Могат ли святостта и материализмът да съжителстват? Май не. В повлияният от материализма Западен свят остава все по-малко място за идеята за святостта. Как да приемеш нещо за възвишено, ако вярваш, че светът и животът са резултат от случайна комбинация на природни елементи? От друга страна обаче всички осъзнаваме, че ако няма нещо, което да наречем „свято“ (било държавни или национални символи, било по-висша религиозна идея), животът ни ще остане без съдържание и смисъл.
И в противоречивостта на този материалистичен свят от древността до нас идва едно божествено изискване, което всяка седмица ни напомня, че святостта и святото съществуват:
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети“ (Изх. 20:8-11).
Според четвъртата от десетте Божии заповеди хората са призовани да работят шест дни от седмицата, а на седмия ден (събота) да приключат с трудовата си дейност и да отдадат този ден Бога. Понеже Бог е осветил този ден, затова и хората трябва да го освещават.
Всяко от моралните изисквания съдържащи се в Божия закон е задължително за всеки човек. Но е нормално да очакваме различна реакция от различните хора. За верните поклонници на Бога можем да кажем със сигурност, че се характеризират с покорство на Божията воля при всички обстоятелства. И когато Бог казва, че в шест дни от седмицата трябва да се работи, а на седмия да се почива, за тях е радост да се покоряват на изискванията на любящия Бог. Освещавайки съботата те показват, че Бог е най-важният в живота им, че Той ги е създал и че Той е източникът на спасението и на всяко благословение. Как обаче може да се освещава съботата в един свят, който като цяло е обърнал гръб на това изискване? В какво точно се изразява освещаването на съботата?
1. Същност на освещаването на съботата.
Изискването на четвъртата заповед е съботата да бъде освещавана (Изх. 20:8). Тук е залегнала идеята за отнасяне към съботата като към по-специален ден, защото според Библията да осветиш нещо означава да го отделиш за свята употреба, да се отнесеш към него по един по-специален, различен от обичайния начин. Това не може да стане с поддържането на един материалистичен възглед за света и живота. Трябва да вярваш, че заедно с обикновените има и святи неща, които изискват по-специално отношение.
За да разберем, какво представлява съботата и в какво се изразява нейното освещаване, трябва да се обърнем към самото й създаване и описанието му според оригиналния език на Библията. Ще трябва да се върнем много назад във времето, когато Бог сътворил нашия свят. След шест дни творческа дейност и след създаването на короната на творението – човешката двойка (Бит. 1:26-31; 2:7, 18-24) – Бог си починал:
„Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство. И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Бит. 2:1-3).
Шестте дни изпълнени с творчеството на Бога били последвани от почивка. Разбира се, че Бог не си починал, защото се уморил – Той никога не се уморява (Исая 40:28). Явно, че с тази Си почивка Той искал да каже нещо. А какво е то, можем да разберем, само ако знаем значението на думата, с която се описва почивката Му – „шабат“.
Еврейската дума „шабат“, която винаги асоциираме със съботата, означава на първо място „да прекъсна, да преустановя“. Оттук като допълнително значение идва и „почивка“, с която сме свикнали да я свързваме. Но нейната основна идея е преустановяването на работа или дейност. Целта на това прекратяване е да се отдаде вниманието на нещо друго. В случая със създаването на съботата тази дума изразява ситуация, в която някой е ангажиран с някаква дейност, но идва нещо много важно и той прекъсва дейността си, за да отдаде вниманието си на това важно нещо. Прекъсването на дейността не е по причина, че има нещо нередно в това, което се прави, а заради важността на това, което е дошло.
Точно това се случило по време на творческата седмица. Бог прекратил творческата Си дейност (починал си), не защото се уморил или защото бил неудовлетворен от сътвореното, а за да отдаде вниманието Си на новосъздадената човешка двойка. Хората и връзката, която искал да има с тях, били причината Той да преустанови всичко (да направи „шабат“). Така почивайки си Бог създал седмия ден. И затова не е никак чудно, че хилядолетия по-късно Исус Христос казал по отношение на съботата:
„…Съботата е направена за човека…“ (Марк 2:27а).
Човекът и близостта, която Бог искал да има с него, били причината Господ да „шабат“ – да прекъсне творчеството Си и да установи съботата. Поради нейната изключителност Бог я благословил и осветил. В основата й стои важността за Бога на взаимоотношенията Му с творенията.
Всичко това ни помага да разберем, в какво трябва да се изрази освещаването на съботата от наша страна. Щом като Бог иска да я освещаваме, ще трябва да следваме Неговия пример. Така са правили първите хора – Адам и Ева. Те са живели в райска градина, но не като лентяи, а са се трудили (Бит. 2:15). И следвайки примера на Бога и те са прекратявали в събота седмичната си дейност по обработването на градината, за да обърнат изцяло вниманието си на Него. Това идва да покаже, че в основата на освещаването на съботата стои прекратяването на работата, защото тя е характерна за делничните дни – тя дефинира делника на библейската седмица (Изх. 20:9). Когато съботата настъпи обаче, всичко това трябва да бъде прекратено, защото се навлиза в един друг тип време различно от това през седмицата – навлиза се в свято време (Изх. 20:10). Така че ако трябва с няколко думи да опишем същността на освещаването на съботата, това е преустановяване на работата.
Може би е малко объркващо да се осъзнае, че една дейност може да бъде за благословение, ако е извършвана през седмицата и същата тази дейност да бъде наречена „осквернение“, ако бъде извършена в събота. Както посочихме по-горе обаче, прекъсването на работата в събота не е поради наличието на проблем в нея, а поради пристигането на нещо по-важно, което изисква фокусът да бъде отклонен от работата и насочен към него.
Трябва да отбележим, че относно освещаването на съботата битува идеята за напълно необезпокоявано поддържане на връзка с Бога. Макар и тук да има някаква истина, това не е съвсем точно идеята на съботата. Връзката с Бога може да се поддържа необезпокоявано и през други дни от седмицата или пък дори в събота, макар и да се извършва определен вид работа (рутинна работа, която не ангажира особено ума). Смисълът на съботата обаче е в оставянето настрана на делничното и навлизането в един отрязък от време, който се характеризира със святост и в който извършването на обичайното за делничното е неприемливо. Така че дори дейността, която се извършва, да не пречи да се поддържа мисълта насочена към Бога, тя пак е неприемлива за извършване в събота, защото концепцията за съботата не се изчерпва с това, дали мисълта трябва да бъде непрекъснато насочена към Бога, а дали е извършено това прекъсване („шабат“) от делничността – както умствено, така и физически. Извършването на една такава рутинна дейност е нещо характерно за делничните дни. То спокойно може да се извърши тогава и затова трябва да се остави да бъде извършено тогава.
И обратното. Напълно е възможно пазител на съботата да попадне в не особено спокойна обстановка в седмия ден, която да не позволява мисълта да бъде насочена постоянно към Бога. Но фактът, че той или тя в послушание са направили всичко по силите си и са оставили делничното, за да отдадат съботата на Бога, би определило тяхното освещаване на съботата като правилно, защото те са „шабат“ – оставили делничната дейност и работа зад гърба си и сега се покланят на Бога в Неговия ден. Именно това е в основата на освещаването на съботата – прекъсване на делничното.
Само правилно разбиране на същността на освещаването на съботата може да доведе до нейното правилно и балансирано освещаване на практика. Това разбиране ще ни предпази от изпадане в различни крайности по въпроса, което, за съжаление, е много лесно да се случи по отношение на съботата.
2. Начало и край на съботата.
Щом като към нас е отправено очакването да освещаваме съботата, трябва да знаем, кой ден от седмицата е събота и кога започва и свършва тя. Това не е никак трудно да се установи. Феноменалното на съботата е, че тя достига до нас непроменена от създаването си (прочетете статията Съботата през вековете). Днес можем да сме сигурни, че съботата от нашия календар (денят след петък и преди неделя) е същата събота, която Бог е създал в началото. Не би могло и да бъде по друг начин, защото щом като Господ иска всички Негови деца да освещават този ден, Той би трябвало да се е погрижил съботата и седмичния календар да останат непроменени през вековете. Така че когато днес мислим за освещаване на съботата, можем да сме абсолютно сигурни, че съботата, която имаме в календара си, е съботата, която Господ очаква от нас да освещаваме.
А кога започва и кога свършва съботата? Ние сме свикнали да отчитаме началото на новия ден с полунощ, но библейското разбиране за това (с което трябва да се съобразяваме) не е същото. Ето кога започва съботата според Библията:
„Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си“ (Лев. 23:32).
Съботата започва със залеза на слънцето. Но предшестващият контекст на този текст (ст. 27-31) говори за празнуването на Деня на умилостивението. Удачно ли е да се използва указанието за празнуване на една церемониална събота, когато говорим за празнуването на моралната събота от четвъртата заповед (разликите между моралната и церемонилните съботи разглеждаме в статията Морална и церемониална събота)? В случая, да, защото Денят на умилостивението бил единствената церемониална събота, която се празнувала по начин аналогичен на седмичната събота (свр. Лев. 23:3 със ст. 27-31). Не случайно указанието за началото и края на деня е дадено точно при описанието на този празник, защото каквото се отнася за него, се отнася и за съботата. И обратно.
Всъщност разликите в празнуването на моралната (седмичната) и годишните (церемониалните) съботи била във вида работа, която била забранена или разрешена в този ден. Всички те, както и всичко останали дни на седмицата на израилтяните започвали със залеза на слънцето.
Значи според Писанието съботата започва със залеза на слънцето в петък вечерта и свършва при залеза на слънцето в събота вечерта (Марк 1:21, 32). В нашите очи този начин за отчитане на времето изглежда малко странен и сигурно никога няма да разберем точната причина Бог да го избере. Това трябва да има нещо общо със самото начало, когато Той сътворил нашия свят (Бит. 1:5). Но едно можем да кажем със сигурност – тук имаме много удобен и лесен начин за отчитане на времето, защото може да бъде направен от всеки и във всяка епоха. Освен това позволява на всеки да посрещне съботата в будно състояние, което е изключително важно и което трудно би могло да се случи, ако денят започваше в полунощ, когато повечето хора спят.
3. Подготовка за освещаването на съботата.
Тъй като съботата е ден различен от останалите – тя е благословена и осветена – нейното празнуване не може просто да се случи. За това е нужна подготовка. Самата четвърта заповед започва с подобна насока:
„Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изх. 20:8).
Няма да е възможно да освещаваш съботния ден, ако не го помниш – ако не се подготвяш за него през седмицата. Затова още с приключването на съботата трябва да се мисли за следващата – как да се организира работата, училището, домашните задължения и т.н., че когато слънцето в петък вечер залезе, поклонниците на Бога да са подготвени да навлязат в святите часове на съботата.
Тъй като съботата се случва всяка седмица и освещаването й се превръща в начин на живот, въпросът за избор на работа, с която ще се трудим през седмицата, става много важен. Работата трябва да е такава, че независимо от сезона или спешността й, да може да бъде оставена безпроблемно в петък вечерта и да може да бъде подновена след изтичането на съботата. Не винаги е лесно да се намери такава работа, защото устройството на обществото ни и динамиката на живота ни са много далеч от това да поддържат библейския ритъм на работа и почивка. Но не и невъзможно. За пазителя на съботата Божието ръководство по този въпрос остава като неоценимо благословение.
Не само работата трябва да се организира така, че да може да бъде оставена при залеза на слънцето в петък вечер, но и домът трябва да бъде подготвен. Библията ни дава много ясни указания, какво трябва да включва тази подготовка. При чудото с манната Мойсей обяснил на израилтяните, какво трябва да правят, за да не осквернят съботата чрез търсене на храна в този ден:
„А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей. А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре“ (Изх. 16:22, 23).
Според този библейски съвет храната трябва да се купува и сготвя в петък, така че когато съботата настъпи, да няма повече пазаруване или готвене.
Същото се отнася и за почистването на дома и прането. Независимо, дали става дума за текущо или сезонно почистване, то не се прави в събота. Удачно е текущото да бъде в петък, за да бъде домът чист, когато съботата настъпи. Така почитта към Създателя може да бъде изразена по още един начин.
В Библията седмичните дни имат не имена, а номера – първият ден на седмицата, вторият ден на седмицата и т.н. Единствено седмият ден има и име – събота, с което Писанието отново подчертава различността на този ден спрямо останалите. Тъй като обаче подготовката за освещаването на съботата е ключова за благословеното й празнуване, на деня, в който обикновено се извършва тази подготовка (шестия ден, петък), също е дадено име:
„И когато вече се свечери, понеже беше Денят на Приготовлението, т. е. преди събота“ (Марк 15:42).
Шестият ден е наречен „Ден на Приготовлението“, защото в него се извършва подготовката за празнуването на съботата (Изх. 16:22, 23). Разбира се, условията и възможностите на различните домакинства са различни. Понякога е удачно подготовката за съботата постепенно да започне дори преди петъка. Важното е освещаващите съботата да я „помнят“, както четвъртата заповед повелява (Изх. 20:8). Това позволява времето през седмицата да се планира така, че подготовката за съботата да се превърне в удоволствие, а не в бреме.
Думите, с които четвъртата заповед започва, „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изх. 20:8), са безценно указание за верния поклонник на Бога. Те му показват, колко важно е да разбира, в какво точно се изразява освещаването на седмия ден и го напътстват през седмицата в подготовката за освещаването му. В какво се изразява практичното освещаване на съботата, сме разгледали в статията Освещаване на съботата – II.
Правилното освещаване на седмия ден събота минава през правилно разбиране на същността на освещаването му и през извършване на подготовка през седмицата.