В статията Кал и желязо – I разглеждаме това тълкувание на желязото и калта в краката на образа от Дан. 2 гл., което вижда в тях символ на разделена и опитваща да се обедини Европа, и посочваме многобройните му недостатъци. Но в рамките на историческата школа има и друга интерпретация на тези символи, която ги тълкува по съвсем друг начин. Нека да я разгледаме и да преценим нейната акуратност.
И така, какво представлява тълкуванието, което вижда като по-удачно калта от краката на образа от Дан. 2 гл. да бъде интерпретирана като папството?
1. Калта от Дан. 2 гл. като символ на папството.
Калта (или по-точно преведено – „глинен съд“, „глинени изделия“, „парче от глинен съд“, „грънчарска глина“) е изключително различен елемент от използваните в Дан. 2 гл. за означаване на царства. За всички царства биват използвани метали – някои по-благородни и ценни, други – не толкова, но в крайна сметка всички са метали. Подходящ начин за означаване на царства, които имат земен произход, защото и Вавилон, и Мидо-Персия, и Гърция, и Рим са именно земни царства. Глината обаче е нещо съвсем различно – в нея няма нищо, което по някакъв начин да направи връзка с използвания вече модел на метали. И както сме посочили в статията Кал и желязо – I, това само по себе си е достатъчна причина да е неудачно в нея да виждаме слаби европейски държави, защото колкото и да са слаби, те са „царства“ от същото естество като останалите – земни царства. От друга страна глината е много по-близка като материя или поне на изглед до камъка, който според пророчеството е отсечен не с ръце и унищожава образа (Дан. 2:34, 35) и който символизира Божието царство, което ще бъде установено при Второто пришествие на Христос (ст. 44, 45). Така че тук вече имаме указания, че зад символа на калта трябва да виждаме нещо по-различно от земните видове царства. Библията ни дава някои насоки относно този израз.
1) Арамейската дума за „кал“, „глинена кал“ в Дан. 2:41-43 е „касаф“. В гръцкия превод на книгата Даниил тук е използвана думата „остракинос“, която означава „земен, пръстен, глинен“. Но това е същата дума, която се появява в Новия завет в специален контекст:
„А ние имаме това съкровище в пръстени (гр. „остракинос“) съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас“ (2 Кор. 4:7).
Тук апостол Павел говори за човешки същества, чрез които трябва да се изяви нещо божествено, също както едно съкровище може да бъде поставено в несигурен и чуплив глинен съд. Можем да видим религиозно значение на употребата на символа „кал“.
2) В Библията „грънчарска кал“ почти винаги се използва в контекста на Бога като Създател на човека:
„Помни, моля, че като глина (евр. „комер“) си ме създал; и в пръст (евр. „афар“) ли ще ме възвърнеш?“ (Йов 10:9).
„Ето, и аз съм пред Бога, както си ти, и аз съм от кал (евр. „комер“) създаден“ (Йов 33:6).
Тук за „глина“ и „кал“ се използва различна дума, еврейска дума, но контекстът е свързан с творчеството на Бога. Сякаш фигурата „кал/глина“ стои в присъствието и творческата сила на Бога.
3) Можем да отидем дори малко по-надалеч. В Йов 10:9 „глина“ и „пръст“ са паралели, а думата за „пръст“ се използва за сътворението на Адам:
„И Господ Бог създаде човека от пръст (евр. „афар“) от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“ (Бит. 2:7).
Няма да е грешка, ако приемем, че калта в Дан. 2 гл. е алюзия на сътворението на Адам. А това придава на този символ човешки качества, които в книгата Даниил имат религиозен характер:
„Нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена… А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род“ (Дан. 4:16, 34).
Тук човешкото сърце и човешкият разум представляват възможността на хората да разбират и прославят Бога, Който ги е създал и владее вечно. А това е религиозна характеристика.
Всичко това означава, че в символа на калта от Дан. 2 гл. трябва да открием някакво човешко, но религиозно измерение; нещо човешко със стремеж към божественото. Това трябва да е символ на религиозна сила, която иска да има нещо общо със Създателя и чиято власт е съвсем различна от тази на изброените земни царства.
В пророчеството глината се явява като някакво подобие на символизираното от камъка, но по-скоро едно жалко негово копие. Затова тя не е представена в положителна светлина и също бива унищожена при удара на камъка (Дан. 2:35, 45). Съвсем удачно е тук да виждаме папството. Това сходство пасва идеално на разбирането на останалата част от книгата Даниил, където чрез символи папството е представено като опитващо се да заеме мястото на Бога на земята и дори въстава срещу самия Него, но впоследствие бива унищожено.
Глината описва крехкостта на папството – в сравнение със земните царства, особено тези, на които то е съвременник и които са описани като „желязо“, то наистина е „крехко“ (ст. 42), защото няма своя армия, а представлява просто една църква и нейното свещенство. Но макар и крехко, то е част от Рим. Спорът между желязото и калта е, кой е истинският наследник на римската империя. Да, Рим се е раделил на два различни по естество елемента, но кой от тях е легитимният му наследник и истински негов представител?
Поставянето на папството в края на една линия от земни царства описва съвсем точно човешката система, която единствено може да деградира. Започва със златото. Навуходоносор е искал царството му да е вечно, но това нямало да стане. Накрая всичко завършва с глина – опит да се създаде Божие царство на земята, но то е само една негова жалка карикатура.
2. Калта и „потомците на хора“.
Дан. 2:43 е стих, в който обикновено се виждат твърде много неща, които ги няма в текста. Интересно е да разберем, как се вписва интерпретация на калта като папството в този текст:
„И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта“ (Дан. 2:43).
Както сме разгледали в статията Кал и желязо – I, тълкуванието, което вижда в калта и желязото разделена и опитваща се да се обедини Европа, пропуска да разбере най-важното в този текст – неспособността и на желязото, и на калта да формират по отделно сливане с „потомците на хора“. Опитите тук не са самото желязо и кал да се обединят, а да успеят да се слеят с „потомците на хора“. Сякаш това сливане ще им даде предимство по някакъв начин и ще им помогне. Но в крайна сметка и двата елемента са напълно неспособни да го направят. Успехът за подобно начинание е толкова възможен, колкото е възможно самите тези два елемента да се смесят един с друг. А това е напълно невъзможно.
Този текст изисква допълнително изследване. Но каквото и да означава, неговата тематика не е опитите за смесване на желязото и калта. Важният момент тук е да се установи, за какво се отнася израза „потомците на хора“, защото именно с тези потомци и желязото, и калта се опитват да се слеят. Тяхното правилно идентифициране ще помогне да се разбере, защо и на желязото, и на калта им е невъзможно да се слеят с тях.
Имаме достатъчно основания да виждаме в калта от Дан. 2 гл. символ на папството. Освен това обширното място, което Дан. 2 гл. предоставя на проблема между желязо и кал, отговаря съвсем точно на развитието на виденията по-нататък в книгата Даниил. При тях всяко следващо добавя нови подробности свързани с папството – напълно според правилото на рекапитулацията, което трябва да бъде ползвано в тълкуванието на тази книга. А това означава, че трябва да отделим специално място и на този въпрос.
3. Очаквания към Дан. 2 гл., които рекапитулацията на книгата поставя.
Както установихме, Дан. 2 гл. сама за себе си съдържа ясни указания, как трябва да бъде тълкувана калта в краката на образа. По-удачно е да видим в нея символ на папството. Но доказателствата поддържащи това тълкувание не приключват. Можем да проучим и рекапитулацията, която е широко използвана в книгата Даниил и да видим, какво ни казва тя за калта в краката от Дан. 2 гл. За целта ще подходим малко по-различно. Ще разгледаме онова видение в книгата, по идентифицирането на елементите на което всички тълкуватели принадлежащи към историческата школа са съгласни. Това е видението от Дан. 7 гл. Няма да му правим обстоен анализ, а само ще се занимаем с идентифицирането на основните фигури в него.
Видението от Дан. 7 гл. следва установения от Дан. 2 гл. модел на развитие на апокалиптичните видения в книгата като тук използваните фигури са зверове – пророкът вижда първо три езически царства представени чрез символите на различни зверове, които според указанията на пророчеството трябва да се появят в Стария свят (Дан. 7:2-6) – лъв (образ на Вавилон), мечка (Мидо-Персия) и леопард (Гърция). Трите звяра биват последвани от четвърти, който не може да бъде сравнен с познато за пророка животно, защото има десет рога и железни зъби (ст. 7). Тъй като излиза от същото място, откъдето излизат предните три (морето), трябва да приемем, че той е повече или по-малко сходен с тях. Това обаче е само в началото. С него или по-точно – на него – започват да се случват странни неща:
„Докато разглеждах роговете, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и, ето, в този рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно“ (Дан. 7:8).
Четвъртият звяр е чудноват, но въпреки всичко връзката му с предните три като произход е видима. Това, което е различното при него, е че с роговете му се случва нещо, което не може да бъде открито при първите три звяра – три от роговете му се изкореняват, за да дадат място на един малък рог, който е различен от останалите – има очи и уста, чрез която говори надменно. Това надменно говорене на малкия рог не е нещо, което има за цел да дразни хората – то засяга небето:
„Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му – като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му – пламтящ огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището бе открито и книгите се отвориха. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му – погубено и предадено да се изгори с огън… Той ще говори думи против Всевишния…“ (ст. 9-11, 25а).
Надменното говорене на малкия рог касае Бога и затова той трябва да бъде осъден и унищожен. Малкият рог е главният антагонист във видението, но губи в битката си срещу Бога, което в крайна сметка води до установяване на Божието царство (ст. 26, 27).
Предвид установената схема за развитие на виденията този четвърти звяр в Дан. 7 гл. трябва да е символ на Рим. Това, че излиза от същото място както предните три, ни дава указание, къде да го открием (в Стария свят), по кое време (при залеза на Гърция) и какъв вид царство е (езическо като предните три). Истински различното нещо при четвъртия звяр идва с появата на малкия рог, който говори надменно изразяващо се в „думи против Всевишния“ (ст. 25). Говоренето против Бога (богохулството) е религиозен термин, който не може да бъде приложен за една незаинтересована от истинския Бог фигура. Тук трябва да става дума за претенции, които се предявяват спрямо Бог и Неговите прерогативи. А това пък означава, че според това видение би трябвало да очакваме една трансформация в Рим, който в началото е едно езическо царство, но след това започва да се конкурира с истинския Бог и да изземва функциите Му. Случило ли се е нещо подобно с Рим според доклада на историята? Да.
„От развалините на политическия Рим се издига в гигантска форма великата морална империя на Римската църква“ (А. С. Флик, „Издигането на средновековната църква“).
„Императорите били наследени от римските понтифи. Когато Константин напуснал Рим, оставил трона си на понтифа“ (Лабианка, професор по история в Университета на Рим).
„Под римската империя папите нямаха светска сила. Но когато римската империя бе дезинтегрирана и нейното място бе заето от определено число сурови, варварски царства, Римокатолическата църква стана независима от държавите не само в религиозните работи, но доминираше и в светските дела“ (Карл Конрад Екхард, „Папството и светските дела“).
Езическата римска империя се разпада под натиска на нахлулите в територията й варварски племена – момент, който можем да видим предсказан в десетте рога на главата на звяра (Дан. 7:7). Това нейно дезинтегриране обаче дава място за възхода на Римокатолическата църква – църквата, която в ученията и действията си изземва функциите на Бога и застава като посредник между Него и човека. Тя е символизираната с малкия рог, който се появява чрез изкореняването на три от роговете на звяра (ст. 8, 20, 24). Така че в описанието на десетте рога можем да видим разделената през IV-V век сл.Хр. римска империя даваща началото на западно-европейските държави – началото на една разделена Европа. Това тълкувание на Дан. 7 гл. се споделя от всички тълкуватели принадлежащи към историческата школа. Тук обаче имаме момента на разделена Европа. Този детайл като че ли клони везните в полза на разбирането, че и в Дан. 2 гл. трябва да се говори за разделена Европа. Много е важно обаче да се отбележи, с каква цел бива представено разделението на Рим в Дан. 7 гл. Фигурата, на която Дан. 7 гл. акцентира, е малкият рог, защото за него е отделено най-много място и за него се дава най-обстойното тълкувание. Освен това именно символизираната от него сила е основният антагонист в цялата книгата. А щом като акцентът на това видение е малкият рог, не е трудно да стигнем до извода, че описанието на десетте рога на четвъртия звяр (Дан. 7:7) няма за цел да покаже, че разпадането на римската империя е една от най-съществените теми на видението. То съществува, за да укаже кога и къде се появява малкия рог, да създаде контекст за идентифициране на антагониста (ст. 8, 20, 24). По този начин той е толкова ясно локализиран във време и място, че не може да има никакво съмнение, кого символизира – не може да има двойна интерпретация или нещо такова. Така че тук нямаме подчертаване на разделената римска империя, а на малкия рог, който се появява от нея. Споменаването на варваските племена, които разделят римската империя, има за цел да помогне за идентифицирането на малкия рог.
Какъв ще бъде следващият извод, който трябва да направим? Щом книгата Даниил се разгръща по метода на рекапитулацията и щом като във второто й апокалиптично видение (Дан. 7 гл.) се представят двете фази на четвъртото царство – езическият и папският Рим; щом като се поставя такъв силен акцент на папската му фаза и папството се превръща в основния антагонист на цялата книга и щом като разделението на римската империя от варварските племена в гл. 7 е дадено с цел да може точно да се локализира времето и мястото на появата на малкия рог (папския Рим), значи е основателно да заключим, че този главен антагонист на книгата е трябвало да бъде представен още в първото й видение и още там да му бъде отделено достатъчно място. Единствената фигура, на която е отделено обстойно място в това първо видение и която се намира точно преди установяването на Божието царство, това са ходилата от образа, които са отчасти от желязо и отчасти от кал. Би трябвало именно там да търсим папството. Логично е именно калта в краката да го символизира, а желязото да символизира варварските племена.
Ето как самата рекапитулация в книгата Даниил изисква още в първото й видение да открием главния антагонист на книгата и ни насочва, къде точно да го открием. Макар и да можем чрез изследване само на Дан. 2 гл. да стигнем до извода, че калта в ходилата на образа символизира именно папството, виждаме, че има и друг начин да направим този извод – това да бъде указано от самата рекапитулация на книгата.
Това обаче не е всичко, с което рекапитулацията ни е полезна. Тя ни помага да видим и развитието на силата символизирана с калта. В гл. 2 тя е слаба – калта е крехка в сравнение с желязото (Дан. 2:42). В гл. 7 обаче тя е вече силна, защото малкият рог, с който тя е символизирана тук, е описан като такъв, „който наглед беше по-як от другарите си“ (ст. 20). Тук нещата са преобърнати спрямо гл. 2.
Виждаме развитие в символите описващи папството. При първата ни среща с него то е по-слабо спрямо силата, с която съществува паралелно, но в следващото видение е по-силно от нея. Използваните символи преследват различни цели на описание, но се вижда, как антагонистът в книгата Даниил сякаш расте в сила. В Дан. 2 гл. силата символизирана с калта не може да притежава военната мощ на властта, с която съществува заедно (желязото). Тя не може да се сравнява със земните типове царства по отношение на мощта, която им е дала и поддържа властта, която имат. Но в гл. 7 същата фигура е описана като по-силна спрямо тях, но тази по-голяма нейна сила е в други отношения – тя е по-силна там, където ще влезе в контакт с Всевишния и Неговите светии. Това ще й даде такова предимство, че дори осигуряването и на военна мощ вече няма да й е проблем, защото възходът й е свързан с покоряването на трима царе (Дан. 7:24), а за това е нужно да се използва военна сила.
Освен създаване на контекст за коректно идентифициране на малкия рог описанието на варварските племена в Дан. 7 гл. спомага и за открояването на силата му. И той става толкова доминиращ в книгата Даниил, че при следващото му описание (гл. 8) цялото тълкувание е за малкия рог и мерзостта на запустението (други символи използвани във връзка със същата сила), а варварските племена повече не се споменават. Същото се случва и при гл. 11. Символът описващ тази сила е доминиращ, а от варварските племена няма и помен. Главата приключва с пълното световно господство на тази сила (Дан. 11:40-45). Описанието на папството започва като слабо и се развива в цялата книга Даниил към силно и мястото, което заема в нея показва, че от гледна точка на небето то е истинският наследник на разпадналия се Рим, не варварските племена. Какъвто и да е конфликтът между желязото и калта, въпросът е вече решен в полза на папството.
Тъй като рекапитулацията е много важен момент в тълкуването на книгата Даниил, нека да го повторим като този път ще минем по друг път. Дан. 2 гл. е първото апокалиптично пророчество в книгата Даниил. Нормално е именно в него да се дадат насоките, как трябва да бъдат тълкувани и другите пророчества в нея. Една от най-важните им особености е рекапитулацията – всяко следващо видение повтаря основните насоки на предходното като добавя нови елементи. По този начин имаме указание, че виденията са свързани, че те трябва да се изследват заедно и че всяко следващо видение ще ни дава по-голяма информация по важните точки. Истински важните моменти на едно видение – това, което е водещото за него и негова крайна цел – са представени по-обширно от по-маловажните части, така че изследователят да може ясно да види, къде пророчеството поставя акцента. Например в Дан. 2 гл. имаме много бегло споменаване на империята, която ще наследи Вавилон и след това на следващата империя (тълкуванието и на двете се побира само в един стих – ст. 39), докато на железните крака и по-специално – на ходилата и на камъка отсечен от планината не с ръце са отделени няколко стиха – по-голямата част от цялата интерпретация. Това е недвусмислено указание, че важните елементи в това пророчество са ходилата от желязо и кал и камъка. Именно на тях трябва да обърнем най-голямо внимание.
Имайки предвид тези особености на апокалиптичните пророчества, ако приемем, че в символите на желязо и кал от Дан. 2 гл. се говори за европейските държави опитващи да се обединят, но никога не успяващи, би следвало да очакваме, че с всяко следващо апокалиптично видение ще се дава все повече и по-подробна информация относно Европа. Нещо повече. Тогава ще сме длъжни да очакваме, че разделена Европа ще е централната фигура в следващите видения. Такова нещо обаче няма. Например централната фигура на следващото видение (Дан. 7 гл.) е малкият рог (символ на папството) и унищожаването му в края в резултат на небесния съд. Разделената римска империя се споменава тук, но само за да може да бъде ясно локализиран малкият рог по време и място, без да се оставя и белег от съмнение в идентифицирането му и за да може да се подчертае силата му. В никакъв случай обаче разделената римска империя не е централния момент тук. Същата ситуация имаме и в следващите видения (Дан. 8 и 11 гл.), където чрез символи отново папството е представено като водещия антагонист, а за разделена Европа изобщо няма и намек. Съвсем логично е тогава да приемем, че видението, което павира основите на развитието на историята от времето на Даниил до края (Дан. 2 гл.), би трябвало да се занимава с папството, което е основната фигура и основният антагонист на данаиловата апокалиптика и за което се дават все по-големи подробности с всяко следващо видение.
Ето как рекапитулацията в книгата Даниил сама по себе си ни убеждава, че в Дан. 2 гл. не можем да видим разделени европейски държави, които се мъчат да се обединят, но не успяват, а трябва да търсим папството и опитите му за издигане на духовната му империя.
4. Към едно по-добро разбиране.
Най-видният представител на историческата школа на тълкуване на апокалиптичните пророчества днес са адвентистите от седмия ден и това, че в Адвентната църква е имало различни възгледи относно калта от Дан. 2 гл. и че е надделял този, който трудно може да бъде доказан, може да изглежда смущаващо. Адвентистите обаче винаги са имали едно мото по отношение на разбирането на библейските учения и пророчества:
„А пътят на праведните е като светлината на разсъмване, която се развиделява, докато стане съвършен ден“ (Пр. 4:18).
Адвентистите винаги са вярвали, че истината не се разбира изведнъж, а стъпка по стъпка. Понякога е възможно едно недостатъчно акуратно тълкувание да добие популярност, но изследването никога не трябва да престава и винаги трябва да се стига до едно по-добро разбиране на дадения въпрос. Точно поради това е удачно приемащите историческия метод вече да се преориентират към това тълкувание на краката от желязо и кал от Дан. 2 гл., което вижда в калта папството. То е много по-добре аргументираното и отговарящо на тематиката на цялата книга Даниил.
Възгледът, че калта в ходилата на образа от Дан. 2 гл. символизира папството, е библейски по-доказуем от този, който го тълкува като разделена и опитваща да се обедини Европа.