Историческите серии на Откровението заемащи първите четиринадесет глави в книгата са едни от най-полезните текстове в Свещеното писание за църквата на последното време, защото не само че в по-голямата им част се описват събитията, които ще се случат, докато благодатното време на хората все още тече и те имат възможност да отговорят на небесния призив за покаяние, обръщане и верност към Спасителя, но дават яснота и конкретно относно последните събития от човешката история, в които също все още ще може да се отговори положително на божествената покана за спасение. Това са сериите за седемте църкви (Откр. 1:10-3:22), за седемте печата (Откр. 4:1-8:1), за седемте тръби (Откр. 8:2-11:18) и за сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20). Разгледали сме ги в статиите Седемте църкви от Откровението, Седемте печата от Откровението – I, Седемте тръби от Откровението – I и Сатанинското триединство в Откровението – I и свързаните с тях статии. С изключение на първата серия за седемте църкви всички останали притежават едни и същи елементи, които ясно могат да бъдат откроени – триумфална въведителна сцена в храмова обстановка; основополагащо пророческо описание, при което пророчеството бива изказано чрез символи и картини; интерлюдия, в която се отговаря на въпросите повдигнати в основополагащото пророческо описание и по този начин се дава осветление относно последните събития; и накрая виденията завършват с една есхатологична кулминация. Само серията за седемте църкви е по-кратка и съдържа единствено въведителната сцена в храмова обстановка и основополагащото пророческо описание. Тези ясно откроими елементи са от голяма полза, защото могат да бъдат сравнени едни с други и така да донесат допълнителна информация относно виденията и техните вести към нас. Тук ще се опитаме да направим точно това.
1. Въведения на историческите серии.
Въведенията на историческите серии отразяват важния акцент, който книгата Откровение поставя на светилището. Всички те се случват в храмова обстановка и отразяват някаква дейност в светилището. Още с първото такова въведение сме пренесени в обстановката на светилището. То бива пресъздадено при Йоан, на остров Патмос, така че от него се изисква само да се обърне, за да го види (Откр. 1:10, 12). От това семпло представяне на светилището апостолът бива отнесен духом на небето, където го вижда в цялата му слава (Откр. 4 и 5 гл.), но в този случай вниманието му бива обърнато предимно на Божия престол и случващото се около него. Откровението е много ясно, че там, където е Божия престол, там е и Божия храм (Откр. 7:15), но в случая на Йоан му се показва друга страна на случващото се в храма и сякаш типичната храмова обстановка остава в сянка. Но това не е за дълго. Още във въведението на следващото видение апостолът е в състояние да наблюдава жертвеника, на който са се принасяли жертвите, и службата на кадилния олтар намиращ се в Светая (Откр. 8:3, 4). Това го уверява, че в небето все още има ходатайствена служба в полза на човечеството и че на молитвите на мъчениците (които в друго видение биват символично представени като души под жертвеника, които пледират за възмездие за пролятата им кръв и за реабилитиране на характерите им – Откр. 6:9, 10) са чути и Бог ще нанесе съд над преследващите народа Му и отхвърлящите благовестието. Във въведението на следващото видение (Откр. 11:19) Йоан вече има възможността да надникне в Светая Светих и да се фокусира върху идеята за Деня на умилостивението, която е тясно свързана с това отделение на светилището.
Във въведенията на историческите серии се наблюдава една прогресия в изобразяването на светилището – от семплото му представяне в обстановката на Йоан до навлизането в самата Светая Светих. С всяко следващо въведение картината на светилището става по-ясна и по-изчистена. Авторът на Откровението иска читателите му да разбират учението за светилището и оформя всяка от историческите серии така, че да отговаря на темата за светилището дадена във въведенията им. Там се задават насоката и речника, по които ще се движат самите серии. За да разберем, какво се случва в дадено видение, трябва да сме сигурни, че разбираме въведенията им. Разглеждаме този въпрос и в статията Тълкуване на книгата Откровение – IV, която ви каним да прочетете.
2. Основополагащи пророчески описания на историческите серии.
Голямата част от виденията се намират в елементите на сериите наречени „Основополагащо пророческо описание в историята“. Там чрез символи и картини се описват самите видения, които Йоан вижда и които имат приложение в историята. Всяко видение започва от времето на автора и завършва във Второто пришествие на Христос или отвъд него, което означава, че всяко обхваща един голям период от човешката история, който в по-голямата си част е бил бъдеще от гледна точка на Йоан, но пък от наша гледна точка е вече минало. А щом като всяко видение започва и свършва в приблизително един и същи период, значи в историческите серии се наблюдава рекапитулация – всяко следващо видение повтаря периода на предното. Това е начина, по който се развиват историческите серии в първите четиринадесет глави на Откровението (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – III).
Рекапитулацията на историческите серии на Откровението означава, че можем да подредим успоредно тези видения и да видим, как всяко от тях разглежда даден период и как неговата гледна точка представя дадени събития. Това ще ни даде една по-пълна представа за божествения поглед върху различни събития от църковната история и ще ни даде указания, как да я разглеждаме, а също ще получим насоки и какво да мислим относно бъдещето на църквата.
1) Християнската църква през първите векове
Първите части от основополагащите поророчески описания на историческите серии се занимават с първите векове от съществуването на църквата. Следната графика изобразява гледните точки на различните серии относно този период:
I век сл. Хр. е забележителен период за християнската църква. Тогава се явява Месията, Който Сатана се опитва да ликвидира чрез римската власт, както ни казва видението за сатанинското триединство (Откр. 12:1-3), като видението ни загатва и за опитите на дявола в предишните векове да предотврати раждането на Спасителя чрез използването на различни власти и сили. Въпреки неимоверната съпротива Месията изпълнява задачата Си, изкупва човечеството и основава църквата Си. Той влиза в заветни отношения с нея и чрез нейното прогласяване на благовестието прави не само позната на света възможността за спасение на всеки човек, но и обявява положението Си на притежаващ всичката власт на света. Това превръща църквата в победител, както е представена чрез конника на белия кон от първия печат от серията за седемте печата (Откр. 6:1, 2). Но това видение загатва и че в този период църквата бива подложена на гонения (прочетете статията Седемте печата от Откровението – I), а това за сатанинското триединство намеква, че за целта Сатана ще използва римляните (Откр. 12:3, 4). Съвсем разбираемо оценката на небето дадена на църквата от I век е положителна, както ни е представено чрез положителния език на вестта към ефеската църква от серията за седемте църкви (Откр. 2:1-7). Но докато християнската църква е в своя възход и триумф, над плътския Израил тече съд. Първата тръба от серията за седемте тръби се занимава с този народ, който отхвърлил собствения си цар и Месия, отхвърлил благовестието проповядвано от апостолите и първите християни и сътрудничил на римляните за погубването както на Месията, така и на последователите Му. Съдът над тази нация бил неизбежен и той се изразил в разрушаването на Ерусалим и храма и в огромната щета нанесена на еврейския народ през 70 г.сл.Хр. (Откр. 8:7).
II и III век е времето на жестоко гонение срещу християните, както ни е представено чрез конника на червения кон от втория печат от серията за седемте печата (Откр. 6:3, 4) и чрез вестта към смирненската църква от серията за седемте църкви (Откр. 2:8-11). Отхвърлящите благовестието не могат да останат безразлични към него и подлагат на гонение прогласяващите го. Видението за сатанинското триединство загатва, че и в този период гонението над християните се случва от ръката на римляните (Откр. 12:3, 4), което в крайна сметка трябва да доведе и до съд над римляните. Самите те били използвани за осъществяването на наказанието над евреите, но тяхната роля в умъртвяването на Месията и преследването на последователите Му както през I век, така и през II и III век, а също и приноса им в покваряването на църквата след началото на IV век довели до съд над империята и в края на V век тя се разпаднала давайки място на няколко варварски царства, както втората тръба от видението за седемте тръби на разкрива (Откр. 8:8, 9).
С това се изчерпва представянето на първите векове на християнската църква, в които макар и преследвана от властите и атакувана от различни ереси и фалшиви учения, тя като цяло стои вярна на Спасителя, и се преминава към тъмната част от историята й по време на средновековието.
2) Християнската църква през средновековието
Следващите няколко части от основополагащите поророчески описания на историческите серии описват църквата през средновековието. Ето как можем да представим графично този период:
С признаването на християнството като законна религия в римската империя и преустановяването на гоненията срещу нея в началото на IV век, църквата бива изкушена да стане небдителна спрямо опасностите, които я грозят и дори да протегне ръка за помощ към светската власт. Вестите към църквите в Пергам (Откр. 2:12-18) и Тиатир (ст. 19-29) от серията за седемте църкви дават най-общата идея за факта, че църквата е вече покварена и заедно с верни поклонници на Бога там има и отстъпници и се извършва тежко отстъпление спрямо небето. Състоянието на християнската общност в Пергам описва отстъплението на църквата през ранното средновековие (от началото на IV до края на X век), а вестта към тиатирските вярващи ни дава най-обща идея за по-дълбокото отстъпление на църквата през късното средновековие (от XI до XVI век). Третият (Откр. 6:5, 6) и четвъртият конник (ст. 7, 8) от видението за седемте печата дават по-точна картина на обстановката. Църквата вече не е вярна на благовестието и на завета си с Бога и отгоре на всичко е готова да преследва тези, които искат да останат верни на Спасителя. Затова, понеже официалната църква претендира да е Божия легитимен представител на земята, спрямо нея трябва да бъдат активирани заветните клетви, които имат за цел да я накарат да се осъзнае. Но духовните глад и смърт, които я сполетяват и биват представени в третия и четвъртия печати, не успяват да я доведат до покаяние. Серията за седемте тръби дава друг ъгъл на случилото се. Според третата (Откр. 8:10, 11) и четвъртата тръби (ст. 12) църквата бива сполетяна от божествен съд, защото обръщането на гръб на благовестието, светлината и истината идващи от Бога и преследването на тези, чрез които биват дадени, никога не е безопасно нещо и впоследствие води до съд. Видението за сатанинското триединство посочва периода, в който верните на Христос ще бъдат във властта на официалната средновековна църква и преследвани от нея (Откр. 12:6, 13-16; 13:5-7) – между 538 г. и 1798 г. Но заедно с мрачната картина има и надежда. Важна част от вестта към църквата в Тиатир заема групата на „останалите“ (Откр. 2:24), което е индикация за поява на движение, което ще се стреми към истината и верността към Бога. В серията за сатанинското триединство това е изразено чрез картината на земята, която помага на жената в пустинята като поглъща реката целяща да заличи църквата (Откр. 12:16). Тук можем да видим най-обща идея за появата на протестантската реформация през XVI век, която издига авторитета на Свещеното писание над този на църквата, както и истината за спасение по благодат само чрез вяра в Исус Христос.
Сега вече историята може да премине към периода след средновековието.
3) Християнската църква след средновековието
Времето идващо след средновековието е много богато на събития, които вдъхновението е предрекло в няколко части от основополагащите поророчески описания на историческите серии. Можем да ги изобразим графично по следния начин:
С края на средновековието и установяването на позицията на протестантизма се появява хладкост и формализъм у протестантските общества представени точно чрез вестта към сардиските вярващи от серията за седемте църкви (Откр. 3:1-6). Но все пак това е време, в което благовестието е направено достъпно за много хора чрез делото на Реформацията. След като Сатана вече не е в състояние да спре възхода му, той сменя стратегията си. Натрупаното след средновековието знание води до промяна на парадигмата и появата на епохата на просвещението. В средата на XVIII век просвещението вече е произвело един радикален рационализъм, чието обяснение на света изключва Бог и нуждата от църквата. Това е представено символично в първата част на петата тръба от видението за седемте тръби (Откр. 9:1, 2). В този период започва да се оформя една по-толерантна религиозна обстановка и затихване на гоненията на вярващите. Тя е представена в първата част на петия печат от серията за седемте печата (Откр. 6:9, 10). Развитието на тези процеси обаче продължава. Според книгата Даниил последното време започва със смъртносното раняване на папството през 1798 г. (Дан. 11:40), което е представено във видението за сатанинското триединство чрез смъртоносното раняване на звяра от морето (Откр. 13:3, 10). Около това време на световната сцена се появява една от ключовите сили, които ще играят главна роля в последните събития – САЩ (Откр. 13:11). Но последното време е един не съвсем кратък период, в който се случват много неща. Около средата на XIX век има още по-драстично развитие на сатанинската стратегия за неутрализиране на действието на благовестието чрез установяването на секуларизма, който продължава и до нашето съвремие, както ни е показано във втората част на петата тръба (Откр. 9:3-11). В същото време обаче тече Изследователния съд, който започва през 1844 г. и ще продължи до края на благодатното време, което е в бъдеще от наша гледна точка. Това е представено във втората на част на петия печат (Откр. 6:11). Развитието на радикалния рационализъм и началото на секуларизма не остават без отговор от страна на небето. В този период се наблюдават и най-забележителните религиозни пробуждания, както ни се загатва от вестта към филаделфийската църква от серията за седемте църкви (Откр. 3:7-13). За съжаление този период бива последван в средата на XIX век от лаодикийския период на църквата (ст. 14-22), в който ние сме и който ще продължи до самия край. Времето около средата на XIX век е забележително според пророчеството, защото тогава стратегията на Сатана чрез установяването на секуларизма заема своето място, като в същото време започва Изследователния съд на небето. И в това напрегнато време на конфликтни идеологии и вести църквата навлиза в лаодикийския период, което я прави уязвима и непредвидима. С това може да се премине към разглеждане на времето на края, както е представено според историческите серии на Откровението.
4) Християнската църква във времето на края
Времето на края, тази последна част на последното време, е най-важният момент за църквата, защото в него ще се стигне до кулминацията на вековната борба между Христос и Сатана и църквата ще се издигне като победител. Историческите серии на книгата Откровение имат какво да кажат и по този въпрос. Графично вестите им изглеждат така:
Времето, в което живеем – периодът на петата тръба, когато властва секуларизмът – е време, в което католицизмът все още лежи смъртоносно ранен, а САЩ са вече на световната сцена, ако и още да не са заели ролята, която ще изиграят в самия край на всичко. Но това е и време на борба на Сатана с църквата на остатъка (Откр. 12:17), която, както видението за сатанинското триединство ни казва, ще се изостри силно в самия край, когато той ще приложи специална стратегия – католицизмът ще възвърне световното си влияние до нивото на това, което е притежавал през средновековието (Откр. 13:3, 12, 14), а САЩ ще използват мощта си да подчинят целия свят на авторитета на Католическата църква чрез насилствено съблюдаване на неделния ден (ст. 12-17). Това означава, че светът няма да приключи, докато секуларизмът е водещата парадигма, както е днес, а ще се стигне до драстична промяна, която ще въвзвърне релизозното мислене на света. Тук ще се случи кулминацията на бунта на света срещу Бога, но тогава Изследователният съд все още тече и все още има възможност за хората да се покаят, както разбираме от втората част на петия печат от серията за седемте печата (Откр. 6:11). Затова небето ще нанесе един съд над отдадените поклонници на неделния ден, за да предупреди останалите и да ги доведе до покаяние. За съжаление, желаният резултат няма да бъде постигнат, както ни го представя шестата тръба от серията за седемте тръби (Откр. 9:13-21). Това е време на голямо изпитание за църквата. Тя ще трябва да се отърси от лаодикийското си състояние и да застане вярна и ревностна за Бога (Откр. 3:21). И когато благодатното време на света изтече (Откр. 22:11), над непокорното и бунтуващо се човечество ще бъдат изляти седемте последни язви, след които Христос ще се завърне на земята, както ни казва това шестия печат от серията за седемте печата (Откр. 6:12-17).
Но в основополагащите поророчески описания на историческите серии се пораждат въпроси, на които трябва да се отговори. Например при анализа на петия печат установяваме, че в миналото е имало мъченици заради вярата в Христос, но текстът ни уверява, че и в бъдещето ще има такива (Откр. 6:11). Кои са тези хора? Кога ще бъдат направени мъченици? Само тяхното мъченичество ли ще ги направи завършени вярващи или има и нещо друго?
Серията за тръбите също не може да избегне някои въпроси. Ако Божият печат на челото е средството за избягването на отровата на секуларизма (Откр. 9:4), какво представлява този печат? Щом като секуларизмът е описан като победител в петата тръба (ст. 7), какво трябва да прави църквата през този период? Има ли тя някаква вест към секуларния свят? А когато парадигмата се промени и светът стане отново религиозен, както ни го описва шестата тръба, каква е вестта, която трябва да се проповядва тогава?
И видението за сатанинското триединство поражда горещи въпроси: Целият свят ли ще бъде подчинен на поклонението на образа на звяра от морето? Ако няма да стане така, че целият свят се поклони на образа на звяра, кой може да го избегне? Как може да бъде предотвратено получването на белега на звяра? Ще стои ли Бог безучастен към породената от демоничното триединство световна криза или небето има някакво решение?
На всички тези въпроси трябва да се дадат отговори. И това наистина се случва – в следващият елемент на историческите серии наречен „интерлюдия“.
3. Интерлюдии на историческите серии.
Интерлюдията е сегмент от видението, който служи за изясняване на породените във видението въпроси. Тези въпроси обаче никога не са свързани с началото на серията – т.е. със събития, които са в нашето далечно минало. Видението се развива по такъв начин, че това, което касае миналото от гледна точка на последното време, да бъде обяснено по начин, който да не предизвиква въпроси. Само последните събития са толкова богати на динамика и конфликти, че да изискват допълнително обяснение. И с даването на това обяснение на практика се дава още по-дълбоко изясняване на последните събития. Интерлюдиите на историческите серии поставят фокус на последните събития и ги правят по-ясни за църквата, за да може тя да бъде подготвена да посрещне предстоящите предизвикателства. За да представим графично замисъла на интерлюдиите, ще съберем последните две графики в една, за да опишем целия период на последното време и ще означим с червен цвят вестите съдържащи се в интерлюдиите, които касаят това последно време:
От интерлюдията на петия печат от серията за седемте печата научаваме, че устояването в последната криза и издържането на седемте язви и Второто пришествие на Христос е възможно, само ако имаш Божия печат на челото (Откр. 6:15-7:3), въпреки че той не предпазва от мъченичество. Божият печат е свързан с уподобяването в характер на Отец и Христос и с покорството на Божия закон, но най-видимата и ясно разпознаваема страна на Божия печат е освещаването на седмия ден събота. Този печат ще бъде поставен на една група хора (Откр. 7:4-17) и наличието му ще направи тази група специална. Поставянето му е започнало от около средата на XIX век, когато истината за него е станала по-ясна и могла да бъде формулирана във вест и отправена към света. Но според втората част от петата тръба от видението за седемте тръби проповядването на тази вест започва, когато секуларизмът започва да набира своята сила и прави всичко възможно да отклони вниманието на хората от Бога, благовестието и нуждата от Божия печат (Откр. 9:3-11). Затова в това време църквата на остатъка трябва да постави специален акцент на Божия печат като средство за избягване на отровата на секуларизма (ст. 4). Тази църква е натоварена със специална вест към света, както разбираме от интерлюдията на същото видение (Откр. 10:11), защото е получила голяма светлина от небето относно последното време (ст. 5-7), но също така тази църква трябва да знае, че прогласяването на вестта ще е свързано с много болка и разочарование (ст. 8-10). Важният елемент на тази вест е Изследователния съд, който е започнал през 1844 г. и продължава да се извършва в момента (Откр. 11:1, 2). И все пак вестта за започналия на небето съд е само една част от вестта, която трябва да бъде прогласена. Цялата вест е представена в интерлюдията на видението за сатанинското триединство. Това е Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-13). И трите вести съдържащи се в нея трябва винаги да бъдат проповядвани заедно, както самата вест ни дава указания, но в периода на петата тръба, който е нашето настояще, акцентът трябва да е върху първата вест, в която се издига Бог като Творец и единствен достоен за обожание и поклонение и в която се посочва началото на Изследователния съд. Поклонението на Бога като на Творец е тясно свързано с Божия печат, който е единственото средство за устояването на отровата на секуларизма. Също така не трябва да се пропуска и третата вест, която все още звучи като предстоящо да се изпълни пророчество, че светът ще се промени, от секуларен ще стане религиозен и една религиозна норма представена зад символа на белега на звяра ще стане задължителна за всеки човек.
С приключването на периода на петата тръба и навлизането в шестата тръба (Откр. 9:13-21) ще се случи промяна на парадигмата и секуларният ни свят ще стане отново религиозен, както е бил в миналото. Тогава католицизмът ще възвърне власта и авторитета си (Откр. 13:3, 12, 14), а САЩ ще използват мощта си, за да създадат световен ред наподобяващ католицизма от средновековието и ще наложат неделно законодателство, което ще бъде копирано в целия свят (ст. 12-17). Всичко това ще вкара света в неимоверна криза, но в интерлюдията на видението за сатанинското триединство се описва божествения отговор на тази криза – прогласяването на Тройната ангелска вест, всяка от вестите на която ще бъде тогава напълно актуална. В това време втората вест ще получи пълната си сила и ще разбуни отпадналата религиозна система. Но това ще доведе до изключително тежка криза в църквата на остатъка, която проповядва тази вест (Откр. 11:7-10). Тази църква, като единствен точен наследник на вярната църква от средновековието (ст. 3-6), ще пострада от самия Сатана (ст. 7). Но тази най-тежка за нея криза няма да я заличи. Верните на Бога ще бъдат защитени като че са вече на небето (Откр. 14:1-5). Църквата на остатъка ще се изправи отново на крака (Откр. 11:11, 12), което ще бъде забелязано от всички искрени хора по света и ще послужи за тяхното спасяване (ст. 13) и освобождаване от властта на Вавилон (Откр. 18:1-5). В тези последни моменти на човешката история запечатването с Божия печат ще е все още в ход. В този период печатът на Бога ще служи като средство за преминаване през кризата причинена от сатанинското триединство и бедствията простиращи се до времето на завръщането на Христос, но някои от 144-те хиляди ще станат мъченици като завършеността им ще дойде не само от мъченичеството им, но и от наличието на Божия печат на челата им.
Интерлюдиите на историческите серии са от голямо значение за разбирането на събитията, които ще се случат в самия край на всичко. Те трябва да ангажират по специален начин адвентистите от седмия ден, които разпознават себе си в църквата на остатъка, защото им дават указания относно тяхната идентичност и мисия, както и напътствия за проповядването на Тройната ангелска вест и кои елементи от вестта получават различни акценти в различните периоди. Серията за седемте тръби също така загатва за промяна на настоящата парадигма на света, което е нужното условие за случването на пророчествата за края така, както са дадени. Промяната на парадигмата трябва да се превърне в първото условие, което е нужно да се изпълни, преди да се случи неделното законодателство по света. Това е, което църквата трябва да очаква на първо място в момента и да прогласява Тройната ангелска вест по света съобразно с това очакване.
4. Есхатологични кулминации на историческите серии.
Историческите серии биват изключително обогатени чрез интерлюдиите им, но те трябва да стигнат и до своя завършек. Това става винаги в една есхатологична кулминация. Графично завършекът на виденията изглежда така:
Видението за сатанинското триединство завършва с кулминация случваща се във Второто пришествие на Исус Христос описващо го като една голяма жътва (Откр. 14:14-20). Вероятно от този момент започва кулминацията на серията за седемте печата и продължава през милениума стигайки до съда над неспасените и времето, когато земята ще бъде пресътворена (Откр. 8:1). Кулминацията на серията за седемте тръби пък се спира на екзекутивния съд и времето малко преди извършването му (Откр. 11:15-18; 10:7). Серията за седемте църкви не завършва в есхатологична кулминация, но трябва да се приеме, че обещанието на Христос бива изпълнено и в края победителите сядат с Него на Неговия престол (Откр. 3:21). Сега вече земята може да бъде пресътворена и новият, истинският живот, да започне!
5. Указание за разбиране на историята на църквата.
Неимоверната ползва от историческите серии идва от факта, че те ни дават насока, как да разглеждаме миналото на църквата. Когато Йоан е виждал събитията от виденията си, голямата част от тях са били за него случващи се в бъдешето. За нас те отдавна са част от църковната история. Но тази история е много динамична и непрекъснато се полагат усилия за пренаписването й. Предлагат се нови гледни точки, поставят се нови акценти. Историческите серии на Откровението са единствения сигурен критерий, през който можем да гледаме на църковната история. Чрез тях няма нужда да се страхуваме, че ще загубим божествената перспектива. Напротив, именно те ще ни я изявят. И те ни уверяват, че като цяло протестантският поглед на историята на църквата е най-близкия до истината. Дори и не всеки детайл да е бил представян и да се представя до днес прецизно, виждането, че през ранното средновековие църквата прави един голям завой в развитието си и стига до дълбоко отстъпление, е правилното. Протестантската реформация не е един хаос, който бива внесен в църквата от няколко недоволни личности, както биха го представили някои, а пророкуван божествен отговор на нуждите на средновековната църква. В четвъртия печат от серията за седемте печата ни се представя активирането на една заветна клетва над средновековната църква (Откр. 6:7, 8), която идва преди задействането на последната и най-тежката от всички – разпръскването на народа и отвеждането му в робство (Лев. 26:31-33). И именно това показва, че за църквата все още има надежда. Последната клетва няма да бъде приложена. Може би все пак църквата ще се промени. Това се отнася за времето от началото на XVI век, когато църквата е в своя апогей на отстъпление и се издигат реформатори настояващи за промяната й. И точно както пророчеството загатва, целта на реформацията е била реформа на самата средновековна църква, а не създаване на алтернативно движение. Реформатори като Мартин Лутер (1483-1546 г.), Джон Калвин (1509-1564 г.) и Улрих Цвингли (1484-1531 г.) са били посветени католици, които познавали великолепно теологията на главния богослов на Католическата църква – Августин (354-430 г.). Така че никой историк не може да посочи към реформаторите и да ги определи като външни хора с лоши намерения към църквата. Създаването на протестантизма идва като реакция към негативния отговор от страна на католицизма, а не защото такова е било намерението на реформаторите от самото начало. Историята потвърждава пророчеството.
Ролята на протестантската реформация може да бъде пренебрегната от някои историци и с обяснянието, че църквата наистина се е нуждаела от реформа в този период и тази промяна се е случила с провеждането на събора в Трент (1545-1563 г.). Само че когато след приключването му църквата вече е била готова за диалог, не е имало с кого да дебатира, защото протестантите били заети да враждуват помежду си. С други думи, реформа в църквата наистина е била нужна, но всичко, което е трябвало да се направи, е хората да бъдат търпеливи. Църквата е в състояние да разпознае проблемите си и да намери решения за тях. Протестантите са просто нетърпеливи и прибягват до прибързани и нетрайни решения, което може да се види в склонността им да се разделят и враждуват помежду си. Проблемът тук е, че съборът в Трент решава само някои проблеми свързани с корупцията на църквата и не само не приема вижданията на протестантите за върховенството на авторитета на Писанията и за спасението единствено чрез Христос, но ги заклеймява. С това Католическата църква обръща гръб на пратената й светлина. Небето не активира последната заветна клетва с надеждата, че в тази църква ще настъпи промяна, но това не се случва. Затова когато се стигне до това толкова сериозно поражение на папството през 1798 г., в него трябва да се вижда божественото желание да даде нов шанс на тази институция, която претендира и настоява да носи името на Христос. Понякога болката и страданието могат да доведат до покаяние. Но пророчеството ни казва, че урокът няма да бъде научен и когато в края на всичко Католическата църква се изправи във властта и авторитета, които е притежавала в миналото, ще бъде същата както преди 1798 г. – без промяна.
Пророчеството ни показва и как да гледаме на САЩ. Днес се полагат много сериозни усилия да се пренапише историята на тази страна и тя да бъде демонизирана от самото й основаване. Но Откровението разглежда много положително нейното начало. Не защото е било перфектно, но защото с установяването на тази република се полагат принципи, които няма как да останат невъзнаградени от небето. Но пророчеството не поставя акцент на миналото на САЩ, а на тяхното бъдеще. И то не е никак положително. Сякаш всичко добро от миналото ще бъде заличено и Америка ще се превърне в главния диктатор на света, което ще доведе до паданието му.
6. Указание за разбиране на бъдещето на църквата.
Ползата от историческите серии не се състои само в техния точен поглед и оценка на миналото. Тъй като приключват в бъдещето от наша гледна точка, те ни дават и яснота за бъдещето. Ако миналото на църквата може да изглежда понякога объркано и подлежащо на различни интерпретации, нейното бъдеще е много по-неясно и обект на безброй теории. Пророчествата на историческите серии са безпогрешно указание за това, през което ще мине църквата в края. Но заедно с най-общия сценарий на бъдещите събития, те дават и акцентите, на които трябва да се обърне внимание. Например, знаейки за бъдещата роля на католицизма и САЩ в последните събития, изкушението е винаги голямо да се гледа на тяхното състояние в момента и да се търси възможен път за тяхното бъдещо положение или да се прецени, дали изобщо е възможно те да станат това, което пророчеството казва за тях. Но важният момент е, че книгата Откровение мълчи за тяхното състояние между сломяването на католицизма и появата на САЩ в края на XVIII век и тяхната хегемония в самия край на човешката история. Пророчеството не казва нищо за тези сили в периода между тези две точки, а това е момента, в който ние живеем. Това ще рече, че Откровението не дава основания да се гледа на настоящото състояние на Католическата църква или на САЩ, защото днес те все още се намират в този момент на мълчание на пророчеството и настоящото им състояние не е индикация, какво ще се случи с тях в бъдеще и как ще постигнат върховенство в света. Те могат да са в някакъв възход, но може да са и в период на падение. По настоящото им състояние не може да се съди за бъдещата им роля в последните събития. Единственото, което пророчеството казва, е че ще се случи, но не казва как. Най-важният момент е да не се ползва тяхното настоящо състояние като ориентир за тяхното бъдеща роля в последните събития.
Също така историческите серии, и по-специално – техните интерлюдии, дават голяма светлина относно църквата на остатъка, която има специална вест за последното време. Детайлите, които интерлюдиите осигуряват, са достатъчни за разбиране на мисията на църквата и за предстоящите пред нея предизвикателства и кризи. Всяка местна църква или група от църкви, които искат да се верни на идентичността и мисията разкрити в Откровението, трябва да се стремят да разбират по-добре пророчеството и да формулират мисията и стратегията си въз основа на него, а не зависейки от модерните за целта тенденции.
Сравнението на историческите серии на книгата Откровение носи голяма яснота не само относно миналото на църквата, но и във връзка с нейното бъдеще.