Предвид широко ползвания паралелизъм в Свещеното писание не идва като изненада факта, че в него може да бъде наблюдавана и една по-сложна форма на паралелизма – хиазмът. Той може да бъде открит на всяко ниво на библейския текст. Това води до установяването на хиастична макроструктура на някои библейски книги, включително и на Откровението, чийто строеж се състои от осем части. Въпреки неговата яснота и убедителност не всеки е съгласен с него и дори се предлагат други хиастични модели, по които книгата бива изградена.
Какви са възраженията срещу хиастичната структура на Откровението състояща се от осем части? Доколко са основателни? Какви други хиазми и модели биват предлагани като макроструктура на книгата?
1. Неубедителност на възраженията срещу хиастичната структура на Откровението състояща се от осем части.
В статията Макроструктура на книгата Откровение – I представяме модела на хиастичната макроструктура на Откровението, която се състои от осем части освен пролога и епилога на книгата. Паралелите между виденията от историческата и есхатологичната й части са ясни, симетрични, в хармония и позволяват съответстващите си видения да се тълкуват едно друго. В статията Макроструктура на книгата Откровение – II пък посочваме връзката между историческите серии и точните им паралели в есхатологичните, и установяваме нуждата от есхатологичните да функционират, освен всичко друго, и като продължение на виденията от историческата част. Всичко това дава много голяма сила на предложението този хиазъм да служи като фундаменталната структура на апокалипсиса и да изпълнява ролята на херменевтично указание, как да бъде тълкувана книгата.
Но това не означава, че всеки я вижда по този начин и някои изследователи повдигат своите възражения. Моментът, който обикновено се посочва, е края на серия C(a)’, която е видението за седемте язви (Откр. 16:17), и началото на серия C(b)’, която е видението за падението и края на Вавилон (ст. 18). Твърди се, че това не е удачно място за край на видението, което включва седемте язви, а следващото, това за падението и края на Вавилон, не може да започне с описанието на седмата язва, защото това не е сцена случваща се в ясно изразена храмова обстановка. Затова се предлага, че е по-добре двете серии да се приемат за едно видение.
Подобно възражение звучи съвсем основателно и предполага, че всички въведения трябва да съдържат недвусмислено указание, че са храмови сцени. Но то пропуска някои важни моменти.
1) Сянка на небесния храм
В края на серия C(a)’, в описанието на изливането на седмата язва, има препратки към небесния храм и Божия престол, от където един глас казва: „Свърши се“ (Откр. 16:17). По този начин се декларира, че настъпва края на съда, който бива нанесен на земята чрез дейността на ангелите, и за който въведението на серията за седемте язви ни подготвя (Откр. 15:1-16:1). Това е есхатологичната кулминация на серия C(a)’ според модела на осемчленния хиазъм на Откровението. Описанието на язвата продължава със съда над Вавилон и така навлиза във въведителната сцена на серия C(b)’. Но тук важният момент е, че всичко, което се случва на земята в рамките на седмата язва, идва като резултат от действия предприети в небесния храм, който е изрично упоменат. Така че дори и въведението на серия C(b)’ да не се случва в храмова среда, събитията в него произхождат от действия случващи се в небесния храм. Небесният храм може и да не присъства директно във въведението, но неговата сянка се усеща.
2) Въведение на две серии
Видението идващо след седемте язви (Откр. 17-18 гл.) дава по-обширна картина на съда над Вавилон и дори връща историята назад, за да открие предисторията на падението на великия отстъпник. Ако това видение има за цел да служи като разширение на седмата язва, която се занимава със съда над Вавилон (Откр. 16:17-21), а това е позиция, по която има съгласие, защо тогава ще е необходимо да има специална въведителна сцена в храмова обстановка? Ако е нужно въведителната сцена да се проведе в храмова обстановка, тя не би била по-различна от въведителната сцена на серията за седемте язви (Откр. 15:1-16:1). Затова можем да заключим, че тази въведителна сцена служи като въведение случващо се в храмова среда както на серията за седемте язви, така и на последващото видение за падението и края на Вавилон.
3) Взаимообвързаност на централните видения
Най-силният аргумент за приключването на серия C(a)’ в Откр. 16:17 и за началото на серия C(b)’ в Откр. 16:18 е взаимообвързаността на четирите централни видения на Откровението според неговата осемчленна хиастична макроструктура. Те се открояват с това, че съдържат най-силния негативен съд и са в такава кореспонденция помежду си, че паралелността им, и оттук, тяхното взаимодействие, да бъде здраво установена.
Отново ползвайки модела на хиазма от статията Макроструктура на книгата Откровение – I установяваме, че серията C(a), която използва езика на египетските язви и езика на падането на Вавилон, има своя точен паралел в серия C(a)’, в която откриваме същия мотив. Също така езика на падането на Вавилон, който C(a) използва в края на серията, продължава в цялата следваща серия C(b). По идентичен начин серия C(a)’ прилага в края си езика на падането на Вавилон, който продължава и характеризира цялото следващо видение – C(b)’. Така мотивът „Изходът от Египет“/“Падането на Вавилон“ изгражда темата за съд, която е във фона на всяко от четирите централни видения на книгата и формира една много здрава връзка помежду им, която изисква те да бъдат разглеждани като четири самостоятелни серии, които са обвързани и в кореспонденция помежду си.
Друга форма на силно обвързване между въпросните части е факта, че вътрешният анализ на всяка двойка паралелни серии изисква използването на един и същ метод на изследване – сериите за седемте тръби и за седемте язви могат да бъдат разбрани чрез следването на метода на прогресията, а тези за сатанинското триединство и за падението и края на Вавилон се случват според метода на рекапитулацията. Това е единствената част от книгата, където паралелните видения биват разглеждани чрез един и същ метод. При останалите четири видения имаме противопоставяне на използваните подходи (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – V).
Но с това връзките между тези четири видения не приключват. В серия C(b) откриваме чудовище със седем глави и десет рога във взаимодействие с жена, както и обявяване на падението на Вавилон. Това видение намира своя паралел в серията C(b)’, в която също наблюдаваме чудовище със седем глави и десет рога във взаимодействие с жена и обявяване на падението на Вавилон. Тук имаме ясно откроим тематичен паралел, който изисква да разглеждаме двете видения като паралелни, а това пък от своя страна ни принуждава да стоим с осемчленната макроструктура на апокалипсиса, защото само при нея такова нещо е възможно.
Ако серия C(a)’ и C(b)’ формират едно видение, както се предлага, това ще наруши паралелизма между виденията и ще премахне ясната граница между исторически и есхатологични серии в книгата. Дори и да се приеме, че и при един такъв модел Откровението има историческа и есхатологична част, виденията в тях (или поне някои от тях) няма да са паралелни и оттам, взаимоизясняващи се. Макроструктурата на книгата няма да е вече един безпристрастен водач в тълкуването и така ще се отворят врати за субективността на тълкувателя.
Всичко това трябва да ни покаже, че моделът на осемчленния хиазъм на Откровението е точен и отразява коректно намерението на автора да изгради книгата на основата на паралелни видения. Този модел може да бъде приет като базисен за книгата и да служи като основна отправна точка в тълкуването й.
2. Други предложения за хиастична макроструктура на книгата Откровение.
Несъгласните с осемчленната макроструктура на Откровението не отхвърлят идеята, че книгата притежава хиастична структура. Те просто виждат хиазма й по друг начин. Можем да вземем познатия ни модел на Откровението състоящ се от седем елемента (освен пролога и епилога) от статията Макроструктура на книгата Откровение – I, при който всеки елемент има за въведение ясно откроима храмова сцена. Седемте му сегмента могат да формират един хиазъм, който изглежда така:
Най-важният момент при този хиазъм е, че всеки елемент започва с ясна за разпознаване храмова сцена, което му придава легитимност. Също може да се забележи, че при този модел някои от сериите имат начало и край различни от тези според осемчленната му структура, като видението за седемте язви и това за падението и края на Вавилон формират едно видение, което намалява общия брой на сериите с единица. Така образуваната структура от седем елемента изисква кулминацията на книгата да бъде само серията Е.
Виденията за седемте църкви и за седемте печата имат своите паралели в тези за есхатологичната кулминация и за Новия Ерусалим респективно, но серията за седемте тръби бива балансирана не само от тази седемте язви, но и от видението за падението и края на Вавилон. И тъй като в серията за тръбите няма елемент, който да бъде паралелен на видението за падението и края на Вавилон, то остава небалансирано и без достатъчно ясна отправна точка за тълкуване. Това намалява полезността на хиазма.
Другият проблем на този модел е, че централното видение приключва в Откр. 15:4, въпреки съвсем ясните указания, че краят му съвпада с началото на серията за седемте язви (ст. 1, 5, 6), която според самия него стои като самостоятелно видение.
Друг хиазъм, който бива предлаган, е следния:
Според тази структура фокусът на книгата Откровение е борбата между Христос и Сатана. Но интересното тук е, че за да може хиазмът да бъде композиран, две от виденията биват разделени на две части (видението за седемте тръби и видението за сатанинското триединство), а други две биват обединени в едно (видението за седемте последни язви и видението за падението и края на Вавилон). По този начин хиазмът бива образуван от девет части (освен пролога и епилога). Това не означава непременно, че структурата е погрешна, но все пак изглежда малко насилена и не е изненада, че дори тълкувателите, които я предлагат, не се водят по нея в изследването си на книгата. А това би трябвало да се случи, ако хиазмът е автентичен.
Както може да се забележи, и двата хиазма отразяват паралелността на частта намираща се между началото на книгата и видението за седемте печата (Откр. 1:1-8:1) с частта съдържаща видението за Второто пришествие и милениума до края на книгата (Откр. 19:1-22:21). Цялата трудност е в това, какъв е строежа на централната част на Откровението (Откр. 8:2-18:24). Тези модели я разделят на три или пет елемента. Никой от тях обаче не успява да отрази паралелността на виденията в нея, така както хиазмът с осем части го прави. Затова, ако и да има някаква логика в тези хиазми, те са неубедителни да бъдат приети като фундаменталния строеж на книгата. Като такъв се налага хиастичната структура от осем елемента, която разглеждаме в статията Макроструктура на книгата Откровение – I.
Тук е важно да се отбележи, че всички тези модели приемат първите няколко глави на Откровението като случващи се в християнската история, а останалите – в края на човешката история. С други думи, те приемат, че книгата се състои от исторически и есхатологични серии, като поставят разделящата ги линия между Откр. 11:19 и Откр. 14:20. По този начин те отхвърлят опитите за един футуристичен прочит на първите глави на книгата, каквито се правят в последните години.
3. Макроструктура на Откровението състояща се от три части.
Но с това предложенията относно строежа на книгата Откровение не приключват. Някои тълкуватели откриват в нея три части (освен пролога и епилога), всяка от които започва с въведително видение относно Христос, което представлява ключ в разбирането на съответната част и определя нейната тема и съдържание.
Първата част съдържа вестите към седемте църкви с въведително видение представящо Исус като Първосвещеник (Откр. 1:9-3:22). Втората част обхваща отварянето на запечатаната книга, което представлява описанието на събития случващи се на земята от времето на Йоан до самия край. Тази част започва с възцаряването на Христос като есхатологичния Господар на земята (Откр. 4:1-11:19). Третата се занимава със съдържанието на запечатаната книга и се фокусира върху есхатологичната кулминация и установяването на Божието царство. Тя започва с представянето на Исус като апокалиптичния воин архангел Михаил (Откр. 12:1-22:5). Можем да представим това виждане за структурата на Откровението със следната графика:
Както може да се забележи, тази структура е доста изчистена. При нея обаче се повдига въпроса, доколко точно тя следва развитието на книгата. Няма съмнение, че с Откр. 4:1 започва една изцяло нова част на Откровението (част II от горната схема), но дали можем да кажем същото за Откр. 12:1 (част III от горната схема)? Проблемът тук е, че формираната „новост“, за която се твърди, че въвежда изцяло нова част на книгата (Откр. 12:1), бива елиминирана още с началото на следващото видение (Откр. 15:1), така че въпросната трета част на книгата изобщо не се откроява като отделна част.
Другият проблем в модела е пренебрегването на хиазма, който тези изследователи открояват (това е структурата от девет елемента, която разгледахме по-горе). Предвид това, което знаем за паралелизмите в Свещеното писание, именно хиазмът трябва да бъде водещия модел, по който книгата бива композирана (ако е автентичен, разбира се). Тук обаче се предлага една съвсем различна структура като фундаменталната за Откровението. Представените аргументи са твърде неубедителни и затова тази структура не трябва да се приема като водеща за книгата.
Ако и да е необходимо строежът на книгата Откровение да служи като ключово указание в изследването й, това не означава, че не съществуват и други ориентири, с които да се съобразяваме. Прочетете и статиите Тълкуване на книгата Откровение – I, Тълкуване на книгата Откровение – II, Тълкуване на книгата Откровение – III, Тълкуване на книгата Откровение – IV и Тълкуване на книгата Откровение – V, в които разглеждаме основните правила, които трябва да бъдат следвани при четенето на апокалипсиса.
Възраженията срещу модела на осемчленния хиазъм на книгата Откровение са неоснователни, а предлаганите алтернативни строежи – неубедителни.