Второто пришествие на Исус Христос

Макар и за дълго време учението за Второто пришествие на Исус Христос да е било изгубено от християнската църква, то вече е едно от най-важните за всяка (или почти всяка) деноминация. Но има различни идеи за това, как ще се случи то. Някои вярват, че Исус ще се завърне невидимо; така неусетно, че никой няма да разбере. Или даже вече го е направил. По-популярното разбиране сред евангелските християни обаче е учението за „грабването“. Според него Пришествието ще се случи на два етапа в рамките на седем години – в началото на този период верните и живи към момента християни ще бъдат внезапно грабнати от нормалното им ежедневие в небето, а в края на периода Христос ще се завърне в слава. Тези седем години ще се характеризират със скръб, от която на практика верните християни биват изцяло пощадени и чиято цел е обръщането на множества от евреи, които ще имат централна роля във въпросния период.

Ясно е, че няма как и двете концепции да са верни. Поне една ще е погрешна. А може би и двете? Как ли наистина ще се случи Второто идване на Христос? Спекулациите могат да са безчет. Затова е важно да разберем, какво Библията учи за завръщането на Спасителя. Което не би трябвало да е толкова трудно, защото Пришествието на Христос е много добре представен въпрос в нея. А като разберем истината за него, няма да ни е проблем да откроим и заблудите. От голямо значение е да знаем, как точно ще се завърне Исус.

1. Първото идване на Исус Христос.

Исус Христос е бил вече тук преди около 2000 години. При това Си първо идване Той основал на земята едно царство:

„Оттогава Исус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство“ (Матей 4:17).

Христос говори за идването на някакво небесно царство, но от текста не се разбира, какво точно е то, освен че покаянието е необходимо условие за посрещането му. В края на земната Си мисия Спасителят дал повече информация за естеството му:

„Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“ (Йоан 18:36, 37).

Небесното царство, за което говори Исус тук и на което Той е цар, не е от земните типове царства. Това ще рече, че когато мислим за основаното от Христос царство, не трябва да си представяме познатите ни земни царства. Неговото е от съвсем друго естество:

„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евр. 4:16).

Там, където има престол, има и царство. Явно трябва да става дума за царството установено от Исус. Щом като сме призовани да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта“, значи царството, което Христос установил и на което можем да сме поданици, е „царство на благодатта“ – царство, при което се придобива милост и се намира благодат, която помага в подходящото време. Това царство се характеризира със спасяването на грешниците, не защото са направили нещо достойно, но въпреки тяхното недостойнство. Очевидно не може да става дума за земен тип царство. То не може да бъде открито на географската карта. Местоположението му е на съвсем друго място:

„А Исус, когато бе запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: Божието царство не идва така, че да се забелязва; нито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е вътре във вас“ (Лука 17:20, 21).

Царството на благодатта не е видимо като другите. То се намира в човешкото сърце. Било установено чрез жертвата на Христос на кръста и осигурява прощение, радост, мир, надежда и гарантирано бъдеще на тези, които станат негови поданици. А негови поданици могат да станат всички, които приемат Христос за личен Спасител и се новородят:

„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога“ (Йоан 1:12, 13).

Всички сме призовани да станем поданици на царството на благодатта и да пристъпваме с дръзновение към неговия благодатен престол.

2. Копнеж за промяна.

Поданиците на царството на благодатта, т.е. тези, които от всички векове до днес са приели Христос за личен Спасител, не са подминати от болките, разочарованията и скръбта на живота в този свят. Вкусвайки от добротата и любовта на Бога и надеждата, която Той предлага, тези хора започват истински да копнеят да бъдат освободени от страданията, болестите, тлението и смъртта, за да бъдат вечно със своя Спасител:

„Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега. И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло“ (Римл. 8:22, 23).

У новородените християните съществува една надежда, един огромен копнеж да бъдат окончателно освободени от робството на греха, починалите вече вярващи да бъдат възвърнати в живот и всички заедно да бъдат завинаги със Спасителя си. Малко преди да се възнесе при Отец, Христос обещал да изпълни точно тази надежда на последователите Си:

„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:1-3).

Това е възхитителното обещание на Спасителя, че Той ще се завърне; че ще дойде втори път на земята, за да вземе последователите Си при Себе Си. Исус гарантира, че верните Му ще бъдат завинаги с Него. Преди завръщането Си обаче Той трябва да им приготви места на небето. Това значи, че първо трябва да ги направи годни да живеят в един свят без грях. Това е необходимо, защото когато се завърне, Той няма да се занимава с очистване от грях, а просто ще прибере очистените вече и готови да живеят на небето хора (Евр. 9:28). Затова и подготовката за живота на небето трябва да започне още оттук и още сега.

3. Начин на завръщането на Христос.

Исус Христос обещал да се завърне на земята, за да вземе при Себе Си Своите верни последователи, което е тяхната „блажена надежда“ (Тит 2:13). Но как точно ще се завърне Той? Има ли значение начинът на завръщането Му? Със сигурност. Най-малкото защото днес съществуват различни теории по въпроса и е неизбежно да се появят и други. Така че е много важно да знаем истината, за да не бъдем измамени. Ако разберем, какво точно учи Библията за завръщането на Христос, ще можем ясно да откроим и измамите. А когато става дума за Пришествието, Свещеното писание е повече от ясно.

Когато авторите на Новия завет говорят за Второто пришествие, те най-често използват гръцката дума „парусия“. Тя обозначавала явлението на божество или официалното идване на човек с власт в някаква местност, което се разтръбявало навсякъде и за което се правила нужната подготовка. Така че думата „парусия“ говори за събитие, което се е знаело от всички. Със сигурност не се отнасяла за някакво инкогнито посещение на цар, което да остане в тайна за повечето хора. Тя касаела нещо много видимо. Така че използването на думата „парусия“ само по себе си отхвърля една от теориите за идването на Христос, че то ще стане, или даже вече е станало, невидимо, незабележимо за хората. Не, завръщането на Христос няма да се случи по този начин. Тъкмо напротив. То е „парусия“:

„И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им. И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:9-11).

Четиридесет дни след възкресението Си Христос все още бил на земята и се срещал с учениците Си, за да им дава наставления относно предстоящата им мисия. След това се възнесъл на небето. Именно това Негово възнасяне ни дава някаква идея, как ще се случи и завръщането Му. Той ще дойде буквално и лично, така както било Неговото заминаване. Няма да бъде някакъв дух и завръщането Му няма да е някаква невидима, духовна опитност. Поне това е, което ангелите казали на учениците Му:

„…Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето“ (ст. 11б).

Самите ангели насочват вниманието към начина на възнесение на Христос. И уверението им е, че така, както Той се възнесъл, така, по същия начин, ще се и завърне на земята. Това е изключително точно указание, което дава много ясна идея за начина на Христовото завръщане на земята. Всичко, което трябва да направим, е да проследим възнесението на Спасителя. Как се е случило то? Според библейския текст Исус се е възнесъл, което ще рече, че краката Му са се отделили от земята и Той е започнал да се издига в небето. След това Той навлязъл в един облак и така изчезнал от погледа на учениците Му. Те продължили да гледат, но виждали вече само облака, който се възнасял нагоре и накрая изчезнал.

Уверението на ангелите е, че Христос ще се завърне по същия начин, по който се е възнесъл. Следователно, така както изчезнал от погледа на учениците в облак, така и ще се появи пред очите им, в облак. Просто трябва да завъртим в обратен ред начина на възнасянето Му и ще имаме точния начин на завръщането Му. Това ще рече, че първо от небето ще се появи облак. Той ще започне да се доближава до земята. Когато наближи достатъчно, човешките очи ще различат в него Исус Христос. Така ще се случи Пришествието.

Да обърнем внимание на човешките сетива, които са били включени в наблюдаването на възнесението на Христос – „гледаха“, „погледа“, „взираха“, „гледате“ и „видяхте“. Използвани са пет думи свързани със зрението и виждането. Щом като ангелите казали, че завръщането на Исус ще е също като Неговото възнесение, значи то трябва да е едно видимо с очите събитие. Точно така го описва и един от свидетелите на Христовото възнесение:

„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин“ (Откр. 1:7).

Апостол Йоан видял във видение завръщането на неговия Господ. То било точно, както ангелите казали. Важната подробност тук е, че виждането на Пришествието няма да се случи само от една малка група от хора, а от целия свят. Второто идване на Христос ще е толкова славно събитие, че всички хора живеещи на земята по това време, ще го видят с очите си. За съжаление, това ще доведе повечето от земните жители до ужасна скръб, защото ще осъзнаят, че не са готови за завръщането на Царя. И ще заридаят.

4. Случващото се при завръщането на Христос.

И така, вече изяснихме нещо много важно – как точно Исус ще се завърне на земята. Но това не е всичко, което трябва да знаем по въпроса. От значение е и какво конкретно ще се случи, когато Христос се завърне. Второто пришествие на Исус Христос има една много важна цел:

„Така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват“ (Евр. 9:28).

Христос ще се завърне за спасението на тези, които Го очакват. Целта на идването Му няма да е да задоволи нечие любопитство или да докаже съществуването Си на невярващите. Неговото завръщане ще е равнозначно на окончателно спасение за всички Негови деца от всички векове. За да може това да се осъществи, трябва да се случи нещо специално. Писанието не го скрива от нас:

„Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа“ (1 Сол. 4:15-17).

Верните на Христос, всички лоялни поданици на царството на благодатта; всички онези от човешката история, които са живели на земята приготвяйки се да живеят на небето, ще бъдат окончателно освободени от греха, болестите, тлението и смъртта. Тези, които вече са починали, ще бъдат възкресени и заедно с тези, които са дочакали Христос живи и не са вкусили смъртта, ще бъдат взети и ще посрещнат Спасителя във въздуха. Това няма как да е невидимо събитие. Напротив, всички ще го видят.

И не само това. Текстът казва, че Пришествието се случва „при глас на архангел и при Божия тръба“ (1 Сол. 4:16). Това означава, че завръщането на Христос не само ще е видимо за всички, но ще е и проглушително събитие. Ще бъде придружено от толкова силен звук, че мъртвите ще чуят гласа на Спасителя си и ще излязат от гробовете. Всички тези детайли не остават никакъв шанс на теорията, че Пришествието ще се случи или вече се е случило тайно и неразбираемо за хората.

С възкресените праведници и с дочакалите живи Христос ще стане една чудна промяна:

„Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: ‘Погълната бе смъртта победоносно’. ‘О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?'“ (1 Кор. 15:51-55).

Възкръсналите ще се събудят за живот, но в нови тела, нестареещи, неподвластни на болести и смърт. Дочакалите живи Христос също ще получат такива тела. Това ще им позволи да живеят в присъствието на святия Бог и да бъдат с Исус завинаги, през цялата вечност. Те са вече готови да отидат на небето и затова не трябва да остават повече на земята:

„Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия“ (Матей 24:30, 31).

Възкресените са вече извън гробовете си в нетленни тела. Посрещналите живи Христос са също преобразени. Всички са отправили взор към своя Спасител. Вече е време Той да изпълни даденото обещание. И Той изпраща ангелите Си, които събират спасените по цялото лице на земята и ги завеждат при стоящия в облака Христос. Това е, което апостол Павел има предвид, когато казва за дочакалите живи Пришествието, че „ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха“ (1 Сол. 4:17). Изпратените от Христос ангели „грабват“ възкресените и дочакалите живи вярващи и ги завеждат при Исус, Който е вече готов да ги отведе със Себе Си на небето. До завръщането на Христос тези хора са били поданици на царството на благодатта, поради което са търпели страдания, лишения, дори подигравки, гонения и мъченическа смърт. С идването на Исус обаче те стават поданици на едно друго царство, в което злото на предишния живот липсва:

„А когато до̀йде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол“ (Матей 25:31).

Там, където има престол, там има и царство. При завръщането Си Христос ще седне на „славния Си престол“. Това не може да означава друго, освен че тогава Той ще установи едно „царство на славата“ – царство освободено от всякакви мъки, болести, страдания, сълзи. Едно царство на вечно щастие и слава. Това очаква всички възкресени и дочакали живи Христос. За да стане някой поданик на това царство, е необходимо да бъде първо поданик на царството на благодатта. Трябва да приеме сега Христос за личен Спасител и да се новороди.

И така, Второто пришествие ще донесе спасение на искрените и верни последователи на Христос от всички епохи. Как обаче ще се отрази то на тези, които отхвърлят Спасителя?

„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин“ (Откр. 1:7).

„Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:30).

Писанието описва една огромна скръб, която ще обхване мнозинството от жителите на планетата. Причината е, че те посрещат Христос напълно неподготвени, като Негови врагове. Те виждат, какво се случва със спасените; виждат отварянето на гробовете, от където излизат нетленни светии; виждат, как дочакалите живи биват мигновено преобразени в слава. Но във всичко това те нямат участие. Те са само странични наблюдатели. Благословението и спасението ги подминават. И затова отчаянието им не познава граници:

„Небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:14-17).

Съвременниците на Пришествието, които посрещат Христос без да са се примирили с Него, са в ужасна агония не само защото са пропуснали спасението, но и защото виждат с очите си справедливия Спасител. Те не могат да си намерят място, за да се скрият от всепроникващият Му, праведен поглед. Казали са „не“ на Неговата милостива покана за спасение и сега не могат да издържат на присъствието Му:

„А на вас, които страдате – успокоение заедно с нас, когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила, когато дойде в онзи ден, за да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всички повярвали (следователно и между вас, защото вие повярвахте на нашето свидетелство)“ (2 Сол. 1:7-10).

Славата на Христос убива всички, които не познават Бога и не се покоряват на благовестието на Исус. Те са пожелали да обърнат гръб на вечния живот, затова и ги постига смъртта. Земята се изпълва с труповете на убитите от Христовия гняв при Пришествието Му. Разбира се, такива хора е имало много през вековете и които във времето на Пришествието ще са вече мъртви. Те остават в гробовете си „проспивайки“ най-великото събитие в историята:

„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години…“ (Откр. 20:5а).

Неспасените мъртви остават в гробовете си, но това няма да им спести съдбата, която ги очаква по-късно. Те няма да избягат от вечната си участ (прочетете статията Две възкресения).

И така, Библията описва Христовото пришествие като буквално, видимо за всички хора и много шумно събитие. Тя още говори за две групи хора, които ще посрещнат Господа – неподготвени, врагове на Христос и подготвени, приятели на Христос. Само в една от групите си струва да бъдем (Исая 25:9).

5. Погрешни теории и фалшификации на Второто пришествие.

Тъй като завръщането на Исус е кулминацията на борбата между Христос и Сатана, изобщо не може да е учудващо, че дяволът ще направи всичко възможно да отклони вниманието на хората от него и да ги измами. Колкото повече теории по въпроса има и колкото повече те отклоняват от учението на Писанието, толкова по-добре.

Както видяхме по-горе, най-често използваната гръцка дума за означаване на Пришествието, както и самите текстове описващи го като шумно и видимо от всички хора събитие, не допускат по никакъв начин теорията за тайното завръщане на Христос да е вярна. Пришествието на Христос няма да е събитие, което ще остане неразбрано от някой:

„Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син… Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия“ (Матей 24:27, 30, 31).

Пришествието ще е толкова видимо и шумно, че няма да има нужда някой да казва на другите, че Христос е дошъл. Всички ще разберат това. Теорията за невидимото завръщане на Исус изцяло и категорично отпада. Най-популярната теория по въпроса, учението за „грабването“, също не отразява разбирането на Библията, защото Писанието никъде не разделя Пришествието като случващо се на два етапа. „Грабването“ на спасените не предшества завръщането на Христос в слава. Напротив, то се случва, точно когато Спасителят се завръща в славата Си (1 Сол. 4:15-17).

Но когато става дума за сатанинските заблуди по отношение на Пришествието, погрешните теории за начина на случването му не са единствените. Дяволът ще отиде толкова далеч, че дори ще се опита да имитира Второто пришествие. Христос предупредил за това:

„Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето, предсказах ви. И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте“ (Матей 24:23-26).

Разбира се, Бог няма да позволи на Сатана да имитира перфектно Пришествието на Христос, защото така ще бъдат заблудени и верните. Но все пак фалшификации ще има. И те ще са различни.

При единия начин лъжехристи ще се явяват на отделни места и ще вършат големи чудеса. Но за да ги види човек, ще трябва да отиде там. Това ще са локални явявания и ще противоречат на описаното в Библията Пришествие, което бива забелязано от всеки човек. Най-вероятно ще има и една последна, изключително мощна фалшификация от същия вид в самия край на времето:

„И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване (гр. „парусия“) се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса“ (2 Сол. 2:8, 9).

Думата описваща фалшивото пришествие извършено от сатанинската сила е същата, с която се описва и Христовото пришествие – „парусия“. Това говори за една изключителна, почти побеждаваща измама. Разбира се, става дума за локално явление, но тази фалшификация наистина не бива да бъде подценявана, защото човешките сетива са толкова лесни за манипулиране и защото съвременните медии и средства за комуникация могат лесно да превърнат едно локално събитие в наблюдавано от целия свят.

Другият начин на фалшифициране на Пришествието касае „явявания“ в закрити пространства:

„И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте“ (Матей 24:26).

Думите на Исус за „вътрешните стаи“ загатват за лични преживявания в молитва (Матей 6:6) и за спиритическите сеанси. И отново, това категорично не може да е автентичното завръщане на Христос, защото то е описано по съвсем друг начин в Писанието (1 Сол 1:10).

Наистина трябва да познаваме много добре учението на Библията за Христовото пришествие, за да не бъдем измамени от изключително силните заблуди и фалшификации по въпроса, които вече съществуват и ще продължат да се явяват в бъдеще.

6. Картини на Второто пришествие.

Второто пришествие на Исус ще е най-великото и забележително събитие на планетата ни. То ще е толкова впечатляващо и изпълнено със значение, че Писанието използва няколко картини, за да опише славата на завръщащия се Христос.

1) Падащ камък

Сънят на цар Навуходоносор описан в Дан. 2 гл. е едно удивително библейско пророчество за историята на света в течение на повече от 2600 години. Чрез един величествен образ съставен от различни метали (Дан. 2:31-35) то посочва съвсем точно великите империи управлявали света – Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим (езически и папски). Но най-важната част от пророчеството, на която специално било обърнато вниманието на Навуходоносор, било петото, последно царство, символизирано от падащ върху металния образ камък (прочетете статията Петте царства). Цар Навуходоносор искал да знае, дали неговото царство ще просъществува до вечността. Докато мислил върху този въпрос, Господ му дал сън, в който бил отговора (Дан. 2:28, 29). Последното царство свързано с края на света нямало да е империята на Навуходоносор, а едно друго царство, което ще бъде от съвсем различно естество:

„И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно“ (Дан. 2:44, 45).

Човешката история ще приключи с установяването на царството на Бога, което Той сам ще издигне в края на времето. То ще падне като канара и ще заличи всичката деспотичност и несправедливост, които са доминирали на земята. Тази канара е Исус Христос (1 Петр. 2:3-8). При Своето завръщане в този свят Той ще установи Божието царство, което няма да има край.

2) Жътвар

В централното видение на Откровението, където се представя Второто пришествие, Христос е оприличен на жътвар:

Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия“ (Откр. 14:14-20).

Обещанието на Христос се е изпълнило и Той се завръща на земята, за да вземе Своите верни при Себе Си. Красива и въздействаща картина на идването на Исус разкриваща неговата цел и съдбата на двете групи, на които човечеството ще бъде разделено тогава.

3) Конник

Друго видение на Откровението представя Христос в Пришествието Му като конник:

„След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне. От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите“ (Откр. 19:11-16).

Божият народ не трябва да се страхува от атаките на лукавия и на неговите служители, защото най-великата армия идва, за да го освободи завинаги от мъчителя. Злото няма винаги да доминира. Могъщ Военачалник с непобедима армия след Себе Си идва, за да сложи край на скърбите на Божиите деца и на човешката история.

Второто пришествие на Исус Христос ще бъде лично, буквално, велико, славно, проглушително и забележимо за всички събитие. Тогава мъртвите верни ще бъдат възкресени и отнесени заедно с живите при Исус на небето, а неспасените ще бъдат унищожени от Христовата слава. Познаването на точния начин на завръщането на Спасителя ще ни предпази от фалшификациите му и от погрешните учения по въпроса.