В статията Принос към съвременната теология се спираме на една много важна предпоставка за разбирането на спасението на човечеството осигурено от Бога. Това е необходимостта да не се позволява на човешката логика да дефинира спасението и как то трябва да се случи, а да се позволи на Божието откровение да разкрие истината по въпроса и което откровение намираме в Свещеното писание. Защото спасението е много обхвано дело и човешкото мислене не е в състояние само да обгърне неговите измерения.
Според Писанието за да бъде извършено „умилостивение“ за човечеството, е нужна заместническа жертва. Но не само това. Нужно е и ходатайство на свещеник, за да бъде жертвата приета, което ходатайство също бива наречено „умилостивение“. Но и това не е всичко. Още е нужно и „умилостивение“ като това извършвано в празника Деня на умилостивението, което стига до окончателното заличаване на греха от Вселената. Предвид важността на този празник и неговото изпълнение в Новия завет, адвентистите от седмия ден имат уникален принос в съвременното християнство и теология разкривайки обхвата и важността на случващото се в Деня на умилостивението. Това тяхно тълкувание на празника се отличава сериозно от традиционното.
В статията Значение на Деня на умилостивението сме разгледали накратко традиционното разбиране на този празник. То не стига по-далеч от идеята, че тук става дума просто за още един символ на жертвата на Исус Христос. Но като мислим за това традиционно разбиране, не бива да забравяме и виждането му за служенето на Христос след Неговото възнесение на небето. То също е свързано с интерпретирането на Деня на умилостивението. Традиционният възглед приема, че Посланието към евреите свързва Исус и службата Му след възнесението Му с Деня на умилостивението – Той е влязал директно в небесната Светая Светих и е изпълнил Деня на умилостивението. Адвентната теология се отличава от традиционния възглед не само в разбирането на значението на празника, но и по отношение служенето на Христос на небето.
Приликите и разликите между традиционното разбиране за служенето на Христос след възнесението Му и това на адвентистите, сме представили нагледно в долната таблица:
Да разгледаме всяка от тези прилики и разлики.
1. Възнесението на Христос.
Посланието към евреите представя Христос като Първосвещеник (Евр. 4:14). Освен това то описва Исус като минаващ през някаква „завеса“ (Евр. 10:20) и служещ зад нея (Евр. 6:19, 20). Традиционното разбиране за Деня на умилостивението вижда тези обяснения като указания, че при възнесението Си на небето Христос преминал директно в Светая Светих, където започнал да служи в услуга на падналото човечество. И тъй като първосвещеникът от светилището на Израил правел това само в Деня на умилостивението, значи Исус изпълнил този празник при възнесението Си на небето.
За съжаление това е не само поглед върху Посланието към евреите, на който липсва дълбочина, но и непознаване значението и логиката на годишните религиозни празници на Израил (разгледали сме ги обстойно в статията Жертвоприношения, свещенство и светилище, а значението им – в статията Небесно светилище и Първосвещеник). Едно такова директно прескачане от Празника на първите плодове (символизиращ възкресението на Христос) към Деня на умилостивението (при който първосвещеникът влиза в Светая Светих), остава последният от пролетните празници (Петдесятница) и първият от есенните (Празникът на тръбното възклицание), да се случат след Деня на умилостивението.
Освен това, традиционният възглед не възприема небесното светилище и в частност – Светая Светих – като ясно откроима и реална структура на небето, а просто като абстракция, символ на цялото небе.
Адвентистите от седмия ден предпочитат да следват логиката на годишните празници така, както произхожда от самите тях и да ги разглеждат в контекста на служенето в светилището, с което те са тясно обвързани. Типологията на земното светилище и службите в него ги води до извода, че на небето има специална структура, която изпълнява функцията на светилище и че след възнесението Си на небето Христос започнал да служи в първото й отделение – небесната Светая.
2. Местоположение на Христос през 1844 г.
Годината 1844 г. е ключова в адвентното разбиране на Деня на умилостивението. Затова си струва да разберем, къде според разглежданите два възгледа е бил Христос през 1844 г.
Традиционното разбиране не отдава някакво специално значение на 1844 г. Според него Христос продължава да бъде там, където е бил след възнесението Си – на небето, образно казано, в Светая Светих на небето. Това означава, че през 1844 г. Той е бил там отдавна, от около осемнадесет столетия.
За адвентистите 1844 г. е годината, в която Исус приключва служенето Си в небесната Светая и преминава в небесната Светая Светих в изпълнение на следващата фаза от спасителното Си дело – очистването на небесното светилище, което се изразява в провеждането на един Изследователен съд, при който се установява, кой от Неговите последователи е искрено покаян поклонник подготвящ се да живее на земя непокварена от злото и кой – не е. Това Негово преминаване от Светая към Светая Светих поставя началото на изпълнението на антитипичния Ден на умилостивението.
3. Местоположение на Христос днес.
А къде е Христос днес според тези два възгледа?
Не може да има промяна в традиционния възглед – Христос продължава да е на небето и то вече от около двадесет столетия.
Според адвентистите в момента Исус е в небесната Светая Светих извършвайки Изследователния съд, но Той е там от сравнително скоро – от около 180 години.
Интересното е, че когато става дума за настоящото време, и традиционният, и адвентният възгледи приемат, че в момента Христос е в небесната Светая Светих. Въпросът е, какво точно разбираме под „небесната Светая Светих“, кога точно Исус е влязъл в нея и каква точно служба Той извършва в нея.
4. Вид служене на Христос в Светая Светих.
Какво представлява служенето на Христос в Светая Светих?
Тъй като за традиционния възглед Исус не служи в някаква специална структура с различни отделения, а Той е просто на небето и изпълнява една и съща функция от възнесението Си до момента, значи Неговото служене е същото за целия този период. И въпреки че този възглед приема Христос за Първосвещеник, службата, която Му отрежда, е повече посредническата служба на свещеника, отколкото на първосвещеника.
За адвентистите Христос е Свещеник (Евр. 10:19-21) и Първосвещеник (Евр. 4:14). Той е Първосвещеник, Който, според значението на службите в светилището и годишните религиозни празници, в периода между през 31 г. и 1844 г. изпълнява функциите на Свещеник в Светая на небесното светилище, а през 1844 г. започва служене, което е характерно за Първосвещеника. Но всеки нов покаян след 1844 г. може да разчита и на Неговото служене като свещеник. В момента Той е Първосвещеник, Който служи като Свещеник и Първосвещеник.
Макар и отнесени към днешния ден традиционният и адвентният възгледи относно служенето на Христос на небето като цяло да съвпадат, техните детайли открояват сериозни различия и затова и приложението на тези възгледи върху теологията и практичния християнски живот се разграничават. Според традиционния възглед служенето на Исус на небето днес не е по-различно от това, когато Той го започнал. Според адвентистите Христос в момента е в изцяло различна фаза на спасителното Си дело, която е от огромно значение и касае съдбата на вярващите предвид скорошното Му завръщане на земята.
Има прилики и разлики в разбирането на традиционния и на адвентния възглед за служенето на Христос в небесното светилище, които водят до открояващи се по значимост приложения.