Второто пришествие на Исус Христос ще е най-великото събитие на земята, което предстои, както сме разгледали в статията Второто пришествие на Исус Христос. Да, то не се е случило още, но е сигурно и предстои да се случи. И тъй като не от вчера се говори за неговата скорошност, някои въпроси около него са съвсем разбираеми: Колко скоро е това скоро? Можем ли да твърдим, че живеем в последното време и Второто пришествие на Исус е едно наистина скорошно от наша гледна точка събитие? Има ли поне нещо, по което да познаем, че Пришествието е наближило? Можем ли да знаем точната дата на завръщането на Христос?
Когато мислим за близостта на Пришествието, обикновено се сещаме за т.нар. „есхатологична проповед“ на Исус (проповедта свързана с времето на края на света), която ни е предадена в Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 21 гл. И това е правилно. Там Спасителят говори за Своето завръщане и за характеристиките на света непосредствено преди завръщането Му. Има различни тълкувания на есхатологичната проповед, на които си струва да обърнем внимание. За удобство ще им дадем различни означения. В тази статия ще разгледаме „традиционния прочит“ на тази проповед, а в статията Белези на последното време – II изследваме „нетрадиционния прочит“. Тъй като анализите в тези статии повдигат още въпроси, в статията Белези на последното време – III фокусираме вниманието си върху някои важни предпоставки в разбирането на есхатологичната проповед, в статията Белези на последното време – IV правим анализ на тази проповед от гледна точка на първите й читатели и какво тя трябва да означава за нас днес, а в статията Белези на последното време – V се спираме на някои трудни моменти от адвентната есхатология.
1. Последното време, края на времето и времето на края.
Преди да разгледаме традиционния прочит на есхатологичната проповед, трябва да дефинираме някои важни понятия. Съвременните вярващи са свикнали с идеята, че живеят в последното време. Но ако се интересуваме от това, как Новият завет използва това понятие, ще установим, че последното време е започнало още от времето на Христос и апостолите:
„Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас“ (1 Петр. 1:20).
Първото явяване на Христос било указание за апостол Петър, че последното време е вече настъпило. Така трябва да са го разбирали всички ранни християни (Евр. 1:2). Не само идването на Исус, но и изливането на Святия Дух е служило за уверение за настъпването на последното време:
„Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня; но това е казаното чрез пророк Йоил: ‘И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища. Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват. И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв, огън и облаци дим. Слънцето ще се преобърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. И всеки, който призове името Господне, ще се спаси'“ (Деян. 2:15-21).
Апостол Павел също е бил убеден, че е живеел в последното време:
„А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена“ (1 Кор. 10:11).
И апостолите Яков и Юда са разбирали така нещата (Яков 5:1-8; Юда 17-19), а апостол Йоан, пишейки няколко десетилетия по-късно, вижда появата на антихристите по негово време като белег и доказателство за последното време (1 Йоан 2:18).
Това разбиране на последното време, което на практика обхваща цялата новозаветна епоха, е много важно в оформянето на новозаветната есхатология, но не е от особено голяма полза за вярващите, които ще живеят в самия край. Всъщност дори апостол Петър е вярвал, че последното време ще има ясно откроен край:
„Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието“ (2 Петр. 3:3, 4).
Изглежда, че в по-широкото виждане на новозаветната епоха като „последно време“ се съдържа и по-конкретно означение касаещо самия край – „последните дни“. Всъщност още в Стария завет имаме разкрита подобна идея. В книгата Даниил се появява едно понятие, което е по-прецизно разположено по оста на времето – това е изразът „края на времето“ (Дан. 11:40; 12:4). Той касае сломяването на средновековната папска мощ от атеистична Франция през 1798 г. (прочетете статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.). От 1798 г. започва „краят на времето“. Това наистина трябва да е последното време, както съвременните вярващи го разбират, защото в края му („в края на дните“) ще се случи възкресението на пророк Даниил (Дан. 12:13). Така че по-актуалното за нас разбиране за последното време е започнало през 1798 г.
Но това не е всичко. Някои тълкуватели използват и израза „времето на края“. Той не се намира в Библията, но има за цел да означи самия край и това, което непосредствено го предшества.
Всеки от тези изрази има своето място, но тук няма да разглеждаме последното време като започващо от времето на апостолите. Тук под израза „последно време“ ще разбираме използвания от Даниил израз „края на времето“ и ще се интересуваме специално от събитията идващи непосредствено преди самия край, т.е. от събитията във „времето на края“.
2. Традиционен прочит на есхатологичната проповед.
Под „традиционен прочит“ на есхатологичната проповед разбираме виждането на милеристите и на адвентните пионери от XIX век както и на съвременните адвентисти върху тази проповед и изобщо върху белезите говорещи за близостта на Второто пришествие. Разбира се, при различните изследователи могат да бъдат открити различни нюанси на това тълкувание. Това важи с особена сила за вижданията на милеристите и на адвентните пионери. Причината е тяхното специфично време и контекст, които са напълно различни от нашето време и контекст. Обичайният подход е да се ползва схемата на есхатологичната проповед в Матей 24 гл. и заедно с нея да се разглеждат и други описания на знаменията за края, които могат да бъдат открити на други места в Новия завет.
Традиционният прочит разглежда есхатологичната проповед на Христос като смесване на събитията водещи до разрушаването на храма и Ерусалим и тези водещи до Второто пришествие. Когато учениците питат за времето, в който ще бъде унищожен храма, те го обвързват с Христовото пришествие:
„И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и казаха: Кажи ни кога ще бъде това? И какво ще бъде знамението на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3).
Според традиционния прочит, изхождайки от този въпрос, Исус разглежда двете събития като паралелни, така че каквото се отнася за разрушаването на храма и Ерусалим, ще има аналогично изпълнение и преди Второто пришествие.
1) Знамения в религиозната сфера
Традиционният прочит изрежда определени знамения, които можем да обобщим като касаещи религиозната сфера:
„Исус им отговори: Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина… Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина… И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:4, 5, 9-11, 14).
Заблуждението в областта на религията ще е толкова разпространено, че трябвало Исус да започне Своя списък с него (виж и Марк 13:5, 6; Лука 21:8). Фалшиви пророци и учители (Матей 24:11), дори фалшиви месии ще се появяват и ще въвеждат хора в заблуждение. Ще бъдат създадени обстоятелства фалшивите месии и учители да съществуват и да вършат пагубното си дело:
„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните“ (2 Тим. 4:3, 4).
За съжаление именно готовността на много хора да последват измамата вместо истината ще осигури условия религиозното заблуждение да процъфтява преди Пришествието (виж 2 Сол. 2:11, 12). Но въпреки хаоса и заблудата в религиозния свят, истината за Христос ще достигне до всички краища на земята (Матей 24:14). Добрата вест за Спасителя Исус Христос няма да бъде спряна и най-насъщните вести за последното поколение ще достигнат до всеки човек на земята. Това няма да остане без съпротива и вярващите и проповядващи библейската истина Христови последователи ще бъдат репресирани както от властите, така и от нямащите никаква власт и дори от собствените си близки (Матей 24:9; Марк 13:9, 12, 13; Лука 21:12, 16, 17).
Заблуждението в областта на религията, преследванията на верните Христови последователи, както и проповядването на благовестието са характеристики както на света преди разрушаването на Ерусалим, така и на този преди Второто пришествие. Всъщност тези проблеми ще съществуват в цялата християнска епоха.
2) Знамения в политическата сфера
Не само религиозната, но и политическата сфера ще притежава определени характеристики:
„И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тези неща трябва първо да станат, но не е веднага краят. Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство“ (Лука 21:9, 10).
Традиционният прочит вижда времето преди разрушаването на Ерусалим и това преди Второто пришествие като едно размирно време с напрегната политическа обстановка, в която военните конфликти ще са неизбежни (виж и Матей 24:6, 7; Марк 13:7, 8).
3) Знамения в моралната сфера
Спасителят се спрял и на духовността на хората преди завръщането Му:
„И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее“ (Матей 24:12).
Много ще са хората живеещи във времето на Пришествието, които няма да могат да бъдат определени като духовни гиганти. Напротив. Ще цари почти повсеместен упадък (Матей 24:37-39; Лука 17:26-30), от който няма да избегнат дори вярващите:
„А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му…“ (2 Тим. 3:1-5а).
За съжаление моралното падение ще засегне голяма част от изповядващите се за Христови последователи. Лицемерието ще бъде ежедневие.
4) Знамения в икономическата сфера
Един друг новозаветен автор, който е бил особено загрижен за социалната справедливост, разкрива, с какво ще се характеризира икономическата сфера и деловите отношения между хората преди Пришествието:
„Елате сега, вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще изпояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жътварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи. И така, братя, останете търпеливи до Господнето пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд. Останете и вие търпеливи и укрепете сърцата си; защото Господнето пришествие наближи“ (Яков 5:1-8).
Експлоатацията и маменето на наетите работници ще характеризират последното време. Нечестността в деловите отношения ще бъде нещо обичайно и ще води до обогатяването на някои.
5) Знамения в природния свят
Но… и това не е всичко. Христос продължил със списъка Си:
„И ще има големи трусове и в разни места глад и мор…“ (Лука 21:11а).
Исус предсказва наличието на земетресения и случването на много големи такива. Бедствия, глад и болести също ще бъдат характерни за времето на края (виж и Матей 24:7; Марк 13:8).
6) Разрушаването на храма и Ерусалим
Разглежданият прочит отдава голямо значение на пророкуваното разрушаване на храма и Ерусалим и на съветите за избягване на скръбта, с които то ще бъде свързано:
„Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете, нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намира на покрива на къщата, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намира на нивата, да не се връща назад да взема дрехата си. А горко на бременните и кърмачките в онези дни! И се молете да не се случи бягането през зимата или в съботен ден“ (Матей 24:15-20).
Християните биват предупредени за разрушаването на храма и Ерусалим, което се случило през 70 г.сл.Хр. и получават указания, как да очакват това събитие и как да избегнат гибелта, която то носи.
7) Предсказание за скръбта на верните през Средновековието
Традиционният прочит вижда в последващите думи на Христос предсказание за изключителната трудност, през която верните на Спасителя ще трябва да минат по време на Средновековието:
„Защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има. И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил нито един човек, но заради избраните онези дни ще се съкратят“ (Матей 24:21, 22).
Този текст бива отнесен за гонението на верните през Средновековието. Предните пет стиха говорят за бягството на много от юдейските християни по планините, за да избегнат скръбта свързана с разрушаването на Ерусалим и ни остават там – християните са бегълци, които са преследвани и се крият. Затова този прочит приема, че следващите два стиха касаят гонението на верните от папството през Средновековието, а съкращаването на „онези дни“ се приема като предсказание, че периодът на папско гонение (538 г. – 1798 г.) ще бъде съкратен, както се и случило – в средата на XVIII век (а според някои историци – още в началото на XVIII век) почти всички религиозни гонения са били вече затихнали.
Този момент в тълкуванието изкарва традиционния прочит от курса на сравняване на събитията преди разрушаването на Ерусалим със събитията преди Второто пришествие и предприема оформянето на сценарий водещ от първото събитие до последното. С други думи, според този прочит есхатологичната проповед описва цялата християнска епоха – започва със събитията предшестващи разрушаването на Ерусалим (ст. 4-14) и описва самото разрушаване (ст. 15-20), след това се преминава през Средновековието (ст. 21, 22) и накрая се стига до последното време (ст. 23-29) и самото Второ пришествие (ст. 30, 31). Това превръща есхатологичната проповед в сценарий развиващ се от I век до Второто пришествие, подобно на някои от виденията в книгата Откровение.
8) Описание на последното време
След краткото описание на Средновековието идва това на последното време. Макар в събитията случващи се преди разрушението на Ерусалим да вижда събития, които ще се повторят и в последното време, традиционният прочит разглежда изреденото след Матей 24:22 като описание само на последното време:
„Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето, предсказах ви. И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте“ (Матей 24:23-26).
Тук се говори за религиозното заблуждение на последното време, което ще е много силно и ще цели да заблуди дори верните на Бога.
9) Природни и космични знамения на последното време
Традиционният прочит отдава силен акцент на определени природни и космични знамения, за които приема, че според пророчеството трябва да се случат веднага след средновековното гонение:
„И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини“ (Откр. 6:12, 13).
„А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят“ (Матей 24:29).
С приключването на гонението на верните през Средновековието трябва да се случат едно голямо земетресение, потъмняване на слънцето и луната и силен звездопад. Потъмняването на слънцето и падането на звездите се разглеждат от традиционния прочит като едни от последните големи явления. Последната част на текста, която казва, че „небесните сили ще се разклатят“ (Матей 24:29), се приема, че се отнася за описанието дадено в Откровението, че „небето бе отместено като свитък, когато се навива“ (Откр. 6:14). Това е едно бъдещо явление, което ще се случи вероятно по време на седмата язва (Откр. 16:17). И след това трябва да се случи Второто пришествие (Матей 24:30, 31). Така сценарият започващ с времето преди разрушаването на Ерусалим през I век стига своята кулминационна точка във Второто пришествие.
3. Изпълнение на предсказаното.
Традиционният прочит на есхатологичната проповед не само групира знаменията за приближаващия край, но отделя време да изследва и тяхното изпълнение. В статията Белези на последното време – IV правим един преглед на изпълнените пророчества преди разрушаването на храма и Ерусалим, с който традиционният прочит няма как да не е съгласен. Но как този прочит вижда изпълнението на пророчествата, които касаят последното време? Според него изключително много от описаното в тази проповед и на другите места в Новия завет характеризира времето, в което живеем.
1) Състоянието в религиозната сфера
Не се изисква някакво много специално наблюдение, за да се установи тоталното религиозно объркване в съвремието ни. Фалшиви месии, пророци и учители никнат като гъби след дъжд и повличат след себе си групи и дори множества от хора. Въпреки заблудата обаче добрата вест за Христос се проповядва навсякъде по света и хора от различни религии, общества и съсловия приемат Исус за личен Спасител. На някои места християните са подложени на жестоки гонения само заради това, че вярват и служат на Христос.
2) Състоянието в политическата сфера
В цялата земна история много войни са поразявали човечеството, но те никога не са били така глобални и разрушителни както през последното столетие. Първата и Втората световни войни причинили повече нещастия и страдания от всички предишни войни взети заедно. Въпреки последиците от Втората световна война и декларираното желание на нациите да живеят в мир, продължава да има войни, които взимат многобройни жертви.
3) Състоянието в моралната сфера
Духовният упадък на християнството е довел до пренебрегване дори на Божия закон в църквата и в живота на вярващите. Мнозина даже са стигнали дотам да вярват, че Христос е премахнал закона и че християните не са вече длъжни да го съблюдават. Това пренебрежение към Божия закон води до нарастване на престъпността и неморалното поведение.
Пренебрегването на Божия закон разруши границите на скромност и чистота и откри път за всяка неморалност. Днес сексът се въздига в култ и се разпространява чрез интернет, кино, телевизия, песни, списания, реклами, танци и т.н. Сексуалната революция доведе до увеличаване на разводите, морални отклонения като „свободен брак“, порнография, изнасилване на деца, ужасяващо число аборти, широко разпространен хомосексуализъм, масово разпространение на венерически болести.
4) Състоянието в икономическата сфера
Непрекъснато увеличаващата се пропаст между богатите и бедните е едно от най-характерните явления на икономическия ни живот. Потискането на работниците, ограбването от правата им и злоупотребата с тях, чрез което малко на брой увеличават собственото си състояние, може да бъде открита навсякъде и води до постоянно напрежение и недоволство.
5) Състоянието в природния свят
Всички наблюдаваме едно огромно увеличение на природните бедствия през последните години. Даже вече не обръщаме особено внимание на разрушителните земетресения, увеличаването на броя които е ужасяващо.
Глад е имало често в миналото, но не и в такъв мащаб, какъвто е в последните десетилетия. Никога преди светът не е имал милиони хора страдащи от глад или недояждане, а изгледите за бъдещето не са по-светли.
6) Изпълнение на природните и космичните знамения на последното време
Макар и днес учението за Второто пришествие и неговата скорошност да е важна част от веруюто на почти всяка християнска деноминация, това не винаги е било така. През Средновековието то е било почти изцяло забравено и е трябвало да бъде възвърнато в проповядването на християнската църква. Традиционният прочит на белезите на последното време често отбелязва факта, че възвръщането на интереса на християнската църква към учението за скорошността на Второто пришествие се дължи на едно природно и две космични знамения, които са били от особена важност за милеристите и адвентните пионери, защото са виждали в тях точното изпълнение на пророчествата за природните и космични знамения на последното време. Лисабонското земетресение от 01.11.1755 г., Тъмният ден от 19.05.1780 г. и Големият метеоритен дъжд от 13.11.1833 г. обърнали вниманието на милиони към Второто пришествие на Христос и края на света. Мнозина започнали да изследват пророчествата за завръщането на Спасителя. В тези явления те видели изпълнение на Христовите думи в есхатологичната Му проповед и усетът за наближаващия край на света бил възвърнат. Последното от трите явления (Големият метеоритен дъжд от 1833 г.) бил преживян от милеристите и адвентните пионери, което още повече засилило убеждението им за скорошността на Пришествието.
Традиционният прочит подчертава факта, че повечето белези на последното време вече са се изпълнили или се изпълняват пред очите ни с голяма прецизност. Това се възприема като ясно указание, че нашият Спасител ще се завърне скоро. Затова тази интерпретация на есхатологичната проповед поставя силен акцен на собствената ни подготовка и тази на другите хора за посрещането на Христос. Това трябва да се превърне в най-важния ни приоритет.
4. Точното време на Второто пришествие.
Точното време на завръщането на Христос е било винаги обект на голям интерес, но адвентните пионери преминали през една болезнена опитност (Голямото разочарование от 1844 г.), която ги убедила в истинността на думите на Исус, че никой не може да знае точното време на завръщането Му:
„А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36).
Традиционният прочит на есхатологичната проповед след 1844 г. изрично подчертава, че опитите да се изчисли точното време на Второто пришествие са безмислени. Колкото и да им се иска, очакващите Спасителя няма да знаят не само деня и часа (Матей 24:36), но и месеца и годината на Неговото завръщане (Деян. 1:7). Те са скрити и ще останат скрити от тях, затова всякакви опити за тяхното изчисляване трябва да бъдат оставени настрана. Това обаче изобщо не е фатално, защото Христос описал ясни знамения, които ще подскажат, че то е наближило (Матей 24:32, 33; Марк 13:28, 29; Лука 21:29-31). В тях очакващите Господа откриват Исусовото свидетелство, че Той идва скоро и затова полагат всички усилия да се подготвят да Го посрещнат. Тези знамения не ги плашат. Точно обратното:
„А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава“ (Лука 21:28).
Очакващите Христос гледат радостно на случващите се знамения, защото знаят, че окончателното им избавление наближава. Макар и да не знаят точното време на завръщането на Исус, те могат да бъдат подготвени за това събитие:
„Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината“ (1 Сол. 5:4, 5).
Тук апостол Павел използва картината на внезапното идване на крадец, с която Исус си послужил в есхатологичната проповед (Матей 24:42-44). Времето на Пришествието на Христос не се знае, но вярващите могат така да живеят докато чакат, че да не бъдат заварени неподготвени, когато Исус се завърне. Това е светлината, в която живеят чакащите Христос. Това е един специален вид чакане:
„Но бъдете бдителни във всяко време и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син“ (Лука 21:36).
Препоръката на Божието слово е много ясна – трябва да бъдем будни (Марк 13:33, 35-37). А будността се поддържа от истинското желание Христос да се завърне. Необходимо е така да опознаем Исус сега, така да бъдем пленени от Неговия изящен характер и любов към нас, че да започнем ден и нощ да копнеем Той да се завърне. Така ще бъдем винаги будни, ще внимаваме на знаменията на времето и Второто пришествие няма да ни завари неподготвени. Постоянната бдителност е, която прави вярващите готови за завръщането на Спасителя, не знанието за точното време, в което то ще се случи:
„Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако стопанинът на дома би знаел в кой час ще дойде крадецът, би бдял и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:42-44).
Апелът е към очакване на Второто пришествие и подготвка за него. Живеещите във времето след големия метеоритен дъжд (1833 г.) живеят във времето на голяма близост до завръщането на Христос и подготовката за него е от първостепенна важност за всеки човек.
В общи линии така традиционният прочит разглежда есхатологичната проповед, изпълнението на пророчеството й и наставленията й. Със сигурност и много неадвентисти могат да открият в него това, което вярват за последното време.
5. Приносът на традиционния прочит.
Съвременните вярващи сме свикнали с мисълта, че живеем в последното време. Дори невярващите имат усет за някакъв предстоящ край. Но това не винаги е било така. Всички дължим благодарност за това ни разбиране до голяма степен на милеристите и адвентните пионери. Именно това движение е главната причина християнската църква да остави виждането си за един милениум на просперитет на обществото и църквата и разбирането си, че наближаването на времето за Второто пришествие ще е невъзможно да се установи, и да прегърне идеята за скорошността на Христовото завръщане.
6. Недостатъци на традиционния прочит.
Зад традиционният прочит могат да се видят изследователи, които са вложили всичките си сили и искренност в разбирането на въпроса за последното време. Но това не означава, че той няма недостатъци. Напротив, има и те са няколко.
1) Недостатъчно добра работа с библейския текст
Един от главните недостатъци на обичайното представяне на традиционния прочит е не особено дълбоката работа с библейския текст. Това не значи, че интерпретацията е изцяло погрешна, а че една по-голяма прецизност в анализа би довела до по-ясно изразяване на учението. Това се опитваме да направим в статията Белези на последното време – IV, но тук можем да се спрем на тълкуванието на традиционния прочит на гонението през Средновековието. Текстът от Матей 24:21, 22 се приема като касаещ период, който хронологично идва след описаното в предните стихове и отнасящо за разрушаването на Ерусалим и бягството на християните по планините (ст. 15-20). Ето го и текстът:
„Защото (гр. „гар“) тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има. И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил нито един човек, но заради избраните онези дни ще се съкратят“ (Матей 24:21, 22).
Приема се, че представеното тук се отнася за Средновековието и гонението на верните в този период. Проблемът е, че този текст е граматически свързан с преждеописаното. Той започва с думата „защото“, която е превод на гръцката дума „гар“. Тя визира причина за извършване на нещо и се превежда като „защото“, „понеже“, „по причина че“. Идеята е, че увещанието за молене да не се случи бягството в неблагоприятно време дадено в предния стих (ст. 20), трябва да бъде следвано, защото ще се случи описаното в ст. 21 и 22. Това означава, че ст. 21 и 22 са част от предхождащия ги текст и няма как да касаят друг исторически период. Това лесно може да се докаже и чрез друг текст от същата проповед, който тълкуваме точно така:
„Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото (гр. „гар“) ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (ст. 23, 24).
И тук имаме същата идея. Изказва се увещание за извършване на нещо (да не се вярва на информацията за локални появявания на Христос) по причина, че ще се случи нещо (ще се появят лъжехристи и лъжепророци). Както няма основания да отделяме във времето текста за появявата на лъжехристите от текста предупреждаващ за информацията относно тях, така не можем да отделим текста касаещ голямата скръб от ст. 21, 22 от текста даващ указания за молитва относно предстоящата скръб (ст. 20). По същия начин стоят нещата и в текстовете от ст. 4, 5 и ст. 26, 27 и затова не приемаме, че и при тях частта идваща след „защото“ се отнася за друго време. Така че в тълкуването на Матей 24:21, 22 имаме недостатъчна прецизност в тълкуването на текста, което води до виждането на нещо, което го няма в него. В статията Белези на последното време – V разглеждаме и други моменти от адвентната есхатология, които предизвикват въпроси и се нуждаят от изясняване.
2) Неразграничаване на класическо от апокалиптично пророчество
Друг от недостатъците на традиционния прочит е неспособността му да разграничи класическо от апокалиптично пророчество. Виждането в есхатологичната проповед на сценарий, който описва случващото се през цялата християнска епоха, излиза от рамките на интерпретацията на класическото пророчество и навлиза в сферата на апокалиптиката. Тази липса на прецизност на въпросния прочит ограбва от приноса му в разбирането на новозаветната есхатология.
3) Липса на уникалност
Разглеждането на белезите на последното време по начина, по който го прави традиционният прочит, често бива посрещано със скептицизъм, защото в по-голямата си част изброените знамения не представляват нищо уникално. Винаги е имало войни, природни бедствия, религиозно заблуждение и т.н. Как нещо толкова обичайно за живота на планетата ни може да служи като белег за края? В това възражение наистина има много логика. Нищо чудно, че като реакция на традиционния прочит възниква един „нетрадиционен прочит“, който разглеждаме в статията Белези на последното време – II. Според традиционния прочит уникалността на посочените обичайни за човечеството явления е тяхната съвкупност:
„И научете притчата от смокинята: Когато клоните вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата“ (Матей 24:32, 33).
Вероятно древните сценарии за края на света не са включвали толкова обширен списък от явления, които трябва да се случат преди настъпването на края. Христос не само посочва различни явления, но и казва, че те всичките трябва да бъдат наблюдавани едновременно и това ще е указание, че Неговото пришествие е наближило. Тук проблемът на традиционния прочит е в неразграничаването на важни от маловажни знамения и тяхното място в проповедта. Правим опит да обясним този проблем в статията Белези на последното време – IV, а и статията Белези на последното време – III също може да е от полза за изясняването на този въпрос.
4) Злоупотребяване с прочита
Може би най-големият недостатък на традиционния прочит не е в самия прочит, а в начина, по който обикновено бива ползван. Независимо какво се случва по света и колко голяма е неговата тежест върху живота на хората, безброй вярващи издигат гласове и го посочват като изпълнение на някое от знаменията в есхатологичната проповед. Не е трудно да се заключи, че ще дойде момент, когато хората просто ще престанат да обръщат внимание на подобни обяснения и ще ги приемат за ненужен сензационализъм и излишно вдигане на аларма. По този начин въздействието, които тези думи на Христос имат за цел да изработят, се изгубва и християнският възглед за края на света се опетнява. Това не е нужно да се случва. Великото поучение на Спасителя за последното време и за Неговото Второ завръщане, както и другите новозаветни пророчества в тази връзка трябва да се представят разумно и в контекст, без изпадане в крайности и не по начин, който ще обезсили влиянието им.
Прочетете и статията Белези на последното време – II, в която разглеждаме „нетрадиционния прочит“ на есхатологичната проповед.
Традиционният прочит на есхатологичната проповед на Исус Христос разглежда събитията преди разрушаването на Ерусалим и тези преди Второто пришествие като паралелни, но също така приема тази проповед като сценарий на случващото се през цялата християнска епоха. Той има изключителен принос в съвременното християнство, но има и своите недостатъци.