Променим ли е моралният закон на Бога?

Божият закон е от онези библейски въпроси, относно които съществуват много и различни идеи. Да изброим някои от основните виждания върху закона:

1) Божият закон няма универсален характер. Той се отнася само за Израил и ако някой трябва да го спазва в целия му вид днес, това са само евреите. Законът не е задължителен за християните.

2) Божият закон е универсален и валиден и днес за всички хора, винаги е бил и винаги ще бъде, но благодарение на божествения си авторитет църквата и свещенството могат да го променят. Вярващите трябва да се съобразяват с промяната на закона, която църквата е направила.

3) Божият закон е временно постановление. Той е бил валиден до смъртта на Христос на кръста, но е отпаднал след смъртта Му и вече не е задължителен за спазване от новозаветните вярващи.

4) Всички Божии заповеди са универсални и валидни, но буквалното им спазване е било задължително само до смъртта на Исус. Във времето на Новия завет ние не ги изпълняваме буквално, а духовно чрез вяра в Христос. Ние се свързваме с Исус чрез вяра, Който изпълнява всички тези заповеди вместо нас, но това може и да не стане видно от нашия живот.

5) Божият закон е универсален и валиден и днес за всички хора, винаги е бил и винаги ще бъде и никой няма право да го променя. Последователят на Христос доказва, че е спасен по благодат чрез вяра като живее съобразно закона Му.

Притеснително много теории относно закона на Бога. Всъщност ако се вгледаме малко по-внимателно, ще видим, че между първите четири има нещо общо – по един или друг начин те представят Божия закон като нямащ отражение в живота на новозаветните вярващи и че дори е подлежащ на някаква промяна във времето. Така че за удобство можем да разделим теориите само в две групи – твърдяща, че Божият закон подлежи на промяна и не трябва да бъде част от живота на християнина и твърдяща, че Божият закон никога не се променя и трябва да бъде част от живота на християнина във вида, в който е даден.

И така, подлежи ли Божият морален закон на промяна или не? Нека да разгледаме няколко негови особености, които ще ни помогнат да стигнем до правилния отговор.

1. Божият закон преди грехопадението.

Едно от най-често срещаните обяснения на Божия закон е, че той няма универсален характер и изразява волята на Бога само към една определена нация – Израил. С други думи, появата, авторитетът и валидността на Божия закон се обвързват само с една нация като обикновено не се прави разлика между различните по естество изисквания към Израил и всичко се слага под общ знаменател – „Божият закон“ (прочетете статиите Законът преди Синай и Уникалният закон). И естествено, че след като след смъртта на Исус църквата е съставена предимно от хора с езически произход, законът на Бога е станал невалиден за новозаветните вярващи. Ако изобщо има някаква валидност в него, тя е за евреите. Да, има някои морални норми, които са валидни и за християните, но като цяло той се отнася само за евреите. Писанието обаче казва съвсем ясно, че законът е съществувал много преди да се появи Израил. Той е съществувал дори преди грехопадението на хората. Нещо повече, той е съществувал още преди хората да бъдат създадени. Всъщност падението на Луцифер (което се е случило много преди сътворяването на хората) е свързано именно с нарушаването на Божия закон, което доказва, че законът е съществувал много преди да бъде създадена земята:

„Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие“ (Езек. 28:15).

Би ли могло Луцифер да бъде обвинен в беззаконие, ако не е имало закон, който да наруши? Изобщо можем ли да говорим за грях и грехопадение, ако няма закон, който да може да бъде нарушен чрез определено деяние? Нали грехът е точно това – нарушение на закона (1 Йоан 3:4)? Така че когато мислим за Божия закон, винаги трябва да помним, че той е съществувал много преди да се появи Израил и ако открием в Библията нещо много специфично отнесено към Израил, да не бързаме да го определяме като закона на Бога.

2. Отражение на Божия характер.

Цялата сложност около Божия закон и залитането по различни теории може да се реши много бързо и лесно, ако се разбере естеството му. Той не представлява просто някакви наредби, той разкрива характера на Бога. Обърнете внимание на следните връзки. Според Свещеното писание Господ е съвършен:

„Той е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той“ (Втор. 32:4).

Изследователят на Библията не може да бъде изненадан от изявлението, че Господ е наречен „съвършен“ (Пс. 18:30). Определението „съвършен“ обаче е трудно приложимо за един човек. Не така стоят нещата относно Божия закон:

„Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господня е светла, просвещава очите“ (Пс. 19:7, 8).

Бог е съвършен, но и Неговият закон е съвършен. Библията също твърди, че Бог е праведен:

„Защото праведният Бог обича правдата; праведният човек ще гледа лицето Му“ (Пс. 11:7).

Бог е праведен (Пс. 7:11; Исая 45:21). Но законът на Бога също е праведен:

„Така че законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра“ (Римл. 7:12).

Значи Бог е праведен, но и законът Му е праведен (Пс. 119:172). Освен това Бог е свят:

„Възвисявайте Господа, нашия Бог, и се кланяйте в святия Му хълм, защото Господ, нашият Бог, е свят“ (Пс. 99:9).

Святостта е едно от най-уникалните и възвишени качества на Бога (1 Царе 2:2). Да, но законът Му също е свят:

„Така че законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра“ (Римл. 7:12).

И Бог, и законът са свети. Продължаваме с Божиите възвишени качества. Бог е добър (благ):

„Благ е Господ и праведен. Да! Милостив е нашият Бог“ (Пс. 116:5).

Въпреки че сме склонни да използваме това определение и за хора (Римл. 5:7; Деян. 11:22, 24), Исус Христос е категоричен, че добротата не е човешко качество, а Божие (Марк 10:18). Но Неговият закон също е наречен добър:

„Така че законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра“ (Римл. 7:12).

Когато мислим за добротата, трябва да помним, че Бог и законът са добри. Библията също твърди, че Бог е истина:

„Така че, който облажава себе си на земята, ще облажава себе си в Бога на истината, и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината; защото предишните скърби бяха забравени и защото се скриха от очите Ми“ (Исая 65:16).

За този, който търси истината, е страхотно да знае, че Бог е истина. Но и законът Му е истина:

„Ти си близо, Господи; и всички Твои заповеди са истина. Отдавна зная от Твоите свидетелства, че Ти си ги поставил завинаги“ (Пс. 119:151, 152).

Както виждаме, най-съществените и уникални характеристики на Божия характер са и характеристиките на Неговия закон. Няма как това да е случайност. Това не може да означава нищо друго, освен че десетте заповеди отразяват Божия характер. Мойсей трябва да е знаел това много добре, защото бил четиридесет дни в Божието присъствие и точно тогава Господ му разкрил името Си, което според ориенталското мислене означава, че му разкрил характера Си:

„Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля… И така, Моисей издяла две каменни плочи като първите; и на сутринта, като стана рано, се изкачи на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи. И Господ слезе в облака, застана там, до него, и прогласи Господнето Име. Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение“ (Изх. 33:18, 19; 34:4-7).

Господ разкрил величието на Своя славен характер на Мойсей. Как обаче тази истина за Божието естество можела да стане достъпна и за другите хора? Когато Бог разкривал истината за Себе Си, Мойсей държал в ръцете си две плочи. Господ изписал на тях десетте заповеди и след това Мойсей ги дал на хората (Изх. 34:28, 29). Така бил решен един въпрос, който и до днес вълнува хората, а именно: Какъв е Бог? Ако искаш да разбереш, какъв е Бог, прочети десетте заповеди. Те са изразът на Неговия характер и естество.

Щом като законът е израз на Божия характер, доколко е логично да очакваме, че той ще подлежи на промяна? Изобщо не е логично. Ето какво още казва Писанието за Бога:

„Защото, понеже Аз, Господ, не се изменям, затова вие, Яковови деца, не загинахте“ (Мал. 3:6).

Бог не се изменя. Ако се променяше, нямаше да е съвършен. Щом като една от основните Божии характеристики е непроменимостта, можем ли да приемем, че законът, който е израз на Неговия характер и естество, подлежи на промяна? Естествено че не. Свещеното писание казва:

„Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне“ (Лука 16:17).

Десетте заповеди, моралният закон на Бога, не се отнасят само за израилтяните. Те се израз на Божия характер и естество и са също толкова непроменими, колкото и Бог е непроменим.

3. Регулатор на отношенията между Бог и творенията.

Но това не е всичко. Законът на Бога е не само отражение на характера Му, но и израз на волята Му към сътворените от Него същества. Актът на сътворението поражда отношения между творение и Творец, които трябва да бъдат изяснени и регулирани чрез някакъв вид закон. Един творец има правото да изисква послушание от сътвореното от него, защото му принадлежи. Точно поради това, например, родителите имат правото да изискват послушание от децата си, защото те са им дали живот – децата принадлежат на родителите си. Ето как е представена в Библията връзката между сътворяването на едно същество и необходимостта то да изпълнява волята на твореца му:

„Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; вразуми ме, за да науча Твоите заповеди“ (Пс. 119:73).

За псалмиста основанието да спазва Божия закон е фактът, че Господ го е създал (Пс. 143:10). Това е достатъчно силно основание. Следователно чрез закона Си Господ не само разкрива на творенията Си, какъв е Той, но и им показва, какво очаква от тях. Божият закон изразява волята на Бога към творенията:

„Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“ (Пс. 40:8).

Имайки предвид паралелизма, който псалмистът използва, установяваме, че когато говорим за Божията воля, трябва да мислим за Неговия закон (прочетете статията Откровение на Божията воля). Ако законът на Бога е в сърцето ни, ще изпитваме наслада да изпълняваме волята Му. Божията воля не може да бъде отделена от закона Му и затова законът Му не може да бъде променен.

4. Необходимост от изкупление на грешника.

Когато говорим за непроменимостта на Божия закон, има още едно основно доказателство за това – изкуплението на човечеството чрез Исус Христос. Проблемът на човешката раса е, че живеейки в грях тя е под Божието осъждение, т.е. под осъждането на святия Му закон, който всички ние сме нарушавали и продължаваме да нарушаваме:

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римл. 3:23).

Всички сме нарушили Божия закон, а присъдата за това е само една:

„Защото заплатата на греха е смърт…“ (Римл. 6:23а).

Тъй като Библията ни уверява в Божията любов към грешника и Неговото страстно желание да спаси всеки, какво би станало, ако Бог беше премахнал закона Си? Ако Божият закон бъде отменен, вече няма да има морален стандарт, който да посочва хората като грешни същества заслужаващи вечна смърт. По този начин грехът престава да бъде грях, а грешните същества могат да продължат да живеят вечно. Очевидно по този начин грехът се увековечава, но пък грешникът бива пощаден и над него вече няма надвиснало осъждение. И неговият проблем приключва. Всичко, което е необходимо, е Господ да премахне закона Си.

Въпросът е, че там, където човешкият проблем приключва, започва проблемът за Вселената. Премахването на вечния морален стандарт гарантиращ свободата и щастието на творенията ще доведе до хаос, мизерия и сигурно унищожение. Макар и чрез премахването на закона Си Бог да би освободил човека от вината, би обрекъл Вселената на смърт. Затова Бог избрал съвсем друг начин да спаси грешника – начин, който да гарантира запазване на непроменимостта и целостта на закона Му, но и в същото време да осигури изходен път за всеки, който пожелае да се освободи от греха. И това решение е някой равен на закона да поеме вината на човечеството и да умре вместо хората. Това велико Божие дело по спасяване на хората Библията нарича „изкупление“ (прочетете статията Спасението на човечеството). Само по себе си изкуплението доказва, че Божият закон не може да се промени по никакъв начин. Това е толкова важен момент, че Библията няма как да го пропусне:

„Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; всичките Му заповеди са непоколебими. Утвърдени са до вечни векове, като са направени във вярност и правда. Той изпрати изкупление на народа Си; постави завета Си завинаги…“ (Пс. 111:7-9).

Божиите заповеди са „непоколебими“ и утвърдени до „вечни векове“. Ние сме ги нарушили, поради което Бог изпраща „изкупление“. Ако законът можеше да се премахне, не би имало нужда от жертва за грях, защото тогава не би имало грях (Римл. 5:13б). Но точно защото Божиите заповеди са непроменими и разкриват греха, Бог е трябвало да осигури изкупление на хората – един Заместник, Който да поеме тяхната вина, да понесе справедливото наказание на святия закон и така да осигури възможност на всеки, който вярва в Него, да бъде спасен. Точно това направил Господ Исус Христос. Неговата жертва е едно от най-силните доказателства, че никоя от заповедите на святия закон не може да бъде променена. Затова не е възможно да се хармонизира жертвата на Исус и отпадане на закона. Това би било е едно абсолютно противоречие. Ако второто е било възможно, изобщо е нямало да има нужда от първото.

5. Непроменимост на Божия морален закон.

Тъй като разбирането, че Божият закон е прикован на кръста със смъртта на Исус и вече не е задължителен за новозаветните вярващи (теория №3), е много разпространено, нека да разгледаме един от основните текстове, които привържениците на тази теория прилагат като аргумент:

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).

Твърди се, че според този стих Христос е изпълнил закона, с което го премахнал и затова за новозаветните вярващи вече не е необходимо да го правят. Странното е, че този стих се цитира и от тези, които твърдят, че абсолютно всички заповеди от Стария завет са валидни за новозаветните вярващи, но те ги изпълняват духовно чрез Христос (теория №4). Значението на думите от този текст в оригинал би ни помогнало да разберем по-добре, какво е имал предвид Исус, когато ги е изричал. И така, какво означават думите на този стих на гръцки?

Думата „да разруша“ (гр. „каталус“) означава буквално „разхлабвам“, като например палатка и оттук „правя невалиден“, „отменям“, „премахвам“. С други думи Исус пита: „Да не би да си мислите, че задачата Ми е да направя закона невалиден вече?“ Въпросът звучи малко риторично. Очакваният отговор трябва да е: „Не, не за това съм дошъл.“ Христос бил провъзгласил закона на Синай. Защо сега трябва да го отменя?

„Да разруша закона или пророците“. За кой закон говори тук Исус? Тук гръцката дума за „закон“ е „номос“, която е използвана като еквивалент на еврейската „тора“, което включва цялата разкрита Божия воля. Изразът „закона и пророците“ показва двойното разпределение на старозаветните писания (Матей 7:12). Контекстът обаче подсказва, че тук Христос говори преди всичко за моралния закон и за гражданските разпоредби съдържащи се в мойсеевите книги и потвърдени от пророците.

Но Исус твърди, че не е дошъл да ликвидира закона, а да го изпълни: „Не съм дошъл да разруша, а да изпълня“. Гръцката дума за „изпълня“ е „плероо“, която означава „правя пълен“, „изпълвам“. В Планинската проповед, където се намира разглежданият текст, Авторът на закона изяснява истинското значение на заповедите и начинът, по който неговите принципи ще се изявят в мислите и живота на поданиците на царството, което Той дошъл да установи. Самият Законодател сега потвърждава, че заповедите от Синай са задължителни за всички имащи желание да са небесни поданици и провъзгласява, че всеки, който ги отмени, „няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20).

Но не означават ли тези думи на Христос, че Той отменя закона – че го изпълнява и по този начин го прекратява? Твърдението, че чрез изпълнението на закона Исус го отменя, противоречи на контекста на Неговото изказване. С това тълкувание се отрича значението, което Христос очевидно влага, ако се опитаме да докажем, че Той не е дошъл да „разруши“ закона, а чрез изпълнението му да го „отмени“. Това тълкувание пренебрегва очевидната антитеза в гръцката дума „алла“ („но“) и фактически прави идеите синонимни. С други думи, щом като Исус не е дошъл да премахне закона, няма как чрез изпълнението му да го отмени, да го премахне. Това е явно противоречие, ако се опитваме по този начин да обясним значението на стиха. Изпълнявайки закона Христос го прави „пълен“ със значение, като дава на хората пример за пълно послушание на Божията воля, за да може същият този закон да се изпълни в нас:

„Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят (гр. „плероо“) изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух“ (Римл. 8:3, 4).

Тук също е използвана думата „плероо“ – „да се изпълнят изискванията на закона в нас“. Така че няма как изпълняването на закона от страна на Исус да направи заповедите на моралния закон или само една от тях да загуби значението, което е имала. Всяка от десетте заповеди е въпрос на морал. Христовото изпълнение на закона нито отменя някоя от тях, нито прави една от тях да изпълни значението си в Него и да не бъде повече валидна за християните във вида, в който е.

Разгледаните особености на Божия закон ни водят до заключението, че той не може да бъде отменен или променен. Божият закон е универсален и валиден и днес, винаги е бил и винаги ще бъде валиден и задължителен за вярващите и никой няма право да го променя или да игнорира неговото спазване.

Фактът, че Божият морален закон е точно отражение на Божия характер и воля към творенията и това че Той е дал Сина Си за изкуплението на хората, са някои от най-силните доказателства, че не е възможно Божият закон да бъде отменен или променен.