Когато мислим за величието и уникалността на християнството отразяващо разкриването на Божеството по разбираем за хората начин и представящо едно удивително спасение осигурено само и изцяло от Бога, трудно можем да допуснем, че тема като храната може да представлява някаква важна дискусия. Оказва се обаче, че може. Достатъчно много дебати се водят за това, какво могат и какво не могат да ядат християните, и по-специално, валидна ли е за тях старозаветната класификация за чистите и нечистите животни. В статията Чисти и нечисти храни разглеждаме обстойно този въпрос и установяваме, че тази класификация не подлежи на промяна, което означава, че диетата на последователите на Христос не може да включва всичко, което един незаинтересован от Спасителя би ял. И все пак много вярващи не са съгласни с това и твърдят, че имат библейски доказателства за позицията си.
В Новия завет има различни текстове занимаващи се с хранене, които биват използвани като доказателство, че християнинът може да яде всичко. Нека да разгледаме някои от тях и да видим, дали те наистина доказват тази теза.
1. Очистването на храните от Христос.
Когато говорим за аргументите, които се представят като доказателство, че в Новия завет вече няма изискване за съобразяване с нечистите храни, един от най-често използваните е един разговор на Христос с фарисеите, за който се твърди, че в него Спасителят обявил всички храни за чисти. Този разговор се намира в Матей 15:1-20, но по-подробно е представен в Марк 7:1-23. Ето конкретният стих, който се посочва:
„Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)“ (Марк 7:19).
Така прочетен този текст сякаш казва, че чрез поучението си по въпроса Исус е направил всички храни чисти от този момент нататък. Дали обаче това е, което Христос извършва? Да разгледаме този текст в контекст:
„Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. Немити. (Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите; и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.) И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?“ (Марк 7:1-5).
Тук се описва не само началото на разговора между фарисеите и Христос, но се посочва и проблема. Фарисеите не видели учениците на Исус да измиват ръцете си по специален начин преди храна (Матей 15:1, 2), което за тях било равнозначно на „нечисти ръце“ (Марк 7:2). Обръщането на тези религиозни лидери към Христос означава, че те са виждали Неговото одобрение на тази практика, затова държат Него като отговорен за случилото се.
Когато чуеш думата „нечист“, лесно можеш да се сетиш за церемониалната нечистота описана в Стария завет. На гръцки език (езикът на Новия завет) има дума, която касае тази нечистота. Това е „акатартос“, което означава „нечист“. Но не тази е думата, която авторът използва тук. Марк си служи с думата „койнос“, която означава „обикновен, замърсен“. С нея се означавала равинска традиция появила се след приключването на Стария завет и отнасяща се до оскверняване чрез контакт. Вярвало се, че докосването на нещо чисто до нещо нечисто ще оскверни чистото. Затова било необходимо миене с вода при почти всеки случай. Фарисеите считали, че дори контактът с обикновените хора водел до „нечистота“, защото ги смятали за по-малко внимателни относно ритуалната нечистота. По тази причина след връщането си от пазар те се къпели преди да се нахранят, защото нямало как да не се „осквернят“ от контакта си с обикновените хора на пазара.
Дали контактът на чистото с нечисто води до осквернение е и връзката, която Марк прави в последващото обяснение. Той посочва, че това разбиране на фарисеите се базира на „преданието на старейшините“ (ст. 3) – едно от многото, което те „приели да спазват“ (ст. 4), а не на учението на Стария завет. И наистина, фарисеите били политико-религиозна група, която приемала като авторитетни за вярата не само писанията на Стария завет, но и други писания, зад които не стояли пророци, а равини. Затова Марк не цитира заповед от Словото, която евентуално е била нарушена, а описва, каква точно е традицията, която фарисеите са следвали – храненето винаги трябва да се предшества от специално измиване на ръцете, като в тази традиция миенето не се ограничава само с ръцете, но и на съдове и на други неща. Щом като Марк изрично уточнява, че „престъплението“ на апостолите е несъобразяване с определена традиция, която съществува извън учението на Стария завет, значи не е удачно да търсим тук дебат върху въпроса за чистите и нечистите храни, който е описан в Лев. 11 гл. Този извод се потвърждава от отговора на Исус:
„А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: ‘Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.’ Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща. И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание! Защото Моисей каза: ‘Почитай баща си и майка си’, и: ‘Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.’ Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога, вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си. И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това“ (Марк 7:6-13).
Христос е много ясен в изказването Си, че повдигнатият от фарисеите въпрос се базира на тяхната традиция, а не на Божието слово (което по Неговото време представлява книгите на Стария завет, част от които е книгата Левит). Нещо повече. Тази традиция изпада в противоречие с Божието слово. Тя съдържа някаква идея за чистота и нечистота, но не по начина, по който те са дефинирани и регулирани в Стария завет, така че в крайна сметка тази традиция изпада в противоречие с него. И това не е всичко. Фарисеите следвали и други традиции, които били в противоречие с Писанието. Стигнали дори дотам да застанат срещу петата заповед от Декалога и указанията на Словото за изразяване на уважение и грижа към родителите (Матей 15:3-6).
На практика дебатът тук не е между това, дали описаните в Лев. 11 гл. нечисти животни са вече престанали да бъдат нечисти, а кой е авторитетът по въпросите на вярата – Божието слово или традицията. Отговорът е повече от ясен. Исус твърди, че почитането на Бога чрез следване на човешки заповеди е напразно (Матей 15:7-9). Те могат да имат вид на респект и служене на Бога, но на практика водят до точно обратното, защото не само не са основани на Писанието, но изпадат и в противоречие с него. Затова Христос продължава с опровергаването на въпросната традиция:
„И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека. Ако има някой уши да слуша, нека слуша“ (Марк 7:14-16).
Естествено, че това изказване на Исус трябва да бъде разбирано в контекста на това, което Той казал относно традицията държана от фарисеите. Нищо, което влиза в човека, не може да го „оскверни“ (гр. „койнос“). Няма как да ядеш нещо с неизмити по ритуален начин ръце и този факт да доведе до осквернение. Би било наивно да се мисли, че евреите, които чули това поучение, са започнали да смятат, че няма значение, какво ядат. Те знаели, коя храна Господ бил разрешил и коя – забранил. Проблемът бил, дали нарушението на тази допълнителна традиция на равините наистина води до осквернение. Отговорът на Христос бил недвусмислен: „Не, неизвършването на този ритуал по очистване преди хранене не води до осквернение. Даже може да стане точно обратното. Следването му в крайна сметка води до нарушение на Божията воля разкрита в Писанието.“
Тъй като Исус посочва друг източник на осквернение – излизащото от човека, отговорът Му внесъл малко смут (Матей 15:12). Учениците Му поискали уточнение (Марк 7:17), което веднага било дадено:
„А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти [гр. „акатартос“].)“ (Марк 7:18, 19).
Това изказване на Христос също трябва да бъде разбрано в контекста на казаното от Него досега и предвид използваните от Марк думи. Исус обяснява, че осквернение (гр. „койнос“) по нормите на дебатираната традиция няма. Няма как неизмитите по ритуален начин ръце да осквернят одобрената от Бога храна и това от своя страна да оскверни човека. Но дори и да приемем, че се стига до някакво осквернение, естествените функции на организма няма да позволят тази храна да остане в стомаха завинаги. Тя ще бъде изхвърлена и човекът ще бъде освободен.
Именно тук е стихът (ст. 19), който се посочва като указание, че Исус е очистил всички ястия. Само че както се вижда, голямата част от него е в курсив, и то именно твърдението, че с това изказване Христос направил всички храни чисти. Тук преводачът е следвал една тенденция оформена от Ориген през III век, че последната част на стиха е всъщност коментарът на самия Марк. Това обаче е погрешно предположение. Цариградският превод на този стих предава нещата по по-различен начин:
„Защото не влезва в сърцето му, но в търбуха и излезва в заходът, като изчистя всичките ястия“ (Марк 7:19 – ЦП).
С подобен език е този стих и в Синодалния превод:
„Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна“ (Марк 7:19 – СП).
Тези преводи отразяват по-точно действителността. Идеята е, че всичко нечисто, което влиза в стомаха, се очиства, когато бъде изкарано. Тук за „очистване“ е използвана думата „катаризо“, която касае очистването на нещо нечисто (Марк 1:40-42). Затова израилтяните имали правилото при случай на оскверняване да стоят един ден извън стана, защото това означавало, че през това време те ще се „освободят“ от това, което е влязло в стомаха им и ги е осквернило. Христос всъщност показва вътрешното противоречие в разбирането на фарисеите, защото дори и на практика някой да се „оскверни“ чрез ядене на храна с ритуално неизмити ръце, той пак се очиства, защото след храненето ще последва изхождане, което означава, че нечистият е вече чист.
Другият важен момент тук е, че Исус говори за очистване на „всички ястия“/“всяка храна“ (Марк 7:19). Това по никакъв начин не трябва да насочва мисълта ни към всичко, което е възможно да бъде изядено, защото според древната литература юдеите не наричали „храна“ това, което не е било определено като възможно за ядене. Така че когато Христос говори за „храна“, Той има предвид считаното за храна от един юдеин – чистите меса, плодовете, зеленчуците, ядките и т.н. В това поучение не може да бъде видяно разрешение нечистите храни да бъдат консумирани. Тук дискусията изобщо не е върху нечистите храни, а върху традициите на равините, които били в противоречие с Божието слово. Исус посочил истинската причина за осквернение:
„Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека“ (Марк 7:20-23).
Истинското осквернение, за което фарисеите би трябвало да бъдат загрижени, е бунтовното и неосветено естество на грешника (Матей 15:18-20). Именно то стои в основата и на издигането на авторитета на традицията над авторитета на Божието слово.
В това поучение на Христос не може да бъде открито указание за елиминиране на разпределението на животните като чисти и нечисти. Нечистотата, която някои животни притежават и която ги определя като негодни за консумация, не е церемониална, а естествена и нелечима (прочетете статията Чисти и нечисти храни). Те са такива независимо, в коя епоха от съществуването на човечеството се намират и независимо от това, с какво биват хранени. Текстът от Марк 7:1-23 и Матей 15:1-20 не говори за ядене на нечиста храна, а за хранене с ритуално неизмити ръце.
2. Видението на апостол Петър.
Друг също много популярен аргумент в защита на разбирането, че нечистите животни не са актуално учение в Новия завет, е едно видение на апостол Петър. Езичникът Корнилий бива посетен от ангел, който го уверява, че молитвите му са приети от Бога (Деян. 10:1-4). Има обаче още нещо, което трябва да се случи и за целта той трябва да доведе апостол Петър при себе си. Ангелът не пропуска да му даде и указания, къде да намери апостола (ст. 5, 6). Корнилий се подчинява и веднага изпраща трима от своите хора, за да доведат Петър (ст. 7, 8). И ето какво се случва, когато пратениците доближават мястото, където е апостола:
„А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час Петър се качи на покрива на къщата да се помоли. И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той се отнесе духом и видя небето отворено и някакъв съд да слиза като голямо платнище, спускано за четирите краища към земята. В него имаше всякакви земни четирикраки, зверове и небесни птици. И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто. И пакдойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно. И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето“ (Деян. 10:9-16).
Тук се описва получаването на едно драматично видение от страна на апостол Петър. Тъй като видението се дава, докато Петър очаква приготвянето на храна по обед, а сред животните, които е подканен да изяде, със сигурност има нечисти (Деян. 11:6), това се приема от много тълкуватели като указание, че старозаветната класификация на животните на чисти и нечисти е вече невалидна и новозаветните вярващи са свободни да ядат всичко. Дали това е вярното тълкувание? Нека първо обърнем внимание на думите, които Лука използва предавайки казаното от Петър:
„А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно (гр. „койнос“) и нечисто (гр. „акатартос“)“ (Деян. 10:14).
Това, че апостолът говори за „нечисто“ (гр. „акатартос“), което никога не е ял, потвърждава очевидния извод, че сред животните от видението със сигурност имало такива, които Лев. 11 гл. определя като нечисти. Няколко години след възкресението на Христос той все още вярва, че някои животни са нечисти. Но Петър говори и за „мръсно“ (гр. „койнос“), което никога не бил ял. Думичката веднага трябва да ни ориентира, че става дума за равинското разбиране за оскверняване чрез контакт. Апостолът бил там, когато Христос обяснил, че храненето с ритуално неизмити ръце не води до оскверняване (Матей 15:15; Марк 7:18). Но в това видение заедно с нечистите животни той видял и чисти, които според равинското разбиране са станали нечисти, защото били в контакт с нечисти животни. Това обаче не е учението на Писанието за нечистите животни, защото тяхната нечистота не е заразна. Явно Петър все още е робувал донякъде на равинската традиция, така че дори и да подмине без проблем нечистите животни от видението, той вярвал, че тези нечисти животни са направили негодни за консумация и чистите. Тогава идва и обяснението на Бога:
„И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно“ (Деян. 10:15).
Лесно можем да предположим, че апостолът вече трябва да е направил някаква връзка с поучението на Христос (Марк 7:1-23; Матей 15:1-20). Сигурно е започнал да осъзнава, че близостта на чисти животни до нечисти не ги прави негодни за консумация. И все пак изглеждало, че Бог искал да му каже нещо друго, и Петър се замислил. Тогава дошло и тълкуванието:
„А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което бе видял, ето, изпратените от Корнилий човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред вратата и като повикаха отвън, попитаха: Тук ли гостува Симон, когото наричат Петър? И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му каза: Ето, трима човека те търсят. Стани, слез и иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил“ (Деян. 10:17-20).
Ако вестта във видението е много ясна, че Бог е очистил всички животни и затова всички могат вече да бъдат консумирани, защо апостол Петър е бил в недоумение? Явно разкритото му носело някакво важно значение, но то му убягвало. И затова разсъждавал върху видяното. Тогава Святият Дух му казал, че трима човека го търсят. Той не уточнил, какви са хората, но изрично казал на Петър, че са изпратени от Него и трябва да ги последва. Сигурно изненадата на апостола била огромна, когато се изправил пред езичници. Това са хора, които според неговото разбиране дотогава били нечисти. Но вече започнал да разбира. Очистеното от Бога не трябва да бъде считано за нечисто. Така както близостта на чистото до нечистото животно не го прави нечисто, така и той, юдеинът, не може да се оскверни, ако е в присъствието на езичници. А точно това го притеснявало. И изобщо не го скрил от Корнилий, когато отишъл при него. Даже с това започнал. Но също така казал и как разбрал даденото му видение:
„И им каза: Вие знаете колко е незаконно за юдеин да се събира или да дружи с другоплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист“ (ст. 28).
Тук апостол Петър сам дава значението на видението си. То няма никакво отношение към диетичните принципи, а се отнася до предразсъдъците му спрямо езичниците. А те били наистина големи. Платнището с нечистите животни от видението трябвало да бъде спускано три пъти и три пъти Петър бил подканен да заколи и да яде, за да може видението да остане в ума му. Святият Дух се борил с голям предразсъдък у апостола. И Петър го разбрал. В един по-късен разказ на случилото се той пак разкрива, какво било посланието на Святия Дух от видението:
„И Духът ми каза да отида с тях и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и тези шестима братя и влязохме в къщата на човека“ (Деян. 11:12).
Апостолът разбрал, какво искал Духът да му каже. И то нямало нищо общо с разрешение за ядене на нечисти животни. Ставало дума за приемане на хора, които той смятал за нечисти:
„А Петър отвори уста и каза: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице; но във всеки народ онзи, който се бои от Него и върши правото, Му е угоден“ (Деян. 10:34, 35).
Нужно било даването на видение, за да се премахнат предразсъдъците на Петър. Всъщност те били толкова дълбоко вкоренени, че дори години по-късно той пак имал подобен проблем, но този път изобличението дошло от устата на един апостол (Гал. 2:9-14). Тези лични борби на Петър ни уверяват, че видението му няма никакво отношение към актуалността на разделението на животните на чисти и нечисти в Новия завет и затова въпросното видение не може да бъде ползвано като доказателство на теза по този въпрос.
3. Неосъждане за яденето.
Да разгледаме още един текст, който се използва редовно с оглед да се защити тезата, че за християните не важи изискването да не консумират нечисти животни:
„И като заличи противния ни в постановленията Му закон, който беше враждебен към нас, махна го отсред нас и го прикова на кръста; и като обезоръжи началствата и властите, изведе ги явно на показ, като възтържествува над тях чрез Него. И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово“ (Кол. 2:14-17).
Тук се говори за противен и враждебен за хората закон, който бил махнат и прикован на кръста. В резултат на това вярващите са вече свободни да не се съобразяват с някои изисквания, които преди били задължителни. Списъкът започва с храни и напитки. И сигурно защото идеята за забранена храна лесно се свързва със старозаветната класификация на животните на чисти (разрешени за консумиране) и нечисти (забранени за консумиране), много тълкуватели виждат в този стих указание, че тази класификация е вече неактуална в Новия завет и затова християните могат да ядат, каквото искат. Когато говори за ядене и пиене, за което вярващите вече не могат да бъдат осъждани, има ли този текст предвид, че разделението на животните на чисти и нечисти е вече невалидно? Да обърнем внимание на останалата част от текста:
„И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово“ (ст. 16, 17).
Християните не са вече под осъждение не само за това, което ядат или пият, но и по отношение „някой празник, или новолуние, или събота“. Явно, че яденето и пиенето ще са норми от същото естество като празниците, новолунията и съботите. Всички те могат да бъдат определени като „сянка на онова, което ще дойде“. Това означава, че те представляват някакви символични обреди и действия илюстриращи нещо, което предстои да настъпи. И понеже в Новия завет то е настъпило, повече няма нужда от тях.
Тези символи са определени като сянка. Сянката очертава някаква фигура, върху която е хвърлена светлина. Но тя никога не може да предаде напълно акуратно тази фигура. Единственото, което прави, е да даде някаква идея. Нищо повече. Който иска да види цялата картина, се нуждае от фигурата. И този текст не пропуска да покаже, което е това тяло, което хвърля въпросната сянка и което вече е дошло: „тялото е Христово“.
Не се изискват особено големи познания върху Библията, за да се разбере, че тук става дума за някои церемониални изисквания от Стария завет, които са имали единствено за цел да разкрият предварително определени страни от служенето и жертвата на идващия Месия. Съвсем логично, когато Той дошъл, вече нямало нужда от тях и затова никой последовател на този Месия не трябва да се чувства задължен към тях. Затова визираният в текста закон, който е премахнат и прикован на кръста, е церемониалният закон (прочетете статията Морален и церемониален закон). Дори самият език на текста показва, какво е имал предвид Павел, когато е писал:
„И ще прекратя цялото ѝ веселие – тържествата, новолунията, съботите и всичките ѝ определени празници“ (Осия 2:11).
Тържества (празници), новолуния, съботи… Апостолът се позовава именно на този текст от Осия. Използва същия език, който съвсем недвусмислено говори за практики, които са част от церемониалния закон символично представящ изкуплението на Месията (прочетете статията Морална и церемониална събота).
Единственият въпрос, който възниква тук, е дали разделението на животните на чисти и нечисти е част от церемониалния закон. Разбира се че не. Някои животни са определени като нечисти поради естествената нечистота, която имат и която няма никакво отношение към церемониалните изисквания на Стария завет (прочетете статията Чисти и нечисти храни). Така че няма как в разглеждания текст да се види каквото и да е разрешение за християните да консумират нечисти животни. Незадължителните вече за новозаветните вярващи храни и напитки, за които се говори тук, са хранителните приношения на израилтяните според жертвената им система (Лев. 23:37).
4. Позиция будеща тревога.
Ако се вгледаме в аргументацията стоящата зад трите анализирани текста (Марк 7:1-23; Деян. 10:9-16; Кол. 2:14-17), ще открием една позиция, която наистина буди тревога. И трите текста се посочват като указания, че конкретно положение е настъпило. И въпреки че това положение може да настъпи само в един точно определен момент, то е представено като настъпило в три различни момента.
Ако разпределението на животните на чисти и нечисти е наистина церемониална практика, както се твърди, тя трябва да бъде премахната в деня на Христовата смърт, защото именно тогава се показва ясно на света, че тези практики са изпълнили значението си и вече не трябва да бъдат извършвани (Матей 27:50, 51). Така че единственият от използваните текстове, който е в някаква хармония с това очакване, е Кол. 2:14-17. Но аргументацията по въпроса не се ограничава с него. Поучението на Христос за очистването на храните в Марк 7:1-23 се случило повече от година преди кръста. Как тогава това определено като церемониално изискване е загубило значението си, преди да бъде принесена жертвата на Месият? Това е в разрез с практиката на Исус да проявява респект и да приема за валидни церемониалните изисквания до смъртта Си (Матей 5:23, 24; 8:2-4). А видението на Петър (Деян. 10:9-16) е било дадено няколко години след смъртта на Христос. Ако тогава се показва на християните, че са свободни да ядат, каквото искат, защо се случва години след събитието, което осигурява това?
Именно това е позицията, която буди тревога. Защото с оглед доказването на една теза се използват примери, които са се случили в рамките на няколко години, докато вратата за дадената практика може да бъде отворена само в точно определен ден. Това не може да е друго освен противоречие и непоследователност. Само предварително оформено становище може да бъде в основата на такъв непоследователен подход към библейските текстове, в който не се забелязва очевадното противоречие. А това е всичко друго, само не и препоръчан от Библията метод.
Други библейски текстове, които се използват, за да се докаже, че новозаветните вярващи вече не са задължени да се съобразяват с класификацията на чистите и нечистите храни от Стария завет, разглеждаме в статиите Нечистите храни и някои библейски текстове – II и Нечистите храни и някои библейски текстове – III.
Някои от най-използваните аргументи защитаващи тезата, че християните са свободни да ядат всичко, което поискат, се позовават на текстове, които се занимават със съвсем други въпроси. Диетата на последователите на Христос не трябва да включва нечисти храни.