За адвентистите от седмия ден един от най-важните въпроси, които трябва да се изследват и дискутират, е въпросът за Изследователния съд (какво представлява Изследователният съд можете да научите от статията Значение на Деня на умилостивението). Затова и всяко предложение за ново разбиране на този въпрос представлява интерес и заслужава дискусия.
Според едно по-различно виждане за съда от познатото до момента в Откр. 4 и 5 гл. се описва не какво да е, а именно Изследователния съд и то една по-напреднала фаза от него. Въпреки че адвентистите категорично вярват, че Изследователният съд се засяга в книгата Откровение, досега никога не са го откривали в Откр. 4 и 5 гл. А дали там има Изследователен съд или не, е много важен въпрос, защото от извода, който ще направим, ще зависи и цялостното ни виждане за тълкуването на Откровението, за последните събития, края на света и ролята ни като църква във всичко това. Затова този въпрос трябва да бъде разгледан и изяснен. И така, има ли Изследователен съд в Откр. 4 и 5 гл.?
1. Предполагаеми връзки на Откр. 4 и 5 гл. с Изследователния съд.
Какво може да ни накара да мислим, че в Откр. 4 и 5 гл. се засяга или става дума за Изследователния съд или някаква негова фаза?
Едно от най-важните правила в тълкуването на книгата Откровение е да се установи, на кой съществуващ вече в Свещеното писание текст стои даден текст на Откровението (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – II). Позовавайки се на това правило тук се предлага, че съществува дълбока връзка между Откр. 4 и 5 гл. и Дан. 7 гл. И щом като Дан. 7 гл. описва Изследователния съд, за това трябва да се говори и в Откр. 4 и 5 гл. Има ли наистина връзка между Откр. 4 и 5 гл. и Дан. 7 гл.?
Когато четем Откр. 4 и 5 гл., виждаме, че става дума за престол и Седящия на него, идва един Агнец, на преден план излиза една книга. Ако мислим само за тези елементи на тези две глави без да обръщаме внимание на всичко останало описано в тях, сигурно бихме се сетили за Дан. 7 гл., където също се говори за престол и Седящия на него, за идването на един Човешки Син и за книги. Следователно не става ли дума в Откр. 4 и 5 гл. за същата сцена като в Дан. 7 гл.? Да се опитаме да сравним двете сцени и да направим съпоставка на видението от Откр. 4 и 5 гл. с видението за Изследователния съд от Дан. 7 гл. Можем да направим съпоставка по няколко критерия.
1) Какво се случва във виденията?
Тук е нужно просто да опишем, какво се случва във виденията – да се опитаме да ги резюмираме с наши думи като не изпускаме нищо важно. Ето какво би представлявало резюмето на тези видения:

Дори само при опита ни да резюмираме случващото се в двете видения виждаме, че и двете се занимават с различни въпроси. Общите неща между тях са крайно недостатъчни, за да заключим, че говорят за едно и също събитие независимо на коя фаза от неговото развитие.
2) Каква е обстановката?
Тук трябва да опишем всички детайли в обстановката и на двете видения, за да ги сравним.

Общото между двете сцени е, че и двете се случват на небето, където е Божия престол и освен Неговия, който излъчва светлина и е специално откроен, има и други престоли. И все пак в описанието на Даниил престолите се поставят в процеса на случването на видението (Дан. 7:9), докато Йоан вижда престоли, които са вече поставени (Откр. 4:2-5). Във видението на Даниил има множество книги, които се отварят (Дан. 7:10), което в апокалиптичната литература винаги представлява сцена на съд, докато във видението на Йоан книгата е само една и е запечатана (Откр. 5:1).
Виждаме, че макар и да има нещо общо между обстановката в двете сцени, като цяло тя е различна в двете видения. А това говори, че в двете видения се случват различни неща.
3) Кои са персонажите?
Тук е нужно да опишем кой и как се появява и какво се случва като се появи.

И в двете сцени виждаме Бог (Дан. 7:9; Откр. 4:2, 3) и Христос, Който получава владичество (Дан. 7:13, 14; Откр. 5:9), неизброимо множество небесни същества (Дан. 7:10; Откр. 5:11) и представители на човечеството (Дан. 7:14; Откр. 4:4; 5:9). Това, което се случва обаче с тези персонажи в двете сцени, е различно. Книгата от видението на Йоан е запечатана, и не отварянето й, а вземането й от страна на Агнеца предизвиква радостното възклицание на старейшините и небесните същества (Откр. 5:7-14). В съдебната сцена от видението на Даниил (пък и в която и да е друга съдебна сцена) няма викове на обожание, защото това не е в хармония с атмосферата на един съд. Употребата във видението на Йоан на термини като „отдясно/от дясната страна“ (Откр. 5:1), „достоен“ (ст. 2, 9), „лъвът, който е от Юдовото племе“ (ст. 5) и „Давидовият корен“ (ст. 5) говорят за царственост, не за съд. Възклицанията относно силата, богатството, премъдростта, могъществото, почитта, славата и благословението на Бога и на Агнеца (Откр. 4:11; 5:12) са насочени към царствената издигнатост на някой, който седи на престола или предстои да седне на него. Те не се произнасят в една съдебна сцена.
Макар и да има общи персонажи в двете видения, откриваме големи различия по отношение на мястото и ролята им във виденията. Никаква по-специална връзка не може да се открие между двете видения, от което следва че ако Откр. 4 и 5 гл. стъпват на Дан. 7 гл., те я ползват съвсем общо, като описание на обстановката около Божия престол, а не за да повторят или развият идеята й. Откр. 4 и 5 гл. не касае Изследователния съд, нито някакъв по-напреднал етап на този съд.
2. Какво събитие се описва в Откр. 4 и 5 гл.
Ако разберем, какво се случва в Откр. 4 и 5 гл., не само ще установим, че тук се представя нещо съвсем друго, но и в кое време то се случва. Тук се описва един много интересен ритуал, който е съществувал в древността в Ориента – ритуалът на възцаряването на новия цар. При възкачването си на престола всеки нов цар е трябвало да прочете завета, който го е обвързвал с неговия сюзерен (царството, на което е бил подчинен). Този обичай се е прилагал и в Израил, но новокоронованият цар е прочитал книгата на завета (книгата Второзаконие), който Израил имал с Бога и така е изразявал своята и тази на народа си зависимост от Бога. Описваме го по-обстойно в статията Седемте печата от Откровението – I.
Точно това е, което виждаме да се описва в Откр. 4 и 5 гл. Тук се представя възцаряването на Исус в службата Му на Цар и Първосвещеник след възнесението Му през 31 г.сл.Хр. Той е достоен, защото е умрял и така е изкупил за Бога хора от всяка народност и ги е направил царство и свещеници на Бога. Христос е достоен да приеме сила, господство, почит, слава и могъщество. Затова може да отвори книгата на завета (Откр. 5:5-14).
Освен това и последващото отваряне на печатите е пряко свързано със завета и заветните клетви (Откр. 6:1-8), което още веднъж доказва, че в гл. 4 и 5 на Откровението се описва именно възцаряването на Исус след Неговото възнесение. Тук нямаме никакъв Изследователен съд.
Описаният по прекрасен начин в това видение момент на възцаряването на Христос в службата Му на Цар и Първосвещеник след възнесението Му през 31 г.сл.Хр. е моментът, в който Исус влиза в небесното светилище, за да започне да служи като застъпник за Своя народ. Но Той встъпва в небесната Светая. Все още е рано да се търси преминаването на Христос в небесната Светая Светих, за да означи началото на Изследователния съд (за времето на началото на Изследователния съд прочетете статията Начало на Изследователния съд). Така че Откр. 4 и 5 гл. не стоят на картината на Изследователния съд от Дан. 7 гл., нито го описват в някакъв по-напреднал етап. Картината на съда винаги се представя с престоли (в мн.ч.) като действието на съда винаги се упоменава (срв. Дан. 7:10 с Откр. 20:4), докато в Откр. 4 и 5 гл. няма подобно развитие. В Откр. 4 и 5 гл. изобщо не се използва съдебен език. Това се случва едва в Откр. 6 гл. При описанието на отварянето на петия печат мъчениците питат Бога: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш“ (Откр. 6:10), което означава, че до времето на петия печат все още няма съд. А този печат описва нещо случващо се много по-късно като време от взимането на книгата от Агнеца (прочетете статията Седемте печата от Откровението – II).
Това, че в Откр. 4 и 5 гл. не може да бъде открит съдебен език, не означава, че възцаряването на Христос не допуска никакви съдебни действия. Както е посочено в статията Седемте печата от Откровението – I, възцаряването на новия цар в Израил е било свързано с определени съдебни действия – новокоронясаният цар е наказвал неверните поданици на царството си и е възнаграждавал верните. Според песента на двадесет и четирите старейшини Агнецът е изкупил с кръвта Си „човеци от всеки род и език, народ и племе“ и ги е „направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята“ (Откр. 5:9, 10). Това издигане в позицията на царство и свещеници на изкупените може да се възприеме като награждаването на верните поданици от възцарилия се Агнец. Но тук не става дума за Изследователният съд. Той е все още далеч в бъдещето спрямо тази сцена.
Другият момент, който трябва да се отбележи, е че теорията, която вижда много точен паралел между Дан. 7 гл. и Откр. 4 и 5 гл. и приема, че в Откр. 4 и 5 гл. също става дума за Изследователния съд, проявява непоследователност в използвания метод. Изследователния съд в Дан. 7 гл. може да види само тълкувател, който приема историческото тълкуване на апокалиптичните пророчества. А тази теория не го приема и ползва футуризма. Логично възниква въпроса: Защо тази теория веднъж се съгласява с историческия метод на тълкуване в Дан. 7 гл., а след това го отхвърля в Откр. 4 и 5 гл. и приема вместо него футуризма?
3. Текстове, на които стои картината от Откр. 4 и 5 гл.
Стои ли все пак картината от Откр. 4 и 5 гл. на съществуващи вече текстове от Писанието или е напълно нова за Откровението? Да, тази картина наистина стои върху съществуващи вече библейски текстове, но е важното да разберем, кои точно са те. Връзката с Дан. 7 гл. е твърде слаба и касае единствено обстановката около Божия престол на небето. Сигурно ще е по-практично, ако просто пренебрегнем връзката между Дан. 7 гл. и Откр. 4 и 5 гл. Други са старозаветните текстове, които ни интересуват. Разгледайте внимателно долната схема, където съпоставяме Откр. 4 и 5 гл. с Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл. и ако можете, прочетете тези текстове. Забележете приликите между текстовете, за какво става дума в тях, каква е обстановката и кои са персонажите.

Явно, че Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл. са старозаветните текстове, на които Откр. 4 и 5 гл. стъпват основно. Тези старозаветни текстове разкриват величието на Божеството, Неговото царско могъщество, което предизвиква почит и хвала у небесните поданици – подходяща основа за картината от Откр. 4 и 5 гл., където имаме подчертаване на силата и достойнството на Исус да има власт над всичко – Неговото възцаряване. Така че в Откр. 4 и 5 гл. се представя възцаряването на Христос след като се възнася при Отец в 31 г.сл.Хр. и няма никакво отношение към Изследователния съд в Дан. 7 гл.
Едно по-внимателно и обстойно сравнение на Откр. 4 и 5 гл. с Дан. 7 гл. съвсем ясно показва, че двата пасажа не говорят за едно и също нещо. В Откр. 4 и 5 гл. не се говори за Изследователния съд, а за възцаряването на Исус след Неговото възнесение в 31 г.сл.Хр. Откр. 4 и 5 гл. стъпват на Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл., където се представя Божието величие.