Трудно е да си помислим, че не сме информирани за различите възможни сценарии за края на човешката история. Ако той се случи в резултат на климатични промени, не можем да сме изненадани, защото непрекъснато чуваме, че климатът се променя драстично. Ако краят стане в резултат на ядрена война, няма да се учудим, след като знаем, какъв арсенал от оръжия за масово унищожение е натрупало човечеството. Ако животът на планетата бъде преустановен от падането на огромен метеорит, пак не можем да сме изненадани, защото знаем, че големи небесни тела непрекъснато преминават покрай планетата ни и могат да бъдат уловени от земното претегляне. А ако той бъде поставен от едно нарочно събитие предизвикано от самия Бог? Ще знаят ли хората по света за това, което Господ ще направи или ще бъдат оставени в неведение?
Свещеното писание говори многократно за края поставен от Второто идване на Исус Христос. За разлика обаче от другите ни познати сценарии този край не бележи приключването на човешката история в буквалния му смисъл, а поставя началото на едно много по-добро съществуване на човечеството (прочетете статиите Краят според книгата Откровение – I и Краят според книгата Откровение – II). И разбира се, че светът не може да бъде оставен в неведение за това. Цялото човечество ще чуе една специална вест, която, ако бъде приета, може да помогне на всеки да се подготви за завръщането на Христос.
Нека да видим, какво представлява тази вест и дали вече не се проповядва по света. Повече от разбираемо е да очакваме, че нужната ни информация може да бъде намерена в книгата Откровение.
1. Специална вест преди Второто пришествие.
Първото по-ясно и подробно описание на Второто пришествие на Христос в Откровението намираме в едно от централните видения на книгата:
„Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната“ (Откр. 14:14-16).
Тук се описва пристигането в облак на Един, Който прилича на Човешкия Син и Който носи златен венец и държи в ръката Си остър сърп (ст. 14). След това приличният на Човешкия Син хвърля сърпа Си на земята и я ожънва (ст. 15, 16). Едва ли някой може да се обърка в значението на тези стихове – те описват Второто пришествие на Исус. Това е образно представяне на изпълнението на Неговото обещание, че ще дойде отново на земята и ще вземе Своите последователи при Себе Си (Йоан 14:1-3).
След това обаче има още една жетва, от символите използвани за която е видно, че касае унищожаването на враговете на Христос (Откр. 14:17-20). Свещеното писание не твърди, че завръщането на Исус ще е събитие, което има отношение само към последователите Му. Той няма да се завърне, за да вземе Своите хора и да остави останалите да продължават в техните пътища. Пришествието ще повлияе всяко едно живо същество на планетата. Това ще бъде най-драматичният момент от човешката история.
След като Второто пришествие е толкова важно и касаещо всеки, не би ли било справедливо, ако всеки бъде предупреден за него, още преди да се е случило? Разбира се, Бог е справедлив и няма да остави света неинформиран за предстоящото. Затова и малко преди тази картина на Пришествието се описва случващото се непосредствено преди него – един също много драматичен за човечеството момент:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:6-12).
Преди да се случи Второто пришествие, целият свят бива предупреден. Към него се отправят три много специални вести проповядвани от три ангела, които обръщат вниманието на всеки човек към предстоящото. Това е справедливо. Никой няма да може да каже, че не е бил предупреден и затова е заварен неподготвен. Никой няма да може да каже, че не е чувал, че Христос ще се завърне и ще сложи край на настоящото състояние на света. Изглежда, че това е начинът, по който небето действа. Когато говори за Пришествието Си, самият Исус Христос го обвързва с проповядването на вестта за спасение по света:
„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).
Свършекът на всичко е важен и хората по света не могат да бъдат оставени в неведение. Всеки ще чуе за това. Подобна идея откриваме и в Стария завет. Според него точно преди Господния ден трябва да се появи някой, който да насочи умовете на хората именно към този ден:
„Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие“ (Мал. 4:5, 6).
Това пророчество е намерило изпълнение отчасти в лицето на Йоан Кръстител (Лука 1:13-17; Матей 11:11-14), чиято задача била да подготви Израил за първото идване на Христос. Тъй като обаче извършеното от Исус не довело веднага до „великия и страшен ден Господен“, а той бил отложен във времето в лицето на Неговото Второ пришествие, основателно е да очакваме да се появи още един „Илия“, който да подготви този път целия свят за идването на Господа.
Има достатъчно указания от Свещеното писание, че преди настъпването на Второто пришествие трябва да се проповядва на света една специална вест, която да го информира и подготви за това велико събитие. Точно това е целта на трите ангелски вести. Вестите на трите ангела са вести на надежда към един объркан свят. Това са вести, които ще доведат до кулминацията на Великата борба между Христос и Сатана.
2. Време на проповядване на трите ангелски вести.
Логичният въпрос, който сега следва, е: Проповядват ли се вече тези три ангелски вести или това предстои да стане в бъдеще? Някои тълкуватели на Откровението смятат, че тези вести са все още неактуални и трябва да очакваме тяхното проповядване по света в едно бъдеще време. Дали това е така?
Проповядването на тези вести започва с вестта на първия ангел. А тя е:
„…Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди…“ (Откр. 14:7б).
Използваната тук гръцка дума за „съд“ е „крисис“, която касае самото съдене като действие, а не присъдата като резултат от това съдене, за която се използва друга дума – „крима“. Часът за този съд („крисис“) вече е настанал. Явно че тук не става дума за Страшния съд, при който се изпълняват присъдите над непокаяните. Не само че използваната гръцка дума не ни навежда към тази идея, но и ако вестта действително касаеше него, значи, че вече няма възможност за обръщане към Бога, а именно то е целта на тази вест. Следователно тук трябва да става дума за първата фаза на Божия съд – т.нар. „Изследователен съд“ (прочетете статията Значение на Деня на умилостивението). Според Писанието този съд вече е започнал – от 1844 г. насам той се провежда в небесното светилище (прочетете статията Начало на Изследователния съд). Вестта на този ангел става актуална след началото на съда, а това начало отдавна е факт. Следователно вестта на първия ангел засяга нещо, което вече се е случило в миналото и касае настоящето на всеки един жител на планетата. Не е трудно да заключим, че времето за проповядването на тази вест е отдавна дошло.
Това е първата вест. А какво да кажем за втората?
Ако погледнем оригиналния текст на Откровението, ще видим, че в Откр. 14:8, където се говори за появяването на втория ангел: „И един друг ангел, втори, следваше отзад„, е използвана гръцката дума „аколутео“, която означава „придружавам“, „следвам“. Тя има смисъла, че първият ангел продължава своята служба, когато вторият ангел се присъединява към него. Иначе казано, малко след като се появява първия ангел и започва да проповядва своята вест, към него се присъединява втори със своя вест и започва да лети заедно с първия и така те заедно проповядват вестите си. С други думи, колкото важна и актуална е едната вест, толкова важна и актуална трябва да е и другата.
Втората ангелска вест гласяща „Падна, падна Вавилон“ е изразена с езика на древните пророци, които обявявали бъдещи събития като вече случили се и специално, когато това се отнася за Вавилон (Исая 21:9; Ерем. 51:8). Падението на Вавилон в бъдещето е толкова сигурно, че все едно вече се е случило. Това е вест, която трябва да се каже на света. Но това не означава, че към момента на прогласяването й Вавилон е в цветущо положение. Напротив. Подобно падение не се случва изведнъж. Вавилон вече е в бунт срещу Бога, който ще се увеличи с времето. Всъщност малко по-нататък в Откровението срещаме един пасаж за бъдещето състояние на Вавилон, от който можем да съдим по-добре за неговото настоящо състояние:
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава. Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ разкош“ (Откр. 18:1-3).
Тук виждаме едно много влошено състояние на Вавилон, а от следващите два стиха разбираме, че това ще се случи в самия край на времето:
„И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ; защото греховете ѝ стигнаха чак до небето и Бог си спомни нейните неправди“ (ст. 4, 5).
Вавилон е стигнал до това състояние малко преди самия край и затова Бог призовава Своя народ, който се намира в него, да го напусне, защото съвсем скоро той ще пострада от пратените от Него язви. Следователно вторият ангел проповядва към настоящето, че Вавилон ще падне, но той е в много лошо състояние и в момента, което ще се влоши много повече в края. Той не се е сринал окончателно, което ще стане в самия край. Но Господ все още има Свой народ в тази система и той трябва да бъде още отсега предупреден: „Вавилон е паднал“.
Отново не е трудно да се направи извода, че щом като Вавилон е в тежко положение, което предстои да стане още по-тежко и че след като Бог има Свой народ в тази система, вестта на втория ангел би трябвало да се проповядва сега. Със сигурност тя ще стане напълно актуална, когато Вавилон стигне състоянието си от Откр. 18 гл., но и сега е достатъчно актуална.
И така, първата и втората ангелски вести са актуални. Какво обаче да кажем за третата? Къде виждаме днес белега на звяра да бъде налаган на хората по света, както предупреждава третия ангел? Дори и първата и втората ангелски вести да са актуални, няма как да заключим, че времето на третата ангелска вест също е дошло. Или поне така изглежда. Но това е само ако не знаем, какво пише в оригиналния текст на Откровението. В Откр. 14:9, където се говори за появяването на третия ангел: „И друг, трети ангел вървеше подир тях“, се използва същата онази гръцка дума „аколутео“, която означава „придружавам“, „следвам“. Това означава, че малко след като се появява втория ангел и започва да проповядва своята вест присъединявайки се към първия, към тях двамата се присъединява и трети със своята вест към света и започва да лети заедно с тях. Което ще рече, че колкото важни и актуални са първите две вести, толкова важна и актуална трябва да е и третата вест.
Третата вест е като едно предупреждение, което не зависи от времето. Но един детайл от текста показва, че вестта ще касае хората, които ще живеят в самия край – в буквалния смисъл. Казва се, че който приеме белега на звяра, той ще пие от виното на Божия гняв приготвено чисто в чашата на гнева Му. А това е Божият гняв излят по време на седемте язви – в самия край (Откр. 15 и 16 гл.). Никой не може да каже, кога точно ще настане този момент. Затова третата ангелска вест трябва да се проповядва сега. Всичко, за което тя предупреждава, може да се случи по всяко време и затова тази вест също е актуална.
Точното значение на използваната оригинална гръцка дума, която обединява трите ангела, е много важно в разбирането ни на техните вести. Така както и трите ангела са обвързани един с друг и летят заедно, така и ние трябва да възприемаме всяка от трите вести като актуална – като вест, която вече има смисъл да бъде отправена към който и да човек от този свят. Това не изключва възможността да се наложи на някои от вестите да се постави по-голям акцент в определен период, както посочваме в статиите Седемте тръби от Откровението – II, Седемте тръби от Откровението – IV и Обзор на историческите серии в Откровението.
И все пак това, че гръцкият текст е категоричен, че ангелите се появяват и присъединяват един след друг, означава ли, че това се случва в кратък интервал от време? Не би ли могло първият ангел наистина да се е появил отдавна, но вторият и третият да се появят и присъединят към него в големи интервали от време, някъде в бъдещето? В какъв интервал от време се появяват ангелите един след друг? Този въпрос наистина заслужава вниманието ни. Въпреки че вече дадохме някои отговори, нека да подчертаем специално моментите свързани с него:
1) Вторият ангел проповядва вест за падението на Вавилон. Виждаме, че едва в края на времето Вавилон е пропаднал напълно, така че вестта за падането на Вавилон само се допълва (Откр. 18:1-5). Това ще рече, че краят на времето е твърде късно да се появи втория ангел. Всичко около случващото се с Вавилон има смисъл, само ако втория ангел се е появил много преди това. Значи не може да има голям интервал от време между появяването на първия и втория ангел.
2) Трите ангелски вести са последвани от един много важен стих:
„И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откр. 14:13).
Идеята на този стих е, че тези хора, които са приели и проповядвали тези вести и на които предстои да завършат земния си път, могат да отидат в гробовете си като блажени, защото са участвали в нещо велико и специално. Но това се случва от един момент нататък: „Блажени отсега нататък мъртвите…“ Щом като се имат предвид трите ангелски вести, значи те трябва да станат заедно явни на света в един много кратък период от време. Само тогава изразът „отсега нататък“ има смисъл. И обратно. Ако приемем, че вестите на трите ангела се появяват в големи интервали една след друга, тогава ст. 13 изобщо няма смисъл.
3) Трите ангелски вести по принцип се разглеждат като нещо случващо се едновременно. Дори тълкувателите, които прилагат появяването им в бъдещето, ги виждат като една вест.
Обвързаността на вестите на трите ангела ни позволява да приемем, че това е една тройна вест, чийто елементи не могат да се разделят и разположат на големи интервали от време. Затова спокойно можем да наречем тези вести „Тройната ангелска вест“.
3. Актуалност на Тройната ангелска вест.
Има и друг начин да докажем, че времето за проповядване на Тройната ангелска вест по света отдавна е дошло. Апостол Петър нарича по много особен начин вестта, която е била актуална за неговото време:
„Заради това не ще се обленя да ви напомнювам всекога за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в настоящата истина“ (2 Петр. 1:12 – ЦП).
Забележете, колко коректно се отнася апостол Петър към вестта, която той, другите апостоли, техните ученици и всички християни от I век са проповядвали по света. Той не твърди, че те имат „цялата истина“, а че задачата им е да са утвърдени в „настоящата истина“. След грехопадението светът винаги е имал нуждата от Спасител и спасение, но всяко време има своите специфични нужди и затова Господ му отправя специфични вести. Те представляват „настоящата истина“ за хората от съответното време.
Щом като Тройната ангелска вест е вестта, която трябва да предупреди и подготви света за Второто пришествие на Исус, би трябвало да приемем, че тя е „настоящата истина“ за нашето време. А щом като тя е настоящата истина, би трябвало да може да посрещне специфичните нужди на човечеството именно в този момент. Затова нека да разгледаме едно резюме на Тройната ангелска вест в контекста на състоянието на света, в който днес живеем и който добре познаваме, както и в контекста на пророческото му описание. Нека сами да видим, дали вестите на трите ангела покриват нуждите на нашия свят или са все още неактуални.
Никъде в Писанието не могат да се намерят вести, които да представят по-ясно решението на човешкия проблем в момента. Единствено Тройната ангелска вест засяга в дълбочина и прецизност целия спектър от проблеми, пред които настоящият свят е изправен. Това е поредното доказателство, че времето за проповядването на тази вест отдавна е дошло и че тя е една напълно актуална вест. Със сигурност някои аспекти от вестите й предстоят да станат още по-актуални, но нейната актуалност като цяло е вън от съмнение.
Прочетете и статията Тройната ангелска вест – II, където разглеждаме, кой проповядва Тройната ангелска вест по света.
Светът ще бъде информиран за предстоящото Второ пришествие на Исус Христос чрез Тройната ангелска вест. Тя е „настоящата истина“, която отговаря най-добре на настоящите нужди на човечеството и вече се проповядва по света.