Дан. 7 гл. е една от най-интересните глави в книгата Даниил. Някои места в нея обаче могат да ни озадачат и да ни накарат да се усъмним, дали историческият метод е правилният метод за тълкуване на книгата. Например след като Даниил изброява трите звяра излизащи от морето и след като се спира по-подробно на четвъртия звяр и на малкия рог, който изниква върху него, пророкът описва провеждането в небето на един съд, който в крайна сметка довежда до унищожението на четвъртия звяр и на малкия рог (Дан. 7:3-11). Тогава съвсем изненадващо Даниил се връща на предишните три звяра:
„А колкото до другите зверове, тяхното владичество беше отнето; животът им обаче бе продължен до време и година“ (Дан. 7:12).
Означава ли това, че и трите звяра съществуват по времето на четвъртия звяр и дори го надживяват, а може би дори съществуват и след като съда е приключил? Тази картина не обърква ли тълкуванието на видението, което историческият метод предлага – силите символизирани от тези зверове да се появяват една след друга, а не да съществуват едновременно? Не означава ли това, че историческият метод за тълкуване на апокалиптичната литература е ненадежден и че трябва да се потърси друг, който да се справи с това противоречие?
1. Необходимост от сюжет при апокалиптичните пророчества.
За разлика от класическите пророчества, които предсказват бъдещето под формата на проповед/реч, апокалиптичните пророчества го разкриват чрез история, в която участват странни персонажи и се случват странни неща. За да може обаче една история да бъде история, тя трябва да има свой собствен сюжет. Апокалиптичните видения не правят изключение. Така че една от особеностите, която трябва винаги да се има предвид при тълкуването на този вид видения, е че всяко апокалиптично видение представлява история със собствен сюжет, поради което трябва да се определят границите на тълкуването и приложението на символите. Понякога те получават развитие, само за да може разказът на видението да придобие достоверност и завършеност, а не защото това развитие е непременно натоварено със значение и трябва да се търси приложение и изпълнение в историята. Просто апокалиптичното видение трябва да бъде последователно, когато разгръща историята си, което означава, че не може да се търси тълкувание на всеки детайл в него.
2. Пример на съобразяване със сюжета в апокалиптично видение.
За да разберем по-добре, как едно апокалиптично видение се развива съобразявайки се със собствения си сюжет, можем да вземем като пример първото апокалиптично видение в книгата Даниил – сънят на цар Навуходоносор описан в Дан. 2 гл. Това е големият образ съставен от различни метали. Пророк Даниил разтълкувал металите като световни царства. Той започнал с най-горната част на образа – главата и я определил като Навуходоносор и неговото царство Вавилон (Дан. 2:32, 37, 38). Тъй като очевидно Навуходоносор е съвременник на Даниил, така Даниил очертава началото на апокалиптичното видение – то започва във времето на пророка. Краят на видението е при есхатологичната му кулминация, когато камъкът символизиращ Божието царство удря образа в ходилата (Дан. 2:34, 44). Така самият Даниил подсказва, как трябва да се тълкува видението – то започва от времето на пророка и завършва с установяването на Божието вечно царство, т.е. Даниил определя историческия метод като правилния в тълкуването, защото само той разглежда изпълнението на пророчествата в историята от времето на пророка до Второто пришествие на Христос. Но в момента, в който камъкът удря нозете, които са от желязо и кал, образът все още съществува в своята цялост и с всичките си метали. От силния удар на камъка всичките метали стават на прах (ст. 35, 45), което означава, че те съществуват по времето на падането му. Не е ли странно във времето на падането на камъка все още да съществуват и златото, и среброто, и медта? Всъщност това е неточно зададен въпрос. По-правилно е да попитаме, дали силите символизирани чрез златото, среброто и медта съществуват, когато пада камъка. Трябва да правим разлика между развитието на разказа на видението и приложението му.
В тълкуванието на този сън Даниил използва ясни и недвусмислени изрази. След като идентифицира златната глава с Навуходоносор и Вавилон, той каза на царя:
„След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят. Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко“ (Дан. 2:39, 40).
Става съвсем ясно, че царствата символизирани с различните метали ще се появяват на световната сцена едно след друго – едно ще изчезне и друго ще се появи на неговото място (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – II). Това било тълкуванието на съня дадено от Даниил. Но самият сън има своите ограничения. Така че когато в края виждаме всички метали заедно, не трябва да бързаме да смятаме, че и силите, които те символизират, ще съществуват в края. Появата на всички метали в края е необходима, за да може да се поддържа последователността в сюжета на самия разказ и той да звучи правдоподобно. Защото какво би се получило например, ако картината следваше абсолютно точно логиката на тълкуванието? Тогава би следвало Навуходоносор да е видял, как частта от образа символизираща даденото царство изчезва с преминаването на съответното царство и когато се стигне до падането на камъка, да са останали само ходилата от желязо и кал. Това би била твърде странна и недостоверна история. Не картината трябва да следва тълкуванието, а обратното – тълкуванието трябва да се съобразява с картината. Навуходоносор видял един образ – нещо цялостно и завършено. Смяната на царствата са представени в него чрез редуване на метали, а не чрез отсичане на части от него. Естествено, че за да се следва логиката на картината, целият образ трябва да съществува при падането на камъка и естествено, че неговият удар ще разруши и останалите метали. Това обаче не означава, че силите символизирани с тези метали също ще съществуват при падането на камъка. Последователността на историята съществува, за да може самата история да съществува. Тълкуванието трябва да има това предвид и да не прави опити да търси значение на разрушените от камъка злато, сребро и мед. Самият Даниил посочва, как трябва да се тълкува появата на царствата: „След тебе ще се издигне друго царство“ (Дан. 2:39) – едно царство изчезва и друго се появява на неговото място – няма как всички те да съществуват заедно до края.
3. Съобразяване със сюжета в Дан. 7 гл.
По подобен начин трябва да се подходи и към въпросния текст от Дан. 7 гл. Лингвинистични и макроструктурни връзки доказват, че Дан. 7, 8 и 11 гл. рекапитулират (повтарят) Дан. 2 гл. Сигурно заради това Даниил не си прави труда да посочва изрично, а само загатва, че царствата символизирани с четирите звяра от Дан. 7 гл. ще се появяват на световната сцена по същия начин както при Дан. 2 гл. – едното изчезва и се появява другото – той очаква, че читателят ще има това предвид. Например за четвъртия звяр той казва, че се е различавал от „всички зверове, които бяха преди него“ (Дан. 7:7). Това „преди“ е намек, че зверовете (и най-вече царствата, които те символизират) се появяват и изчезват един след друг подобно на царствата от Дан. 2 гл. В ст. 23 Даниил е даже още по-ясен:
„…Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всички царства и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши“ (ст. 23).
Четвъртият звяр е четвъртото царство. Това говори за последователност в появата на царствата. Освен това този звяр „ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши“, което загатва за заличаването на всяка сила, която е била преди него и затова няма как да очакваме силите съществуващи преди него да го надживеят по някакъв начин. Като цяло в гл. 7 Даниил не използва категоричния език от гл. 2, а само загатва, че царствата се сменят едно след друго, защото очаква, че читателят му вече знае това. След като това видение повтаря онова от Дан. 2 гл., е нормално да имаме предвид, че и тук царствата ще се сменят едно след друго, макар и това да не се казва изрично.
При Дан. 2 гл. установихме, че макар и всичките метали все още да съществуват по времето на падането на камъка, силите, които те символизират (без последната), вече са слезли от световната сцена. По същия начин трябва да приемем, че в гл. 7 макар и първите три звяра отново да се появяват, след като четвъртият е вече унищожен, това не значи, че силите, които те символизират, все още съществуват. Тяхното повторно споменаване преследва друга цел. Още от самото начало и четирите царства се споменават заедно:
„И четири големи звяра излязоха от морето, различни един от друг“ (Дан. 7:3).
Оставяме с впечатлението, че зверовете излизат от морето на сушата и остават там заедно. Затова и когато се описва крайната участ на четвъртия звяр, трябва да се каже нещо и за първите три.
В цялата гл. 7 се прави много ясно разграничение между първите три звяра и четвъртия, на който е отделено най-много място в главата. Първите три представляват зверове, които се срещат в природата – лъв, мечка и леопард, докато четвъртият не е оприличен на нищо съществуващо – той е различен. Това е първата индикация, че небето гледа на него по по-различен начин от останалите. Той е връхлетян от Божието негодувание, защото преследва Божия народ и богохулства – нещо, което другите зверове не правят. За да се покаже, че небето има друго отношение към първите три звяра, за тях се казва, че след като небесният съд приключва, на тях им бива отнето само владичеството, но иначе животът им бива пощаден за известно време (Дан. 7:12). Тук е разликата с четвъртия звяр, на който биват отнети и владичеството, и живота (ст. 11, 26). Така че повторното споменаване на първите три звяра има за цел да оформи един контраст между тях и четвъртия звяр. Тези три звяра символизират империи виновни за толкова престъпления, страдания и мъка, че те не могат да бъдат представени чрез друг символ освен чрез символа на звяра. Но четвъртият звяр е толкова по-опасен от тях и толкова по-противен в очите на небето, че в сравнение с него в първите три като че ли се открива нещо положително и затова при небесния съд животът им бива продължен. Това, разбира се, не означава, че силите, които тези три звяра символизират – Вавилон, Мидо-Персия и Гърция – ще съществуват във времето, когато небесният съд приключи. Тук е мястото да се направи разликата между развитието на разказа на видението поради неговия сюжет и тълкуванието му. Понякога символите търпят развитие, само за да направят историята правдоподобна и последователна – не трябва да се търси приложение на всеки детайл. По същата причина се представя и че при съда не само малкият рог, но и четвъртият звяр бива унищожен. Малкият рог е сила появяваща се като време след четвъртия звяр:
„А за десетте рога – те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе“ (Дан. 7:24).
Малкият рог се появява след появата на четвъртия звяр и все пак, понеже той пониква върху четвъртия звяр, видението трябва да ги представя заедно до края, иначе ще се загуби достоверността на разказа. Не търсим приложение на всеки детайл от историята. Понякога символите търпят развитие, само за да я направят достоверна.
Динамиката, по която се развиват апокалиптичните видения и тогава, когато символите търпят странно развитие във връзка със сюжета, по никакъв начин не прави историческият метод неприложим. Тъкмо напротив. Само историческият метод е в състояние да открои точните граници на тълкувание и приложение на символите в апокалиптичните видения съобразявайки се с тяхното развитие и сюжета на видението.