Краят според книгата Откровение – I

Свършекът на света е вълнуващ и актуален въпрос. Всички усещаме, че нещо в нашия свят не е наред и че приближаването до някакъв край е неизбежно. Подобно разбиране не е никак далеч от обяснението на Библията за живота и състоянието на нашия свят. Тя застава твърдо зад идеята, че случващото се на планетата Земя е далеч от очакваното от Бога и затова неизбежно ще бъде сложен край на света такъв, какъвто го познаваме. Това обаче не трябва да ни кара да мислим, че Библията е една негативна книга. Винаги, когато тя говори за края на света, внася и важното уточнение, че това всъщност е краят на едно съществуване на страданието и несправедливостта, но също и началото на един по-добър и справедлив свят.

Събитието въвеждащо най-новата ера от живота на тази земя е Второто идване на Господ Исус Христос. Неговото първо идване разделило човешката история и въвело една нова ера в отчитане на живота и времето. Неговото Второ идване ще въведе най-новата ера за човечеството слагайки край на един живот изпълнен с толкова мъка, страдание, несправедливост, войни, катаклизми, болести и смърт.

Тъй като това е наистина важен въпрос и е нужно всеки човек да бъде подготвен за предстоящото, Свещеното писание дава насоки, по които човечеството да може да се ориентира, че Пришествието на Христос, Неговото Второ идване на нашата земя, е наближило. Това са конкретни събития, които ще се случат точно преди Христовото завръщане и които са познати на изследващите Библията като знамения или знаци за Второто пришествие. Много от тях вече са се изпълнили или се изпълняват в момента. Има обаче и такива събития, които са особени индикатори за неизбежния скорошен край на всичко и необратимостта на започналите процеси. Те все още лежат в бъдещето. По-голямата част от тях откриваме в книгата Откровение.

На практика от най-голямо значение за човешките същества са именно тези събития, защото те ще се случат малко преди изтичането на т.нар. „благодатно време на човечеството“. Благодатното или пробното време за хората е време на възможности. В него всеки има все още своя шанс да се примири с Бога и да приеме осигуреното от Него спасение, да тръгне и да се установи в определения от Него път, да застане на страната на небето и небесната кауза. Но това време няма да съществува винаги. Ще дойде момент, когато то ще приключи. Не може да се каже кога точно, но със сигурност ще стане преди Христос да се е завърнал. Затова е важно този шанс да не бъде изпуснат. Именно поради това въпросните знамения са толкова значими – те указват, че все още може да се вземе решение за или срещу Бога, но и че благоприятната възможност скоро ще свърши, така че доброто решение не трябва да се отлага. Затова сега ще обърнем внимание най-вече на тях. Библейската книга, която се занимава най-обстойно с тези знамения, е книгата Откровение.

1. Последните събития според повечето библейски пророчества.

Преди да се занимаем с последните събития преди Второто пришествие на Христос според книгата Откровение, трябва да споменем нещо и за начина, по който те биват представени в другите пророчества на Библията. Нужно е да го направим, защото пророчествата на Откровението са силно обвързани с тях – разбирането на едните води до разбирането на другите. Това ще ни помогне да видим по-ясно, каква точно е ролята на пророчествата на Откровението и с какво те допринасят към цялата пророческа картина на Библията за свършека на света.

1) Последните събития според повечето от пророчествата на Стария завет

Краят на света според повечето старозаветни пророчества е представен в зависимост от верността на древния Израил към завета му с Йехова и в зависимост от начина, по който е трябвало да изпълни божествената си мисия. Това означава, че разбирането на повечето от старозаветните пророчества за последните събития трябва да върви с разбирането на Божия план с Израил.

Още от първите книги на Стария завет проличава един „центростремителен метод“ в реализацията на Божиите планове чрез Израил. Всичко, което се изисква от превзелият Ханаан еврейски народ, е да бъде послушен на небесния Бог, да изпълнява заповедите Му и да извършва вярно службите в светилището. В резултат на това Господ ще излее такива благословения над него, че той ще се превърне във водеща нация, която няма да остане незабелязана от околните народи (Втор. 4:5-8; 28:1-13). Благословението над Израил ще бъде толкова голямо, че ще превърне земята му в един земен рай, в който хората ще живеят без болести и задоволени във всичко (Исая 35:1-10). Това ще е сигурен сигнал за околните народи, че Богът на Израил е истинския Бог и затова ще пожелаят да оставят идолите си и да следват Неговите пътища (Исая 2:1-3). Затова говорим за „центростремителност“ – израилтяните са в своята територия, а всички народи се стичат към тях, за да научат повече за техния Бог.

Възвеличаването на Израил ще достигне своята кулминация в идването на Месията, Който според жертвената система в светилището ще изкупи човечеството, а според пророците ще даде и по-голяма яснота относно Бога и Неговите пътища (Исая 42:21; 11:1-5).

За съжаление това няма да остане без опозиция. Не всички ще пожелаят да подчинят волята си на небесния Бог. Възвеличаването на Израил и идването на Месията ще породи негативни настроения срещу небесната кауза, което ще доведе до сериозна криза. За да може Божият народ да устои в нея, Господ ще даде изобилие от Духа Си (Йоил 2:28, 29). Противниците на Израил ще се обединят срещу него, но това ще донесе гибелта им (Йоил 3 гл.; Езек. 38 и 39 гл.). Това е Господният ден, който е придружен от небесни знамения (Йоил 2:30-32; 3:15, 16). Очистена от Божиите врагове земята ще продължи да процъфтява като рай и да се наслаждава на мир (Исая 11:6-9; 65:17-25).

Това е най-общият сценарий, по който е трябвало да се развие всичко и да се стигне до края на греховната история в рамките на призоваването на Израил като божествена нация. Разбира се, този сценарий има своето развитие, добавяне или отпадане на някои елементи или отлагане във времето, тъй като е зависел от верността на Израил към Бога (Втор. 28 гл.), т.е. в него има елемент на условност.

Макар и изцяло справедлив този елемент на условност обаче може да породи и объркване. Историята на Израил е пълна с отстъпления от Бога последвани от реформация и връщане към Него; след това пак отстъпления, които неизбежно влияят на събитията и отлагат края. С основание се поражда въпроса: „Докога ще продължи всичко това? Не е ли това един омагьосан кръг, от който не може да се излезе?“ Това е една от причините да се даде и една друга пророческа линия, която да представи нещата такива, каквито в действителност ще се случат – апокалиптичните пророчества. Лишени от условност в своята цялост този вид пророчества разкриват истинското развитие на нещата без да ги поставят в зависимост от човешките решения. Първата книга, която е съставена основно от такива пророчества, неслучайно е една старозаветна книга – книгата на пророк Даниил. Именно в нея бива определен и един последен, пробен период за израилтяните, в който те трябва да приключат веднъж завинаги с отстъпленията си от Бога и да започнат да функционират като богоизбрана нация. Според Дан. 9:24-27 това са 490 години, които започват с влизането в сила на указа за възстановяването на Ерусалим след неговото разрушаване от вавилонците. Това се е случило през 457 г.пр.Хр., което означава, че благодатното време на Израил изтича през 34 г.сл.Хр. (прочетете статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – I, Пророчеството за седемдесетте седмици – II, Пророчеството за седемдесетте седмици – III, Пророчеството за седемдесетте седмици – IV и Пророчеството за седемдесетте седмици – V). Именно в този период щял да се изпълни най-важният момент на службите в светилището и на всички пророчества – идването на Месията и изкуплението на човечеството. Дотогава все още имало шанс най-общата последователност на събитията с ролята на Израил като богоизбран народ в гореразгледания сценарий да се изпълнят и затова Месията, Исус Христос, и последователите Му фокусирали дейността и усилията си върху Израил.

2) Последните събития според повечето от пророчествата на Новия завет

През 34 г.сл.Хр. периодът определящ благодатното време на израилтяните приключил, но Израил като нация отхвърлил Христос. Това означавало, че самият той трябвало да бъде отхвърлен като богоизбран народ. Мястото му било заето от християнската църква, която вече не представлявала отделна нация, а била съставена от хора от всякакви националности. Предвид променените условия трябвало да се промени и методът, чрез който Бог ще си послужи с църквата за осъществяване на плановете Му. В актуалност влязъл „центробежният метод“, който означавал, че вече църквата не можела да очаква при наличие на верност от нейна страна непознаващите истината сами да отиват при нея, а че църквата трябва да отиде при тях (Матей 28:18-20; Деян. 1:8). Това прави задачата на новозаветния Божий народ много по-трудна.

Тук два момента във връзка с края на света правят впечатление.

Първо, въпреки промененият метод на осъществяването на Божиите планове чрез християнската църква според разбирането на ранните християни последните събития запазват своята най-обща последователност и идея. Ако разгледаме сценария за предхождащите Пришествието събития и дори на самото Пришествие в Матей 24 гл.; Марк 13 гл.; Лука 21 гл.; 1 Сол. 4:14-17 и 1 Кор. 15:51-55, ще видим, че те са много сходни на старозаветните пророчества за края. Разбира се, тук Второто пришествие е много по-ясно откроено в сравнение със старозаветните пророчества, но все пак разбиранията на повечето новозаветни автори за края не са се променили съществено с избирането на християнската църква като Божий инструмент и преминаването към центробежния метод на реализиране на мисията й. Те все още са гледали на старозаветния сценарий като на изпълним като цяло, но, разбира се, посочват вече църквата като Божий инструмент и внасят някои други детайли и уточнения.

Второ, отново има наличие на елемент на условност. Първите християни са знаели, че макар и точната дата на Второто пришествие да е неизвестна, всичко трябва да приключи в рамките на поколението, в което Месията идва и извършва изкуплението (Матей 24:32-36). Ключовото знамение, с което Пришествието на Христос е трябвало като цяло да съвпадне, било разрушението на Ерусалим (Матей 24:1-22). Проблемът е, че Ерусалим е бил разрушен и то точно в рамките на поколението видяло Исус, както било пророкувано (70 г.сл.Хр.), но все пак Христос не се завърнал. Явно, че отново имало някаква условност, която може би църквата е пропуснала да изпълни, поради което и Пришествието е било отложено. Това няма как да не е породило въпроси. Като че ли Божият народ отново навлизал в познатата от миналото схема на отстъпление и реформация, която проточва Божиите планове във времето и отлага толкова много приключването на земната история. А това може да означава сериозен проблем. Какво ще направи Бог в този случай?

2. Ролята на книгата Откровение.

Повечето от книгите на Новия завет вече са били написани до времето на разрушаването на Ерусалим, а, както вече казахме, малко или много те отразяват старозаветния сценарий. Като добавка има и проблем с това, че поколението видяло Христос започнало да си отива, най-ключовото знамение се изпълнило, а Исус не се завърнал. Повече от всякога имало нужда от пророческо слово, което да увери вярващите, че Христос наистина ще се завърне и което да покаже ясно, без условности, какво точно предстои да се случи до края.

Точно тогава се появява книгата Откровение. Няколко спиращи дъха апокалиптични видения били дадени на един от последните представители на въпросното поколение и последният останал жив апостол – апостол Йоан. Именно тази книга имала за задача да отговори на породилите се въпроси и да очертае точния сценарий, по който ще се развият събитията от този момент до Второто пришествие. Тя показва, как, доколко и кои от старозаветните пророчества за края ще се изпълнят като дава нужни детайли и уточнения. Тя вече определя, че поколенията след Йоан, които се интересуват от края, ще имат като пътеводител именно тази книга и ако искат да знаят, как ще се изпълнят старозаветните и по-голямата част от новозаветните пророчества за края, ще трябва да ги разглеждат вече през призмата на апокалиптичното видение на Откровението.

3. Последните събития според книгата Откровение.

Както статията Макроструктура на книгата Откровение ясно разкрива, разбирането на пророчествата на тази книга минава през разбирането на нейния строеж. Първите й четиринадесет глави формират историческите серии от видения в книгата, останалите – нейните есхатологични серии. Историческите серии разкриват развитието на света от времето на пророка до края на света, докато есхатологичните засягат предимно събитията след приключването на благодатното време. Явно, че историческите серии ще ни осигурят повечето от информацията, която ни трябва във връзка с последните събития преди Второто пришествие, но със сигурност и есхатологичните ще имат, какво да добавят.

Самата подредба на виденията ни е много полезна, защото загатва за някаква повторяемост на идеите – следващото видение повтаря казаното от предното като добавя нови елементи. Тази рекапитулация ни задължава да ги изследваме паралелно. Ако разгледаме паралелно началните събития след въведенията, ще добием представа за случилото се около времето на апостол Йоан, откъдето тези пророчества започват. Също така ако разгледаме паралелно последните събития от всички видения, ще имаме една по-ясна представа за това, което се случва в момента и това, което предстои да се случи точно преди Пришествието. Затова нека да се опитаме да подредим паралелно тези видения. Следните две таблици ги описват според историческите и повечето от есхатологичните серии (от серия I до серия VII), като за нас от най-голяма важност сега са затъмнените колонки представящи последните събития, които се случват в момента и тези, които предстои да се случат преди благодатното време на човечеството да е изтекло (за по-удобно разглеждане запазете таблиците на своя компютър като свалите файла):

След като подредихме паралелно тези видения, нека да обобщим, какви точно ще бъдат последните събития от човешката история според Откровението.

Това, на което днес сме свидетели, е че църквата се намира в период на триумфиращ секуларизъм, което не може да не се отрази на състоянието й (Откр. 9:1-11; 3:14-22). Въпреки това тя проповядва по целия свят вестта, с която е натоварена – Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-13) призоваваща всеки да обърне сериозно внимание на Бога и връзката си с Него включително и чрез освещаването на съботата, защото на небето вече е започнал един съд (ст. 6, 7). Има значение, по какъв начин се покланяш на Бога, защото в християнството са се вмъкнали много заблуди и езически учения, които пречат на разкриването на истинския характер на Бога (ст. 8-13). Въпросът за освещаването на съботата е от изключително значение и е свързан със съхраняването на Божия народ от отровата на секуларизма и приготвянето му за последните събития чрез един процес на запечатване на верните (Откр. 9:4; 7:1-8).

Освен това някои важни индикатори за наближаващия край вече са се изпълнили или са в процес на изпълнение – например САЩ са главният играч на световната сцена (Откр. 13:11).

Поглеждайки към предстоящите събития от самия край на времето, не можем да не забележим, че сложността при тях е доста по-голяма – те са тясно обвързани едно с друго и трудно може да се посочи някаква конкретна последователност. По-разумно е да се приеме, че те ще се случат паралелно и в различна интензивност. Все пак можем да търсим някаква най-обща последователност при някои от тях.

Можем да очакваме, че когато папството възвърне напълно своята сила и световно влияние (Откр. 13:3), ще се оформи една репресивна световна система, в чиято основа ще стоят САЩ и която ще бъде в услуга на папството превръщайки папската събота (неделята) в задължителен ден за почивка в целия свят (ст. 12, 14, 15). Това ще бъде предшествано и придружавано от извършването на големи знамения, които можем да определим като дейността на харизматичните църкви и по-специално, харизматичните църкви от САЩ (ст. 13).

Това ще е явен знак за упадъка настъпил в християнските църкви, ще разшири втората ангелска вест (Откр. 14:8; 18:2, 3) и ще направи третата ангелска вест напълно актуална (Откр. 14:9-13). Това е времето на шестата тръба, когато ще се формира един „Нов Вавилон“, преди да бъде унищожен напълно (Откр. 9:13-21). Тук на Божия народ ще е нужна сила по-голяма от обикновено и затова Святият Дух ще бъде излят под формата на „късния дъжд“, за да подсили вестите на втория и третия ангел (Откр. 18:1-3). Вниманието на искрените Божии деца, които са все още във Вавилон, ще бъде обърнато към тази силна вест и ще бъдат призовани да го напуснат и да се присъединят към народа на остатъка (ст. 4, 5).

Вестта на трите ангела ще достигне до всеки човек на планетата и така светът ще разбере, че е поставен пред две възможности – или да избере послушанието пред Бога и да приеме съботния ден за поклонение, или да избере послушанието пред хора и да приеме неделята за ден на поклонение. Изглежда, че вестта за валидността на съботния ден ще е доста апелираща и затова задължителността на неделята ще бъде поставена по-сериозно като обрече всички избиращи съботата на икономически бойкот, репресии (Откр. 13:16, 17), а накрая – дори смърт (ст. 15).

Паралелно с всичко това ще се случват бедствия и знамения в природата.

В един определен момент, когато небето установи, че всеки човек е заел своята позиция за или против истината, Исус ще каже съдбоносните думи:

„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откр. 22:11).

Тогава Христос ще постави край на благодатното време за човечеството. Оттук нататък е само въпрос на време хората да получат наградата си, според каквито са делата им при самото Пришествие на Исус:

„Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му“ (Откр. 22:12).

Тук за предпочитане е положителната награда. А това изисква подготовка, за която правилното разбиране на последните събития е от голяма полза. Прочетете и статията Краят според книгата Откровение – II, където разглеждаме събитията, които според Откровението ще се случат след приключването на благодатното време на човечеството.

Важно е да се знае, какво предстои да се случи, преди да дойде краят на благодатното време за човечеството, защото всеки ще бъде изправен пред вземането на важни решения. Предвид сложността на процесите и събитията в самия край разкрити в книгата Откровение е най-разумно да очакваме, че те ще се случат паралелно с различна интензивност, а не да търсим непременно точна последователност.