В статията 144-те хиляди от Откровението – III установяваме, че 144-те хиляди и неизброимото множество са различните описания на една и съща група хора. Това е Божият народ на последното време, който е представен още като народа на остатъка (Откр. 12:17), светиите (Откр. 13:7) отказващи да се поклонят на звяра и образа му, което ги води до заплаха от смъртно наказание (ст. 15) и проповядващите Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12). Но от статията 144-те хиляди от Откровението – II разбираме, че единственият начин да синхронизираме картината на 144-те хиляди посрещащи живи Христос и тези от тях, които въпреки че са запечатани с Божия печат и принадлежат към тях, изгубват живота си преди края на благодатното време, е ако преди Пришествието на Исус бива извършено някакво специално възкресение на починалите запечатани, което да направи реално всичките 144 000 да посрещнат Христос живи. И така тази статия ни оставя с един много важен въпрос, на който все още не сме открили отговор: „Има ли описано в Библията някакво специално възкресение, което да се случи преди Второто пришествие?“
1. Необходимост от специално възкресение преди Второто пришествие.
Видението от Откр. 11:19-14:20 се занимава със сатанинското триединство и неговата опозиция от страна на Божия народ. Тук се описва последната и най-голяма криза в човешката история свързана с избора на поклонение – всеки човек ще бъде поставен да избира между поклонението пред Бога и поклонението пред човешкия авторитет.
Откр. 13 гл. започва с появата на един звяр от морето (ст. 1), който получава властта си от змея (ст. 2). Цялата земя се покланя на този звяр като по този начин се покланя и на змея (ст. 3, 4). Изглежда че властта на този звяр е абсолютна и тотална (ст. 7). Но все пак изрично се казва, че не всички ще му се поклонят, а само тези, които не са записани в книгата на живота:
„Пред него се поклониха всички жители на земята, чиито имена не са написани от началото на света в Книгата на живота, принадлежаща на Агнеца, Който бе заклан“ (Откр. 13:8).
Това съвсем ясно подсказва, че верните последователи на Исус – тези, чиито имена са записани в книгата на живота – няма да се поклонят на звяра.
След това се появява втори звяр, който излиза от земята (ст. 11). Той притежава властта на звяра от морето (ст. 12) и я използва в негова услуга – принуждава всички живеещи по земята да се поклонят на звяра от морето (ст. 12-15). Това означава хората по земята да получат белег с името или числото на този звяр. И тук идва проблемът. За разлика от предния звяр този като че ли успява да принуди всички хора да се поклонят на звяра от морето и да приемат този белег (ст. 16, 17), а тези, които отказват, биват убити (ст. 15). Докато за звяра от морето изрично се казва, че не всеки ще му се поклони (ст. 8), звярът от земята изглежда е много по-успешен в делото си. Все пак ст. 16 загатва, че всъщност не всички ще получат белега на звяра – изброяват се шест категории хора, които получават белега, а според Библията шест е число на непълнота. Не всички ще получат белега на звяра, но дали това не означава, че тези, които не го получат, ще бъдат избити, както ст. 15 допуска? Все пак текстът говори за умъртвяване на неприемащите белега на звяра и може би идеята е, че наистина не всички ще го приемат, но тези, които не го приемат, ще бъдат убити. Ситуацията с този звяр е по-сложна и трудна от ситуацията при звяра от морето.
Очевидно тази криза е кулминацията на борбата между доброто и злото и точно тук би трябвало да се случи Второто пришествие (Откр. 14:14-20). В този първи описващ по-подробно Пришествието пасаж се говори за събирането на земната жетва (ст. 15, 16), което означава възкресяването на Божиите верни от всички векове, както е описано в други части на Свещеното писание. Но следвайки логиката на Откр. 13 гл. като че ли когато Исус идва на земята в кулминацията на борбата, Той заварва живи само хората, които са получили белега на звяра, а Неговите верни са избити и никой от тях не Го посреща жив. Изглежда, че в кулминацията на борбата между доброто и злото, в която звярът от земята играе централна роля, злото побеждава. Кризата е изключително сериозна и използваните средства при описанието й водят мисълта към определена посока. Затова приключването на описанието й оставя изследователя с два въпроса: „Наистина ли всички хора ще приемат белега на звяра? Наистина ли всички, които откажат да го приемат, ще бъдат избити и когато Исус дойде, ще завари само враговете Си живи, но не и народа Си?“
Тези въпроси са много сходни на въпросите, с които ни оставя изследването на петия и шестия печати (Откр. 6:9-17), което сме направили в статията 144-те хиляди от Откровението – I. При серията за сатанинското триединство тези въпроси стоят ясно в контекста на кризата причинена от звяра и неговия образ, докато при печатите тази подробност отсъства.
Съвсем обичайно за сериите на Откровението е основополагащото им пророческо описание да завършва с някакъв въпрос, на който се отговаря в последващата интерлюдия (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение). Тук имаме един такъв случай. Затова за да се отговори на тези два въпроса възникващи от изследването на пророчеството, се дава една интерлюдия (Откр. 14:1-13). В първата й част (Откр. 14:1-5) се представя групата на 144-те хиляди, които са вече на небето като победители и имащи името на Агнеца и името на Отец на челата си (т.е. Божия печат). Тази група отговаря и на двата поставени въпроса. „Наистина ли всички хора ще приемат белега на звяра?“ Не, не всички хора ще получат белега на звяра. Една специална група хора няма да го получат, защото вече имат Божия печат на челата си, който им осигурява преминаване през кризата и вземане на небето. „Наистина ли всички, които откажат да го приемат, ще бъдат избити и когато Исус дойде, ще завари само враговете Си живи, но не и народа Си?“ Не, не всички, които откажат да приемат белега на звяра ще бъдат избити. Ще има и такива, които ще посрещнат Христос живи преминали през тази криза. Точно това е и което разбираме за 144-те хиляди от анализа и на другите текстове в Откровението.
Интерлюдията обаче не свършва с това. Всъщност тук се повдигат други въпроси: „Щом като кулминацията на борбата между доброто и злото е толкова напрегната; щом като всичко зависи от правилния избор на поклонение – дали да избереш да се поклониш на Бога и да получиш Неговия печат или да избереш да се поклониш на звяра и да получиш неговия белег – как човечеството ще се ориентира, кого да избере? Белегът на звяра е фалшификат на Божия печат. Как може Божият печат да се отличи от белега на звяра? Как човечеството може да разбере, кое е правилното поклонение, което Бог приема?“ И затова след представянето на 144-те хиляди, във втората част на интерлюдията, се дава отговора на тези въпроси. Това е Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12), която трябва да представлява последната вест, която ще бъде проповядвана преди Второто пришествие, за да предупреди земните жители за предстоящата криза и да им даде указание, как да я избегнат (прочетете статиите Тройната ангелска вест – I, Тройната ангелска вест – II, Тройната ангелска вест – III и Тройната ангелска вест – IV). Очевидно тази вест е небесната опозиция на стремежите на двата звяра да подчинят света на себе си (Откр. 13 гл.). Така че това трябва да е вестта, която групата представена чрез образността на 144-те хиляди проповядва по света. Тя завършва така:
„И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откр. 14:13).
Тук се говори за блаженството на мъртвите, които са вярвали и участвали в проповядването на тази вест. Това ще рече, че ще има такива, които са били част от това движение, но смъртта ги е прибрала преди завръщането на Христос. Това може да е естествена смърт, но може да е и мъченическа смърт. Динамиката в описанието на последната кризата подсказва възможността за мъченичество на някои вярващи (Откр. 13:12-17), така че вече се доближаваме до очакването на петия печат за мъчениците от бъдещето, които са част от 144-те хиляди. В статията 144-те хиляди от Откровението – III установяваме, че 144-те хиляди и проповядващите Тройната ангелска вест са различни описания на един и същ народ. Също така някои от проповядващите Тройната ангелска вест вече са приключили земния си път не по мъченически начин и сега само „чакат“ в гробовете си завръщането на Господа, за да ги възкреси и вземе при Себе Си.
Така достигаме до картина на 144-те хиляди, за които се очаква да бъдат взети живи на небето, но… все пак някои от тях ще умрат. Ако описанието на проповядващите Тройната ангелска вест нямаше паралел с други описания на същата група, благословението над тези, които са я проповядвали, но са починали, не може да представлява някакъв проблем, защото в самата Тройна ангелска вест няма указание, че всички, които я проповядват и принадлежат към движението, което тя символизира, трябва да посрещнат Христос живи. Но същият този народ е представен и като 144-те хиляди и при тази група посрещането на Исус живи при Пришествието Му е основна характеристика, така че смъртта на някои от тях се превръща в проблем. В статиите 144-те хиляди от Откровението – II и 144-те хиляди от Откровението – III достигаме до същата картина и там правим предположение, което трябва да направим и тук – ако има едно специално възкресение, в което да участват всички запечатани с Божия печат, но починали преди края на благодатното време; възкресение случващо се преди Второто пришествие и правещо възможно възкресените в него да посрещнат Христос живи, тогава тези неясноти около 144-те хиляди ще се решат. Говори ли обаче Библията за такова възкресение или трябва да зададем този въпрос поради липса на друго решение?
2. Частичното възкресение.
И така, говори ли Библията за някакво специално възкресение, което да се случи по време на язвите и преди Второто пришествие? Да. Ето един много интригуващ текст от книгата Даниил:
„Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове“ (Дан. 12:2, 3).
Според пророк Даниил много от спящите в пръста ще бъдат събудени – „едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение“. Явно тук става дума за възкресение на праведни и неправедни, но не може да се отнася за възкресението при Второто пришествие, защото тогава се случва само възкресението на праведните, а това на неправедните ще стане хиляда години след това (Откр. 20:4-6). Пророк Даниил обаче визира възкресение, в което участват и праведни, и неправедни. Но ако то не се случва по време на Пришествието, тогава кога? Самата книга Даниил ни дава указание – след като благодатното време на човечеството е изтекло (Дан. 12:1), което според книгата Откровение бива последвано от изливането на седем язви (Откр. 22:11; 15:8-16:21). Това означава, че то се осъществява преди самото завръщане на Христос. Значи тук пророкът говори за едно „частично възкресение“ преди Пришествието, което ще се случи по време на язвите.
1) Възкресени за „вечен живот“
Някои от почиващите в гробовете си спасени биват възкресени за „вечен живот“ преди Исус да се е завърнал на земята. Те „сияят със светлината на простора“ и „като звездите до вечни векове“, защото те са „разумните… които обръщат мнозина в правда“ (Дан. 12:3). Това възкресение много точно пасва на специалното благословение над умиращите с вяра в Тройната ангелска вест, с което тази вест завършва, „защото делата им следват след тях“ (Откр. 14:13). Възможно е тук Даниил да говори за възкресяване на тези вярващи, които са умрели с вяра в Тройната ангелска вест било по естествени причини, било поради мъченичество за Христос. Те обаче биват възкресени, за да посрещнат с останалите живи Исус. Те са част от 144-те хиляди, които дочакват живи завръщането на Христос, като в същото време се допуска възможността някои от тях да минат през мъченичество за Него или просто да починат преди последните събития. Сега вече няма никакъв проблем да приемем, че последното поколение вярващи, което посреща Исус живи, отговаря на очакванията на петия печат не само по отношение на съвършенството, но и по отношение на мъченичеството и претърпяване на смъртта и въпреки това посреща Христос като живи.
Макар да изглежда сложен и дори противоречащ си този въпрос е от изключителна важност. Под описанието на 144-те хиляди и неизброимото множество разпознаваме последното поколение вярващи, които разпространяват Тройната ангелска вест и ще посрещнат Христос живи. Проповядването на Тройната ангелска вест обаче е започнало на практика от 40-те години на XIX век с проповядването на първата и втората вести. През 1846 г. третата ангелска вест също бива изведена на преден план и оттогава насам множество нейни верни проповедници са отишли в гробовете си. Минали са вече няколко поколения от вярващи. Те са дали своя дял в разпространението на вестта, но изглежда няма как да бъдат сред посрещащите Христос живи. Тази връзка обаче на очакването на петия печат за мъчениците от бъдещето, 144-те хиляди и неизброимото множество, Тройната ангелска вест и благословението над умиращите с вяра в нея и частичното възкресение в книгата Даниил говори, че всички живели и служели с вяра в Тройната ангелска вест от 40-те години на XIX век (или поне от 1846 г.) до самия край ще бъдат част от 144-те хиляди. Те може и да не преминат през последната криза, защото може да са вече покойници или да са умрели мъченически в нея, но след приключването на благодатното време при изливането на язвите ще бъдат възкресени и заедно с преминалите кризата живи ще посрещнат Исус при Пришествието Му. Така няколко различни поколения ще се съберат в едно поколение – поколението на очакващите Христос живи вярващи. В статията Тълкуване на писанията на Елън Уайт – III говорим за „пророчески моментум“ – една благоприятна комбинация от фактори, която е формирала възможност Исус да се завърне във времето на първото поколение проповядващи Тройната ангелска вест – адвентните пионери. Това била тяхната „блажена надежда“ (Тит 2:13) и потенциалът тя да бъде изпълнена в тяхното време наистина е съществувал, но все пак те не могли да я видят осъществена. Като участващи в частичното възкресение обаче (както и всички починали след тях) те ще могат да формират заедно с живите по време на язвите последното поколение на Божия народ, което посреща Христос живи. Така вече имаме един много по-ясен отговор на въпроса „Кои са 144-те хиляди?“ 144-те хиляди са всички принадлежащи към Тройната ангелска вест, които биват събрани в едно поколение на посрещащи живи Христос светии.
Това е изключително насърчаваща вест. Критиците на адвентизма са склонни да посочват миналите вече няколко поколения адвентисти като доказателство за невалидността на вестта им. Има и адвентисти, у които се пораждат съмнения относно твърде дълго продължаващото време на проповядване на Тройната ангелска вест. Вярно е, че вестта, която адвентистите проповядват по света, е можела да достигне до всеки човек само в рамките на едно поколение по времето на адвентните пионери. Това би се вписало идеално в описанието на 144-те хиляди и на всичко свързано с тях. Но също така наличието на частичното възкресение прави напълно възможно да минат няколко поколения и отново картината на последното поколение вярващи да остане точна. Освен това поставянето на Божия печат на челото е събитие, което започва да се извършва в рамките на петата тръба (Откр. 9:4), а истинската криза свързана със зверовете от Откр. 13 гл. идва при шестата тръба (Откр. 9:13-21). Това може да се случи само в рамките на едно поколение, но допуска и възможността от минаването на повече от едно поколение. Вестта на адвентистите е точна, независимо дали се осъществява в рамките на едно поколение или минават няколко.
Тъй като то осигурява вечната награда на възкресените (Дан. 12:2, 3), частичното възкресение на праведните по време на язвите принадлежи в същността си към възкресението на праведните, което ще се извърши при Пришествието (1 Сол. 4:13-17), но просто се осъществява малко по-рано, защото преследва специални цели с възкресените в него. То прави възможно всички запечатани с Божия печат, починали и живи, да се съберат в едно поколение, което посреща Христос живи при Пришествието Му. Това са 144-те хиляди.
2) Възкресени за „срам и вечно презрение“
А какво има предвид пророк Даниил, когато казва, че освен за вечен живот някои ще бъдат възкресени за „срам и вечно презрение“ (Дан. 12:2)? Явно при частичното възкресение на някои праведни, ще трябва да има частично възкресение и на някои неправедни. А щом като става дума за частично възкресение случващо се преди Второто пришествие, значи не може да се има предвид възкресението на всички неправедни за получаване на тяхното наказание, което ще се осъществи хиляда години след Пришествието (Откр. 20:4-9). Също както има верни последователи на Исус, които са отдали служенето си за прогласяването на Неговото скорошно завръщане и които трябва да бъдат възкресени, за да Го посрещнат живи и по този начин да видят живи изпълнението на надеждата си, така има и врагове на Христос, които трябва да бъдат свидетели на гледката на Неговото завръщане в слава. Исус обещал това да се случи още през I век с някои от книжниците и фарисеите, които Го отхвърлили (Матей 23:29-24:3, 34). В края на I век обаче, когато Йоан написва Откровението, Христовото завръщане още не било факт, а някои (най-вероятно всички) от въпросното поколение книжници и фарисеи вече били покойници. Сигурно някои започнали да посочват на тези думи на Исус като такива, които няма как да се осъществят въпреки Неговото уверение за сигурното им сбъдване (Матей 24:35). Затова апостол Йоан още в началото на Откровението говори за тези хора като за живи свидетели на Второто пришествие:
„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин“ (Откр. 1:7).
Йоан видял, че при завръщането Си Христос ще бъде посрещнат от Своите най-големи врагове. Но те са били вече мъртви по времето на възникването на Откровението. Следователно за да може това да се случи, те трябва да бъдат възкресени. В частичното възкресение, за което говори Даниил, ще бъдат събудени за живот не само вярващите, които ще станат част от 144-те хиляди и ще посрещнат Исус живи, но и най-големите Христови врагове отговорни за Неговата смърт, за да бъдат свидетели на Неговата слава и величие. Имайки обаче предвид пораженията, които враговете на истината могат да нанесат по принцип, може би в частичното възкресение трябва да очакваме възкресението на най-големите врагове на Исус от всички времена, чиито грехове и престъпления могат да се сравнят с Неговото „пробождане“ и умъртвяване. Със сигурност е за предпочитане да бъдем в групата на Божия народ, която ще посрещне Христос като свой Цар и Спасител.
3) Още възкресени за „вечен живот“
Но може би и това не е всичко. Заедно с описанието на частичното възкресение се казва, че „разумните ще сияят със светлината на простора“ (Дан. 12:3а) и явно тези „разумни“ ще бъдат част от възкресените. Същата еврейска дума за „разумни“ се среща и в Дан. 11:33, 35, където се говори за преследването на светиите от папството през Средновековието, което довежда до мъченичеството на някои от тях. Това означава, че е съвсем логично да очакваме заедно с най-големите врагове на Исус да бъдат възкресени и някои от най-верните Му последователи и мъченици за името Му от миналите времена, за да станат свидетели на славата Му. Сигурно ще има и такива, които ще участват в това специално възкресение. Те ще бъдат възкресени, за да видят славата на завръщащия се Спасител, но няма да принадлежат към уникалната група на 144-те хиляди, които са запечатани с Божия печат и са тясно обвързани с Тройната ангелска вест.
3. Кои последователи на Христос принадлежат към 144-те хиляди?
Милиони поклонници на истинския Бог са си отишли от този свят и очакват своя дял във възкресението на праведните. На милиони, които в момента са живи, им предстои да се случи същото. Различни хора с различно ниво на познание и разбиране на Божеството са склопили очи с вяра в Него и биват оправдани в Изследователния съд. Ако за всички тях можем да мислим като принадлежащи към спасените, в състояние ли сме да установим, кой точно ще бъде част от специалната група на 144-те хиляди? Досега разкрихме много от техните характеристики и тяхната роля в последните събития. Сигурно няма да е невъзможно да оформим някаква картина.
Важно е да отбележим, че всички верни на Христос биват запечатани със Святия Дух (Ефес. 1:13, 14; 4:30). Това запечатване удостоверява Божието собственичество над тях, но трябва да се прави разлика между това принципно запечатване на всеки принадлежащ на живия Бог и специалното запечатване в края с Божия печат, което е свързано с проповядването на Тройната ангелска вест и което осъществява една специална подготовка за последната криза. Така че трябва да подчертаем, че 144-те хиляди биват запечатани с Божия печат, имат принадлежност към църквата на остатъка и са включени активно в осъществяването на мисията й в проповядването на Тройната ангелска вест и това ги отличава от другите верни последователи на Исус, които не са запознати с този въпрос.
Различната опитност на вярващите от всички векове и тяхното участие или липса на участие в последните събития може да се използва в установяването на това, кои са част от 144-те хиляди и кои не са. Просто трябва имаме предвид характеристиките на 144-те хиляди и да приложим метода на елиминирането. Следната графика може да ни е от полза:
Как най-общо могат да бъдат групирани последователите на Христос, които Изследователният съд ще намери за верни и ще бъдат оправдани за спасение? Кои от тях принадлежат към 144-те хиляди?
1) В първата група са всички, които са починали с вяра в Христос според светлината, знанието и убеждението, което са имали. Това са хора от всички векове, но тяхната група се простира във времето само до началото на последната криза описана в Откр. 13 гл. Причината за това е, че в тази криза въпросът за поклонението бива ясно поставен на всеки жител на планетата – всеки ще трябва да избере между Божия печат и белега на звяра. Това означава получаване на добра информираност относно Бог, волята Му и последната вест към човечеството. Ако преди този момент Господ може да приеме и оправдае Негови последователи с най-различни разбирания и практики съобразявайки се тяхното ниво на информираност и държащ ги отговорни според светлината, която имат, когато последната криза започне, истината ще блесне за всеки в цялата й яркост и следването й ще се изрази в присъединяването към народа на остатъка и прегръщането на вестите му. Така че приемането и оправдаването на тези Христови последователи, които не са достатъчно добре информирани и чиито практики не отразяват съвсем точно християнския идеал, може да се осъществи само до началото на последната криза. След това отговорността на всеки ще бъде според по-голямата светлина, която всеки ще получи и затова няма вече да принадлежи към тази група. Спадащите към тази група вярващи ще имат дял във възкресението при Второто пришествие, но липсата на Божия печат у тях и на принадлежност към църквата на остатъка и към Тройната ангелска вест означава, че те няма да са част от 144-те хиляди.
2) Втората група са тези, които формално принадлежат към църквата на остатъка, но никога не са успели да получат Божия печат или да отдадат силата си в разпространяването на Тройната ангелска вест. Това може да са вярващи, които са били църковни членове цял живот, но са били винаги повърхностни и живели с компромиси, което не е позволявало Божият печат да бъде поставен на челата им. Те са се покаяли в края на живота си и са получили уверение за спасение, но поради това, че на практика те никога не са принадлежали истински към Тройната ангелска вест, няма да бъдат част от частичното възкресение и ще получат дела си едва при Второто пришествие. Те не принадлежат към 144-те хиляди.
В тази група спадат и тези, които през целия си живот са били далеч от Бога, но в края му са приели Христос и са станали част от църквата на остатъка. За съжаление те нямат време да отдадат силите си в разпространението на Тройната ангелска вест. Всъщност за тях тя сигурно дори няма да представлява нещо специално, защото, като обръщащи се към Исус в края на живота си, тяхната насъща нужда е на съвсем друго място и дали Тройната ангелска вест е актуална и важна или не, едва ли има значение за тях. Също към тази група принадлежат и тези, които са били за известно време част от църквата на остатъка, но са се отделили от нея, за да прекарат по-голямата част от живота си далеч от Тройната ангелска вест. В края му отново се връщат в църквата, но както в горните случаи, те вече не могат да направят нищо за настоящата истина.
3) Третата група са хората, които подобно на тези от първата група, са се покалняли на Бога според познанието и съвестта си, макар и не винаги това да е отразявало точно високия християнски идеал. Но те са загубили живота си като мъченици за Христос и Изследователният съд ги е намерил верни. Те са държани отговорни за светлината, която са имали и според която са служили на Бога, но това е възможно само до началото на последната криза. Когато тя започне и последната вест на милост осияе всеки със светлината си, отговорността на всеки ще бъде според тази по-ясна светлина, която всеки ще получи. Някои от принадлежащите към тази група ще бъдат възкресени при частичното възкресение и ще видят завръщащия се Христос в славата Му, но няма да принадлежат към 144-те хиляди, защото нямат Божия печат и не принадлежат към църквата на остатъка и Тройната ангелска вест.
4) Четвъртата група са мъчениците, които принадлежат към народа на остатъка и Тройната ангелска вест. Това са тези, които вече са загубили живота си за Христос и Тройната ангелска вест и тези, които ще загубят живота си в бъдеще, включително и в последния конфликт. Това са мъчениците от бъдещето от петия печат и тяхната възможност за мъченичество се простира до края на благодатното време, което е краят на Изследователния съд, в който те получават опрадванието си. Те принадлежат към 144-те хиляди и ще бъдат възкресени в частичното възкресение, за да посрещнат Христос живи.
5) В петата група са тези, които не само формално са принадлежали към църквата на остатъка, но са били активни в разпространението на Тройната ангелска вест. Те са получили Божия печат, но са склопили очи, преди да видят надеждата си изпълнена. Възможността за принадлежност към тази група е до началото на последната криза, след което запечатаните или ще умрат мъченически, или ще останат живи до Пришествието. Спадащите към тази група са част от 144-те хиляди и ще видят изпълнението на надеждата си като бъдат възкресени по време на частичното възкресение, за да станат едно с останалите посрещащи живи Исус при Пришествието Му.
6) Шестата група са тези, които са запечатани и преминават живи през последната криза, седемте язви, устояват в деня на гнева и посрещат живи Христос. Тъй като са живи, те няма нужда да бъдат възкресени в частичното възкресение, но пък отразяват най-точно очакванията за 144-те хиляди като посрещащи Христос живи.
Само групи 4, 5 и 6 формират 144-те хиляди. Вярващите от другите групи са гарантирани с възкресение при Второто пришествие, а някои от тях – дори и с възкресение в частичното възкресение, но не са част от 144-те хиляди. Разбира се, няма как да твърдим с абсолютна сигурност, че това е най-изчерпателното тълкувание на въпроса за 144-те хиляди и че изброените групи отразяват точно кой ще бъде и кой няма да бъде част от 144-те хиляди. Този въпрос е изключително сложен и сигурно никога няма да бъде разбран изцяло. Но пък няма да останем и с пълно неразбиране, ако го изследваме. Ще можем да научим достатъчно много, за да ни мотивира да бъдем част от тази група. Защото независимо дали земния ни път ще приключи преди още да сме стигнали до последната криза, независимо дали сме претърпели мъченическа смърт или не, ако сме част от вярващите принадлежащи към църквата на остатъка и разпространяващи Тройната ангелска вест, ние можем да бъдем сред 144-те хиляди. И това не означава просто мисионска активност. Свързано е с получаване на Божия печат – едно уподобяване на Бога и развиване на христоподобен характер. Не е достатъчно само да вярваш в актуалността на Тройната ангелска вест и да я проповядваш. Трябва да придобиеш характеристиките на описания тук народ. Те са много важни. Вярно е, че условията за принадлежност към групата на 144-те хиляди са високи, но по-важното е, че са постижими. Всеки, който предаде напълно живота си на Христос търсейки уподобяване с Него и е истинска част от народа проповядващ Тройната ангелска вест, принадлежи към 144-те хиляди.
Групата на 144-те хиляди обхваща всички живели с вяра в Тройната ангелска вест и проповядвали я от 1846 г. до края. Частичното възкресение преди завръщането на Христос ще събере живите преминали през голямата скръб с починалите по-рано, за да посрещнат заедно Христос при Пришествието Му. Всеки, който вярва в Тройната ангелска вест и се стреми към христоподобие, може да бъде част от 144-те хиляди.