Едно обхватно разглеждане на въпроса за принципите и най-добрите практики при тълкуването на Откровението изисква много място. Тъй като тази книга е част от Свещеното писание, повечето от принципите за тълкуването на Библията ще бъдат приложими и за Откровението. Но някои са уникални за апокалиптичната литература и за Откровението в частност. Затова тук ще разгледаме накратко само тези насоки, които специално трябва да се имат предвид при изследването му.
1. Структура на книгата.
Основна роля в разбирането на книгата Откровение играе нейният строеж. Многото и сложни нейни видения придобиват смисъл и значението им се разбира, като се има предвид мястото им в целия строеж на книгата. Така нейните централни видения изпъкват по-ясно и основната им мисъл става по-разбираема. Повече от всяка друга книга Откровението изисква съобразяване с неговата собствена макроструктура при тълкуването. Това означава, че едно от първите неща, които изследователят трябва да направи, е да разгледа изследвания текст според мястото му в по-голяма единица текст. Срещата с един стих не може да определи развитието на цялата книга, а този стих винаги трябва да се разглежда в светлината на по-големия строеж на книгата.
Тъй като структурата на Откровението не е съвсем лесна за схващане, сме посветили специална статия по въпроса, която ви каним да прочетете – Макроструктура на книгата Откровение.
2. Използван стил.
В книгата Откровение имаме използване на повече от един литературен стил. Те трябва да се разпознават, за да се разтълкува текстът точно.
1) Апокалиптика и писмо
Първото, за което се сещаме във връзка с Откровението, е че това е апокалиптика – литературен стил изпълнен с множество символика. Но това не е единственият стил използван в тази книга. Както сме посочили в статията Книгата Откровение, апокалиптиката в книгата е обградена с една „писмена“ рамка. Това означава, че в Откровението се намират два стила – апокалиптика и писмо, които трябва да бъдат различавани, защото тълкуването им става по различен начин. Затова в изследването трябва да се има предвид, дали един текст принадлежи към писмената част на книгата или към апокалиптичната, за да се знае, как да се подходи към тълкуването му. Например точно в писмената част на Откровението се намира първата серия от виденията (серията за седемте църкви), което означава, че тя не е апокалиптична и не трябва да бъде тълкувана като такава (Откр. 1:10-3:22). При тълкуването на видението за седемте църкви и приложението им като пророчество трябва да подхождаме като към класическото пророчество, което може да има повече от едно изпълнение и приложение (прочетете статията Седемте църкви от Откровението). Но това няма да е подходът ни в тълкуването на текстовете, които принадлежат към апокалиптиката. В тях ще търсим само едно изпълнение и приложение. Едно от най-важните неща тук е да се помни, че апокалиптичното пророчество има само едно изпълнение. Изследователят трябва да търси правилното, а не възможности за двойно приложение. Това, че човечеството е установило, че историята повтаря себе си, не е основание да се търси двойно приложение на апокалиптичното пророчество. Една от основните причини този тип пророчества да съществуват е необходимостта от описание на бъдещето такова, каквото наистина ще се случи, без да се внася условността свързана с човешките решения и действия. Когато тълкувателят на апокалиптиката търси в нея двойно приложение, той елиминира основното й предназначение. Апокалиптичното пророчество има само едно изпълнение.
2) Единично приложение на апокалиптичното пророчество
Тъй като въпросът за приложението на апокалиптичното пророчество е от огромно значение, затова тук трябва да натъртим на някои неща. Глобалният характер на апокалиптичните пророчества и техният голям времеви обхват елиминират наличието на несигурния човешки елемент, който внася условност. Затова апокалиптичните пророчества са безусловни и могат да имат само едно изпълнение. А това автоматично означава, че при тях двойно изпълнение е невъзможно. Предложението за двойно изпълнение на апокалиптичните пророчества навлиза в директно противоречие с основното предназначение на този вид пророчества – да представят бъдещите събития без условия; да представят бъдещето такова, какво ще бъде. Наличието на такъв вид пророчества е от особена важност, защото по-голямата част от библейските пророчества носят елемента на условност и допускат различни фактори да влияят на начина и пълнотата на изпълнението им. Това е много удачен начин за представяне на сложната действителност и връзката й с човешкия живот, но в определен момент може да доведе до някакво объркване у вярващите и затова е нужно да има и друга линия пророчества, които да разкриват бъдещите събития без възможност от отклонение или условност. Точно това представляват апокалиптичните пророчества. С предложението при тях да се търси вторично изпълнение те моментално биват ограбени от своята същност и най-важна цел. Затова подобна идея е абсолютно неприемлива. Апокалиптичното пророчество има само едно изпълнение. Точка.
3. Тълкуване на символите.
Тъй като голямата част на книгата Откровение е съставена от символи, знанието как да се тълкуват символите е ключово.
1) Открояване на символичното от буквалното
Естествено, трябва да започнем с открояването на символите. Защото това, че книгата Откровение съдържа предимно символика, не означава, че е съставена единствено и само от символика – включително и в апокалпитичната й част. Трябва да може да се прави разлика между символичното и буквалното.
Основното разбиране в тълкуването на Библията е, че тя трябва да се разбира буквално, освен ако нямаме указания, че е използван символ. Тогава тази част трябва да се тълкува символично. При интерпретирането на Откровението, поради факта, че по-голямата част от него е символична, нещата са обратни. Това означава, че то трябва да бъде тълкувано като символизъм, освен ако няма указания, че дадена част не е символ и трябва да се тълкува буквално.
Символът е обект или описание, които представляват нещо различно от обичайното им значение. Първичното, буквално значение на символа е това, което той има в ежедневния живот. Но зад този символ стои и друга идея, която се простира зад буквалното му значение и която може да бъде разбрана само във връзка с това буквално значение. Използването на символи прави една апокалиптична книга трудна за тълкуване, но също така дава много голяма дълбочина на изразяване, защото символите са едно по-гъвкаво средство за описание на настоящата или бъдещата реалност от прозата.
Понякога самият текст съдържа указания, дали използва символи или не. Например серията за печатите започва с четири конника, чиито коне имат различни цветове (Откр. 6:1-8). Очевидно това са символи. Следва петия печат (ст. 9-11), който също трябва да се приеме за символичен, защото при него описаните души се намират под олтара и след това биват облечени с дрехи – нещо, което няма как да се случи реално. С други думи, всички печати дотук трябва да се тълкуват като символични, защото за тях недвусмислено са използвани символи.
Така стигаме до шестия печат (ст. 12-17) и ако следваме логиката на предните, би трябвало да предположим, че и той е символичен – почерняването на слънцето, почервеняването на луната и падането на звездите би трябвало да са символични изрази говорещи за нещо друго. Само че тук има една подробност, която липсва при първите пет печата – за всяко от посочените небесни тела, се използва израза „като“ – слънцето е почерняло като вретище от козина, луната станала като кръв, небесните звезди паднали на земята като когато смокиново дърво разклащано от силен вятър хвърля неузрелите си смокини. Това означава, че вретището от козина, кръвта и разклащаното от силен вятър смокиново дърво представляват символични части, които се използват за сравнение. А щом се използват за сравнение, значи те трябва да са свързани с части, които не би трябвало да са символични. Така разбираме, че слънцето, луната и звездите в шестия печат трябва да се тълкуват буквално – като буквални небесни тела, а в печата да става дума за буквални космични знамения, които трябва да се случат преди Второто пришествие на Исус Христос. С други думи, за разлика от първите пет печата шестият печат е буквален. Ето как самият текст може да ни насочи, кое в него е буквално и кое – символично. Той може да съдържа указания, които трябва да бъдат следвани.
Според Г. К. Бийл има шест начина за разпознаването на един символ:
1) Видимото обвързване на две думи с напълно различно значение – „седемте светилника… са седемте църкви“ (Откр. 1:20б);
2) Употребата на ключов описателен термин, който предупреждава читателя за наличието на някакво необичайно значение – „тайната на седемте звезди“ (Откр. 1:20а);
3) Невъзможността за буквално тълкуване – „взех книжката… и я изядох“ (Откр. 10:10);
4) Изказване, което би било изключително погрешно или противоречащо си, ако се възприеме буквално – „двамата си свидетели… са двете маслинови дървета и двата светилника“ (Откр. 11:3, 4);
5) Контекст, който отхвърля едно буквално значение;
6) Ясна и повторяема фигуративна употреба на същата дума на друго място в книгата.
Тълкуването на един символ трябва да започне с неговото разпознаване. А това не е невъзможна задача.
2) Осигурено тълкувание
Хубавото в апокалиптиката е, че много често самата книга дава значението на много от използваните в нея символи. Това могат да са сравнително семпли символи използвани в писмената й рамка като звездите и светилниците (Откр. 1:12, 16). Малко по-нататък в текста тези символи са разтълкувани като „седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника… са седемте църкви“ (ст. 20б).
Един по-сложен символ като водите, над които седи блудницата Вавилон (Откр. 17:1), е обяснен в същия текст като „водите, които си видял, където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици“ (ст. 15). Това тълкувание ни помага да разберем, че Вавилон трябва да е някаква сила с глобално влияние, а не просто някакъв локален играч.
Не винаги обаче значението на символите е дадено в книгата. Може би някои от символите са били прекалено ясно за първите читатели на книгата и не са се нуждаели от ключ за тях. А може би просто авторът иска ние сами да разберем значението на даден символ. Той може да се намира в много важна част от книгата, която изисква пълната ни концетрация и внимание – нещо, което можем да постигнем, само ако значението на символа не е дадено и се налага сами да се напрегнем, за да го разберем. Така изследвайки символа сме „принудени“ да обърнем по-голямо внимание на съответната част, в която той се намира и така целта на автора да ни ангажира е постигната. Каквато и да е истината, само едно изследване в контекст съобразено с това, което вече е ясно по въпроса, може да доведе до идентифициране на символа, за който няма осигурено тълкувание.
И когато говорим за осигурено в самата книга тълкувание, трябва винаги да помним, че в апокалиптичната литература даването на видението и тълкуванието му са различни неща по отношение на времето. Виждайки виденията на Откровението Йоан е бил в Духа и Той го е отнасял в различни периоди от времето, но тълкуванията на виденията са винаги отнесени към настоящия момент, момента на даването на видението, момента на говоренето – края на I век. Това е отправната точка в установяването, кое пророкувано събитие е в бъдещето и колко далеч в бъдещето е то.
„Във видение пророкът може да пътува от земята до небето и да се придвижва от минали времена до края на времето. Не е задължително самото видение да е разположено във времето и мястото на пророка. Но когато след това то бъде разтълкувано, обяснението винаги идва във времето, мястото и обстоятелствата на виждащия видението“ (Jon Paulien, „The Hermeneutics of Biblical Apocalyptic,“ unpublished paper, 2004, 25).
3) Рамка на символа
Когато се тълкуват символите, трябва да се помни, че те имат своята рамка. Тя оформя характеристиките на символа, които трябва да се имат предвид в тълкуването и от които не трябва да се излиза. Така рамката не позволява разконцентриране и вкарване в символа на допълнителни характеристики, които биха отклонили от коректното тълкуване.
Пример в тази връзка е идеята, че за вавилонското царство се използва символа на лъва (Дан. 7:4), защото той е цар на животните, а във времето на пророк Даниил Вавилон е бил господстващото царство. Да, но Вавлион е бил господстващ в определен период спрямо царствата, които са негови съвременници. След това той бива покорен от Мидо-Персия, която става господстваща спрямо съвременниците си. В такъв случай символът на лъва като цар на животните би трябвало да се отнася и за Мидо-Персия за нейния период, както и за всяко следващо царство, което покорява предното и става господстващо. Така виждаме, че идеята за лъва като цар на животните не може да се има предвид в използването на този символ. И освен това ако в мисленето на Западния свят лъвът е царят на животните, каква е гаранцията, че хората от Близкия изток от онова време са го виждали по същия начин? Символът на лъв с орлови крила от Дан. 7:4 се отнася за Вавилон, защото лъвът е един отличителен символ на вавилонската култура (Ерем. 4:6, 7; 25:9; 50:17). Когато един съвременник на Даниил чуе „лъв“, той не може да мисли за нещо друго освен за Вавилон и така знае, че описаното тук се отнася за тази конкретна сила.
Символите трябва да бъдат разглеждани в тяхната рамка. Без тази рамка те биха загубили едно от основните си предназначения – да разкриват бъдещето без условности. Символиката на апокалиптична книга като Откровението трябва да представи картинно борбата между доброто и злото и да даде уверение на вярващия, че Господ контролира всичко и има последната дума. Това трябва да носи утеха на преследвания и разколебан вярващ независимо от коя епоха. Но конкретните фигури трябва да имат и едно конкретно историческо значение и приложение, което изисква символите, които ги представят, да бъдат тълкувани в тяхната рамка. Иначе апоклиптиката ще загуби една от най-силните си страни и ще се отворят съвсем основателно врати за всякакви спекулации.
4) Контекст
Въпреки че е повече от ясно, че контекстът на даден текст задължително трябва да се има предвид в тълкуването му, тук трябва да подчертаем важността на контекста в установяването на даден символ. Контекстът е важен ориентир за определянето, дали даден елемент е символ и как този символ да бъде разтълкуван, ако няма известен ключ за това. Не винаги се случва самата книга да даде тълкувание на използван от нея символ. В тези случаи именно контекстът дава указания за неговото значение.
5) Открояване на същественото от несъщественото
Важно е също да се установи, кое в даден символ оказва по-голяма тежест във видението. Защото в света на символите не всичко бива натоварено със значение. Определени характеристики съществуват, за да могат да подържат историята, която е представена чрез използваните символи, за да може тя да се случва и да има развитие.
Тъй като апокалиптиката е най-сложният вид пророчество и вероятно най-сложният режим на боговдъхновението, няма да ни е възможно да схванем цялата динамика на преживяното от пророка. Дали ангелът разкрива само символични картини на Йоан? Или пък Йоан вижда реалностите, но по някакъв начин чрез ангела и Духа ги облича в символи? И как става така, че той вижда нещо сам за себе си, но когато го описва, използва съществуващи вече старозаветни и новозаветни текстове? Невъзможно е да разберем всичко. Но това, което можем да установим, е че е нереалистично да очакваме, че всеки съществуващ елемент в текст изпълнен със символи представлява код, който да трябва да се разбие.
4. Други важни моменти.
Без да имаме за цел да изчерпваме въпроса за правилните практики в тълкуването на Откровението, ще се спрем на още някои важни моменти.
1) Използван текст
Откровението е уникална литертурна творба, по-голямата част от която е изградена на съществуващи вече текстове от Стария и Новия завет. Това, естествено, означава, че разбиране на Откровението е невъзможно без познание върху цялото Писание. Всъщност донякъде фактът, че текстовете на книгата Откровение стъпват на съществуващи вече текстове в Библията, е облекчаващ в тълкуването, защото така изследователят знае, че когато чете нещо в тази книга, то най-вероятно се намира и на друго място в Свещеното писание и този оригинален текст ще облекчи тълкуването. Така че една от първите задачи на тълкувателя е да установи, на кой текст от Писанието стои даден текст от Откровението. Понякога това е много лесно за установяване, но друг път тази операция е изключително сложна. Освен това даден текст в Откровението може да е стъпил на няколко текста и те всичките трябва да бъдат идентифицирани.
Тълкувателят не само трябва да установи, на кой съществуващ вече текст или текстове стои изследвания в Откровението текст, но и как точно те биват използвани, защото Йоан има свой собствен, творчески поход, когато заимства от съществуващи вече текстове. Понякога той прилага своите текстове по същия начин и със същото значение, което съществуващите текстове, от които е заимствал, вече имат. Понякога обаче той добавя нови елементи и дори противопоставяне на съществуващото вече значение на използваните текстове. Самият използван текст трябва да се разбира много добре в неговия контекст, за да може да се установи и как точно бива той използван в Откровението. Тъй като това е едно от най-важните правила в тълкуването на Откровението, сме отделили специална статия, в която разглеждаме този въпрос – статията Тълкуване на книгата Откровение – II.
2) Открояване на личността на Исус Христос и на конфликта между доброто и злото
В тълкуването на Откровението никога не бива да се забравя, че то е и „откровението на Исус Христос“ – то разкрива важни неща за личността на Христос, които трябва да знаем. Изследователят лесно може да бъде „заклещен“ между разбиването на кода на някакъв символ и мисълта за неговото исторически или пророческо приложение и така да изгуби от погледа най-важната личност на книгата и най-важната й вест. Никой тълкувател не може да си позволи да бъде отклонен от Исус Христос в тълкуването на „откровението на Исус Христос“. Божият Син трябва да остане в центъра на всяко изследване и тълкувание.
Със сигурност оформената в Откровението картина на гонение на светиите и техния триумф над змея, звяра и лъжепророка, както и победата над всеки негативен образ в книгата е била насърчаваща за съвременниците на Йоан, които са търпели репресии заради отказа им да приемат култа към императора. Такова трябва да е виждането и на всеки съвременен изследовател на Откровението. Картинността на апокалиптиката изисква зад символите й да се вижда едно по-дълбоко ниво на конфликта между доброто и злото. Те свързват една конкретна криза с по-голямата картина, която стои зад нея – борбата между Христос и Сатана по принцип. Всяко тълкувание трябва да води до едно по-добро разбиране на Великата борба между Христос и Сатана.
3) Открояване на теология
Най-ползотворният начин на четене на една библейска книга е последователното четене – от началото до края на книгата, след това отново от началото до нейния край – отново и отново. Това помага за схващането на книгата като едно цяло, позволява да се откроят важните й въпроси и облекчава разбирането на това как те биват развити в книгата. По същия начин трябва да се изследва и Откровението. Макар и не съвсем кратка и съдържаща много елементи и детайли, последователното четене на тази книга, отновно и отново, отново и отново, е най-добрият начин за поглъщането на съдържанието й и помага за разбирането на вестите й. При такова изследване, така да се каже, авторът на книгата контролира нещата, а не изследователят. Авторът води от една идея към друга, така че не се позволява на нуждите и обстоятелствата на тълкувателя да влияят в оформянето на тълкуванието. Разбира се, тук е нужно и специалното усилие на изследователя да не вижда в текстовете това, което му се иска, а да остави те да го учат.
Изследването на другите книги на апостол Йоан – евангелието и посланията му, също ще е част от изследването на Откровението, защото са писани по приблизително същото време и съдържат тематики, които се намират и в Откровението и помагат за разбиране на йоановото виждане на тези въпроси. Езиковите и тематичните връзки между Откровението и другите писания на Йоан са много силни, макар и да става дума за съвсем различни жанрове и макар той сам да е написал Откровението, а за другите си книги да е ползвал секретар. Някои теми могат да бъдат открити във всичките му книги представени чрез сходен език, други пък съществуват във всичките му книги, но за тях той използва различен език, а други пък са умишлено пропуснати в някои от книгите, за да изпъкнат повече в Откровението. Затова изследването на Откровението трябва да се извършва с помощта и на другите книги на апостол Йоан.
Когато става дума за коментар на Откровението, сме свикнали с книги и курсове, които го разглеждат стих по стих. Този подход със сигурност е полезен и има своето място в служенето на църквата, но един друг подход помага повече за едно по-обхватно и дълбоко разбиране – разглеждането на Откровението по теологии. Най-общо казано в този случай теологията е развито учение. Откровението има своята теология (своето учение, което развива в текстовете си) за Божеството, Великата борба между Христос и Сатана, Второто пришествие, църквата, съдът, небесното светилище и т.н. Открояването на всяка една теология и как точно тя бива развита в книгата е изключително обогатяващо преживяване, което отваря нови перспективи и разкрива нови висини на божественото откровение.
Някои от най-важните принципи в тълкуването на Откровението са свързани със структурата на книгата, работата със символите и установяването откъде е използваният в книгата текст.