Въпросът за диетата на християнина никога да не трябва да се превръща в първостепенен. Въпреки това е нужно да има някаква яснота около него. В статиите Нечистите храни и някои библейски текстове – I и Нечистите храни и някои библейски текстове – II разглеждаме няколко библейски текста, които биват използвани, за да се докаже, че новозаветните вярващи имат свободата да ядат всичко, което поискат. Проблемът е, че въпросните текстове изобщо не третират този въпрос, а се отнасят за съвсем други неща. Но интересното е, че има още някои библейски текстове, които могат да се използват и се използват, за да се отрекат всякакви старозаветни ограничения в диетата за последователите на Христос. Затова ще трябва да се спрем и на тях.
1. Гностицизъм и диета в Ефес.
Сред най-често използваните текстове в защита на тезата, че новозаветните вярващи могат да ядат всичко, което поискат, е този:
„Които забраняват жененето и повеляват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината. Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение, понеже се освещава чрез Божието слово и молитва“ (1 Тим. 4:3-5).
Това е написано от апостол Павел към Тимотей, който тогава служел в църквата в Ефес. Сякаш тук Павел казва, че всяко нещо, което Бог е създал и което може да бъде изядено, е добро. Всичко, което трябва да се направи, е да имаш благодарно сърце и преди яденето да произнесеш една молитва за освещаването му, и… готово. Звучи като някаква магия, която превръща нещата от непотребни в потребни. Няма как да не поискаме да разгледаме този текст в контекст:
„А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които забраняват жененето и повеляват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината. Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение, понеже се освещава чрез Божието слово и молитва“ (1 Тим. 4:1-5).
Сега нещата стават малко по-ясни. Значи тук Павел говори за някакво пророчество за отстъпление в църквата. Няма голямо значение, дали пророчеството вече е било дадено и апостолът само го цитира или самият той го дава в момента. Важното е, че става дума за предсказание за отстъпление в църквата. Всъщност апостолът вече бил предупредил старейшините на ефеската църква за предстоящото отстъпление, в което високопоставени вярващи от Ефес също ще имат участие (Деян. 20:28-31). Така че съзнанието за настъпващото отстъпване на някои трябва да е било много ясно. И конкретно според това пророчество отстъплението е свързано с „вярата“ (1 Тим. 4:1), която е изразена като „тайната на благочестието“ (1 Тим. 3:16), а именно въплъщението на Божеството в човешка плът. Но това е тайната, която е основата за всяка надежда и източникът на всяка утеха. Във времето на Павел проблеми с приемането на богочовешкото естество на Исус Христос имали гностиците. Точно за тях се говори тук и за тяхното учение и влияние в църквата в Ефес, което по един или друг начин щяло да продължи да измъчва църквата като цяло.
Гностиците вярвали, че всичко материално е зло и понеже човешкото тяло е материално, то е зло и затова страстите му трябва да се потискат. Не е чудно, че те разглеждали брака като отстъпление пред страстите на плътта и затова забранявали „жененето“ (1 Тим. 4:3), понеже било греховно.
Аскетизмът на гностиците достигнал и храната. Те смятали, че от ритуални съображения трябва да има пълно въздържане от определени храни. Вероятно тук Павел има предвид и въздържането от някои храни в дадени религиозни дни. Явно става дума за много сериозни рестрикции по отношение на храната.
Но както брака, така и забранените от гностиците храни били създадени от Бога за употребяване с благодарност от тези, които „вярват и разбират истината“. Павел виждал себе си като „учител на езичниците във вярата и истината“ (1 Тим. 2:7), но никъде не е учел, че диетичните разпоредби от Стария завет са неактуални. Неговата задача била да разяснява решението на апостолския събор, което утвърждавало тези разпоредби (прочетете статията Нечистите храни и някои библейски текстове – II). В диетата на последователя на Христос наистина трябва да има някакви рестрикции, но границите им трябва да бъдат определени от Бога, а не от хора, които са толкова склонни да правят нещата още по-стриктни (и както гностиците правили). Затова Павел дава препратка към сътворението, когато Господ създал както брака, така и храната годна за човека (Бит. 1:26-29). Като Творец на човека Бог знае най-добре, от какво се нуждае той, за да има балансиран и щастлив живот. Въздържането от благословението, което бракът носи, и от ползата за тялото, която определената от Бога храна осигурява, е равнозначно на отхвърляне на Божията мъдрост и воля.
Апостолът бил убеден, че „всяко нещо, създадено от Бога, е добро“ (1 Тим. 4:4). Тук той продължава да използва езика на сътворението и трябва да приемем, че под „всичко“ той има предвид само брака и определената за човека растителна храна, които Господ привел в съществуване, когато създал земята (и които били поставени под сериозни ограничения от страна на гностиците). Именно тогава Господ оценил всичко, което сътворил, включително брака и растителната храна, като „твърде добро“ (Бит. 1:31). Така че препратката към сътворението в този текст не позволява да се мисли за всяка храна, която по времето на Павел или днес е част от диетата на човечеството. По тази причина този текст не може да се посочва като доказателство, че старозаветната класификация на животните на чисти и нечисти е неактуална за християните. Бракът и правилната за човека храна са били „осветени“ (1 Тим. 4:5), т.е. разглеждани като святи, за да бъдат използвани според определената им цел. А това може да бъде разбрано единствено от Божието слово. Само то ни казва, как да гледаме на брака и коя е определената за човека храна. Вярващият, който оформя пътищата си според него, ще бъде постоянен и в молитвата и ще приема с благодарност само храната, която Господ е създал и разрешил за неговото благословение.
Гностицизмът от I век, който смущавал църквата в Ефес, а и изобщо ранната църква, не запазил същата форма на ученията си впоследствие, но голяма част от същността му останала. В 1 Тим. 4:1-5 можем да видим предупреждение за аскетичните течения в християнството като монашеството и постите свързани с определени религиозни празници, а не разрешение да се ядат нечисти храни.
2. Гностицизъм и диета в Колос.
Един от текстовете съдържащи темата за храненето и който евентуално може да бъде отнесен към дебата за диетата на новозаветните вярващи, е този:
„Ако сте умрели с Христос относно първоначалните учения на света, то защо, като че ли живеете в света, се подчинявате на постановления, като: ‘Не се докосвай’, ‘Не вкусвай’, ‘Не пипай’ (които всички се развалят от употреба), според човешки заповеди и учения?“ (Кол. 2:20-22).
Така прочетен този текст може да бъде направен да каже, че съобразяването на диетата със старозаветната класификация на животните на чисти и нечисти е послушание към едно човешко постановление, което казва „Не вкусвай“ на храни, които след смъртта на Христос имаме свободата да ядем. Разбира се, този текст казва всичко друго, само не и това. За да бъде разбиран по този начин, той наистина трябва да бъде направен да казва това. А не това е правилният подход в тълкуването на библейските текстове. И като става дума за правилен подход, никой не може да отрече важността на позоваването на контекста. Това ще се опитаме и да направим. Всъщност една част от този контекст сме разгледали в статията Нечистите храни и някои библейски текстове – I. Там апостол Павел дава указания, че сянковите постановления на церемониалния закон на израилтяните са изпълнили предназначението си и несъобразяването с тях не трябва да води до тревога у колосяните – никой не може да ги осъжда за правилното нещо, което вършат (Кол. 2:14-17).
Какъв точно бил проблемът, който апостолът разглеждал? Това отново били фалшивите учения на гностиците. И църквата в Колос не била подмината от някаква версия на гностицизма и затова апостолът предупреждава вярващите да внимават да не бъдат запленени от нечия философия, „с празна измама, по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос“ (Кол. 2:8). Сигурно няма да можем да възстановим абсолютно точно, в какво се е изразявал мистицизма на тези фалшиви учители, но изглежда е имал както юдейски, така и езически елементи. Той е подценявал по някакъв начин божествеността на Христос и ролята Му в Божия план; приемал е, че не е достатъчно Исус да бъде приет като Месия, но че е нужно и съобразяване с церемониалните изисквания на евреите (ст. 16, 17), и дори изисквал някаква форма на аскетизъм. Така на практика Христос, жертвата Му и резултатите й били отхвърлени (ст. 9, 10). А това неизбежно имало отношение върху начина на живот на вярващите в Него (ст. 11-13). Но това учение било една голяма, добре прикрита измама. То демонстрирало смирение, но в действителност било свързано с поклонението на ангели, а не на Христос (ст. 18, 19). Явно тази форма на аскетизъм заразила някои от колоските християни. За Павел обаче тази доктрина е една от „първоначалните учения на света“, към които вярващите би трябвало вече да са умрели. Макар и да претендирало, че води до духовно извисяване, съобразяването с това учение всъщност било живеене според света (ст. 20-22). Затова и апостолът призовавал към правилна реакция спрямо него.
Какво точно изисквал Павел? Отхвърляне. Фалшивата доктрина трябва да бъде разобличена и отхвърлена. Някои от ученията на гностиците били оформени в правила за въздържане от действие и хранене, от които можем да придобием някаква идея за самите учения. Двете от правилата били: „Не се докосвай“ и „Не пипай“ (Кол. 2:21). Използваните тук две гръцки думи са синоними и се отнасят за пипане, докосване, хващане. Сигурно става дума за старозаветните забрани за докосване на нечисти неща (проказа, мъртви тела и т.н.), което водело до оскверняване (Лев. 12-15 гл.; Числа 19:11-22). С тези изисквания от Мойсеевия закон на израилтяните им било показано, че поклонникът на истинския Бог трябва да се пази чист от морално и физическо оскверняване и да живее за слава на Господа. Но фалшивите учители в Колос сигурно са били добавили още забрани. Въпреки решението на апостолския събор определящо, в каква посока трябва да се развива християнската теология, имало достатъчно симпатизанти на юдейската религиозност, които държали да отведат християните от езически произход към тази неактуална вече система, а освен това и добавяли още изисквания, и то такива с не съвсем юдейски корени.
Другото правило, което Павел цитира, е: „Не вкусвай“ (Кол. 2:21). Апостолът вече бил казал, че съобразяването с хранителни постановления свързани с изискванията на церемониалния закон е вече ненужно. Никой не трябва да бъде съден, ако не следва тези правила (ст. 16, 17). Затова не трябва да има съобразяване и с правилото на гностиците „Не вкусвай“, които най-вероятно са добавяли още ограничения към диетата. Най-вероятно тук имаме същия проблем на извършено от хора увеличаване на рестрикциите върху диетата, както описаното в 1 Тим. 4:3-5, което разгледахме по-горе.
За Павел съблюдаването на юдейските празници и правила, които апостолският събор определил като ненужни за езичниците (прочетете статията Нечистите храни и някои библейски текстове – II), било напразно начинание. Добавянето на езически елементи към тях само влошавало нещата. Така че въпреки връзката им с някои от изискванията на Мойсеевия закон, ученията на колоските мистици били просто „човешки заповеди и учения“ (Кол. 2:22), които, съвсем естествено, трябвало да бъдат отхвърлени. Макар и да създавали вид на смирение и дори „нещадене на тялото“, те всъщност издигали „Аз“-а и не можели по никакъв начин да се справят с човешката природа (ст. 23).
Лесно можем да установим, че няма как текстът от Кол. 2:20-22 да бъде използван срещу библейската класификация на чистите и нечистите животни. Той се занимава със съвсем друг въпрос. Гностицизмът заразил колосяните имал отношение към някои практики на израилтяните, които не само вече не били актуални, но и не се припокривали с диетичните закони, които, от своя страна, имат универсална значимост (прочетете статията Чисти и нечисти храни).
3. Актуалност на святостта.
Храненето е наистина нещо важно. Великият апостол на Новия завет призовавал яденето и пиенето, както и всичко друго, което последователите на Исус правят, да бъде вършено за Божията слава (1 Кор. 10:31). Практикуващите християнството биват определени като „осветените в Христос Исус“ и са „призовани да бъдат светии“ (1 Кор. 1:2). Святостта има ключова роля в живота им. А както сме посочили в статията Чисти и нечисти храни, основният принцип залегнал в изискванията за диетата на Божия народ е това, че Бог е свят и че Той призовава народа Си към святост:
„Защото Аз съм Йехова, вашият Бог; и така, осветете се и бъдете святи, понеже Аз съм свят; и да не се оскверните с никакво животно, пълзящо по земята. Защото Аз съм Господ, Който ви изведох от Египетската земя, за да ви бъда Бог; и така, бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Лев. 11:44, 45).
Но святостта не е запазена само за старозаветния Божий народ. Затова и апостол Петър се позовава именно на този текст от Лев. 11 гл., когато призовава и християните към святост:
„Но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение; защото е писано: ‘Бъдете святи, понеже Аз съм свят'“ (1 Петр. 1:15, 16).
Не можем да допуснем, че апостол Петър е виждал в диетичните принципи на здравния закон изисквания, които са престанали да бъдат валидни за християните. Святостта е вечно актуално очакване за всеки поклонник на истинския Бог. Макар диетата да не е всичко, тя определено е част от живеенето на свят живот и затова трябва да бъде съобразена с божествените изисквания, а не с практиките на незаинтересованите от Бога.
Тезата, че християните са свободни да ядат всичко, което поискат, се позовава на текстове, които се занимават със съвсем други въпроси. Диетата на новозаветните вярващи не може да включва нечисти храни.