Болезнено е, когато искаш да кажеш нещо много важно, но останеш неразбран. А това се случва. Всъщност се случва често. Каквито и да са причините, със сигурност има нужда да се работи по въпроса за комуникацията между хората. Пипне ли се където трябва, това може да намали проблема с неразбирането.
Когато нещата се свеждат до вдъхновени от Бога автори, е наложително да вложим всичко от себе си, за да ги разберем правилно. Едно изкривено приемане на вестите им може да бъде в наш ущърб, може дори да постави под въпрос вечната ни съдба. Именно затова говорим за правила в тълкуването на Библията. Щом като тя е книга с определена цел и вест, щом като авторите й придават точно определено значение на текстовете си, само в наша полза ще е да ги разбираме правилно.
Така стоят нещата и с писанията на Елън Уайт. Намиращите се в тях изпълнени със загриженост и желание за вечното благополучие на читателите вести могат да останат неразбрани, само защото се подхожда към написаното от нея с предразсъдък, несистематично и с подценяване на правилата за тълкуване.
В рамките на няколко статии се опитваме да намалим широко разпространеното неразбиране на тези толкова ценни писания. За целта разглеждаме важни правила, които винаги трябва да имаме предвид, когато изследваме творчеството на Елън Уайт (прочетете статиите Тълкуване на писанията на Елън Уайт – I, Тълкуване на писанията на Елън Уайт – II и Тълкуване на писанията на Елън Уайт – III). Нека да разгледаме още няколко от тях, които не можем да пренебрегваме. Както винаги, ще правим съпоставки с изследването на Библията. Причината е, че щом като пророците на Бога са вдъхновени по един и същи начин, те ще си приличат, независимо дали книгите им са част от Свещеното писание или живеят и служат в извънбиблейски времена. Разбирането на едните ще ни помогне в разбирането другите и обратно. Случващото се с библейските пророци може да ни разкрие много за случващото се с Елън Уайт. Разбирането на Елън Уайт пък ще ни помогне за по-доброто разбиране на библейските пророци. Така че ще трябва да се придържаме към тези паралели.
Това, което сега искаме да разберем, е в тълкуването на писанията на Елън Уайт доколко е важно да я познаваме като личност и как тя е ползвала други източници в писанията си.
1. Необходимост от познаване на Елън Уайт като личност.
Начинът на тълкуване на Библията зависи от разбирането ни за начина, по който авторите й (пророците) са получавали вестите си. Всичко започва оттам. Тъй като това е много лично преживяване, само пророците са наясно, какво точно се случва с тях, когато върху тях слезе Святия Дух. И все пак в Писанието са дадени някои насоки по този въпрос:
„И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение на пророка на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух“ (2 Петр. 1:20, 21).
От тези стихове научаваме, че Библията има божествен авторитет и че пророците (авторите на Библията) са били под специално въздействие, когато са писали – те са били „движени от Святия Дух“. Но в какъв смисъл пророците са движени от Божия Дух? Означава ли това, че Святият Дух е диктувал на пророците, какво да напишат? Има само един текст, който говори нещо за вдъхновението за пророците:
„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2 Тим. 3:16).
Тук думата „боговдъхновено“ е превод на гръцката дума „теонустос“. Тя означава „вдъхнато от Бога“. Има се предвид това, което излиза от Бога, не това, което влиза в пророка. Божието слово излиза съвършено от Бога, но пророкът го приема като несъвършен човек. Това ще рече, че пророците получават вести чрез Божието вдъхновение, които разбират като ограничени човешки същества и които предават на другите хора по свой начин. Индивидуалността на пророка не се губи в този процес на приемане и предаване на Божиите вести. Той ги изразява така, както на него му е възможно, според собствения си речник, опит, темперамент, образование и дори интелигентност. Затова и откриваме различни литературни стилове в Библията.
Запазващата се индивидуалност на пророка обаче повишава очакванията към него. Явява се нуждата той да бъде осветена личност. Както вече казахме, той не предава вести продиктувани от Бога дума по дума. Ако това не беше така, освещението нямаше да е необходимо условие, защото при записването и предаването на продиктувана вест мисловният процес и характерът на вестителя не играят почти никаква роля. Щом като при един случай Господ си послужил с магаре, за да комуникира с човек (Числа 22:28-30), значи изискванията за пророк, който предава продиктуваните му от Бога думи, не могат да са големи. Но тъй като пророкът е мисловно вдъхновен и индивидуалността му и дори неговите несъвършенства се запазват в този процес, освещението на вестителя се превръща в много важно условие за разбиране и предаване на Божиите вести. Това не значи, че пророкът трябва да е станал съвършен, преди да получи първата си вест, а че желанието за изпълнение на Божията воля и уподобяването на Христос трябва да са налични. Нормално е да се очаква самият пророк да израства в разбирането си за Бога и в усъвършенстването на характера си.
Запазването на индивидуалността на пророка в приемането и предаването на Божиите вести и наличната от това нужда от освещение, се превръща и в един от белезите за разпознаването, дали дадена вест е от Бога (прочетете статията Защо вярвам, че Елън Уайт е Божий пророк?). Макар и да не може да се очаква, че пророкът ще е свръх човек и безупречно съвършен, една последователност във верския му живот – нелицемерна набожност, дълбока вяра, припокриване между думи и дела – се превръща в основен тест за истинността на вестите му (Матей 7:15-20).
Щом като индивидуалността, включително и несъвършенствата на пророците биват запазени в целия процес на комуникация с Бога и се отразяват на предаването на небесните вести на хората, значи едно познаване на библейските автори като личности ще бъде много полезно в разбирането на техните вести. Колкото по-добре познаваме пророците и условията, в които са живели, толкова по-добре ще разбираме вестите им. Представата ни за личността им ще се изгради не само от изследването на написаното от тях, но и от други достоверни източници.
За някои от библейските автори знаем малко. Например пророк Авдий е написал една съвсем кратка книга и освен, че е юдеин, почти нищо не можем да кажем за него като личност. Докато за други автори (Мойсей, апостол Павел) разполагаме с огромно количество информация както от техните книги, така и от други библейски автори и дори извънбиблейски източници. Така че познаването на характера, темперамента, възпитанието, потеклото и т.н. на библейския автор е от изключително значение за разбирането на неговата опитност с Бога и на вестите му.
По същия начин стоят нещата и с Елън Уайт. Тъй като вдъхновението, което е имала, е същото като на другите пророци (мисловно, невербално) и нейната индивидуалност се запазва в предаването на вестите й, за да бъдат разбрани те – както ранните, така и по-късните й вести – е нужно доброто й познаване като личност. И точно тук имаме голямо предимство, защото като автор със седемдесет години служба на три континента от средата на XIX век до началото на XX век, ние разполагаме с огромно количество написан от нея материал във формата на писма, дневници, интервюта, проповеди, ръкописи, статии и книги. Освен това имаме и изключително много свидетелства от страна на нейни съвременници – хиляди хора, които са получавали писма с вести от нея, които са я наблюдавали, как проповядва, как служи, как живее. Техните думи не само ни уверяват в благочестивия живот на г-жа Уайт и истинността на вестите й, но и ни помагат да разбираме по-добре, какво е провокирало дадена нейна вест и какво точно е имала предвид. Това е едно безценно указание в тълкуването на писанията й.
Тъй като Елън Уайт не е обикновен автор, тълкуването на вестите й без познаването й като личност може да се окаже сериозен недостатък и да доведе до крайни интерпретации, което няма как да послужи за благословение на читателя. Имаме много информация относно нея и нейния живот, така че всеки сериозен изследовател на творчеството й ще се запознае с нея. Един пропуск в тази връзка винаги ще е равнозначен на погрешно интерпретиране и прилагане на вестите й днес.
2. Разбиране на начина, по който Елън Уайт е ползвала други източници.
Вдъхновението на пророка е сложен процес. Дори и да приемем библейската позиция по въпроса – че пророците са мисловно вдъхновени, а не по думи, пак е възможно да останем с ограничен възглед по този въпрос. Когато става дума за получаване на вести от Бога, най-първата и естествена асоциация, която се поражда в умовете ни е, че пророкът получава видение. Да, съгласни сме, че той изразява вестта на видението по свой начин, но все пак всичко е започнало с някакво видение или сън. Работата е там, че вдъхновението на пророка изобщо не се ограничава само до видения. То може да се изрази в едно специално ръководство в събирането на важна информация, както е било при евангелист Лука (Лука 1:1-4) или пък в предаване на личен опит, както се е случвало с апостол Павел (голямата част от 1 Коринтяни). Затова в теологията се използват различни термини, прави се разлика между откровение и вдъхновение и т.н. За нас важното е да запомним, че когато говорим за вдъхновение на пророка, никога не бива да свеждаме нещата само до получаване на видения. Има и други начини, чрез които се проявява вдъхновението от Бога.
Това, че вдъхновението на пророка може да бъде свързано с проучване на наличната информация по даден въпрос и подбор и подреждане на най-достоверната част от нея, не означава, че той не може да я изрази със свои думи. Но по-интересно е да се разбере, дали е възможно пророкът да се позовава на съществуващи вече писания на някакъв автор. Независимо дали получава вестта си само от една специална комуникация с Бога или вдъхновението го ръководи да събира налична вече информация, възможно ли е в изразяването си пророкът да използва съществуващи вече писания на друг автор? Разбира се, че може. Фактът, че вестта не се диктува на пророка и той трябва да намери най-подходящия словесен израз, за да я предостави на хората, допуска възможността той да ползва готови вече текстове, които изразяват добре това, което иска да каже. Имаме безброй примери в Библията за подобно заемане от други автори. Например авторите на книгите на Царете и Летописите са ползвали информация от източници, които често цитират. Понякога ползват информация от други старозаветни книги, без дори да ги цитират (срв. 4 Царе 19:1, 2 с Исая 37:1, 2 и 1 Лет. 10:1-3 с 1 Царе 31:1-3).
Вдъхновените автори обаче не се ограничават само със заемане от творчеството на други боговдъхновени автори. В Новия завет имаме много случаи на заемане от извънбиблейски източници като Мъдрост Соломонова (при Римл. 1:20-31; 9:20-22), Първа книга на Енох (при части от Римляни, 2 Коринтяни, Ефесяни, Колосяни, Откровението и др.), Еврейския таргум (при 1 Кор. 10:1-4 и 2 Тим. 3:8) и Свидетелства на дванадесетте патриарха. Макар и авторите на тези източници да не са вдъхновени от Бога, те предават някаква истина по много добър начин и затова боговдъхновените автори на Библията не са се притеснявали да заемат от тях. В стремежа си да предадат по-красиво и удобно небесните вести пророците свободно са използвали готови вече словесни конструкции и от небоговдъхновени автори. Разбира се, това не превръща ползваните източници в боговдъхновени, а само ползваният от тях материал в рамките на книгата на боговдъхновения автор.
Интересното е, че вдъхновените от Бога автори не са си правили труда да цитират, откъде са ползвали даден материал. Изглежда те са вярвали, че „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините“ (Яков 1:17) и това, че получателите на вестите им ще се сетят, откъде е ползваният материал, защото това са били познати за първите им читатели литературни произведения.
Ако познаваме сложната динамика на боговдъхновението на пророците – не само това, че то не се проявява единствено в получаване на видения, но и признаване свободата на пророците да ползват други източници в изразяването на вестите си – няма да имаме проблем с разбирането на творчеството на Елън Уайт. Защото и тя е ползвала други източници и никога не го е криела. За някои обаче това е несъвместимо с божественото вдъхновение и доказателство за измама. Ако тези обвинения са верни, значи ще трябва да приемем, че големи части от Библията са не само невдъхновени, но и плод на умишлена измама от страна на техните автори. Подобен възглед се гради на приемането, че пророците са вдъхновени вербално, което вече доказахме, че не е истина. Също както библейските автори и Елън Уайт е ползвала понякога готови вече литературни текстове и конструкции, за да предаде по-удобно, красиво и убедително вестите, които е получавала от Бога. Самата тя казва:
„След като Божият Дух ми разкри велики истини на Своето Слово и сцени от миналото и бъдещето, бе ми наредено да запозная и другите с тях, да проследя историята на великата борба в миналото и да я представя така, че да освети стремително връхлитащите бъдещи събития. Предвид тази цел аз се постарах да подбера и така да групирам събития от историята на църквата, че да проследя постепенното разкриване на великите основни истини, които са били давани на света в различни периоди, предизвиквали са гнева на Сатана и омразата на обичащата света църква, но са били поддържани от свидетелството на тези, които ‘не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт'“ („Великата борба“, с. 11).
Според Елън Уайт в творчеството на много автори има ценни лъчи на истина и тя не се е притеснявала да ги ползва, за да предаде по-добре вестите си. В същото въведение на книгата си „Великата борба“ тя описва начина, по който е използвала написаното от историците:
„Великите събития отбелязали напредъка на реформата в миналите векове, са въпроси на историята, добре познати и всеобщо признати от протестантския свят. Това са факти, които никой не може да отрече. Представила съм тази история кратко, в съответствие с обема на книгата, който по необходимост трябва да се спазва, като фактите са представени сбито дотолкова, че да се разбират правилно. В някои случаи когато историкът е подредил събитията с цел да представи разглежданата тема не многословно, но ясно и изчерпателно или е обобщил подробностите по подходящ начин, в тези случаи думите му са цитирани. Но в други случаи източникът не е посочен, тъй като с цитатите не се цели да се представи авторът им като авторитет, а защото неговото изказване предлага готово, убедително изложение по дадения въпрос. Когато са описвани животът и възгледите на осъществителите на реформата в наши дни, техните публикувани творби са използвани по същия начин“ („Великата борба“, с. 11).
Тук Елън Уайт обяснява, в кои случаи цитира даден автор и в кои – даден материал е ползван без посочване на името на автора, т.е. в кои тя използва литературно заимстване (прочетете статията Плагиат ли е Елън Уайт?). Нейните съображения са ограниченото място и изчерпателността на ползвания автор по дадения въпрос. Тя разчита на това, че става дума за добре познати на всички факти от историята.
Във въведението към книгата „Великата борба“ Елън Уайт сама обяснява, защо и как ползва други източници в книгите си. Тя не е правила нищо по-различно от това, което библейските автори са правили.
3. Различаване между свято и обикновено в писанията на Елън Уайт.
Друг важен въпрос, който изниква при разглеждането на вдъхновеността на пророците, е дали абсолютно всичко, което откриваме в книгите им като информация, представлява небесна вест. Например как трябва да разбираме следните наставления на апостол Павел към Тимотей:
„Постарай се да дойдеш скоро при мене… Когато дойдеш, донеси наметалото, което съм оставил в Троада при Карп, и книгите, а особено пергаментите“ (2 Тим. 4:9, 13).
Тук Павел иска Тимотей да отиде по-скоро при него и при отиването си да му донесе наметалото и книгите му. Тъй като тези заръки на Павел са част от неговото боговдъхновено писмо към Тимотей, трябва ли в тях да откриваме някакви специални небесни вести с приложение за нас днес?
Очевидно пророците могат да смесят обикновената, ежедневна информация с божествените вести, които получават. Това, което трябва да направим, е да се опитаме да ги разграничим. В случая с цитирания текст не можем да видим в наметалото на Павел или в книгите му някакво специално значение или символика, а единствено това, че заедно с безценните вдъхновени от Бога съвети към Тимотей (и към нас) върви и обикновена информация, зад която не можем търсим някакво авторитетно поучение.
Същото може да бъде открито и в писанията на Елън Уайт. Макар и съвсем малък процент от публикуваните й писанията да се занимават с подобни ежедневни въпроси, такива все пак могат да бъдат открити и от изследователя се очаква, че ще успее да ги разграничи от дадените от небето вести носещи специални поуки. В тази връзка г-жа Уайт казва:
„Има моменти, когато трябва да бъдат изложени обикновени неща, обикновени мисли трябва да занимаят ума, обикновени писма трябва да бъдат написани и такава информация трябва да бъде дадена и която да бъде предадена от един работник на друг. Такива думи, такава информация не са дадени под специалното вдъхновение на Божия Дух. Понякога се задават въпроси, които изобщо не са свързани с религията и на тези въпроси трябва да се отговори. Помежду си говорим за къщи и земи, за сделки, които трябва да се направят и местоположения за нашите институции, техните предимства и недостатъци“ („Избрани вести“, т. 1, с. 39).
От изследователя на писанията на Елън Уайт се очаква, че ще може да разграничи обикновеното, което понякога по необходимост присъства в тях, от святото. В статията Елън Уайт и историческите дати разглеждаме случай, при който в нейно писмо е имало информация от такъв тип, за която никога не се е претендирало, че е получена по откровение. Неразбирането на въпроса за боговдъхновението и неправенето на разлика между свято и обикновено е довело някой до съмнение и затова г-жа Уайт е трябвало да внесе разяснение:
„Информация във връзка с броя на стаите в санаториума ‘Парадайз Валей’ беше дадена не като откровение от Бога, а само като човешко мнение. Никога не ми е бил откриван точният брой на стаите, в който и да е от нашите санаториуми; нещата, които съм научавала по тези въпроси, съм ги научавала чрез запитване на тези, които би трябвало да ги знаят… Смесването на святото с обикновеното е голяма грешка. В една тенденция да се прави това можем да видим работата на врага да унищожава души“ („Избрани вести“, т. 1, с. 38).
Тъй като пророците комуникират с другите хора и по съвсем обикновени въпроси, изследователят трябва да ги разграничава от вестите с божествен произход. Затова когато Елън Уайт говори за времето, списъка за пазаруване, градината или внуците си, трябва да се разбира, че тук тя говори за обикновени неща от живота. Но рано или късно в писанието си тя ще насочи мисълта на читателите си към техните духовни нужди. Това ще бъде ясен сигнал за читателя, че тя вече преминава към вест, която е над обикновените неща от ежедневието. Изследователят на творчеството й ще има предвид, че понякога е възможно тя да засегне въпроси от ежедневието и няма да търси в тях специално божествено вдъхновение и приложение.
Прочетете и статията Тълкуване на писанията на Елън Уайт – V, където заедно с други правила подчертаваме и важността от разграничаването на принцип от норма в писанията на Елън Уайт.
Някои от другите правила, с които трябва да се съобразяваме в изследването на писанията на Елън Уайт, са познаването й като личност, разбиране на начина, по който е ползвала други източници и различаване между свято и обикновено в писанията й.