В статията Тълкуване на книгата Откровение – I разглеждаме някои от най-важните принципи и най-добрите практики в тълкуването на тази изключителна книга. Един от основните моменти е установяването на източниците, които Йоан е ползвал. Това са предимно съществуващи вече текстове от Стария и Новия завети, но и други източници са му помагали да изрази вестта си. Тази дълбока внедреност на различни източници в писанието на апостола превръща тяхното коректно установяване в първостепенна задача на изследователя.
Какви са източниците, които Йоан е ползвал в писането на Откровението? Как се тълкуват текстовете в Откровението, които са заети от други места на Свещеното писание?
1. Позоваване на Свещеното писание.
По-голямата част от книгата Откровение е изградена от съществуващи вече текстове от Стария и Новия завети. Един такъв модел може да породи въпроси относно автентичността на тази литературна творба, но всъщност това не само не я прави по-малко уникална, но напротив – превръща я в нещо супер оригинално и наистина единствено по рода си.
Всичко това, естествено, означава, че разбиране на Откровението е невъзможно без познание върху цялото Писание. Макар и съществуването на такова условие да изглежда обезсърчаващо, познаването на тази особеност на книгата облекчава тълкуването й. Изследователят е информиран, че когато чете нещо в апокалипсиса, то най-вероятно се намира и на друго място в Свещеното писание и този оригинален текст ще направи тълкуването по-лесно. Така че една от първите му задачи ще е да установи, на кой текст от Библията стои даден текст от Откровението. Понякога това е много лесно за установяване, но друг път тази операция може да се определи като сложна. Освен това даден текст в Откровението може да е стъпил на няколко текста, които трябва да бъдат идентифицирани.
1) Ползване на Стария завет
Основният източник, на който Йоан се позовава в писането на книгата Откровение, е Стария завет. Установено е, че от 404-те стиха на книгата 278 имат връзка със Стария завет. А това са много стихове. Тълкувателят на апокалипсиса трябва да е готов да изследва Стария завет толкова прилежно, колкото и книгата на Йоан, защото апостолът използва езика на миналото да опише това, което предстои да стане в бъдещето. Макар и да не е единствения източник за тази книга, Старият завет заема толкова сериозно място в оформянето на Откровението, че когато мислим за източниците ползвани от Йоан, е удачно, от практични съображения, да мислим основно за Стария завет.
Тук е важно да имаме предвид, че когато апостолът се позовава на Стария завет, той никога не го цитира директно. Наистина трябва да отбележим този момент, защото форматирането на текста в някои български преводи създава обратното впечатление, което е погрешно. Начинът, по който Откровението се позовава на Стария завет, е чрез ползването на алюзия. Алюзията е вид изразяване, чиято цел е да напомни за нещо без да го споменава изрично. Става дума за загатване, намек. При цитирането имаме сравнително точно позоваване на съществуващ вече текст, който бива посочен от автора ползващ цитата (срв. Матей 4:4 и Втор. 8:3; срв. Римл. 3:4 и Пс. 51:4). Алюзията обаче е похват почти противоположен на цитирането. Тя също се позовава на съществуващ текст, но само чрез загатване, и изследването, което изисква, ще бъде съобразено с този похват. Затова ако мислим за цитиране на Стария завет от страна на Йоан, това ще отведе изследователския процес в посока, която не е била предвидена от автора. Така че е много важно да имаме предвид, че апостолът се позовава на Стария завет чрез алюзии, а не чрез цитати.
Писанието на ранната църква било Септуагинтата – гръцкият превод на Стария завет. Така че не е изненада, че Йоан ползвал предимно свещените текстове, с които читателите му били фамилиарни. Те били в състояние да видят използваните от апостола символи в светлината на старозаветната основа, на която били стъпили, и познавали добре. По същия начин Откровението трябва да бъде изследвано и днес – чрез добро разбиране на старозаветния му фон.
Съвременният читател на книгата ще има предвид и че целта и намерението на Стария завет са насочени към личността на Исус Христос, така че, също както всички новозаветни автори правят, ще разглежда ползваните от Откровението старозаветни текстове в новозаветна светлина и значение.
2) Ползване на Новия завет
Повечето от книгите на Новия завет са били вече написани, когато Йоан бил заточен на остров Патмос. Когато получил там виденията си, той се позовал и на някои текстове и теми от Новия завет. Откровението е в пълно съгласие с учението на Новия завет, че обещанията дадени в Стария завет са изпълнени в Христос. Все пак Новият завет е по-слабо присъстващ в Откровението като ползван източник. Причината за това може да е факта, че ранната църква ползвала основно Септуагинтата и че сигурно не всички местни църкви са разполагали с копия на написаните до момента новозаветни книги. Каквато и да е истината, макар и Новият завет да е по-рядко появяващ се в книгата Откровение, изследователят й трябва да му отдаде специално внимание, ако иска да разбере вестите на апостол Йоан. Методът тук няма да е по-различен от прилагания в изследването на старозаветните източници.
Новият завет присъства в Откровението не само като изпълнение на намерението на Стария завет в личността на Исус Христос, но и чрез текстове и теологични идеи, които Йоан ползва като източници. Новият завет и централното място, което жертвата на Христос заема в него, изискват дори алюзиите от Стария завет да бъдат разглеждани в светлината на изкупителното дело на Спасителя. Символите на Откровението са изпълнени със значимостта на Исус и Неговия кръст и прилежният изследовател на книгата няма да пренебрегне дълбокото влияние, което Новият завет има върху нея.
2. Позоваване на познатия свят.
Свещеното писание е основния, но не и единствения източник ползван от Йоан в оформянето на книгата Откровение. Най-общо казано, за да направи вестите си разбираеми, апостолът се позовава и на познатия за читателите му свят.
Първото, което можем да кажем в тази връзка, е че той пише на християни, които живеят в гърко-римската култура и които са отвсякъде обградени от езическите практики на съвременниците си. Повече от разбираемо ще е, ако апостолът използва символи и концепции, които, макар и съществуващи извън Библията, са познати на хората от Мала Азия. Това ще скъси разстоянието между книгата му и нейното правилно разбиране.
Другият източник на Йоан отнасящ се до света на читателите му е еврейската култура. Естествено е тук да очакваме припокриване с инструкциите на Стария завет, но е важно да се отбележи, че не всичко от света на юдеите от времето на апостола е било изцяло и единствено базирано на Писанията. Йоан е знаел това и се е позовавал и на тези елементи от живота на сънародниците си. Едно от тези неща е езика на познатите и четени еврейски апокалиптични книги от онова време. До момента на написването на Откровението вече са били възникнали различни апокалипсиси, някои от които са били много популярни. Фамилиарността на читателите му с тях обяснява, защо апостолът би ги използвал като източник. Това би гарантирало, че получателите на вестта му ще разберат това, което иска да каже.
Друго, което влиза в обхвата на апостола, са някои еврейски религиозни практики, които са се изпълнявали в унисон с изискванията на Стария завет, но съдържали и особености, за които научаваме само от еврейската традиция. Но тъй като са били добре познати, Йоан ги е вплел в мозайката на виденията си и така е направил откритото му да звучи познато и убедително.
Всичко това означава, че изследователят на Откровението трябва да положи усилие за фамилиаризиране с познатия свят на първите читатели на книгата. Разглеждането й през техните очи ще направи намерението на Йоан ясно, а оттам и приложението й ще може да се случи адекватно и естествено.
3. Начин на ползване на източниците.
Тълкувателят на Откровението трябва не само да установи източниците, които Йоан е ползвал при писането на даден текст от книгата, но и как точно те биват използвани. Това е ключов момент в разбирането на писанията на апостола, защото той има свой собствен, творчески поход, когато заимства от съществуващи вече писания или концепции. В книгата Откровение Йоан, така да се каже, контролира нещата по отношение на ползвания текст – той има последната дума. Понякога той прилага своите текстове по същия начин и със същото значение, което съществуващите текстове, от които е заимствал, вече имат. Понякога обаче той добавя нови елементи и дори противопоставяне на съществуващото вече значение на използваните текстове. Ползваният източник трябва да се разбира добре, за да може да се установи, как точно бива той употребен от апостола, но тежестта пада основно на начина му на прилагане от автора. Затова и установяването на начина, по който Йоан си служи с даден източник, трябва да се превърне в задължителна стъпка от изследователския процес. Това е от голяма помощ за неспециалистите четящи Откровението, защото за тях обстойния и изчерпателен анализ на източниците на автора е в общи линии невъзможен, но всички можем да наблюдаваме, как те биват ползвани от него, което увеличава вероятността за правенето на коректно тълкувание.
4. Примери за ползване на съществуващи вече текстове.
Тъй като Йоан е черпил основно от съществуващи вече текстове на Писанието, нека да дадем някои примери относно ползването му на старозаветни и новозаветни текстове за целите на книгата си. Това ще ни помогне да разберем, как апостолът конструира символите в своето писание, както и начина, по който ползваните текстове насочват разбирането на новополучените. За целта ще се позовем съвсем накратко на една от най-интересните интерлюдии на Откровението – тази на видението за седемте тръби (Откр. 10:1-11:13).
1) Йоан и разгънатата книга
В Откр. 10 гл. Йоан описва една разгъната книга, за която получава поръчка да я изяде. Вкусът й в устата му е като мед, но след като я изяжда, тя се вгорчава в стомаха му. Веднага след това той получава заръка да пророкува (ст. 8-11).
Но това не е първия път, в който подобна история се появява в Свещеното писание. Аналогичен случай имаме и в книгата на пророк Езекиил, където отново попадаме на книга, която бива изядена от пророка. Откриваме няколко сходства с това, което Йоан описва. Книгата е във формата на свитък, който бива развит пред пророка (Езек. 2:9, 10). Езекиил бива подканен да я изяде (Езек. 2:8; 3:1, 2) и той установява, че тя е сладка като мед в устата му (Езек. 3:3). Веднага след това той получава поръчката да предаде една вест (ст. 4).
Сходствата между двете истории са достатъчни, за да може изследователят да заключи, че тук има алюзия към преживяването на Езекиил. Апостол Йоан иска читателите да мислят именно за тази история в нейния контекст, когато се опитват да разберат неговото собствено преживяване във видението. По този начин те трябва да са в състояние да установят и други важни връзки, които да им помогнат да разберат видението му. Например книгата от историята с Езекиил е написана „отвътре и отвън“ (Езек. 2:10). Когато стига до преживяването на Йоан, Откровението вече е говорило за книга изписана „отвътре и отвън“ (Откр. 5:1). Насочвайки читателите към случилото се с Езекиил апостолът иска те да направят връзка между разгънатата книга държана от ангела и впоследствие изядена от пророка и изписаната „отвътре и отвън“ книга спомената по-рано – това е една и съща книга. Освен това вестта, която Езекиил трябва да отправи към сънародниците си, не представлява съдържанието на книгата изядена от него, което се занимава с „плачове, ридания и тъга“ (Езек. 2:10), а идва като предадена му лично от Бога (Езек. 2:4, 7; 3:4, 10, 11, 27) и съдържа изобличение и предупреждение за греха (Езек. 3:16-21). Всичко това изисква изследователят на Откровението да заключи, че вестта, която Йоан бива натоварен да предаде, не идва от съдържанието на разгънатата книга държана от ангела, а от това, което самият той чува от небесния глас, който го ръководи, и от ангела (Откр. 10:4-11).
Разликите между преживяванията на Йоан и Езекиил също трябва да се имат предвид. Езекиил е натоварен да предаде вест само на сънародниците си (Езек. 2:4, 7; 3:4, 10, 11), докато йоановата поръчка се отнася за пророкуване за целия свят (Откр. 10:11), т.е. тук вече става дума за едно глобално приложение. Когато Йоан моделира видението си чрез ползването на тази алюзия, той може да внесе разлики спрямо съществуващия вече текст, ако вестта предадена чрез Откровението изисква това. Тук апостолът контролира нещата.
По-обстоен анализ на това видение можете да намерите в статията Седемте тръби от Откровението – V.
2) Тъпкането на святия град от езичниците
След изяждането на книгата на Йоан му се казва да измери Божия храм, олтара и поклонниците намиращи се там, но да не измерва двора, който е извън храма, „защото той е даден на земните племена (гр. „етнесин“), които ще тъпчат (гр. „патесоусин“) святия град четиридесет и два месеца“ (Откр. 11:1, 2). Този израз напомня много на изказването на Исус, че „Йерусалим ще бъде тъпкан (гр. „патоумене“) от народите (гр. „етнон“), докато се изпълнят времената на езичниците (гр. „етнон“)“ (Лука 21:24б).
Не е трудно тук да се установи връзката между двата текста. Христос предсказва разрушението на Ерусалим, като разкрива, че той ще бъдат тъпкан от езичници за определено време. Това пророчество вече се е било изпълнило във времето на Йоан, но той използва същия език, за да опише едно бъдещо събитие касаещо църквата, която ще бъде почти изцяло подчинена на езичеството за определен период от време. Апостолът отново има контрол над крайната вест и дава указания на изследващия, как да я разбира.
По-обстоен анализ на това видение можете да намерите в статията Седемте тръби от Откровението – VI.
3) Двамата свидетели
Същата интерлюдия ни помага да надзърнем в процеса използван от Йоан в изграждането и композирането на заетите от него символи. След поръчката към апостола да измери Божия храм, олтара и поклонниците се говори за двама свидетели за Бога, които са пророци (Откр. 11:3-13). Тези свидетели са описани с характеристики на супер герои от комиксите, но свръхчовешките им способности биват използвани от тях само в един период от хиляда двеста и шестдесет дни (ст. 3, 7). По това, какво са в състояние да извършат, можем да разберем, кои образи е използвал Йоан при оформянето им.
За двамата свидетели се казва, че когато установят, че са заплашени, „огън излиза от устата им и поглъща неприятелите им“ (ст. 5). Също така в изпълнение на службата си на пророци „те имат власт да заключат небето, за да не вали дъжд през времето на тяхното пророкуване“ (ст. 6). Тук никак не е трудно да се мисли за служенето на пророк Илия, който извършил такива чудеса (4 Царе 1:9-12; 3 Царе 17:1). Това означава, че пророк Илия е един ползваните от апостола образи.
Двамата свидетели имат и способността да превръщат водата в кръв и да поразяват земята с различни напасти (Откр. 11:6). Това пък ни неизбежно ни кара да мислим за язвите сполетели Египет под влиянието на Мойсей (Изх. 7-11 гл.). Значи и Мойсей е образ, за който авторът на апокалипсиса е мислил, когато е писал тази част от книгата.
Това обаче не е всичко. Двамата свидетели биват определени и като „двете маслинови дървета и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята“ (Откр. 11:4). Тази картина ни отнася до едно видение на пророк Захария (Зах. 4 гл.) говорещо за „двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят“ (Зах. 4:14). А това са първосвещеникът на юдеите Исус Йоседековия син и управителят на Юдея Зоровавел (Зах. 3:1; 4:6). Ето още два старозаветни героя, за които апостолът иска да мислим.
Значи за да бъдат описани и коректно идентифицирани двамата свидетели Йоан се позовава на четири старозаветни личности, които са от голямо значение за историята на Божия народ. Мойсей и Илия трябва да се отнасят за закона и пророците, т.е. цялото Божие слово, а Исус Йоседековият син и Зоровавел говорят за свещеническа и управителна функция. Това ще рече, че би било най-удачно зад фигурите на двамата свидетели да разбираме народа на Бога проповядващ Божието слово и свидетелстващ за истината (Деян. 1:8; Матей 24:14), който изпълнява по този начин своите свещеническа и царска функции (1 Петр. 2:9; Откр. 1:6; 5:10).
Ето как апостолът композира съставените символи на Откровението. Той взима дадена фигура, която е вече позната на читателите му, и изолира определени нейни характеристики, с което дава указание, какво точно да мислим за нея, когато я установим. С това разбираме и как точно да изтълкуваме формирания символ. Брилянтно!
По-обстоен анализ на това видение можете да намерите в статията Седемте тръби от Откровението – VI.
Прочетете и статиите Тълкуване на книгата Откровение – III, Тълкуване на книгата Откровение – IV и Тълкуване на книгата Откровение – V, в които разглеждаме, как трябва да се извършва изследването на книгата на мезоструктурно ниво, както и в самите мезоструктури, и кои са методите, които трябва да бъдат ползвани в рамките на историческия подход.
Един от най-важните принципи в тълкуването на книгата Откровение е установяването на източниците ползвани от апостол Йоан, повечето от които са съществуващи вече текстове от Стария завет.