Както сме разгледали в статията Защо вярвам, че Елън Уайт е Божий пророк?, един от основните критерии, на които трябва да отговаря истинският пророк, е съгласието на неговите учения с Библията. С други думи, ако един пророк е Божий, той не би трябвало да говори неща противоречащи на Писанието. Този тест за истинност на пророците е даден в самото Свещено писание. Ще го представим, както е според Цариградския превод, защото е по-точен:
„Търсете в закона и в свидетелството: Ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях“ (Исая 8:20 – ЦП).
Пророк Исая е категоричен, че ако един пророк не говори според Писанието, неговото учение не носи светлина, т.е. не е вдъхновено от Божия Дух.
Адвентистите от седмия ден вярват, че Бог е благословил църквата като е дал дарът на пророчеството на Елън Г. Уайт (1827-1915). Критиците й обаче се съмняват в това и посочват своите възражения. Един от аргументите им е, че определени нейни писания противоречат на Библията, от което следва, че тя е фалшив пророк.
Имат ли критиците на Елън Уайт основания да твърдят, че тя противоречи на Писанието? Могат ли да се открият противоречия с Библията в написаните от нея 100 000 страници? Критиците на Елън Уайт смятат, че могат да посочат 50 места, в които тя не говори в съгласие със Свещеното писание. Адвентната църква е дала повече от задоволителен отговор на всяко едно възражение, но нека все пак да разгледаме някои от тези места и да видим, наистина ли г-жа Уайт противоречи на книгата, която е поставяла цял живот в центъра на своето поучение.
1. Ева сама при дървото за познаване на доброто и злото.
В книгата си „Патриарси и пророци“ Елън Уайт твърди, че Ева е била сама до дървото за познаването на доброто и злото, когато е съгрешила:
„Ангелите бяха предупредили Ева да не се отделя от съпруга си, докато е заета с всекидневния си труд в градината. С него тя щеше да е по-малко застрашена от изкушение, отколкото сама. Но погълната от приятното си задължение тя се отдалечи от него несъзнателно. Разбрала, че е сама, почувства известна опасност, но отхвърли страховете си при мисълта, че има достатъчно мъдрост и сила, за да различи злото и да му се противопостави“ („Патриарси и пророци“, с. 53).
Критиката възприема това изказване на Елън Уайт като аргумент, че тя не е истински пророк и твърди, че според Библията Ева е била с Адам, когато е яла от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Като доказателство се цитира Бит. 3:6 както е представен в Новия международен превод:
„Когато жената видя, че плодът на дървото беше добър за храна и приятен за очите, а също и желателен за придобиване на мъдрост, тя взе и яде. Тя също така даде и на мъжа си, който беше с нея, и той яде“ (Бит. 3:6 – NIV).
Проблемът е, че на еврейски този стих може да означава, както че мъжът й е бил с нея, когато тя е яла от плода на дървото, така и че той е ял от плода също като нея, но не задължително в същото време (както се подразбира този текст в нашите Библии). Много по-логично е да се приеме, че Адам не е бил с Ева, когато тя е яла, защото ако той е бил там, е щял да я спре. Случилото се там придобива смисъл, само ако той е дошъл, след като тя е яла от плода. Тогава Адам е бил убеден от Ева и той да яде от плода, а не защото не е разбрал, че тя е била излъгана. Така го описва и апостол Павел:
„И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление“ (1 Тим. 2:14).
Ясно е, че за да не бъде Адам излъган от змията, той не е бил с Ева при дървото, когато тя е яла от плода. Описанието на този случай от Елън Уайт е съвсем точно и библейско.
2. Преследването на светиите.
Друг опит да се посочи противоречие между писанията на Елън Уайт и Библията е това, как тя описва бягството на светиите по време на скръбта в края на човешката история:
„Къщи и земи ще бъдат безполезни за светиите във времето на скръбта, защото те ще трябва да ги напуснат преди разгневените тълпи и в това време техните притежания няма да могат да бъдат на разположение за напредъка на делото на настоящата истина“ („Опитности и видения“, с. 56).
Критиците на Елън Уайт виждат в това нейно изказване противоречие с Библията и твърдят, че светиите няма да напускат жилищата си във времето на скръбта. Ето техният аргумент:
„Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят заедно; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена. Двама ще бъдат на нива; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен“ (Лука 17:34-36).
Би било добре критиците на Елън Уайт да четат малко по-прецизно Библиите си. Ако го правеха, щяха да видят, че само три стиха по-нагоре от посочваните от тях стихове пише:
„В онзи ден, който е на покрива на къщата, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад“ (Лука 17:31).
В Евангелието на Матей този момент е описан още по-ясно:
„Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намира на покрива на къщата, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намира на нивата, да не се връща назад да взема дрехата си“ (Матей 24:16-18).
Последната криза е време на „голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има“ (Матей 24:21) и ще е свързана с гонения, при които ще се наложи верните на Бога да оставят домовете си и да търсят убежище на други места. Картината описваща хора, които са вкъщи или водят като цяло безгрижен живот, когато се случва Второто пришествие, отразява възможен сценарий, който сме разгледали в статиите Краят според книгата Откровение – II и Седемте последни язви. Но времето на края ще бъде всичко друго, само не и спокойно за верните поклонници на Бога. Кой е прав – Елен Уайт или критиците й?
3. Сигурността в спасението.
Една от най-деликатните теми в християнския свят е въпросът за увереността в спасението. И тази тема бива използвана, за да бъде атакувана Елън Уайт и определена като фалшив пророк. Посочва се едно нейно писание:
„Тези, които приемат Спасителя, независимо колко искрено е тяхното обръщане, никога не трябва да бъдат учени да казват или чувстват, че са спасени“ („Притчи Христови“, с. 155).
Според неприемащите Елън Уайт за Божий пророк тук тя твърди, че не можем да имаме увереност в спасението, докато Библията казва:
„Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син“ (1 Йоан 5:13).
Според критиците на г-жа Уайт тук тя е в противоречие с Библията. Следователно тя е фалшив пророк.
Едва ли има някой, който да не знае, че какъвто и да е един текст, ако той бъде изваден от неговия контекст, може да му се придаде значение, което той никога не е имал. И обратното, един текст (какъвто и да е той) може да бъде разбран правилно само в светлината на неговия контекст. Това естествено важи и за писанията на г-жа Уайт. Но явно това не е нещо, с което нейните критици биха се занимавали. Иначе щяха да разберат, че контекстът на това изказване от книгата „Притчи Христови“ е идеята „веднъж спасен, завинаги спасен“, с която Елън Уайт не се съгласява и с която никой не трябва да се съгласява. Ето го целият пасаж:
„Тези, които приемат Спасителя, независимо колко искрено е тяхното обръщане, никога не трябва да бъдат учени да казват или чувстват, че са спасени. Това е подвеждащо. Всеки трябва да бъда учен да цени високо надеждата и вярата, но дори когато предаваме себе си на Христос и знаем, че Той ни приема, ние не сме извън обхвата на изкушението“ („Притчи Христови“, с. 155).
Тук Елън Уайт говори срещу опасността да си помислиш, че щом веднъж си дошъл при Христос, ти вече си неподвластен на изкушенията и няма как да бъдеш загубен. Нейната идея е, че никога не можеш да бъдеш толкова спасен, че да не можеш да направиш избор да бъдеш загубен. Тя не говори срещу сигурността в спасението по принцип, защото в книгата си „Животът на Исус“ (която е публикувана две години по-рано от „Притчи Христови“) тя казва:
„Онези, които виждат Христос в истинския Му характер и Го приемат в сърцето си, имат вечен живот“ („Животът на Исус“, с. 388).
За пореден път става ясно, че Елън Уайт няма предвид нещата така, както критиците й ги представят. Можеш да вземеш всяко нещо извън контекста му и да го направиш да казва нещо, което никога не се е имало предвид. Критиците на Елън Уайт правят това непрекъснато. Самата тя пише по този въпрос:
„Това, което казвам, е представено в толкова изкривена светлина, че е ново и странно за мен. То е смесено с думи казани от хора, за да поддържа техните собствени теории“ („Избрани вести“, т. 3, с. 82).
Когато е виждала, как критиците й и злоупотребяващите с писанията й ползват написаното от нея, самата Елън Уайт се ужасявала, защото го виждала да казва нови дори за самата нея неща. А критиците на Елън Уайт правят това постоянно. Наистина ли смятат, че това е начинът да си докажат теориите?
4. Грехът на робството.
Атакуващите Елън Уайт могат да стигнат границата на всяка фантазия. По отношение на робството в САЩ Елън Уайт пише:
„Бог наказва тази нация заради голямото престъпление на робството. Той държи съдбата на тази нация в ръцете Си. Той ще накаже Юга за греха на робството“ („Свидетелства към църквата“, т. 1, с. 264).
Критиците на Елън Уайт казват, че в това си изказване тя противоречи на Библията, защото нарича робството грях, а Писанието говори друго:
„А колкото до робите и робините, които ще имаш – от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини“ (Лев. 25:44).
Тези критици твърдят, че Библията никога не е твърдяла, че робството е добра и мъдра практика, но че трябвало да се прави разлика между лоша практика и грях. Библията никога не е определяла робството като грях.
В обяснението, което критиците дават, явно се изпуска една подробност – робството, за което говори Библията, е съвсем различно от робството, което е съществувало в южните щати на Америка. Робството, както е било сред израилтяните, е имало смисъла на домашен прислужник, докато робството в южните щати на САЩ… всички знаем, какво е било. Наистина ли то не може да се определи като грях? Ако не е било грях, тогава какво е било? Просто една немъдра практика?
Това са само някои от примерите, които се посочват от критиците на Елън Уайт, че доказват наличието на противоречия между Библията и нейните писания. На всички възражения обаче има задоволително обяснение. Странно е да се правят опити да се докаже противоречие между писанията на Елън Уайт и книгата, която тя поставяла като върховен авторитет в поученията си. Целта на Елън Уайт винаги е била да води хората към Христос и към изследването на Свещеното писание.
Ако писанията на Елън Уайт бъдат разбрани в правилния им контекст, в тях няма да бъде открито противоречие с Библията. През целия си живот г-жа Уайт поучавала водейки се от Свещеното писание и изтъквала неговия авторитет и изключителна необходимост за всеки отделен вярващ и за църквата.