Природата на пророчествата – II

Един от най-важните критерии за разпознаване на истинския пророк е изпълняемостта на неговите пророчества. Това ни казва самият Мойсей:

Но пророк, който дръзне да каже от Мое име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре. И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово Господ не е казал? – Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него“ (Втор. 18:20-22).

Дали този текст означава, че всяко казано пророчество задължително трябва да се изпълни и че ако не се изпълни, тогава този пророк със сигурност не е от Бога? Можем ли въз основа на този текст да твърдим, че никакви условия не оказват влияние върху изпълнението на някои пророчества? Има ли условни пророчества?

От статията Природата на пророчествата – I разбираме, че с горното изказване Мойсей не си поставя за цел да разкрие всичко относно природата на пророчествата правени от Божиите пророци, а само ги сравнява с тези на езическите прорицатели. Ако искаме да разберем повече за природата на библейските пророчества, ще ни е нужна още информация. В тази връзка Мойсей ни насочва към един сигурен източник – обещаният пророк, който щял да бъде предобраз на Месията. Този пророк е Еремия. Нека да видим, какво има да ни каже Еремия по въпроса за пророчествата.

1. Елементът „условност“ в библейските пророчества.

Пророк Еремия работил в среда на много пророци, които претендирали, че говорят от Божието име, но не били нищо повече от езически прорицатели. Контекстът на Втор. 18 гл. е същият като контекстът и обстановката, в които живеел и служел Еремия. Така че неговият възглед за пророчеството ще ни бъде полезен в изграждането на една по-пълна картина по този въпрос. Ето как е обяснена на Еремия природата на някои пророчества:

„Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя или погубя, ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагодетелствам. И така, сега иди, говори на Юдовите мъже и на йерусалимските жители: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас и намислям замисли против вас; и така, върнете се всеки от лошия си път и оправете постъпките и делата си“ (Ерем. 18:7-11).

Тук Бог разяснява на Еремия една друга страна на библейските пророчества. Той може да каже за някой народ или царство, че ще го съсипе, но ако този народ или царство се покаят, казаното от Бога няма да се изпълни. Същият принцип важи и в обратна сила. Следователно в този текст се казва съвсем ясно, че когато Господ отправя пророчества чрез Своите пророци, това не отменя възможността за реакция на този, за когото пророчеството се отнася. Ако му е предсказано унищожение, той все още е в състояние да се покае и да промени съдбата си. Обратното е също валидно. С други думи, тук съвсем ясно се посочва, че когато един Божий пророк дава пророчество, в което има място за отговор от страна на човека, тогава в това пророчество съществува и елементът „условност“. Забележете също, че както в текста от Втор. 18 гл., така и в Ерем. 18 гл. се казва, че Бог и пророкът Му говорят, те казват думи:

„Но пророк, който… каже от Мое име слово, която Аз не съм му заповядал да говори… Как ще познаем кое слово Господ не е казал?… някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; пророкът го е говорил своеволно…“ (Втор. 18:20-22).

„Когато бих рекъл… онзи народ, за който съм говорил… А когато бих казал за някой народ… иди, говори на Юдовите мъже… Така казва Господ…“ (Ерем. 18:7-11).

Въпреки че не се споменава директно, е съвсем ясно, че и в двата текста се има предвид изказване на предсказания. Тук не става дума просто за даване на обещания или препоръки, а на пророчества. В пророчествата на Божиите пророци предсказанията са смесени с обещания и заплахи – не се прави разграничението „това е обещание, това е заплаха, а това е предсказание“. При наличието на такъв ясен текст, който съвсем изрично се занимава с природата на библейските пророчества разкривайки възможността от съществуване на условност, твърдението, че всички библейски пророчества са безусловни, става много трудно защитимо. Ще дадем някои примери доказващи, че е възможно да съществува условност в пророчествата:

1) Исая поставя условия за изпълнение на Божието обещание за благоденствие на народа Му: „Ако слушате на драго сърце, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:19).

2) Отмяната на обявената предстояща смърт на цар Езекия (Исая 38:1-22).

3) Към вестите си за надвиснала опасност пророците добавят изрази като „кой знае“ или „дано“ (виж 2 Царе 12:22; Соф. 2:3; Изх. 32:30).

Това са само някои от примерите, които недвусмислено показват, че когато става дума за пророчествата на Божиите пророци, елементът „условност“ не е нещо непознато.

2. Причина за съществуването на елемента „условност“.

Важно е също да изясним, защо съществува елементът „условност“ в някои от пророчествата на Божиите пророци. Причината е, че за разлика от езическите пророци, чиито предсказания не съдържат морални присъди, Божиите пророци свеждат всичко до моралния живот на народа и неговата верност към завета с Йехова. Това прави пророчествата им динамични (за разлика от езическите, които са статични) като в тях се изявява Божието усилие да спасява хората. Дори и да не се споменава изрично (т.е. дори в пророчеството да няма изрази като: „но“, „ако“, „кой знае“ и други подобни), елементът на условност може да съществува в едно пророчество.

До този извод можем да стигнем и по друг път. Съществената функция на пророка е да бъде говорител на Бога – той изявява волята и характера Му на народа. В неговото служене може да се включи и правенето на предсказания за бъдещето, но не е задължително. Щом като основната функция на пророка е свързана с разкриването на Бога пред хората, лесно можем да заключим и че когато става дума за предсказване на бъдещето, Божието желание да призовава грешниците към покаяние също може да се прояви. А това изисква отговор от страна на човека, което внася елемента на условност в тези пророчества. Пророчествата на Божиите пророци служат за спасяването на хората, не просто за разкриване на бъдещето. Така са го разбирали и новозаветните автори. Апостол Петър възприема пророчеството не само като осветляване относно бъдещето, но и като нещо, което трябва да повлияе сърцето:

„И така, пророческото слово става още по-достоверно за нас; и вие добре правите, че внимавате в него като в светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:19).

Крайната цел на пророчеството е зорницата да изгрее в сърцата на вярващите. Предвид позитивния контекст под „зорница“ тук трябва да разбираме Исус Христос (Лука 1:78, 79; Откр. 2:28; 22:16). Следователно правенето на предсказания от Божиите пророци има пряко отношение към разкриването на личността на Исус и спасението на хората – тяхната възможност да изберат да бъдат спасени или изгубени. Затова апостол Петър описва пророците именно като хора, които се интересуват от спасението чрез Христос и пророкуват за тази благодат:

„За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която беше назначена за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и идващата след тях слава. И им се откри, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви бе известено чрез онези, които ви проповядваха благовестието чрез Святия Дух, изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат“ (1 Петр. 1:10-12).

Този текст твърди, че пророкуването на Божиите пророци бил същият вид служене, което апостолите в Новия завет правили чрез проповядването на благовестието. Щом като първостепенната цел на едно пророчество е да изяви спасението чрез благодатта на Месията, съвсем естествено е тогава в пророчествата на пророците да има място и за човешкия отговор. А това създава елемент на условност. Тази динамичност в пророчествата им служи за откровение на Божия характер и воля пред хората и се откроява от статичните, едностранчиви предсказания на езическите пророци. Така текстът от Ерем. 18 гл. представя друга страна на въпроса за пророчествата и доказва, че Втор. 18:20-22 няма за цел да изчерпи цялото учение за Божиите пророци и техните пророчества.

3. Неизпълнени библейски пророчества.

Щом като в Библията има толкова много пророчества и щом като определени условия могат да окажат влияние върху изпълнението на някои от тях, трябва да очакваме да намерим пророчества, които не са се изпълнили. И наистина, могат да бъдат открити много случаи на дадени пророчества, които не са се изпълнили или най-малкото – не са се изпълнили или няма да се изпълнят по начина, по който са дадени. Това са предимно пророчествата свързани с Израил като нация. Но не само. Да разгледаме най-познатия пример в тази връзка – пророчеството на Йона за Ниневия. Този пример разкрива изключително ясно условната природа на някои библейски пророчества дори и тогава, когато заветна връзка между Бог и някакъв народ не е налице за разлика от случая с Израил. Пророк Йона отива в град Ниневия и ето какво прави:

„Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4).

Вестта на Йона е повече от ясна. Нищо в нея не показва, че е възможно да има нещо, което да предотврати изпълнението на пророчеството. Когато Йона дава пророчеството, той не добавя: „Но ако се покаете, градът ви ще бъде пощаден.“ И все пак ниневийците не смятали, че вече нищо не може да се направи – че пророчеството е произнесено и сега само остава да изчакат то да се изпълни. Не, те вярвали, че нещата могат да се променят:

„И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“ (ст. 5-9).

Ниневийците вярвали, че ако се покаят, може би присъдата над града им няма да се изпълни. И в крайна сметка Божието решение наистина било променено:

„И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи“ (ст. 10).

Бог постъпил точно, както го обяснил на Еремия – изказал пророчество за унищожението на един народ, но този народ се покаял и Бог не изпълнил направеното пророчество. И за да не си помисли някой, че умилостивяването на Бога чрез акт на покаяние е приумица на един езически народ и поради неговото невежество Бог се съобразява с тях и прави някакво изключение от схемата на изпълнение на пророчествата, нека да видим, какво мислел самият пророк Йона по този въпрос:

„А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува. И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото“ (Йона 4:1, 2).

Условността на библейските пророчества не е разбиране само на Еремия или на ниневийците. Още докато е бил в родината си, когато получава призива от Бога да отиде в Ниневия, Йона е знаел, че е възможно пророчеството да не се изпълни. Това е била и основната причина Йона да избяга в Тарсис.

Случаят с пророк Йона е един ясно разбираем пример, който разкрива детайлно, че може да има условност в някои библейски пророчества. Ако приемем, че във Втор. 18:20-22 се разкрива цялата истина за природата на пророчествата, ще имаме проблем да защитим авторитета не само на Йона, но на много от другите библейски пророци, които вече сме приели за Божии.

Прочетете и статията Природата на пророчествата – III, където разглеждаме въпроса, кои са били хората по времето на Еремия, които вярвали, че всички библейски пророчества са безусловни, както и мястото на апокалиптичните пророчества в Библията.

Обещаният от Мойсей пророк Еремия дава още информация за природата на пророчествата на Божиите пророци. Когато в тях има място за отговор от страна на хората, към които те се отправят, тези пророчества стават условни. Затова можем да намерим в Библията много пророчества, които не са се изпълнили, но това не означава, че пророците, които са ги дали, не са Божии.