Не може да не ви се е случвало да чуете някаква история, да си направите съответните логични заключения и след това да разберете някаква допълнителна подробност около нея, която е толкова ключова, че това да промени изцяло представата ви за случилото се. И това е съвсем нормално. За съжаление не винаги научаваме всичко за важните факти около дадено събитие, които определят това, какво да мислим за него. И ако става дума за нещо, което е встрани от нашия интерес, тогава ни е все едно. Но ако е нещо, което е от значение за нас, не можем да останем безразлични и да се задоволим с непълна информация. Така съзнателно или не ние започваме да изследваме историческия контекст на случката – кога, къде и какво точно се е случило.
Това е много важен момент и в изследването на Библията. Историческият контекст на библейските текстове ни осигурява безценна информация за тяхното значение, което ще рече, че в никакъв случай той не може да бъде подценяван. По същия начин стоят нещата и с писанията на Елън Уайт. Не може и да бъде другояче. За съжаление техният исторически контекст е един от най-подценяваните елементи в изследването им.
В статиите Тълкуване на писанията на Елън Уайт – I и Тълкуване на писанията на Елън Уайт – II сме разгледали някои основни правила в изследването на написаното от г-жа Уайт. От тях разбираме, че трябва да се съобразяваме с предназначението на писанията й, че доколкото ни е възможно трябва да ги изследваме в оригинал и че задължително трябва да имаме предвид специфичността на боговдъхновението на Елън Уайт. Научаваме и че всеки неин текст трябва да бъде изследван в светлината на неговия литературен и културен контекст и че е нужно да се изследва всичко написано от г-жа Уайт по даден въпрос. Сега ще се спрем на едно от най-важните правила – работата с историческия контекст.
1. Изследване на историческия контекст на библейските текстове.
Едно от нещата, които съдействат за силата и въздействието на вестите на библейските пророци, е тяхната конкретност. Божиите пророци не предават някакви неясни, блудкави и многозначни поучения, а чрез вдъхновението на Святия Дух разкриват ясно и точно греховността на греха, както и решението на проблема. Така да се каже, те са и с двата крака в проблема, който посочват, и предават вестта си по най-разбираемия за получателите начин.
За да достигнат до нас вестите на пророците, някой е трябвало да ги запише. Понякога това са го правили самите те, друг път – други автори, които за целта са получавали същото пророческо вдъхновение. Това, разбира се, не означава, че написаното от вдъхновен автор винаги съдържа фигурата на проповядващ с издигната ръка пророк. Не, понякога вдъхновените автори описват някаква друга история, песен или поучение, но те също носят божествена вест до читателите. Всъщност Библията представлява сборник от книгите на тези автори.
Именно поради конкретността на тези автори е много важно в изследването на Библията тълкувателят да се съобразява с проблема на първите получатели на техните вести. А това ни води до необходимостта от изследването на историческия контекст на библейските текстове. Историческият контекст изразява конкретната ситуация описана в библейския текст. Той включва обстоятелствата и фактите свързани с времето, мястото и личностите, с които са се случили тези събития, както и на тези, които получават вестта. С други думи, ако в библейския текст, който изследваме, има описание на някакво събитие, ние трябва, доколкото ни е възможно, да си изясним обстоятелствата около него. Понякога самата Библия ни дава нужната информация, но много често библейските автори приемат за даденост, че техните читатели знаят, за какво става дума и пропускат да дадат някои нужни данни. Тогава на помощ могат да дойдат извънбиблейски източници, които достоверно да ни осветлят за въпросното събитие.
Да, но в Библията не откриваме само истории. Има и видове поучения, които представляват нещо съвсем различно. Но тъй като те са написани с конкретна цел от вдъхновени автори (пророци), те разкриват някакъв проблем на първите им читатели. Затова изследвайки историческия контекст трябва да се опитаме да разберем този проблем. Понякога е достатъчно само да открием основната мисъл на автора и нещата, на които той набляга, за да разберем и какъв е бил проблемът на първите читатели на книгата.
Изследването на историческия контекст има поне още един аспект. Много от библейските пророчества са условни – те описват, какво би се случило, ако народът на Бога е покорен на волята Му. Предвид споменатата вече конкретност на пророците, те могат да дадат пророчество от условен тип, което да отразява съвсем точно състоянието на народа към момента на даването му и което да включва актуални за момента елементи. Обещанието, което такъв тип пророчество съдържа, е че ако в момента, в който пророкът го произнася, то бъде прието от народа на Бога и той се покае от греховните си пътища, всичко казано в пророчеството ще се изпълни в детайли. Тъй като обаче пророчеството е условно, съществува вероятност получателите му да му обърнат гръб. Тогава пророчеството може да не се изпълни или да се изпълни при по-различни условия и обстоятелства.
И така, изследването на историческият контекст ще се изрази в:
1) Осигуряване на надеждна информация относно историческата случка, ако се описва такава в библейския текст.
2) Разкриване на проблема на първите читатели подтикнал автора да напише книгата, дори и тогава, когато в книгата няма описание на истории.
3) Преценяване, как състоянието на Божия народ влияе на направеното пророчество, особено ако то е условно по характер.
За да стане по-ясно, ще дадем още разяснения за всеки от трите аспекта и ще посочим примери.
1) Изследване на историческия контекст на описана в Библията история
Един библейски автор може да опише дадена история, без да даде важни обяснения свързани с обстоятелствата около нея, защото може да приема, че първите читатели на книгата му ги знаят или защото не счита, че са важни за неговата история. Само че изследвайки книгата му хилядолетия след написването й за нас тези обстоятелства могат да се окажат ключови за по-доброто разбиране на написаното от него. И затова е нужно да си ги изясним. Възможно е да се нуждаем от допълнителни източници.
Например разглеждайки Ездра 4 гл. има един въпрос, който не може да не се породи. В тази глава се описват трудностите, които са стояли пред върналите се от Вавилон юдеи относно възстановяването на разрушеното си царство. В Ездра 4:7-16 се цитира писмото на жители от Самария до цар Артаксеркс I, в което се описва завръщането на някои юдеи от Вавилон в Ерусалим и които започнали да го възстановяват. От писмото става явно, че юдеите са действали в съгласие с издадена от Артаксеркс заповед (ст. 12), за която се дават още подробности в Ездра 7:25, 26. Този указ на царя осигурявал на юдеите автономност и в съгласие с него те започнали да възстановяват разрушената си столица. Въпросното писмо на самаряните обаче (които били върли врагове на юдеите) оказало въздействие на царя и той заповядал строителните дейности да спрат временно (Ездра 4:17-22), която нова заповед самаряните привели веднага в действие (ст. 23, 24). Макар и в писмото си Артаксеркс да представя основанията си за спиране на строителните дейности, оставаме в недоумение, защо ще прави такова нещо, след като самият той изразил толкова голямо желание юдеите живеещи във Вавилон да се завърнат на родното си място, да получат автономия, а самият той да даде дар за ерусалимския храм (Ездра 7:11-26). Това е една много объркваща непоследователност от страна на царя.
Точно тук е мястото на изследването на историческия контекст на тази история, като в случая извънбиблейски източници могат да ни осветлят за това, което се е случило тогава. Знаем със сигурност, че Артаксеркс I е бил много непостоянен, човек на настроенията и много лесно е сменял позицията си. Изобщо не е учудващо, че веднъж той издава заповед, която разрешава автономията на една провинция и възстановяването на столицата й, а след това ги спира. Освен това точно по времето, когато Артаксеркс издава указа си за автономията на юдеите и възстановяването на Ерусалим, е имало въстание в Египет. Един подобен указ е трябвало да убеди юдеите, които живеели много близо до Египет, че персийският цар е благоразположен към тях. След това обаче областта, към която принадлежала Юдея, също въстанала срещу царя, но самаряните останали лоялни към него и воювали в негова полза. Затова когато самаряните му писали за евентуална опасност от възстановяването на Ерусалим (Ездра 4:7-10), Артаксеркс застанал на тяхна страна и издал временна заповед за спиране на строителните дейности (ст. 21).
Ето как историческият контекст хвърля достатъчно светлина и обяснява въпросителните около издаването на тази заповед и нейното спиране по-късно.
2) Изследване на историческия контекст на библейско поучение
Другата страна на историческия контекст е да се опитаме да разберем, какъв е бил проблемът на първите читатели на книгата. Тя (или част от нея) може да не описва някаква историческа случка или да съдържа пророчество, а да е само някакъв вид поучение. Но тъй като написването й е провокирано от някакъв проблем на Божия народ, е важно да успеем да си го изясним, защото това ще ни помогне да приложим поучението правилно. Понякога е достатъчно само да видим моментите, на които акцентира автора, за да придобием представа за проблема, който го вълнува.
Например в Посланието на Яков авторът говори за пренебрегването на бедните пред богатите в синагогите (Яков 2:2-7), за грижата за сирачетата, вдовиците и бедните (Яков 1:27; 2:14-17) и за онеправдаването на работниците от страна на богатите работодатели (Яков 5:1-6). Всичко това посочва, че апостол Яков е откривал в някои църкви сериозна социална несправедливост и е призовавал към промяна. Това негово поучение може да намери приложение в църкви, където социалната несправедливост се насърчава или се прилагат двойни стандарти.
Така историческият контекст във връзка с проблема на първите читатели на една библейска книга може да бъде изяснен, което да ни помогне да разберем по-правилно вестта й и как да я приложим в нашите обстоятелства.
3) Изследване на историческия контекст на условните библейски пророчества
Както вече казахме, когато става дума за изказване на пророчество от условен тип, от изключителна важност е разкриването на проблема на първите му получатели. И по-точно, трябва да се знае, какво е било състоянието на Божия народ при даването на едно условно пророчество и как то влияе на изпълнението му.
В случая разбирането на историческия контекст означава, че когато пророците са правили пророчества, да речем, за бъдещето на Божия народ и развитието на Божието дело, те са имали предвид, какво би се случило, ако този народ е верен на дадената му от Бога мисия към момента на даването на пророчествата. Самите пророчества са били тясно обвързани със състоянието на народа на Бога, но отразяват едно идеално развитие с презумпцията, че понеже Божият народ е в завет с Бога, той ще реагира адекватно на вестите от небето, ще се покае за състоянието си, ще потърси истинска промяна и благословение и ще бъде готов да изпълни възложената му от Бога мисия. Това обаче означава и че е възможно и по-различно протичане на нещата, просто защото Божият народ може и да не отговори според очакванията за него. В такъв случай направеното пророчество може да не се изпълни или да се изпълни само по принцип, без всички детайли да се случат, точно както са били казани. И понеже преценката за това, кое пророчество, как и доколко ще се изпълни, може да е доста объркваща, е необходимо тези текстове да се разглеждат през призмата на някое безусловно пророчество по същата тема.
Този аспект на изследването на историческия контекст не е много лесен за разбиране, но за да направим картината по-ясна, ще дадем за пример някои от пророчествата на един от най-великите класически пророци – пророк Исая:
„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум… Аз ще се радвам на Йерусалим и ще се веселя за народа Си, и няма да се чува вече в него глас на плач, нито глас на ридание. Там няма да има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото, който умира стогодишен, ще се смята за млад, а грешник, ако умре стогодишен, ще бъде считан за проклет“ (Исая 65:17, 19, 20).
Тук пророкът прави пророчество за новата земя, което означава, че навлизаме в описание на мястото, където ще живеят спасените през вечността. Прави обаче впечатление, че в нея все още има раждане на деца и умиране. Всеки, който умре на сто години, той или е още дете, или голям грешник. Малко смущаващо пророчество за новата земя. Не би ли трябвало то да гласи, че никой няма да умира? Тук е мястото на разбирането на въпросния аспект на историческия контекст. Тогава, когато Исая е направил това пророчество, е било възможно така да се развият нещата в мисията на Израил и той да бъде толкова благословен, че земята му да се превърне в рай, дори още преди греха и смъртта да бъдат победени напълно и завинаги. Така че тук Исая описва състоянието на обещаната земя малко преди окончателното обновление на целия свят, когато все още има смърт. И всичко е можело да стане точно така, както го описва, ако са се били изпълнили определени условия. За нещастие, тези условия свързани с верността и покорството на народа на Бога не са се изпълнили, затова и пророчеството на Исая никога няма да се изпълни в този си вид. И тук за разбирането на това пророчество на помощ идва книгата Откровение, която описва новата земя чрез езика на безусловното пророчество. Тя се позовава именно на това пророчество на Исая, макар и да представя нещата по-различно:
„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни“ (Откр. 21:1-5).
Сега вече можем лесно да преценим, кое точно от казаното от Исая ще се изпълни и кои детайли ще отпаднат. А причината за подобно преценяване на условните пророчества през призмата на безусловните е обвързаността на даването на пророчествата със състоянието на Божия народ. А това означава изследване на историческия контекст.
По подобен начин и други пророчества на Исая няма да се изпълнят по начина, по който той ги е представил – пророчествата за Новия Ерусалим и съботата (Исая 66:20-24), за превръщането на пустинята в рай и изцелението на Божия народ (Исая 35:1-7), обитателите на новата земя (Исая 11:6-9) и други. Наистина всичките тези пророчества са били постижими точно по начина, по който са описани в момента на даването им, но определените условия за това не са се изпълнили и по тази причина и тези пророчества няма да се изпълнят по точно указания начин. Те ще имат своето изпълнение, но по по-различен начин – така, както указват безусловните пророчества по същата тема.
2. Изследване на историческия контекст на писанията на Елън Уайт.
Също както при изследването на Библията от особена важност е да се има предвид историческия контекст и в изследването на писанията на Елън Уайт. Неговото разбиране е ключово за повечето от свидетелствата й. Точно тук се допускат може би най-много грешки от хората ползващи писанията й. Да разгледаме трите аспекта на историческия контекст във връзка с писанията на Елън Уайт.
1) Изследване на историческия контекст на описана от Елън Уайт история
Елън Уайт пише много върху съществуващите вече в Библията истории и по-малко някакви други. Разбира се, такива все пак има и както при всяка история едно осветляване на обстоятелствата и фактите около тях помага за по-доброто им разбиране. Елън Уайт описва различни случки от християнската история и от развитието на адвентизма и живота на адвентните пионерите. Наличието на исторически данни ни осветлява относно описаното от нея. Особено историите касаещи адвентизма и адвентните пионери. Тъй като те не са се случили толкова отдавна и разполагаме с много информация от онова време, много от тях могат да бъдат възстановени прецизно и да ни въведат в света и епохата на Елън Уайт – един доста по-различен свят от нашия. Слабото му познаване както от страна на критиците на адвентизма, така и от страна на някои адвентисти е една от причините за неразбирането на вестите на г-жа Уайт.
2) Изследване на историческия контекст на поученията на Елън Уайт
Голямата част от писанията на Елън Уайт представляват някакъв вид поучение. Дали това е книга или статия, писмо до някаква личност или обръщение към църква, вестите на Елън Уайт имат за цел да насърчат вярата и израстването на последователите на Христос. Но и тук не можем да подценим ролята на историческия контекст в разбирането на писанията й. Никога проблемите провокирали дадено нейно свидетелство не трябва да бъдат пренебрегвани, когато то бива тълкувано. Само съобразявайки се с историческия контекст можем да си отговорим, защо е било написано дадено свидетелство и оттам да разберем, как да го приложим за нас. Това е особено важно за компилациите с нейни свидетелства, които са съставени от нейни писма и статии по съвсем конкретни проблеми и случаи. Тук е доста опасно да се взимат нейни съвсем специфични свидетелства и да се прилагат генерално. Затова например е добре да се прочитат уводите на „Свидетелства към църквата“, както и обяснителните бележки в другите й книги, за да бъде разбрано, за какво време и за какви проблеми на църквата и света говори в тях Елън Уайт. Самата тя казва:
„В напредъка на Божието дело това, което може да бъде казано в истина на някои в определено време, може да не е правилно да им бъде казано в друго време“ („Свидетелства към църквата“, т. 3, с. 471).
„Относно свидетелствата, нищо не трябва да се игнорира, нищо не трябва да се отхвърля. Но време и място трябва да се имат предвид“ („Избрани вести“, т. 1, с. 57).
Значи трябва да имаме предвид, че не можем да вземем едно свидетелство на Елън Уайт, което е дадено в определено време и е насочено към конкретна църква, хора, проблеми и условия и да го приложим едно към едно за църквата днес, която е вече нещо много различно. Разбира се, че има общи проблеми и вестта, която е свързана с тях, трябва да намери своето приложение при нововъзникналите условия, но в никакъв случай не можем да прилагаме тази вест едно към едно във всеки неин детайл. Това би било голяма грешка.
3) Изследване на историческия контекст на пророчества дадени от Елън Уайт
Както библейските пророци така и Елън Уайт е правила пророчества, които са съдържали много ясни и специфични детайли. Също така обаче някои от тях са имали и елемент на условност, което дава възможност за неизпълнение на някои от детайлите. Нещата около тези пророчества стават по-ясни едва чрез изследването на историческия им контекст – в какво състояние е бил Божия народ към момента на даването им. И точно този момент трябва да се има предвид, когато се проучват пророчествата на Елън Уайт относно края на времето и скорошността на Пришествието.
И така, ключовият момент за разбирането на направените от Елън Уайт пророчества е състоянието на църквата към момента на даването им. Могат да бъдат откроени няколко периода, в които е имало достатъчно условия делото да се задвижи с особена бързина и да приключи в рамките на поколението преживяло Голямото разочарование, което означава завръщане на Христос в поколението на Елън Уайт. Така че в тези периоди църквата е била в състояние, което е оказало влияние и на изпълнението на пророчествата на Елън Уайт и на свидетелствата й като цяло. Според историческия контекст вестите и пророчествата й в тези периоди отразяват именно тогавашното положение на църквата и открити възможности – нещо, което не е валидно за някои по-късни етапи от историята на църквата.
1. Краят на 40-те и 50-те години на XIX век
Макар да сме свикнали да възприемаме времето на Голямото разочарование като време на объркване, то също така е било и период на невероятни възможности. Точно тогава са били открити или поне актуализирани ученията за Изследователния съд и неговото начало, съботата, състоянието на мъртвите и т.н. Ако тези истини са били възприети от всички преживели Голямото разочарование, но останали във вярата (защото много са оставили вярата изобщо), те са можели да се обединят около новополучената светлина, да имат правилното обяснение за случилото се на 22 октомври 1844 г. и да получат такава сила и благословение, че много бързо да разпространят третата ангелска вест:
„Ако адвентистите бяха държали здраво вярата си след разочарованието през 1844 г. вървейки съединено напред в откритото Божие провидение, приемащи вестта на третия ангел и проповядващи я в силата на Святия Дух по целия свят, те щяха да видят спасението от Бога. Господ щеше да работи мощно с техните усилия, работата щеше да бъде завършена и скоро след това Исус щеше да дойде, за да приеме народа Си“ („Опитности и видения“, с. 299).
Въпреки тежкото разочарование от 1844 г. благословението даващо сила за много бързо приключване на делото е било съвсем близо. Ако адвентните вярващи били приели новополучената светлина и действали съобразно нея, Исус можел да се завърне много скоро след това. Ето какво се случило обаче:
„Но в периода на съмнение и несигурност, който последва разочарованието, мнозина от адвентните вярващи отстъпиха от вярата си. Настанаха разногласия и раздели. Мнозинството противостоеше с глас и перо на неколцината, които следвайки Божието провидение приеха съботната реформа и започнаха да проповядват третата ангелска вест. Мнозина, които трябваше да посветят времето и талантите си на единствената цел да прогласят предупреждение на света, бяха погълнати с противене на съботната истина. В отговор наложително занимание на защитниците й бе да отделят време, за да отговорят на тези противници и да защитят истината. Така бе попречено на делото и светът бе оставен в тъмнина. Ако цялото адвентно тяло се беше обединило около Божиите заповеди и вярата Исусова, колко различна щеше да бъде нашата история!“ („Избрани вести“, т. 1, с. 68).
Така че първите години след Голямото разочарование са представлявали време на големи възможности и за съвсем скорошно завръщане на Исус. И точно в този исторически контекст трябва да бъдат разглеждани някои известни пророчества на Елън Уайт за скорошността на Второто пришествие. Нека да ги разгледаме.
1) Видението за червеите
Едно от виденията на Елън Уайт, които пораждат трудности в разбирането им, е т.нар. „видение за червеите“:
„Беше ми представена група от присъстващи на Конференцията. Ангелът каза: ‘Някои от тях ще бъдат храна на червеите, върху други ще се излеят последните седем язви, а част от тях ще бъдат живи и преобразени при Пришествието на Исус'“ („Свидетелства към църквата“, т. 1, с. 131).
Това видение е дадено през 1856 г. и според него Исус трябва да се завърне най-късно преди последният от присъстващите на тази конференция да умре. Хората, които Елън Уайт вижда в това видение, отдавна са покойници – най-младият от присъстващите тогава е бил Уили Уайт, синът на Елън Уайт, който е починал през 1937 г. И тъй като и последният от присъстващите на тази конференция отдавна е покойник, видението се определя като объркващо и смущава някои читатели. Това, което те не вземат под внимание, е историческият контекст. Също както при много от библейските пророци това пророчество на Елън Уайт съдържа елемент на условност – то е дадено във времето характеризиращо се с описаните по-горе невероятни възможности за бързо приключване на делото и скорошно завръщане на Христос. Ако всички адвентни вярващи са били послушни на дадените от небето вести, Господ е щял да действа мощно и делото да приключи толкова скоро, че посочените във видението за червеите вярващи да го посрещнат живи и с тях да се случи точно това, което е видяла Елън Уайт. За съжаление нещата около адвентните вярващи са се развили по съвсем друг начин, което означава, че трябва да очакваме изпълнение на това пророчество само по принцип, без детайлите за присъстващите на въпросната конференция личности.
2) Видението за роба и господаря
Друго от виденията на Елън Уайт, които е трудно за разбиране, е „видението за роба и господаря“:
„Тогава започна юбилейната година, когато земята трябваше да почива. Видях набожния роб да се издига победно и триумфално, и да се отърсва от веригите оковавали го досега, а неговият безбожен господар да стои объркан и да не знае, какво да прави. Защото грешните не можеха да разберат думите на Божия глас. Скоро се появи големият бял облак, на който седеше Човешкия Син“ („Опитности и видения“, с. 286).
В това видение става дума за Второто пришествие, но според него то се случва, докато все още има робство в Америка. Явното несъответствие между пророчество и реалност отново може да бъде обяснено чрез изследването на историческия контекст – нещо, което лесно може да се пропусне. И това видение е дадено в периода на огромни за адвентните вярващи възможности веднага след Голямото разочарование от 1844 г. То разкрива косвено техните мащаби. Ако и видението за червеите да позволява поставянето на Второто пришествие до самата граница на поколението на Елън Уайт, то това пророчество е още по-конкретно относно времето – можело е да се случи преди 1865 г., което ще рече, че делото е можело да приключи само за няколко години след Голямото разочарование и Исус да се завърне. Но случилото се с адвентните вярващи тогава е пропиляло дадения шанс и затова пророчеството на Елън Уайт за роба и господаря също трябва да се разглежда като такова, което ще се изпълни само по принцип, без детайла около времето и фона на робството в САЩ.
Друга възможна интерпретация на визираното в това видение време е Второто пришествие да се случи след 1865 г. Поради мощното проповядване на третата ангелска вест, което трябвало да се случи, самата Гражданска война в САЩ е можела да бъде задържана, за да може вестта да извърши предназначението си и тогава робите в САЩ са щели да бъдат освободени директно от Христос. Всичко това е можело да се случи и няколко години след 1865 г., защото не знаем, колко време е щяло да бъде нужно за окончателното проповядване на третата ангелска вест по света. Това означава, че е можело робството да бъде удължено за малко, но пък освобождението на робите е щяло да бъде окончателно и е нямало да се стигне до познатите ни последици произхождащи от освобождението осигурено чрез Гражданската война. Все пак сигурно става дума само за няколко години, така че изпълнението на това видение може да е било възможно в рамките очертани във видението за червеите.
Така че тук имаме първия период, съобразно условията в който Елън Уайт е давала някакви пророчества. Този исторически контекст трябва да се има предвид в изследването на пророчествата й от този период. Краят на 40-те и 50-те години на XIX век е бил период на невероятни възможности за извършване на делото на адвентистите, който съдържал потенциала за много скорошно завръщане на Христос. Това не означава непременно, че Исус е щял да се завърне точно в този период, а че в него е можело делото на третата ангелска вест да започне като една огромна експлозия, която да осигури бързото й проповядване по света в следващите няколко години. Но сигурно дори завръщането на Христос във визирания период не е било невъзможно.
И ако отнесем нещата към поучителните свидетелства на Елън Уайт, би ли било коректно вестите й касаещи този период да бъдат прилагани едно към едно днес, като имаме предвид драстичната промяна на условията днес? Естествено, че не. Това би било съвсем неуместно. Тук задачата ни ще бъде да открием вестта им и да намерим правилното й приложение за нас днес.
2. 80-те години на XIX век
Въпреки пропуснатите възможности, които са стоели пред адвентните вярващи преживели Голямото разочарование, делото на оформилите се адвентисти от седмия ден е растяло бързо. През 80-те години на XIX век се е създала отново много добра възможност за бързо приключване на делото. Църквата обаче била изпаднала в сериозна верска криза и вестта за оправдание чрез вяра имала за цел да събуди църквата и да я подготви за изливането на Святия Дух, което щяло да помогне за едно много бързо приключване на делото. За съжаление тази вест не била приета, което довело до кризата от 1888 г. в Минеаполис. Църквата стигнала до драстичен обрат в посоката си на движение.
Вестите на Елън Уайт от това време отразяват точно това положение – църквата в мнозинството си има проблем, тя трябва да се събуди и да приеме вестта на Верния Свидетел, защото Исус идва много скоро. За съжаление, добрата възможност отново била изпусната.
Точно от този период са вестите на Елън Уайт, които критично настроените към църквата адвентисти обичат да цитират, за да докажат, колко тежко е положението на църквата в момента и как вестта за оправдание чрез вяра не се разбира. Само че те отново пропускат историческия контекст – за какъв момент от историята на Адвентната църква се отнасят тези свидетелства. Оттогава насам не само условията, но и самата църква са се променили много, което изисква от нас коректно приложение на тези вести.
3. 90-те години на XIX век / първите години на XX век
Църквата преживяла съкрушаващ удар с отхвърлянето на вестта за оправдание чрез вяра от 80-те години. Все пак имало някакво осъзнаване и покаяние. Дори и някои от най-яростните противници на тази вест в Минеаполис се покаяли. Открила се нова надежда за използване на възможностите и скорошното приключване на делото отново се появило като постижимо за същото това първо поколение адвентисти от седмия ден. Тогава обаче възникнала кризата около д-р Келлог и санаториума в Батъл Крийк, която нанесла поредния удар върху църквата.
В този период са някои от най-силните свидетелства на Елън Уайт. Те обаче също биват често вадени от техния исторически контекст и прилагани без основания за църквата днес. А това е грешка. Не може да бъде пренебрегвана обстановката, в която Елън Уайт е писала тези неща. Тя използва случая да даде някои насоки и за бъдещата криза, през която ще мине църквата, но между едното и другото, както и между тогавашното и настоящото положение на църквата трябва да се прави разлика.
Точно в този кризисен период тя дава и пророчеството за отлагането на Христовото пришествие:
„Може би ще трябва да останем тук, в този свят много повече години поради неподчинение, както стана с народа на Израил; но заради Христос, Неговият народ не трябва да добавя грях към грях като обвинява Бога за последиците на собственото си погрешно поведение“ (Писмо 184, 1901 г.).
Ако в по-ранните си свидетелства тя говори за възможността от много скорошно завръщане на Христос и пророчествата й да са пропити от духа на скорошността, тук тя вече вижда, че благоприятните условия за бързо приключване на делото са на приключване. Дори само това пророчество е достатъчно да ни даде идеи, как трябва да разбираме някои предишни нейни свидетелства за състоянието на църквата и скорошността на Пришествието.
И тук трябва да сме внимателни, как ползваме свидетелствата на Елън Уайт от този период, защото те отразяват ситуация, която изобщо не е идентична с последвалите ситуации в развитието на църквата по време и след двете световни войни.
От всичко казано дотук установяваме, че поколението на адвентните пионери е живяло във време на големи възможности за бързо приключване на Божието дело и осъществяване на Второто пришествие. Сякаш в определени периоди от човешката история се оформя една благоприятна комбинация от религиозни, културни, обществени, политически, икономически и други фактори, която да позволява извършването на нещо забележително в много кратко време по отношение на Божието дело. С изтичането на периода обаче тази комбинация се разпада и натрупаната инерция се загубва, навлиза се в неблагоприятен период и може да отнеме време, докато се появи нов период, когато тази комбинация се образува наново. Една такова благоприятна комбинация от фактори може да бъде условно наречена „пророчески моментум“. Можем да представим въпроса графично по следния начин:
Адвентните пионери са живяли в един такъв пророчески моментум, когато в рамките на няколко десетилетия са могли да бъдат извършени забележителни неща по отношение на Божието дело и да се създадат благоприятни условия за случване на Второто пришествие. След смъртта на пионерите инерцията и потенциалът на този период са се загубили. С други думи, благоприятната възможност за скорошно завърщане на Христос е била много по-голяма през 60-те години на XIX век, отколкото през 60-те години на XX век.
Изключително важно е да разберем ключовото място на съобразяването с историческия контекст при ползването на писанията Елън Уайт, защото той наистина е много уникален и специфичен, много различен от нашия и точно тук се допускат най-големите грешки.
За важността на познаването на Елън Уайт като личност и начина, по който тя е ползвала други източници в писанията си, можете да прочетете в статията Тълкуване на писанията на Елън Уайт – IV.
Поредното правило, с което трябва да се съобразяваме в изследването на писанията на Елън Уайт, е техният исторически контекст. Той включва обстоятелствата и фактите около възникването на тези писания и тези около техните първи получатели.