Старият и Новият завети са пълни с пророчества отнасящи се за последното време, но противно на името му последното време е един не съвсем кратък период. Той започва с 1798 г. (прочетете статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.) и завършва с Второто пришествие. Към момента са изминали повече от 220 години от началото му и никой не знае, още колко време остава до Пришествието. Къде точно се намираме на пророческата карта? Има ли някакви белези, по които да познаем, когато навлезем във времето на края (времето в самия край на всичко) и които да ни дадат увереност, че събитията вече се придвижват към своя завършек и няма връщане назад? Какво трябва да очакват съвременните вярващи като важен ориентир за близкия край?
1. Нужда от изясняване на някои пророчества.
Придобиването на една по-ясна представа за това, къде се намираме на пророческата карта, трябва да започне с изясняването на някои пророчества, които досега са били разбирани по определен начин, но това тяхно разбиране не е в услуга на вярващите от последното време.
1) Изясняване на пророчеството от Дан. 11:40-45
Един от ориентирите за края на последното време е пророчеството от Дан. 11:40-45, което се занимава изрично с „края на времето“ (ст. 40). Дълго време то е било възприемано като изпълнило се в голямата си част като само за ст. 45 се е смятало, че предстои да се случи и след това идва краят (Дан. 12:1-3). И днес различни тълкуватели виждат по-голямата част от него като изпълнила се или изпълняваща се в момента, макар и не чрез събитията, които са били виждани в него в миналото. В статията Северният цар и времето на края – II правим предположението, че изпълнението на пророчеството от Дан. 11:40-45 лежи все още в бъдещето. Ние се намираме някъде между „…южният цар ще се сблъска с него“ и „и северният цар ще дойде против него…“ (Дан. 11:40), когато северният цар (папството) е все още ранен и не е организирал контраатаката си срещу южния, а южният цар (секуларизмът) е доминиращата фигура на настоящето. Текстът от Дан. 11:40-45 е много важно предсказание свързано със самия край и виждането на неговото изпълнение като случващо се по-рано, отколкото е определено то да се изпълни, е подвеждащо и дава фалшива представа за настоящото време. По-разумно е на него да се гледа като предстоящо събитие и към момента само да се правят предположения за неговото изпълнение.
2) Изясняване на пророчеството от Откр. 13:3
Раняването на северния цар от южния от пророчеството на Даниил (Дан. 11:40) е представено и в книгата Откровение в предсказанието й за звяра от морето, една от главите на който е „смъртно ранена“ (Откр. 13:3). Тук не се казва, кой е причинил смъртоносната рана, но е очевидно, че това трябва да е някакъв враг на звяра и че това трябва да се е случило в края на властването му от „четиридесет и два месеца“ (ст. 5), при което той богохулства и репресира светиите (ст. 6, 7). Това е съвсем точно повторение на историята за северния цар от пророчеството на Даниил, който потиска Божия народ (Дан. 11:33-35) за период от „време, времена и половина време“ (Дан. 12:7), който се е възвеличил над небесния Бог (Дан. 11:36-39) и чието властване бива смутено от атаката на южния цар (ст. 40), който е секуларизмът (разглеждаме това пророчество по-обстойно в статиите Времевите периоди в Даниил 12 гл. и Северният цар и времето на края – I). И щом като анализът на Дан. 11:40-45 ни води до извода, че към настоящия момент северният цар е все още ранен и пророчеството все още не се е изпълнило, същият би трябвало да е изводът ни и по отношение на пророчеството в Откр. 13:3 – една от главите на звяра от морето е смъртно ранена, нейното изцеляване не се е случило още и лежи в бъдещето от наша гледна точка. Това е важен момент за подчертаване, защото от дълго време много изследователи считат, че раната на звяра е вече оздравяла. И в подкрепа на това твърдение обикновено се цитира статията от вестник „Сан Франциско Кроникъл“ от 11.02.1929 г. озаглавена „Мусолини и Гаспари подписват историческия Римски договор“. Там се казва:
„Тази вечер римският спор се превърна в минало и Ватикана се помири с Италия… При слагане на подписите под паметния документ, който изцелява раната, бе проявена изключителна дружелюбност и от двете страни.“
Както може да се види, текстът на статията говори за изцеляване на раната и сякаш повтаря езика на пророчеството. Но това, че в някакъв вестник се използва сходен език, не означава, че е вече налично доказателство, че пророчеството се е изпълнило. Статията се занимава с признаването на Ватикана от Италия като независима държава. Подписаният договор касае конфликта между италианската държава и Ватикана относно нейната територия и статут, а не с тълкуване на пророчеството за поразяването на папството от секуларизма. Това е един локален конфликт, а не глобален, както ни го представя книгата Откровение. Най-лесният начин да се разбере, какво пророчеството има предвид под „оздравяване на раната“, е да се установи състоянието на звяра след излекуването на раната. И в това отношение то е много прецизно. Когато раната на звяра бъде изцелена, тогава „цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра“ (Откр. 13:3). Излекуването на раната е равнозначно на възвръщане на световното господство на звяра така, както е било в миналото. Той получава поклонението на цялата земя, което пък от своя страна е равнозначно на поклонение на змея, но важният момент тук е, че тогава звярът има цялата власт на змея. Изминал е около век от подписването на въпросния договор и все още по никакъв начин не можем да видим папството да е възвърнало световната си мощ като в миналото. Също така е важно да се отбележи, че при изпълнението на това пророчеството тази власт няма да бъде задържана за дълго. Тя е свързана с последната криза и кулминацията на борбата между Христос и Сатана. Един такъв вид криза се случва за кратко време. Цяло столетие е напълно неприемливо като период за случване на описаното. Така че най-разумното тук е да се гледа на пророчеството за изцеляването на раната на звяра като все още предстоящо да се изпълни.
3) Изясняване на пророчеството от Откр. 13:11
Има един детайл от друго пророчество, за който също смята, че се е изпълнил. Той е свързан със звяра излизащ от земята:
„И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей“ (Откр. 13:11).
Няма никакво съмнение, че звярът от земята вече се е появил. Той трябва да излезе на световната сцена около времето на раняването на звяра от морето и това отдавна е факт (от края на XVIII век). Става дума за САЩ. Но детайлът, за който се смята, че също се е изпълнил, е говоренето на звяра като змей. Приема се, че политическото влияние, което САЩ оказват на света, както и военната им мощ са изпълнението на пророчството. За да разберем обаче, какво означава говоренето като змей, трябва да се позовем на Откровението. И ако го направим, ще установим, че когато змеят говори, той произнася лъжи и клевети, с които хули Божия характер, както и характерите на принадлежащите към народа Му. В Откр. 12:7 войната на Михаил и неговите ангели срещу змея и неговите ангели е описана чрез гръцката дума „полемос“, което говори за дебат и словесен конфликт. За змея се казва, че „мами целия свят“ (ст. 9) и също така е наречен „клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“ (ст. 10). Това означава, че за да говориш като змея, трябва да си служиш с лъжи и клевети и това е, което трябва да се очаква да стане със звяра от земята.
Но това не е единственото, което се случва, когато змеят отвори устата си. Чрез нея той е готов да „изяде детето ѝ [на жената], щом роди“ (ст. 4) и от нея също така излиза „вода като река, за да направи да я [жената] завлече реката“ (ст. 15). Всичко това говори за репресии, но репресии свързани с Божия народ. Говоренето на змея е свързано с измами и клевети, както и с репресии срещу Божия народ и има религиозно измерение. Следователно, за да видим изпълнението на пророчеството на звяра от земята говорещ като змей, трябва да сме сигурни, че той мами целия свят, в което може да се види ангажиране с религията, и че упражнява репресии срещу Божия народ. Ако това все още не е налично, значи предсказанието още не се е изпълнило. Всъщност самото пророчество ни казва, в какво точно ще се изрази говоренето на звяра от земята като змей. Той „казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя“ (Откр. 13:14). Говорейки като змей звярът казва на жителите на земята да създадат институция, която е като двойник на звяра от морето. Всичко това ще доведе до репресии срещу тези, които искат да останат верни на поклонението на истинския Бог (ст. 15-17). Повече от ясно е, че тази част от пророчеството още не се е изпълнила. Няма как да смятаме, че звярът от земята вече е започнал да говори като змей. Това лежи все още в бъдещето от наша гледна точка.
Тези важни уточнения ни дават една по-ясна перспектива, къде точно на пророческата карта се намираме. В голямата си част пророчеството от Откр. 13 гл. е все още предстоящо да се изпълни, а не както обикновено се смята, че в голямата си част то вече се е изпълнило. Описаните в него събития се случват по време на звученето на шестата тръба от Откровението (Откр. 9:13-21) и тъй като ние все още се намираме във времето на петата тръба (ст. 1-11), повечето от разбираемо е, че то лежи в бъдещето от наша гледна точка.
Всичко това логично ни води до въпроса, как можем да разберем, когато времето на петата тръба приключи и сме вече в шестата. Въпреки че имат общи неща помежду си, двете тръби описват много различни светове. Светът от петата тръба е доминиран от секуларизма, а този от шестата е подчертано религиозен (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – II), така че не би трябвало да е особено трудно да бъдат разпознати. По-интересният момент тук е, как ще се осъществи прехода от едната към другата тръба. Имайки предвид реалността на секуларизма и неговата агресия срещу религията, която се увеличава с всяка година, сякаш идеята за завръщането на религията в живота на планетата така, както е било в миналото, е обект повече на фантастиката. Светското мислене се е вкоренило толкова дълбоко в западния свят и оказва толкова силно влияние навсякъде по планетата, че очакването, че светът ще стане отново религиозен, е просто абсурдно от наша гледна точка. И все пак пророчеството на Откровението говори за една смяна на парадигмата (общоприетият модел за обяснение на нещата в дадено време), при която светското мислене ще остане на заден план и обяснението на света чрез вярата в Бога и религията ще стане отново водещото. Как обаче може да се случи подобно нещо?
2. Промяна на парадигмата.
Когато говори за петата и шестата тръби, книгата Откровение ни казва, че наистина ще има промяна в парадигмата на света, но не казва, как ще се случи. Единственото, което тук можем да направим, е да се позовем на историята и на натрупания от миналото опит и да се опитаме да направим някои предположения. Те не могат да бъдат окончателни, защото в шестата тръбва се описва кулминацията на вековния конфликт между Христос и Сатана и ще е съвсем нормално, ако преходът към едно такова уникално време, е също уникален и несъпоставим с миналото. Но все пак някои предположения могат да бъдат направени.
1) Нужда от промяна на парадигмата
Промяна на парадигмата е повече от необходима, за да може библейските пророчества да се изпълнят по начина, според който са дадени и за да може да се стигне до края на космичния конфликт, в който всички сме въвлечени. Настоящото състояние на нещата е несъвместимо с очакваните много конкретни ограничения на свободата в областта на религията чрез повлияно от религията законодателство и развитие на процесите, както са описани в пророчеството. Все още липсват истинските условия подобни закони не само да бъдат предложени и приети, но дори светът да почувства „нуждата“ от тях. Именно за това е нужна промяна на парадигмата – мисленето на Западния свят, обяснението на света, моделът на осъществяване на нещата, царуващият дух и ценностна система. Всичко това трябва да рухне, светът трябва да загуби вяра в тях, за да могат да се създадат нужните условия за изпълнение на пророчествата отнасящи се за времето на края.
2) Възможен начин за промяна на парадигмата
Как може парадигмата да се промени? Тук навлизаме в сферата на предположенията. Според Томас С. Кун (1922-1996 г.) промяната на парадигмата в науката не става по еволюционен, а по революционен начин. Към определен момент има толкова голямо натрупване на знанието, че се появява нуждата от нов модел за обяснението на нещата. И така парадигмата се променя. По подобен начин се е променила парадигмата на средновековното религиозно мислене при появата на просвещението през XVII-XVIII век и това впоследствие довело до секуларизма. Много е възможно настоящата парадигма на света да се промени следвайки същия път по един революционен начин. Няма да е съвсем изненадващо, ако секуларизмът доведе света до пълно изхабяване и се натрупат толкова много проблеми, на които секуларизмът няма да може да отговори и тази криза да доведе човечеството да загуби вяра в него и да потърси друго обяснение на света.
Сигурно ще ни е от полза да се позовем на случилото се със социалистическите страни в края на XX век. Те бяха най-яркия израз на секуларното виждане за света, което воюваше открито с религията. Докато не се превърнаха в една куха, мъртва структура, която се нуждаеше от едно леко бутване, за да се срути. Макар и да твърди, че се е поучил от трагичния опит на тези държави, секуларизмът днес върви по същия път и е само въпрос на време да се превърне в една безжизнена и куха система поддържана единствено от страх и лозунги. И понеже този път става дума за глобална система, явлението, което ще я събори, също трябва да е такова. Възможно е да се случи някакъв глобален супер катаклизъм, който така да разклати устоите на планетата, че всички светски механизми да се окажат безполезни и светът да се обърне към религията за решение. Това е напълно възможно. В книгата си „Предстощото велико бедствие“ Марвин Мур цитира ученият Майкъл Баркън изследващ ефекта, който бедствията имат върху хората и обществото като цяло:
„Бедствията създават условия, които са специално подходящи за бърза промяна на системите от вярвания… Бедствията пораждат въпросителните, безпокойството и внушаемостта, които са необходими [за промяна]; само след тяхното случване хората биват подтикнати да изоставят старите ценности от миналото… Чрез премахването на познатата обстановка бедствията премахват именно моделите, чрез които обикновено преценяваме изявления, идеи и вярвания. Системи от вярвания, които при нормални условия могат да бъдат пренебрегнати, сега получават благоразположено обмисляне… Бедствията предлагат необикновени естествени обстоятелства за бързо възприемане на нови вярвания. Население преживяло бедствие преминава през временно чувство на неспособност, уязвимост и объркване. Разрушилата се обществена структура възприема традиционното взаимоотношение с властта по-малко ефективна и традиционните обществени положения по-малко значими. Преживелият бедствие, за когото обичайните знаци и ориентири в живота са били премахнати, е оставен пасивен, подлежащ на въздействие и нуждаещ се от обстановка, която да замести изгубеното. Той изисква нова подредба от обществени взаимоотношения и ценности, за да обясни новата си трудност“ (Marvin Moore, „The Coming Great Calamity“, pp. 81, 82).
Казано накратко бедствията имат силата да променят парадигмата. За да промени настоящата парадигма на света, е нужен глобален катаклизъм от такова естество, че да не може да бъде обяснен просто с човешката дейност, защото всеки път, когато за дадена криза бъде посочен човек като нейната директна причина, човекът се появява и като нейното решение. Ако кризата е просто икономическа, финансова, обществена или екологична, за нейна причина ще бъдат посочени човешката алчност и безотговорност и ще се потърсят човешки начини за намаляване на негативния й ефект. Но ако кризата е причинена по друг начин и има много драматично влияние върху целия свят, тя ще може да бъде обяснена с божествено наказание на света за неговия бунт срещу Бога. Разбира се, че и в този случай човекът се явява като причината поради неговата вина, но самата криза ще може да бъде обяснена с директното божествено действие целящо да обърне вниманието на човечеството към небето. И, естествено, тогава няма да може да се открие решение в настоящата парадигма. Тя ще трябва да се промени, за да може човечеството да продължи напред. Светът ще се обърне към религията за помощ.
Каква може да е тази глобална криза, която да доведе до промяна на настоящата парадигма? Само по себе това няма голямо значение, стига да постигне желания ефект. И все пак и тук могат да се направят някои предположения. От всички възможни сценарии падането на метеорит или на няколко метеорита е най-добрия кандидат (метеорит е парче откъснало се от астероид или комета, което навлиза в земната атмосфера, но не изгаря изцяло в нея и част от него успява да падне на земята). Не защото това не се е случвало преди или защото няма научно обяснение за него, но защото става дума за криза причинена отвън и която лесно може да бъде интерпретирана като божествен съд над греховното човечество. Така парадигмата може да се промени. Разбира се, това не означава, че няма да има и други фактори, които да допринесат за промяната. Всъщност именно идеята за промяна на парадигмата изисква да очакваме появата на много фактори, които да действат заедно. Най-вероятно това ще е натрупване на много явления, които ще стигнат до своята кулминация с възникването на опустошителен глобален катаклизъм. Възможно е световната икономика и финанси да са в трагично състояние, възможно е да се наблюдава огромно падение в обществото и морала, да има хаос и престъпност, възможно е да има и много екологични и природни катаклизми. Всичко това ще се натрупа и когато се появи и катаклизъм с глобално естество, който ще разтърси устоите на планетата, това ще е капката, която прелива чашата, ще постави света на колене и ще доведе до пълен обрат в обяснението на света и живота. Религията ще се превърне в единственото решение. Възможно е да се случват свръхестествени явления и чудеса, които да затвърдят убеждението на света, че трябва да се обърне към религията за помощ.
3) Резултати от промяна на парадигмата
Когато всички погледи се насочат към религията, това ще отвори врати за фалшивата религиозна система да издигне своето „решение“ на световния проблем. Много е възможно във властването на секуларизма във времето на петата тръба да има репресии срещу християнството в Западния звят. И понеже Католическата църква е най-типичния представител на християнството там, тя е и най-удачния кандидат да мине през най-много гонение. Това ще я превърне в мъченик и когато рухването на света го накара да се обърне към религията, Католическата църква ще се изправи като победител, който е заслужил доверието на света в нея. В момента, докато явленията от петата тръба са все още в силата силата си, се изгражда „глобална инфраструктура“, която да подчени света на безбожието, но с настъпването на световната криза, която ще промени парадигмата и ще въведе явленията от шестата тръба, тази „глобална инфраструктура“ ще бъде използвана от католицизма, за да марширува победоносно и да подчини света на една отпаднала, бунтуваща се срещу Бога, макар и ползваща Неговото име, религиозна система.
Това, че парадигмата е била променена в резултат на глобален катаклизъм и бедствия от различно естество, не означава край на бедствията. Възможно е след глобалния катаклизъм различни бедствия да продължат да тресат планетата, което да послужи уверение, че променената парадигма е движение в правилната посока, а също и като предтекст за установяването на закони и световен ред от религиозно естество. Като случващи се след глобалния катаклизъм, който променя мисленето на света, тези бедствия няма да могат да бъдат обяснени с директната човешка дейност, както става в нашето настояще, а ще бъдат посочени като израз на продължаващия Божий гняв над бунтовното човечество. И когато царуващата по света нестабилност бъде придружена от големи чудеса и свръхестествени явления (Откр. 13:13), убеждаването на света да създаде система по подобие на тази на средновековна Европа с доминиращо влияние на папството, е само въпрос на време (ст. 14), което пък от своя страна ще доведе до репресии срещу отхвърлящите тази система (ст. 15). Това е времето на налагането на белега на звяра (ст. 16, 17).
Заедно с промяната на прадигмата също така ще се даде възможност и на настоящата истина да представи вестта си, защото тогава ще има истински интерес и желание да се разбере становището на Библията за случващото се. Това е времето, когато Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12) ще блесне във всичката си слава и сила. Но за да може тя да бъде представена убедително и с мощ по света, трябва в Божия народ на последното време да настъпи голяма промяна. Не от вчера поддържащите истината за настоящото време са били отклонявани от задачата си да я занесат на света. Светските грижи, стремежът към престиж, богатство и успешна кариера; желанието за повече имущество и удобство, за авторитет, постижения и титли; отдаването на забавления и удоволствия; гордост, егоизъм, суета и ленност – всичко това е държало Божия народ в унес и му е пречело да изпълни мисията си. Сега въпросната глобална криза ще го събуди. Може би много от това, за което е отдавал времето си, ще бъде безвъзвратно изгубено. Работа, бизнес, имущество, пари, положение в обществото – всичко това ще бъде унищожено, за да може Божият народ да осъзнае, че зависи единствено и изцяло от небето и че е крайно време възложената му мисия да бъде извършена. Няма да има много други възможности. Няма да има връщане назад. Принадлежащите към църквата на последното време ще трябва да се разделят окончателно с идолите си, които толкова дълго са ги държали безплодни в Божието дело и най-после ще отдадат всичките си сили и това, което им е останало, в прогласяването на последната вест на милост към човечеството.
3. Ясно откроени различни светове.
Всичко това означава, че при сравняването на настоящия свят със света в самия край установяваме два много ясно откроени и различни светове. Това е много важно уточнение, което вярващите трябва да имат предвид, за да могат да настроят правилно очакванията си. За да стане по-ясно, можем да използваме понятията „утопия“ и „дистопия“. Те са богати на съдържание и понякога идеите им се преплитат, но тук за удобство ще ги ограничим в значението им. Ще приемем, че „утопия“ се отнася за общество, в което царува мир и хармония постигнати в резултат на някаква човешка система, а „дистопия“ е противоположност на „утопия“, при която най-големите страхове на утопията намират реализацията си.
Петата тръба, във времето на звученето на която се намираме и в която доминира един победоносен секуларизъм, описва един „утопичен световен ред“. Това е стремежът за един ред в света, в който ще царува мир и просперитет в резултат на усилията на човека, на определено законодателство, на науката и технологиите. Стремящите се към този ред не търсят Бог за помощ и не се нуждаят от Бога, защото смятат, че човешкият ум е достатъчен, за да го постигне. Това, разбира се, е само едно илюзия. Затова го наричаме „утопичен световен ред“. Стремежът, който в момента съществува за установяването му, ще доведе до точно обратното – до един глобален крах, с което ще приключи петата тръба. Тогава ще затръби шестата тръба и религията ще бъде издигната като решение, но това няма да доведе голямата част от човечеството до сърдечно покаяние, а ще бъде използвано от фалшивата религия, Вавилон от последното време, за да подчини света. Така ще се създаде един „дистопичен световен ред“, който представлява форма на контрол претендиращ да е единствената алтернатива на провалилата се утопия и точно това, срещу което утопията се е борила. Тогава вероятно много от постиженията и каузите на секуларизма ще бъдат отхвърлени и ще се даде отново място на възгледи, срещу които секуларизмът се е борил. Дистопията ще изпълни всички страхове на утопията, но утопията няма да има повече сила да противостои.
Небето не стои безучастно към случващото се и е осигурило вест, която да посрещне предизвикателствата и на двата световни реда. Това е Тройната ангелска вест, чиито вести имат различна степен на актуалност във времето на двете тръби. Да представим казаното дотук графично:
В момента се намираме във времето на петата тръба, в който секуларизмът триумфира и е без истинска конкуренция и алтернатива. Отхвърлящите нуждата от Бог се стремят да се създадат „утопичен световен ред“, който да реши световните проблеми и да донесе хармония в света чрез упование в ума на човека и чрез отхвърляне на религията. Тройната ангелска вест е настоящата за това време истина като най-актуална тук е първата ангелска вест, която изобличава човешкото себевъзвеличаване и нарцисизъм и призовава света да погледне със смирение към Бога, Който е започнал вече един специален съд на небето. Като особено важен трябва да бъде издиган Божия печат, който е божествената противоотрова срещу секуларизма (прочетете статиите Седемте тръби от Откровението – II, Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV).
След една драстична глобална криза петата тръба ще приключи и ще даде място на шестата. Тотално провалилият се секуларизъм ще отвори път религията да стане отново доминираща, но това ще бъде използвано от фалшивата религия, за да подчини света. За огромно разочарование на секуларистите ще бъде създаден един „дистопичен световен ред“, при който решението ще е в религията. И в това време Тройната ангелска вест ще е настоящата истина, но тогава втората и третата й вести ще получат най-голяма сила и актуалност. Божият печат отново ще е много важен момент тук, защото ще е средството за предотвратяване получаването на белега на звяра и за преминаване успешно през последната криза (прочетете статиите Седемте тръби от Откровението – II и Седемте тръби от Откровението – IV).
С това уточнение разбираме, какви трябва да са очакванията на вярващите принадлежащи към църквата на последното време. Обичайната представа е, че нещата ще се влошават постепенно, докато се стигне до налагане на неделен закон по целия свят, което ще доведе до една глобална криза, от която няма да има връщане назад и след това ще настъпи края. Представено графично това очакване изглежда така:
При това разбиране установяването на неделното законодателство по света (точка Н) се възприема като едно постепенно и естествено настъпващо събитие следващо настоящото състояние на света. То не изисква промяна в нагласите на света, а приема, че като цяло процесите протичат постепенно, докато се стигне до едно неделно законодателство. Това обаче е подвеждащо, защото настоящото състояние не позволява една религиозна норма да стане доминиращата норма по света. Царуващият в настоящето секуларизъм води нещата в противоположната посока, така че религията да няма последната дума. Всичко това трябва да се има предвид, защото се поражда фалшивото очакване, че едва ли не всеки момент ще бъде установено неделно законодателство, докато светът става на практика все по-враждебен към религията и специално към християнството. Това противоречие между очаквания и реалност няма начин да не окаже своето въздействие и да не доведе до разочарование и загуба на вяра в пророчествата. Но разбирането на видението за седемте тръби, и по-специално на петата и шестата тръба, допуска възможността и за кризи още по време на петата тръба, както и за криза отбелязваща промяната на парадигмата и началото на шестата тръба, едва след което ще се стигне до кризата свързана с неделния закон. Да го представим графично:
Още по време на петата тръба може да има различни кризи с различна сила. Те могат да са насочени и специално към християните в Западния свят. Но една глобална криза ще доведе до промяна на парадигмата (точка К) и зазвучаването на шестата тръба. При нея е само въпрос на време установяването на неделен закон, защото светът вече няма да има тази вяра в секуларизма и ще протегне ръка за помощ към религията. С приемането на такова законодателство по целия свят (точка Н) човечеството ще премине точката, от която няма връщане назад и ще се обедини в бунт срещу Бога. От този момент нататък близкият край на всичко е неизбежен.
Всичко това означава, че е по-разумно вярващите от църквата на остатъка да насочат очакванията си първо към промяната на настоящата парадигма, която трябва да се случи, за да се изпълнят пророчествата. Тя е ключовият ориентир. Тази промяна може да е свързана с глобална криза, като всичко това ще се случи преди налагането на неделен закон и всъщност ще бъде предтекста за неговото налагане. Така че събитието, към което вярващите трябва да гледат, е промяната на парадигмата. Неделното законодателство идва след това. А това означава, че всички слухове циркулиращи в настоящето за придвижане на неделно законодателство трябва да се игнорират. Те пораждат погрешни очаквания, разочарованието от които е неизбежно.
Разбирането на библейските пророчества има значение. Секуларизмът от петата тръба е силно враждебен срещу религията и конкретно срещу християнството, поради което репресии срещу християните в Западния свят са напълно възможни. Това ще даде голяма сила на футуристичното тълкувание на пророчествата, защото при него се очаква антихристът да е една безбожна сила и атакуващият християнството секуларизъм се вписва добре в тези очаквания. Но това сигурно ще одързости и футуристките тълкувания правени в средата на църквата на остатъка, които се позовават на пророчествата от Дан. 12 гл. (прочетете статиите „Адвентният“ футуризъм и книгата Даниил – I и „Адвентният“ футуризъм и книгата Даниил – II). Възможно е да се даде нова интерпретация свързана с времеви периоди и на някои пророчества от Откровението. Няма да е грешка да се очаква в това време силно футуристко влияние относно апокалиптичните пророчества и затова църквата трябва да бъде подготвена да посрещне това предизвикателство и да издигне предимството на историческото тълкуване на апокалиптиката.
4. Пророческият моментум.
В статията Белези на последното време – IV разглеждаме възможността, която е съществувала през I век за осъществяване на Второто пришествие – онзи момент наречен „близо при вратата“, който се случва след разрушаването на Ерусалим от римляните през 70 г. и е пораждал очакването и реалната възможност за Пришествието. Това очакване вероятно е било поддържано до смъртта на апостол Йоан в края на I век, който бил последният останал свидетел и очевидец на есхатологична проповед на Христос. Първоначалното предназначение на този период било в него да се случи края на всичко, но нещо попречило и се наложило даването на книгата Откровение, която да представи един нов сценарий за края съобразен с още дълго продължаваща история на човечеството. Наричаме един такъв период „пророчески моментум“, защото в него се осъществява една благоприятна комбинация от всички необходими религиозни, културни, обществени, политически, икономически и други фактори спомагаща за изпълнение на пророчествата и случването на края.
В статията Тълкуване на писанията на Елън Уайт – III посочваме, че през XIX век също е имало подобен пророчески моментум и осъществяването на Второто пришествие е било напълно възможно. Периодът от 60-те до 90-те години на XIX е бил време на подходящата комбинация на необходимите фактори, които са осигурявали потенциала за много бързото разпространение на настоящата истина и приключването на всичко. Но и тогава се случили кризи, които отклонили църквата от мисията й и ценната възможност била пропусната.
Случването на правилната комбинация от фактори, които да осигурят приключването на Божието дело и на световната история, не е никак лесно нещо. Много е трудно необходимите за целта елементи да се подредят по начин, че да може всичко да се случи и борбата между Христос и Сатана да достигне до своята кулминация и завършек. Трудно е, но не е невъзможно. И точно тук една глобална криза разклащаща устоите на планетата може да изиграе централна роля. Тази криза е най-добрият кандидат да бъде главния катализатор за хармонизирането и сработването на всички необходими фактори за случването на края. Това ще е последния пророчески моментум, който този път няма да бъде пропуснат, ще бъде използван от църквата на остатъка и всичко предсказано ще се изпълни. Можем да представим различните пророчески моментуми графично по следния начин:
Пророческите моментуми от миналото са били пропуснати. Днес все още не сме в такъв моментум. Той ще настъпи с края на петата тръба и във времето на шестата тръба, когато всички необходими фактори ще се подредят в правилната комбинация и ще направят възможно бързото приключване на Божието дело, достигане кулминацията на борбата между Христос и Сатана и осъществяване на Второто пришествие.
Всичко това са предположения, които могат да бъдат направени във връзка с изграждането на условията за изпълнението на библейските пророчества отнасящи се за времето на края. Нищо не може да бъде казано със сигурност, но важният момент тук е, как принадлежащите към църквата на остатъка ще гледат към бъдещето и какви очаквания ще изградят. Защото при едно непрецизно разбиране на пророчествата формирането на погрешни очаквания става много лесно, от което следва объркване и разочарование. Една от целите на библейските пророчества за края е да подготви Божия народ за този край и верните на Бога трябва да позволят пророчествата да изпълнят тази си функция в тях.
Изпълнението на пророчествата за случващото се в самия на край на всичко изисква промяна на настоящата парадигма. Това може да се случи чрез появата на глобален катаклизъм, който да постави настоящия секуларизъм на колене и да принуди света да се обърне към религията за помощ.