В изследването на книгата Даниил методът на историческата школа е най-удачният метод, който трябва да бъде прилаган (прочетете статията Книгата Даниил), защото той не само е заложен още в първото апокалиптично видение/сън на книгата (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – II), но и самият Исус Христос го приема като единственият правилен, без да оставя никакъв шанс на тези на претеристката и на футуристката школи (Матей 24:15-22). Разбира се, това не значи, че в рамките на историческия метод не могат да се оформят различни тълкувания на някой текст. Например относно най-интересния момент от пророческия сън на цар Навуходоносор записан в Дан. 2 гл. има различни тълкувания поддържани от представителите на историческата школа. Нека да ги разгледаме и да видим, кое е библейски по-добре доказуемо.
1. Сънят на цар Навуходоносор.
В самия край на VII век пр.Хр. великият монарх на Вавилон Навуходоносор II сънува сън, в който вижда един бляскав и страшен образ, главата на който била от злато, гърдите и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, а останалата част от краката му до ходилата – от желязо. Самите ходила и пръстите били още по-странни, защото желязото, от което били направени, било размесено с кал/глина (Дан. 2:31-33). С този сън Бог разкрил на цар Навуходоносор, а чрез него и на целия свят, как ще се развие човешката история от този момент нататък. Както тълкуванието на съня показва, великата вавилонска империя нямало да остане да съществува винаги, колкото и да му се искало на Навуходоносор. Тя щяла да бъде изместена от други световни царства като телесните части на видяната статуя съставени от различни метали предсказвали техния възход и падение. Чрез падането на един камък унищожаващ образа се пророкува, че в края на всичко Бог ще установи Своето непоклатимо и непреходно царство заличавайки всички следи от земните царства (ст. 34-45).
В рамките на историческия метод има съгласие по идентифицирането на царствата появяващи се на световната сцена след Вавилон – това са Мидо-Персия (среброто), Гърция (медта) и Рим (желязото). (По-детайлно разглеждане на тези световни сили можете да намерите в статията Петте царства.) Това ще рече, че последното земно царство преди установяването на Божието е Рим. Няма несъгласие в идентифицирането на тези световни царства.
2. Тълкувания в рамките на историческата школа.
При последното земно царство, Рим, идва най-интересният момент на пророчеството, защото то е представено в образа не просто чрез крака от желязо, но чрез крака, които в ходилата и пръстите представляват смес от желязо и кал. Точно в тълкуването на този момент се появяват различията сред представителите на историческата школа.
Пророк Даниил тълкува тези странни крака на образа и падането на камъка така:
„Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко. А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно“ (Дан. 2:40-45).
Железните крака на образа са символ на Рим, а според тълкуванието на видението ходилата му съставени от желязо и кал представляват някакво разделение, което ще се случи в Рим. Но какво точно означават тези ходила от желязо и кал и какъв вид разделение представляват? Според придобилият най-широка популярност възглед сред привържениците на историческата школа сместа от желязо и кал представлява разпадането на римската империя след нахлуването на варварските племена през IV-V век сл.Хр. и непрестанните неуспешни опити на европейските монарси и водачи да я възстановят в предишната й слава и единство. Към настоящия момент този опит се изразява в обединението на европейските страни в проекта „Европейски съюз“, но тъй като пророчеството казва, че желязото и калта не могат да се слеят (Дан. 2:43), привържениците на това тълкувание заявяват, че както всички опити за обединение на Европа досега не са успявали, така няма да успее и Европейския съюз.
Има обаче и друго тълкувание в рамките на историческия метод, което не вижда в желязото и калта римската империя разделена на европейски държави. Според него калта символизира папството, а разделението в това последно земно царство се отнася за ясно откроената светска власт на западно-европейските страни (желязото) и властта на Католическата църква (калта). Разделението и конфликтът между двата елемента се изразяват в спора между светската власт на някои западно-европейски държави и папството, кой е истинският наследник на римската империя. Напрежението между калта и желязото може би още описва непрестанната през вековете намеса на папството в държавните дела на западно-европейските монархии и държави.
По ред причини първият възглед е надделял сред представителите на историческата школа. И до ден днешен той намира място в проповеди, книги и семинари. Работата е там, че той е много по-трудно доказуем от по-малко популярния, втори възглед. Затова е много важно да разгледаме и двата обстойно. Ще видим не само аргументите на кой възглед са по-убедителни, но и към кой от двата ни насочва рекапитулацията на книгата Даниил – тази нейна вътрешноприсъща особеност, която винаги трябва да имаме предвид в изследването на книгата.
3. Слабости на тълкуванието виждащо в Дан. 2 гл. разделените европейски държави.
В изследването на един библейски текст колкото е важно да разберем, какво казва той, толкова е важно да разберем и какво не казва. Проблемът на тезата, че ходилата от желязо и кал от Дан. 2 гл. представляват разделена Европа и опитите й за обединение, е че вижда в текста твърде много неща, които той не казва. Затова нека да разгледаме аргументацията на това тълкувание и да преценим, дали е достатъчно убедителна.
1) Неудачно посочване на пръстите на краката
Един от аргументите на въпросната теза е, че тъй като в пророчеството се споменават пръстите на краката на образа (Дан. 2:41, 42) и тъй като пръстите обикновено са десет самостоятелни части, значи разделеното четвърто царство, за което се говори тук, трябва да е разделено на десет по-малки царства. Следователно тук се има предвид разпада на римската империя, който се случил до 476 г.сл.Хр. Според този възглед Рим се разпаднал на десет царства. Юрая Смит, тълкувателят благодарение на който тази теза придобива голяма популярност, дори ги изброява – хуни, остроготи (остготи), визиготи (вестготи), франки, вандали, суеви, бургунди, херули, англо-саксонци и ломбарди (Uriah Smith, „Daniel and the Revelation“, p. 20). Други изследователи поставят алеманите на мястото на хуните. Без да влизаме в детайли относно акуратността на посочването на едно или две племена, това са като цяло племената, които в част от историята си са владели територии от римската империя като независими царства. Съвременните народи на Западна Европа се развили от тези племена на разделената римска империя: алемани – германци, франки – французи, саксонци – англичани, визиготи (вестготи) – испанци, бургунди – швейцарци, ломбарди – италианци и суеви – португалци. Племената на херулите, остроготите (остготите) и вандалите вече не съществуват.
Работата е там, че разделеността на четвъртото царство не е описана чрез пръстите на краката, а само чрез невъзможната смес от желязо и кал (Дан. 2:41, 43). Пръстите на краката са споменати със съвсем друга цел. Коя е тя?
В описанието на образа от Дан. 2 гл. прави впечатление, че има честа употреба на части от тялото. С тях се означават различните империи, които ще се появят от времето на Даниил до края на световната история. Започва се с главата, която е означена като Вавилон (Дан. 2:32, 37, 38). Споменават се гърди, мишци, корем – все части от тялото при придвижване надолу по него. Колкото по-надолу по тялото се слиза, толкова по-голямо придвижване имаме към края. И винаги се посочва част от тялото. Така се стига до краката, за които се казва, че са от желязо (ст. 33а). Те естествено представляват империя, която от гледна точка на историята е по-близо до края отколкото Вавилон. Но тук се дават още уточнения като придвижването отива още по-надолу, т.е. още по-близо до края – ходилата на тези крака, за които се казва, че са отчасти от желязо, отчасти от кал (ст. 33б). Именно там удря камъкът отсечен от планината не с ръце (ст. 34), което ни уверява, че ходилата от желязо и кал представят последната фаза от едно царство, което започва след царството символизирано с медта и просъществува до самия край. Нещо повече. Картината продължава да се придвижва още по-надолу и стига до самите пръсти (ст. 41, 42), които представляват най-крайната точка на едно тяло, ако се има предвид, че началото е главата (както е в това пророчество). Следователно тук имаме възможно най-ясното указание, че въпросното царство ще съществува до края на всичко, ама наистина до самия край. Така че указанието на пръстите не е отбелязване, на колко точно царства ще бъде разделено последното царство (Рим), а че последното, разделено царство ще съществува до самия край. Пръстите на краката на този образ са означение за придвижване на времето до края – също както останалите споменати части на тялото. Не можем да ги изолираме от започнатата тема и да вложим в тях някакво друго значение. По този начин нарушаваме цялостта на картината, която използва частите на тялото като означение за придвижване във времето.
Така тази аргументация изпада в противоречие, защото вижда указания за разделение на четвъртото царство както в желязото и калта, така и в пръстите на краката – два много различни елемента от образа.
2) Неудачна употреба на числото „десет“
Друга от аргументациите на разглежданата теза е, че пръстите на образа трябва да са десет – толкова, колкото са роговете на четвъртия звяр от следващото видение (Дан. 7:7), което видение със сигурност говори за Рим и за неговото разпадане на десет части. Следователно и двете видения трябва да се отнасят за едно и също нещо – разпадането на римската империя на десет царства. Въпреки че пророчеството не казва изрично, че пръстите на краката от Дан. 2 гл. са десет, няма да е грешка да приемем, че наистина са толкова. По-важният момент е, дали те съответстват на десетте рога на четвъртия звяр от Дан. 7 гл.?
Първо, както посочихме по-горе, разделението на четвъртото царство от Дан. 2 гл. е описано чрез невъзможните за смесване желязо и кал, а не чрез пръстите, чието споменаване преследва съвсем друга цел.
Второ, развитието в историята на разпадането на четвъртото царство в Дан. 7 гл. води до появата на по-различни цифри. В началото роговете наистина са десет (Дан. 7:7), но след това се появява един малък рог, който изкоренява три от тях (ст. 8, 20, 24). Това означава, че впоследствие (когато е по-важният момент от пророчеството) роговете остават седем плюс малкия рог (който е различна фигура) и с това число се стига до идването на Божието царство (ст. 25-27). Следователно в по-голямата част от своето съществуване роговете на четвъртия звяр от Дан. 7 гл. са седем, а не десет, докато пръстите на краката от Дан. 2 гл. остават десет до самия край. Това отново е разминаване.
Освен това от историята се знае, че племената, които „наследяват“ римската империя, не са десет, а повече от двадесет. Този исторически факт съответства на идеята за разделение в Дан. 7 гл., защото в това видение има достатъчно указания да приемем числото „десет“ (което изрично се споменава) като символично число. Докато десетте пръста на краката (които никъде не се споменават като число) от Дан. 2 гл. са толкова на брой през цялото време и ако трябва да бъдат приети като някакво означение, изискват да бъдат приети като буквално число.
Тълкувателите, които приемат тази интерпретация на калта и желязото трябва да направят своя избор – разделението описано в пророчеството или се изразява в пръстите на ходилата на образа, или в невъзможността калта и желязото да се смесят. Не могат да се поддържат и двата аргумента, защото те си противоречат. И тъй като текстът говори за разделеността на царството във връзка с калта и желязото, аргументацията с пръстите на ходилата и техния брой трябва да отпадне. А с това да отпадне и опита да се виждат в това пророчество десет царства получили се от разпадането на римската империя.
3) Несъответствие между използвания символ и естеството на посочваното разделение
Разглежданата теза вижда в калта в краката на образа от Дан. 2 гл. слабите европейски държави, на които се разпаднала римската империя в контраст с желязото, което трябва да символизира силните европейски държави. Проблемът с това тълкувание е, че не откроява особеността на символа „кал“ и го прилага за нещо, което само по себе си не представлява нищо специално и уникално. Защото разпадането на римската империя в резултат на нахлуването на много варварски племена не представлява някакъв прецедент в историята, нито дори в света на пророчеството. Например в Дан. 8 гл. се отделя малко повече място за случващото се с гръцкото царство и се предсказва, че то ще се разпадне на няколко царства:
„Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А това, че той се строшил и излезли четири вместо него, значи, че четирима царе ще се издигнат от този народ, но не със сила като неговата“ (Дан. 8:21, 22).
Според пророчеството целостта на Гърция ще стои за много кратко време – само докато първия й цар (Александър Велики) е жив. След неговата смърт това царство ще се раздели на четири. И така разделено то остава до поглъщането си от Рим. Както обаче забелязваме, за означаването на това разделение не е използван някакъв особен, странен, дори непасващ на картината символ (какъвто е случаят с калта в краката на образа от Дан. 2 гл.), а се използват символи от абсолютно същото естество – рогове. Управлението на Александър Македонски е символизирано с един рог и възникналите след смъртта му и разпадането на империята му царства също са представени с рогове. За представянето на разпада на едно царство от земен тип се използват характерни символи, които са свързани с цялостната картина на въпросното царство. Не така стоят нещата с Дан. 2 гл.
Апогеят на едно царство при даден цар и неговото разпадане на по-малки царства впоследствие е нормален процес типичен за установяването на земния тип царства. Това е човешката история. Така че ако пророчеството от Дан. 2 гл. следваше даваната му от въпросната теза интерпретация, би трябвало краката да бъдат изцяло от желязо и единственият индикатор за наличието на някакво разделение в това царство би трябвало да бъдат пръстите. Просто защото няма нищо специално в разпадането на едно царство, че да изисква да бъде използван за описването му толкова странен и не на място символ като калта. Това е елемент, който е много по-близък по естество или поне на изглед до камъка символизиращ Божието царство, отколкото до някой метал, с каквито в това пророчество се описват земния тип царства. Въпросът е, че не пророчеството трябва да следва интерпретацията, а обратното – интерпретацията да се съобрази с текста на пророчеството. Тогава тя трябва да има предвид особеността на елемента „кал“ и да не го тълкува като нещо, което е толкова тривиално от гледна точка на човешката история, а да открие неговата уникалност. Така че тук можем да открием във въпросната теза сериозно несъответствие между използвания в пророчеството символ на калта и естеството на посочваното от това тълкувание разделение.
4) Неудачно приложение на израза „царе“/“царства“
Друг от аргументите на въпросната теза е, че изразът „царе“/“царства“ в Дан. 2:44 се отнася за десетте царства, на които се разпаднала римската империя:
„И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека“ (Дан. 2:44).
В тълкуванието на съня от Дан. 2 гл. пророк Даниил прилага израза „цар“ като равнозначен на „царство“ (ст. 37-39) (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – VI). Това се потвърждава и от разглеждания стих: „в дните на онези царе… ще строши и довърши всички тези царства“ (ст. 44). Въпросната теория твърди, че този текст е указание, че опитите за обединение на Европа ще продължат до самия край, но тя ще остане разделена и във времето на една раздробена Европа Божието царство ще бъде установено. Тук отново се сблъскваме с проблем, защото никъде в текста описващ четвъртото, последно земно царство (ст. 40-43) не се използва израза „царе“/“царства“, нито има дори намек, че това царство представлява всъщност няколко царства. Напротив, то навсякъде е представено като едно царство:
„Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо… това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има… така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко“ (ст. 40-42).
Както се вижда, става дума за едно царство. Да, то е разделено, но е едно царство. А това означава, че изразът „царе“/“царства“ от ст. 44 не може да касае него. Единствената възможност е той да има предвид всички изброени в тълкуванието царства (ст. 37-40). Но как в дните на всичките споменати царства може да бъде установено Божието царство, след като Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и дори езическата фаза на Рим са отдавна преминали? Не трябва да забравяме, че тълкуванието на Даниил следва видяното в съня, а не обратното. А тълкуванието е, че камъкът откъснат не с ръце и символизиращ Божието царство удря образа в ходилата му. Това е указание, че Божието царство няма да се установи по времето на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция или езическия Рим, а във фазата „желязо и кал“ на Рим (ст. 34). И въпреки че камъкът удря ходилата, целият образ се строшава и се превръща на прах, който вятърът отвява (ст. 35). Точно този момент има предвид ст. 44, който казва, че в „дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши“. Тълкуванието не губи връзката си с видяното от цар Навуходоносор (по този въпрос прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – V). То иска да покаже, че до самото установяване на Божието царство земната история ще се характеризира със смяна на едно след друго на царства от земен тип – такива, които са сходни в претенциите, в управлението и възможностите си. Да, някои са по-богати и бляскави от други, но всъщност всички са много сходни (всички са представени чрез метали) и никое от тях няма да успее да достигне до установяването на съвършеното и непреходно царство. Това ще стане едва с идването на царство от съвсем друг тип – Божието царство (което е представено чрез камък, не метал). Ст. 44 говори за окончателната подмяна на всички земни видове царства с едно небесно, а не че Божието царство ще бъде установено във времето на една неуспяваща да се обедини Европа. Така че и тук теорията приемаща, че ходилата от желязо и кал от Дан. 2 гл. представляват разделена Европа, вижда в текста нещо, което той не казва.
5) Несъответствие с реалността
Разбирането, че десетте пръста от краката на образа видян от Навуходоносор, както и невъзможните за обединение кал и желязо представляват разделените европейски държави, има и друга, много голяма слабост – то не отразява правилно реалността.
Първо, твърди се, че според Дан. 2:41, 42 крехкостта на глинената кал символизира слабостта на някои от държавите наследили Рим, докато якостта на желязото символизира силата на другите европейски държави. Кои държави обаче са силни и кои – слаби? От историята на Европа знаем, че е имало моменти, когато Испания и Португалия са били най-силните европейски държави. В други моменти обаче те са били сред най-слабите и без влияние държави. Същото може да се каже и за Германия. В определени периоди е била слаба, разединена и без автономно управление, но в други моменти е била най-силната европейска държава. Няма нито една европейска държава, която от момента на разпадането на римската империя до настоящия момент да се определи само като силна или само като слаба. Всички са били както силни, така и слаби. Ако калта символизира някои слаби европейски държави, би следвало тези слаби държави да са си такива постоянно, а ако желязото говори за силата на други европейски държави, би трябвало те да са силни постоянно. Не може да има преминаване от кал в желязо. Пророчеството изрично казва, че тези два елемента не могат да се смесят (Дан. 2:43), колко повече в даден момент калта да стане желязо или пък желязото – кал. Така че интерпретацията за слабостта на някои от европейските държави и за силата на други не съответства на динамиката на развитието на европейските държави, за която историята ни докладва.
Второ, твърди се, че Европейският съюз е опит за възстановяване на римската империя и следователно според въпросното интерпретиране на Дан. 2:41, 43 това няма да може да стане (т.е. пророчеството предсказва неуспеха на проекта наречен „Европейски съюз“). Ако Европейският съюз е опит за обединяване на разпадналата се римска империя, би трябвало да очакваме всички държави, които са наследници на варварските племена раздробили Рим, да участват в него. Но Швейцария, която е образувана от варварското племе бургунди, не е в Европейския съюз. Също така, ако Европейският съюз трябва да възстанови Рим, защо в него има държави, които изобщо нямат отношение към Рим или неговото разпадането? Какво отношение към въпроса имат държави като Финландия и Швеция например? А Естония, Кипър или България? На практика повечето от членките на Европейския съюз нямат никакво отношение към римската империя. По този начин всичко, което може да се очаква при такова интерпретиране на пророчеството, се разминава рязко с действителността.
Всичко това обаче не означава, че в пророчеството изобщо не се говори за Европа. Държавите, на които се разпада римската империя, са европейски държави, но е важно да се има предвид, че те всички са желязо. Най-вероятно този символ в пророчеството говори за една силна Западна Европа, която се опитва да репликира Свещената римска империя, поради което е в постоянен конфликт с папството – другият претендент за легитимен наследник на Рим. Ако Европейският съюз има някакво отношение към възстановяването на римската империя като неин истински наследник, той трябва да е представен само чрез желязото в ходилата на образа, което говори за някаква сила и стабилност (ст. 41). В такъв случай тук имаме по-скоро пророчество за успеха на Европейския съюз, не за неговия неуспех. Но всичко това е при условие, че наистина искаме да открием Европейския съюз в това пророчество, което едва ли е много удачно. По-точният начин на изразяване би бил, че желязото в ходилата на образа символизира западно-европейските държави, които в своята военна мощ са по-силни от Ватикана и така ще останат до самия край на човешката история.
6) Некоректно идентифициране на сливането на калта и желязото
Другият проблем на разглежданото тълкувание на калта и желязото, е че не успява да установи, за какъв точно стремеж за сливане на калта и желязото става дума, както и относителната тежест на този проблем в цялото пророчество. Тази теория акцентира прекалено много на опитите за обединение на силите, за които вярва, че изпълняват пророчеството. Въпросът е, че споменаването на сливането на калта и желязото, или по-точно невъзможността това да стане, преследва съвсем друга цел.
Всъщност този проблем изобщо няма голяма тежест в пророчеството. В Дан. 2:41 се натъртва на това, че царството е разделено, но понеже е „отчасти от желязо“, то ще е и отчасти силно, защото „в него ще има нещо от силата на желязото“. Ст. 42 е противоположност на края на ст. 41. Да, царството наистина ще бъде „отчасти яко“, защото „в него ще има нещо от силата на желязото“ (ст. 41), но ще бъде и „отчасти крехко“ (ст. 42), защото освен желязо там има и кал, а калта е крехка. Ст. 43 идва да изясни идеята за смесването на желязото и калта и тяхното сливане:
„…понеже си видял желязото смесено (арам. „араб“) с глинена кал… И както си видял желязото смесено (арам. „араб“) с глинената кал, така те ще се размесят (арам. „араб“) с потомците на други родове хора; но няма да се слеят (арам. „дебак“) един с друг, както желязото не се смесва (арам. „араб“) с калта“ (ст. 41, 43).
За смесването между желязото и калта се използва арамейската дума „араб“, която означава „смесвам, размесвам“. С тази дума се описва и тяхното размесване с „потомците на хора“, но се казва, че сливане няма да е възможно. Тук за „слеят“ се използва арамейската дума „дебак“, която има значението „залепвам, слепвам“. Картината, която ни се описва в този стих, е съвсем различна от това, което разглежданото тълкувание предлага. „Желязото“ е „смесено с глинена кал“, но това смесване показва, как двата елемента се смесват с „потомците на хора“, а не описва опити на тези два елемента да се слеят един с друг. Стремежът и на двата елемента е по отделно да се „размесят с потомците на хора“, но всички усилия ще бъдат неуспешни – „няма да се слеят един с друг“. Също както „желязото не се смесва с калта“, така и желязото и калта няма да могат да успеят да се залепят с потомците на хора. Желязото и калта са толкова несъвместими, че тяхната невъзможност да се слеят помежду си се използва като илюстрация за неуспешните опити и на двата елемента да формират по отделно други размесвания. Използването на израза „както желязото не се смесва с калта“, който служи като стандарт за сравнение, доказва, че тук не става дума за опити на желязото и калта да се слеят. Ако текстът наистина иска да покаже невъзможността на желязото и калта да се слеят, той предава много странна идея: „желязото и калта не могат да се слеят, както желязото не се смесва с калта“. Няма смисъл да се казва, че дадено действие е невъзможно като се дава за стандарт самото невъзможно действие. Използването на този текст в края на стиха като стандарт за сравнение има смисъл, само ако се интересува от нещо друго, което да сравни с този стандарт. А единствената възможност тук е неспособността и на желязото, и на калта да се слеят с потомците на хората. Така че темата на ст. 43 е невъзможността на желязото и калта за сливане с някой друг, а не опити за сливане помежду им. Никакви подобни опити не трябва да се виждат тук.
Единственият извод, който можем да направим, е че теорията приемаща ходилата от желязо и кал от Дан. 2 гл. за разделена Европа, вижда в текста твърде много неща, които той не казва и че тълкуванието й се разминава с действителността. Това я прави неубедителна теория въпреки широката й популярност в средите на историческата школа. Другото тълкувание на калта и желязото, което вижда в калта символ на папството, разглеждаме в статията Кал и желязо – II.
Тълкуванието, което вижда в калта и желязото в ходилата на образа от Дан. 2 гл. разделена и опитваща да се обедини Европа, има много слабости и е силно противоречиво.