Една от основните причини за конфликтите между хората и увеличаване на напрежението е неспособността ни да разбираме, какво казва другия. Можем да говорим един и същи език и все пак да има толкова много смущения в комуникацията ни, че в крайна сметка може да се стигне до положение, когато никой никого не разбира. Не че разбирателството помежду ни е напълно невъзможно. Просто има нещо, което изключително много пречи – склонността на всички ни да чуваме само това, което искаме. Повече или по-малко всички имаме тази склонност. И това превръща общуването ни с другите в непрекъснат цикъл на неразбиране, гняв, обвинение, уточнение, срам, охладняване…
Можем ли да очакваме, че ако тази ни склонност за филтриране на информацията, която толкова пречи в общуването ни с другите хора, изведнъж ще изчезне, когато започнем да четем Библията? Не. Сигурно няма да я потискаме и когато четем писанията на Елън Уайт. Това е и една от основните причини Елън Уайт да бъде повсеместно неразбирана. Не само нейните критици, но и не малко от вярващите, които твърдят, че приемат Елън Уайт за пророк, имат проблем с разбирането на вестите й. Ето защо е важно да изясним някои основни правила, с които трябва да се съобразяваме, когато четем написаното от нея. Също както при изследването на Свещеното писание, трябва да разбираме правилно и безпристрастно, какво казва Елън Уайт, а не да я правим да казва това, което ние искаме. Толкова идеи са били приписвани, че идват от Елън Уайт, зад които тя изобщо не е заставала. Нямаме никакво право да нагаждаме написаното от нея така, че да доказва теориите ни.
В няколко статии ще разгледаме важни правила, които трябва да имаме предвид, когато изследваме творчеството на Елън Уайт. В основата на всичко обаче трябва да стои нашето желание да разберем, какви точно са вестите й, как да ги приложим за нашия живот днес и да се постараем да не виждаме в тях само това, което ни се иска. За целта ще правим нужните аналогии с правилата за тълкуването на Библията.
И така, кои са някои от правилата, с които трябва да се съобразяваме при тълкуването на писанията на Елън Уайт?
1. Съобразяване с предназначението на писанията на Елън Уайт.
Едно от най-слабите места на теориите целящи да намерят противоречия в Библията и да отхвърлят нейната боговдъхновеност, е неспособността на коментаторите да разберат, какво точно е предназначението й. Тъй като тя съдържа информация от всякакъв тип – биографии, история, географски местности и какво ли още не – не малко изследователи са склонни да поставят някои нейни изказвания в положение, което те никога не са имали и по този начин да поставят под съмнение нейната достоверност.
Например описанието на един астрономичен феномен в книгата Исус Навин се приема от критиците на Библията като потвърждение, че тя има погрешно разбиране за движението на слънцето и планетите:
„Тогава Исус се обърна към Господа – в деня, когато Господ предаде аморейците на израилтяните, и каза в присъствието на целия Израил: Спри, слънце, над Гаваон и ти, луна, над долината Еалон. И слънцето застана на място и луната се спря, докато народът отмъщаваше на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден. Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да послуша така човешки глас; защото Господ воюваше за Израил“ (Ис. Нав. 10:12-14).
Според критиците на Библията този текст твърди, че не само луната, но и слънцето се движи около земята, което означава, че тя застава зад погрешен факт. Само че тук Писанието няма за цел да предаде урок по космология. Този текст подчертава Божията намеса в побеждаването на враговете на Израил като описва създадения от Бога природен феномен от човешка гледна точка. Именно това е неговата вест, а не предаване на астрономични познания, защото Библията не е учебник по астрономия.
Наистина много често срещана грешка е да се вижда в библейските текстове нещо, което не представлява тяхната цел и вест. Така се пропуска да се разбере предназначението на Библията – да разкрие Бога и Неговия план за спасението на човека. По същия начин стоят нещата и с писанията на Елън Уайт. Много от недоразуменията около тях произхождат от пренебрегване на тяхното предназначение и цел. За предназначението им самата тя казва:
„Вие не сте запознати с Писанията. Ако бяхте изследвали Божието слово с желание да достигнете библейския стандарт и да се доближите до християнското съвършенство, нямаше да се нуждаете от свидетелствата… Божията цел е да ви предупреди, укори, съветва чрез дадените свидетелства и да впечатли умовете ви с важността на истината на Неговото слово. Писаните свидетелства нямат за цел да дадат нова светлина, а ярко да отпечатат върху сърцето истините на вдъхновението, които вече са били открити. Дългът на човека към Бога и към неговия ближен е ясно посочен в Божието слово, но много малко от вас са покорни на дадената светлина. Не е дадена допълнителна светлина, но чрез свидетелствата Бог е опростил дадените вече велики истини и ги е дал по Неговия избран начин на народа да го събуди и да впечатли с тях ума, така че никой да няма извинение“ („Свидетелства към църквата“, т. 5, с. 664, 665).
Целта на написаното от Елън Уайт е да направи Библията по-достъпна, като причината за това не е, понеже Библията е неразбираема, а защото не се изучава. Стремежът на Елън Уайт е бил да предаде лесно разбираемо това, за което Библията говори, така че дори и не особено заинтересованите в изследването й да я разберат. Значи крайната цел на писанията на г-жа Уайт е да събуди в читателите й интерес към Словото и да ги подтикне да отидат до него (за повече информация по въпроса прочетете статията Писанията на Елън Уайт и Библията). Това не означава, че трябва да изследваме Библията през писанията на Елън Уайт, а всъщност точно обратното – трябва да изследваме писанията на Елън Уайт през призмата на Библията, защото тя е крайната им цел. Това е изключително важно да се разбере. Писанията на Елън Уайт изпълняват предназначението си, когато доведат читателя до по-задълбочено изследване на Библията. Това също ще рече, че ако някой чете предимно написаното от Елън Уайт и по-малко или изобщо не чете Библията, значи не ползва писанията й по правилния начин. При такъв изследовател нейните писания не само няма да постигнат предназначението си, но дори ще имат обратен ефект.
Също така когато една теория за християнския живот, църквата, църковната мисия или тълкуване на пророчествата бива изградена предимно от цитати от Елън Уайт, значи се е извършило пренебрегване на основното предназначение на тези писания и съвсем естествено ще се получи така, че в крайна сметка Елън Уайт да противоречи на Библията. Но тук причината е некоректното ползване на писанията й, а не че те в действителност противоречат на Библията.
Разбирането на предназначението на писанията на Елън Уайт е толкова важно, че всички правила в изследването им, начинът, по който ще ги ползваме и ще се позоваваме на тях изхождат именно оттук – от тяхната цел.
2. Съобразяване със специфичността на боговдъхновението на Елън Уайт.
След като знаем, каква е истинската цел на Свещеното писание – да разкрие Бога и Неговия план за спасението на човека – трябва да си изясним въпроса за боговдъхновеността на пророците – дали нейните автори са предавали вестите от Бога дума по дума (дали те са били Негови писалки) или са предавали тези вести по свой начин (дали са били Божии писатели). Това е изключително важен момент за разбиране, защото от позицията ни по този въпрос зависи, как ще тълкуваме Библията и дали ще трябва да я приемем като книга пълна с нерешими противоречия или като едно разнообразно, хармонично цяло фокусирано в предаването на определена вест. Защото ако приемем, че Писанието е вдъхновено дума по дума, изпадаме в нелекото положение да обясним противоречията изникващи от тази позиция. Стоящото зад тази идея очакване е, че така ще се елиминира възможността от човешка грешка и Словото ще достигне безпогрешно до човека. Проблемът е, че вместо да премахне грешките, тази теория създава много повече такива. Тя просто не може да обясни убедително наличието на несъответствия и грешки в Писанието. От друга страна приемането, че пророците не са били вдъхновени дума по дума и че в собствения си изказ в предаването на вестите са запазили своята индивидуалност и несъвършенство, води до фокусиране върху вестите на пророците независимо от несъвършенството на изказа им. Наличието на дребни разминавания не ограбва от величието на предадената вест. Нямаме никакъв шанс да разберем правилно и балансирано Библията, ако не приемем, че нейните автори не са били вдъхновени по думи, когато са писали. Адвентистите от седмия ден приемат именно тази теория за вдъхновението на Писанието (прочетете статията Елън Уайт и историческите дати).
И тук нещата с писанията на Елън Уайт са аналогични. След като вече знаем, какво точно е мястото им по отношение на Библията, сега трябва да се съобразим със специфичността на боговдъхновението на г-жа Уайт. Тя е също толкова вдъхновена, колкото и библейските автори. И също както тях тя не е вдъхновена по думи и нейното несъвършенство не се изгубва при изказа й. Това е особено важно да се знае, защото определя, с какви очаквания трябва да отиваме към нейните писания. В тази връзка тя казва:
„По отношение на непогрешимостта – никога не съм претендирала за такава. Само Бог е непогрешим“ („Избрани вести“, т. 1, с. 37).
Синът й, Уили Уайт, казва:
„Майка ми никога не е претендирала за вербално вдъхновение, нито съм открил баща ми, старейшината Бейтс, Андрюз, Смит или Уоганър да твърдят такова нещо. Ако е имало вербално вдъхновение в писането на ръкописите й, защо тя би се занимавала с добавяне и адаптиране? Факт е, че майка ми често взимаше един от ръкописите си, внимателно го препрочиташе и го допълваше, с което развиваше мисълта си“ („Избрани вести“, т. 3, с. 437).
Тук е необходимо да се разбере, как тя е получавала вестите си относно Великата борба. Това са били панорамни видения, в които на Елън Уайт й са били разкривани само основните моменти от борбата. Всички останало тя е допълвала от наличните й исторически източници, които не винаги са били достатъчно прецизни. Точно така, тя е била зависима от източниците си, което е напълно приемливо за един боговдъхновен автор, който не е вдъхновен по думи. Поради това тя не е прецизна във всеки детайл, дата или цифра и затова написаното от нея не трябва да бъде ползвано за историческа сверка. Уили Уайт казва за Елън Уайт следното:
„По отношение на писанията на майка ми, тя никога не е искала нашите братя да ги ползват като авторитет за дати или исторически детайли“ (Джери Алън Мун, У. С. Уайт, Елън Г. Уайт, „Връзката между пророка и нейния син“, с. 431, 432).
Целта на историческите факти в писанията на Елън Уайт не е да ги разкрие с абсолютна точност, а да обясни разбираемо по-голямата картина, която стои отвъд историята – Великата борба между Христос и Сатана. Затова дори и с някои неточности по отношение на факти нейната вест остава ясна и непроменена – което е най-важното.
В тази връзка е важно да се има предвид и че много често езикът, който Елън Уайт използва, за да опише някои от виденията си, е езикът на съществуващо вече в Библията пророчество. Създадената връзка между нейното и библейското пророчество подсказва, как трябва да бъде тълкувано нейното – така както разбираме библейското.
3. Изследване на писанията на Елън Уайт в оригинал.
Основно правило в тълкуването на Библията, е че тя трябва да бъде изследвана в оригинал. Всеки превод осакатява и затова трябва да прибягваме до оригиналния език на свещените текстове, за да разберем по-точно вестите на авторите им. Днес познанието върху оригиналните езици на Библията е стигнало до големи висоти и това помага изключително много за по-доброто разбиране на вестите на пророците. Затова сериозното изследване на библейските текстове винаги минава през разбирането на оригиналния език.
И тук нещата с писанията на Елън Уайт стоят по същия начин. Винаги, когато има възможност, те трябва да се четат в оригинал. Тъй като става дума за английски език – най-популярният за изучаване език в света, четенето в оригинал на Елън Уайт е достъпно за много хора. А тези, които не могат, е добре да търсят информация за точността на превода на нейните текстове, преди да направят окончателните си изводи относно тълкуването им.
Разбира се, трябва да се отчита факта, че английският на Елън Уайт не е съвременният английски. През годините някои думи са изменили значението си, което трябва да се има предвид. Например Елън Уайт пише:
„Най-приятната (англ. „nicest“) работа, която някога може да бъде извършена от мъже и жени, е да се занимават с младежки умове“ („Съвети към родители, учители и ученици“, с. 73).
Използваната тук от с. Уайт дума е „nice“ – „nicest“, която днес превеждаме най-вече като „мил“, „приятен“, „симпатичен“, „любезен“. Гледано през призмата на съвременния английски това изказване изглежда малко объркващо (както е в горния превод). Само че през XIX век тази дума често е била използвана със значението „точен в изискванията или стандартите“, „изискващ голяма прецизност и деликатност“. Всъщност тази дума дори и днес може да има и да се използва с подобно значение, но най-популярната й употреба е свързана именно с нещо мило и приятно. Ако нямаме предвид промяната на значението й през годините, бихме разбрали свидетелството й по този въпрос по съвсем различен от целения начин. На друго място в същата връзка Елън Уайт пише:
„Тази работа е най-деликатната и прецизна (англ. „nicest“), най-трудната (англ. „most difficult“) работа, която някога е била поверявана на човешки същества“ („Възпитание“, с. 292).
При този текст думата „nicest“ е придружена от израза „най-трудната“ и помага да се разбере значението на „nice“, с което Елън Уайт я използва. „Най-деликатната и прецизна“ работа е по-точният й превод, както е в този текст. Така вече разбирането на Елън Уайт за възпитанието на младите става по-ясно – тя го приема като отговорна, сериозна и деликатна работа, с която човешките същества са натоварени.
Виждаме, как думите могат да променят значението си през годините и това трябва да се има предвид в четенето на писанията на Елън Уайт.
И все пак, макар и остарял английският, който Елън Уайт е говорила, е достатъчно разбираем, а поради факта, че той е най-популярният език в света, броят на хората, които могат да се възползват от оригинала на писанията й става много голям.
С превеждането на много от книгите на Елън Уайт на български се е свършила великолепна работа досега, но трябва да се има предвид и това, че този превод не е винаги достатъчно прецизен и може да направи Елън Уайт да каже нещо съвсем различно от това, което е искала да каже. За съжаление, това наистина се случва и то във връзка с нейни изказвания по много важни въпроси. Така че сериозното изследване на творчеството на Елън Уайт неминуемо ще мине през оригинала на нейните писания. Те са достъпни за всички на този уеб сайт.
За да разберете важността на литературния и културния контекст в тълкуването на писанията на Елън Уайт, прочетете статията Тълкуване на писанията на Елън Уайт – II.
Някои от правилата в тълкуването на писанията на Елън Уайт, които трябва да придружават искреното ни желание да ги разберем, са: съобразяване с предназначението им, изследването им в оригинал и съобразяването със специфичността на боговдъхновението на Елън Уайт.