Една от най-добре познатите характеристики на Божиите пророци е изпълнението на техните предсказания. Този важен критерий за разпознаване на истинския пророк е представен още в Петокнижието, в началото на Библията:
„Но пророк, който дръзне да каже от Мое име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре. И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово Господ не е казал? – Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него“ (Втор. 18:20-22).
Така прочетен този текст заявява недвусмислено, че пророчествата дадени от Божиите пророци трябва да се изпълняват. Означава ли според този текст тогава, че всяко казано пророчество задължително трябва да се изпълни и че ако не се изпълни, тогава този пророк със сигурност не е от Бога? Можем ли въз основа на този текст да твърдим, че никакви условия не оказват влияние върху изпълнението на някои пророчества? Има ли условни пророчества? Без да си поставяме за цел да обясним обстойно този въпрос, нека да се опитаме да разберем нещо повече за природата на библейските пророчества.
1. Разглеждане на контекста.
За никого не би трябвало да е изненада опита ни да разберем въпросния текст по-добре като изследваме неговия контекст. Тъй като той е в самия край на своята логически обособена единица, ще трябва да разгледаме неговия предшестващ контекст, който започва така:
„Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена“ (Втор. 18:9).
Мойсей предупреждава израилтяните, че те не трябва да следват практиките на езическите народи живеещи в Ханаан. За кои точно практики става дума?
„Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе. Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог. Защото тези народи, които ще завладееш, слушат окултистите и прорицателите; но на тебе Господ, твоят Бог, не е позволил това“ (ст. 10-14).
Мойсей предупреждава за опасността от езическите ясновидци и прорицатели. Слушането им е една от основните причини Господ да изгони тези племена, а на Своя народ Той категорично забранява контакта с такива окултни служители.
Следователно характеристиката на истинския пророк – изпълнението на неговите пророчества – се дава в контекста на действието на езическите пророци. Целта на това описание на Божиите пророци е те да бъдат откроени от фалшивите. Това веднага ни показва, че тук нямаме цялостно изчерпване на теологията за пророците и пророчествата. Не е възможно това да се направи в три стиха. Пророчествата заемат около 1/3 от Свещеното писание. Би било несериозно да сметнем, че всичко, което е необходимо да знаем за тях, се представя в три стиха. Това, което виждаме да се прави тук, е сравнителен анализ – сравняване на езическия пророк с Божия – как да бъдат различени. Ако искаме да разберем повече за природата на пророчествата, трябва да разгледаме и други стихове, които третират същата тема.
2. Обещаният пророк.
Обясненията на Мойсей продължават и това е другата част от контекста на разглеждания текст:
„Господ, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте, според всичко, което ти измолваше от Господа, своя Бог, при Хорив, в деня, когато се събрахте, като ти казваше: Да не чуя вече гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра. Тогава Господ ми каза: Добро е това, което казаха. Аз ще им въздигна от братята им пророк, както съм въздигнал теб, и ще сложа думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам сметка от него“ (Втор. 18:15-19).
След като казва, че Господ не позволява на израилтяните да слушат езическите пророци, Мойсей ги насочва, кого да слушат. Това са наставленията за завладяването на обещаната земя, където Мойсей няма да дойде с тях. Но това не означава, че живеейки в Ханаан Израил няма да има специално ръководство. Господ ще им въздигне пророк, който ще бъде подобен на Мойсей – Господ ще сложи думите Си в устата му, също както направил с Мойсей.
Даденото описание ни кара много лесно да мислим за Месията. Така го прилагат и новозаветните писатели (Деян. 3:22, 23; 7:37). Но очакваното голямо сходство на обещания пророк с Мойсей изисква да приемем, че тук се визира определен пророк, който ще бъде предобраз (тип) на Месията. Тук Мойсей прави едно месианско типологично пророчество, което означава, че се прави пророчество за идването на един пророк, който ще послужи като предобраз на Месията. Кой е този пророк? Можем да допуснем, че става дума за Исус Навин, наследникът на Мойсей. Но в даденото описание не се казва, че този пророк ще въведе израилтяните в обещаната земя, а по-скоро че ще има функция подобна на мойсеевата при Хорив – нещо свързано със завета. Исус Навин бил пророк, но за него се казва, че той основно трябвало да разчита на Урим и Тумим за разбирането на Божията воля, което го прави пророк различен от Мойсей (Числа 27:18-21). А пък и самият Исус Навин говорейки за своето съвремие при завършването на книгата Второзаконие казва:
„Не се издигна вече в Израил пророк като Моисей, когото Господ познаваше лице в лице“ (Втор. 34:10).
Щом като този пророк-предобраз на Месията не е Исус Навин, тогава кой е? Еврейската традиция посочва Еремия като обещания пророк. Забележете сходството между описанието на обещания пророк и призоваването на Еремия:
И в двата случая Господ поставя думите Си в устата на пророците. И в двата случая слушането или отхвърлянето на тези пророци е съдбоносно.
Обещаният пророк трябва да е подобен на Мойсей. При своето призоваване Мойсей пожелал да отхвърли божествената поръчка с оправданието, че има проблем с говора (Изх. 4:10). Първата реакция на Еремия при призоваването му за пророк била същата като на Мойсей:
„Тогава казах: О, Господи Йехова! Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете“ (Ерем. 1:6).
Вземайки под внимание и многото други връзки, които съществуват между книгите Второзаконие и Еремия, можем да заявим със сигурност, че пророкът-предобраз на Месията, за който говори Мойсей на израилтяните, е Еремия.
Защо беше нужен целият този анализ на обещаният пророк? Не само защото той е част от контекста на Втор. 18:20-22. Тук ни се посочва една много важна връзка с пророк, който може да ни даде по-големи детайли по отношение на природата на пророчествата (прочетете статията Природата на пророчествата – II). Вече разбрахме, че разглежданият текст от Втор. 18 гл. е твърде кратък, за да изчерпи въпроса за естеството на пророчествата. А текстът за обещания пророк ни дава насока, къде да търсим още разяснения по темата.
3. Изпълнимост на пророчествата.
След като вече е дал разяснения относно езическите пророци и е направил предсказание за идването на пророк подобен на него, Мойсей казва:
„Но пророк, който дръзне да каже от Мое име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре. И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово Господ не е казал? – Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него“ (Втор. 18:20-22).
С други думи, това представяне на характеристиката на Божиите пророци не стои само във въздуха. То стъпва на оформен вече контекст занимаващ се с темата за пророчеството. Тук се споменават пророци, които говорят от името на други богове, което отново ни навежда на мисълта, че Мойсей сравнява езическия пророк с Божия и се мъчи да ги открои ясно. Археологическите проучвания от последните десетилетия разкриват много голямо сходство между египетските, месопотамските и специално ханаанските пророци и израелските пророци. Затова не е чудно, че Мойсей е търсел тези характеристики, които открояват Божиите пророци от езическите, за да не бъдат хората заблудени.
Кое е характерното за езическите предсказания? Те не съдържат морален елемент във вестите си. Ако езическите пророци осъждат някого, това са основно другите народи, не техния собствен. Затова езическите предсказания представляват просто едно разкриване на бъдещето – какво ще се случи. Също като предсказанията на езическите пророци днес.
Пророческите вести на Божиите пророци са много по-обхватни. Те не са изцяло предсказания, а могат да съдържат предсказания. Направените предсказания могат да бъдат свързани с моралния живот и заветната верност на Божия народ. Бъдещето, както те го предсказват, може да има отношение към верността и послушанието към Бога. Те осъждат на първо място собствения си народ.
Тъй като изпълняемостта на пророчествата не е единствената страна на въпроса за пророчествата, това ще рече, че не можем да разглеждаме текстът от Втор. 18:20-22 като цялостно обяснение на природата на пророчествата. Нужна ни повече информация. Къде можем да я намерим? Самият Мойсей ни насочва – обещаният пророк, който Господ ще въздигне подобно на него, ще има какво да ни каже по този въпрос. Прочетете и статията Природата на пророчествата – II, където разглеждаме, какво обещаният от Мойсей пророк Еремия има да каже за природата на някои пророчества, има ли неизпълнени пророчества и проблем ли е това.
Изследването на контекста на Втор. 18:20-22 показва, че тук Мойсей не разкрива цялата природа на пророчествата правени от Божиите пророци, а ги сравнява с тези на езическите прорицатели. Нужна е още информация по въпроса за изпълняемостта на пророчествата на Божиите пророци.