В статията Белези на последното време – I разглеждаме традиционния прочит на есхатологичната проповед на Исус Христос (проповедта свързана с времето на края на света, която ни е предадена в Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 21 гл.), който като цяло се поддържа от адвентистите. В анализа ни посочваме някои трудности, които могат да бъдат открити в този прочит. В настоящата статия ще се опитаме да ги обясним, както и да разгледаме и други предизвикващи въпроси моменти от адвентната есхатология.
Един от най-трудните моменти в традиционния прочит е приложението, което милеристите и адвентните пионери са правили на някои природни и космични явления. Това приложение е актуално в адвентната литература и до днес. Лисабонското земетресение от 01.11.1755 г., Тъмният ден от 19.05.1780 г. и Големият метеоритен дъжд от 13.11.1833 г. се приемат като изпълнението на знаменията от Откр. 6:12, 13 и Матей 24:29. Адвентните пионери дотолкова са били убедени, че това са предсказаните в есхатологичната проповед знамения, че са тълкували Матей 24:34 в тяхната светлина и са вярвали, че поколението, което е свидетел на последното от тези знамения (Големият метеоритен дъжд от 13.11.1833 г.), ще бъде поколението, което ще посрещне Христос. И когато то си отишло в края на XIX век и началото на XX век, това довело до смущение, как да бъдат тълкувани тези явления. Не можем също да не споменем и факта, че от наша гледна точка тези явления нямат някакво отношение към живота на вярващите и случващото се в света днес. Това е наистина много объркващ въпрос, но далеч не е толкова сложен за обяснение. Също не е невъзможно да бъдат обяснени и други трудни моменти от адвентната есхатология.
1. Антитипичният празник на тръбното възклицание.
Когато милеристите проповядвали вестта за завръщането на Христос през 1844 г., те гледали към антитипичното изпълнение на годишния еврейски празник Деня на умилостивението. Денят на умилостивението бил най-големият и важен годишен празник на древния Израил (Лев. 23:27-29). Той представлявал символично очистване на еврейското светилище от символично натрупаните в него грехове (прочетете статиите Жертвоприношения, свещенство и светилище, Небесно светилище и Първосвещеник, Значение на Деня на умилостивението и Начало на Изследователния съд). Но понеже бил само един символ (тип), той сочел на определени действителни събития, които ще се случат в бъдещето (антитип). И именно това негово антитипично изпълнение започва през 1844 г. То не се изчерпва във Второто пришествие, както смятали милеристите, но го съдържа. Преди Пришествието трябва да настъпи едно друго събитие – трябва да се проведе съд, на който да се определят присъдите, които Исус ще даде при Пришествието Си (Откр. 22:12). И тъй като Второто пришествие е все още в бъдещето и ние живеем все още във времето на съда, ако днес се интересуваме във времето символизирано от кой годишен празник на израилтяните живеем, можем да твърдим със сигурност, че живеем в антитипичното изпълнение на Деня на умилостивението.
Преди настъпването на Деня на умилостивението обаче е имало един друг годишен празник, който целял да подготви израилтяните за Деня на умилостивението. И това бил Празникът на тръбното възклицание (Лев. 23:24, 25). Разбира се, той също има антитипично изпълнение и очевидно то трябва да се случи преди антитипичното изпълнение на Деня на умилостивението, т.е. преди 1844 г. Щом като целта на Празника на тръбното възклицание била да обърне вниманието на израилтяните за предстоящия Ден на умилостивението и да ги подготви за него, логично е да очакваме, че и неговото антитипично изпълнение ще има подобен смисъл и ще преследва подобни цели. Да представим разбраното дотук като графика:
Антитипичният ден на умилостивението, заедно с всичко друго, касае един изключително важен съд, който трябва да се проведе преди Второто пришествие и който трябва да накара всички да разберат, че Второто пришествие е близо. Така че вестта и смисълът на този празник е: „Пригответе се! Съдът започна и завръщането на Христос наближава!“ Антитипичният ден на умилостивението започва през 1844 г., затова някакъв период от време преди това трябва да бъде обхванат от изпълнението на антитипичния празник на тръбното възклицание. Вестта и смисълът на този празник е: „Пригответе се! Денят на умилостивението наближава!“ Точно във времето на изпълнението на този празник възниква милеристкото движението с вестта му за завръщането на Христос през 1844 г. Затова цялото движение и всичко случващо се през този период трябва да бъде разглеждано през призмата на антитипичния празник на тръбното възклицание.
2. „Духът на антитипичния празник на тръбното възклицание“.
Фактът, че антитипичният ден на умилостивението бива предхождан от антитипичния празник на тръбното възклицание означава, че случващото се във времето преди 1844 г. трябва да изпълни една специална цел. А щом като тази цел е толкова важна, всичко на практика бива подчинено на нея. Светът трябва да бъде разбуден и предупреден, че Второто пришествие наближава и че то е свързано с провеждането на един съд, който касае вечната съдба на хората. Това е прекалено важно събитие и затова всеки трябва да научи за него. Интересното тук е, че тази цел може и да не се разбира достатъчно ясно от хората, които са включени в реализацията й. Техните разбирания и непосредствените им нужди могат да бъдат фокусирани на друго място. И все пак целта на антитипичното изпълнение на този празник трябва да бъде постигната. Точно в една такава обстановка са действали милеристите. Няма как самите те да са разбирали ясно, какво точно се случва и какъв е крайният план зад възникването на движението им. Те са гледали напред към Пришествието и са го очаквали с огромно желание, но не са знаели, че са били част от антитипичния празник на тръбното възклицание и че той е оказвал въздействие върху възприемането им на реалността.
Можем да означим цялото това въздействие на антитипичния празник на тръбното възклицание във времето на изпълнението му с израза „Духът на антитипичния празник на тръбното възклицание“. Под него разбираме целия дух, цялата атмосфера, която е владяла в този период. Но той касае и въздействието на Святия Дух, Който е ръководел движението на милеристите, техните разбирания и тълкуванието им на пророчеството, за да може дейността им да се хармонизира с целите на този антитипичен празник и да се изпълни предназначението му. Това обяснява, защо те са разбирали някои явления и събития като изпълняващи определени пророчества, но които разбирания са много трудно доказуеми от наша гледна точка днес. Зад всичко това е имало определена цел, която е била по-важна от акуратността на тълкуването на този или онзи текст. Светът я трябвало да бъде разбуден и точно това било предназначението на антитипичния празник на тръбното възклицание.
3. „Духът на антитипичния празник на тръбното възклицание“ и някои събития.
В състояние сме да посочим няколко събития, които са се случили в периода на антитипичния празник на тръбното възклицание и за които можем да допуснем, че са преследвали целта на празника, но които може и да не са били разбирани точно така от милеристите и от адвентните пионери.
1) Природните и космичните знамения
Заемащите първото място тук са природните и космични знамения, които споменахме по-горе. Те са били от голямо значение за милеристите и за адвентните пионери и са накарали много хора да отворят Библиите си и да осъзнаят, че краят на света наближава и да отправят надеждите си към наближаващото Пришествие на Христос. Бидейки в процеса на изпълнението на антитипичния празник на тръбното възклицание и все още неразбирайки неговото значение, милеристите и адвентните пионери са видяли във въпросните знамения изпълнение на пророчествата в Откровението и в есхатологичната проповед (Откр. 6:12, 13; Матей 24:29). И наистина, всички тези знамения са били от такъв вид, че са съвпадали с описаното в пророчествата и със случването си са довели до проповядването на вестта, която може да бъде обяснена с тези пророчества. Как тогава няма да приемеш, че наблюдаваните знамения са същите като пророкуваните? Адвентистите са направили най-доброто, на което са били способни, за да разберат и обяснят случващото се в съвремението им и всичко е съвпадало съвсем точно с вестта им. Днес, бидейки толкова далеч от тези събития, но и имайки възможността да погледнем на тях по-обективно и притежавайки доста по-добро разбиране върху еврейската типология, оригиналните езици на Писанието и библейските пророчества, можем да достигнем до едно по-акуратно тълкувание на тези библейски текстове. То няма да съвпадне изцяло с това, в което са вярвали милеристите и адвентните пионери, но това не толкова страшно, защото интерпретацията на милеристите е била повлияна от „Духа на антитипичния празник на тръбното възклицание“ и, макар и незнайно за тях, е преследвала определена цел и която цел в крайна сметка е била постигната.
2) Отоманската империя загубва мощта си
Друго ключово събитие за милеристите и адвентните пионери е било тълкуванието на шестата тръба (Откр. 9:13-21) направено от Джосая Литч (Йосия Лич), според което на 11 август 1840 г. Отоманската империя ще загуби своята мощ. И когато на този ден империята приема гаранциите за закрила дадени й от великите сили, това се приело като изпълнение на пророчеството и дало силен тласък на вестта на милеристите. Днес разполагаме с доста повече информация относно книгата Откровение и специално за това, как трябва да бъде тълкувано това толкова трудно видение за тръбите. Имаме поглед и върху историята и върху това, кое събитие от миналото е оказало тежест в историческия процес. И затова днес почти никой тълкувател на Откровението не споделя виждането на Джосая Литч. То е било изключително силен коз в ръцете на милеристите, който им помогнал много в мисията им. И може би точно това е била целта на възникването му, макар и милеристите да не са го знаели. Шестата тръба от Откровението бил поредният библейски текст интерпретиран през призмата на „Духа на антитипичния празник на тръбното възклицание“ и който изпълнил предназначението си. Днес обаче, живеейки много далеч от изпълнението на антитипичния празник на тръбното възклицание и ненуждаещи се вече от значението му, това тълкувание повече не може да бъде поддържано.
3) Притчата за десетте девици и среднощният вик
Една от притчите, които следват есхатологичната проповед, е била от особено значение за милеристите и адвентните пионери – притчата за десетте девици (Матей 25:1-13). Милеристите са виждали в нея описание на света и църквата във времето на очакването на Христос през 1844 г. Забавянето на младоженеца и среднощният вик: „Ето, младоженецът иде!“ (ст. 5, 6) се възприело като описание на вестта на милеристите и на тяхната опитност. Това превръща притчата в предсказание за появата на милеристкото движение. Затова тя и горепосоченото й тълкувание се среща много често в литературата, която обхваща периода на адвентните пионери. Но това тълкувание на притчата също е повлияно от „Духа на антитипичния празник на тръбното възклицание“. Ако то е единственото тълкувание, това превръща притчата като изпълнена, което означава, че не би трябвало да очакваме да се изпълни отново. Както обаче установяваме, тя може да бъде ползвана и от съвременните вярващи. Няма съмнение, че тази притча е била невероятно актуална за онова време и преживяването на милеристите можело да бъде описано много точно чрез нея, но тя трябва да може да послужи на църквата и преди самия край. Това нейно представяне от страна на милеристите и адвентните пионери е възможно и приемливо поради факта, че е повлияно от „Духа на антитипичния празник на тръбното възклицание“.
Ето как можем да представим графично влиянието на „Духа на антитипичния празник на тръбното възклицание“ във времето на милеризма:
Определени природни и космични явления през 1755 г., 1780 г. и 1833 г. се случват и те биват възприети като точното изпълнение на някои пророчества, защото духът, който владее този период, е духът на антитипичния празник на тръбното възклицание и направеното приложение на пророчествата може да изпълни предназначението му. Определени пророчества и притчи биват тълкувани и се случват събития през 1840 г. и 1844 г., които биват видяни като тяхното изпълнение. Божият Дух използва всичко това, за да се постигне целта на антитипичния празник на тръбното възклицание и светът да се пробуди за предстоящото скорошно Пришествие на Христос.
Всичко това доказва, че милеристите и адвентните пионери са имали основания да вярват в това, в което са вярвали. Дори и днес да установим, че не всичко е било много прецизно, знаем каква е била по-голямата картина зад всичко това и че е имало по-важна цел, която е трябвало да бъде постигната. Затова и тези трудности в адвентната есхатология, които биват посочвани от критиците й, могат да бъдат обяснени.
4. Решения на установените трудности в адвентната есхатология.
Макар и разсъжденията по-горе да обясняват причината за формирането на въпросните разбирания на милеристите, остава въпросът, защо след като антитипичният празник на тръбното възклицание е приключил през 1844 г., тълкуванията целящи да изпълнят предназначението му продължили да се поддържат от адвентните пионери. Както вече посочихме, няма как милеристите да са разбирали ясно, че движението им е било част от изпълнението на антитипичния празник на тръбното възклицание и каква е била неговата истинска цел. Повече от логично е адвентистите, които впоследствие образували адвентистите от седмия ден, да продължат с поддържането на това виждане. Може би главният момент тук е, че позовавайки се на Матей 24:34 те продължили да вярват, че поколението, което е съвременник на последното от космичните знамения (Големият метеоритен дъжд от 13.11.1833 г.), ще посрещне Христос. А това поколение си е отишло отдавна. Бъркали ли са адвентните пионери в надеждата си те да са последното поколение? Можем да посочим поне две обяснения, които доказват, че надеждата им е била съвсем основателна.
1) Пророческият моментум
В статията Тълкуване на писанията на Елън Уайт – III разглеждаме пророческият моментум, в който са съществували адвентните пионери. Периодът от около 1860-те до 1890-те години (това е вече във времето на антитипичния ден на умилостивението) е бил период на изключително благоприятна комбинация от религиозни, културни, обществени, политически, икономически и други фактори, която позволявала извършването на нещо забележително в много кратко време по отношение на Божието дело и осигуряването на реална възможност за завръщането на Христос. Това означава, че ако Пришествието наистина се е било осъществило тогава, всички виждания на милеристите и адвентните пионери са щели да останат напълно актуални и верни, макар и целта стояща зад тях да е била друга. Природните и космични знамения са щели да запазят актуално тълкуването им като предвестници на Второто пришествие и поколението, което било техен съвременник, щяло наистина да посрещне Спасителя, както се вярвало. Тълкуванието на шестата тръба направено от Джосая Литч щяло да остане като единственото приемливо и притчата за десетте девици щяла да е изпълнила значението си в милеристкото движение.
Можем да изобразим графично влиянието, което пророческият моментум от XIX век би имал върху съществуващите в онова време тълкувания, така:
Без значение от тяхната прецизност, всички вярвания поддържани от милеристите и адвентните пионери щели да бъдат потвърдени от осъществяването на Второто пришествие, което съвсем реално е можело да се случи между 60-те и 90-те години на XIX век.
2) Специалното възкресение
Времето на адвентните пионери е време на пророчески моментум, но различни кризи отклонили вниманието на адвентните вярващи от отворената възможност и Христовото пришествие трябвало да бъде отложено. Това оставя направените от милеристите и адвентните пионери тълкувания на проверка от гледна точка на съвременното познание върху Свещеното писание. И неизбежно попадаме на трудности. Например, както сме разгледали в статията Белези на последното време – IV, описанието на Господния ден в Библията не допуска космичните знамения да се случват на години разстояния едно от друго и на неясно колко години разстояние от самото Пришествие. Те не са просто предвестници на Господния ден, те са част от него и се случват в много кратка последователност едно от друго. Също така видението за шестата тръба няма нищо общо с Отоманската империя, а притчата за десетте девици продължава да е актуална и за съвременните вярващи. Това са все трудни моменти, които изискват обяснение. И такова има.
Колкото и да е странно, всички трудности в адвентната есхатология имат своето окончателно решение, което ще ги превърне в напълно вярни независимо от акуратността им. И това решение е специалното възкресение, което ще се случи малко преди Второто пришествие по време на язвите (прочетете статията 144-те хиляди от Откровението – IV). В него всяка надежда, всяко очакване, всяко обещание, всяко тълкувание на милеристите и адвентистите ще намери своето изпълнение.
Когато много от милеристите и адвентните пионери бъдат възкресени в частичното възкресение преди Пришествието, те ще носят в спомените си Големия метеоритен дъжд от 13.11.1833 г. Те сигурно ще помнят и разбирането си върху шестатта тръба и притчата за десетте девици. Но като възкресени по времето на язвите те ще бъдат и свидетели на последните дни на земната история и ще посрещнат като живи завръщащия се Спасител. Така всяко тълкувание и разбиране, което са имали приживе, ще намери изпълнението и значението си и те ще видят надеждата си осъществена, точно както е била поддържана от тези разбирания върху пророчествата. Макар и да не са могли да се възползват от пророческия моментум от тяхната епоха, те взимат участие в случващото се в самия край и стават част от поколението посрещащо Христос живи.
По същия начин ще има възкресени и от ранните християни, които са се надявали Второто пришествие да се осъществи в тяхното време. И те са имали шанса да живеят в пророчески моментум, но и при тях Пришествието не се е случило. От статията Белези на последното време – III разбираме, че гаранцията изказана от Христос за тях е била, че ще има възможност Второто пришествие да се случи в рамките на Неговото поколение, не че задължително ще се случи тогава. Но на една група хора Исус обещал, че те със сигурност ще бъдат свидетели на завръщането Му – книжниците и фарисеите, които Го отхвърлили (Матей 23:39). Затова те също ще бъдат възкресени в частичното възкресение, за да видят Божия Син идващ в славата Си (Откр. 1:7). Специалното възкресение случващо се по време на язвите е отговорът не само на трудните моменти от адвентата есхатология, но и на някои от тези, които откриваме в есхатологичната проповед на Христос.
Разбирането за антитипичното изпълнение на празника на тръбното възклицание, пророческия моментум и специалното възкресение случващо се преди Второто пришествие дава отговор на трудните моменти, които можем да открием в адвентната есхатология.