Видение след видение, сцена след сцена, книгата Откровение грабва вниманието на читателя и предизвиква въображението му с колоритните си образи и с ярките си контрасти. Но дали всичко, което се случва на страниците й, се изпълнява в реда, в който е дадено или има и връщане назад във времето? Какъв е изобщо реда, който историята на книгата следва? Тези въпроси може да изглеждат като излишни, но това изобщо не е така. Затова и сме се опитали да им отговорим.
Статията Тълкуване на книгата Откровение – III разглежда случаите, при които трябва да приемем, че разказът на едно видение може да се върне назад във времето, за да обхване периода на предното, което изисква прилагането на метода на рекапитулацията, а статията Тълкуване на книгата Откровение – IV обяснява, къде в книгата историята се случва в реда, в който е дадена, което пък пък означава, че нужният метод е този на прогресията.
Но ако това са методи необходими за ползване при анализа на по-високо (мезоструктурно) ниво в строежа на книгата, едно проучване на нуждата от тях на по-ниско ниво (в самите мезоструктури) няма да е излишно.
Къде в самите мезоструктури на Откровението е приложим метода на прогресията и къде – този на рекапитулацията?
1. Употреба на рекапитулация и прогресия в книгата Откровение на мезоструктурно ниво.
Предвид сложността на понятията и опасността от объркване трябва да започнем с едно резюмиране на установеното относно методите за изследване на Откровението.
В статията Тълкуване на книгата Откровение – III доказваме, че първата част на Откровението (Откр. 1-14 гл.), е историческата част на книгата, и периодът на първото й видение бива повторен (рекапитулиран) от следващите три. Статията Тълкуване на книгата Откровение – IV пък ни разкрива, че втората част на апокалипсиса (Откр. 15-22 гл.) е есхатологична и изисква виденията в нея да бъдат разглеждани като случващи се едно след друго. И за двата случая използваме графики, които ги илюстрират, и които сега можем да обединим в една опростена графика, която няма за цел да отрази точната продължителност на периодите, които сериите обхващат, нито тяхното прецизно завършване, а само да ни даде най-обща идея за това, как се случват виденията в книгата Откровение.
Ако и да представлява вести към седем локални църкви в Мала Азия от края на I век, серията за седемте църкви (Откр. 1:10б-3:22) съдържа характеристики на универсални вести към универсалната църква в целия период на съществуването й (от времето на апостол Йоан до Второто пришествие) и всяка отделна вест може да се приеме като описание на определен период на християнството. Следващото видение е серията за седемте печата (Откр. 4:1-8:1), която повтаря същия този период, като го разглежда от друга гледна точка. Това правят и серията за седемте тръби (Откр. 8:2-11:18) и тази сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20), с която приключва историческата част на книгата. Методът на изследване, който трябва да прилагаме тук, е рекапитулацията.
Следващото видение отбелязва началото на есхатологичната част на Откровението и това е серията за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17), които се случват непосредствено преди Второто пришествие и на практика представляват част от съда свързан с осъществяването на Пришествието. Това видение бива последвано от друго, което се фокусира върху един момент от изливането на язвите – съдът над Вавилон (Откр. 16:18-18:24). При него няма съществено придвижване на разказа по отношение на самия съд над Вавилон, който се случва точно преди завръщането на Христос, както серията за язвите го представя, но видението дава и предисторията и постисторията на някои от главните действащи лица. Следва серията за Второто пришествие и милениума (Откр. 19:1-21:4), която описва събитията случващи се след язвите – това е самото Второ пришествие, което води до хилядогодишното царство (милениума), в края на което пък се осъществява съда над дявола и неспасените. Всичко приключва с пресътворяването на земята. Като последно видение е това за Новия Ерусалим и новата земя (Откр. 21:5-22:5) описващо наградата и наследството на спасените. Така бива поставен края на есхатологичната част на книгата, която изисква използването на прогресията, когато я изследваме.
С всичко това бива намерено решение на важния въпрос, как да бъде изследвано Откровението в рамките на историческия метод – първата му част изисква метода на рекапитулацията, а втората – метода на прогресията. Това са методите, които читателят трябва да ползва на мезоструктурно ниво, т.е. при изследването на виденията като самостоятелни единици (мезоструктури).
Но това означава ли, че когато става дума за рекапитулация и прогресия, тези подходи са удачни само за виденията като цяло и то в съответна част на книгата, или могат да имат приложение и вътре в самите мезоструктури? Тъй като предложения преход към ново ниво на изследване може да звучи объркващо, да представим възникналия проблем като графика, за да стане по-ясно:
Вече не се интересуваме от нужния ни метод за изследването на виденията на по-високото мезоструктурно ниво, а от това, как да подходим, когато правим анализ на по-ниско ниво – на самите видения.
Отговорът тук е, че както метода на рекапитулацията, така и този на прогресията трябва да бъдат използвани вътре в самите мезоструктури при изследването на самите видения. Най-интересното е, че в голямата си част трябва да бъде използван метода, който е противоположен за съответната част на книгата на мезоструктурно ниво. Ще поясним.
2. Употреба на прогресия в мезоструктурите.
Както вече стана пределно ясно, историческата част на Откровението (Откр. 1-14 гл.) изисква метода на рекапитулацията – втората, третата и четвъртата мезоструктури повтарят периода на първата. Но ако насочим изследването си към самите мезоструктури (самите видения), ще установим, че в самите тях в повечето от случаите разказът се придвижва напред във формата на прогресия. Най-силното указание за това е наличието на числото „седем“. То изисква хронологията да се спазва и всеки от седемте сегмента да се случва в описания ред, в прогресия. Три от четирите серии в историческата част съдържат много ясно откроими седем елемента – седем църкви, седем печата и седем тръби.
Есхатологичните серии на Откровението (Откр. 15-22 гл.) изискват метода на прогресията, но в тази част на книгата едно от виденията също е съставено от седем елемента – серията за седемте последни язви. И тук това е индикация, че сегментите се случват в последователността, в която са дадени, т.е. в прогресия.
Ето графика на виденията, които са изградени от седем ясно откроени елемента:
Четири от осемте видения на книгата Откровение съдържат седем елемента, повечето от които са в историческата й част – седемте църкви, седемте печата и седемте тръби, и само едно е в есхатологичната й част – седемте язви. Изследването на движението по всеки от сегментите изисква приложение на метода на прогресията – всички откроените части на серията се случват в последователността, в която са дадени.
Когато става дума за историческото приложение на предсказаните във виденията събития, е възможно да има някакво припокриване на два съседни елемента или кратък период на преход между тях, но ако това се случи, ще е за съвсем кратък отрязък от време, който всъщност не играе никаква роля в тълкуванието. Затова от практични съображения е по-удачно да приемем, че всеки от седемте елемента на тези серии се случват в последователността, в която са дадени без паузи помежду им. Целта тук е да се разкрие непрекъснатата Божия закрила над Неговия народ в продължителността на времето от получаването на видението до кулминацията в края, когато децата на Бога ще бъдат прибрани при Него и откъснати от злото и проблемите завинаги.
Любопитното тук е факта, че повечето от мезоструктурите, вътрешният анализ на които изисква метода на прогресията, са отделни части, които на мезоструктурно ниво предполагат рекапитулация.
3. Употреба на рекапитулация в мезоструктурите.
Вече не може да е изненада предположението, че щом като някои от виденията сами по себе си трябва да бъдат разглеждани според метода на прогресията, сигурно други ще изискват метода на рекапитулацията. И това ще е съвсем вярно.
По-близкият поглед върху останалите четири серии на книгата Откровение установява, че при повечето от тях развитието на историята им се случва по метода на рекапитулацията – разказът започва от дадена точка и се придвижва до определен момент, но след това се връща назад и повтаря целия оформен до момента период или поне част от него. Отново в графика ще представим въпросните серии:
Три от виденията на Откровението представят нелинеарна история с връщане назад във времето и припокриване с целия и само с част от оформения в началото период (на графиката е отразена установената рекапитулация на всяко от трите видения). Едно тях е в историческата част на книгата (серията за сатанинското триединство), а останалите са в есхатологичната й част (виденията за падението и края на Вавилон и за Второто пришествие и милениума). На теория тук трябва да поставим и това за Новия Ерусалим и новата земя, но при него историята е просто установяването на Новия Ерусалим като столица на обновената земя. По този начин то гледа към предстоящата вечност на спасените и не представлява разказ подобен на предишните серии обхващащ някакъв период. Затова при него не се наблюдава нито рекапитулация, нито прогресия, а само описание.
Тук отново наблюдаваме интересния факт на различие между метода необходим в правенето на вътрешния анализ на сегментите на повечето от сериите (това е рекапитулацията) с този, който е необходим при тях на мезоструктурно ниво (който е прогресията).
Ако трябва да сме брутално прецизни, ще се наложи да отбележим, че има още едно място в някои от мезоструктурите, при което се наблюдава рекапитулация. Това е интерлюдията на серията за седемте печата (Откр. 7:1-17) и тази на видението за седемте тръби (Откр. 10:1-11:13). И двете се появяват след шестия елемент на серията като отделна нейна част, но засягат събития случващи се при протичането на петия и шестия елементи. Графично това може да бъде представено така:
Въпросното наблюдение изисква правенето на следните три извода относно виденията за печатите и тръбите:
1) Те трябва да бъдат изследвани според метода на рекапитулацията на мезоструктурно ниво, защото и двете повтарят установения от серията за църквите период;
2) Проучвани като самостоятелни единици те се нуждаят от метода на прогресията, защото се състоят от ясно отчетливи седем елемента, които предполагат хронологична последователност;
3) Един от техните най-важните сегменти (интерлюдиите им) се случва по метода на рекапитулацията, защото се връща назад във времето, за да повтори периодите на петия и шестия сегменти и да даде допълнителна информация за случващото се при тях.
Не можем да скрием факта, че динамиката на случващото се в някои видения и посоката на движение на разказа им представляват истинско предизвикателство, но това не означава, че те са непостижими за разбиране.
4. Хиазмът на книгата Откровение според използвания метод в самите мезоструктури.
Статията Макроструктура на книгата Откровение – I разглежда изключително важния въпрос за строежа на книгата Откровение и прави убедително предложение за хиазъм състоящ се от осем части (освен пролога и епилога на книгата).
Имайки предвид установената „противоречивост“ на отделните серии – фактът, че в отделните части на книгата съответната група видения изисква даден метод на изследване, но вътрешният анализ на повечето от тях предполага противоположния, – би било интересно да видим, как изглежда хиастичната макроструктура на апокалипсиса според метода на изследване необходим за вътрешния анализ на всяко видение. Следната графика отразява употребата на рекапитулацията и прогресията в самите мезоструктури формиращи хиазма на книгата:
Това, което може да бъде наблюдавано тук, е изключително интересно! Всяко от виденията от историческата част на книгата бива балансирано от паралелна серия от есхатологичната част – нещо, което трябва да бъде очаквано при един автентичен хиазъм. Но какъв е метода, по които тези паралелни видения биват изследвани?
Развитието на серията за седемте църкви се случва по метода на прогресията, защото се състои от седем сегмента изпълняващи се хронологично. Различното при него в сравнение с всички останали серии от седмици, е че не е апокалиптично. Паралелното му видение (серията за Новия Ерусалим) е апокалиптично, но не отразява история случваща се в даден период – при него се описва изпълнението на обещанията дадени на побеждаващите в серията за църквите.
Видението за седемте печата има всички характеристики на апокалиптика и във вътрешния си анализ също изисква метода на прогресията. То бива балансирано от серията за Второто пришествие и милениума, която сама по себе си може да бъде разбрана правилно само чрез метода на рекапитулацията.
Най-важният момент идва с централната част на хиазма състоящ се от четири серии. При нея всяко от виденията бива балансирано от паралелно, като и двете следват един и същ метод на вътрешен анализ – серията за седемте тръби има своя паралел в серията за седемте последни язви и двете се нуждаят от метода на прогресията, а серията за сатанинското триединство бива балансирана от видението за падението и края на Вавилон и двете изискват метода на рекапитулацията.
Всичко това може да изглежда като незначителна подробност, но всъщност е от голяма полза, защото представлява още едно доказателство за открояването на тази част като централна за хиазма и доказва връзката между паралелните видения, и специално между тази на серията за сатанинското триединство и серията за падението и края на Вавилон. Този аргумент засилва още повече хипотезата, че двете серии трябва да се разглеждат като две паралелни и балансиращи се, което формира хиазма на книгата като състоящ се от осем части, а не седем. Това превръща въпросния хиазъм в основния модел, по който книгата бива изградена, и по този начин служи като ясна и безпристрастна насока в тълкуванието (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – III).
Методите на прогресията и на рекапитулацията имат своето място във вътрешния анализ на мезоструктурите на книгата Откровение и в повечето случаи те са обратните на ползваните на мезоструктурно ниво.