В статията Тълкуване на книгата Откровение – I разглеждаме някои от най-важните принципи и най-добрите практики в тълкуването на тази изключителна книга. Един от основните моменти е установяването на кой от съществуващите вече в Стария и Новия завет текстове е стъпил даден текст от Откровението. За да предаде вестите си Йоан непрекъснато е заемал от други библейски текстове. Това задължава изследователят да установи, кои са те и какво значение са им вложили авторите им. Това вече е добра основа да се разбере и как апостол Йоан ги ползва – дали той предава точно оригиналното значение на текстовете, дали добавя нови елементи, чрез които предава по-ясно вестта си или дали използва тези текстове с противоположно значение. Йоан има много творчески подход при заимстването на съществуващи вече текстове и разбирането му минава първо през разбиране на значението на текстовете, от които е заимствал. В тази статия ще дадем някои примери.
1. Верният Свидетел хлопащ на вратата на Лаодикия.
Един от най-познатите текстове на Откровението е молбата на Верния Свидетел към църквата Лаодикия да бъде приет за една специална вечеря:
„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20).
Изглежда, че тук вратата е нещо, което вярващият отваря пред Исус. С отварянето й Христос влиза и установява някакви специални отношения. Обичайното тълкувание е, че тук имаме призив за отваряне на човешкото сърце пред Исус. Дали обаче това е оригинална за Откровението картина или Йоан е заимствал отнякъде?
Според текста ако на хлопането се отговори и вратата се отвори, Спасителят ще влезе и това ще доведе до вечеря с този, който е отворил вратата. Желанието на Исус да вечеря с този, който Го покани, несъмнено говори за желание за интимност, като тук то може да се осъществи, само ако човекът откликне и отвори вратата. Картината на стоене отвън на някой добронамерен, който иска да влезе, хлопане, глас и отваряне напомня много на едно друго описание на Спасителя:
„Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките“ (Пес. на пес. 2:8, 9).
„Аз станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна, а от пръстите ми – чиста смирна върху дръжките на ключалката (Пес. на пес. 5:5).
„Аз спях, но сърцето ми беше будно; и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми – с нощни капки“ (Пес. на пес. 5:2).
Тези старозаветни текстове говорят по изключително красив начин за дълбочината на връзката, която вярващият може да има с Христос. И това са текстовете, които Йоан е ползвал, когато е писал Откр. 3:20. Но те не са единствените текстове, от които той е заимствал. Спасителят не само иска да Му отворят, за да влезе. Когато влезе, Той иска да вечеря с този, който Му отвори. Тук вече имаме картината на вечеря в Близкия Изток, което говори за интимността и взаимността на една връзка. В Ориента яденето е ставало на земята, в общ съд, с ръце, като ядящият е докосвал храната на другия. Така храненето е било в буквалния смисъл акт на общение. Ето една картина, която представя такова хранене:
„И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях“ (Лука 24:28-31).
Тук имаме описание на вечеря, на която Исус е бил „задържан“ и поканен да влезе в къщата. И Той влиза, сяда с поканилите Го на трапезата и започва да се храни. Можем да видим, че това е идеята, която апостол Йоан преследва в този текст от Откровението.
Но и това не са всички източници, от които Йоан е заимствал. Верният Свидетел е представен като стоящ на вратата. Идеята за Христос стоящ близо до врата се намира на две места в Новия завет:
„Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата“ (Матей 24:33).
„Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата“ (Марк 13:29).
В тези текстове Исус е представен като стоящ близо до вратата и това е ясна картина за скорошността на Пришествието. Йоан се позовава и на тези текстове, което ознчава, че той иска не само да предаде идеята за интимността на личната връзка, която Господ иска да има с децата Си, но и идеята за скорошността на Пришествието. Христос идва скоро и това трябва да е силна мотивация за една по-дълбока връзка с Него.
Така че виждаме, че стихът от Откр. 3:20 стои върху няколко старозаветни и новозаветни текста. Най-силен е акцентът върху това, че само човекът може да отвори въпросната врата, както и на вечерянето с Исус, ако човекът отвори тази врата. Идеята за скорошността на Второто пришествие също присъства, но е по-слабо изразена. И това е съвсем логично. Като вест към последната църква вестта към Лаодикия (в която се намира разглеждания текст) е пропита с идеята за края и не е нужно много отчетливото му споменаване. Разбира се, добре е да бъде споменат, за да няма голямо отличаване от вестите към другите църкви, към всяка от които се говори за близкия край. Затова и тук трябва да има нещо, което да говори за скорошността на Пришествието. В случая обаче Йоан избира една картина, която може лесно да премине от идеята за скорошността на Пришествието към личните (интимните) отношения с Исус сега, което е истинската нужда на тази църква.
2. Първият печат.
В Откр. 4 и 5 гл. се описва един много интересен ритуал, който е съществувал в древността в Ориента – ритуалът на възцаряването на новия цар. При възкачването си на престола всеки нов цар е трябвало да прочете завета, който го е обвързвал с неговия сюзерен (царството, на което е бил подчинен). Този обичай се е прилагал и в Израил, но новокоронованият цар е прочитал книгата на завета, който Израил е имал с Бога (книгата Второзаконие) и така е изразявал своята и тази на народа си зависимост от Бога (прочетете статията Седемте печата от Откровението – I). И точно това е, което виждаме да се описва в Откр. 4 и 5 гл. Тук се представя възцаряването на Исус в службата Му на Цар и Първосвещеник след възнесението Му, което се случило през 31 г.сл.Хр. Той е достоен, защото е умрял и така е изкупил за Бога хора от всяка народност и ги е направил царство и свещеници на Бога. Христос е достоен да приеме сила, господство, почит, слава и могъщество. Затова може да отвори книгата на завета (Откр. 5:5-14).
Но това, че в Откр. 4 и 5 гл. се описва отварянето на книгата на завета от Исус при Неговото възцаряване след възнесението Му, може да се докаже и чрез особеностите, с които са описани печатите – последвалото им отваряне и случващото се в тях е пряко свързано със завета и заветните клетви (Откр. 6:1-8). В момента ни интересува само първия печат. При отварянето му виждаме една положителна картина – един бял кон:
„И видях, когато Агнецът отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела и виж! И видях бял кон; а яздещият на него имаше лък; и му бе даден венец и той излезе като победител, за да победи“ (Откр. 6:1, 2).
Тук несъмнено имаме една положителна картина. С отварянето на всеки следващ печат обаче наблюдаваме потъмняване на цвета на коня, което всеки път е последвано от описанието на по-лоша картина – сякаш се описва едно постепенно влошаване на положението. Тази взаимовръзка между печатите означава, че ако успеем да идентифицираме правилно първия конник яздещ белия кон, ще можем да разберем, какво означават и останалите печати. Само изхождайки от него, можем да направим правилното заключение, в какво би могло да се изрази влошаването на положението на втория конник и на следващите. Затова е важно да разтълкуваме правилно първия печат. Когато Йоан го записал, ползвал ли е съществуващи вече текстове или това е картина напълно оригинална за книгата му?
Тук в нашето търсене трябва внимателно да наблюдаваме особеностите на изследвания пасаж от Откровението, за да открием точното място от Стария или Новия завет, където се говори за подобно нещо. В този случай се интересуваме не просто от конник, не от кон, а от победоносен конник с лък, защото точно така е описан. На няколко места в Писанието Бог е описан като имаш в ръцете Си лък, с който се прицелва (Пс. 7:13; Плач. Ерем. 2:4; 3:12), но в картината на първия печат виждаме нещо повече – държащият лък е победоносен конник. И така попадаме на единственото възможно място, откъдето Йоан е заимствал основно:
„Препаши меча Си на бедрото Си, Силни, славата Си и величието Си; и във величието Си язди победоносно в полза на истината и кротостта, и правдата; и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща. Стрелите Ти са остри, забиват се в сърцата на царските врагове; племена падат пред Тебе. Твоят престол, Боже, е до вечни векове; скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил нечестие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя“ (Пс. 45:3-7).
Тук имаме божествен конник с лък, който язди победоносно. Божествен конник с лък описва и пророк Авакум (Авак. 3:8, 9). Очевидно това са двете фигури, които Йоан е използвал за първия печат. Естествено Йоан добавя нови елементи на тези старозаветни фигури и така ги прави една апокалиптична – тук конят има бял цвят и конникът получава венец на победа (от злато). Тези детайли не само превръщат символа като „собственост“ на Откровението, но и ни помагат да го разтълкуваме. В Откровението белият цвят винаги бива свързван с Бог и Неговия народ – Исус има бяла коса (Откр. 1:14), вярващите получават бяло камъче (Откр. 2:17), вярващите получават бели дрехи (Откр. 3:4, 5, 18; 4:4; 6:11; 7:9, 13; 19:14), Христос се появява като ездач на бял кон (Откр. 19:11-14), Божият трон е бял (Откр. 20:11).
В книгата Откровение златният венец на победата се свързва с Исус, небесните същества и вярващите – двадесет и четирите старейшини имат венци на победа (Откр. 4:4, 10), победителите имат същите венци (Откр. 2:10; 3:11); жената от Откр. 12:1, църквата, има такъв венец; подобният на Човешкия Син, Който идва за жетвата на света, има златен венец (Откр. 14:14). Като изключение една друга сила също има венец на победа – скакалците от петата тръба имат златни венци (Откр. 9:7).
Конникът от първия печат е побеждаващ – също както конникът от Пс. 45:3-7. Повечето от текстовете в Откровението за побеждаването се отнасят за Исус и църквата – Исус побеждава (Откр. 5:5; 17:14), вярващите са призовани да бъдат победители и са победители (Откр. 2:7, 11, 17, 26; 3:5, 12, 21; 12:11; 15:2; 21:7). По изключение някои от зверовете също побеждават, но само временно (Откр. 11:7; 13:7).
В Откр. 5 гл. Исус получава запечатана книга. Фокусът на видението е разгъването на книгата. Следователно началото на видението за печатите трябва да бъде поставено, когато Христос получава книгата. А това става при Неговото възцаряване, което се случва по време на Петдесятница. Тогава Христос започнал Своето царско-свещеническо господство (Деян. 2:33). Следователно началната точка на видението за печатите трябва да е възцаряването на Исус в небето след Неговото възкресение и възнесение през 31 г.сл.Хр. Най-правилно е да разбираме първия печат като Христос и Неговото царство, което завзема света чрез проповядването на евангелието, и да го локализираме като време в I век. След като Исус се възнесъл на небето, започнало славното проповядване на евангелието, чрез което ранната църква била обявена за победител (прочетете статията Седемте печата от Откровението – I). Така идентифицираме първия конник, а веднъж установили го и какво означава този символ, идентифицирането на следващите става по-лесно.
3. Жената, детето и змеят.
Да разгледаме един много драматичен пример:
„И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ и на главата ѝ венец от дванадесет звезди. Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони. А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, щом роди. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“ (Откр. 12:1-5).
Тук имаме една сложна картина, която съдържа много детайли, но главните персонажи са ясно откроими. Това са: бременна жена, която е в родилни болки; змей, който иска да изяде детето, което жената ще роди (и за който змей също се казва, че е „онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят“ – ст. 9) и детето родено от нея, което е владетелят на всички народи. Картината на жена, която ще има болки при раждането, змия, която мами и която ще е във вражда с детето на жената и самото нейно дете, което ще победи змията, е една от най-добре познатите картини на всеки изследовател на Библията:
„Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“ (Бит. 3:14-16).
Ето един текст на Откровението, за който е много лесно да се установи, на кой съществуващ вече в Писанието текст е стъпил. Така Откровението не само ни уверява, че Бог е изпълнил това Свое първо обещание за Спасителя, но използва тази картина на борбата между доброто и злото, за да представи нещо ново свързано с църквата, на която жената е символ.
Когато Йоан заимства тази картина от книгата Битие, той добавя нови елементи – около жената са елементите „слънце“, „луна“ и „звезди“; змеят е червен и има седем глави с корони на тях и десет рога; детето, което жената ражда, ще управлява с желязна тояга. Тези нови елементи имат отношение към историята, която Йоан разказва и затова ги добавя към оригиналната картина от книгата Битие. Но все пак можем ясно да откроим оригиналните от новодобавените елементи, така че ако в това видение жената беше описана само като жена, която ражда дете и нейната вражда със змея, без изобщо да знаем, как тя е облечена и на какво е стъпила, какво представлява змея и т.н., пак щяхме да можем да разберем, за какво говори видението и на кои текстове от Писанието се позовава. С установяването на текста, от който Йоан заимства за изграждането на картината на жената, детето и змеят, разбираме по-ясно идеята му за Великата борба между доброто и злото, при която злото е победено.
Един от най-важните принципи в тълкуването на книгата Откровение е установяването на кой съществуващ вече текст или текстове от Свещеното писание стои разглежданият текст в Откровението.