Добро нещо ли е общата култура? Естествено. Върши ли обаче тя работа, когато става дума за разпознаване на Божия пророк? Не. Не е достатъчно да имаш добра обща култура, за да вземеш становище относно автентичния Божий пророк. За това се изисква много повече.
Първо, трябва да оставиш настрана някои механично направени предположения. Например това, че щом като някой е пророк, значи той непременно трябва да прави предсказания, които да се изпълняват. Не че е съвсем неправилно, но това очакване просто приравнява пророка с гадателя. И ако се окаже, че Божият пророк е нещо много повече от това, ще го пропуснем и ще започнем да търсим в не съвсем правилна посока. Значи някои натрупани с времето предположения трябва да бъдат оставени настрана.
Второ, обръщайки гръб на собствените ни очаквания за Божиите пророци трябва да разберем, какво самият Бог е казал за тях, че ги прави автентични. Така за тестването на истинността на даден пророк може да се наложи да приложим критерии, за които изобщо да не сме предполагали, че са необходими. Именно за това общата култура не е достатъчна. Нужно е да оставим Библията да ни разясни, по какво да разпознаем един автентичен пророк от един лъжепророк.
През последните 175 години една жена е била подлагана на такава проверка, сигурно повече от кой да е било пророк в човешката история. Това е Елън Г. Уайт (1827-1915) – една много посветена на Бога жена, за която адвентистите от седмия ден са убедени, че е притежавала дарът на пророчеството и чиито писания продължават и до днес да носят утеха, ръководство и насърчение на църквата. Дали обаче Елън Уайт е била автентичен Божий пророк? Според много неадвентисти или бивши адвентисти – не, тя не е била пророк. Не малко са склонни да признаят нейната богобоязливост, но Божий пророк – това е доста пресилено.
Тъй като въпросите, по които Елън Уайт е писала и влиянието, което е оказала върху Църквата на адвентистите от седмия ден, са много сериозни, си струва да я подложим на проверка – вписва ли се тя в изискванията за пророк според Свещеното писание или не. Единственият начин да разберем, дали е притежавала дарът на пророчеството, е да я съпоставим с пророците, за които сме съгласни, че са Божии. Това са библейските пророци. Ако у Елън Уайт се срещат същите характеристики, които откриваме у библейските пророци, значи тя също би трябвало да бъде наречена пророк и да вярваме в това, което е говорила и писала, защото го е правила от Божието име. Но ако установим, че тя не се вписва в изискванията за автентичен пророк, ще трябва да я обявим за лъжепророк и да избягваме писанията й. Тук възможностите са само две.
Всеки Божий пророк е феномен и нещо уникално само за себе си. Разбира се, автентичните пророци имат и някои общи характеристики. Едно обстойно разглеждане на тези характеристики обаче не може да се побере в рамките на една статия. Затова тук ще се спрем само на тези основни особености на истинските пророци, които в своята съвкупност не могат да бъдат фалшифицирани от Сатана. С други думи, ще разгледаме само минимумът от характеристики, които в своята съвкупност със сигурност не могат да бъдат намерени в лъжепророците, но са задължителни за автентичните пророци и ще видим, дали те могат да бъдат открити в живота и служенето на Елън Уайт.
1. Хармония с Божието слово и закона.
Първият от задължителните белези на Божия пророк според Свещеното писание, който можем да посочим, е необходимостта вестите му да са в хармония с Божието слово:
„Търсете в закона и в свидетелството. Ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях“ (Исая 8:20 – ЦП).
Щом като един пророк е вдъхновен от Святия Дух, няма как да противоречи на Свещеното писание, защото то е вдъхновено от същия Дух, а Той не си противоречи. Това е повече от логично. Божият пророк издига авторитета на Библията и говори в хармония с нея. Едва ли има неин изследовател, който да не се съгласи с тази характеристика на Божиите пророци.
Разбира се, това също означава, че за да можем да преценим, дали някой е истински пророк, трябва да познаваме Писанието добре. Иначе как ще разберем, дали той говори в съответствие с него? За съжаление много хора взимат становище относно това, дали някой е пророк или не, без да познават Библията, чрез която да го изпитат. Това прави разпознаването на Божия пророк или разобличаването на лъжливия невъзможно. Затова тук посветеното изучаване на Свещеното писание е от голямо значение.
Освен това според горецитирания стих службата на Божия пророк е свързана и със закона – пояснява го и изобличава за нарушението му. Странното е, че когато в наши дни се преценява, кой е пророк и кой – не, често се забравя, че една от най-важните функции на Божия пророк винаги е била да издига святия закон на Бога като стандарт за живот. (Относно непроменимостта на Божия морален закон прочетете статията Променим ли е моралният закон на Бога?) Според Библията пророческата дарба издига важността на спазването на закона:
„Където няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен“ (Пр. 29:18).
Липсата на пророческата дарба е тясно свързана с нарушаването на Божия закон:
„Портите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ; царят и първенците ѝ са между езичниците, където закона го няма; и пророците ѝ не получават видение от Господа“ (Плач. Ерем. 2:9).
Божият пророк винаги ще утвърждава авторитета на Бога и Неговия закон. И обратното. Забележете връзката между лъжепророците и нарушаването на Божия закон в следните стихове:
„И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее“ (Матей 24:11, 12).
Лъжепророците функционират там, където Божият закон не се почита и влиянието им в крайна сметка води до нарушаването му. Но автентичният Божий пророк никога не би твърдял, че законът на Всевишния е вече невалиден. Това е нещо, което лъжепророкът би поучавал. Истинският пророк ще насърчава хората със смирение и вяра да отиват пред престола на благодатта, за да получат нови сърца, които с наслада да спазват закона – изразът на Божията воля и характер (Пс. 40:8).
Дали Елън Уайт отговаря на този критерий?
Всички писания на Елън Уайт изобилстват с библейски текстове, които често са придружени с подробни изложения. Тя не само не противоречи на Свещеното писание, но го и издига като върховен авторитет за вяра. Тя прави това още в първата си книга публикувана през 1851 г.:
„Препоръчвам ти, скъпи читателю, Божието слово като правило за твоята вяра и практика. От това Слово ние ще бъдем съдени“ („Християнската опитност и възгледи на Елън Г. Уайт“, с. 64).
Елън Уайт никога не изменила на това си схващане. Много години по-късно тя написала:
„В Своето Слово Бог е дал на хората познание необходимо за спасението. Свещените писания трябва да бъдат приети като авторитетно, безпогрешно откровение на Неговата воля. Те са стандарт за характера, те разкриват ученията и представляват тест за живота“ („Великата борба“, с. 7).
Това е само една от причините хората, които четат нейните книги, да имат засилен интерес към изучаването на Свещеното писание.
Разбира се, критиците на Елън Уайт твърдят, че тя противоречи в определени точки на Библията. Дали това е така или не, сме го разгледали в статията Противоречи ли Елън Уайт на Библията?, а какво точно е мястото на писанията й спрямо Библията – в статията Писанията на Елън Уайт и Библията.
Докато е признавала отпадането на церемониалния закон при смъртта на Христос, точно както библейските пророци Елън Уайт е вярвала във вечната валидност на Божия морален закон за всички вярващи. Ето само някои от нейните изказвания в тази връзка:
„Предписанията на Декалога са валидни за цялото човечество и бяха дадени за поучение и напътствие на всички. Десет правила – кратки, всеобхватни и авторитетни – обхващат дълга на човека към Бога и към неговия ближен. И всичките са основани върху великия, основен принцип на любовта. ‘Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум; и ближния си като себе си’ (Лука 10:27; Втор. 6:4, 5; Лев. 19:18). В десетте заповеди тези принципи са предадени в подробности и са приложими за човешките условия“ („Патриарси и пророци“, с. 305).
„Когато образът срещна оригинала в смъртта на Христос, жертвените приношения бяха преустановени. Церемониалният закон беше премахнат. Но чрез разпятието законът на десетте заповеди беше утвърден. Евангелието не отмени закона, нито отне дори една точка от неговите изисквания. Той все още изисква святост във всяко отношение. Той е ехото на Божия глас отправящ към всеки човек поканата: ‘Издигнете се! Бъдете святи'“ („Ривю енд Хералд“, 26.06.1900 г.).
„Но по отношение закона на десетте заповеди псалмистът казва: ‘Господи, Твоето слово е утвърдено на небето довека’ Пс. 119:89. А самият Христос казва: ‘Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона… Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне’ Матей 5:17, 18. Тук Той учи, че изискванията на Божия закон ще стоят, докато небесата и земята стоят… Докато смъртта на Спасителя сложи край на закона на образи и сенки, тя не отнема от задължението към моралния закон. Фактът, че беше необходимо Христос да умре, за да умилостиви нарушението на този закон, доказва, че той е неотменим“ („От вечността“, с. 255, 256).
Спасението става по благодат чрез вяра, без делата на закона, но единственият признак, по който може да се познае, дали някой е получил спасението, е животът в съгласие със святите принципи на Божия закон. Затова Елън Уайт винаги е адвокатствала в защита на десетте заповеди и тяхната непроменимост и валидност за всеки човек.
Да, Елън Уайт изпълнява прецизно първия критерий за автентичност на пророците и е в хармония с Божието слово и закона.
2. Издигане на Исус Христос.
Вторият от белезите на Божия пророк според Свещеното писание, който ще разгледаме, е необходимостта пророкът да издига Исус Христос и да Го поставя в центъра на цялото си служене:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойдѐ в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света“ (1 Йоан 4:1-3).
Божият пророк е христоцентричен. Неговата задача не е просто да каже нещо за небесните действителности или да предскаже бъдещи събития, но най-вече да насочи вниманието на хората към единствения Спасител – Исус Христос (Деян. 4:12). Исус трябва да е същината, центъра и сърцето на вестите на истинския пророк.
Също така Божият пророк трябва да изповядва библейското учение за въплъщението на Божия Син и всичко, което е свързано с него – Христовата божественост и предсъществуване, Неговото раждане от девица, истинското Му човешко естество, безгрешен живот, изкупителна жертва, възкресение, възнесение, посредническа служба и Второ идване.
Как този критерий се изпълнява в живота и творчеството на Елън Уайт?
Централната личност в писанията на г-жа Уайт винаги е била Исус Христос. Тя никога не е представяла някакъв друг път за достигане до спасението освен Христос. Ето някои произволни цитати илюстриращи добре мястото, което Исус заема в писанията й:
„Повдигни Мъжът от Голгота нагоре, високо и още по-високо! Силата е във възвисяването на Христовия кръст“ („Евангелизъм“, с. 187).
„Христос никога не трябва да напуска мислите ни… Исус – скъпоценният Спасител – дава увереност, подкрепа, сигурност и мир. Той разсейва съмненията ни, гаранция е за всяка надежда. Колко скъпоценна е мисълта, че можем да станем съучастници на божественото естество. Ние също можем да победим така, както победи и Христос. Исус е пълнотата на очакванията ни, музиката в песните ни, сянката на могъща скала в безводна земя. Той е живата вода за жадната душа, подслон всред бурята. Той е нашата правда, освещение и изкупление“ („Да Го позная“, с. 166).
Независимо от въпроса, който разглежда, целта на Елън Уайт винаги е била да доведе читателя до по-близка връзка с Исус Христос. Само човек напълно незапознат с писанията й би твърдял, че тя представя едно ново евангелие или че води хората да уповават за спасението си на добрите си дела.
Освен това разбирането на Елън Уайт по отношение естеството на Христос е напълно библейско. По изключително балансиран начин тя Го представя като Бог и човек едновременно като избягва подчертаването на едното естество пред другото. Отново някои произволни цитати в тази връзка:
„Преди почти две хиляди години в небето се чу с тайнствена важност глас от Божия трон: ‘Ето, ида!’ ‘Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло… Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже’ (Евр. 10:5-7). С тези думи се извести изпълнението на намерението скрито от вечни векове. Исус бе готов да посети нашия свят и да се въплъти в човешко тяло. Той каза: ‘Приготвил си Ми тяло.’ Ако се бе появил със славата, която имаше при Отец преди създаването на света, ние не бихме издържали светлината на присъствието Му. За да можем да Го гледаме и да не умрем, изявлението на славата Му бе закрито. Неговата божественост бе забулена с човешко естество – невидимата слава във видимия човешки образ… Христос влезе в контакт с човечеството чрез Своето човешко естество. Като Бог Той се хвана за Божия трон. Като Човешки Син ни даде пример за послушание, а като Божи Син ни дава сила за послушание… Чрез Своя живот и чрез смъртта Си Христос придоби дори нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели вечно Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, отколкото ако никога не бяхме съгрешили. Приемайки нашето естество Спасителят се свърза с човека с връзка, която никога не може да се разкъса. Той е свързан с нас през вечните векове. ‘Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син’ (Йоан 3:16). Той Го даде, не само за да понесе нашите грехове и да умре като наша жертва за нас; Той Го даде на падналото човечество. За да ни увери в неизменното Си намерение за мир, Бог даде Единородния Си Син да стане член на човешкото семейство и завинаги да запази човешкото си естество. Това е обещанието, че Бог ще изпълни Своето Слово. ‘Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му.’ Бог прие човешко естество в лицето на Своя Син и занесе това естество в най-висшето небе. ‘Човешкият Син’ споделя трона на всемира. ‘Човешкият Син’ ще бъде наричан ‘Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира’ (Исая 9:6). ‘АЗ СЪМ’ е Помирителят между Бога и човека положил ръка и на двамата. Този, Който е ‘свят, невинен, непорочен, отделен от грешните’, не се срамува да ни нарече Свои братя (Евр. 7:26; 2:11). Земното и небесното семейство се свързаха чрез Христос. Прославеният Христос е наш брат. Небето е съхранено в човечеството, а човекът е обгърнат в обятията на Безкрайната любов“ („Животът на Исус“, с. 23-25).
В своето служене и писания Елън Уайт непрекъснато издига Исус Христос и по този начин тя много точно покрива и този критерий за автентичност на пророка.
3. Изпълнение на направените пророчества.
Третият от белезите на Божия пророк според Свещеното писание, е необходимостта направените от него пророчества (вести отнасящи се до бъдещи събития) да се изпълняват:
„Но пророк, който дръзне да каже от Мое име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре. И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово Господ не е казал? – Когато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него“ (Втор. 18:20-22).
Голяма част от пророческите вести в Библията спадат към т.нар. „условни пророчества“. Това са пророчества, за които трябва да очакваме да се изпълнят точно както са казани, само ако са налични определени условия. Най-често те зависят от точно определена реакция на хората, към които са отправени. Ако нужните условия отсъстват, тези пророчества или не се изпълняват, или ще се изпълнят в по-различно време и по по-различен начин.
Горецитираният текст е много важен критерий за разпознаване на Божия пророк, но не касае този вид пророчества, а само онези предсказания, които не са обвързани с никакви условия – т.нар. „безусловни пророчества“. В Библията има много такива. (За повече информация по въпроса за условните и безусловните пророчества прочетете статиите Природата на пророчествата – I, Природата на пророчествата – II и Природата на пророчествата – III.)
Според горецитираният текст когато вестите на пророка не са обвързани с условност, неговите пророчества трябва да се сбъдват. Неизпълнението им е белег, че не Бог е вдъхновявал правещият ги. Бог знае всичко, знае и бъдещето, като че е настояще. Освен това Той не греши. Няма как да каже нещо относно бъдещето и то да не се изпълни. Това е една от важните точки, по които автентичният пророк може да бъде разпознат.
Изпълнява ли Елън Уайт и този критерий?
Когато става дума за предсказване на бъдещето, г-жа Уайт не е правила много предсказания. Това е по причина, че нейната роля е била по-различна от това да предсказва бъдещето. Повечето от пророчествата й са свързани с такива, които Писанието вече е дало. Също както библейските пророци, когато вестите й не съдържат възможността за взимане на едно или друго решение от страна на получателите им или някакви други условия, предсказанията й винаги се изпълняват. Някои от тях са все още в процес на изпълнение, но други вече са се изпълнили и затова можем да ги проверим.
Например Елън Уайт предсказала, че спиритизмът ще се превърне в световно явление и че дори ще навлезе в християнските среди. Тя дала това пророчество, когато той тъкмо се зародил в САЩ в средата на XIX век и като цяло бил възприеман като едно антихристиянско, локално явление. Никой не допускал, до какви размери ще се разрасне той. И все пак, това е вече факт, Елън Уайт била права.
Освен това пак в средата на XIX век – време, когато съществувала огромна бездна между протестанти и католици – Елън Уайт пророкувала, че протестантизмът ще се промени и ще стигне до близко сътрудничество с католицизма. Тази вест била абсурдна за съвременниците й заради явния антикатолизицъм, който съществувал в протестантските среди тогава. Но както виждаме, днес протестантизмът в целостта си е отхвърлил пророческото тълкуване на Реформацията и е разрушил много от бариерите съществували между него и католицизма. Макар и това пророчество на Елън Уайт да е изглеждало напълно абсурдно по нейното време, днес установяваме, че то се изпълнява точно така, както тя е казала.
Други пророчества на Елън Уайт са свързани с отделни личности или клонове от делото на църквата и т.н. Но дотолкова, доколкото пророчествата й не са обвързани с вземане на решение от страна на получателите на вестта или не се влияят от някакви други условия, нейните предсказания винаги са се изпълнявали – точно както при библейските пророци. Във връзка с изпълнението на пророчествата й прочетете статиите Има ли Елън Уайт неизпълнени пророчества? и Тълкуване на писанията на Елън Уайт – III.
Елън Уайт покрива и критерия за изпълнение на изказаните пророчества.
4. Принасяне на добри плодове.
Четвъртият от минимум-критериите за автентичност на един Божий пророк е необходимостта да принася добри плодове в личния си живот и в служенето си:
„Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън. И така, по плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:15-20).
Като цяло животът на Божия пророк ще е в съответствие със собствените му вести, а и изобщо с моралните принципи на Библията. Резултатът от служенето му и влиянието на вестите му ще преобразява животи, ще води хора при Спасителя и ще носи утеха и насърчение на църквата.
Отговаря ли Елън Уайт и на този критерий?
Елън Уайт е била известна с високо моралния си живот. Тя определено е живяла това, което е проповядвала. Пророческата й служба е била в продължение на около седемдесет години на три различни континента. Била е в контакт с десетки хиляди хора, които са могли да я наблюдават и да преценят духовността й. Като оставим настрана твърденията на нейните врагове (свидетелството на видимо пристрастен човек, който е бил изобличен от нея, но не е искал да се раздели с греха си, не може да бъде надеждно свидетелство), разполагаме с безброй свидетелства от хора, с които тя е влизала в контакт (включително и много неадвентисти, които по принцип нямат отношение към въпросите свързани с деноминацията) и всички са останали възхитени от нейната скромност, кротост и благочестие. Макар и човек със слабости, който понякога се е борил с години с някакъв недостатък, Елън Уайт е била брилянтен пример на благочестие.
Що се отнася до влиянието на нейните писания, всеки християнски писател би могъл само да й завиди. Нейните книги са довели хиляди при Христос и са послужили и все още служат за утеха и насърчение в Господа на милиони хора от целия свят. Така че Елън Уайт покрива и очакването един автентичен Божий пророк да принася добри плодове.
Бихме могли да посочим още моменти, които я доказват като пророк – нейните вести относно здравето и възпитанието, чиято достоверност науката в последните няколко десетилетия е доказала. Или пък вестите й свързани с делото на църквата – как слушането им винаги се е отразявало благотворно на църквата, а несъобразяването с тях винаги е било в неин ущърб. Но тук се спираме само на минимума от основни критерии, на които библейският пророк трябва да отговаря и които в своята цялост не могат да бъдат фалшифицирани от Сатана. И установяваме, че Елън Уайт покрива всички тях.
Не е достатъчно да чуеш нещо добро и вярно от някой претендиращ за пророк, за да кажеш, че той е наистина пророк. Нужно е много сериозно проучване. Именно затова адвентистите са убедени, че Елън Уайт е имала пророчески дар, защото този извод се базира на невероятно обстойното изследване на живота и писанията й. Не става дума за някакво изолирано писание отпреди десет века, единствено въз основа на което да се налага да преценяваме автентичността й, а за десетки хиляди страници от писания и седемдесет годишен живот на служене на три континента, при което г-жа Уайт е влизала във взаимоотношение с десетки хиляди хора. А това е доста обстоен материал за проверка. И точно поради наличието на толкова много информация адвентистите са сигурни, че тя е била пророк и че могат да приемат писанията й като авторитетни.
5. Необходимост от преценка без предразсъдък.
Когато подлагаме на тест някой, за който се предполага, че има пророческа дарба, задължително трябва преценката ни да е лишена от предразсъдъци и предварително изградени мнения. И щом като установим, че някой отговаря на всички критерии, на които автентичният пророк трябва да отговаря, значи че той е също изпратен от Бога пророк и непротиворечащото му на Писанието поучение трябва да се взима насериозно, като Божие слово.
Важно е да отбележим, че не ние решаваме, дали някой може или не може да бъде пророк. Нашата задача е да подложим на проверка претенцията за пророческа дарба и ако установим нейната автентичност, да приемем вестите, които идват чрез нея като идващи от Бога (1 Сол. 5:19-21).
И макар, когато мислим за пророк, да мислим обикновено за мъж, трябва да знаем, че пророческата служба не е прерогатив само на мъжете. Имало е както старозаветни (Изх. 15:20; Съдии 4:4; 4 Царе 22:14), така и новозаветни пророци, които са били жени (Деян. 21:8, 9). Така че фактът, че Елън Уайт е жена, по никакъв начин не поставя призоваването й под съмнение. Това, което трябва да направим, е да оставим настрана всички предварително изградени мнения и да тестваме автентичността й безпристрастно.
6. Потвърждение от страна на Църквата на адвентистите от седмия ден.
Поради факта, че Елън Уайт покрива критериите за автентичен Божий пророк, адвентистите от седмия ден приемат, че дарът на пророчеството е действал в служенето й и че тя има неоценим принос към църквата и съвременното християнство.
От началото на същестуването си адвентистите са признавали изключителната ценност и авторитет на писанията на Елън Уайт. Още през 1855 г. водачите на адвентното движение обявили публично, че приемат писанията й като идващи от Бога, поради която причина „ние сме под задължението да се съобразяваме с ученията им и да бъдем поправлявани от предупреждения им“ („Ривю енд Хералд“, 04.12.1855 г.). Оттогава дори до нашето съвремие Генералната конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден прави изявления, в които изразява доверието на адвентистите в писанията на Елън Уайт. Поместваме две такива.
През 1982 г. Генералната конференция публикува изявление състоящо се от потвърждения и отрицания по отношение вдъхновението и авторитета на писанията на Елън Уайт и тяхната връзка с Библията:
Потвърждения
1) Ние вярваме, че Писанието е откритото Слово на Бога и е вдъхновено от Святия Дух.
2) Ние вярваме, че канонът на Писанието е съставен само от шестдесетте и шест книги на Стария и Новия завети.
3) Ние вярваме, че Писанието е основата на вярата и крайният авторитет по всички въпроси на доктрина и практика.
4) Ние вярваме, че Писанието е Божието слово на човешки език.
5) Ние вярваме, че Писанието учи, че дарът на пророчеството ще бъде изявен в християнската църква след новозаветните времена.
6) Ние вярваме, че служенето и писанията на Елън Уайт са изявление на дара на пророчеството.
7) Ние вярваме, че Елън Уайт е била вдъхновена от Святия Дух и че писанията й, продуктът на това вдъхновение, са специално приложими и авторитетни за адвентистите от седмия ден.
8) Ние вярваме, че предназначението на писанията на Елън Уайт включва ръководство в разбиране на ученията на Писанието и приложение на тези учения с пророческа спешност в духовния и моралния живот.
9) Ние вярваме, че приемането на пророческия дар на Елън Уайт, макар и да не е изискване за продължаване на църковното членство, е важно за изграждането и единството на Църквата на адвентистите от седмия ден.
10) Ние вярваме, че ползването на литературни източници и помощ от страна на Елън Уайт съответства на някои от писанията в Библията.
Отрицания
1) Ние не вярваме, че качеството или степента на вдъхновение в писанията на Елън Уайт е различно от това на Писанието.
2) Ние не вярваме, че писанията на Елън Уайт имат същото предназначение като Писанието, което е единствената основа и краен авторитет на християнската вяра.
3) Ние не вярваме, че писанията на Елън Уайт са добавка към канона на Свещеното писание.
4) Ние не вярваме, че писанията на Елън Уайт могат да бъдат използвани като основата на доктрина.
5) Ние не вярваме, че изучаването на писанията на Елън Уайт може да бъде заместител на изучаването на Писанието.
6) Ние не вярваме, че Писанието може да бъде разбрано само чрез писанията на Елън Уайт.
7) Ние не вярваме, че писанията на Елън Уайт изчерпват значението на Писанието.
8) Ние не вярваме, че писанията на Елън Уайт са съществени за прогласяването на истините на Писанието към обществото като цяло.
9) Ние не вярваме, че писанията на Елън Уайт са просто резултат от християнско благочестие.
10) Ние не вярваме, че ползването на литературни източници и помощ от страна на Елън Уайт обезсилва вдъхновението на писанията й.
Следователно ние заключаваме, че едно правилно разбиране на вдъхновението и авторитета на писанията на Елън Уайт ще избегне две крайности: (1) възприемането на тези писания като действащи на канонично ниво идентични на Писанието, или (2) възприемането им като обикновена християнска литература.
На 30.06.1995 г. следното изявление на доверие в Духа на пророчеството е одобрено и гласувано по време на сесията на Генералната конференция в Утрехт, Холандия:
„Ние, делегатите събрани в Утрехт за петдесет и шестата сесия на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден, изказваме прослава и благодарност на Бога за милостивия дар на Духа на пророчеството.
В Откр. 12 гл. Йоан отъждествява църквата от последното време с „останалите… които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус“ (ст. 17). Вярваме, че в тази кратка пророческа картина апостолът описва Църквата на адвентистите от седмия ден, която не само пази „Божиите заповеди“, но има и „свидетелството на Исус“, което е „духът на пророчеството“ (Откр. 19:10).
В живота и служенето на Елън Г. Уайт (1827-1915) ние виждаме изпълнено Божието обещание да осигури на църквата на остатъка „духа на пророчеството“. Въпреки че Елън Г. Уайт не е претендирала за титлата „пророк“, ние вярваме, че тя е извършвала службата на пророк, и дори повече. Тя казва: „Моето призвание обхваща работата на пророка, но не приключва там“ („Избрани вести“, т. I, с. 36); „Ако други ме наричат с това име [пророчица], нямам спор с тях (пак там, с. 34); „Моята работа включва много повече от това, което това име означава. Аз се възприемам като вестител, на който Господ е възложил вести за народа Му“ (пак там, с. 36).
Най-голямата грижа на Елън Г. Уайт била да насочи вниманието към Свещените писания. Тя пише: „Малко внимание се обръща на Библията и Господ е дал по-малка светлина да води мъже и жени до голямата светлина“ („Ривю енд Херълд“, 20.01.1903 г.). Тя вярвала, че въпреки нейните писания са „по-малката светлина“, те са светлина и източникът на тази светлина е Бог.
Като адвентисти от седмия ден ние вярваме, че „в Своето Слово Бог е дал на хората познание необходимо за спасението. Свещените писания трябва да бъдат приети като авторитетно, безпогрешно откровение на Неговата воля. Те са стандарт за характера, те разкриват ученията и представляват тест за живота“ („Великата борба“, с. 7). Ние считаме библейския канон за затворен. Но също така вярваме, както и съвременниците на Елън Г. Уайт са вярвали, че нейните писания имат божествен авторитет, както за благочестив живот, така и по отношение на доктрината.
Затова ние препоръчваме:
1) Като църква да търсим силата на Святия Дух да приложим в живота си по-пълно вдъхновения съвет съдържащ се в писанията на Елън Г. Уайт, и
2) Да увеличаваме усилията си да публикуваме и разпространяваме тези писания по света.“
След обстойно изследване на живота и писанията на Елън Уайт адвентистите от седмия ден могат спокойно да кажат, че един от основателите на църквата им е бил пророк, чийто съвети са от неоценима стойност за развитието на мисията на църквата и за духовния живот на всеки неин член. Затова аз вярвам, че Елън Уайт е Божий пророк. Едно сбито, но изчерпателно разглеждане на живота, служенето и писанията на Елън Уайт можете да намерите в тази статия в Уикипедия.
Елън Уайт покрива критериите, на които един автентичен Божий пророк трябва да отговаря. Поради това адвентистите от седмия ден са убедени, че тя е притежавала дарът на пророчеството и затова гледат на писанията й като авторитетни и като скъпоценно наследство полезно за всеки последовател на Исус Христос.