Едно обхватно разглеждане на въпроса за най-добрите практики при тълкуването на Откровението изисква много място. Тъй като тази книга е част от Свещеното писание, повечето от принципите за тълкуването на Библията ще бъдат приложими и за Откровението. Тук нямаме за цел да ги изредим и обясним, но те трябва да се познават и да се владее прилагането им върху библейския текст, за което едно добро ръководство по херменевтика (науката за обясняването или тълкуването на значението на библейския текст) може да е от голяма полза.
Не е трудно обаче да се допусне, че заедно с общоприетите има и такива принципи на тълкуване, които са уникални за апокалиптичната литература и за Откровението в частност. Те също трябва да се имат предвид, за да може да се подходи към текста на апокалипсиса с необходимите знания и умения за разбирането му. Сега ще разгледаме накратко някои от насоките, които трябва да се следват при изследването му и които не могат да бъдат подценявани.
Кои са някои от важните насоки, които трябва да се следват в тълкуването на книгата Откровение?
1. Четене и повторение на четенето.
Най-ползотворният начин на четене на една библейска книга е последователното четене – от началото до края на книгата, след това отново от началото до нейния край – отново и отново. Това помага за схващането на книгата като едно цяло, позволява да се откроят важните й въпроси и облекчава разбирането на това, как те биват развити в книгата.
По същия начин трябва да се изследва и Откровението. Самото то ни го казва:
„Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо“ (Откр. 1:3).
Това благословение свързано с публичното четене на книгата в събранието на църквата е указание за необходимостта от последователно четене на съдържанието й по принцип. Предвид факта, че вече всеки може да има копие на тази книга, насоката остава валидна за всички изследващи я. Всеки трябва да я проучва така, както това би се случило в църквата от I век.
Макар и не съвсем кратка и съдържаща много елементи и детайли, последователното четене на книгата Откровение, отново и отново, отново и отново, е най-добрия начин за поглъщането на съдържанието й и помага за разбирането на вестите й. При такова изследване, така да се каже, авторът на книгата контролира нещата, а не изследователят. Авторът води от една идея към друга, така че не се позволява на нуждите и обстоятелствата на тълкувателя да влияят в оформянето на тълкуванието. Разбира се, тук е нужно и специалното усилие на изследователя да не вижда в текстовете това, което му се иска, а да остави те да го учат.
2. Изследване според структурата.
Основна роля в разбирането на книгата Откровение играе нейния строеж. Многото и сложни нейни видения придобиват смисъл и значението им се разбира, като се има предвид мястото им в целия строеж на книгата. Всяко нейно видение трябва да бъде откроено и съпоставено към цялостната структура на книгата. Така основната му мисъл ще стане разбираема.
Всъщност повече от всяка друга книга Откровението изисква съобразяване с неговата собствена макроструктура при тълкуването. Това означава, че едно от първите неща, които изследователят трябва да направи, е да разгледа изследвания текст според мястото му в по-голяма единица текст. Срещата с един стих не може да определи развитието на цялата книга, а този стих винаги трябва да се разглежда в светлината на по-големия строеж на книгата.
Тъй като схващането на структурата на Откровението, която е изградена като хиазъм, може да представлява предизвикателство, сме посветили три статии по въпроса – Макроструктура на книгата Откровение – I, Макроструктура на книгата Откровение – II и Макроструктура на книгата Откровение – III. Тук само ще споменем, че хиастичната структура на Откровението го представя като формирано от две главни части. Първата част е Откр. 1:1-14:20 и е съставена от видения намиращи място в историята на християнската църква. Втората част е Откр. 15:1-22:21 и е есхатологична – виденията в нея се занимават със събитията около Второто пришествие и след него стигащи до унищожаването на греха и обновяването на земята. Важният момент тук е, че виденията от втората част на книгата са паралелни на тези от първата й част. Това изисква изследователят да открои тези паралелни видения и да ги изследва по подсказания от автора начин – като балансиращи се и изясняващи се взаимно. Другото, което трябва да се има предвид, е че виденията от есхатологичната част на книгата служат и като продължения на тези от историческата й част.
Повечето от слушателите при четенето на книгата Откровение през I век е трябвало да запомнят текста и да установят връзките между виденията в ума си, защото не са разполагали с копия на книгата, а и не са могли да четат. Мнозинството хора днес сме грамотни, така че способността за самостоятелно четене на книгата вече не е проблем, но за сметка на това не притежаваме достатъчно добре съсредоточено мислене и силна памет в сравнение с хората от миналото. Все пак всички имаме копия на книгата, така че голямата ни склонност към разконцентриране може да бъде компенсирана от възможността сами да изследваме Откровението и да работим с паралелните му видения, за да разберем мисълта на автора. Така че към последователното четене на книгата трябва да добавим и изследването й според строежа й.
3. Проследяване на развитието на елементите в книгата.
Последователното четене на книгата Откровение трябва да върви заедно с едновременното изследване на паралелните му видения. Правейки това ще установим, че всяко следващо видение добавя нови фигури, символи и теми, така че когато стигнем до паралелното видение на такова дадено в началото, то ще обясни по-ранното и ще го продължи, като за целта може да използва някои от натрупаните до момента нови елементи.
Можем да демонстрираме това чрез следната графика, чиято цел не е да представи точната структура на Откровението, а само да илюстрира обогатяването на книгата с елементи при нейното разгръщане:
Ако видение от историческата част на книгата (А) засяга някаква тема, която можем да означим като квадрат, следващите видения (В, С и В’) ще добавят и други теми, които представяме като триъгълник, кръг и звезда. Когато стигнем до видението паралелно на първото (А’), то също ще се занимае с повдигнатата от първото тема (квадрат), но този път ще е много по-обхватно, защото може да си позволи да включи и другите теми, които са били въведени след първото видение.
Това е една много опростена графика, която не претендира, че всички видения в книгата и техните елементи се развиват по този начин, но дава някаква обща идея за процеса.
Ето един пример от самото Откровение:
„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините“ (Откр. 6:15).
В серията за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) шестият печат (Откр. 6:12-17) описва седем групи от хора, които посрещат Второто пришествие като врагове на Христос – царе, големци, хилядници, богати, силни, роби и свободни (ст. 15). Но в паралелното видение – това за Второто пришествие и милениума (Откр. 19:1-21:4) – групата от враговете на Исус, които Той заварва при завръщането Си, е представена по-различно. Тя е съставена от царе, хилядници, юнаци, коне, конници, всички човеци, свободни и роби, малки и големи (Откр. 19:18). Тук имаме един по-милитаризиран език – вниманието е насочено към групи от хора готови да воюват с Христос. Всички те са част от войските на звяра и лъжепророка (ст. 19, 20). Фигурите на звяра и лъжепророка, както и някои от групите хора, които те успяват да измамят, са дадени по-рано (Откр. 13 гл.). Това се случва преди появата на видението за Второто пришествие и милениума, но след като това за седемте печата е вече приключило. Така че тук имаме повторение на темата за враговете на Исус, които ще Го посрещнат при завръщането Му, но вече въпросът е по-обогатен – те не са просто хора, които биват ужасени от идващия Цар (както видението за седемте печата подсказва), а са голяма група от хора готови да воюват с Него (според видението за Второто пришествие и милениума). Те са виновни за умъртвяването на някои от Христовите верни (както разбираме от видението за печатите), но на практика тяхната омраза е към самия Исус и чрез преследването на последователите на кроткия Спасител, те застават в края като Негови врагове (според видението за Второто пришествие и милениума).
Именно изследването на книгата Откровение чрез метода на последователното четене и чрез проучването на паралелните видения помага да се разбере, как елементите в книгата се развиват. И това трябва да се има предвид в анализа на текстовете.
4. Разпознаване на получателите на вестта.
Основно правило в тълкуването на книгите на Свещеното писание е изследването им от позицията на първите им получатели. Това е, защото тези книги са били написани за нас, но не до нас. Да поясним.
Вестите на библейските книги са предназначени първо до определени групи от съвременниците на авторите им, но тяхната универсалност позволява да бъдат ползвани и от всички други хора от всички векове. За да може обаче това да стане, изследователят трябва първо да се постави в положението на оригиналните получатели на книгата и едва след това да мисли за приложение на вестите им за неговото време. Библейските книги са написани за нас, но не до нас.
По отношение на Откровението това правило е валидно само за една част от книгата. За да стане въпросът по-ясен, нека първо да се опитаме да си обясним, какво биха разбрали първите читатели на Откровението. А това са членовете на седем малоазийски църкви от края на I век (Откр. 1:11; 2:1, 8, 12, 18; 3:1, 7, 14). Наистина, какво биха разбрали първите читатели на една книга, която се занимава основно със събития, които не ги касаят и се случват в тяхното далечно бъдеще? Със сигурност те биха разпознали използваната в книгата символика и биха направили връзка с ползваните от Йоан източници, но не биха схванали точното приложение на символичното предсказание. Това, което биха разбрали и за което биха намерили точното приложение, са вестите, които биват изрично отправени към тях. А такива има. Откриваме ги в писмената част на книгата намираща се в началото й и нейния паралел в края. Към писмената част в началото на Откровението принадлежат пролога на книгата и серията за седемте църкви (Откр. 1:1-3:22). Паралелът й е видението за Новия Ерусалим и новата земя и епилогът на книгата (Откр. 21:5-22:21).
Не би трябвало да има дебат относно способността на първите читатели на Откровението да разберат неговия пролог (Откр. 1:1-10а) и да видят като негов паралел епилога на книгата (Откр. 22:6-21). Що се отнася до видението за седемте църкви (Откр. 1:10б-3:22), тук също няма основание да се мисли, че първите читатели на книгата не биха го разбрали, защото то не съдържа апокалиптичен език и не само се обръща директно към тях (Откр. 1:11; 2:1, 8, 12, 18; 3:1, 7, 14), но и ги призовава да бъдат победители и им дава конкретни обещания, ако победят (Откр. 2:7, 11, 17, 26-28; 3:5, 12, 21). Паралелното му видение е това за Новия Ерусалим и новата земя (Откр. 21:5-22:5). То се отнася за едно далечно бъдеще от гледна точка на християните от седемте малоазийски църкви и за него бива използван апокалиптичен език, но съдържа изпълнението на дадените във видението за седемте църкви обещания (Откр. 21:7). Така че трябва да очакваме, че и това видение е можело да бъде лесно разбрано от първите читатели на книгата. Всичко друго обаче, което се намира между тези две части, а това е по-голямата част от книгата (Откр. 4:1-21:4), е предназначено за вярващите идващи след първите й получатели и специално за тези, които живеят в последното време. За да бъдат точно разбрани тези пророчества, трябва да се стигне до времето на изпълнението им, което означава, че само тези, които живеят по това време или по-късно, ще са в състояние да установят изпълнението им. Да го представим чрез една графика:
Можем да очакваме, че вярващите от седемте християнски църкви, които са били първите прочели написаното от апостол Йоан на Патмос, са могли безпроблемно да разберат първата и последната част на Откровението, които са откроени в графиката. Всичко останало е предназначено за техните братя и сестри идващи след тях и специално за тези, които живеят в края на човешката история. Вярно е, че и в тази част има неща, които биха могли да бъдат разбрани от първите читатели, защото те се отнасят за събития, в които е надеждата на всички вярващи (Второто пришествие, унищожението на греха и дявола, обновяването на земята), но те не биха могли да бъдат наясно, колко дълго още ще продължи човешката история, какво изпълнение ще имат символите отнасящи са за събитията от последното време, какво точно ще се случи с Божия народ намиращ се между тяхното време и края на всичко, и т.н.
Всичко това трябва да ни послужи като указание в тълкуването на Откровението. Тази негова част, за която не можем да се съмняваме, че съдържащите се в нея вести и приложението им са били правилно разбрани от първите читатели на книгата, трябва да бъде тълкувана по начина, по който става тълкуването на Свещеното писание по принцип. Тук въпроси може да породи видението за седемте църкви. За да сме в състояние ние да го разберем правилно, трябва да приемем вестите му като първо отнасящи се за членовете на седем малоазийски църкви от края на I век. Едва след това можем да мислим за едно по-универсално значение и приложение на видението. Също както правим при тълкуването на другите книги на Свещеното писание. Всички останали видения обаче (които са по-голямата част от книгата) се случват в средата на апокалиптиката и са предназначени основно за други читатели. Затова те трябва да се разбират по начин обратен на установеното правило – вестите им биват получени от вярващите от седем малоазийски църкви от края на I век, но се отнасят до хора от целия свят, които ще се появят след I век, а някои от тях са изцяло до хората от последното време, т.е. до нас. Това не значи, че използваната в тези видения символика не може да има успокояващо и насърчаващо влияние за първите получатели на книгата, а че основното й предназначение е да служи като указание и светлина за други хора от други времена.
Според някои цялата книга Откровение с всичките й видения е предназначена само за седемте църкви, но още от началото на Откр. 4 гл. забелязваме драстична смяна на обстановката, която говори за реалност извън конкретната ситуация на седем малоазийски църкви. В епилога на Откровението седемте църкви са вече избледнели и макар да можем да сме сигурни, че вестите съдържащи се в този епилог са били разбрани от малоазийските вярващи, те вече имат универсална насоченост (Откр. 22:16-19). По-голямата част от книгата е предназначена за хора различни от членовете на седемте малоазийски църкви.
Така че ако за неапокалиптичните библейски книги можем да кажем, че вестите им са първо предназначени за първите им получатели, за апокалиптичните библейски книги трябва да приемем, че повечето от вестите им са първо предназначени за последните им получатели. Това ще определи и начина им на изследване.
5. Използван стил.
В книгата Откровение имаме използване на повече от един литературен стил. Те трябва да се разпознават, за да се разтълкува текста точно.
1) Апокалиптика и писмо
Първото, за което се сещаме във връзка с Откровението, е че това е апокалиптика – литературен стил изпълнен с множество символика. Но това не е единствения стил използван в книгата. Както сме посочили в статията Книгата Откровение, апокалиптиката в книгата е обградена с една писмена рамка. Това означава, че в Откровението се намират два стила – апокалиптика и писмо, които трябва да бъдат различавани, защото тълкуването им става по различен начин. Затова в изследването трябва да се има предвид, дали един текст принадлежи към писмената част на книгата или към апокалиптичната, за да се знае, как да се подходи към тълкуването му.
Например точно в писмената част на Откровението се намира първата серия от виденията (серията за седемте църкви), което означава, че тя не е апокалиптична и не трябва да бъде тълкувана като такава (Откр. 1:10б-3:22). При тълкуването на видението за седемте църкви и приложението им като пророчество трябва да подхождаме като към класическото пророчество, което може да има повече от едно изпълнение и приложение (прочетете статията Седемте църкви от Откровението). Но това няма да е подхода ни в тълкуването на текстовете, които принадлежат към апокалиптиката. В тях ще търсим само едно изпълнение и приложение. Има значение, дали тълкуваме текст намиращ се в писмената част на книгата или такъв, който принадлежи към апокалиптичната й част.
2) Единично приложение на апокалиптичното пророчество
Едно от най-важните неща, което тук трябва да се помни, е че апокалиптичното пророчество има само едно изпълнение. Изследователят трябва да търси правилното, а не възможности за двойно приложение. Това, че човечеството е установило, че историята повтаря себе си, не е основание да се търси двойно приложение на апокалиптичното пророчество.
Една от основните причини този тип пророчества да съществуват е необходимостта от описание на бъдещето такова, каквото наистина ще се случи, без да се внася условността свързана с човешките решения и действия. Когато тълкувателят на апокалиптиката търси в нея двойно приложение, той елиминира основното й предназначение. Апокалиптичното пророчество има само едно изпълнение.
Както посочваме в статията Книгата Откровение, според Свещеното писание непрекъснатата линия на човешката история стига до една кулминация с установяването на Божието царство. Историческите книги обхващат част от тази непрекъсната линия, но другата й част, която ще се случи в бъдещето след приключването на Библията, е представена в апокалиптичните книги. Те разкриват развитието на историята от времето на пророка до очакваната кулминационна точка във формата на предсказания.
Всичко това означава, че апокалиптичните пророчества описват това, което неизбежно ще се случи. Те не могат да допуснат наличието на несигурния човешки елемент, който внася условност. Затова апокалиптичните пророчества са безусловни и могат да имат само едно изпълнение. А това автоматично означава, че при тях двойно изпълнение е невъзможно. Предложението за двойно изпълнение на апокалиптичните пророчества навлиза в директно противоречие с основното предназначение на този вид пророчества – да представят бъдещето такова, какво ще бъде. Наличието на такъв вид пророчества е от особена важност, защото по-голямата част от библейските предсказания носят елемента на условност и допускат различни фактори да влияят на начина и пълнотата на изпълнението им. Това е много удачен начин за представяне на сложната действителност и връзката й с човешкия живот, но в определен момент може да доведе до някакво объркване у вярващите и затова е нужно да има и друга линия пророчества, които да разкриват бъдещите събития като непрекъсната последователност без възможност от отклонение или условност. Точно това представляват апокалиптичните пророчества. С предложението при тях да се търси вторично изпълнение те моментално биват ограбени от своята същност и най-важна цел. Затова подобна идея е абсолютно неприемлива. Апокалиптичното пророчество е безусловно и има само едно изпълнение. Точка.
6. Тълкуване на символите.
Тъй като голямата част на книгата Откровение е съставена от символи, знанието как да се тълкуват символите е ключово.
1) Открояване на символичното от буквалното
Естествено, трябва да започнем с открояването на символите. Защото това, че книгата Откровение съдържа предимно символика, не означава, че е съставена единствено и само от символика – включително и апокалпитичната й част. Трябва да може да се прави разлика между символичното и буквалното.
Основната насока в тълкуването на Библията е, че тя трябва да се разбира буквално, освен ако нямаме указания, че е използван символ. Тогава тази част трябва да се тълкува символично. При интерпретирането на Откровението, поради факта, че по-голямата част от него е символична, нещата са обратни. Това означава, че то трябва да бъде тълкувано като символизъм, освен ако няма указания, че дадена част не е символ и трябва да се тълкува буквално.
Символът е обект или описание, които представляват нещо различно от обичайното им значение. Първичното, буквално значение на символа е това, което той има в ежедневния живот. Но зад този символ стои и друга идея, която се простира зад буквалното му значение и която може да бъде разбрана само във връзка с това буквално значение.
Апокалиптиката е изпълнена с множество символи, повечето от които са съставени (комбинирани). Такъв символизъм е обичаен в литературата и изкуството на древния Близък Изток. Използването на съставени символи прави една апокалиптична книга трудна за тълкуване, но също така дава много голяма дълбочина на изразяване, защото символите са едно по-гъвкаво средство за описание на настоящата или бъдещата реалност от прозата. Космичните измерения на борбата между доброто и злото и неспособността на човешките ум и език да обгърнат дълбочината и обхвата на спорните й въпроси изискват употребата на съставен символизъм за описанието й.
Но заедно със сложността си този символизъм се характеризира и с поразителни контрасти, което облекчава тълкувателя. Положителните и отрицателните фигури са лесни за идентифициране. Дори и в някои случаи да е трудно да се установи значението на даден символ, абсолютно всеки е в състояние да разбере, дали става дума за нещо добро или лошо. Всеки може да посочи добрите и лошите в историята.
Понякога самият текст съдържа указания, дали използва символи или не. Например основополагащото пророческо описание на серията за печатите започва с четири конника, чиито коне имат различни цветове (Откр. 6:1-8). Очевидно това са символи. Следва петия печат (ст. 9-11), който също трябва да се приеме за символичен, защото при него описаните души се намират под олтара и след това биват облечени с дрехи – нещо, което няма как да се случи реално. С други думи, всички печати дотук трябва да се тълкуват като символични, защото за тях недвусмислено са използвани символи.
Така стигаме до шестия печат (ст. 12-17) и ако следваме логиката на предните, би трябвало да предположим, че и той е символичен – почерняването на слънцето, почервеняването на луната и падането на звездите би трябвало да са символични изрази говорещи за нещо друго. Само че тук има една подробност, която липсва при първите пет печата – за всяко от посочените небесни тела, се използва израза „като“ – слънцето е почерняло като вретище от козина, луната станала като кръв, небесните звезди паднали на земята като когато смокиново дърво разклащано от силен вятър хвърля неузрелите си смокини. Това означава, че вретището от козина, кръвта и разклащаното от силен вятър смокиново дърво представляват символични части, които се използват за сравнение. А щом се използват за сравнение, значи те трябва да са свързани с части, които не би трябвало да са символични. Така разбираме, че слънцето, луната и звездите в шестия печат трябва да се тълкуват буквално – като буквални небесни тела, а в печата да става дума за буквални космични знамения, които трябва да се случат преди Второто пришествие на Исус Христос. С други думи, за разлика от първите пет печата шестият печат е буквален. Ето как самият текст може да ни насочи, кое в него е буквално и кое – символично. Той може да съдържа указания, които трябва да бъдат следвани.
Според Г. К. Бийл има шест начина за разпознаването на един символ:
1) Видимото обвързване на две думи с напълно различно значение – „седемте светилника… са седемте църкви“ (Откр. 1:20б);
2) Употребата на ключов описателен термин, който предупреждава читателя за наличието на някакво необичайно значение – „тайната на седемте звезди“ (Откр. 1:20а);
3) Невъзможността за буквално тълкуване – „взех книжката… и я изядох“ (Откр. 10:10);
4) Изказване, което би било изключително погрешно или противоречащо си, ако се възприеме буквално – „двамата си свидетели… са двете маслинови дървета и двата светилника“ (Откр. 11:3, 4);
5) Контекст, който отхвърля едно буквално значение;
6) Ясна и повтаряема фигуративна употреба на същата дума на друго място в книгата.
Тълкуването на един символ трябва да започне с неговото разпознаване. А това не е невъзможна задача.
2) Осигурено тълкувание
Хубавото в апокалиптиката е, че много често самата книга дава значението на много от използваните в нея символи. Това могат да са сравнително семпли символи използвани в писмената й рамка като звездите и светилниците (Откр. 1:12б, 16а). Малко по-нататък в текста тези символи са разтълкувани като „седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника… са седемте църкви“ (ст. 20б).
Един по-сложен символ като водите, над които седи блудницата Вавилон (Откр. 17:1), е обяснен в същия текст като „водите, които си видял, където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици“ (ст. 15). Това тълкувание ни помага да разберем, че Вавилон трябва да е някаква сила с глобално влияние, а не просто някакъв локален играч.
Не винаги обаче значението на символите е дадено в книгата. Може би някои от символите са били прекалено ясни за първите й читатели и не са се нуждаели от ключ за тях. А може би просто авторът иска ние сами да разберем значението на даден символ. Той може да се намира в много важна част от книгата, която изисква пълната ни концентрация и внимание – нещо, което можем да постигнем, само ако значението на символа не е дадено и се налага сами да се напрегнем, за да го разберем. Така изследвайки символа сме „принудени“ да обърнем по-голямо внимание на съответната част, в която той се намира, и така целта на автора да ни ангажира по-дълбоко с текста е постигната. Каквато и да е истината, само едно изследване в контекст съобразено с това, което е вече ясно по въпроса, може да доведе до идентифициране на символа, за който няма осигурено тълкувание.
И когато говорим за осигурено в самата книга тълкувание, трябва винаги да помним, че в апокалиптичната литература даването на видението и тълкуванието му са различни неща по отношение на времето. Виждайки виденията на Откровението Йоан е бил в Духа и Той го отнасял в различни периоди от времето, но тълкуванията на виденията са винаги отнесени към настоящия момент, момента на даването на видението, момента на говоренето – края на I век. Само по този начин апостолът би могъл да ги разбере. Това е отправната точка в установяването, кое пророкувано събитие е в бъдещето и колко далеч в бъдещето е то.
„Във видение пророкът може да пътува от земята до небето и да се придвижва от минали времена до края на времето. Не е задължително самото видение да е разположено във времето и мястото на пророка. Но когато след това то бъде разтълкувано, обяснението винаги идва във времето, мястото и обстоятелствата на виждащия видението“ (Jon Paulien, „The Hermeneutics of Biblical Apocalyptic,“ unpublished paper, 2004, 25).
3) Рамка на символа
Когато се тълкуват символите, трябва да се помни, че те имат своята рамка. Тя оформя характеристиките на символа, които трябва да се имат предвид в тълкуването и от които не трябва да се излиза. Така рамката не позволява разконцентриране и вкарване в символа на допълнителни характеристики, които биха отклонили от коректното тълкуване.
Пример в тази връзка е идеята, че за вавилонското царство се използва символа на лъва в книгата на пророк Даниил (Дан. 7:4), защото той е цар на животните, а във времето на Даниил Вавилон е бил господстващото царство. Да, но Вавилон е бил господстващ в определен период спрямо царствата, които са негови съвременници. След това той бива покорен от Мидо-Персия, която става господстваща спрямо съвременниците си. В такъв случай символът на лъва като цар на животните би трябвало да се отнася и за Мидо-Персия за нейния период, както и за всяко следващо царство, което покорява предното и става господстващо. Така виждаме, че идеята за лъва като цар на животните не може да се има предвид в използването на този символ. Символът на лъв с орлови крила от Дан. 7:4 се отнася за Вавилон, защото лъвът е един отличителен символ на вавилонската култура (Ерем. 4:6, 7; 25:9; 50:17). Когато един съвременник на Даниил чуе „лъв“ във контекста, в който пророкът го описва, той не може да мисли за нещо друго освен за Вавилон и така знае, че представеното тук се отнася за тази конкретна сила.
Символите трябва да бъдат разглеждани в тяхната рамка. Без тази рамка те биха загубили едно от основните си предназначения – да разкриват бъдещето без условности. Символиката на апокалиптична книга като Откровението трябва да представи картинно борбата между доброто и злото и да даде уверение на вярващия, че Господ контролира всичко и има последната дума. Това трябва да носи утеха на преследвания и разколебан вярващ независимо от коя епоха. Но конкретните фигури трябва да имат и едно конкретно историческо значение и приложение, което изисква символите, които ги представят, да бъдат тълкувани в тяхната рамка. Иначе апокалиптиката ще загуби една от най-силните си страни и ще се отворят съвсем основателно врати за всякакви спекулации.
4) Контекст
Въпреки че е повече от ясно, че контекстът на даден текст задължително трябва да се има предвид в тълкуването му, тук трябва да подчертаем важността на контекста в установяването на даден символ. Контекстът е важен ориентир за определянето, дали даден елемент е символ и как този символ да бъде разтълкуван, ако няма известен ключ за това. Не винаги се случва самата книга да даде тълкувание на използван от нея символ. В тези случаи именно контекстът дава указания за неговото значение.
5) Открояване на същественото от несъщественото
Важно е също да се установи, кое в даден символ оказва по-голяма тежест във видението. Защото в света на символите не всичко бива натоварено със значение. Определени характеристики съществуват, за да могат да поддържат историята, която е представена чрез използваните символи, за да може тя да се случва и да има развитие.
Тъй като апокалиптиката е най-сложния вид пророчество и вероятно най-сложния режим на боговдъхновението, няма да ни е възможно да схванем цялата динамика на преживяното от пророка. Дали ангелът разкрива само символични картини на Йоан? Или пък апостолът вижда реалностите, но по някакъв начин чрез ангела и Духа ги облича в символи? И как става така, че той вижда нещо сам за себе си, но когато го описва, използва обикновено съществуващи вече старозаветни текстове? Невъзможно е да разберем всичко. Но това, което можем да установим, е че е нереалистично да очакваме, че всеки съществуващ елемент в текст изпълнен със символи представлява код, който да трябва да се разбие.
7. Други важни моменти.
Без да имаме за цел да изчерпваме въпроса за правилните практики в тълкуването на Откровението, ще се спрем на още някои важни моменти.
1) Източници
Апостол Йоан получил една уникална и значима вест, която оформил по един уникален начин. За целта обаче той използвал съществуващи вече източници – повечето са текстове от Стария и Новия завети, но познати на аудиторията му практики от гърко-римската култура, както и религиозни практики и теологични виждания от еврейската култура, също са му послужили в оформянето на книгата. Разпознаването на тези източници е ключово в разбирането на вестта му. И тъй като това е едно от най-важните правила в тълкуването на Откровението, сме отделили специална статия, в която разглеждаме този въпрос – статията Тълкуване на книгата Откровение – II.
2) Изследване на другите книги на апостол Йоан
Изследването на другите книги на апостол Йоан – евангелието и посланията му – също ще е част от изследването на Откровението, защото са писани по приблизително същото време и съдържат тематики, които се намират и в Откровението, и помагат за разбиране на йоановото виждане на тези въпроси. Езиковите и тематичните връзки между Откровението и другите писания на Йоан са много силни, макар и да става дума за съвсем различни жанрове и макар той сам да е написал Откровението, а за другите си книги да е ползвал секретар. Някои теми могат да бъдат открити във всичките му книги представени чрез сходен език, други пък съществуват във всичките му книги, но за тях той използва различен език, а други пък са умишлено пропуснати в някои от книгите, за да изпъкнат повече в Откровението. Затова изследването на Откровението трябва да се извършва с помощта и на другите книги на апостол Йоан.
3) Открояване на личността на Исус Христос и на конфликта между доброто и злото
В тълкуването на Откровението никога не бива да се забравя, че то е и „откровението на Исус Христос“ – то разкрива важни неща за личността на Христос, които трябва да знаем. Изследователят лесно може да бъде „заклещен“ между разбиването на кода на някакъв символ и мисълта за неговото историческо или пророческо приложение и така да изгуби от погледа най-важната личност на книгата и най-важната й вест. Никой тълкувател не може да си позволи да бъде отклонен от Исус Христос в тълкуването на „откровението на Исус Христос“. Божият Син трябва да остане в центъра на всяко изследване и тълкувание (прочетете статията Учението на книгата Откровение за Бога).
Със сигурност оформената в Откровението картина на гонение на светиите и техния триумф над змея, звяра и лъжепророка, както и победата над всеки негативен образ в книгата е била насърчаваща за съвременниците на Йоан, които са търпели репресии заради отказа им да приемат култа към императора. Такова трябва да е виждането и на всеки съвременен изследовател на Откровението. Картинността на апокалиптиката изисква зад символите й да се вижда едно по-дълбоко ниво на конфликта между доброто и злото. Те свързват една конкретна криза с по-голямата картина, която стои зад нея – борбата между Христос и Сатана по принцип. Всяко тълкувание трябва да води до едно по-добро разбиране на Великата борба между Христос и Сатана (прочетете статията Учението на книгата Откровение за Великата борба).
4) Открояване на теология
Когато става дума за коментар на Откровението, сме свикнали с книги и курсове, които го разглеждат стих по стих. Този подход със сигурност е полезен и има своето място в служенето на църквата, но един друг подход помага повече за едно по-обхватно и дълбоко разбиране – разглеждането на Откровението по теологии. Най-общо казано в този случай теологията е развито учение. Откровението има своята теология (своето учение, което развива в текстовете си) за Божеството, Великата борба между Христос и Сатана, Второто пришествие, църквата, съда, светилището и т.н. Открояването на всяка една теология и как точно тя бива развита в книгата, е изключително обогатяващо преживяване, което отваря нови перспективи и разкрива нови висини на божественото откровение (прочетете статиите Учението на книгата Откровение за Бога, Учението на книгата Откровение за църквата, Учението на книгата Откровение за светилището и Учението на книгата Откровение за Великата борба).
Прочетете и статията Тълкуване на книгата Откровение – II занимаваща се с източниците ползвани от Йоан в оформянето на апокалипсиса.
Някои от най-важните принципи в тълкуването на Откровението са свързани с последователното четене на книгата, нейната структура и работата със символите.