В статията Белези на последното време – I разглеждаме т.нар. „традиционен прочит“ на есхатологичната проповед на Исус Христос (проповедта свързана с времето на края на света предадена ни в Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 21 гл.), който отразява виждането на милеристите, адвентните пионери и съвременните адвентисти. Заедно с предимствата си той има и някои недостатъци. Те не остават незабелязани и като техен отговор се е формирал един друг поглед на есхатологичната проповед, който можем да наречем „нетрадиционен прочит“. Той също предлага тълкувание на тази проповед, но като че ли е повече загрижен да опровергава нередностите, които открива в традиционния прочит.
Да се опитаме да разберем, в какво точно се изразява нетрадиционния прочит на есхатологичната проповед.
1. Основни твърдения на нетрадиционния прочит.
Кои са основните твърдения на нетрадиционния прочит на есхатологичната проповед?
1) Отсяване на незначимите знамения
Поддръжниците на нетрадиционния прочит подчертават, че добре познатите знамения на войните, земетресенията и глада (Матей 24:6-8) не са знаци за края, а за началото. Предвид указанията на текста (ст. 8) тези знаци не трябва да се възприемат като знаци за край, а като за начало. Оттук се разсъждава, че понеже те не са знаци за край, значи не са знаци за края на времето. Войните, земетресенията и глада не трябва да говорят на вярващите, че краят наближава, както често биват интерпретирани. Това е част от нормалния живот на планетата. Сигурно затова и този прочит проявава голям скептицизъм по отношение на статистиките, които говорят за някакъв упадък – било за морално или обществено падение, било за засилване на природните катаклизми или за влошаване на условията за живот. Поддръжниците на този възглед вярват, че има доказателства за точно обратното – че поне в някои области има наличие на прогрес и просперитет в обществото и света.
2) Акцент върху „Знамението на Човешкия Син“
Нетрадиционният прочит отделя специално внимание на знаменията за Второто пришествие и се опитва да дефинира, кое всъщност е знамение и кое – не. Той приема като единствено указание използваната в есхатологичната проповед гръцка дума за „знамение“:
„И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и казаха: Кажи ни кога ще бъде това? И какво ще бъде знамението (гр. „семион“) на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3).
Във въпроса на учениците за „знамение“ се използва гръцката дума „семион“. Единственото място, при което тази дума е използвана със значение на знамение за Второто пришествие, е в описанието на самото Пришествие:
„Тогава ще се яви на небето знамението (гр. „семион“) на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (ст. 30).
Очевидно това е знамение, което ще бъде установено при Пришествието. Оттук изводът е, че щом като единственото знамение дадено на учениците е знамението на Човешкия Син, когато Той се завърне в облаците, значи търсенето на други знамения, които да говорят за близостта на Пришествието, е безмислено начинание.
3) Подчертаване на нормалността на деня
Нетрадиционният прочит на есхатологичната проповед поддържа картината на спокойствие и нормалност на деня, когато се случи Второто пришествие (Матей 24:37-41). Това превръща Пришествието в едно изненадващо събитие, чието наближаване не може да се установи и затова вярващите трябва да са винаги готови за него (ст. 42-44).
2. Приносът на нетрадиционния прочит.
Нетрадиционният прочит на есхатологичната проповед помага да се отклони вниманието отдавано на ненужни детайли и поставянето на акценти там, където не трябва – нещо, което може да бъде забелязано при традиционната интерпретация на проповедта. Нетрадиционният прочит има потенциала да спомогне за едно по-балансирано схващане за последното време. А точно едно такова виждане е необходимо за всеки вярващ и всяка църква.
Другата положителна страна на този прочит е загрижеността за проблемите около сензационализма, които са много сериозни в днешно време. Сензационализмът, на който се поддават някои вярващи днес, носи много вреда на Христовата кауза и затова той наистина трябва да бъде посрещнат с добра аргументация.
3. Недостатъци на нетрадиционния прочит.
Нетрадиционният прочит на есхатологичната проповед е интересен, но има някои сериозни недостатъци.
1) Създаване на собствени акценти
Макар и да търси една по-точна екзегеза на библейския текст, този прочит пропуска важни текстове по темата за последното време, които накланят тълкуванието в по-различна посока от предприетата от него. Той премахва поддържани от традиционния прочит акценти, само за да оформи свои, на които отдава повече внимание, отколкото е нужно.
Например в стремежа си да докаже, че това, което вярващите днес възприемат като знамения за последното време, всъщност не са знамения, този прочит се позовава на факта, че само „знамението на Човешкия Син“ в Матей 24:30 може да се определи като отговор на питането на учениците за знамение за Пришествието (ст. 3). Но непосредственият контекст на описанието на това знамение (ст. 27-31) са опитите на Сатана да го фалшифицира (ст. 23-28). Там също се говори за „знамения“ (ст. 24) и използваната гръцка дума е същата – „семион“. За разлика обаче от автентичното Пришествие, което ще е глобално събитие наблюдавано от всеки (ст. 27), неговите фалшификации ще са локални (ст. 23). Така че анализът на тази дума в Матей 24 гл. трябва да установи, дали думата „знамение“ в ст. 30 трябва да се приеме просто като единственият отговор даден на учениците или цели да опише точното проявление на Пришествието откроявайки го от неговите фалшификации. И тук не можем да пренебрегнем другите доклади на проповедта. Те оформят една по-балансирана картина. Според Марк „знамението“, от което се интересуват учениците, е знамение говорещо само за наближаването на разрушаването на храма (Марк 13:2-4). Същата дума се използва и за знаменията на лъжехристите и лъжепророците (ст. 22), но не и за Второто пришествие. Лука също използва думата „знамение“ във въпроса на учениците и в неговата версия тя също е отнесена само към разрушаването на храма (Лука 21:5-7). Той не само не я използва в описанието на Пришествието, но дори не я прилага и за извършването на някакви фалшиви знамения. За сметка на това той я използва за означаването на определени небесни знамения (ст. 11, 25).
Целият този анализ показва, че използваната в есхатологичната проповед гръцка дума за „знамение“ не се отнася само за Второто пришествие, но и за явления, които го предхождат. Няма нищо нередно в идеята, че последното време може да бъде разпознато по определени белези. Адвентната теология касаеща този въпрос не използва думата „знамение“, защото това е единствената, която открива в Матей 24 гл. и впоследствие използвайки я да й придаде друго значение. Всъщност концепцията за белезите на последното време стъпва на съвсем друг текст:
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исус и за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той им отговори: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате изгледа на небето, а знаменията на времената не можете!“ (Матей 16:1-3).
Добре познатия на адвентистите израз „знамения на времето“ („знамения на времената“) е директно взет от този текст и ясно посочва, че според Христос настъпването на определени важни периоди от историята на Божия народ и на света могат да бъдат установени чрез разпознаването на специални знаци. Идеята, че последното време може да бъде установено, защото ще притежава определени характеристики, е напълно библейска. Така са разбирали нещата различни новозаветни автори (1 Сол. 5:3; 2 Сол. 2:3; 2 Тим. 3:1-5; 2 Петр. 3:3, 4; 1 Йоан 2:18).
По този начин в стремежа си да неутрализира определени крайности в позоваването на знаменията за последното време нетрадиционният прочит изпада в друга крайност като игнорира един добре развит в Писанието въпрос. Ако изобличаването на недостатъците на сензационализма е главната цел на това виждане, това не може да е основание за формиране на изцяло нов прочит на есхатологичната проповед, основното постижение на който е да елиминира дадени крайности в тълкуванието, само за да създаде нови. Защото в опита си да неутрализира някаква крайност, този прочит наистина изпада в друга. Подобна ситуация е възможна в процеса на достигането до някакъв баланс, но това трябва да е само една стъпка от целия процес, не неговият краен резултат.
Какво е мястото на войните, земетресенията и глада сред знаменията на последното време разглеждаме в статията Белези на последното време – IV.
2) Отдаване на голямо значение на нормалността на деня
Този прочит отдава голямо значение на текстовете описващи нормалността на деня, когато се случи Второто пришествие (Матей 24:37-44), но пренебрегва други, които представят съвсем друга картина, като седемте последни язви например (Откр. 15:8-16:21). Ако вярваш, че изливането на седемте последни язви ще се случи преди Пришествието (както ни го посочва книгата Откровение), няма как да приемеш, че точно преди завръщането на Христос всичко ще е спокойно и нормално. Очевидно текстовете описващи нормалността на деня трябва да отразяват един друг сценарий за края, който Откровението прави неактуален и ако се търси тяхно приложение за последното време, то трябва да е по-различно. Разглеждаме този въпрос по-обстойно в статията Белези на последното време – IV.
3) Заличаване на постигнатото до днес
В опита си да покаже, че това, което се смята за знамения за последното време, не са знамения, както и в цялостното си виждане върху есхатологичната проповед, този прочит връща времето назад, когато християнската църква е вярвала, че не е възможно да се установи с точност времето на края и завръщането на Христос ще е просто едно напълно неочаквано събитие. Точно това виждане милеристите и адвентите пионери са се опитвали да преборят и никой не може да отрече, че именно на техните усилия християнската църква днес дължи разбирането си за скорошното Пришествие на Исус. Така нетрадиционният прочит като цяло заличава постигнатото до днес в разбирането на новозаветната есхатология.
4) „Приятелски“ настроена аудитория
Другият проблем на тази интерпретация е, че може да намери прием най-вече от хора, които не са съгласни с адвентното виждане за края на света. Със сигурност някои схващания трябва да претърпят коригиране, но този прочит постига много повече от това и дава храна на тези вярващи, които са настроени критично към църквата, ученията и вестта й. Това може да се види и в тенденцията да се отхвърлят и други тълкувания на пророчеството, като например тези свързани с ролята на католицизма в последното време, и дори се внася съмнение, дали изобщо пророчествата за последното време могат да бъдат разберани. И ако това е повече частен проблем на една деноминация, тази интерпретация и подход няма да остави без съмнение относно края и много други вярващи от много други църкви.
В статията Белези на последното време – V се спираме на някои трудни моменти от адвентната есхатология, които също могат да бъдат обект на дебат от страна на този нетрадиционен прочит. Прочете и статията Белези на последното време – III, в която фокусираме вниманието си върху някои важни предпоставки в разбирането на есхатологичната проповед, както и статията Белези на последното време – IV, в която правим анализ на тази проповед от гледна точка на първите й читатели и какво тя трябва да означава за нас днес.
Нетрадиционният прочит на есхатологичната проповед на Исус Христос има потенциала да създаде баланс във виждането върху тази проповед, но има и много недостатъци, които в крайна сметка неутрализират приноса му.