно добре да осъзнае нуждата си от Спасителя. Затова Верният Свидетел го подканва да приеме дара на Неговата благодат и да преживее спасението Му. На тази църква е дадено едно от най-великите обещания не само в Откровението, но и в цялата Библия:
„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“ (Откр. 3:21).
Никога не бива да забравяме, че тук състоянието на Божия народ на последното време е представено чрез състоянието на една малоазийска църква от I век – църквата в гр. Лаодикия. Чрез вестите към други малоазийски църкви от I век се описват периодите на християнската история от времето на Исус и апостолите до Второто пришествие. Без голямо усилие можем да заключим, че не е възможно няколко локални църкви от апостолско време (най-силният период на християнството) да опишат с подробности цели периоди от толкова динамичната и разнообразна история на християнската църква през вековете минаваща през големи върхове и големи падения. Особеностите на тези църкви от I век могат единствено да дадат някакви насоки, какво ще се случи в тези периоди, но не и цялата истина по въпроса. Затова, за да придобием по-добра представа за тях, е нужно да ползваме и други източници. Същото важи и за последната църква – Лаодикия. Така че когато изследваме въпроса за Божия народ на последното време, не можем да стоим само на вестта към Лаодикия, защото тя не единствената страна на последната църква. Длъжни сме да разгледаме и другите текстове говорещи за същия този народ на края. За да имаме едно балансирано виждане за църквата в края на времето, трябва да сглобим цялата картина (прочетете статията Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част II). Всъщност в това пророчество описанието на последния видим Божий народ не е непроменимо – тук нямаме използване на апокалиптичен език, което означава, че никой не бива да губи надежда за състоянието на тази деноминация. Апокалиптичният език, който е използван в най-обстойното описание на този народ (Откр. 12:17; 14:6-12), гарантира триумфа на този народ независимо от кризите, през които минава.
6. Идентифициране на народа на остатъка.
Специфичните и изключително детайлни характеристики, с които е описан Божият народ на остатъка, не ни позволяват да го разширим до разнообразни християнски деноминации, тъй като при тях необходимите критерии като цяло не се проявяват. Въпреки че идеята за остатъка не отрича съществуването на невидимата църква, би трябвало да го търсим в една конкретна деноминация. Народът на остатъка, който особено предизвиква гнева на Сатана, представлява видима група хора. Макар и не всеки, който е формално част от тази група, да е автоматично истинска част от нея, можем да твърдим, че народът на остатъка има своите ясни очертания като деноминация и учение.
В книгата Откровение имаме едно толкова подробно и ясно описание на народа на остатъка, че изобщо не представлява проблем да го идентифицираме. Просто трябва да попитаме: „Коя християнска църква спазва десетте Божии заповеди, включително и съботата от четвъртата заповед, има в средите си пророк, отделя специално внимание на пророчествата на Библията, а също така проповядва Тройната ангелска вест по света?“ Не е трудно да се отговори на този въпрос. Църквата на адвентистите от седмия ден разпознава себе си в това описание на Откровението. Самото дело на Адвентната църква и самото й съществуване са доказателство, че тя е визираната в Тройната ангелска вест. Мисията на Адвентната църква е следната: „Да правим ученици на Исус Христос, които живеят като Негови обичащи свидетели и да прогласим на всички хора вечното благовестие на Тройната ангелска вест в подготовка за Неговото скорошно завръщане (Матей 28:18-20; Деян. 1:8; Откр. 14:6-12)“. Затова и адвентистите не се притесняват да се разпознаят в тази вест. Адвентистите от седмия ден вярват, че макар църквата им да има ограничения и несъвършенства, тя носи отличителните черти на остатъка от Откр. 12-14 гл. и следователно представлява видимата Божия църква на остатъка в края на времето. Проявата на пророческата дарба в средата й Адвентната църква вижда в служенето и писанията на Елън Уайт, както и в особения принос, който църквата има в тълкуването на книгите Даниил и Откровението. Деноминацията признава, че е призована да живее според идеала представен в Писанието, както и да кани мъже и жени от всички народи, племена и езици да се присъединят към Божия остатък. Това не означава, че всеки адвентист от седмия ден е спасен, нито пък отрича, че Бог има верни деца в други деноминации и религии, които Той желае да доведе до истинско поклонение и радостна подготовка за Второто пришествие на Исус. Призивът да се напусне Вавилон (Откр. 18:4) е отправен именно към тези вярващи.
Точно защото Църквата на адвентистите от седмия ден носи характеристиките на остатъка, тя би трябвало да е наясно със своята идентичност и да е изпълнена с радост и с Божията сила да прогласява вечното благовестие. Комплексът за малоценност, както и чувството на фалшива гордост са еднакво неподходящи. Божията църква винаги е Негова само поради благодатта Му.
7. Видимата и невидимата църква.
Дали толкова ясното описание в Откровението на видимата църква на Бога на последното време означава, че тя е единствената, която ще съществува в края? Наличието на видима църква не премахва наличието на невидима. Откровението има какво да каже и по този въпрос. То описва като Божий народ и искрените последователи на Исус, които не само че са извън народа на остатъка, но са дори и част от Вавилон. Ще дойде обаче момент в самия край, когато те ще бъдат призовани да го напуснат:
„И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ; защото греховете ѝ стигнаха чак до небето и Бог си спомни нейните неправди“ (Откр. 18:4, 5).
Призивът за излизане няма голям смисъл, ако човек не знае, къде да отиде. Явно призованите да напуснат Вавилон трябва да отидат при тези, които нямат нищо общо с него. А това е църквата на остатъка. Тогава ще се изпълни желанието на Исус, Добрият Пастир, да събере всички Свои овце в кошарата Си (Йоан 10:16). И наистина, Новият завет ясно учи, че християните не могат да съществуват в самоналожена изолация (Евр. 10:24, 25; Деян. 2:46, 47). Вярващият се нуждае от църква, към която да принадлежи и която да го подкрепя. Така че докато народът на остатъка проповядва Тройната ангелска вест по света, по-голямата част от Божия народ е все още извън него. В самия край обаче всички искрени ще чуят Божия призив и ще се присъединят към народа на остатъка, докато неискрените в неговата среда ще го напуснат. По този начин в самата кулминация на борбата между Христос и Сатана ще се получи ясно разграничение между служителите на единия и на другия. Това ще е едно уникално преразпределение съединяващо в едно последното поколение от видимия и невидимия Божий народ и очертаващо ясно кои са в редиците на Христовите врагове. При това положение – всеки взел своето решение „за“ или „против“ Бога и Неговата воля – Великата борба може да приключи чрез Второто пришествие на Христос.
8. Уникалността на народа на остатъка.
В описанието на последния видим Божий народ откриваме голяма разлика с динамиката на създаването на Израил като избран народ. И това не е, защото верността към Бога вече няма значение. Разбира се, че има – винаги е имала. Разликата е в това, че още с възникването си Израил е бил определен като народ на отстъпление – независимо от големите си привилегии този народ щял да се характеризира с постоянни отстъпления, като виждаме, че е стигнал дотам, че да отхвърли дори Месията (прочетете статията Божият народ на последното време – I). Докато същественото описание на последния видим Божий народ – народът на остатъка – е дадено около 1800 години преди появяването му и то в стил, който Библията използва да опише нещата, които ще станат без никакви условности. И той не е представен като отстъпник. Макар и да минава през кризи, в крайна сметка ще остане верен. Именно тази разлика между описанията на видимия Божий народ на Израил и видимия Божий народ на остатъка прави народът на остатъка уникален.
Имайки предвид времето, в което се появява този народ (средата на XIX век), виждаме, че той възниква във времето на застой в протестантската реформация. Един по един великите мъже на Реформацията придвижвали делото по възвръщане на библейските истини погребани през Средновековието, но за съжаление техните последователи винаги спирали да се движат по поетия курс. Затова след всеки застой се налагало да се появи нов реформатор, който да възстанови поредната библейска истина. Но и неговите последователи спирали до това, което той бил открил. Така реформирането на църквата от началото на този процес през XVI век ставало чрез въздигане на хора тук и там, чието дело постепенно замирало. В средата на XIX век обаче се появява реформатор, който вече не е една личност, а цяло движение на реформа, което има своите деноминационни характеристики. Именно тази разлика посочва, как ще трябва да се отразяват вече количествените промени. До средата на XIX век имаме личности, които подемат дело на реформа. На някои места последователите им стават много, но застиват в откриването на библейската истина. Затова се появява друга личност, за да възстанови поредната библейска истина и чийто последователи в началото са малцинство. От средата на XIX век това положение се променя. Реформата вече няма да е дело на отделни силни личности, а на едно цяло движение. Предвид факта, че то е пророкувано хилядолетия преди появяването си със своите силно специфични характеристики и това, че се появява в изключително важен за човешката история момент – началото на Изследователния съд (прочетете статията Начало на Изследователния съд), вече трябва да приемем, че принадлежащите към това движение в своята цялост ще бъдат верен представител пред света на вестта, която разнасят. Идеите за оцеляване само на едно малцинство от този народ и за остатък в остатъка не съответстват на непоколебимото апокалиптично описание, с което този народ е представен. Естествено, че този народ ще минава през проблеми и кризи. Може дори в даден момент да стигне до сериозно отстъпление в мнозинството си, но тъй като това вече не е неговата съществената, уникална и неоспорима характеристика дадена чрез непоколебимия език на Откровението, неговата деноминационна цялост ще се запази. Този народ ще се доближи до характеристиките на апостолската църква, която е представлявала в своето мнозинство видимия Божий народ от I век.
Книгата Откровение описва видимия Божий народ на последното време като го нарича „остатък“, който се стреми да спазва всичките десет заповеди на Божия закон, който има действието на пророк в средата си и който проповядва една тройна вест на предупреждение и увещание по целия свят. Не е трудно да се установи, коя е тази църква на остатъка – Църквата на адвентистите от седмия ден.