Установяването на отношението на Исус Христос и Неговите апостоли към съботата е изключително важен аспект от разбирането на въпроса за съботата като цяло. Защото именно Христос и впоследствие – Неговите апостоли – оформят правилните практики на християните, които трябва да бъдат следвани и до днес. Ако открием, че Исус и учениците Му след Него не са гледали на съботата като ден задължителен за съблюдаване, значи той няма да е такъв и за нас днес. И обратното.
В статията Съботата и Христос разглеждаме всички текстове в четирите евангелия, които разкриват нещо за отношението на Исус към съботата и установяваме, че никъде Спасителят не е посочил, че за Него този ден не е специален или че предстои да бъде променен. Тъкмо обратното. Всички дебати, които имал с юдейските лидери от Своето време, са били свързани с начина на спазването на съботата, а не с това, дали изобщо тя трябва да бъде спазвана.
Можем ли да очакваме едно по-различно отношение към съботата от страна на учениците на Христос? Те са били с Него, когато Той предавал поучението Си за съботата във всички тези сблъсъци с евреите. Дали апостолите са останали с впечатлението, че след смъртта и възкресението на Спасителя съботата вече няма да е валидна за християните и че дори може да бъде заменена от друг ден, например неделя?
В книгата Деяния на апостолите са описани няколко случая, които представят апостол Павел и други апостоли в съботен ден. Някои тълкуватели са на мнение, че тези истории трябва да се разглеждат предвид принципа заложен в 1 Кор. 9:19-23, според който Павел вършил различни неща, понякога дори противоречащи си, според ситуацията, с оглед достигането с благата вест до всички. В присъствието на юдеи той правел някои неща по определен начин заради юдеите. Когато бил с християни от езически произход обаче той вършил други неща и по друг начин. Всичко това било, за да може да разкрие Христос на повече хора.
Разбира се, че никой не отхвърля брилянтния мисионерски подход на апостол Павел, чрез който той успявал да проявява невероятна гъвкавост, за да може да достигне колкото се може повече хора с вестта за Исус Христос. И все пак, дали свързаните със съботата случаи описани в книгата Деяния на апостолите разкриват единствено и само, че Павел е искал да достигне юдеите с вестта за Исус Христос или ни уверяват, че той и другите апостолите са освещавали съботата? Какво разкриват и други текстове в Новия завет за отношението на апостолите към съботата?
1. Нужда от последователност в анализа.
Последователността е задължителната характеристика на всеки автентичен анализ. Както обаче разбираме от статията Съботата и Христос, субективността може много лесно да надделее и да изопачи всеки анализ обръщайки гръб на последователността.
Изясняването на отношението на апостолите на Христос и ранните християни към съботата е също въпрос, в анализа на който не бива да пропускаме нуждата от последователност. Има текстове говорещи за апостолите и съботата, които сами по себе си носят неутрална информация – те могат да се използват от защитниците на съботата като потвърждение на валидността на съботата в Новия завет, но могат да бъдат лесно обяснени и по друг начин от отхвърлящите непроменимостта на съботата. Затова последователността в анализа на тези текстове изисква да отчетем точно, какво казват те.
2. Мисионирането на апостол Павел и съботата.
Няколко текста в книгата Деяния на апостолите описват Павел и някои от апостолите в съботен ден. Анализирайки ги трябва да преценим, дали те ни разкриват достатъчно за отношението на апостолите към съботата или ни е нужна още информация.
1) Павел и Варнава в Антиохия Писидийска
Първият случай описва апостолите Павел и Варнава в Антиохия Писидийска:
„А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим. А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха“ (Деян. 13:13, 14).
Този текст може да означава, че за Павел и Варнава е съвсем нормално да се намират в синагогата в събота, защото и двамата освещавали този ден. Но поради недостатъчната информация в него последователността на анализа изисква възможността да допуснем и че апостолите отишли в синагогата в събота, само защото това щяло да им даде възможност да проповядват Исус Христос на евреите в Антиохия Писидийска, а не защото самите те са освещавали този ден. И все пак, един детайл от края на тази история ни насочва към нещо конкретно:
„Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота. И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово“ (Деян. 13:42-44).
Езичниците канели апостолите Павел и Варнава да проповядват Божието слово и следващата събота. Ако за апостолите съботата вече не била деня за поклонение, дали не са могли да кажат на тези езичници, че ще им проповядват в друг ден, например в неделя? Тъй като са езичници, това едва ли би било проблем за тях. Защо уговорката остава за събота? И все пак, тези текстове от Деян. 13 гл. сами по себе си не дават достатъчно информация за разбирането на Павел и Варнава относно деня за освещение.
2) Павел във Филипи
Следващият текст описва престоя на Павел, Сила, Тимотей и Лука във Филипи:
„И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол, и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени“ (Деян. 16:11-13).
От описаната в Деяния на апостолите история можем да заключим, че евреите и техните практики не били добре приети във Филипи (Деян. 16:20-22). Нищо чудно, че провеждането на събрание в събота е трябвало да стане извън града. Но защо апостолите отишли на това съботно събрание? Защото освещавали съботата и това е било правилното място, където да бъдат в този ден или само защото така са можели да проповядват Исус Христос на хора, които вярват в Писанията? И въз основа на този текст не можем да дадем предпочитание само на единия отговор. И двата са напълно допустими.
3) Павел в Коринт
Има още един случай, който трябва да разгледаме – апостол Павел и съботата при престоя му в Коринт:
„И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава“ (Деян. 18:4).
Както добре виждаме, и от този случай не можем да стигнем до извода, че посещаването на синагогата в събота от страна на Павел е израз на специалното му отношение към този ден. Може да е било, защото това му е давало възможност да проповядва Христос на евреите. И все пак текстът ни насочва на мисълта, че това се е случвало в период от година и половина (Деян. 18:11). Това е достатъчно много време, за да се представи съботата като променена и неделята да бъде посочена като новия ден за поклонение, ако това е било разбирането на апостол Павел. А това не се е случило. Но отново, наличната от този текст информация не е достатъчна за оформянето на някакъв конкретен извод.
Ако сумираме споменатите дотук в книгата Деяния на апостолите съботи, имаме отбелязани 81 срещи, които Павел провел в събота. Трудно можем да приемем, че могат да бъдат посочени толкова много съботни събирания, без този ден да е означавал нещо специално за апостола. И все пак, доказателствата за този извод въз основа на разгледаните текстове не са достатъчни.
Има ли и нещо друго? Има ли някаква информация, която да даде допълнителна светлина по въпроса и да определи, как да бъдат интерпретирани гореразгледаните срещи на апостолите в събота – като освещаване на този ден или като търсене на възможност за проповядване на Христос пред евреите?
3. Специален ден като при Христос.
Има още един случай от книгата Деяния на апостолите във връзка с Павел, Сила и съботата, който дава малко по-конкретна информация за отношението на апостолите към този ден. Въз основа на този текст ще сме в състояние да разберем по-добре и другите, които не дават достатъчна информация:
„И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога. И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията, като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос“ (Деян. 17:1-3).
Когато отишъл в Солун, апостол Павел „по обичая си“ (гр. „ето“) влязъл в синагогата в съботен ден. Но това е същият израз използван в Лука 4:16 по отношение на Христос. Както разбираме от статията Съботата и Христос, този текст разгледан в контекста на цялото служене на Исус и отношението Му към съботата, изисква да бъде изтълкуван, че Христос е одобрявал съботния ден за поклонение и го е освещавал. Авторът написал този текст е същият, който е написал и книгата Деяния на апостолите – евангелист Лука. Щом като той прилага същия израз за апостол Павел, единственият извод, който можем да извлечем, е че така както Исус е приемал съботата като ден за поклонение и освещение, така я е приемал и апостол Павел. Затова и всички други текстове описващи апостола в съботен ден (които разгледахме по-горе), трябва да бъдат приети като утвърждаващи положителното отношение на Павел към съботата. Разбира се, той е използвал всяка възможност да проповядва добрата вест за Исус Христос, но това не е била единствената цел за присъствието му в синагогата в съботен ден – той е бил там, защото подобно на своя Господ имал такъв „обичай“. Също както Христос апостол Павел и другите апостоли са освещавали съботния ден.
4. Поучението на апостол Павел и съботата.
Популярното разбиране сред християните за поучението на апостол Павел е, че той е учил срещу освещаването на съботата. Както видяхме по-горе, практиката му показва единствено, че той е освещавал съботния ден. Дали поучението му по въпроса за съботата противоречало на практиката му? Възможно ли е Павел да е учил едно нещо, а да е правил друго? Самият той не отричал, че понякога изпадал в непоследователност, но тя не била свързана с теологията му (2 Кор. 1:17, 18, 23, 24). Ако е вярно твърдението, че той поучавал срещу освещаването на съботата, би трябвало тук да става дума за много сериозно разминаване между думи и дела. Дали това е вярно?
Един случай от живота на ранната църква се посочва като доказателство, че самите ранни християни вярвали, че Павел е учел срещу освещаването на съботата. При последното отиване на апостола в Ерусалим водачите на местната църква му предлагат един план:
„А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди. И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл. Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк; вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство“ (Деян. 21:20-25).
Притиснатите от критика юдейски християни в Ерусалим поискали от Павел да направи очистване на четирима юдеи с обрек в храма, за да се убедят юдеите, че Павел постъпва „порядъчно“ и не е срещу Мойсеевия закон. На практика те искали от него да направи компромис с убежденията си и да демонстрира на всички юдеи в Ерусалим, че той не учи юдеите живеещи между езичниците да не следват Мойсеевия закон и да не се обрязват – нещо, което той всъщност правел. Тук границите, в които Павел е проявявал своята гъвкавост, били изпънати до своя максимум, и той бил изправен пред много сериозна дилема, защото е трябвало да направи нещо, срещу което проповядвал години. Интересното е, че се съгласил (ст. 26), което може да бъде обяснено единствено с желанието му да остане в хармония с братята си в Ерусалим. Разбира се, този план изобщо не проработил и донесъл много повече неприятности (ст. 27-36).
Въпросът е, какво точно Павел е учил и спрямо какво е влязъл в противоречие, когато отишъл в Ерусалим? Дали според ерусалимските християни апостолът поучавал срещу спазването на седмичната събота, което не се е харесвало на юдеите? От думите на лидерите на ерусалимската църква разбираме, че според тях Павел учил юдеите живеещи между езичниците да отстъпят от Мойсеевия закон, да не се обрязват и да не държат разни обреди. Седмичната съботата не влиза в никоя от тези категории – тя е съществувала много преди постановяването на обрязването при Авраам, преди Мойсеевия закон и преди появата на каквито и да е юдейски обреди. Тя съществува от сътворението на земята (Бит. 2:1-3). Затова и учението на Павел никога не е било насочено срещу нея. Тя е морално предписание, което е в хармония с изискванията, които християнските водачи в Ерусалим са одобрявали като валидни за езичниците (Деян. 21:25). Така че този случай от живота на ранната църква не доказва, че по въпроса за седмичната събота апостол Павел е поучавал нещо различно от това, което практикувал. В този случай разминаване между учение и практика при него е имало по въпроса за обредите и церемониите на юдеите, не по отношение на закона на десетте заповеди, четвъртата от които изисква освещаване на съботния ден.
И въпреки че желанието на Павел да бъде в хармония със своите братя в Ерусалим го довело до участие в обреди, които отричал, това било само един инцидент. Като цяло е имало хармония между поучението и практиката му във връзка с юдейската обредност. Вярното съблюдаване на съботата от страна на Павел и липсата на отричането й в поучението му е в контраст с отношението му не само към юдейските обреди, но и към годишните церемониални съботи, за които той бил убеден, че са отпаднали след смъртта на Христос и повече не са валидни за новозаветните вярващи (Кол. 2:16, 17; Гал. 4:10, 11). (За повече информация по въпроса прочетете статията Морална и церемониална събота.)
В Евр. 4:1-11 се прави една много важна връзка между съботата и изкуплението, което вярващите имат в Христос. Този текст често се посочва като аргумент, че за християните съботата е вече само символ на спасението в Исус и почивката и мира, които то носи; че седмично спазване на съботата, както е според четвъртата заповед, вече не е необходимо за новозаветните вярващи. Един по-прецизен анализ на този пасаж обаче показва нещо съвсем друго – той разкрива, че изкуплението в Христос е още едно значение, което съботата в Новия завет има, а не заместител на седмичното й съблюдаване (прочетете статията Възможно ли е спазване на съботата всеки ден?).
5. Ранните християни и съботата.
Разглеждането на отношението на апостолите на Христос към съботата е пряко свързано с разбирането на ранните християни по този въпрос, върху които служенето на апостолите оказвало най-голямо влияние. Новозаветните автори, които са писали книгите си във времето на тези апостоли, отразяват много точно разбиранията и нуждите на Христовите последователи по това време. От това, как те разглеждат или пропускат да разгледат въпроса за съботата, можем да заключим, какво са вярвали техните читатели – ранните християни – за съботата.
Разсъждавайки върху нуждите и практиките на читателите на Евангелието на Матей (които били предимно християни от еврейски произход) библейските учени не отричат факта, че те са освещавали съботния ден. Тоест има съгласие, че ранните християни, до които евангелист Матей се опитвал да достигне с книгата си, са били пазители на съботата. Това са били евреи, които били приели Исус от Назарет като Месията.
Все пак някои тълкуватели допускат, че не такъв е бил случая с християните от езически произход. Твърди се, че от тях освещаването на съботата не е било изисквано и като аргумент се посочва мълчанието на Новия завет – в него просто няма записано подобно нещо. Всъщност именно мълчанието на Новия завет, мълчанието на Новия завет по отношение на някаква промяна в съботата, е най-силният аргумент, че съботата е била освещавана от всички ранни християни – както от еврейските, така и от тези с езически произход. Защото пренебрегването на толкова важна за евреите норма като съботата, дори и да е само от страна на християните от езически произход, би породило много тежък дебат, който не би останал незасегнат от новозаветните автори. Например желанието на еврейските християни техните братя от езически произход да се обрязват (Деян. 15:1) довело до провеждането на апостолски събор (ст. 6). След разглеждането на този въпрос се стигнало до следното решение:
„Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога, а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв. Защото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите… Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!“ (Деян. 15:19-21, 28, 29).
Според някои тълкуватели неспоменаването на освещаването на съботата тук показва, че апостолите не са очаквали християните от езически произход да следват тази практика. Не бива обаче да забравяме, че макар и провокирано от въпроса за обрязването целта на това решение била да се регулира определено поведение у християните от езически произход, което било особено оскърбително за еврейските им братя – оскверняването чрез блудство и яденето на идоложертвено (прочетете статията Нечистите храни и някои библейски текстове – II). Ако приемем, че решението на този събор допуска нарушение на съботата, трябва да знаем, че едва ли е имало по-оскърбителна практика в очите на евреите от тази. И това задължително би породило много горещ дебат. И няма начин този дебат да не бъде обстойно и нашироко обхванат в новозаветните документи. Такъв обаче няма. А това изисква да приемем, че проблем с освещаването на съботата от страна на християните от езически произход не е имало. Мълчанието на Новия завет по тази тема е повече от красноречиво и доказва, че спазването на съботата от всички ранни християни се е приемало като даденост.
Освен това повечето от езичниците, които станали християни във времето на ранната църква, били „боящи се Бога“ (Деян. 13:16, 42; 16:14; 18:4) привлечени към юдаизма хора. Те посещавали синагогите в съботен ден, където законът се прочитал всяка събота (Деян. 15:21). Някои от тях дори са били вече прозелити (обърнати към юдаизма езичници), когато станали християни и очевидно са освещавали съботата (Деян. 13:43).
Не само няма доказателства в Новия завет, че от християните от езически произход не се очаквало да освещават съботата, но е точно обратното. В статията Съботата и Христос разглеждаме отношението на Исус към съботата. Дебатите на Спасителя с еврейските лидери били свързани с това, как трябва съботата да бъде освещавана, а не дали трябва да бъде освещавана. И всичко те са представени от четиримата евангелисти, които ги описват години, дори много години след като се били случили, с оглед да напътстват своите читатели, ранните християни, във вярата. Разбира се, че тези дебати съдържат и по-дълбоки теологични въпроси като авторитетът на Христос и месианската Му роля, но фактът, че евангелистите избрали да представят тези въпроси чрез споровете Му с юдейските лидери относно начина на спазване на съботата, доказва, че съботата и нейният правилен начин на спазване са били актуални теми за ранните християни. Начинът, по който авторите на евангелията разглеждат съботата, показва, че както еврейските християни, така и тези от езически произход, се нуждаели от напътствия, как точно да освещават съботата. А това означава, че те са разбирали съботата като валидна за тях норма. Проблемът им бил, дали трябва да се следва еврейската традиция по отношение на освещаването на съботата или не. Чрез дебатите на Христос с юдейските лидери записани в книгите им евангелистите казвали на ранните християни, че не еврейската традиция определя, как трябва да бъде освещавана съботата, а Този, Който е Господар на съботата. Ако в Стария завет Господ определил освещаването на съботата според делата Му на сътворение, то в Новия завет като модел за правилно й спазване е представен Исус Христос. Неговият пример и поучение са, които трябва да бъдат следвани, не традицията.
6. Апостол Йоан и съботата.
Не само Павел и съратниците му са освещавали съботата. Използвайки много специален език апостол Йоан насочва вниманието на читателите си към съботата:
„В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба…“ (Откр. 1:10).
Както обстойно сме разгледали този текст в статиите Кой е Господният ден в Откр. 1:10? и Апостолите и неделята, изразът „Господния ден“ се използва от Йоан да означи съботата, а не неделята, както някои преводи на Новия завет подсказват.
Не може да се стигне до друг извод, освен че учениците на Христос са следвали Неговия пример по отношение на съботата. Той я освещавал по време на земното Си служене и никъде дори не загатнал, че предстои тя да бъде променена. Затова и апостолите Му и ранните християни продължили да почитат и освещават съботата и след смъртта и възкресението Му. И наистина, никъде Библията не ни заповядва да съблюдаваме който и да било друг седмичен ден освен събота. Тя не обявява никой друг седмичен ден за благословен и свят. Нито пък Новият завет посочва, че Бог е заменил съботата с някой друг ден от седмицата.
Последователният и безпристрастен анализ на отношението на апостолите на Исус Христос и ранните християни към съботния ден изисква да направим извода, че те са го одобрявали и освещавали. Затова и всеки съвременен Христов последовател е длъжен да прави същото.