Свещеното писание не оставя читателите си в неяснота относно ключовия въпрос на човешкото битие – смъртта. От статията Смърт и възкресение разбираме, че при смъртта личността се разрушава, което води човека до едно несъзнателно състояние – не може да мисли и не е в състояние да види, да направи, да почувства или да разбере нещо. Единственият начин той отново да бъде жив е възкресението – Господ да изгради наново изгнилото тяло и да върне в него диханието на живота. Само така мъртвият може да бъде възстановен към живот в пълнота на естество и личност. Това е, което Библията учи за смъртта и изхода от нея. Учението й се различава сериозно от популярните възгледи по този въпрос.
Казва ли ни Библията нещо повече за възкресението? Какво се случва със спасените и с неспасените при възкресението?
1. Две възкресения.
Възкресението е надеждата на вярващите и Писанието ни казва и кога тя ще намери своята реализация – при Второто пришествие на Исус Христос. Но по отношение на възкресението самият Исус казва нещо много важно:
„Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:28, 29).
Христос говори за идването на час, когато всички обитаващи гробовете ще възкръснат. Не всички обаче ще възкръснат, за да посрещнат еднаква съдба. Някои ще възкръснат, за да получат вечен живот, докато други ще възкръснат, за да се срещнат със своето осъждане. Според тези думи на Исус начинът на живот на хората определя и съдбата им – вършещите добро получават вечен живот, а вършещите зло получават осъждане. Но впечатлението, с което оставаме от този текст, е че всички мъртви хора на планетата ще възкръснат едновременно, в един определен час, който ще настъпи в бъдещето. По-нататък в Евангелието на Йоан се посочва вярата на Марта, една от последователките на Исус, относно възкресението на праведните (тези, които ще възкръснат, за да получат вечен живот):
„Исус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден“ (Йоан 11:23, 24).
Както разбираме от статията Смърт и възкресение, Христос ще възкреси праведните, Своите последователи при Пришествието Си. Това е, което Марта има предвид, когато говори за възкресението на последния ден. Но щом като в Йоан 5:28, 29 Исус говори за час, в който всички хора ще възкръснат, да не би именно този „последен ден“ споменат от Марта да е момента, когато и всички, които са вършели зло, ще възкръснат, за да бъдат осъдени? Едновременно ли ще възкръснат праведните и неправедните?
Това, което веднага забелязваме, е че текстът от Йоан 5:28, 29 не е в състояние да изчерпи учението на Библията за спасението, нито преследва такава цел. Той разкрива важността на делата в небесния съд, защото те са индикатор за наличието на спасителна вяра, но не навлиза в подробности относно условията за спасение и мястото на връзката между Бога и вярващия в спасението. Следователно по същия начин трябва да приемем, че този текст не представя в подробности и учението за възкресението, а само най-общо идеята, че всички хора ще възкръснат, за да получат своята съдба. С други думи, обитаващите планетата Земя хора няма да срещнат съдбата си, след като душите им отидат някъде при смъртта, а единствено след като бъдат възкресени. За тази цел не е задължително всички хора по земята да възкръснат в един и същи ден. Но за да разберем с подробности този въпрос, трябва да проучим и други библейски текстове по темата.
2. Възкресението на праведните.
В статията Смърт и възкресение разглеждаме обстойно, какво учи Библията за възкресението на праведните – то се случва при Второто пришествие на Христос. Последното поколение вярващи ще посрещне Спасителя без да вкуси смъртта, но повечето от Неговите последователи ще са вече в гробовете и затова Той ще трябва да ги вдигне от там, за да ги вземе заедно с живите при Себе Си:
„А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа“ (1 Сол. 4:13-17).
За да могат праведните да посрещнат Господа във въздуха и така да бъдат завинаги с Него, трябва да се случи нещо с тяхната плът. В грешното състояние на телата ни не можем да застанем в Божието присъствие и да живеем с Него завинаги. Тази плът трябва да се промени и това трябва да се случи както с посрещащите живи Христос, така и с тези, които ще бъдат възкресени. Писанието описва това преобразяване на телата по следния начин:
„Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: ‘Погълната бе смъртта победоносно’. ‘О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?'“ (1 Кор. 15:51-55).
Този текст помага да се оформи цялостната картина. Сега вече можем да разберем по-добре разяснението, което самият Исус дава за случващото се при завръщането Му:
„Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия“ (Матей 24:30, 31).
При завръщането Си Христос ще изпрати Своите ангели, за да съберат Неговите избрани по цялата земя. За да стане това обаче, починалите ще трябва да бъдат възкресени и то в нетленни тела. Подобно и дочакалите Исус живи ще бъдат преобразени в нетленни тела. И тогава ангелите ще ги вземат и заведат при Христос, за да бъдат с Него завинаги. Това са събитията случващи се около възкресението на праведните, което ще се осъществи при Второто пришествие.
3. Възкресението на Исус Христос и възкресението на праведните.
За да се приеме това, което Библията казва за възкресението на праведните, се изисква вяра. След смъртта си последователят на Христос бива положен в гроб. Нужна е вяра, за да се допусне, че един ден този гроб ще се отвори и от него ще излезе същия този човек, за да бъде завинаги с Исус. Като че ли е много по-лесно да се приеме, че вярващият е притежавал душа, която е напуснала тялото му при смъртта и е отишла веднага на небето и в момента тази душа (която на практика е личността на вярващия) е вече в присъствието на Бога. Това наистина е разбиране, което е много по-лесно за възприемане. Ако искрено търсим истината обаче, не трябва да се задоволяваме с това, което е популярно и по-лесно за възприемане, а да се стремим да схванем точно поучението на Библията. А по този въпрос тя категорично посочва възкресението като единственият изход от смъртта – възкресението на тялото е надеждата на вярващия. Това по никакъв начин не може да е празна надежда, защото зад нея стои най-силната възможна гаранция:
„Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него“ (1 Сол. 4:14).
Възкресението на Исус Христос е сигурната гаранция за възкресението на праведните. Щом като Исус е умрял и възкръснал, значи и всички, които са склопили очи с вяра в Него, също ще бъдат възкресени. Живеещите с дълбока вяра в Спасителя могат да посрещнат спокойно смъртта, защото тя е само една кратка почивка, преди отново да отворят очи и да видят Христос в цялата Му красота при Пришествието Му. Понеже Той живее и те ще живеят. Радостното очакване на завръщането на Христос е дълбоко вкоренено в идеята, че Той е бил мъртъв, но след това е възкръснал и с това е прокарал път за спасение на всички, които Го приемат с вяра:
„И да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идващия гняв“ (1 Сол. 1:10).
Тези, които са направили Исус Христос свой Спасител и очакват с нетърпение Неговото завръщане, няма от какво да се страхуват при Пришествието Му. Нямат основание да се страхуват и от смъртта, защото Христос я е победил и тя няма да има повече власт над тях (Откр. 1:17, 18). Праведните ще бъдат възкресени, за да живеят и никога повече да не изгубят този живот (Лука 20:36).
4. Съдбата на неправедните при Второто пришествие.
Малко по-различно обаче стоят нещата с неправедните. Писанието дава една сравнително подробна картина на това, което се случва с тях и на крайната им съдба. Ако за живите и починалите праведни Пришествието на Христос е най-радостния ден, за неправедните той изглежда по друг начин. Ето какво ще се случи с тези от тях, които ще дочакат Исус живи:
„Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:30).
„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15-17).
„А на вас, които страдате – успокоение заедно с нас, когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила, когато дойде в онзи ден, за да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всички повярвали (следователно и между вас, защото вие повярвахте на нашето свидетелство)“ (2 Сол. 1:7-10).
Завръщането на Христос причинява неописуема скръб на враговете Му. Тези, които са отказали да се подчиняват на волята Му и са предпочели да прегърнат греха и да служат на себе си и страстите си, сега изпадат в ужас от святото присъствие на Спасителя. Те започват да плачат в абсолютна безнадеждност и стигат дори дотам да се молят на планините и на скалите да паднат върху тях, за да ги покрият от изпитващия поглед на Агнеца Божий. Славата придружаваща Христос и ангелите Му ще се окаже невъзможна за понасяне и всички живи безбожни ще бъдат покосени от нея. И тъй като Божият Син ще вземе при Себе Си Своите деца, за да ги отведе на небето, земята ще се превърне в едно огромно гробище:
„Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали“ (Ерем. 4:23-25).
След Пришествието на Христос планетата ни ще стане място осеяно само с трупове. Всъщност не само. Не трябва да забравяме за Сатана и неговите ангели. Очевидно при Пришествието те няма да бъдат взети на небето заедно с праведните, а има още какво да се случи по отношение на Великата борба между доброто и злото. Какво ще стане с демоните? Няма много възможни сценарии. Книгата Откровение ни разяснява този въпрос. След като по много образен и въздействащ начин описва Второто пришествие (Откр. 19:11-21), Йоан разкрива в подробности случващото се веднага след това:
„И видях, че от небето слизаше един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години; и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време“ (Откр. 20:1-3).
Второто пришествие не приключва със смъртта на неправедните причинена от славата на Христос (Откр. 19:21). Историята продължава и тя вече касае змея, за който изрично се уточнява, че е Сатана (Откр. 20:2). След Пришествието лукавият ще бъде вързан, хвърлен в бездната и заключен в нея за хиляда години. Разбира се, повече от ясно е, че става дума за символичен език. Какво трябва да означава, че Сатана ще бъде вързан и заключен в бездната за хиляда години? Използваната за „бездна“ гръцка дума е „абусос“ – същата, с която в гръцкия превод на Стария завет се описва все още неоформеното състоянието на земята при сътворението й (Бит. 1:2). Става дума за една опустошена планета, на която Сатана и ангелите му ще бъдат принудени да стоят. Текстът от Откровението ни дава ценна насока, как да разтълкуваме използвания символичен език:
„…за да не мами вече народите…“ (Откр. 20:3).
Явно връзването на Сатана има отношение към неговата възможност да мами народите. Всички народи, всички неправедни хора са мъртви и труповете им лежат по повърхността на планетата. Това значи, че те не могат да бъдат вече измамени, защото „мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват… също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето“ (Екл. 9:5, 6). Явно тук чрез символичен език се описва ограничаването на Сатана поради обстоятелствата – той е сам със своите демони на планета осеяна с трупове и по тази причина той вече няма кого да мами; той е „вързан“ и не може да направи нищо. И всичко това ще продължи хиляда години.
Хиляда години са много време, но все пак е период, който има край. И в неговия край ще се случи нещо много важно:
„…преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време“ (Откр. 20:3б).
Тук ни се казва, че когато периодът от хиляда години приключи, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си. Щом като връзването му означава невъзможността му да мами хората, защото е сам на планета с трупове, значи неговото освобождаване в края на хилядата години трябва да означава, че тогава той отново ще получи възможност да мами. Това обаче може да стане, само ако се случи едно нещо – ако неправедните мъртви бъдат възкресени. Така заставаме пред едно много важно уточнение по отношение на възкресението – ако праведните възкръсват при Пришествието на Христос, то всички неправедни ще възкръснат хиляда години след това. Значи Писанието ни говори за две възкресения. Преди обаче да даде повече яснота в тази връзка, Откровението разкрива, какво се случва на небето през тези хиляда години:
„И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години“ (Откр. 20:4).
Откровението потвърждава, че верните на Христос и Неговите мъченици биват възкресени при Пришествието Му. Те биват взети на небето, където биват положени престоли, на които възкресените сядат. Така те стават част един грандиозен съдебен процес траещ хиляда години, който не може да касае никой друг освен обитаващите земята през тези хиляда години – Сатана, неговите ангели и мъртвите неправедни (1 Кор. 6:2, 3). На този съд ще се проверят обстойно делата на всички неспасени и ще се докаже, че не са имали никаква основателна причина да откажат спасението. Каквото е могло да бъде направено за тях, е било направено. Определянето им за вечна смърт е напълно праведно постановление. Този съд ще трае хиляда буквални години (лат. „милениум“ – „хилядогодишнина“). По този начин възкресените при Пришествието царуват с Христос за хиляда години. А какво ще се случи, когато тези хиляда години изтекат?
5. Възкресението и унищожението на неправедните.
Откр. 20:3 твърди, че когато хилядата години свършат, Сатана ще бъде пуснат за малко време от бездната, в която е заключен. Предвид използвания символичен език това не може да означава нещо друго, освен че Сатана отново ще има възможността да мами хората. А това пък може единствено да значи, че за да бъдат неправедните измамени, в края на хилядата години те ще трябва да бъдат възкресени. И наистина, точно това казват следващите текстове на Откровението:
„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“ (Откр. 20:5, 6).
Тази велика апокалиптична книга продължава да ни осветлява относно случващото се преди и след хилядата години. При Второто пришествие, което поставя началото на хилядата години, ще се случи едно възкресение. То е наречено „първото възкресение“ и всеки, който участва в него, е наречен „блажен и свят“. Това, разбира се, са верните последователи на Христос, които са склопили очи с вяра в Неговата спасяваща сила. Те са били умрели, но това е „първата смърт“, която не е страшна. От гледна точка на починалия тя ще трае само един миг и след това ще бъде победена завинаги. Участващите в първото възкресение ще бъдат взети на небето и там „те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“.
След хилядата години обаче ще има още едно възкресение. В него ще участват „другите мъртви“ и за тях няма да може да се каже, че са блажени и свети, че участват в него. Причината е, че то ще се случи, за да могат присъдите им да бъдат изпълнени и те да получат „втората смърт“ – смъртта, която наистина е страшна, защото представлява наказанието за един непокаян живот на грях и води до пълно унищожение, след което никога повече няма да има възкресение (прочетете статията Вечно наказание или вечно наказване).
И така, тази част на Откровението е изключително ценно указание за случващото се след Второто пришествие. Царуващата през хилядата години тишина на земята ще бъде нарушена при изтичането им:
„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чийто брой е като морския пясък“ (Откр. 20:7, 8).
За да може да стане така, че в края на хилядата години Сатана да е в състояние отново да мами, неговите жертви, несметното число мъртви неправедни, ще трябва да бъдат възкресени (ст. 5а). Тогава дяволът бързо ще ги организира и поведе към последната си битка с Бога. Лишени напълно от Божията закрила тези хора лесно ще бъдат подведени от опитния в лъжата паднал ангел:
„И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; но огън падна от Бога от небето и ги погълна“ (ст. 9).
Безбожните се обединяват и организират в битката си срещу Бога, но не за да отлетят на небето и там да воюват с Него. Това те не могат да направят и затова бунтът им срещу Бога намира израз в нещо друго. Според този текст „възлюбеният град“, който служи за „стан на светиите“, е вече на земята и спасените са в него. Това трябва да означава, че заедно с възкресяването на неправедните след хилядата години възлюбеният град трябва да бъде свален на земята и светиите да влязат в него. Когато хилядагодишното царуване на светиите, в което те съдят демони и хора, приключи, те ще се върнат на земята с възлюбения град, ще влязат в него и оттам ще наблюдават случващото се с възкресените неправедни. А кой е този град, който е толкова много обичан от праведните и им служи за крепост срещу враговете им? Откровението го описва като Новия Ерусалим, който слиза от небето на земята (Откр. 21:9-27).
И така, след като съдът през хилядата години приключи, спасените ще се върнат на земята с Новия Ерусалим. Господ ще възкреси всички мъртви неправедни, което ще развърже ръцете на Сатана и той веднага ще ги измами и поведе да нападнат възлюбения град, в който се намират спасените. Безбожните няма да имат никаква способност да прозрат измамата на Сатана и обречеността на този план. Те ще заобиколят Новия Ерусалим, но безнадеждността на едно такова усилие е толкова очевидна, че Откровението веднага казва:
„…Но огън падна от Бога от небето и ги погълна“ (Откр. 20:9б).
Разбира се, тъй като това се случва след края на хилядата години, значи това трябва да е моментът, в който се изпълнява присъдата на неправедните взета през тези години на съд. Този момент обаче е изключително важен и затова му е отделено специално място. Ето какво се случва с неправедните, когато заобиколят възлюбения град:
„След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро“ (ст. 11-15).
Атаката на безбожните бива прекъсната от един бял престол, който всички те успяват да видят. Гледайки към него те чуват и присъдите си, защото съдът над тях е показал, че делата им ги разкриват като неприемащи жертвата на Христос и негодни за живот в святост и чистота. Силата на истината е толкова голяма, че никой няма да е в състояние да отрече справедливостта на присъдата (Исая 45:22, 23; Фил. 2:10, 11). А това означава, че тя вече може да бъде приведена в сила:
„Но огън падна от Бога от небето и ги погълна. И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове… И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро“ (Откр. 20:9б, 10, 14, 15).
След като Сатана, демоните и неправедните хора чуят присъдите си, те признават тяхната справедливост, както и справедливостта на Бога. През целия си живот те са я отричали, но вече не могат да си затварят очите за истината и всички заедно признават справедливостта на Божия характер и Неговите съдби. И по този начин след като всяка уста, която някога е хулела Бога, сега реабилитира името Му, присъдата може да бъде осъществена. От небето се изсипва огън върху неправедните, който ги поглъща и унищожава напълно.
Ето как думите на Исус в Йоан 5:28, 29 относно възкресението на праведните и на неправедните намират своето изпълнение. Тъй като Евангелието на Йоан е написано след апокалиптичната книга Откровение, в него Йоан не се опитва да повтаря всички детайли около възкресението на праведните и на неправедните. Той вече го е направил в Откровението и е отбелязал, че те се случват с хиляда години разлика (Откр. 20:4-6) и затова в евангелието си описва нещата по-общо с акцент върху важността на водения от хората живот. В новозаветната представа „последният ден“ (Йоан 11:24) или „Господният ден“ е просто една дълго простираща се във времето верига от взаимосвързани събития. Той започва със седемте последни язви (прочетете статията Седемте последни язви) последвани от Второто пришествие на Христос, когато със сигурност ще се случи възкресението на праведните. Това дава началото на един период от хиляда буквални години, в които неправедните мъртви биват съдени и едва в края на тези хиляда години те ще бъдат възкресени, за да получат своята съдба – едно пълно унищожение. Това е Господният ден.
6. Специално възкресение.
И така, когато става дума за възкресението на праведни и на неправедни, Писанието ни учи, че това ще са две различни възкресения случващи се в различно време – в период от хиляда години. Има обаче един текст, който е озадачаващ:
„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин“ (Откр. 1:7).
Тук се описва завръщането на Исус Христос, но още се и казва, че хората пряко отговорни за разпъването на Исус ще Го видят в славата на Неговото пришествие. Това наистина е озадачаващо, защото тези хора са отдавна мъртви, а Пришествието още не се е осъществило. Как да разбираме тогава този текст? Като за начало е добре да отбележим, че той е в синхрон с думите казани от самия Исус на същите тези хора, които Го разпъват на кръст:
„Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас цялата кръв на праведниците, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение… Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име“ (Матей 23:34-36, 39).
Този текст и неговият контекст много ясно посочват, че Божиите съдби ще се стоварят върху хората отговорни за отхвърлянето и умъртвяването на Христос. Техният край ще дойде, когато видят с очите си завръщането Му и ако преди устите им да са можели само да отхвърлят Спасителя, сега ще признаят, че Той е изпратения от Бога Избавител.
Нещо повече. Когато Матей е пишел евангелието си, тези хора или поне някои от тях са били още живи. Когато обаче Йоан повтаря този момент в Откровението, всички тези хора са били вече мъртви. Те със сигурност чакат справедливата си съдба при второто възкресение след хилядата години, но тук Откровението потвърждава думите на Матей, че те всъщност ще видят с очите си завръщането на Христос. Как би могло това да се изпълни? Има само една възможност – ако тези хора бъдат възкресени малко преди Пришествието. Очевидно не става дума за възкресяване на всички неправедни, а само на най-големите врагове на Христос. Тези, които са вложили цялата си енергия за унищожаването на Исус и Неговото дело, ще трябва да бъдат приведени в живот, за да видят славата и величието Му при Пришествието и след това да бъдат унищожени от славата Му заедно с дочакалите Го живи неправедни. Това обаче не е всичко. Книгата Даниил дава още детайли:
„Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение“ (Дан. 12:2).
Тук пророкът говори за възкресяване на праведни и на неправедни, но явно той няма предвид всички праведни и неправедни, както е в Йоан 5:28, 29. Това изказване на Даниил не е паралелно на изказването на Йоан. Много представители от едната и от другата група ще бъдат приведени в живот, но тъй като Даниил не говори за всички, значи няма предвид двете големи възкресения, които ясно очертават началото и края на хилядата години. В синхрон с Откровението пророкът представя едно специално възкресение преди Пришествието. И ако вече знаем за възкресяването тогава на хората разпънали Христос, от този текст разбираме, че и някои праведни ще бъдат възкресени. И в това има логика. Ако най-големите врагове на Исус бъдат възкресени, за да видят с очите си Неговото завръщане в слава, би било съвсем разбираемо, ако и някои от онези, които са посветили живота и служенето си на Христос и са умрели с вярата в Неговото Пришествие, бъдат възкресени, за да станат свидетели на всичко. Всъщност Откровението ни говори за блажената смърт на тези, които са подготвяли света за завръщането на Христос, но смъртта ги е прибрала, преди то да се осъществи:
„И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откр. 14:13).
Хората живели с вяра в Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12) и проповядвали я по света, за да го подготвят за Пришествието, но не успели да го дочакат, са блажени в смъртта си. Второто пришествие на Христос е било тяхната блажена надежда (Тит 2:13) и Господ няма да ги лиши от възможността да бъдат негови свидетели по подобие на дочакалите го живи вярващи. Те ще участват в специалното възкресение, за което говорят Даниил и Откровението.
И така, това специално възкресение трябва да се случи преди Пришествието, но кога точно преди Пришествието? Можем ли например да очакваме да се случи днес? В Дан. 12:1 пророкът говори за края на благодатното време на човечеството – времето, в което съдбата на всеки е запечатана в зависимост от решението му за или против Христос и истината (Откр. 22:11). Този край на благодатното време е последван от изливането на седемте последни язви (Откр. 15:5-16:21) и е съвсем разбираемо, че това време е описано като „време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата“ (Дан. 12:1). Когато седемте язви приключат, Христос ще се завърне на земята и ще вземе Своите последователи на небето. И някъде в периода на изливането на тези седем язви трябва да се случи специалното възкресение (Дан. 12:1-3). С други думи, това не е събитие, което можем да очакваме да се случи преди края на благодатното време, когато човечеството все още стои пред избора за или против Христос. Специалното възкресение има много важна роля в последните събития и затова сме го разгледали по-обстойно в статията 144-те хиляди от Откровението – IV.
Свещеното писание говори за възкресение на праведните, което ще се случи при Второто пришествие на Христос и за възкресение на неправедните, което ще се случи хиляда години след това. Двете възкресения ще имат различна цел – едното ще е преходът на праведните към вечния живот, а другото ще осигури неправедните да получат наказание и унищожение. Ще има и едно специално възкресение на някои праведни и неправедни малко преди Пришествието.