Есхатологичните серии на Откровението (Откр. 15-22 гл.) състатавляват неговата втора половина (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение) и са белязани от по-малко дебати и неразбирателство относно времето на случването им. Като цяло цари съгласие, че описаното във виденията от тази част на книгата се изпълнява последователно в реда, в който виденията биват разположени. Това са виденията за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17), за падението и края на Вавилон (Откр. 16:18-18:24), за Второто пришествие и милениума (Откр. 19:1-21:4) и това за Новия Ерусалим и новата земя (Откр. 21:5-22:5). Разгледали сме ги съответно в едноименните статии Седемте последни язви, Падението и краят на Вавилон, Второто пришествие и милениумът и Новият Ерусалим и новата земя, които ви каним да прочетете. В голямата си част те засягат едно много специално време от човешката история – когато възможността за възползване от спасението осигурено чрез Исус Христос е вече приключила и съдбата на всеки човек е решена. Те се занимават основно с темата за съда.
Структурата на виденията в есхатологичните серии е аналогична на тази на виденията в историческите серии. И те притежават същите елементи, които ясно могат да бъдат откроени. Всички те започват с триумфална въведителна сцена в храмова обстановка. Следва основополагащото пророческо описание, при което пророчеството бива изказано чрез символи и картини, но за разлика от историческите серии, при които пророческото описание е в историята, тук то е в последия съд. Следващият елемент е интерлюдията, но и тя е по-различна от тази на историческите серии и се изразява само в увещание или призив, а не се занимава с отговар на въпросите повдигнати в основополагащото пророческо описание. Виденията от есхатологичните серии също завършват с една есхатологична кулминация, но тя касае края на съда. Само видението за Новия Ерусалим и новата земя е по-кратко и съдържа единствено въведителната сцена в храмова обстановка и основополагащото пророческо описание. Всичко това прави тези ясно откроими елементи да са от голяма полза, защото могат да бъдат сравнени едни с други и така да донесат допълнителна информация относно виденията и техните вести към нас. Точно това и ще се опитаме да направим.
1. Въведения на есхатологичните серии.
Въведенията на есхатологичните серии следват тематика на тези принадлежащи към историческите серии – и те се случват в храмова обстановка и предават някаква важна информация относно небесното светилище, което е тема от голяма значимост за книгата Откровение. Но ако въведенията на историческите серии описват едно навлизане навътре в светилището, тези на есхатологичните серии се занимават с един храм, който вече не функционира като място, в което се извършва застъпване за грешника. Още първото видение – това за седемте последни язви – ни разкрива един нефункциониращ храм (Откр. 15:8), който сигнализира за края на благодатната възможност за спасение на грешника. Следващото видение ползва същата сцена като въведителна (Откр. 16:18-17:3а), защото целта му е просто да разшири представеното в първото видение на есхатологичните серии, т.е. и тук картината на небесното светилище е един нефукциониращ храм. Въведението на следващото видение се занимава с един храм, в който Христос най-после бива съединен с народа Си (Откр. 19:7, 8), а следващото и последно въведение ни отвежда отново на земята, която бива обновена след заличаването на греха и присъствието на Бог и Агнеца заедно със спасените изпълнява ролята на храм (Откр. 21:3).
Също като при въведенията на историческите серии и при тези от есхатологичните се наблюдава прогресия в развитието на случващото се в небесния храм, но вече няма придвижване навътре в неговите помещения и в службите извършвани в тях, а прогрес във функцията на храма развиващ се след прекратяването на ходатайствената служба, която по принцип се извършва в него. Но както при историческите серии и тези въведения са ключови за разбирането на виденията, които следват след тях, защото и в тях се задават насоката и речника, по които ще се движат самите серии, така че и при тях разбирането на видението е поставено в зависимост от разбирането на неговото въведение. Разглеждаме този въпрос и в статията Тълкуване на книгата Откровение – IV.
2. Основополагащи пророчески описания на есхатологичните серии.
Частта идваща след въведението на серията е основополагащото пророческо описание. То дава основната информация за видението, която трябва да бъде разбрана от изследователя. За целта биват използвани различни символи и картини като тук имаме и сложни символи съдържащи в себе си по два аспекта. Различното тук спрямо историческите серии е, че виденията имат приложение в последния съд. Всяко следващо видение започва оттам, откъдето е приключило предното – те се изпълняват в прогресия, едно след друго. Осъзнаването на този факт е нещо много важно, защото може да сложи точка в дебатите по множество въпроси свързани с последното време. Есхатологичните серии на Откровението и тяхната подредба носят голяма яснота относно това, как ще се случи Второто пришествие, кога ще настъпи хилядагодишното царство на Христос и кога ще е времето за екзекутивния съд. Около тези въпроси не би имало толкова много теории, ако просто се следваше логиката на есхатологичните серии и събитията в тях се възприемаха така, както са дадени – като случващи се едно след друго.
3. Интерлюдии на есхатологичните серии.
Интерлюдиите на есхатологичните серии също се различават от тези на историческите серии. Те са много по-кратки и семпли и представляват просто отправянето на някакъв призив или увещание. Но и те имат специално отношение към църквата. При интерлюдиите на историческите серии може да се установи, че те се занимават основно с църквата на остатъка и нейната мисия в последното време. Тези на есхатологичните серии също съществуват, за да са от полза на църквата, но с всяко следващо разширяват аудиторията си. Първата интерлюдия е призив към лаодикийците от последното време да се отърсят от хладкостта и посредствеността си (Откр. 16:15). А точно такова е състоянието на църквата на остатъка в по-голямата част от съществуването й. Следващата интерлюдия се отнася за тези вярващи, които предстоят да станат част от църквата на остатъка. Те са все още във Вавилон и трябва да го напуснат, за да не пострадат при съда над него (Откр. 18:4-8, 20). Но когато го напуснат, те не могат да останат като непринадлежащи никъде – ще трябва да се присъединят към църквата на остатъка. Следващата интерлюдия има отношение към всички, които съставляват Божия народ независимо от деноминацията им, но няма да са сред посрещащите Христос живи. Най-важното за тях е да участват във възкресението на праведните (Откр. 20:6).
4. Есхатологични кулминации на есхатологичните серии.
При есхатологичните кулминации, с които завършват виденията принадлежащи към есхатологичните серии, също могат да се наблюдават разлики с тези на историческите серии. Тяхната кулминационна точка е в съда, подобно на основополагащите пророчески описания, към които принадлежат, а не в историята. Също така като цяло те са и по-дълги, но това дава възможност за едно по-обстойно описание на предстоящия съд, който е важно да бъде разбиран добре. Изследователят на Откровението трябва да бъде уверен, че богопротивната система на Вавилон ще бъде осъдена от небето (Откр. 16:17; 18:9-19, 21-24) и че всички, които са били част от нея или изобщо са били в бунт срещу Бога и са обърнали гръб на осигуреното от Христос спасение, както и самия Сатана и ангелите му, ще получат заслуженото от делата си и ще бъдат заличени завинаги като така ще се даде възможност земята да бъде пресъздадена и новият живот да започне (Откр. 20:7-21:4).
5. Указание за разбиране на миналото.
Есхатологичните серии гледат към събития, които са в бъдещето от наша гледна точка, но представянето на някои фигури в тях изисква обстойно описание и се налага едно кратко връщане назад в миналото. Въпреки че всичко това преследва определена цел свързана с изграждането и идентифицирането на някакъв образ, то ни предава и полезен урок по история.
Блудницата от Откр. 17 гл. е символ на отстъпническата религия, която използва властта на държавата за постигането на целите си. И можем да открием много примери за подобно нещо в миналото. Някои историци обаче лесно могат да посочат на различни специфични и необичайни условия, които са принудили църквата да протегне ръка към държавата за сътрудничество, така че в крайна сметка извършеното от нея зло произхождащо от един такъв съюз не трябва да се оценява като нещо чак толкова лошо. Но Откр. 17 гл. ни обяснява, че зад тези действия на църквата стои самият Сатана. Подобно нещо не е никак безобидно и необичайните условия, в които църквата е поставена, не могат да служат за оправдание. Църква и държава трябва да са разделени и да останат така завинаги независимо от това, какво се случва. Без значение през колко тежка криза преминава човечеството или църквата, никога не трябва да се допусне една църква, която и да е тя, да използва силата на държавата, за да налага своите догми на гражданите и да въдводри определен ред. Това винаги ще води до ограничаване на религиозната свобода и преследвания. За съжаление, този урок от историята ще остане ненаучен и точно това е, което ще се случи в самия край на всичко.
Другото, което научаваме от Откр. 17 гл., е че дяволът може да си служи с най-различни видове организации, сили и власти и не е задължително те да изповядват видимо някакви ценности, които да са директно или индиректно свързани с него. За постигането на целите си с хората той може да си служи дори с религиозни организации, така че не трябва да ограничаваме действието му единствено до открито безбожни сили и политически власти.
6. Указание за разбиране на бъдещето.
Ползата от есхатологичните серии относно бъдещето е в това, че те представят събитията случващи се в края на всичко в реда, в който ще се случат. Когато благодатното време за спасението на хората приключи, започва изпълнението на определени събития и те ще станат точно в реда, в който са описани в есхатологичните серии – първо ще бъдат изляти седем опустошителни язви върху планетата, които ще кулминират в сломяването на отстъпническата система от последното време; след това Христос ще се завърне, за да вземе народа Си при Себе Си на небето; това ще бъде последвано от хилядагодишното царуване на Спасителя с Неговите светии и накрая ще се стигне до унищожаване на греха и грешниците, за да се даде място на обновяването на земята в първоначалното й състояние. Тези събития не могат да служат по време на случването им за ориентир и мотивация относно примиряването на индивида с Бога, защото това няма да е вече постижимо. Но дори и тук в тяхното описание в книгата вдъхновението намира начин да призове четящите към покаяние и примиряване с Бога, докато тези събития са все още в бъдещето и спасението е все още достъпно.
Сравнението на есхатологичните серии на книгата Откровение носи голяма яснота относно важни събития от бъдещето, но е от полза и в разбирането на някои въпроси от миналото.