Историческото съществуване на Исус от Назарет вече не се подлага на съмнение. Не се подлага на съмнение и Неговата смърт на кръста. Дори Джон Доминик Кросан, един от основателите на семинара „Исус“ и един от най-авторитетните в момента учени, които отхвърлят божествеността на Христос, изобщо не подлага и на най-малко съмнение факта на Исусовата смърт. Това е позицията и на Барт Ърман. Либерален учен върху Новия завет като Герд Людман казва: „Исторически е неоспоримо, че Исус е бил мъртъв“. И няма как да не е така. Ако има нещо, което римляните знаели, как да направят професионално, това било умъртвяването на хора. Така че истинският въпрос е, не дали Христос е бил умъртвен, а дали е възкръснал от мъртвите. Какво е станало с тялото на Исус след смъртта Му? Съвременният човек лесно може да отхвърли идеята за възкресение на тялото. Нормалната реакция би била нейното отрицанието. Никъде не наблюдаваме възкресения, значи няма как Христос да е възкръснал. Сигурно трябва да има някакво друго обяснение.
Независимо от несъгласието на съврменния човек Библията е категорична, че Исус от Назарет е възкръснал от мъртвите. Всъщност можем да посочим няколко доказателства за Неговото възкресение. Възкресението на Христос е факт, който може сравнително лесно да се потвърди, колкото и странно да изглежда това. Именно възкресението, в което толкова много хора се съмняват, може да бъде доказано. Аргументите в негова полза са неопровержими и са наистина много, но сега ще се спрем само на някои.
1. Свидетелството на очевидци.
Основен постулат е, че ако имаме няколко надеждни очевидци на някакво събитие и ако тяхното свидетелство е последователно, би трябвало да приемем, че това, за което те говорят, е истина. Всъщност историческата наука разчита до голяма степен именно на това. Повечето от това, което знаем за древното минало, се базира на един или два източника. Когато източниците са много и са независими и ако поне един от тях е ранен и се е появявил много близо до времето на събитията, които описва, те се считат за надеждни. В тази връзка възкресението на Исус се превръща в най-добре доказуемият исторически факт от древната история, защото източниците за него са няколко (както библейски, така и извънбиблейски) и те са възникнали в изключително кратък период след събитието. Това ги прави много по-надеждни от източниците за което и да е друго историческо събитие от древността.
Новият завет описва много очевидци на възкръсналия Христос. Той се появил на някои жени, сред които Мария Магдалена (Марк 16:1; Матей 28:1-10; Йоан 20:11-18), явил се на Клеопа и неговия другар (Лука 24:13-32), на няколко пъти се явявал на единадесетте ученика, когато били всички заедно или само на някои от тях (Лука 24:33-49; Йоан 20:19-23; 26-29; 21:1-14; Матей 28:16-20), както и при възнесението Му (Лука 24:50-52; Деян. 1:4-9).
Апостол Павел представя очевидците на възкръсналия Христос така:
„Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков, тогава на всички апостоли; а от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак“ (1 Кор. 15:3-8).
Тук имаме една от най-ранните формулировки на веруюто на християните. Макар и Павел да е написал горния текст около 25 години след смъртта на Исус Христос, тази формулировка относно смъртта, погребението и възкресението на Христос е възникнала много по-рано. Някои смятат, че е оформена в рамките на 18 месеца от разглежданите събития като някои учени допускат това да се е случило само 6 месеца след смъртта на Исус. При изследването на древната литература откриването на толкова ранен източник на информация е безпрецедентно и е изключително силен аргумент в полза на достоверността на докладваното събитие. Това също означава, че възкресението на Христос не е мит, който се е формирал в течение на много време, както някои предлагат. Толкова ранна формулировка на възкресението на Исус означава, че това възкресение се е случило и въпросното верую е основано на свидетелствата на очевидци.
Можем да оформим няколко групи от очевидци, които са много различни помежду си и които доказват, че видяният от тях е бил възкръсналият Христос. Повечето от тях се споменават в поместения от Павел списък на очевидците.
1) Свидетелството на учениците
Защитвайки автентичността на възкресението на Исус апостол Павел казва, че Той „се яви на Кифа, после на дванадесетте“ (1 Кор. 15:5). Евангелията излагат по-подробно явяванията на Христос пред учениците Му. Това не били някакви невъзможни за определяне и описание преживявания, а такива, при които Христос „представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства“ (Деян. 1:3). Също така достоверността на тези доклади идва от факта, че учениците не вярвали във възкресението на Исус и макар Той да ги подготвял отдалеч за него (Матей 16:21; 17:9), те не го очаквали. Още преди да се стигне до умъртвяването на Христос, те се разбягали (Матей 26:56б; Марк 14:50). След това се събрали заедно и Библията ги описва като уплашени, сломени хора стоящи скрити в заключена стая (Йоан 20:19). Дори през ум не им минавало да откраднат тялото на Христос, както някои предполагат. И определено били далеч от идеята за Неговото възкресение. Като юдеи те не биха очаквали Месия, Който ще бъде екзекутиран от враговете Си, още по-малко и да възкръсне след това. Те са разбирали възкресението като универсално събитие изпълняващо в деня на съда в края на всичко (Йоан 11:24), не като някакво индивидуално събитие случващо се в хода на историята. Освен това според закона разпятието на Исус като престъпник означавало израз на Божието проклятие (Втор. 21:23; Гал. 3:13). Учениците са описани като страхливци, които бягат, когато ножът опре до кокъла. Това не е история, която някой, който иска да излъже, би измислил. Един лъжец не би се представил в толкова негативна светлина. Но новозаветните доклади не спестяват страха и неверието, което учениците проявили. И изведнъж тези уплашени мъже стават смели и започват без страх говорят на всички, че Христос е възкръснал (Деян. 2:14-36; 3:12-26). Откъде би могло да се случи с тях толкова внезапна и генерална промяна? Това е възможно, само ако Исус наистина е бил възкръснал и те са Го видели. Промяната, която за толкова кратко време настъпва в тях, означава, че те са били убедени, че са видяли своя Учител жив. Това, че след смъртта на Исус се е случило нещо с учениците, не подлежи на съмнение дори и за либералните учени:
„Може да се приеме за исторически сигурно, че Петър и учениците са имали преживявания след смъртта на Исус, в които Исус им се явил като възкръсналия Христос“ (Герд Людман, учен по Нов завет, Университетът Гьотинген).
„Можем да твърдим с абсолютна сигурност, че някои от Неговите ученици в един следващ момент са настоявали, че… Той им се бил явил убеждавайки ги, че е бил възкресен от мъртвите“ (Барт Ърман, Университетът на Северна Каролина на Чапел Хил).
Именно това събитие е довело до експлозия в ранната църква. Това не е мит оформил се с течение на времето, а събитие, което довело до внезапно и забележително начало на християнската църква:
„Необходимо е някакво мощно преобразяващо преживяване, за да предизвика вида движение, каквото било ранното християнство“ (Люк Тимоти Джонсън, учен по Нов завет, Университетът Емори).
„Затова като историк не мога да обясня възхода на ранното християнство, освен ако Исус не е възкръснал от мъртвите оставяйки зад Себе Си празен гроб“ (Н. Т. Райт, учен по Нов завет, Университетът Сейнт Ендрюз).
2) Свидетелството на един скептик
В списъка на очевидците на възкръсналия Христос се казва, че Той „се яви на Яков“ (1 Кор. 15:7). Яков бил брат на Исус (Марк 6:3), който не вярвал в Него (Йоан 7:5). Изведнъж този скептик става вярващ в Христос и дори водач на църквата в Ерусалим (Гал. 1:19; Деян. 12:17; 15:13; 21:17, 18). Това не би било възможно да се случи, ако Яков не е срещнал възкръсналия Исус. Някой може да заключи, че тъй като Яков е бил брат на Христос, значи е бил Негов последовател от самото начало. Но ако това е било истина, християните не биха го представили в писанията си като скептик, който не вярвал в Исус, въпреки че бил част от Неговото семейство. Яков наистина не вярвал в Христос, но впоследствие станал един от най-посветените и забележителни Негови последователи. Това може да се обясни само с факта, че Го е видял жив след смъртта Му.
3) Свидетелството на един враг
Последният в списъка на очевидците на възкръсналия Христос е самият апостол Павел (1 Кор. 15:8). Неговото свидетелство е особено важно, защото той бил противник и гонител на християнството и на учението за възкресението на Исус. Той нямал никаква полза от свидетелстването си за Христос. Обратното. Твърдението му, че Христос възкръснал от мъртвите му коствало всичко (Фил. 3:8), накрая дори живота (2 Тим. 4:6-8). Единственото възможно обяснение за обръщането на този горчив враг на християнството и превръщането му в най-горещия му защитник, е че Павел наистина е срещнал възкръсналия Исус, както твърди Библията (Деян. 9:1-8; 22:3-10; 26:9-18). Три години след срещата му с Христос той се запознал с Петър и Яков (Гал. 1:18, 19). Гръцката дума преведена в Гал. 1:18 като „запозная“ е „хисторейсай“ и произхожда от думата „хистор“ (откъдето идва познатата ни дума „история“), която се отнася за работата на човек, който проверява сам информацията за нещо от очевидци. Няма начин Павел да не е чул лично от Петър и Яков техните свидетелства за срещите им с възкръсналия Исус. Не случайно той споменава и двамата в списъка на свидетелите на възкръсналия Спасител (1 Кор. 15:5, 7). Вероятно именно от тях той получил веруюто, което цитирал на коринтяните:
„…че Христос умря за греховете ни според Писанията; че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията“ (1 Кор. 15:3б, 4).
Това означава, че Павел е приел веруюто само около 5-6 години след оформянето му. От историческа гледна точка тези събития са се случили толкова скоро след смъртта на Христос, че внушават изключително голяма достоверност относно идеята за Неговото възкресение. Апостол Павел проповядвал смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос и главните от апостолите потвърдили достоверността на неговата проповед (Гал. 2:2, 7-9). Той не проповядвал нещо различно от това, което учениците на Христос проповядвали.
4) Свидетелството на много голяма група хора
В списъка на очевидците на възкръсналия Исус се казва, че Той „се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха“ (1 Кор. 15:6). Повече от петстотин човека събрани на едно място е една много голяма група хора. Няма как всички тези хора да се съгласят да разпространят една толкова голяма лъжа. Няма как и всички да са халюцинирали, както някои предполагат, защото халюцинацията е изцяло лично преживяване и се случва само в главата на преживяващия я. Не е възможно няколко човека заедно да халюцинират за едно и също нещо, така както не е възможно няколко човека да сънуват един и същи сън. Събраните повече от петстотин човека са видяли възкръсналия Христос. Апостол Павел е толкова убеден в това, че пише на коринтяните, че повечето от очевидците на възкръсналия Исус са все още живи. Това означава, че ако някой от съвременниците му се съмнявал в това, можел да провери фактите сам. Като че ли Павел даже подканва към такава проверка. Никой, който иска да създаде някакъв мит или заговор, не би направил такова нещо. Но апостол Павел не се притеснявал, защото е имало стотици очевидци на възкръсналия Христос.
5) Свидетелството на няколко жени
Списъкът от свидетели на възкръсналия Исус даден от апостол Павел в 1 Кор. 15 гл. включва само мъже, но евангелията посочват, че жени са били първите, които са открили, че тялото на Исус липсва и които са получили вестта за възкресението на Христос и са Го срещнали възкръснал (Лука 24:1-10; Матей 28:5-10; Марк 16:9; Йоан 20:11-18). Свидетелството на тези жени трябва да бъде специално откроено, защото по времето на Исус на жените не се е гледало по начина, по който се гледа на тях днес и тяхното свидетелство, в съда или извън него, не се е възприемало като нещо, на което може да се разчита. Затова записването в Новия завет на някои жени, на които са дадени и имената, може да има смисъл, само ако срещата им с Христос е исторически факт и те наистина си били очевидци на Неговото възкресение. Това е т.нар. „аргумент от позиция на неудобното положение“. Идеята на този тип аргументи е, че по принцип те са дискредитиращи за позицията, която се защитава, но фактите, които стоят зад тях, са толкова силни, че те не могат да бъдат премълчани и пренебрегнати. На практика за онова време свидетелството на някои жени за възкресението на Исус е свидетелство, което би намалило силата на аргументацията за това събитие, направо би убило цялата й достоверност. С други думи, ако в I век някой е искал да създаде мит за възкресението на някаква личност, той никога не би посочил жени като свидетели на събитието, още повече ако главният очевидец между тях е жена с минало като Мария Магдалена. Фактът, че Новият завет съдържа такива свидетелства, може единствено да означава, че това, което те са видели, е наистина толкова достоверно и важно да бъде докладвано, че свидетелството на някои жени не може да бъде прескочено, независимо от последиците на това свидетелство. Възкресението на Христос наистина се е случило.
2. Празният гроб.
Ако Исус не е бил възкръснал, а учениците Му просто лъжели, че е така, то тяхната лъжа би могла да се установи много лесно. Враговете им, свещениците, нямали никаква полза от подобна вест, че Христос е възкръснал. И ако това било лъжа, те просто щели да покажат тялото на Исус и да я опровергаят само за един ден. Изобщо цялата идея, че учениците ще успеят да измислят и да поддържат една такава лъжа в течение на години, когато е имало толкова много хора, които са могли лесно да я опровергаят, е абсурдна. Затова и Джон Уоруик Монтгомъри, апологет на християнството и бивш декан в института по право „Саймън Грийнлийф“ пише:
„Това, че ранните християни са могли да изфабрикуват такава небивалица и че след това са я проповядвали сред онези, които лесно биха могли да я опровергаят като покажат тялото на Исус, минава границите на вероятното“ („Бог ли е Исус“, с. 33).
А Пол Алтхаус от университета „Ерланген“, Германия, прибавя:
„Възкресението не би могло да бъде поддържано като теория в Ерусалим дори за един-единствен ден или за един-единствен час, ако празният гроб не беше установен факт за всички“ („Бог ли е Исус“, с. 33).
„Към момента повечето учени категорично приемат достоверността на библейските твърдения за празния гроб“ (Джейкъб Кремър, професор по изследвания върху Новия завет, Виенски университет).
Празният гроб е едно от най-силните доказателства за възкресението на Христос. Исус не е бил погребан в общ гроб за престъпници, както някои твърдят. Всъщност Неговият гроб е бил лесно установим, защото е принадлежал на богат човек, Йосиф от Ариматея (Матей 27:57-60). Йосиф е бил член на Синедриона, който осъдил Христос на смърт. Ако историята около погребението на Исус е била измислена, християните никога не биха сложили член на Синедриона като осигуряващия гроба. Но този детайл е там, защото е бил истина. Затова и Джон Е. Робинсън от Университета Кеймбридж казва, че погребението на Христос е „един от най-ранните и най-добре засвидетелствани факти относно Исус“.
Христос не просто бил погребан в лесния за разпознаване гроб на Йосиф, но този гроб е бил охраняван от римски войници (Матей 27:62-66). Не е трудно да намериш един гроб, пред който са подредени няколко римски войника. Жените, които придружавали Христос в служенето Му, видели, къде точно е положено тялото Му (ст. 61) и на третия ден отишли направо там (Матей 28:1). Нямало как да объркат гроба, както някои предполагат, защото такъв гроб не е труден за намиране, а и римските войници били още там (ст. 4). Това бил правилният гроб, но празен. Неговата празнота била толкова оглушителна, че враговете на Исус даже не си направили усилието да го отрекат. Единственото, което могли да направят, е да измислят една лъжа, която да обясни този празен гроб (ст 11-15). Наистина, ако този гроб не бил празен, историята щеше да е съвсем различна. Изобщо даже нямаше да има история. Ако Исус бил мъртъв, тялото Му просто щяло да бъде показано и твърдението за възкресението Му щяло веднага да бъде опровергано. Това обаче не се случило. Сигурно защото Христос наистина бил възкръснал, а гробът Му останал празен.
3. Негативните резултати за учениците.
Отричащите възкресението на Исус смятат, че новината за това е една лъжа. Но ако е лъжа, значи трябва да мислим за човешката природа и за ползата, която една лъжа би донесла. Измислянето на лъжа трябва да донесе някаква изгода. Какво биха спечелили учениците, ако знаели, че Христос е мъртъв, но говорели обратното? Престиж? Богатство? Власт? Обществено положение? Напротив. Носейки тази вест те срещали само проблеми. Ето съдбата им:
„Всички освен един умряха от мъченическа смърт. Някои бяха убити с камъни или пребити до смърт, защото твърдяха, че Исус е жив и дава прощение на греховете и вечен живот. Ето списъка на това, което единадесетте апостоли и първите християнски водачи спечелиха като поддържаха твърдението, че Христос е възкръснал:
Андрей – разпънат на кръст; Варнава – убит с камъни от юдеите; Вартоломей – пребит до смърт с тояги; Яков, Исусовия брат – убит с камъни; Малкият Яков – хвърлен от кулата на храма и пребит; Йоан – естествена смърт; Юда – разпънат на кръст; Лука – обесен на една маслина; Марк – влачен за краката по улиците и после изгорен жив; Матия – пребит с камъни и обезглавен; Матей – убит с меч; Павел – обезглавен; Петър – бичуван и разпънат с главата надолу; Филип – бичуван и разпънат; Симон – разпънат; Тома – пронизан с копие; Яков, син на Заведей – убит с меч; Тадей – убит със стрели.
Ако тази история за възкресението беше лъжа, те щяха да знаят това. За тях да живеят с тази лъжа е определено несъстоятелно имайки предвид това, което знаем за техния нравствен живот“ („Бог ли е Исус“, с. 34, 35).
Не случайно се казва, че лъжците не стават за мъченици. Никой не би искал да умре за нещо, за което знае, че е лъжа. Какво наистина спечелили апостолите и първите християни проповядвайки, че Исус е възкръснал? Вярно е, че векове след тях църквата започнала да злоупотребява с Христовото учение и да го ползва за собствено облагодетелстване, но това се случило векове след мъченичеството на ранните християни. Самите те нямали никаква полза от измислянето на такава лъжа, а ако наистина са били такива първокласни лъжци, едва ли биха го направили и пожертвали себе си, за да могат векове след тях други хора, които не са дори техни потомци, да се възползват от това. Апостолите били готови да умрат за свидетелстовото си, че Исус е възкръснал от мъртвите, защото Той наистина бил възкръснал и те Го видели.
4. Моралният живот на проповядващите възкресението.
Не само че изтърпяното от апостолите мъченичество доказва, че тези хора са говорили истината, но изключително моралния живот, с който били известни на всички, не допуска, че те биха проповядвали една такава голяма лъжа. Пол Литъл казва:
„Нима тези хора, които спомогнаха да се преобрази моралната структура на обществото, са просто първокласни лъжци или заблудени луди? Тези възможности са по-трудни за вярване от факта на възкресението и няма никакво доказателство в тяхна защита“ („Знай защо вярваш“).
Апостолите и ранните християни се отличавали с високия си морал. Не би могло да живеят и още повече да умрат в такова драстично противоречие с морала си, ако приемем, че са изфабрикували една такава огромна лъжа.
5. Гаранция за възкресението на праведните.
И така, колкото и странно да изглежда, възкресението на Исус Христос е факт, който може да бъде доказан. Празният гроб е един прекалено силен аргумент, който ни задължава да вземем отношение. Като имаме предвид, че имало толкова много свидетели на възкръсналия Христос; че учениците Му изобщо нямали намерение да крадат тялото Му, а били скрити и заключени, но скоро след това станали смели и започнали с увереност да проповядват възкресението на Учителя си; че самите ученици и техните последователи били морални хора, които били готови да се разделят с живота си заради вярата си във възкръсналия Исус и че никога тялото на Христос не било намерено, за да ги опровергае, тогава какъв извод би трябвало да направим? Само един-единствен – че Исус Христос наистина е бил възкресен. Точка.
Живеем в материален свят, където се следва правилото: „Око да види, ръка да пипне“. Реално погледнато обаче всички приемаме като абсолютно достоверни неща, за които има далеч по-малко доказателства и факти от тези свързани с възкресението на Исус. Би трябвало тогава да сме последователни и да признаем, че предвид наличната ни информация не можем да направим друг извод, освен че Исус е бил възкресен.
Най-важното обаче е да осъзнаем, какво точно означава възкресението на Христос. Дори и да се съгласим с неговата достоверност, то придобива смисъл за нас, само ако вникнем в предназначението му. Възкресението на Исус означава, че Неговата заместническа жертва е приета от Бога и е прокаран път за спасение за всеки човек:
„Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни“ (Римл. 4:25).
Нашите прегрешения причинили смъртта на Христос, но Той бил възкресен, с което гарантира оправданието и спасението на всеки, който вярва в Него. Възкресението на Исус е толкова есенциално за християнската вяра, че ако то не е истина, всичко в християнството се обезсмисля:
„И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си“ (1 Кор. 15:14, 17).
От християнството няма съществена полза, ако Христос не е бил възкресен. Възкресението на Исус обаче е не само факт, но и триумф над злото и Сатана и гарантира възкресението на последователите на Христос при Второто Му пришествие:
„Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите. Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят. Но всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови“ (ст. 20-23).
Ето защо възкресението на Исус е толкова важно. Всеки, който пожелае да стане „Негов“, на Христос и ходи последователно и докрай с вяра в Него, получава гаранцията за възкресение при Пришествието. Възкресението на Христос означава възкресение за всеки, който е Негов. Няма нищо по-разумно и подходящо от това Исус да бъде приет и направен Господар на живота ни, защото само в Него е истинският живот – животът, който ще надмогне над смъртта:
„…Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?“ (Йоан 11:25, 26).
Христос е възкресението и животът. Възкресението Му не просто може да се докаже, то гарантира възкресението на всеки верен Негов последовател.
Съществуват неопровержими доказателства за възкресението на Исус Христос. По-важното е, че то може не само да се определи като достоверен исторически факт, но че е основата на християнската вяра и надежда за вечен живот.