Когато става дума за религия и християнство, един от най-познатите термини е „Десетте Божии заповеди“. Повечето хора не могат да изброят всичките десет заповеди, но самият израз е добре познат. Въпреки неговата отчетливост обаче много последователи на Христос днес твърдят, че десетте заповеди са само част от всичките 613 закона дадени в книгите на Мойсей и не бива да бъдат откроявани от останалите. Ако някой иска да ги спазва, би трябвало да спазва и всички други, което, разбира се, за един съвременен вярващ е невъзможно. Така че по-добре е изобщо да не се отива в тази посока и ако се мисли за някакъв закон, това да са двете заповеди на любов към Бога и любов към ближния (Матей 22:37-40), и това да е всичко.
Наистина ли десетте заповеди имат еднакво естество и авторитет като останалите закони дадени чрез Мойсей? Или са нещо много по-различно? Какво казва Писанието за десетте Божии заповеди?
1. В търсене на израза.
Нека да започнем с откроимостта на термина „Десетте Божии заповеди“ в Свещеното писание. За някой това може да е много важен момент в доказването на валидността или невалидността на тази концепция. И така, може ли изразът „Десетте Божии заповеди“ да бъде открит в Библията?
Да се търси задължително в Писанието наложил се в религиозната теория и практика израз, може и да не е най-разумният подход. Защото когато става дума за религиозни термини и понятия, по-важното е те да отразяват някаква точна концепция и учение, а не дали самата дума се намира в авторитетен източник. Християнската теология се развива от 2000 години. Много неща са се случили оттогава; появили са се изследователи с най-различни корени говорещи на най-различни езици. Даден термин може да е оформен от дума или израз, които не се срещат в Библията, от латински например, но ако той отразява коректно учението на Писанието, няма никакъв проблем в използването му. Обратното също вярно. Възможно е да се формира термин, който е взет от намираща се в Библията дума, но зад него да се разбира напълно небиблейско учение. Така че когато говорим за термините, които теологията използва, се интересуваме повече от тяхната коректност в отразяването на библейското учение, а не от източника им. Така че дали терминът „Десетте Божии заповеди“ се среща в Библията или не, не е от значение. Важното е, дали отразява библейска концепция. Важното е, дали законът на десетте заповеди се споменава по някакъв начин самостоятелно (независимо от използвания за него израз), което да води на мисълта, че той може би представлява нещо различно от другите закони. И обратното, наличието на библейски термин не е гаранция, че концепцията, която отразява, е библейска.
И все пак, как стоят нещата с израза „Десетте Божии заповеди“? Не можем да видим проблем в съществуването на този термин, защото той със сигурност отразява една библейска концепция. В страниците на Писанието можем да намерим списък с десет заповеди изговорени от Бога (Изх. 20:1-17; Втор. 5:4-21). Намирането на конкретния израз не е от голямо значение. Дали обаче тези десет заповеди са представени като по-различни от останалите? Сигурно едно проучване на използвания термин няма да е излишно. Няма да е и особено сложно. Описанието на прогласяването на десетте заповеди в Библията започва така:
„Тогава Бог изговори всички тези думи“ (Изх. 20:1).
Предстои Мойсей да опише всички думи, които Бог изговорил. И следват десетте заповеди (ст. 2-17). Преводачите на Библията са имали трудности с това, как да преведат еврейската дума „дабар“, която според контекста може да означава много неща. В случая може да се преведе както „дума“, така и „заповед“. И двата варианта са възможни. Списъкът с десетте заповеди може да бъде определен като „Десетте Божии думи“, но и като „Десетте Божии заповеди“, който се е наложил като превод. Но това означава, че който и вариант да изберем, няма да сбъркаме.
След изговарянето на последната, десетата заповед, Бог спира да говори и се описва реакцията на израилтяните от чутото (ст. 18-21). След това Господ проговаря само на Мойсей потвърждавайки, че сам Той е говорил на хората (ст. 22). Иначе казано, според Изх. 20 гл. десетте заповеди са единственият закон, който сам Бог е изговорил на всеослушание. А това вече говори за неговата уникалност и откроимост от останалите.
След като приключил говоренето Си с Мойсей, Господ му дал две плочи на свидетелството – две каменни плочи написани с Божия пръст (Изх. 31:18). По-нататък Библията потвърждава, че тези плочи са били Божие дело написани с Неговия пръст (Изх. 32:15, 16). Господ говорил с Мойсей за много неща, но само някои били написани лично от Него. Кои по-точно?
„И Моисей стоя там с Господа четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди“ (Изх. 34:28).
Това, което Господ написал на каменните плочи със собствения Си пръст, били десетте заповеди – същите, които Той изговорил на всеослушание. Значи десетте заповеди не само били изговорени лично от Бога, но и били написани на каменни скрижали лично от Него (Втор. 5:22). Можем ли вече да откроим разликата между този закон и останалите?
Разбира се, на някои места изговореното и написаното от Бога се посочва като „думите“ (срв. Втор. 9:10 с 10:4). И това си е напълно точен превод. Даже може би е по-точният превод. Тези текстове като че ли все още не посочват някакъв императив относно заповедите, но един друг идва да поясни по-добре:
„И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, т. е. десетте заповеди; и ги написа на две каменни плочи“ (Втор. 4:13).
Тук десетте думи на Бога трябва да бъдат вършени от израилтяните. В това има някаква императивност, някакво очакване за подчинение на една по-висша норма. Това са десет дадени от Бога думи, които са десет заповеди.
И така, когато няколко библейски текста ни казват, че Господ изговорил лично и изписал сам десетте думи (заповеди), които Той заповядал да бъдат извършвани, няма да е погрешно да приемем, че изразът „Десетте Божии заповеди“ е библейски.
2. Уникален закон.
Едно от популярните твърдения относно закона днес е това, че няма как заповедите на Бога да бъдат сведени до десет най-важни, защото в Тора (Петокнижието, мойсеевите книги) има общо 613 заповеди и не можем да ги разделим на важни и маловажни. Очевидно подобно твърдение има за цел да намали първостепенно значение на десетте заповеди. Дали наистина не е възможно да откроим закони, които да са по-важни от останалите?
Ако всички заповеди, които можем да открием в Петокнижието, са еднакво важни, би трябвало те всичките да бъдат изговорени лично от Бога. Кои обаче заповеди Господ прогласил сам на всеослушание пред цялото израилево множество? Само десетте заповеди. Това са заповедите, които Той и написал със собствения Си пръст на каменни плочи и които били поставени в ковчега на завета. Докато всички останали били написани на свитък и поставени до ковчега на завета (Изх. 40:20; Втор. 10:2, 5; 31:24-26). Би трябвало да можем да забележим разликата (срв. Втор. 4:11-13 със ст. 14). Десетте заповеди представляват уникален закон. Той е различен. Той е морален закон и е основата на всички останали закони.
Не е никак учудващо, че в дните на Христос е имало спорове относно заповедите, но самият Той подчертавал много ясно заповедите на моралния закон. Когато бил попитан, кои заповеди са свързани с вечния живот (Матей 19:16, 17), Той отговорил:
„…Исус отвърна: Тези: Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си“ (Матей 19:18б, 19).
Исус не цитирал цялата Тора, а само заповедите, които формират моралния закон – десетте заповеди.
За да стане още по-ясно, нека да минем по друг път. Едва ли подлежи на спор това, че Господ има определена воля и че я е изразил на творенията Си. Ясно е, че това ще оформи някакъв вид закон, с който творенията ще трябва да се съобразяват. Този закон ще представлява израз на Божието естество и на естеството на Неговото управление. Всичко това са допускания, които няма как да не направим и спрямо които няма как да има различни становища. И сега, в условията на една планета, която е съгрешила спрямо Бога и се налага да се дават много заповеди – кои биха били тези заповеди, които отразяват Божиите характер и воля по принцип и кои са тези заповеди, които възникват в резултат на грехопадението и имат отношение към него? Естествено, че десетте заповеди ще са израз на Божия характер и воля по принцип (прочетете статията Променим ли е моралният закон на Бога?). Те са обобщени в два велики принципа на любов (Матей 22:37-40). Десетте заповеди отразяват естеството на Божието управление преди да се появи греха и преди човечеството да съгреши. Могат ли тогава към десетте заповеди да бъдат приравнени заповедите за принасянето на жертвите в светилището? Естествено че не. Тези се отнасят до описанието на това, как Господ ще изкупи нарушението на моралния закон. И затова съвсем естествено, когато Спасителят извършил мисията Си, те престанали да бъдат валидни. Така че няма как едните и другите да не бъдат поставени на различна основа. Затова и в светилището на Израил те имали различно местоположение – моралният закон бил в ковчега на завета, а церемониалният – до ковчега на завета. Защото моралният закон на Бога е един уникален закон.
Разбирането на съвременниците на Христос относно закона също може да ни е от полза тук. Десетте заповеди превъзхождали всяка законова система позната на евреите през I век. Дори фарисеите, които с усърдие запаметявали 613-те закона от мойсеевите книги, признавали важността на десетте заповеди. Подразделението на Мишна, наречено Тамид (5:1), съдържа заповедта на равините ежедневно да се рецитират десетте заповеди. Смятало се, че всички останали закони се съдържат в декалога. Еврейският философ Филон, съвременник на Исус, написал цяла книга за централното място на десетте заповеди сред всички библейски закони. Имаме всички основания да разглеждаме десетте Божии заповеди като уникален закон.
3. Заповеди-обещания.
Както вече видяхме, десетте заповеди могат да бъдат представени и като десетте думи на Бога. Точността и дълбокото значение на този превод се потвърждава от самата конструкция на изразите на заповедите. Поради наложилия се превод ние сме свикнали да възприемаме заповедите като императиви: „Не кради!“, „Не убивай!“ И в това няма нищо погрешно, защото тези думи на Бога наистина изразяват волята Му за характера и поведението на човешките същества и няма как моментът на императивността да бъде прескочен (Втор. 4:13). Само че в оригиналния език на заповедите няма никаква негативна императивна формулировка. По-прецизният превод на заповедите ги изразява по по-различен начин: „Ти няма да крадеш“, „Ти няма да убиваш“ и т.н. Така да се каже, те не само изразяват Божията воля към хората, но и съдържат уверението, че тази воля може да бъде изпълнена (прочетете статията Духовният закон). На практика всяка заповед е едно обещание. Господ разкрива, какво очаква от човека, но предвид падналото му естество и невъзможността му сам да отговори на Божието очакване, Господ поема инициативата и прави възможно послушанието на закона Му. Формулировката на заповедите описва това, което апостол Павел обяснил с думи столетия по-късно – че само Христос може да направи „да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух“ (Римл. 8:4). Така десетте заповеди съдържат в себе си нуждата от благодатта, чрез която послушанието на Бога е възможно и обещанието за нейната наличност. Затова изразът „Десетте Божии думи“ може да е по-точен като превод, защото обхваща както идеята за израз на воля и авторитет (императивност), така и идеята за обещание, че с Божията помощ изискваното може да бъде постигнато. А това отново издига моралния закон на десетте заповеди като един уникален закон различен от всички други. Той е също толкова авторитетен и актуален за съвременния човек, колкото е бил и за съвременниците на Мойсей.
Божият закон на десетте заповеди е уникален и ясно разграничен от другите закони на Израил. Той изразява Божия характер и воля към творенията Му и съдържа Господното обещание за спазването му с помощта на Божията благодат.