Един непознат Великден

От столетия християните празнуват неделята на възкресението и наричат този ден Великден. Много отдавна някой е казал, че този ден е велик ден и трябва да има поклонение в него и днес милиони християни го правят, защото вярват, че това е точно така. Но колко очудени ще останат, когато разберат, че Библията наистина нарича един ден велик, само че това не е неделята на възкресението:

„И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам“ (Йоан 19:31).

Съботата, в която Христос бил в гроба, била велик ден. Ето как звучи същия текст в Цариградския превод:

„Но понеже тогава бе петък, за да не останат телата на кръста в съботата (защото беше велик ден оная събота), то Юдеите молиха Пилата да им се пребият голените и да ги дигнат от там“ (Йоан 19:31 – ЦП).

Вижте сега как изглежда същия текст в Синодалния превод:

„И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищялите и да ги снемат“ (Йоан 19:31 – СП).

Естествено, че става дума за български преводи на Библията. И естествено, че щом като едно учение, теория или концепция отразява точно това, което Свещеното писание учи, не е задължително името й да бъде взето от Библията. Но не е ли странно, че се отдава толкова голямо значение на деня, в който Христос възкръснал и все пак апостол Йоан отбелязва значимостта на деня, в който Исус бил в гроба? Тук в никакъв случай нямаме подценяване на събитието случило се в онази неделя – възкресението на Христос. И все пак трябва да има някаква сериозна причина за велик ден да бъде обявена съботата. Какво е особеното на съботния ден, че Библията го нарича велик ден?

1. Доказателства за достоверността на Христовата смърт.

Когато говорим за възкресението на Исус, трябва да започнем първо с Неговата смърт. Не просто е логично. Становището на всички учени, както на тези, които вярват в божествеността на Христос, така и на тези, които я отричат, е че Исус от Назарет наистина бил разпънат на кръст и умрял. И въпреки това някои хора се съмняват в смъртта Му. Някои смятат, че Христос бил само припаднал поради болката от разпъването, но когато бил положен в гроба, се свестил от хладината. И оттам е тръгнало, че е възкръснал. И щом като Исус не е умрял в действителност, няма как да е възкръснал наистина.

Хора съмняващи се в буквалната, истинска, телесна смърт на Христос е имало и по времето на апостол Йоан. Затова той специално представя неоспорими доказателства за Исусовата смърт:

„А Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух. И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам. Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус. Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода“ (Йоан 19:30-34).

Римските войници били инструктирани да ускорят смъртта на разпънатите на кръстовете. Това те правили като пречупвали пищялите на разпънатите с железни пръти. Но как може това да причини смъртта на човек, който е разпънат на кръст? Поради тежестта на тялото разпънатият на кръст се свличал надолу. В повечето случаи осъдените били завързвани с въжета, освен ако не били големи престъпници – тогава ги приковавали с железни шипове на кръста. (Исус е бил прикован. Явно е бил считан за голям престъпник.) Така осъденият висял захванат за китките си като цялата тежест се стоварвала върху забитите с пирон нозе. Това освен че причинявало неописуема болка, пречело и на дишането. Когато обреченият усещал, че се задушава, се надигал да си вземе въздух. Това му причинявало на свой ред огромна болка, защото прободените му нозе били силно натоварвани. Но все пак ценната глътка въздух била поемана и той отново се свличал стенещ. За да ускорят смъртта на осъдените, римските войници счупвали краката им. Увисналото тяло започвало да се задушава, клетникът инстинктивно понечвал да се изправи, но само за да разбере, че не може да разчита на краката си – вече били неизползваеми и не можели да поемат тежестта на тялото му. И така скоро след това осъденият издъхвал от задушаване. Точно това направили римските войници с разбойниците разпънати заедно с Христос. Когато обаче отишли при Исус, видели, че Той вече бил умрял. Нямало смисъл да чупят и Неговите крака. Но все пак, за тяхно спокойствие, проверили сигурността на смъртта Му. Как? По обичайния в такива случаи начин – заболи копие в сърцето Му.

Толкова подробно описание на Христовата смърт и все пак има хора, които не вярват, че Той бил мъртъв. Ако е съмнително, че Исус умрял след шест часа висене на кръста и е по-вероятно само да е бил припаднал, нямало ли да умре от копието на римляните? Нещо повече. Йоан пише, че от прободната рана потекли кръв и вода. Това означава, че когато копието Го проболо, Христос вече бил мъртъв от разрив на сърцето. Точно така. Не физическата болка от кръста убила Исус, а мъката, че е отделен от Отец поради човешките грехове (Матей 27:46). Греховете на цялото човечество били стоварени върху Него (Исая 53:4-6) отделяйки Го от живителното присъствие на Неговия небесен Баща. Тази мъка сърцето Му не могло да издържи. То се разкъсало от самота и болка.

2. Погребението на Христос.

Мъртвият Исус бил свален от кръста и положен в гроб (Матей 27:59, 60). Той извършил успешно мисията Си. Цената за спасението на човека била платена. Христос го направил. Сега Той бил сам и това, което трябвало да стане, било да възкръсне. Точно в такава последователност го представя самият Исус:

„Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец“ (Йоан 10:17, 18).

Христос трябвало да умре за греховете на човечеството и след това да възкръсне. Това е последователността. По същия начин този въпрос е описан и от апостол Павел:

„Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни“ (Римл. 4:25).

Библията твърди, че първо трябва да настъпи смъртта на Спасителя и след това Той трябва да възкръсне. И ето, Той е вече мъртъв и положен в гроб. Съботата е започнала. Значи сега трябва да възкръсне. Но Той не възкръсва. Минават час след час, но Христос продължава да е в гроба. Защо не възкръсва? Да не би жертвата Му да не е достатъчна? Или може би има друга причина?

Отговорът може да бъде само един – Исус не възкръсва веднага, защото била настъпила съботата. Това е ден на почивка толкова необходим да се спазва, че Христос не си позволил да възкръсне в него, а изчакал той да мине. И ето какво станало, веднага след като той минал:

„И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем зли духа“ (Марк 16:9).

Неделя рано сутринта е, вън е още тъмно, а гробът е вече празен. Като че ли Исус е чакал да мине съботата, да си почине според заповедта и веднага след това да възкръсне и да демонстрира триумфа Си над греха, смъртта и злите сили. Що за ден е този, че Христос не си позволил да възкръсне в него? Защо апостол Йоан повече от половин век след смъртта и възкресението на Исус продължава да го нарича „велик“?

3. Създаване и значение на съботата.

Съботата е свързана с онова далечно начало, в което Господ създал нашия свят:

„В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината“ (Бит. 1:1-4).

Първият ден Бог започнал със създаването на светлината на фона на безформената планета. Между втория и шестия ден от творческата седмица Господ дооформил и благоустроил новата планета създавайки другите необходими условия за живот, растенията, птиците и животните (ст. 6-25). В шестия ден Той създал човека:

„Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Бит. 1:26, 27).

Всичко създадено дотук било заради човека. Той бил крайната цел на сътворението – неговата корона и шедьовър. Всичко нужно за човека като че ли било завършено. Но Бог още не бил приключил. Той завършил заплануваното творение, едва когато си починал на седмия ден, поради което Той го благославил и осветил:

„И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Бит. 2:2, 3).

Седмият ден събота Господ отдал на човека. На него посветил цялото Си внимание. Това е ден за доброто на човека. Затова векове по-късно Исус, Господарят на съботата, ще каже:

„…Съботата е направена за човека…“ (Марк 2:27а).

Тази дълбока значимост на съботата е отразена в четвъртата Божия заповед (Изх. 20:8-11). В този ден и човекът трябва да остави ангажиментите си и да отдаде цялото си внимание на Бога. Както преди грехопадението, така и след него този ден си остава свещен на Бога и благословен. Задължение за всички хора е да го спазват и почитат свято.

Важността на съботата е толкова голяма, а нейното благотворно влияние е толкова силно, че когато Господ разкрил на евреите Своето спасително дело за човечеството чрез различни жертви, церемонии и празници, Той определил няколко годишни празника, в които трябвало да се празнуват общо седем дни по същия начин, както се празнува съботата. Това са Празникът на безквасните хлябове (първият и последният му ден), Петдесятницата, Празникът на тръбното възклицание, Денят на умилостивението (Йом Кипур) и Шатроразпъването (първият и последният му ден). За тях Мойсей казва:

„Тези са Господните празници, когато да свиквате святи събрания, за да принасяте жертва чрез огън на Господа, всеизгаряне, хлебна жертва, жертви и възлияния, всяко на определения му ден, освен Господните съботи и освен всички оброци, и освен всички доброволни приноси, които давате на Господа“ (Лев. 23:37, 38).

Тези празници не били пряко свързани със седмия ден събота или със седмичния цикъл. Те се падали в различни дни от седмицата, но трябвало да се пазят свято. Това били годишните Господни празници, които евреите трябвало да пазят свято „всяко на определения му ден, освен Господните съботи“ – освен седмичният ден събота, който трябва да се съблюдава свято всяка седмица. Тези годишни празници били церемониални съботи (прочетете статията Морална и церемониална събота). Понякога обаче се случвало тези празници да съвпаднат със седмичната събота. Тези съботи евреите наричали голяма (или велика) събота. Точно такава била съботата, в която Исус бил в гроба – седмичният ден събота, в който се празнувала също и първата церемониална събота на Празника на безквасните хлябове.

В четвъртък вечерта настъпила Пасхата и Христос я отпразнувал с учениците Си (Лука 22:7-14). Същата вечер Той преминал през агонията на прехвърлянето на греховете на човечеството върху Него в Гетсимания (Матей 26:36-42). През деня, в петък, докато били все още в границите на Пасхата, Исус бил разпънат на кръст и издъхнал (Матей 26:33-50). Той умрял точно в деня на Пасхата изпълнявайки значението на този празник (1 Кор. 5:7). Апостол Йоан нарича петъка „денят на Приготовлението“ (Йоан 19:31), защото това бил шестият ден от седмицата, в който се извършвала подготовката за съботата. След смъртта Му Христос бил свален от кръста и положен в гроб. Но понеже било „денят на Приготовлението и съботата настъпваше“ (Лука 23:54), помазването на тялото Му трябвало да се отложи за след приключването на съботата (ст. 55, 56). Самата събота била първият ден на Празника на безквасните хлябове, който по принцип бил празнуван като събота, така че една седмична и една церемониална събота се застъпили и едно такова застъпване било за евреите „велик ден“ (Йоан 19:31). На следващия ден, неделя, Христос възкръснал. Точно тогава се падало да се празнува Празникът на първите плодове, който символизирал възкресението на Спасителя (1 Кор. 15:20, 23) и с възкресението Си Исус изпълнил и него (доказателства за възкресението на Исус можете да намерите в статията Доказателства за възкресението на Христос).

Но в съботата, в която Христос бил в гроба, има нещо много повече от съвпадения. Когато апостол Йоан пише за този ден, са минали повече от 60 години от смъртта и възкресението на Исус и церемониалните съботи отдавна вече не били валидни за християните. И все пак Йоан не забравил този ден. Той му направил впечатление, което не можело да бъде заличено от ума му. Защо тази събота била толкова важна за апостола, че десетилетия по-късно той продължава да я нарича велик ден?

4. Изкупителното дело на Христос и почивката Му в гроба – аналогия на творческото дело.

За да не получи човекът полагащото му се за греха наказание, Господ изготвил план за спасението му (прочетете статиите Падението на човечеството, Спасението на човечеството и Жертвоприношенията при патриарсите). Интересното е, че изкуплението на човечеството е дело много подобно на сътворението. Апостол Йоан разбирал това сходство между сътворението и изкуплението. И затова представя изкупителното дело на Христос в своето евангелие в известен смисъл като аналогично на сътворението на нашия свят.

Състоянието на земята в началото се определя като „неустроена и пуста“ (Бит. 1:2). След грехопадението сътвореният по Божий образ човек станал неспособен да се покорява на Божия закон и да живее според небесните принципи. Душата му станала „неустроена и пуста“.

В първия ден Бог създал светлината (Бит. 1:3-5). В началото на своето евангелие Йоан представя Исус като Светлина на света:

„В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана“ (Йоан 1:1-5).

В края на шестия ден от творческата седмица Бог създал, привел в живот най-важното творение на земята – това, заради което всичко било създадено – човекът (Бит. 1:26, 27). И така „бяха завършени небето и земята…“ (Бит. 2:1). В края на шестия ден Христос възстановил изгубения живот на човечеството чрез смъртта Си. Това също е отбелязано с едно „завършване“:

„А Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух“ (Йоан 19:30).

На седмия ден от творческата седмица – събота – Бог си починал от творческите дела и дал пример на човека да прави същото (Бит. 2:2, 3). На седмия ден Исус не възкръснал, но си почивал в гроба от Своето изкупителното дело потвърждавайки вечната валидност и важност на съботата.

Затова и съботата, в която Исус почивал в гроба, прави специално впечатление на апостол Йоан и я нарича велик ден. Тя е много повече от само едно съвпадение на седмична и годишна събота. Тази събота е аналогична, много сходна по значение и резултати на първата събота, в която Господ си починал при сътворението. За да подчертае важността на съботата и за да покаже, че тя ще бъде валидна за всички християни до края на времето, Исус не възкръснал в събота, но я почел като си починал. Така ни дал пример, който и ние да следваме.

5. Значението на съботата за християните.

Съботата винаги е имала значение за човечеството. За християните тя има още по-голямо значение – в нея те възпоменават не само сътворението на човека, но и неговото изкупление:

„Следователно за Божия народ остава една съботна почивка. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си“ (Евр. 4:9, 10).

Почивайки си в събота ние признаваме нуждата си от Изкупител и изоставяме стремежа си да се спасим сами, със собствените си дела. Освещавайки седмия ден ние си почиваме от греха, който непрестанно съпътства живота ни и показваме, че се оправдаваме само чрез вяра в Христос.

Съботата е Божият отговор на напрегнатото човечество, Божият начин да се победи стреса. Затова сме поканени в събота да оттеглим погледа си от земните неща и да го отправим надалеч, към вечните:

„Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на Господа, ден за почитане, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата Господни изговориха това“ (Исая 58:13, 14).

Съботният ден е най-подходящото време за почивка и за отърсване от стреса и безмислието на живота. Този е денят, който Библията нарича „велик ден“. Това е денят, който Исус почел дори в гроба Си.

По традиция християните празнуват неделята на възкресението като Великден. Библията говори само за съботата като „велик ден“, не за неделята на възкресението.