Има ли Изследователен съд в Откр. 4 и 5 гл.?

За адвентистите от седмия ден един от най-важните въпроси, които трябва да се изследват и дискутират, е въпросът за Изследователния съд (какво представлява Изследователният съд можете да научите от статията Значение на Деня на умилостивението). Затова и всяко предложение за ново разбиране на този въпрос представлява интерес и заслужава дискусия.

Според едно по-различно виждане за съда от познатото до момента в Откр. 4 и 5 гл. се описва не какво да е, а именно Изследователния съд и то една по-напреднала фаза от него. Въпреки че адвентистите категорично вярват, че Изследователният съд се засяга в книгата Откровение, досега никога не са го откривали в Откр. 4 и 5 гл. А дали там има Изследователен съд или не, е много важен въпрос, защото от извода, който ще направим, ще зависи и цялостното ни виждане за тълкуването на Откровението, за последните събития, края на света и ролята ни като църква във всичко това. Затова този въпрос трябва да бъде разгледан и изяснен. И така, има ли Изследователен съд в Откр. 4 и 5 гл.?

1. Предполагаеми връзки на Откр. 4 и 5 гл. с Изследователния съд.

Какво може да ни накара да мислим, че в Откр. 4 и 5 гл. се засяга или става дума за Изследователния съд или някаква негова фаза?

Едно от най-важните правила в тълкуването на книгата Откровение е да се установи, на кой съществуващ вече в Свещеното писание текст стои даден текст на Откровението (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – II). Позовавайки се на това правило тук се предлага, че съществува дълбока връзка между Откр. 4 и 5 гл. и Дан. 7 гл. И щом като Дан. 7 гл. описва Изследователния съд, за това трябва да се говори и в Откр. 4 и 5 гл. Има ли наистина връзка между Откр. 4 и 5 гл. и Дан. 7 гл.?

Когато четем Откр. 4 и 5 гл., виждаме, че става дума за престол и Седящия на него, идва едно Агне, отваря се книга. Ако мислим само за тези елементи на тези две глави без да обръщаме внимание на всичко останало описано в тях, сигурно бихме се сетили за Дан. 7 гл., където също се говори за престол и Седящия на него, за идването на един Човешки Син и за книги. Следователно не става ли дума в Откр. 4 и 5 гл. за същата сцена като в Дан. 7 гл.? Да се опитаме да сравним двете сцени и да направим съпоставка на видението от Откр. 4 и 5 гл. с видението за Изследователния съд от Дан. 7 гл. Можем да направим съпоставка по няколко критерия.

1) Какво се случва във виденията?

Тук е нужно просто да опишем, какво се случва във виденията – да се опитаме да ги резюмираме с наши думи като не изпускаме нищо важно. Ето какво би представлявало резюмето на тези видения:

Дори само при опита ни да резюмираме случващото се в двете видения виждаме, че и двете се занимават с различни въпроси. Общите неща между тях са крайно недостатъчни, за да заключим, че говорят за едно и също събитие независимо на коя фаза от неговото развитие.

2) Каква е обстановката?

Тук трябва да опишем всички детайли в обстановката и на двете видения, за да ги сравним.

Виждаме, че макар и двете сцени да се случват в небето, където е Божия престол, описаната обстановка е много различна в двете видения. А това говори, че в двете видения се случват различни неща.

3) Кои са персонажите?

Тук е нужно да опишем кой и как се появява и какво се случва като се появи.

Откриваме големи различия в персонажите, тяхното описание и тяхното място във виденията.

Следователно съпоставката на Откр. 4 и 5 гл. с Дан. 7 гл. съвсем ясно показва, че няма съществена връзка между двата пасажа. Освен описание на две небесни сцени и присъствието на десетки хиляди ангели (срв. Откр. 5:11 с Дан. 7:10), никаква по-специална връзка не може да се открие между двата пасажа, от което следва че Откр. 4 и 5 гл. не стъпва на Дан. 7 гл. и не касае Изследователния съд, нито някакъв по-напреднал етап на този съд.

2. Какво събитие се описва в Откр. 4 и 5 гл.

Ако разберем, какво се случва в Откр. 4 и 5 гл., не само ще установим, че тук се представя нещо съвсем друго, но и в кое време то се случва. Тук се описва един много интересен ритуал, който е съществувал в древността в Ориента – ритуалът на възцаряването на новия цар. При възкачването си на престола всеки нов цар е трябвало да прочете завета, който го е обвързвал с неговия сюзерен (царството, на което е бил подчинен). Този обичай се е прилагал и в Израил, но новокоронованият цар е прочитал книгата на завета, който Израил имал с Бога и така е изразявал своята и тази на народа си зависимост от Бога.

Точно това е, което виждаме да се описва в Откр. 4 и 5 гл. Тук се представя възцаряването на Исус в службата Му на Цар и Първосвещеник след възнесението Му през 31 г.сл.Хр. Той е достоен, защото е умрял и така е изкупил за Бога хора от всяка народност и ги е направил царство и свещеници на Бога. Христос е достоен да приеме сила, господство, почит, слава и могъщество. Затова може да отвори книгата на завета (Откр. 5:5-14).

Освен това и последващото отваряне на печатите е пряко свързано със завета и заветните клетви (Откр. 6:1-11), което още веднъж доказва, че в гл. 4 и 5 на Откровението се описва именно възцаряването на Исус след Неговото възнесение. Тук нямаме никакъв Изследователен съд.

Описаният по прекрасен начин в това видение момент на възцаряването на Христос в службата Му на Цар и Първосвещеник след възнесението Му през 31 г.сл.Хр. е моментът, в който Исус влиза в небесното светилище, за да започне да служи като застъпник за Своя народ. Но Той встъпва в небесната Светая. Все още е рано да се търси преминаването на Христос в небесната Светая Светих, за да означи началото на Изследователния съд (за времето на началото на Изследователния съд прочетете статията Начало на Изследователния съд). Така че Откр. 4 и 5 гл. не стоят на картината на Изследователния съд от Дан. 7 гл., нито го описват в някакъв по-напреднал етап. Картината на съда винаги се представя с престоли (в мн.ч.) като действието на съда винаги се упоменава (срв. Дан. 7:10 с Откр. 20:4), докато в Откр. 4 и 5 гл. изобщо нямаме подобно развитие.

Освен това теорията, която прави подобни паралели между Дан. 7 гл. и Откр. 4 и 5 гл., проявява непоследователност в използвания метод, защото Изследователния съд в Дан. 7 гл. може да види само тълкувател, който приема историческото тълкуване на апокалиптичните пророчества. А тази теория не го приема и ползва футуризма. Логично възниква въпроса: Защо тази теория веднъж се съгласява с историческия метод на тълкуване в Дан. 7 гл., а след това го отхвърля в Откр. 4 и 5 гл. и приема вместо него футуризма?

3. Текстове, на които стои картината от Откр. 4 и 5 гл.

Стои ли все пак картината от Откр. 4 и 5 гл. на съществуващи вече текстове от Писанието или е напълно нова за Откровението? Да, тази картина наистина стои върху съществуващи вече библейски текстове, но е важното да разберем, кои точно са те. Връзката с Дан. 7 гл. е твърде слаба и е по-практично да я пренебрегнем. Други са старозаветните текстове, които ни интересуват. Разгледайте внимателно долната схема, където съпоставяме Откр. 4 и 5 гл. с Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл. и ако можете, прочетете тези текстове. Забележете приликите между текстовете, за какво става дума в тях, каква е обстановката и кои са персонажите.

Явно, че Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл. са старозаветните текстове, на които стъпват Откр. 4 и 5 гл. Тези старозаветни текстове разкриват величието на Божеството, Неговото царско могъщество, което предизвиква почит и хвала у небесните поданици – подходяща основа за картината от Откр. 4 и 5 гл., където имаме подчертаване на силата и достойнството на Исус да има власт над всичко – Неговото възцаряване. Така че в Откр. 4 и 5 гл. се представя възцаряването на Христос след като се възнася при Отец в 31 г.сл.Хр. и няма никакво отношение към Изследователния съд в Дан. 7 гл.

Едно по-внимателно и обстойно сравнение на Откр. 4 и 5 гл. с Дан. 7 гл. съвсем ясно показва, че двата пасажа не говорят за едно и също нещо. В Откр. 4 и 5 гл. не се говори за Изследователния съд, а за възцаряването на Исус след Неговото възнесение в 31 г.сл.Хр. Откр. 4 и 5 гл. стъпват на Езек. 1 и 2 гл. и Исая 6 гл., където се представя Божието величие.