Есхатологичната проповед на Исус Христос, която е поместена в Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 21 гл., е фундаментален текст, който ориентира вярващите от последното време за близостта на края. Но той изисква коректно приложение. В статията Белези на последното време – I разглеждаме „традиционния прочит“ на тази проповед, в статията Белези на последното време – II изследваме „нетрадиционния прочит“, а в статията Белези на последното време – III разглеждаме необходимостта съвременните вярващи да си изяснят ролята на тази проповед във формирането на новозаветната есхатология, както и времевите означения и концепцията за края, които могат да бъдат открити в нея. Това ни подготвя за едно по-задълбочено нейно изследване.
1. Съобразяване с целите на синоптичните евангелия.
Когато се разглежда есхатологичната проповед, обикновено се ползва версията на Матей в Матей 24 и 25 гл. И съвсем разбираемо – тя е може би най-изчистената и информативна и съдържа притчи и указания, които другите евангелисти или пропускат, или предават на други места в книгите си. Но приоритетът, който се отдава на версията на Матей, не трябва да води до пълното игнориране на версиите на другите евангелисти, защото те могат да съдържат важни нюанси, които ги няма при Матей.
Също така в разбирането ни на есхатологичната проповед не можем да пренебрегнем факта, че макар и трите синоптични евангелия да представляват биографии на Исус Христос, те имат различна аудитория и заедно с някои общи преследват и различни цели. Имането на предвид уникалната гледна точка на всеки от авторите не може да не допринесе за по-коректното и балансирано разбиране на проповедта.
2. Първично приложение на пророчеството в есхатологичната проповед.
До голяма степен трудността и понякога объркването, до което води изследването на есхатологичната проповед, се дължи на факта, че проучването се прави от позицията на едновременно и почти еднозначно разглеждане на случващото се през I век и случващото се в последното време. Всеки библейски текст трябва да бъде разбиран първо според това, какво е означавал за първите му читатели и след това какво е значението му за нас днес. Есхатологичната проповед не е по-различна, но понеже тя съдържа едно класическо пророчество, в изследването й трябва първо да се интересуваме, каква част от това пророчество е била предназначена да се случи през I век, да установим, какво и как се е изпълнило тогава и едва след това да търсим, ако е необходимо, негово вторично приложение за последното време. Това е много важен момент, който трябва да имаме предвид, защото както установяваме от статията Белези на последното време – III, голямата част от това пророчество има отношение към разрушаването на храма в Ерусалим, което означава, че намира изпълнението си през I век. Един непрецизен прочит бързо би отнесъл събития касаещи времето на разрушаването на храма към последното време или поне не би установил, кои точно от събитията трябва да се очаква да се повторят и как. Затова изследването на тази проповед трябва задължително да започне с разбирането на първите й получатели.
И така, какво би представлявал един прочит на есхатологичната проповед, който има предвид единствено първите получатели на вестта? Да се опитаме да забравим, че светът е продължил да съществува хилядолетия след разрушаването на храма и Ерусалим, да забравим за това, как сме свикнали да гледаме на тази проповед и да я погледнем през очите на последовател на Христос, който е съвременник на Спасителя и разбира, че в рамките на неговото поколение ще трябва да се случи почти всичко казано в нея.
1) Събития преди разрушаването на храма и Ерусалим
Във въпроса си към Исус учениците приемат, че разрушаването на храма и Второто пришествие се случват едновременно и те искат да разберат кога (Матей 24:3). Всъщност фокусът върху разрушаването на храма е толкова силен, че версиите на Марк и Лука представят въпроса на учениците като касаещ само това събитие (Марк 13:4; Лука 21:7). Следва отговорът на Христос:
„Исус им отговори: Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е краят. Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания“ (Матей 24:4-8).
Вероятно тук целта на Исус е да коригира популярното разбиране за края, от което учениците трябва все още да са се влияели. Войните, земетресенията и глада са се разглеждали от еврейската есхатология като въвеждащи месианската епоха, но Спасителят казва, че те (и като добавка споменава и лъжехристите) няма да бъдат част от Господния ден. Това, което Исус изяснява е, че когато Неговите последователи видят тези събития, те не трябва да си мислят, че Второто пришествие е вече в ход. Подобна интерпретация могат да дадат равините относно навлизането на месианската епоха (и историята ни докладава, че те са го правили), но не и християните, защото тези събития не са част от случването на Господния ден в Новия завет.
Може би този въпрос ще стане по-ясен чрез един друг текст:
„А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта“ (2 Сол. 2:1-3).
В момента на написването на това послание солунските християни са вярвали, че Господният ден е вече настанал. Те са тълкували определена информация, както и случващото се около тях като указание, че Второто пришествие е вече в ход. Нищо чудно, че те са тъжили за тези от тях, които са били починали (1 Сол. 4:13). С тяхното недобро разбиране на възкресението те са си мисли, че Исус ще се завърне всеки момент и ще ги вземе при себе си, но тези, които не са имали шанса да го дочакат живи, ще бъдат оставени завинаги в гробовете си. Те просто са вярвали, че Пришествието е вече в ход! Затова апостол Павел е трябвало да коригира разбиранията им и да им каже, че това, което те са чули или видели, не е част от Господния ден. Той няма да настъпи, докато първо не дойде едно отстъпление.
По същия начин и Христос откроява определени събития, че те няма да са част от Господния ден, каквото било популярното вярване, но ще трябва да се случат преди него. Можем да го представим графично по следния начин:
Войните, земетресенията и глада няма да са част от Господния ден и края. Те ще се случат преди това. Разбира се, това ги прави един вид знамения за предстоящото събитие, но те не са най-ключовите знамения. Това обаче също не означава, че те са без значение. Те отбелязват началото на един процес наречен „страдание“ (Матей 24:8). Българският превод тук подвежда. Гръцката дума означава „родилни болки“. Евреите са използвали подобен израз, за да опишат бедствията, които ще доведат до появата на месианската епоха. Вероятно тук Исус се позовава на тази картина, но поучението Му цели да открои рабиранията и тълкуванията на равините и да научи последователите Му, как правилно да тълкуват тези събития. Образността на думата „родилни болки“ трябва да породи определена картина – така както родилните болки започват като слаби, но с течение на времето се увеличават, докато се стигне до най-болезнения момент при самото раждане, така тези явления трябва да покажат, че ще има увеличаване на интензивността и че предстои нещо по-болезнено, преди да се стигне до края. Какво е то?
„Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:9-14).
По-болезненото положение за вярващите ще бъдат гоненията, на които ще бъдат подложени и заблудите на лъжепророците. Християните ще бъдат намразени от „всички народи“ (ст. 9), което означава, че вестта за Спасителя ще достигне до всички народи и някои хора от всички тези народи ще станат Негови последователи. Нищо чудно, че в този контекст Исус споменава и проповядването на благовестието – то ще стигне до всеки човек (ст. 14). И в този изключително труден за християните период някои от тях ще отпаднат от вярата и дори ще се превърнат във врагове на доскорошните си братя и сестри. Вярващите ще трябва да издържат в обстановка на репресии и морално падение.
Същата идея на разгледаното досега се съдържа и в паралелния текст от Марк 13:5-13, но той добавя и важни указания за свидетелството, което вяращите трябва да дават при преследването им от властите (ст. 9, 11). Нещата стоят малко по-различно с паралелния текст от Лука 21:8-19. Той предлага по-различен ред на някои от събитията. Появата на лъжехристите и слуховете за войни са отделени в категорията на явленията, които не са все още края, а само началото на родилните болки (ст. 8, 9). След това речта на Исус бива прекъсната с израза „тогава им каза“ (ст. 10а), като че се въвежда нова мисъл. Следват ст. 10, 11, които засягат познатата тематика за войните, земетресенията и глада, но добавят и два нови елемента – „мор“ и „ужаси и големи знамения от небето“. Но изглежда всички те биват изредени там, защото Лука вече е подхванал темата за войните. Те биват обобщени с гръцката дума „тутон“ – „това“ (ст. 12). Преди тях обаче трябва да се случи нещо друго – последователите на Христос ще бъдат преследвани (ст. 12-19). Този ред на случване на събитията не е без значение, защото групата явления, която включва небесните знамения (означените с думата „тутон“ от ст. 10, 11), биват придвижени да се случат по-късно във времето, може би в близост до времето на разрушаването на храма и Ерусалим.
2) Разрушаването на храма и Ерусалим
Предупреждението за някои знамения и предстоящи репресии не е всичко, които първите получатели на есхатологичната проповед трябва да знаят:
„Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете, нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намира на покрива на къщата, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намира на нивата, да не се връща назад да взема дрехата си. А горко на бременните и кърмачките в онези дни! И се молете да не се случи бягането през зимата или в съботен ден, защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има. И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил нито един човек, но заради избраните онези дни ще се съкратят“ (Матей 24:15-22).
Описаното тук касае живеещите в Ерусалим и Юдея християни (Марк 13:14-20; Лука 21:20-24). Исус се позовава на пророчеството в Дан. 9:26, 27. Изследвайки го вярващите ще могат да разберат, коя е визираната сила, която ще разруши храма и града. Тя ще е мерзост, която ще застане в обсега на святото място (храма) и когато това се случи, християните трябва да са готови да бягат по планините. Призивът се отнася както за живеещите в градчета и селца в провинцията, така и за вярващите от Ерусалим. Това ще е много тежко време за Божия народ и по тази причина още преди да се е случило, те трябва да се молят, за да се осигури по-благоприятна възможност за преминаването през това изпитание.
Тук версиите на Матей и Марк са почти идентични, но тази на Лука е отново леко различна. Изглежда той чете не само Даниил, но и други старозветни пророчества и посочва, че предстоящата трагична съдба на Ерусалим и храма изпълнява определени предсказания (Лука 21:22). Той отделя място на страданието на юдеите, което ще е свързано с разрушаването на Ерусалим (ст. 23, 24). Това е важен въпрос за Лука, който той разглежда и на други места в книгата си (Лука 19:41-44; 23:27-31). Вероятно тук, при разрушаването на Ерусалим, трябва да се случат специалната група явления от Лука 21:10, 11 означени с думата „тутон“, сред които са небесните знамения. И имайки предвид именно тях Исус казва:
„А когато започне да става това (гр. „тутон“), изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава“ (Лука 21:28).
Когато учениците видят тази група знамения да започват да се случват, те могат да са сигурни, че идва изкуплението им. Тези знамения трябва да стигнат своя край в разрушаването на Ерусалим и след това предстои изкуплението на верните.
По времето на разрушаването на храма и Ерусалим някои от християните живеещи по другите места на римската империя също ще бъдат репресирани и тогава ще се достигне до кулминация на репресиите срещу тях (Матей 24:21; Марк 13:19). Използваната за „скръб“ гръцка дума е „тлипсис“, която почти винаги се отнася за гонението и страданието на вярващите причинено от властите. Във времето на разрушаването на храма и Ерусалим предсказаните гонения (Матей 24:9-13; Марк 13:9-13; Лука 21:12-19) ще стигнат до своята кулминация и вярващите трябва да устоят в тях докрай (Матей 24:13; Марк 13:13; Лука 21:19). Те ще са толкова тежки, че ще се наложи специалната Божия намеса за успокояване на обстановката и затова „заради избраните онези дни ще се съкратят“ (Матей 24:22; Марк 13:20). Може би това означава, че ще има кратко затишие. Но дори и по отношение на предсказаните гонения може да се очакват изключения:
„Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя. Но бъдете бдителни във всяко време и се молете, за да успеете да избегнете всичко (гр. „тоута“), което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син“ (Лука 21:34-36).
Тук призивът за бдителност и неподдаване на благополучието или злободневието на живота да приспи вярващите се отнася и за тези, които трябва да избегнат скръбта свързана с разрушаването на храма и Ерусалим, което разрушаване се описва с гръцката дума „тоута“. А това трябва да означава, че гоненията няма да са повсеместни и изкушението за някои християни ще е да се поддадат на злободневието на живота да ги приспи.
3) Събития след разрушаването на храма и Ерусалим
Както сме разгледали обстойно в статията Белези на последното време – III, за означаване разрушаването на храма в есхатологичната проповед се използва гръцката дума „тоута“ (Матей 24:2, 3). И с достигането на този момент в проповедта следното уверение на Исус е съвсем разбираемо:
„Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това (гр. „тоута“)“ (Матей 24:34).
Уверението на Христос е, че разрушаването на храма и Ерусалим ще се случат в рамките на поколението, което чува проповедта – поколението на самия Исус (Марк 13:30, 31; Лука 21:32, 33). Но това не е всичко, което ще се случи тогава. С разрушаването на храма настъпва един много специален момент:
„И научете притчата от смокинята: Когато клоните вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо. Също така и вие, когато видите всичко това (гр. „тоута“), да знаете, че Той е близо при вратата“ (Матей 24:32, 33).
Учениците не само научават, че храмът ще бъде унищожен в тяхното поколение, но и разбират, че в този момент Второто пришествие става едно непосредствено събитие – Христос ще е „близо при вратата“ (Марк 13:28, 29; Лука 21:29-31) и следващото нещо, което трябва да се очаква, е преминаването Му през нея, т.е. явяването Му при Пришествието. Този важен детайл ни помага да разберем, че смесването на разрушаването на храма и Второто пришествие като едно събитие от страна на учениците не е чак толкова погрешно. Корекцията, която Исус внася, е че Пришествието няма да стане точно по време на разрушаването на храма, както са вярвали апостолите, но ще се появи възможност то да се случи малко след него. И точно това косвено доказват инструкциите, които Спасителят дава веднага след частта за разрушаването на храма:
„Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето, предсказах ви. И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте. Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите“ (Матей 24:23-28).
Както можем да забележим, цялото последващо поучение на Христос е свързано с лъжехристите и фалшификациите на Неговото пришествие (Марк 13:21-23). Лука изтегля даването на тази инструкция като случила се по-рано и в друг контекст (Лука 17:22-24), но Матей и Марк я представят като единственото поучение, което касае времето след разрушаването на Ерусалим. И съвсем разбираемо. Тогава идва така наречения момент „близо при вратата“, което означава, че Христовото пришествие става предстоящо, последователите на Исус започват да Го очакват да се завърне всеки момент и затова Сатана ще се опита да го фалшифицира. Неговите фалшификации обаче ще бъдат локални, докато Пришествието ще е глобално събитие, което ще бъде наблюдавано от всеки живеещ по земята, поради което очакващите го не трябва да се поддават на заблудите на лукавия.
4) Второто пришествие
Точно в периода след разрушаването на храма, когато се очаква да се случи, Второто пришествие бива описано като случващо се:
„А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия“ (Матей 24:29-31).
„След скръбта на онези дни“ свързани с разрушаването на храма и гонението на християните се стига до момента „близо при вратата“, при който Исус се завръща. Марк е още по-конкретен:
„Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си“ (Марк 13:24).
Космичните знамения предшестващи Пришествието започват да се случват „през онези дни, след онази скръб“, когато се появяват фалшификациите на Христовото завръщане – точно в периода „близо при вратата“. Тук е моментът на случването на Второто пришествие и то се случва. Описанието му следва начина, по който е представен Господния ден в Стария завет. Космичните явления, които се случват, го придружават. Те не са отделени от него с голямо разстояние от време, те са част от него (Йоил 2:30, 31; 3:15, 16; Исая 13:6-10). И учениците са го знаели (Деян. 2:14-21), така че специално този момент не би трябвало да е бил новост за тях. Войните, земетресенията и глада (Матей 24:6, 7) не са част от Господния ден, но знаменията в слънцето, луната и звездите са. Когато те се случат, значи Пришествието е вече в ход.
И тук докладът на Марк (Марк 13:24-27) е почти идентичен с този на Матей, а Лука е по-обстоен. Той описва въздействието, които космичните явления ще имат върху хората и което ще бъде последвано от Второто пришествие (Лука 21:25-27). Докладът му наподобява описанието на Господния ден от Исая (Исая 13:6-10).
Когато Лука стига до момента на Второто пришествие, той го споменава, но не описва, какво се случва тогава (Лука 21:27). На друго място в книгата му описанието му на това събитие загатва, че някои от обитаващите по земята ще бъдат взети (Лука 17:34-36). Матей и Марк са по-щедри в описанието им на Пришествието, но това, което е интересно, е че никой от тях не засяга въпроса за възкресението. И двамата описват изпращането на ангелите да съберат Христовите „избрани“ (Матей 24:31; Марк 13:27). И в двата доклада „избраните“ са последователите на Исус, които оцеляват в голямата скръб причинена от гоненията срещу тях, защото времето й бива съкратено (Матей 24:22; Марк 13:20). Изглежда идеята е, че гоненията, които ще се случат около времето на разрушаването на храма, ще са толкова тежки, че никой верен на Христос няма да може да остане. Затова Господ ще се намеси, за да могат „избраните“ Му да оцелеят. И скоро след това те ще бъдат взети от ангелите при Пришествието. Като че ли единствените, които биват „изкупени“ (Лука 21:28), ще са „избраните“ (Матей 24:31; Марк 13:27) – верните, които посрещат Христос живи. Апостол Павел прави важното уточнение, че когато ангелите бъдат изпратени да съберат Божиите избрани при силния тръбен глас (Матей 24:31), тогава ще се случи и възкресението на всички верни от всички епохи (1 Кор. 15:23; 51-55), но сигурно описанието на Пришествието както е в есхатологичната проповед, е било единственото, което някои християни са знаели. Те са вярвали, че завръщането на Спасителя е толкова скоро, че те всички ще бъдат взети при Него. И когато някои са започнали да умират, живите са скърбели, защото са смятали, че мъртвите им братя и сестри са завинаги загубени и не са знаели, че Пришествието ще е свързано и с възкресението на всички верни. Затова е трябвало този момент да им бъде изяснен (1 Сол. 4:13-17). И тъй като тези вярващи са живеели далеч от Юдея и разрушаването на храма не е можело да им служи за указание за идващия край, апостол Павел им дава един универсален ориентир – краят няма да дойде, докато първо не настъпи отстъпление в църквата (2 Сол. 2:1-4).
5) Наставления
С предсказването на разрушаването на храма Исус отделя много място, за да инструктира последователите Си в Юдея. Но когато това се случи, Той ще има последователи сред всички народи (Матей 24:9, 14) и затова е нужно и на тях да бъде даден някакъв ориентир. По какво християните от другите части на римската империя ще познаят, че моментът „близо при вратата“ е вече настъпил и Пришествието предстои? Ако знаменията в слънцето, луната и звездите са глобални, това ще е едно много ясно указание и за неживеещите в Юдея вярващи, но тъй като тези знамения са част от самото Пришествие, може и да няма голяма полза от тях. В крайна сметка имайки предвид старозаветната им употреба тяхната цел е да въведат Пришествието, а не да служат като апел за подготовка за посрещането му. Трябва да има нещо друго, което да говори и на неживеещите в Юдея християни, че краят предстои. Да, такъв ориентир има:
„И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“ (Матей 24:37-41).
Ориентирът на вярващите живеещи извън Юдея е малко странен – той се изразява в обикновеността и нормалността на деня. Това може и да не означава, че те няма да бъдат притеснявани по някакъв начин. Напротив, репресиите ще има срещу християните от всички народи (ст. 9), но това няма да нарушава нормалността на деня за света като цяло. Гоненията ще са много тежки, но ще има и вярващи, които няма да бъдат подложени на такива, но пък те ще са под опасността да бъдат засегнати от нормалността на деня и да се окажат също толкова неподготвени за Пришествието, колкото ще са и невярващите. Щом като подобен призив за бдителност се отправя към християните, които ще минат през голяма скръб (Лука 21:34-36), колко по-належащ ще е той за тези, които имат спокойствие, когато дойде краят. Появата на ангелите, които събират Божиите избрани (Матей 24:31, 40, 41), ще бъде изненадващо за света. Ще бъде изненада и за самите вярващи, защото някои от тях бъдат ангажирани в обичайните за живота неща като работа на нивата или мелене, когато това се случи.
Всъщност нормалността на деня няма да е съвсем нормална и може би точно това е ориентирът даден на тези последователи на Исус. Когато се случи Пришествието, светът ще бъде в състояние подобно на това, в което е бил света на Ной преди потопа. В доклада на Битие той е описан като свят на голямо беззаконие и насилие (Бит. 6:5, 11), но не това е картината, която Христос представя. Вярно е, че главната й цел е да се разкрие момента на изненада – хората са отдадени на съвсем обичайни и дори добри дейности, когато изведнъж идва края, подобно с влизането на Ной в ковчега и живота на неговите съвременници. И все пак тук имаме един свят, който е прекалено отдаден на нещо различно от Създателя. Дори и това да е нещо нормално и добро, щом фокусът е изместен от Бога, това добро и нормално нещо не е вече такова. И християните от другите части на римската империя е трябвало да усетят, че светът, в който живеят, е свят отдаден на себе си. Докладът на Лука предаден на друго място в книгата му включва и примера на содомците (Лука 17:28-32). И те не са описани чрез своето беззаконие и нечестие, както са ни представени в Битие (Битие 13:13; 18:20, 21; 19:4-9), а с нормалните и добри техни дейности. Но всичко, което правели, дори и доброто, било за да се отдават на себе си, а не на Създателя си. Последователите на Христос от другите части на римската империя трябвало да забележат това и то да им говори, че краят е близо. Но като цяло за тях Второто пришествие ще бъде нещо съвсем изненадващо.
Макар и юдейските християни да имат по-ясна идея, когато моментът „близо при вратата“ настъпи, всички вярващи, където и да се намират, няма да знаят деня или часа на Второто пришествие и затова трябва да са винаги готови за него (Матей 24:36, 42-44). Изборът на толкова малки времеви единици като „ден“ и „час“ сигурно трябва да се разбира в светлината на момента „близо при вратата“, при който Пришествието ще е толкова близо, че това, което няма да може да се определи за него, са само деня и часа. Но това не премахва възможността от забавяне и Матей дори включва в доклада си две притчи в тази връзка (Матей 24:45-25:13), чиято цел е да подтикнат вярващите към постоянна бдителност и готовност (Матей 24:50; 25:13).
Фактът, че всички наставления на Христос идващи след проповедта Му са свързани с готовността на вярващите за завръщането Му, доказва, че моментът „близо при вратата“ е бил съвсем реален и е съдържал съвсем реална възможност за осъществяване на Второто пришествие. В голямата си част проповедта се отнася за разрушаването на храма и Ерусалим. В нея има наставления за готовността на християните относно предстоящите гонения, но цялото следващо поучение и наставления касае само Пришествието (Матей 24:36-25:46), а това доказва неговата реалност и възможност за реализиране в периода „близо при вратата“. „Близо при вратата“ не е някаква обща концепция или литературно средство целящо просто да засили някаква идея. Това е реален момент, който притежава реални възможности.
6) Графика
За да стане по-ясно, ще представим графика на описаното в есхатологичната проповед:
С възнесението на Исус сме въведени в обстановка, в която предсказаното от Него да започне да се изпълнява. Войните, земетресенията и глада не са ключови ориентири за Пришествието, както традицията е учела и затова те трябва да бъдат отделени като по-маловажни знамения. Това, което трябва да ангажира вниманието на християните, е проповядването на благовестието и репресиите на които ще бъдат подложени. Благовестието ще достигне до всеки човек и докато проповядването му и гоненията са все още налице, ще се случи разрушаването на храма и Ерусалим в Юдея, а обстановката в другите части на римската империя ще е като цяло спокойна. След разрушаването на храма се навлиза в момента „близо при вратата“, при който Второто пришествие е едно непосредствено събитие и затова биват предлагани негови фалшификации. И тогава се случва Второто пришествие. То започва със знамения в слънцето, луната и звездите и довежда до самото появяване на Христос.
Това е един най-общ поглед на есхатологичната проповед от гледната точка на съвременник на произнасянето й. По-голямата й част касае събития и явления, които трябва да се случат преди разрушаването на храма, както и самото разрушване на храма и Ерусалим.
3. Изпълнение на пророчеството в есхатологичната проповед.
Вече знаем, как един съвременник на есхатологичната проповед би гледал на нея. Тя обаче съдържа в себе си пророчество, така че следващата ни задача ще е да установим, как се е изпълнило предсказаното в нея. Тъй като в голямата си част тя касае времето около разрушаването на храма и Ерусалим, изпълнението на пророчеството трябва да е през I век.
– Фалшиви месии преди разрушаването на храма и Ерусалим
В разглеждания период наистина са се появявали фалшиви месии. В Деян. 5:36 се описва Тевда (около 45 г.), който имал претенции да бъде Месия. За него говори и Йосиф Флавий (Jewish Antiquities, 20.5.1). Списъкът продължава с Юда Галилеянинът (ст. 37), който е имал същите амбиции (виж Йосиф Флавий, Jewish Antiquities, 18.1.1; 20.5.2; The Wars of the Jews, 2.8.1). Йосиф Флавий (The Wars of the Jews, 2.17.8, 9) говори и за Менахем (66 г.), който също се представял за Месия (виж и Хенри Харт Милман, „История на евреите“, кн. 13, с. 306, 307).
– Войни и слухове за войни
В означения период в Юдея е имало много войни и слухове за войни, част от които се дължали на дейнистта на фанатично настроени евреи (виж Йосиф Флавий, The Wars of the Jews, 2.17).
– Земетресения
Между 31 г. и 70 г. е имало няколко големи земетресения, най-тежките от които били в Крит (46 г. или 47 г.), Рим (51 г.), Фригия (60 г.) и Кампания (63 г.). Като други земетресения можем да посочим тези в Лаодикия (60 г.), Помпей (63 г.), Ерусалим (64 г.) и Рим (68 г.).
– Глад
В Деян. 11:28 се говори за глад в Юдея, който се случил през 49 г. при царуването на Клавдий. Всъщност през неговото царуване (41-54 г.) имало общо четири кризи на голям глад.
– Мор
Тацит говори за мор и тежки бури в Рим през 65 г. (Annals, 16.14).
– Небесни знамения
Изпълнили се по време на обсадата на Ерусалим от римляните през 70 г., която впоследствие довела до превземането и разрушаването на града и храма (виж Хенри Харт Милман, „История на евреите“, кн. 16, с. 410).
– Преследвания на християните преди разрушаването на храма и Ерусалим
Новият завет съдържа някои доклади за гоненията, на които били подложени апостолите и първите християни (Деян. 4:3-7, 21; 7:59, 60; 12:1-4; 14:19) и за изправянето им пред властимащите (Деян. 24-26 гл.).
– Проповядване на благовестието по света
Няколко години преди разрушаването на храма апостол Павел пише за „истинското слово на благовестието, което дойде до вас; както то принася плод и расте и в целия свят“ и че благовестието е „било проповядвано на всяка твар под небесата“ (Кол. 1:5, 6, 23).
– Разрушаването на храма и Ерусалим и страданието на еврейския народ
Изпълнили се през 70 г., период от точно едно поколение (според библейското разбиране за продължителността на едно поколение) след произнасянето на есхатологичната проповед, когато много от съвременниците на Христос са били още живи.
– Преследвания на християните по време на разрушаването на храма и Ерусалим
Не знаем, дали гоненията на християните из римската империя са били засилени около времето на превземането на Ерусалим, та да се наложи Божията специална намеса. Възможно е вече по това време да е било ясно, че нито църквата, нито светът са готови за завръщането на Христос и че поради това Пришествието няма да се осъществи скоро след превземането на Ерусалим в периода наречен „близо при вратата“. Затова и предсказаното, което е трябвало да се случи точно в този период, може и да не се е изпълнило в детайли и да не е имало нужда да се изпълнява в детайли. Може би обещанието „но заради избраните онези дни ще се съкратят“ (Матей 24:22) се е изпълнило като не е било допуснато гоненията да достигнат своята кулминация в този период.
– Фалшиви месии след разрушаването на храма и Ерусалим
По същия начин не знаем, дали веднага след разрушаването на храма и Ерусалим е имало фалшиви месии и фалшификации на Христовото пришествие. Те имат смисъл, ако Пришествието е наистина постижимо в този период, но сигурно вече е било ясно, че то няма да се осъществи тогава, затова и заблудите целящи да отклонят вниманието от него може и да не са се случили или да са се случили в малки мащаби.
– Второто пришествие
Така стигаме до най-трудният момент от всички – всичко предсказано за времето до превземането на Ерусалим, както и самото му превземане се е осъществило, но не и Второто пришествие. Защо? За съжаление това е въпрос, на който едва ли ще можем да отговорим. Единствено можем да направим някои предположения. Тъй като есхатологичната проповед е едно класическо пророчество, в нея не е елиминиран моментът на условност. Тя очертава един пророчески моментум, в който се комбинират подходящите предпоставки за осъществяване на Пришествието, но това не означава, че някъде в процеса на реализиране на пророчеството някои от важните му условия не биват нарушени. Прави впечатление например, че новозаветните книги от периода 10-15 години преди разрушаването на храма се занимават със сериозни църковни проблеми и специално с въпроса за спасението и оправданието на грешника. Възможно е тогава църквата да е преминала през някакво значително отклонение от курса, което да е оказало влияние на нейната подготвеност за Пришествието. Адвентистите от седмия ден знаят, че това е напълно възможно. Няколко подобни кризи в църквата от XIX век се посочват като главните причини за неосъществяването на Второто пришествие във времето на адвентните пионери и удължаването на престоя на църквата на тази земя (прочетете статията Тълкуване на писанията на Елън Уайт – III). Разбира се, не можем да кажем нищо със сигурност. Имало е някаква причина, поради която Пришествието не се е осъществило скоро след разрушаването на храма. Означава ли обаче това, че пророчеството на Христос е провалено? По никакъв начин. Самият факт, че то е класическо пророчество, допуска възможността и да не се изпълни. Но дори и това не е цялото обяснение по въпроса, защото пророчеството все пак ще се изпълни. То ще се изпълни в по-късно време, но в крайна сметка ще се изпълни.
Освен това посочването на поколението на Христос като времева рамка, в която да се случат предсказаните събития, засяга само разрушаването на храма:
„И научете притчата от смокинята: Когато клоните вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо. Също така и вие, когато видите всичко това (гр. „тоута“), да знаете, че Той е близо при вратата. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това (гр. „тоута“). Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Матей 24:32-35).
Гаранцията изказана от Христос, че Неговото поколение ще бъде свидетел на изпълнението на пророчеството, е дадена само за разрушаването на храма. Другата гаранция е, че след това се навлиза в момента „близо при вратата“, при който ще има лъжехристи и фалшификации на Пришествието. Той също ще се случи във въпросното поколение. Но няма гаранции, че самото Пришествие и космичните знаци, с които е свързано, ще се случат тогава. В момента след разрушаването на храма и Ерусалим Христос е бил дошъл „близо при вратата“, но по някаква причина не е минал през нея (не са се случили космичните знамения и самото Пришествие). Да го представим графично:
Сякаш с изпълнението на всяко предсказано събитие случващо се в Неговото поколение Исус се е доближавал повече и повече до вратата и с разрушаването на храма е стигнал до самата врата, но нещо Го е накарало да се върне назад и Пришествието да не се осъществи. И така се стига до необходимостта от удължаване на времето и от повторно изпълнение на предсказаното. Затова за нас е важно да знаем, как от позиция на 2000 години по-късно да разглеждаме тази проповед и пророчеството в нея. Ще се наложи да търсим неговото вторично изпълнение, което да отговаря на нашите условия. Първо трябва да минем през неговото първо изпълнение от позицията на съвременници на Христос (това, което направихме по-горе) и така ще имаме по-голяма яснота, какво да очакваме в нашето време.
4. Вторично изпълнение на пророчеството в есхатологичната проповед.
И така, как би трябвало вярващият от XXI век да разбира есхатологичната проповед? Поставяйки се на мястото на първите й получатели и установявайки, каква част от пророчеството в нея се е изпълнила и каква – не, имаме правилната отправна точка в търсенето на приложението на това пророчество за нас днес. Но това не означава, че разполагаме с всичко, което ни е необходимо. Въпросното пророчество засяга прекалено сложни въпроси, за да можем сами да намерим неговото вторично изпълнение. За целта ни е нужно указанието на боговдъхновен автор. И, слава Богу, такова има! Това е книгата Откровение.
Освен всичко, което досега изяснихме за него, моментът „близо при вратата“ е крайната граница на поколението, което е съвременник на Христос. С времето, когато то започнало да си отива, а Исус не се завърнал, сигурно са се породили много въпроси и е имало голямо объркване, защо останалата част от пророчеството не се изпълнява. Но може да е имало и още надежди тя да се изпълни скоро, защото ако и въпросното поколение да си било отишло като цяло, един негов представител не бил. И това е апостол Йоан.
Евангелист Марк уточнява, че Йоан е бил сред получателите на есхатологичната проповед (Марк 13:3). А той е бил най-младият от всички апостоли, вероятно все още тийнейджър. Така той формира долната граница на визираното поколение и понеже е живял до дълбока старост, е успял да „удължи“ неговата актуалност с около 30 години. Всъщност дори се е вярвало, че сам Христос дал уверение на Йоан, че той ще Го посрещне жив. В дълбока старост, след получаването на Откровението и осъзнаването, че има още много неща, които да се случат със света и църквата, той опровергава този слух (Йоан 21:20-24). Но самият факт, че го прави в края на живота си и че този слух е бил актуален дотогова, сигурно означава, че и самият той го е вярвал. После обаче е осъзнал, че в думите на Исус към него няма гаранция за подобно нещо и се е наложило да опровергае слуха. Каквато и да е истината, явно е, че Йоан е бил последният представител на въпросното поколение и така той е поддържал жива надеждата, че Христос е „близо при вратата“ и завръщането Му е непосредствено.
В края на живота на Йоан, когато вече е трябвало да стане ясно на всеки, че той няма да бъде сред посрещащите Исус живи, той получава книгата Откровение. И именно в нея е отговора на въпроса на ранните християни. И там Йоан използва картината на стоящия близо до вратата Христос (Откр. 3:20), но предвид контекста и използваните старозаветни стихове за изграждането на този текст, тя вече касае личните отношения на лаодикийските вярващи с Исус (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – II). Разбира се, книгата Откровение дава уверението, че завръщането на Христос е сигурно, но също и описва и още събития, които трябва да се случат в бъдещето и очертава един нов сценарий за развитието на света и за случването на последните събития. Тя се превръща в авторитетния документ, чрез който да може да се намери вторичното изпълнение на есхатологичната проповед. Виденията в историческата й част (Откр. 1-14 гл.) започват с I век (Откр. 2:1-7; 6:1, 2; 12:1-5) като едно от тях дори засяга разрушаването на Ерусалим (Откр. 8:7). Те завършват в събитията от последното време и Второто пришествие, а това ни помага да установим, в какво ще трябва да се изрази вторичното приложение на есхатологичната проповед. Как трябва да бъде тълкувано Откровението и как то описва последните събития, можете да намерите в статиите от секцията Книгата Откровение. Тук само ще приложим наученото от тях към есхатологичната проповед.
Първо трябва да установим, дали днес живеем в последното време. Само в средата на последното време може да се търси вторично приложение на есхатологичната проповед, защото нейното пророчество засяга време именно с такива характеристики. Едва ли има последовател на Христос, който да не вярва, че живеем в последното време, но все пак е нужно да представим и доказателство от Писанието. Анализът на Откровението в тази връзка е много сложен и обемен, защото трябва да премине през установяването, в коя част от виденията за печатите, тръбите и сатанинското триединство се намираме. Но има и един лесен аргумент, който можем да ползваме – всички са съгласни, че се намираме в периода на християнската църква, който е представен чрез църквата Лаодикия (Откр. 3:14-22). А тя е последната от седемте църкви в това видение и затова основните й характеристики описват последното време – времето, в което ние живеем. Всъщност когато става дума за едно по-ясно идентифициране на последното време, книгата Даниил е по-точна, защото дава дори времево означение на началото му. Според нея (Дан. 11:40) то започва през 1798 г. (прочетете статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.). Така че можем да твърдим със сигурност, че живеем в последното време.
Следващото нещо, което можем да отбележим, е че храмът и градът Ерусалим, които играят толкова важна роля в есхатологичната проповед (Матей 24:15-21), вече не могат да бъдат от някакво значение за нас. Няма как да се направи паралел с някакво събитие, което да служи за указание на определена група вярващи, че Христос е „близо при вратата“, докато друга група да остане не особено наясно с това. Също така относително спокойният живот на хората извън Юдея (Матей 24:37-41) не може да е точен еквивалент на състоянието на света непосредствено преди Пришествието, защото в Откровението то е предшествано от изливането на седем унищожителни язви, при което съдбата на всички хора е вече решена (Откр. 15:8-16:21). Така че според книгата Откровение явяването на Исус в небесните облаци няма да е напълно изненадващо събитие, защото язвите, които го предшестват, ще покажат на всеки земен жител, че краят предстои. Ако търсим някакъв паралел с описанието на света извън Юдея в есхатологичната проповед, най-удачното приложение е състоянието на света преди приключването на благодатното време (това е времето, преди да бъдат изляти седемте язви). Въпреки че и тогава не навсякъде всичко ще е спокойно, сигурно като цяло това ще е характеристиката на света и това е най-удачният паралел.
С елиминирането на описанието на обстановката в Юдея и другите части на римската империя и нейното приложение за последното време (или по-скоро липсата на такова), оставаме само с няколко насоки. Знаменията на лъжехристите, войните, земетресенията и глада са определени като началото на „родилни болки“ (Матей 24:4-8). Това означава, че по-сериозното страдание идва с описанието на следващото предизвикателство – гонението на вярващите (ст. 9-14). Но тъй като родилните болки пораждат картината на увеличаващи своята интензивност, честота и болезненост контракции докато се стигне до кулминацията, сигурно имаме основание да вярваме, че при вторичното изпълнение на това пророчество в последното време ще има по-силни измами на лъжехристи, по-унищожителни войни, по-големи и унищожителни земетресения, глад в по-големи мащаби. Все пак всички тези явления не са част от Господния ден, повече или по-малко те отразяват познатия ход на нещата и затова църквата не трябва да им отдава прекалено голямо значение. Те се случват в по-големи мащаби, но единствената им вест е, че е настъпило последното време и че Второто пришествие е едно сигурно събитие. Това ще рече, че когато се случи земетресение, бедствие или нова война, вярващите не трябва да оформят в умовете си някаква времева рамка за случването на Пришествието. Тези знамения нямат такава цел.
Гонението на верните на Христос (Матей 24:9-13, 21, 22) ще се случи и в края (Откр. 13:15) и може би с по-голяма интензивност, жестокост и обхват. Също както есхатологичната проповед загатва, „избраните“ ще бъдат подложени на гонение целящо да ги изтреби напълно, но Божиите специални действия ще им осигурят закрила (Откр. 7:1-4). Все пак вярващите трябва да се подготвят за предстоящата скръб (Матей 24:20; Откр. 7:4). И при този случай благовестието ще бъде проповядвано. Както е било през I век (Матей 24:14), то ще достигне до всеки човек, като в неговия контекст ще се проповядват и други насъщни за последното време вести (Откр. 14:6-12).
Появата на лъжехристите и фалшифицирането на Второто пришествие очаквани да се случат в периода „близо при вратата“ (Матей 24:23-28) ще се случат в последното време и специално в периода точно преди Пришествието, като можем да очакваме наистина големи мащаби на измамата (Откр. 13:13, 14).
Предпоследният момент са космичните знамения и той е най-лесният, и най-трудният. Най-лесният е, защото космичните знамения не са се случили в поколението, което е съвременник на Христос, а са част от самото Пришествие. Понеже при тях няма първично изпълнение, не можем да търсим вторично. Книгата Откровение ги описва като случващи се непосредствено преди Второто пришествие, по времето на язвите и по-специално при седмата язва (Откр. 6:12-14; 16:17-21). Те ще имат огромно въздействие върху хората, които ги наблюдават (Лука 21:25-27; Откр. 6:12-17).
Но този момент е и най-трудният, защото едно природно и две космични явления случили се между средата на XVIII век и средата на XIX век се приемат по традиция като изпълнението на знаменията от Откр. 6:12, 13 и Матей 24:29. Разглеждаме обстойно този въпрос в статията Белези на последното време – V. Всъщност дали ще приемем, че космичните знамения от Матей 24:29 вече са се изпълнили или не, задължително трябва да приемем, че в самия край, по време на язвите, ще има тяхно изпълнение и то ще е най-точното изпълнение на Матей 24:29.
Космичните знамения са част от Второто пришествие. Естествено, че щом като те не са се изпълнили през I век и мислим за изпълнението им в бъдещето от наша гледна точка, така трябва да гледаме и на самото Пришествие. Христос заявил на някои от съвременниците Му книжници и фарисеи, че ще Го видят в Неговото божествено величие (Матей 23:39). Това можело да се изпълни, ако Исус се бил завърнал в периода „близо при вратата“ и тогава то щяло да се осъществи съвсем според очакванията. Въпросното поколение си е отишло отдавна, но това не означава, че даденото пророчество няма да се изпълни. За целта визираните книжници и фарисеи ще бъдат възкресени при едно специално възкресение преди Пришествието, за да могат да видят идването в слава на Божия Син (Откр. 1:7). Спасителят ще се завърне, за да даде възмездие на отхвърлящите Го и да прибере при Себе Си приемащите Го (Откр. 6:14-17; 14:14-20).
Последният момент от есхатологичната проповед, за който можем да търсим изпълнение в последното време позовавайки се на авторитета на Откровението, не е знамение, а увещание. Пророчеството в есхатологичната проповед не предполага, че ще е възможно да се узнае точното време на Второто пришествие (Матей 24:36) и затова призовава към постоянна бдителност и готовност (ст. 42-44). Прилагайки това увещание при вторичното изпълнение на пророчеството, не можем да стигнем до нещо по-различно. Няма нищо в Откровението, което да ни накара да мислим, че установяването на точното време на завръщането на Спасителя ще е възможно начинание. Най-важният момент тук е готовността за приключването на благодатното време – възможността за оправяне на отношенията с Бога преди това да стане непостижимо. Това няма да се случи при Пришествието, а преди него. С приключването на тази благодатна възможност започва изливането на язвите (прочетете статията Седемте последни язви). Те ще са много ясен индикатор, че Второто пришествие ще се случи скоро, но ще е вече късно да се направи каквото и да е по въпроса – всички съдби ще бъдат вече решени. Така че призивът за постоянна бдителност и готовност придобива специална значимост за приготвянето за края на благодатното време.
В общи линии това би представлявал един опит да се направи приложение на есхатологичната проповед за нашето съвремие. Сигурно могат да се добавят и изяснят още много неща, но като цяло приложението й ще представлява нещо такова. То не включва всичко, което Откровението казва за последното време, затова вярващите не могат да стоят само на него. Важното е да се запомни, че видът, в който познаваме есхатологичната проповед, отразява нуждите на първите й получатели и че трябва да се мине през спецален процес на прилагане на книгата Откровение, за да се разбере, какво трябва да означава тази проповед за нас. А така ще установим, че пред нас се оформя един не особено ясен сценарий за последните събития, за разлика от първичното приложение на проповедта, където схемата на събитията е ясна, подробна и с определена последователност. При своето вторично приложение тя само нахвърля определени характеристики на последното време. Те са много полезни, но недостатъчни. Затова книгата с по-актуална за нас картина на последното време е Откровението. Есхатологичната проповед е много удобна, защото накратко описва характеристиките на света преди Второто пришествие, но ако не се разграничи първичното от вторичното й изпълнение, ще се формира очакване за изпълнение на пророчествата в такива детайли, каквито са били възможни да се случат само през I век и това неминуемо ще доведе до объркване. Нищо чудно, че днес есхатологичната проповед е един от текстовете, с които най-много се злоупотребява и който се „радва“ на всевъзможни тълкувания и приложения. И въпреки че е безспорно, че тя ще остане ключов текст за вярващите на последното време, по-голямата яснота относно него дава книгата Откровение. В нея има сценарий на последното време и той представлява нечестивия съюз на змея, звяра и лъжепророка, който води до установяването на определен световен ред, при който правата на различно мислещите ще бъдат потъпкани (Откр. 12-14 гл.). Затова именно Откровението трябва да се превърне в основния източник на светлина относно последните събития. И понеже световният ред в края на всичко, за който то говори, може да бъде гледан с погрешни очаквания предвид реалността на настоящето ни, в статията Белези на последното време – VI предполагаме, какво трябва да се случи, за да се стигне до изпълнение на пророчествата за края така, както са дадени.
Разбирането на есхатологичната проповед на Исус Христос минава през изясняване на значението й за първите й получатели и през проучване как и доколко пророчествата в нея са се изпълнили. Едва след това трябва да се направи нейното приложение за нас днес, което може да се осъществи само чрез книгата Откровение.