Адвентистите от седмия ден са най-голямата група сред представителите на историческата школа, която следва методът на тълкуване на апокалиптичните пророчества прилаган от великите протестантски реформатори. Не че някой трябва да очаква реформаторите да са разбирали всичко перфектно. Естествено, че е имало неща, които трябвало да се доразвият и изчистят с течение на времето, както и станало. Несъвършеното разбиране на реформаторите относно някои неща не може да е основание за отхвърляне на метода им.
Но въпреки господстващото убеждение на адвентистите, че реформаторите са били прави, някои индивиди сред тях се чувстват вече неудовлетворени от познатите тълкувания и предпочитат да протегнат ръка на тези на католическата контра-реформация и по-специално – отнасянето на пророчествата като цяло в последното време, в бъдещето от наша гледна точка, така наречения „футуризъм“ (прочетете статията Книгата Даниил). За съжаление, вече можем да посочим няколко футуристки теории предложени от адвентни тълкуватели. Този „адвентен“ футуризъм е твърде странен за последователите на историческата школа и не може да не бъде обграден с кавички. Нека все пак да видим, доколко е основателно поддържането на тези теории.
1. „Мерзостта на запустението“ като събитие от бъдещето.
Един от „адвентните“ футуристки възгледи разглежда „мерзостта на запустението“ като бъдещо от наша гледна точка събитие. Тази теория стъпва само на текстовете, в които изрично се споменава този израз (Матей 24:15-22; Дан. 9:27; 11:31 и 12:11) и приема, че „мерзостта на запустението“ от Дан. 9:27 касае съвсем същия проблем като текстовете от Дан. 11:31 и Дан. 12:11. Ключовият момент е, че тя разглежда Дан. 11:31 като описание на антагониста от последното време и тъй като приема, че всички гореспоменати текстове се отнасят за едно и също нещо случващо се в едно и също време, на практика тя разглежда „мерзостта на запустението“ като изцяло бъдещо от наша гледна точка събитие, включително и споменаването й от Исус в Матей 24:15, 16. По отношение на дефинирането на израза „мерзостта на запустението“ тази теория вижда в него само идолопоклонството, което е вкарано в храма и в поклонението на истинския Бог и че това всъщност е образа на звяра от Откр. 13:15-17.
Този футуристичен възглед е напълно неприемлив за адвентистите от седмия ден по няколко причини:
1) Изхожда от погрешна предпоставка
Без да се аргументира разглежданата теория изхожда от идеята, че описаното за северния цар в Дан. 11:28-32 е дейността на антагониста от последното време, в бъдещето от наша гледна точка. И тъй като в този текст се споменава израза „мерзостта на запустението“ и понеже теорията приема, че всички текстове съдържащи го се отнасят за едно и също нещо случващо се в едно и също време, следователно всички библейски текстове говорещи за нея се отнасят за бъдещето и така „мерзостта на запустението“ трябва да е бъдещо от наша гледна точка явление. Само че езиковите връзки между Дан. 11 гл. и предишните пророчества ясно показват, че описаното в Дан. 11:28-32 трябва да касае времето между разпятието на Христос и началото на последното време (1798 г.), а времевите периоди от Дан. 12 гл. дори го разполагат съвсем точно в Средновековието по години (прочетете статиите Тълкуване на книгата Даниил – VII, Времевите периоди в Даниил 12 гл. и Мерзостта на запустението). Така че „мерзостта на запустението“ е минало, а не бъдещо от наша гледна точка събитие.
Винаги, когато се стъпва на погрешна предпоставка, се извеждат и погрешни заключения. Точно такъв е случаят с разглежданата теория, което я прави неприемлива за адвентистите.
2) Непрецизна работа с библейския текст
Другата сериозна слабост на въпросната теория е, че работи много непрецизно с библейските текстове. Тя стъпва само на стиховете, в които изрично се споменава израза „мерзостта на запустението“, което на пръв поглед създава впечатлението, че се съобразява с принципа „Писанието тълкува само себе си“, но всъщност прави точно обратното. Например тя пропуска ключовия текст от Дан. 8:11-13, който, макар и да съдържа малко по-различен израз, не само че също се занимава с този въпрос, но и дава изключително важни насоки в тълкуването му, включително и за времето на появяването на тази мерзост – че това се случва в Средновековието, а не в бъдещето от наша гледна точка. Освен това тя не отчита разликата в употребата на израза „мерзостта на запустението“ в Дан. 9:27 спрямо другите текстове, в които се споменава. А такава има (прочетете статията Мерзостта на запустението).
Също така тази теория пренебрегва литературния и историческия контекст на Матей 24:15, 16 и Дан. 9:27, които изискват двата текста да бъдат разглеждани във времето на езическия Рим и унищожаването на Ерусалим и храма през 70 г. и да бъдат разграничени като събитие и време от другите текстове говорещи за „мерзостта на запустението“. Да бъдат разглеждани Матей 24:15, 16 и Дан. 9:27 като описващи бъдещо явление, както тази теория прави, е израз на изключително непрецизно четене.
Във връзка с неточната работа с текстовете можем да посочим и това, че тази теория разглежда израза „мерзостта на запустението“ само в аспекта му на идолопоклонството, което бива вкарано в поклонението на истинския Бог и така пропуска цялото богатство от значения съдържащи се в този израз. Също така теорията пропуска идентифицирането на „вечната“, което е ключов момент, защото именно с нейното отнемане се дава възможност за издигането на „мерзостта на запустението“. Ако се установи, какво представлява „вечната“, ще се знае и за какво се отнася „мерзостта на запустението“. Липсата на анализ върху „вечната“ е една от причините тук да имаме толкова едностранчиво разглеждане на този ключов въпрос.
Нещата не приключват дотук. Въпросната теория приема, че „мерзостта на запустението“ се отнася за същото, което в книгата Откровение е представено чрез образа на звяра от морето (Откр. 13:14-17). Това обаче са различни символи занимаващи се с различни аспекти от дейността на антагониста в различни епохи.
Тази теория разглеждаща „мерзостта на запустението“ като бъдещо явление не само отхвърля поддържания от адвентистите исторически метод в тълкуването на апокалиптичните пророчества, но създава и условия за спекулиране със събитията от последното време. Макар и да не се занимава с датиране на никое от тях, фактът, че разглежда „мерзостта на запустението“ от Дан. 12:11 като нещо случващо се в бъдещето, допуска възможността за изчисляване във времето на някои събития, тъй като този текст съдържа и времево означение – 1290 дни. И ако тази теория да се въздържа от подобно нещо, то други, подобни на нея, не виждат пречка в това да вкарат бъдещи събития във времева схема.
2. Трите времеви периода от Дан. 12 гл. като периоди от бъдещето.
Може би най-популярният случай на „адвентен“ футуризъм прилаган в книгата Даниил представлява теория свързана с трите времеви периода от Дан. 12 гл. – „време, времена и половина време“, 1290 дни и 1335 дни. През последните години някои адвентни коментатори отхвърлят традиционното тълкувание на адвентистите, което ги разглежда като символични периоди разположени в миналото (прочетете статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.) и твърдят, че това са периоди от буквални дни, които предстои да се изпълнят в бъдеще. Според тях 1335-те дни започват с приемането на закон за задължително спазване на неделята в САЩ, а точно 60 дни след това започват периодите от „време, времена и половина време“ (или 1260 дни) и 1290 дни, които имат началото си във всесветски закони задължаващи всеки човек да спазва неделята. 1260-те дни завършват с всемирен смъртен указ за отказващите да освещават неделята, а 1290-те дни приключват 30 дни (два периода от по 15 дни) по-късно, в които Вавилон пада:
Няколко са моментите в тази теория, които я правят напълно неприемлива за адвентистите от седмия ден. Макар и един дори бегъл прочит на статиите Времевите периоди в Даниил 12 гл. и Мерзостта на запустението да е напълно достатъчен, за да се установят слабостите на този футуристки възглед, ще го разгледаме по-обстойно.
1) Пренебрегване на фундаментални принципи в тълкуването на Библията
Един от сериозните проблеми на този възглед е, че пренебрегва фундаментални принципи в тълкуването на Библията. Тази теория разглежда периода от „време, времена и половина време“ (или 1260 дни) от Дан. 7:25 и Дан. 12:7 като два различни периода. Явно тук се подценява принципът на рекапитулация, на който е изграден книгата Даниил – че всяко следващо пророчество повтаря и разширява предното. Този принцип пък от своя страна потвърждава факта, че пророчествата на Даниил трябва да се тълкуват в хармония с фундаменталното правило „Писанието тълкува само себе си“, при което един неясен текст се тълкува с помощта на друг, по-ясен. Според това правило общите или сходни елементи в различните глави трябва да се отнасят за едно и също нещо. Например малкият рог от Дан. 8 гл. трябва да се отнася за същата сила, която е представена чрез малък рог в Дан. 7 гл.; ако „отнемането на вечната“ в Дан. 8:11 е събитие от миналото, такова трябва да е и „отнемането на вечната“ в Дан. 12:11; ако периодът от „време, времена и половина време“ в Дан. 7:25 се отнася за миналото, по същия начин за миналото трябва да се отнася и „време, времена и половина време“ от Дан. 12:7. Да не се разтълкуват посочените моменти по този начин (както въпросната теория прави), означава да се подцени фундаментален принцип в тълкуването на Писанието, което неизбежно ще доведе до объркване.
Друго пренебрегване на фундаментални правила в тълкуването на Библията е свързано с последователността в тълкуването на един времеви период. М. Бери, която е сред главните защитници на посочената теория, смята, че два от периодите от Дан. 12 гл. – „време, времена и половина време“ (или 1260 дни) и 1290 дни – започват с въвеждането на закон за задължително спазване на неделята в целия свят. Тя твърди, че 1260-те дни (според нея това са 1260 буквални дни) завършват с всемирен смъртен указ за отказващите да освещават неделята, а периодът от 1290 дни продължава с още 30 дни след това. Тези допълнителни 30 дни тя обяснява като два периода от по 15 дни, които могат да бъдат намерени в Откровението. Първите 15 дни са „единия час“ от Откр. 17:12, за които тя прилага принципа „ден-година“, според който понеже един пророчески ден се равнява на една буквална година, би следвало един час от пророческото време да се равнява на 15 буквални дни. Вторите 15 дни Бери взима от друг „един час“ от Откровението – Откр. 18:10. А това ще рече, че докато възприема периода от 1290 дни от Дан. 12:11 за период от 1290 буквални дни, последните му 30 дни представляват сбор от два пророчески часа, които тя тълкува според принципа „ден-година“. Тази невероятна комбинация от буквално и пророческо време е израз на пренебрегване на основни правила в тълкуването на Писанието и е съвсем ясен показател за непоследователността на тази теория, което ни задължава да не я вземаме насериозно.
2) Пренебрегване на основната структура на виденията на Даниил
Друга слабост на разглежданата теория се изразява в пренебрегване на основната структура на виденията на Даниил. Например теорията приема Дан. 12:5-13 като ново видение различно от това в Дан. 11:2-12:4. Подобен подход означава, че базисната структура, на която виденията на Даниил биват изградени, е напълно подценена, а именно – че виденията на Даниил са винаги последвани от тълкувание. Видението/сънят от Дан. 2:31-35 бива обяснено в ст. 36-46, видението от Дан. 7:1-14 е разяснено в ст. 15-27, това от Дан. 8:1-12 намира тълкуванието си в ст. 13-26, както и в Дан. 9:24-27. По същата логика и видението Дан. 11:2-12:4 трябва да има своето тълкувание и това е Дан. 12:5-13.
Вярно е, че видението от Дан. 11:2-12:4 само по себе си е обяснение на това от Дан. 8 гл., но има и още една особеност, която не позволява да приемем Дан. 12:5-13 като отделно видение – времевите периоди са винаги в частта, където е тълкуванието, а не в самите видения. Например в Дан. 7 гл. видението свършва в ст. 14, но времевият период е даден в ст. 25, в тълкуванието; в Дан. 8 гл. видението свършва в ст. 12, а времевият период е даден отново в тълкуванието – в ст. 14, както и още един допълнително изясняващ времеви период в тълкуванието от Дан. 9:24-27. По същия начин видението от Дан. 11 гл. свършва в Дан. 12:4, а времевите периоди са дадени в пасажа от Дан. 12:5-13, който е тълкуванието на това видение. Ако Дан. 12:5-13 бъде разглеждан като ново видение, тази основна структура, на която са изградени виденията на Даниил, ще бъде разбита.
Всъщност разглежданата теория подценява не само основната структура на всички видения, но и конкретно структурата на последното. То започва с въведение в Дан. 10:1-11:1, самото видение обхваща Дан. 11:2-12:4 и завършва с епилог – Дан. 12:5-13. Въведението представлява разговора на Даниил с две небесни същества до реката, а епилогът се занимава със същия този разговор между Даниил и двете небесни същества до реката. Така че Дан. 10-12 гл. представлява завършен, цял литературен откъс, а не две отделни видения.
3) Пренебрегване на езиковите и тематичните връзки
Въпросната теория има сериозен проблем и по отношение на езиковите и тематичните връзки между Дан. 12 гл. и по-ранните видения, които връзки са сигурно указание, къде трябва да бъдат разположени времевите периоди намиращи се в нея. Ето една такава:
„Той… ще изтощава светиите на Всевишния… и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време“ (Дан. 7:25).
„…и се закле… че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ“ (Дан. 12:7).
Смазването на силата на святия народ от Дан. 12:7 трае „време, времена и половина време“ – също както изтощаването на „светиите на Всевишния“ и предаването им в ръката на малкия рог от Дан. 7:25. И ако в преследването от страна на малкия рог виждаме събитие от миналото, за същото време трябва да отнесем и казаното в Дан. 12:7. Също така няма основания периодът от „време, времена и половина време“ да бъда тълкуван символично в Дан. 7:25 и буквално в Дан. 12:7.
Друга тематична връзка, която разглежданата теория пропуска, са някои важни сходства на виденията от гл. 8 и гл. 11 – и двете се случват до река, и при двете има разговор между анонимни небесни същества, и двете съдържат въпроса „докога“ (Дан. 8:13; 12:6). Така както тълкуванието на видението от гл. 8 съдържащо времеви период свързан със задаването на въпроса „докога“ (ст. 13-27) е неин епилог, така и текстът от Дан. 12:5-13, който съдържа времеви периоди и въпроса „докога“, трябва да е епилог на видението от Дан. 11 гл., а не отделно видение. Разбира се, в известен смисъл този пасаж е епилог и на цялата книга.
С твърдението си, че Дан. 11:2-12:4 и 12:5-13 са различни видения, разглежданата теория напълно игнорира езиковите и граматическите връзки, които съществуват между тях и които доказват, че двете са части на едно цяло, а не различни видения. Например в Дан. 12:6 се задава въпроса: „Докога ще се чака за края на тези чудеса?“ Както е обстойно обяснено в статията Времевите периоди в Даниил 12 гл. използваната тук еврейска дума „пала“, която е преведена като „чудеса“, може да се преведе като „страхотни събития“ или „чудни/чудесни събития“. Тъй като ст. 5 – единственият стих от този пасаж, който се намира преди ст. 6 – не се занимава с някакви чудни събития, „тези чудеса“ трябва да се отнасят за нещо в гл. 11. И наистина, същият корен може да бъде открит в Дан. 11:36, където се говори за богохулстването на северния цар. След това в отговор на въпроса за „края на тези чудеса“ Даниил чува, че „всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ“ (Дан. 12:7) и тъй като не разбира обяснението, пита: „Господарю мой, как ще завърши всичко това?“ (ст. 8б). Така в Дан. 12:6-8 имаме на три пъти отнасяне до „тези чудеса/всичко това“, като всеки път те касаят събития от Дан. 11 гл. По този начин езиковите връзки съществуващи между двете глави изискват да приемем, че Дан. 12:5-13 е част от видението в Дан. 11:2-12:4 и негово тълкувание, а не отделно видение.
Други езикови връзки между двете глави (според оригиналния текст) са думите „беззаконните/нечестивите“ (Дан. 11:32; 12:10), „научавам/разбирам“ (Дан. 11:33; 12:10), „опитани“, „очистени“ и „избелени“ (Дан. 11:35; 12:10). Те също отхвърлят възможността Дан. 12 гл. да е отделно видение с времеви периоди отнасящи се за бъдещето. Още езикови връзки между Дан. 11:2-12:4 и Дан. 12:5-13 доказващи, че Дан. 12:5-13 е част от видението в Дан. 11:2-12:4 и че времевите периоди в Дан. 12:5-13 трябва да се разположат в миналото, разглеждаме в статията Тълкуване на книгата Даниил – VII.
4) Повърхностно разглеждане на непосредствения контекст
Дискутираната теория твърди, че понеже непосредственият контекст на трите периода от Дан. 12 гл. споменава „края на времето“, би следвало тези периоди да се отнасят за тогава. Това твърдение обаче е доказателство единствено за повърхностно разглеждане на този контекст, защото не всичко в него се отнася за края на времето. Запечатването на книгата се случва преди края на времето (ст. 9, виж и ст. 4), заклеването на небесното същество „в Онзи, Който живее довека“, смазването на силата на святия народ и краят на „чудесата“ (ст. 6, 7) също се случват преди края на времето или в най-добрия случай дават началото на този край. Чистенето и избелването на Божия народ (ст. 10) се случва през историята на църквата, не само в последното време. Поради това не е правилно да се твърди, че понеже непосредствения контекст споменава края на времето, намиращите се в него времеви периоди трябва да се отнесат за тогава. Тук просто имаме повърхностно разглеждане на непосредствения контекст от страна на тази теория.
Твърде много са проблемите в този футуристичен възглед, за да бъде възприет сериозно. Най-доброто разглеждане на времевите периоди от Дан. 12 гл. е разполагането им в миналото, каквото е адвентното тълкувание. Историята е потвърдила много точно събитията, на които тези периоди сочат (виж Heinz Schaidinger, „Historical Conformation of Prophetic Periods“, с. 6-8, 11, 12, 28-32) и всяко тяхно разполагане в бъдещето е равнозначно на затваряне на очите пред нещо установено и утвърдено от Писанието и историята.
3. Два от времевите периоди от Дан. 12 гл. като периоди от бъдещето.
Друга футуристка теория предложена от адвентни тълкуватели се фокусира само върху периодите от 1290 дни и 1335 дни. Според нея „вечната“ от Дан. 12:11 се отнася за съботния ден, а „мерзостта на запустението“ – за неделния. Така и двата периода започват с приемането на закон за задължително спазване на неделята в САЩ, като 1290 дни са отделени за Божия народ да напусне градовете, а 1335-те дни приключват с Божия глас обявяващ „деня и часа“ на Христовото Пришествие:
Тази теория не е приемлива за адвентистите поради повечето от причините за отхвърляне на разгледаната преди това – пренебрегва основната структура на виденията на Даниил и конкретно структурата на последното видение, пренебрегва езиковите и граматическите връзки и разглежда повърхностно непосредствения контекст на тези времеви периоди.
Като допълнително възражение е това, че тя подменя значението на изразите „вечната“ и „мерзостта на запустението“ като ги определя респективно като съботата и неделята. Тълкуването на израза „мерзостта на запустението“ зависи до голяма степен от това, какво означава „вечната“, защото е неин антипод и само чрез премахването на вечната тази мерзост може да бъде издигната. Разглежданата теория приема без да се аргументира, че „вечната“ означава съботата и следователно „мерзостта на запустението“ трябва да се отнася за фалшивата събота – неделята. Това изпразване на двата израза от широкото значение, което имат, е повече от обезпокоително и е само една от причините тази теория да бъде неприемлива за адвентистите от седмия ден.
4. Влияние на йезуитската контра-реформация.
Тълкувателите, които разполагат „мерзостта на запустението“ в бъдещето и тези, които разглеждат времевите периоди от Дан. 12 гл. като периоди от буквални дни, които ще се изпълнят в бъдещето, претендират, че това са напълно автентични адвентни възгледи. Само че дори повърхностното изследване на теориите им лесно установява, че те отхвърлят историческия метод за тълкуване на апокалиптичните пророчества и на принципа „ден-година“ на протестантската традиция, които адвентистите поддържат. Всъщност тези възгледи съвсем открито се доближават до футуризма на католическата контра-реформация. Протестантските реформатори от XVI век са виждали в малкия рог папството, от което произлиза „мерзостта на запустението“. С намерението да освободи папството от тези обвинения италианският кардинал Реберт Белармин (1542-1621), най-способният от всички йезуитски полемисти, разтълкувал малкия рог като обикновен цар, а периодите от 1290 дни и 1335 дни от Дан. 12 гл. като буквални дни, които ще се изпълнят в последните дни точно преди края. Така папството не можело вече да бъде идентифицирано с малкия рог или северния цар и следователно не можело да бъде отговорно за „мерзостта, която причинява запустение“.
Разбира се, адвентните тълкуватели, които предлагат гореразгледаните футуристки теории, ще отрекат каквато и да е връзка с йезуитския футуризъм, но от това възгледите им няма да станат по-адвентни. Очевидно футуризмът е започнал да хлопа на вратата на Адвентната църква и някои са готови да му отворят. Но дали това ще послужи за развитието на великото дело на реформацията? Или по-скоро ще е от полза за тези, които искат да я видят победена?
През последните години биват предлагани различни „адвентни“ футуристки теории във връзка с тълкуването на книгата Даниил и времевите периоди от последната й глава. Те обаче отразяват йезуитската контра-реформация и поради многото им слабости не са приемливи за адвентистите от седмия ден.