От статията Съботата и апостолите разбираме, че денят, който апостолите на Исус Христос и ранните християни са освещавали, е бил съботата. Това, естествено, означава, че съботата трябва да бъде деня, който и всеки съвременен последовател на разпнатия Спасител трябва да освещава. Но дали съботата, която познаваме, денят след петък и преди неделя, е същата, която трябва да бъде съблюдавана? Можем ли да сме сигурни, че съботата от нашия календар е същата събота, която Бог е създал, благословил и осветил в началото? Или с течение на вековете знанието за правилния ден се е изгубило?
По принцип няма логика, ако Господ иска всички Негови деца да освещават определен ден, да позволи той да се изгуби през вековете. Иначе ще означава, че Бог изисква и очаква да се спазва ден, който никой не знае кой е. Наистина Всевишният би трябвало да се е погрижил този ден и изобщо седмичния календар да останат непроменени през вековете. Да видим все пак, дали е така.
1. Съботата между сътворението и Синай.
При чудото с манната и прогласяването на Божия закон от синайската планина (Изх. 16:4, 5, 14-30; 20:8-11) Господ казал на израилтяните, че съботата Му е седмият ден от техния седмичен цикъл. Бог коригирал в много неща поведението на израилтяните, но в нищо не коригирал календара им. Те знаели, кой бил седмият ден, който трябвало да освещават – това бил седмият ден от техния календар. Това единствено може да означава, че до прогласяването на закона на Синай седмият ден е бил запазен същия като при сътворението. Израилтяните спазвали съботата, която Господ бил създал. Ако е имало някаква промяна, Господ със сигурност щял да отбележи това. Но това не се случило.
2. Съботата между Синай и времето на Исус Христос.
Никак не е трудно да заключим, че израилтяните са успели да запазят през историята си знанието за това, кой точно е седмият ден. То не се загубило независимо от другите календари и това, което се случвало с тях. Например в 46 г.пр.Хр. бил приет юлианският календар. Той бил използван по времето на Христос. Но когато ставало въпрос за съботата, Исус спорел с юдеите само за начина на освещаването й, а не за това, кой ден е събота. Ако е имало някаква промяна в седмичния цикъл, например чрез въвеждането на юлианския календар, Христос като Господар на съботата е щял да знае това и да коригира деня. Но Той не го направил. А това единствено означава, че е бил убеден, че спазва истинската събота – седмият ден създаден от Бога в началото и прогласен в огромна слава на Синай.
3. Съботата и реформата в григорианския календар.
И така, можем да сме абсолютно сигурни, че съботата се е празнувала в точно определения от Бога ден от създаването й до времето на Христос. Но не се е ли променило нещо в по-късните векове, например през Средновековието? Днес съботата, която спазваме, същата ли е, която е освещавал Исус?
Използваният по времето на Христос юлиански календар се прилагал до 1582 г.сл.Хр., когато папа Григорий XIII въвел календара, който се използва и до наши дни от почти всички държави по света – григорианския. Реформата в григорианския календар се състои в това, че в него биват премахнати десет дни, които се дължат на грешка в изчислението на юлианския календар и които са изваждали движението на планетата ни от синхрона със слънчевата система. Така четвъртъкът на 4 октомври 1582 г. бил последван от петък на 15 октомври 1582 г. И това е всичко. Изваждането на тези десет дни по никакъв начин не повлияло на седмичния цикъл. Денят събота тогава е бил част от седмичния цикъл, който се е запазил до наши дни и който е бил същият по времето на Христос.
4. Потвърждение на астрономията.
Въвеждането на григорианския календар в различните държави отнело около три века и половина. И сигурно днес, при толкова силно развитие на науката и технологиите, някой би поискал още по-сериозно научно потвърждение за непроменимостта на седмичния цикъл. Може ли съвременната наука да потвърди, че няма промяна на календара? Да. Астрономи и историци потвърждават, че няма загубен период от време, нито пък седмичният цикъл е бил променян.
Директорът на Американската военноморска обсерватория Джеймс Робътсън пише: „Имахме възможност да изследваме резултатите от работата на специалисти по хронология и мога да кажа, че няма каквото и да е съмнение за непроменимостта на седмичния цикъл още от хилядолетията преди християнската епоха. В нашия календар не е имало промяна, която по някакъв начин да е нарушила седмичния цикъл (REV.EN 23/H5 914)“ („Четвъртата заповед“, с. 6, 7).
Опитвайки се да намери конкретно доказателство за произхода и продължителността на седмичния цикъл, пастор Марк Финли решил да се обърне към Кралския астроном от Гринуичката кралска обсерватория в Лондон, Англия. (Гринуичката обсерватория пази точния запис на времето за целия свят.) Ето писмо му изпратено на 11 февруари 1974 г.:
„Уважаеми господине,
Понастоящем провеждам изследване относно ненарушимата последователност на седмичния цикъл. Редица европейски астрономи твърдят, че седмичният цикъл е достигнал до нас ненарушен от древните времена насам; с други думи, че седмият ден от настоящата ни седмица, например, е идентичен със седмия ден на седмицата от библейските времена. Моят въпрос е следния:
1. Какво показват Вашите изследвания относно ненарушената автентичност на седмичния цикъл от древни времена?
2. Промените в календара през изминалите столетия (от юлиански към григориански и т.н.) засегнали ли са по някакъв начин седмичния цикъл?
3. Съботата от нашето съвремие пряк потомък ли е в ненарушими цикли от по седем дни на онази събота, спомената в доклада на Библията за разпятието?
Благодаря Ви за времето, което ще отделите да отговорите на тези въпроси и с нетърпение очаквам писмото Ви.
С уважение, Марк Финли.“
Ето отговорът на кралския астроном:
„Уважаеми господине,
Вашето писмо до Кралския астроном в Гринуич ни бе препратено тук и директорът ме помоли да Ви отговоря.
Продължителността на седемдневната седмица е била потвърдена от най-ранните дни на юдейската религия.
Астрономът може да е заинтересуван от решенията, свързани с времето, календарната дата и броят на годините. Но след като седмицата е граждански, социален и религиозен цикъл, няма никаква причина защо тя трябва да е била смущавана от някакви корекции в календара. Всеки опит да се наруши седемдневният цикъл винаги се е сблъсквал с определена опозиция от страна на еврейските власти и ние сме напълно убедени, че подобно смущение никога не е било осъществено. Промяната от юлиански към григориански календар (1582-1927) винаги е била извършвана така, че да се запази ненарушена последователността на дните на седмицата.
Искрено Ваш,
Р. Х. Тъкър,
Информационен служител“ (Марк Финли, „Почти забравения ден“).
Всичко това са достатъчно силни доказателства за непроменимостта на седмичния цикъл през вековете. Така че с абсолютна сигурност можем да кажем, че съботата, която днес освещават евреите, адвентистите от седмия ден и редица други по-малки християнски групи (денят между петък и неделя от календара ни), е същата, която са освещавали Христос и апостолите. Съботата е достигнала до нас непроменена. Така че когато днес мислим за освещаване на съботата, можем да сме абсолютно сигурни, че съботата, която имаме в календара си, е тази, която Бог изисква от нас да освещаваме. Не би трябвало и да очакваме нещо друго. Щом като Господ отдава толкова голямо значение на този ден, няма начин да не се е погрижил той да бъде съхранен през вековете въпреки превратностите на човешката история.
5. Пазене на съботата през вековете.
В статията Промяна на съботата разглеждаме постепенното прехвърляне на святостта на съботата в неделя. Всичко започнало в началото на II век с годишно празнуване на неделята, което постепенно прераснало в седмично и изместило съботата. В IV век имаме вече изрично фаворитизиране на неделята за сметка на съботата. Но това не означава, че познанието за съботата се изгубило през вековете. Във всеки век е имало верни пазители на истинския свят ден. Ще поместим един много кратък списък на някои от пазителите на съботата от V до XVIII век.
V век
„Народът на Константинопол и почти навсякъде другаде се събира в събота – обичай, който никога не се съблюдава в Рим или Александрия“ (Socrates, „Ecclesiastical History“, b. 7, chap. 19).
VI век
„В този момент те [шотландските християни] изглежда следват някакъв обичай, следи от който намираме в ранната монашеска ирландска църква, по силата на който те освещават съботата като ден, в който те си почиват от всичките си дела“ (В. Т. Скийн, „Житие на Св. Колумба“, 1874 г., с. 96).
VII век
„Григорий, по Божията благодат епископ, до неговите възлюбени чада, римските граждани: До мен достигна, че някои хора с извратен дух разпространяват сред вас неща, които са покварени и противни на святата вяра – че те забраняват да се върши каквато и да е работа в съботен ден. Как бих могъл да ги нарека, ако не проповедници на Антихриста?“ (Папа Григорий I, 590-604 г., „Epistles of Gregory I“, b. 13, epist. 1).
VIII век
Съборът във Фриаул, Италия, 791 г., Канон 13: „Заповядваме всички християни да съблюдават Господния ден не в чест на отминалата събота, а в чест на тази свята нощ от първия ден на седмицата, наречен Господния ден. Когато говорим за съботата, спазвана от евреите в последния ден от седмицата и която нашите селяни също спазват…“ (Mansi, 13, 851).
IX век
„В България в периода на ранната си евангелизация е било поучавано, че в събота не трябва да бъде извършвана никаква работа“ (Отговор на Николай I и „Сонсулата Булгарорум“, отговор 10, намерен в Манси, Sacrorum Concilorum Nova et Amplissima Collectio, т. 15, с. 406).
X век
„Несторианците не ядат свинско и спазват съботата. Те не вярват нито в чистилището, нито в устната изповед пред свещеник“ („The New Encyclopedia of Religious Knowledge“, art. „Nestorians“).
XI век
„Те [шотландски християни] работеха в неделя и спазваха съботата. Именно това кралица Маргарет забрани“ („A History of Scotland“, vol. 1, p. 98).
XII век
„Между документите, които имаме от тях [валдензите], е останало и едно обяснение на десетте заповеди писано в 1120 г. Те са изисквали прекратяване на всякакви светски дела в събота“ (Blair, „History of the Waldenses“, vol. 1, p. 220).
XIII век
„Те [валдензите] казват, че блаженият папа Силвестър е бил антихристът, за когото апостол Павел споменава в посланията си. Те казват така също, че трябва да се спазва съботния ден“ („Ecclesiastical History of the Ancient Churches of Piedmont“).
XIV век
„В 1310 г., два века преди тезисите на Лутер, Бохемските братя съставлявали една четвърт от населението на Бохемия. Те имали връзки с валдензите, които били особено многочислени в Австрия, Ломбардия, Северна Германия, Тюрингия, Бранденбург и Моравия. Еразъм Ротердамски отбелязва, че бохемските валдензи са спазвали съботата особено стриктно“ (Armitage, „A History of the Baptists“, p. 318).
XV век
Норвегия, Църковен събор в Берген, 22 август 1435 г.: „Първият въпрос за разглеждане бил свързан със спазването на съботния ден. Архиепископът разбрал, че хората от различни части на кралството са се осмелили да спазват свято съботата. В църковния канон било строго забранено да се празнуват други празници освен определените от папата, архиепископите и епископите“ (R. Keyser, „The History of the Norwegian Church under Catholicism“).
XVI век
Около 1520 г. много от тези пазители на съботата намерили убежище в имението на Лорд Леонард от Лихтенщайн, който „като князете на Лихтенщайн почитал истинската събота“ (J. N. Andrews, „History of the Sabbath“, p. 649).
XVII век
„Ние можем да проследим тези мнения в почти цялото пространство на Швеция в тези дни – от Финландия и северна Швеция. В района на Упсала фермерите пазят съботата вместо неделята. Около 1625 г. тази религиозна тенденция станала толкова определена в тези страни, че не само големи множества от обикновените хора започнали да пазят съботата като почивен ден, но и много свещеници правели същото“ („History of the Swedish Church“, vol. 1, p. 256).
XVIII век
В 1738 г. граф Цинцендорф пише следното: „Тогава аз възприех съботата за почивка, а неделята за проповядване на евангелието“ (Budingsche Sammlung, p. 224, Leipzig, 1742).
Това е съвсем малък списък от свидетелства за спазването на съботата през вековете. Познанието за Божия свят ден никога не се е изгубвало от историята на човечеството. Господ сам е имал грижата освещаването на деня Му никога да не затихне през протичането на цялата човешка история.
6. Съботата във вечността.
Според Свещеното писание съблюдаването на съботата, нейното начало и край, се отбелязва от залеза на слънцето (Лев. 23:32). Това ще рече, че то е обвързано с движението на земята около слънцето. Според някои тълкуватели съботата няма да съществува през вечността, защото при обновяването на земята ще настъпят някои много сериозни изменения в тази област:
„И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнецът“ (Откр. 21:23).
Твърди се, че тъй като според този текст слънцето повече няма да е нужно на новата земя, няма как и съблюдаването на съботата да остане като изискване. Освен това се смята и че съботата не може да бъде валидна за спасените след Пришествието на Христос, защото това би означавало, че те ще бъдат ограничени в общуването Си с Бога в само един ден от седмицата.
В книгата Откровение се казва, че небесният Ерусалим „нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше“ (Откр. 21:23), а не че след обновлението на земята няма да има слънце и луна. Защо наличието на Божията слава в града да премахва необходимостта от съществуване на слънцето и луната и наличието на седмицата? Липсата на нощ не пречи за това. И днес в определени точки на земята може да има ден траещ няколко месеца и въпреки това съботата продължава да я има всяка седмица и живеещите там нейни пазители продължават да я освещават. Така че това изобщо не може да бъде аргумент за невалидността на съботата на новата земя.
Твърдението, че съботата не може да бъде част от живота на спасените след Второто пришествие, защото това би означавало, че те ще бъдат ограничени в общуването си с Бога в само един ден от седмицата, показва единствено неразбиране на мястото на съботата в живота. Библията никъде не казва, че общуването с Бога трябва да става само в събота (прочетете статията Съботата и духовността). Също и на новата земя общуването с Него няма да е само в събота. Но както и на тази земя всекидневното ходене с Него не е в противоречие с освещаването на деня, който Той е осветил, така и на новата земя няма да съществува подобно противоречие.
Не само че горецитираният текст не казва, че съботата няма да съществува след обновяването на земята, но всъщност има библейски текст, който казва точно обратното:
„Защото както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ“ (Исая 66:22, 23).
Този текст касае новото небе и новата земя и показва, че спасените ще освещават съботата. Тъй като обаче контекстът тук говори за едно непълно обновяване на земята (ст. 24), някои изразяват съмнение, че този текст може да се приложи в този си вид за новата земя и живота на нея.
Трудността в тълкуването на тези стихове е съвсем разбираема, защото те описват Господния ден и всичко свързано с него според центростремителния метод на евангелизиране на света описан в Стария завет и касаещ Израил като богоизбрана нация. Дадените пророчества повлияни от този метод отразяват изпълнението на Господния ден предвид налични вече особености по времето на Исая и предвид необходимостта от изпълнение на определени условия. Те обаче не са се изпълнили и поради това и пророчествата не са се изпълнили в предполагаемото за тях време. Все пак това ще стане в края на човешката история, но те вече не могат да се изпълнят във всяка своя подробност. Какво обаче ще остане от тях и какво ще отпадне, се определя от последващо безусловно пророчество, което заимства техния език. В случая това са пророчества от книгата Откровение. Използвайки езика на Исая тя дава насоки, как точно пророчества от този тип ще се изпълнят. А Откровението е книга, която изрично подчертава централната роля и валидността на Божиите заповеди в последния конфликт (Откр. 12:17; 14:12) и разкрива тяхната непроменимост (Откр. 11:19). Това е насока, че на новата земя заповедите принадлежащи към Декалога ще останат валидни (т.е. съботата ще се изпълнява), но практики с церемониална осанка (като новолунията) няма как да бъдат част от действителността й. Този въпрос е разгледан по-подробно в статията Краят според книгата Откровение – I, а как точно трябва да бъдат разбирани този вид пророчества – в статията Тълкуване на писанията на Елън Уайт – III.
Свещеното писание ни учи, че съботата е била учредена и празнувана преди греха да се появи на планетата ни и че тя ще бъде празнувана и след като той бъде завинаги премахнат от земята.
7. Съботата сега.
Щом като съботата е празнувана преди идването на греха и ще бъде празнувана в обновената земя през цялата вечност, не трябва ли Божият народ да я спазва и сега? Естествено, че трябва:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откр. 14:6, 7).
Тук се описва последната вест на милост и предупреждение към този свят и в нея се насочва вниманието на хората към Бога като Създател. Това може да стане само чрез проповядване на съботата като задължителна заповед на Бога. Дори използваният израз е подобен на формулировката на заповедта за съботата (срв. с Изх. 20:8-11).
Никак не е случайно, че на последното поколение живеещо на земята се обръща специално вниманието върху съботата и творчеството на Бога. Причината е, че човечеството е обърнало гръб на седмия ден, който разкрива Бога като Творец. Това е довело до появата на атеизма, секуларизма и материализма – все идеи отклоняващи вниманието на хората от Бога като Създател, на Който сме длъжни да се подчиняваме. Освещаването на седмия ден събота продължава да е валидно изискване за всеки поклонник на живия Бог. В книгата Откровение са описани тези, които ще бъдат готови да посрещнат Исус при Пришествието Му:
„Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:12).
Светиите посрещащи Господа завръщащ се в слава са хора, които имат търпение, вярват в Христос и пазят Божиите заповеди. Една от тези заповеди ни казва да помним съботния ден и да го освещаваме (Изх. 20:8-11).
Знанието за истинския свят ден никога не се е изгубвало от човешката история. Във всяко време е имало пазители на съботата. Тя е валидна за всеки съвременен последовател на Христос и ще бъде освещавана и през вечността.