Много и различни обвинения са били отправяни във връзка с Елън Уайт (1827-1915), която според адвентистите от седмия ден е била автентичен Божий пророк (прочетете статията Защо вярвам, че Елън Уайт е Божий пророк?). Някои са по-рядко използвани, други – по-често. Едно обаче остава като може би най-сериозното от всички. Критиката го нарича „най-сериозната грешка, която някога е била проповядвана от сестра Уайт“ (Wallace D. Slattery, Are Seventh-day Adventists False Prophets? [Phillipsburg, N. J.: Presbyterian and Reformed Publishing Company, 1990], с. 29), а други определят този проблем като „най-тъмната страница от историята на нашата деноминация“ (W. W. Fletcher, The Reasons For My Faith [Sydney: William Brooks & Co., Ltd., 1932], с. 199). Става дума за доктрината за „затворената врата“. В същността си обвинението е, че Елън Уайт е променила теологията си по даден въпрос (доктрината за „затворената врата“), като и за двете противоположни становища е имала потвърждаващи видения. А това е повече от смущаващо.
Дали обаче изобщо е имало такова нещо или критиката отново разчита повече на въображението отколкото на фактите? Този въпрос е от изключителна важност за правилното разбиране на милеризма, адвентизма и Елън Уайт. Затова си струва да го проучим.
1. Доктрината за „затворената врата“.
Доктрината за „затворената врата“ е била поддържана от адвентните вярващи преди и най-вече след Голямото разочарование от 22 октомври 1844 г., сред които е била и Елън Уайт (тогава все още Елън Хармън). Какво точно е представлявала тази доктрина?
Уйлям Милър и последователите му проповядвали през началото на 40-те години на XIX век скорошността на Второто пришествие на Христос. Те вявали, че то ще се случи през 1844 г. Това движение е наречено „милеризъм“. Последователите на Уйлям Милър разбирали проповядването на вестта за Пришествието като изпълнението на среднощния вик от притчата за десетте девици:
„А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете! Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват. А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори. После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни. А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам“ (Матей 25:6-12).
Милеристите оприличавали разумните девици на призованите да посрещнат завръщащия се Господ, а сватбата – на вечното царство, от което неготовите (неразумните девици) ще бъдат изключени завинаги. Един от най-важните моменти тук е затварянето на вратата:
„‘Вратата се затвори’ означава затваряне на царството на застъпничеството и приключване на евангелския период“ (William Miller, Evidence … of the Second Coming of Christ [1840], с. 237).
Според Милър и последователите му вратата в притчата за десетте девици била вратата на спасението (вратата на милостта) и затварянето й трябва да означава, че благодатното време, в което хората имат възможност да се покаят и да бъдат спасени, е приключило. Всичко това щяло да стане при завръщането на Исус на 22 октомври 1844 г.
Макар че Христос не дошъл в определения ден и последвало разочарование, което в църковната история е познато като „Голямото разочарование“, доктрината за „затворената врата“ станала напълно актуална за адвентните вярващи. Много от тях си мислили, че неидването на Исус на определения ден има за цел да изпита вярата им и да покаже ясно, кои са готовите за Неговото завръщане и кои – не. Тя вярвали, че Христос все пак ще се завърне до няколко дни или може би месеци и че сега живеят точно във времето от частта от притчата, където вратата се затворила. Те били убедени, че всичко, каквото е било възможно да се направи за грешниците, е било направено и вратата на милостта е вече затворена за тях. Единственото, което сега се искало от тях, било да чакат.
Тяхното разбиране било като че ли потвърдено от духовната смърт и разложение сред другите вярващи, които настъпили след отхвърлянето от страна на църквите на вестта от 1844 г. Интересното е, че така са мислили и самите тези църкви и са си го признали. Ето какво пише един автор точно от онова време в популярен религиозен вестник:
„Никога не сме виждали такова всеобщо религиозно отпадане, каквото се забелязва днес. Наистина църквата трябва да се пробуди и да се опита да открие причината за това бедствие. Защото всеки обичащ Сион трябва така да се отнесе към това състояние. Като се съобразим с ‘малкото и единични’ случаи на покаяние и почти безпрецедентното непокаяние и закоравяване на грешниците, неволно възкликваме: ‘Забравил ли е Бог да бъде милостив или вратата на милостта е заключена?'“ („Религиозен телескоп“, цитирано във „Великата борба“, с. 377).
Така че наблюдавайки случващото се в християнските среди в този момент за Елън Уайт и другите адвентни вярващи е било трудно да повярват, че вратата на милостта е все още отворена. Всичко около тях като че ли потвърждавало разбирането им.
До пролетта на 1845 г. обаче повечето от последователите на Милър стигнали до заключението, че щом като Исус не се завърнал на 22 октомври 1844 г., значи периодът от 2300 денонощия не бил изчислен правилно. Наистина в края на този период Христос трябвало да се завърне на земята, но периодът предстоял да приключи в бъдеще. А това също означавало, че вратата на милостта (спасението) е все още отворена. С други думи, те решили, че не Господ ги е водил до този момент и пророчеството все още предстои да се изпълни.
Други започнали да смятат, че вратата наистина е затворена, но това е вратата на „достъп“ до хората – че твърдоглавите са затворили ушите си за божествената вест и по този начин не могат да стигнат до покаяние. Иначе казано те продължили да вярват, че вратата на милостта е затворена.
Имало и една много крайна група вярващи в доктрината за „затворената врата“, които смятали, че Исус наистина се завърнал, но духовно.
Една група от преживелите разочарованието (която образувала по-късно адвентистите от седмия ден) обаче не била съгласна нито със заключението на мнозинството, което поставило под съмнение досегашната им опитност, нито с разбиранията, че Христос бил дошъл духовно. Те вярвали, че изчислението на периода е правилно и че все пак е имало затваряне на една врата. Сред многото въпроси, които чакали отговор, два били от изключителна значимост: Какво точно се случило на 22 октомври 1844 г., в края на 2300-те денонощия? Коя врата била затворена на този ден?
Същата тази група приела обяснението на случилото се по времето на Голямото разочарование дадено от Хайръм Едсън. Той стигнал до заключението, че периодът от 2300 денонощия наистина свършва на 22 октомври 1844 г., но той не засяга Второто пришествие на Исус, както се смятало досега, а Неговата ходатайствена служба. Тя не приключва на този ден, както те вярвали, а преминала в друга фаза – Христос преминал от Светая на небесното светилище в Светая Светих, където Той започнал последната фаза от застъпническата Си служба за хората. Всичко това било точно изпълнение на представеното чрез ритуала в Деня на умилостивението, при който след очистване на отделението на Светая в земното светилище (в което по принцип се служило всеки ден) първосвещеникът очиствал и отделението на Светая Светих (Лев. 16 гл.). Това ставало само веднъж годишно (разгледали сме по-подробно този въпрос в статията Значение на Деня на умилостивението). Така тези вярващи обяснили, коя точно врата е била затворена в този ден – вратата на небесната Светая, за да се отвори вратата на небесната Светая Светих, така както било казано в Откровението:
„До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Святият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма да отваря“ (Откр. 3:7).
Не вратата на спасението, а вратата на небесната Светая се затворила на 22 октомври 1844 г. И щом като Исус продължавал със Своята ходатайствена служба, това трябвало също да означава, че вратата на милостта е все още отворена и всеки, който отиде при Христос, може да бъде спасен.
2. Приписване на видение.
Какво общо има доктрината за „затворената врата“ с Елън Уайт? Критиката на г-жа Уайт твърди, че тя не само е вярвала в доктрината за „затворената врата“, но е и получила видение, което е потвърдило това учение. После обаче Елън Уайт е променила разбирането си по този въпрос и Господ й е дал ново видение, с което я коригирал. Тук критиката твърди, че Елън Уайт променя разбирането си по една доктрина, с което променя и виденията си – те идват като по поръчка. А това вече говори, че тук нещо не е наред. И понеже всичко това е доста смущаващо, критиката твърди, че този проблем се е криел от църквата дълго време.
За пореден път критиците на Елън Уайт проявяват голямо творчество и й приписват неща, които никога не са се случили. Въпросът е, че Елън Уайт никога не е имала видение, което да потвърди вярата й в доктрината за „затворената врата“. Тя го е вярвала, защото това е било разпространеното сред вярващите обяснение за случващото се. Ето какво казва тя по този въпрос:
„Във времето след разочарованието през 1844 г. аз вярвах също както другите адвентни вярващи, че вратата на милостта беше завинаги затворена за света. Тази позиция беше заета преди да ми бъде дадено първото видение. Именно светлината дадена ми от Бога поправи грешката ни и ни позволи да видим правилната позиция“ („Избрани вести“, т. 1, с. 63).
„С моите братя и сестри след времето през ’44 г. аз наистина вярвах, че повече нямаше грешници да се обръщат. Но никога не съм имала видение, че повече няма да се обръщат грешници. Ясно мога да заявя, че никой никога не ме е чул да казвам такова нещо или да е чел такова нещо от изявленията на перото ми… Никога не съм твърдяла или писала, че светът е обречен или прокълнат“ („Избрани вести“, т. 1, с. 74).
Виждаме, че Елън Уайт наистина е вярвала, че вратата на милостта е била вече затворена за грешниците, но никога не е имала видение за „затворената врата“ – тя е имала това разбиране, преди изобщо да е имала видение. Това погрешно разбиране е било коригирано чрез видение – видение, което коригира възглед, а не предишно видение. Ето го и самото видение получено чак през 1849 г.:
„Тогава Исус стана, затвори вратата на Светая и отвори вратата на Светая Светих, премина зад втората завеса и сега стои край ковчега, докъдето достига вярата на Израил. Видях, че Исус бе затворил вратата на Светая и никой човек не може да я отвори и че е отворил вратата на Светая Светих и никой човек не може да я затвори (Откр. 3:7, 8). Откакто Исус е отворил вратата на Светая Светих, където е ковчегът, заповедите блестят и осветяват Божия народ и той е изпитван върху съботния въпрос“ („Настоящата истина“, 01.08.1849 г.).
Елън Уайт е приела библейското обяснение дадено от Хайръм Едсън относно втората фаза от застъпническата служба на Христос в небесното светилище и след това е имала видение, което го е потвърдило. Така погрешният възглед за затворената врата бил поправен. Но както виждаме, тук нямаме промяна на теология и доктрини установени чрез видения, както критиката на Елън Уайт твърди. Ако критиците й са убедени, че тя е имала видение, би трябвало да го посочат. Писанията й са достъпни за всички и не може да представлява проблем да бъде намерено, ако наистина съществува. Но и досега такова не е представено.
3. Библейски пример.
И за да не си помисли някой, че всичко това е нещо много странно и че е невъзможно да се случи на един избран от Бога пророк, нека да разгледаме един подобен случай от Библията.
Минали са години от смъртта и възкресение на Исус, а апостол Петър още вярва, че езичниците са нечисти, че вратата на милостта за тях е затворена и че той не трябва да има нищо общо с тях. Той го е вярвал, не защото е чул Исус Христос да го казва или защото е имал видение, а защото всички евреи са го вярвали. Днес ние знаем, че това не е правилното разбиране по този въпрос, но апостол Петър го е вярвал. Това, че Петър е вярвал в подобно нещо, прави ли го фалшив апостол? Естествено, че не. Възможно е дори за един от най-близките апостоли на Христос да има погрешна позиция по някакъв въпрос. Но това трябвало да се коригира. Затова изхождайки от разбирането му за нещата Господ му дал едно видение:
„И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той се отнесе духом и видя небето отворено и някакъв съд да слиза като голямо платнище, спускано за четирите краища към земята. В него имаше всякакви земни четирикраки, зверове и небесни птици. И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно. И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето“ (Деян. 10:10-16).
Господ показал във видение на Петър едно голямо платнище, което било пълно с всякакви нечисти животни и му заповядал да ги изяде. Целта е била апостол Петър да разбере нещо. Какво е то? Че вече му е позволено да яде нечисти храни? Петър сам обяснява значението на видението. Говорейки на езичниците събрани в дома на един римски офицер той казал:
„И им каза: Вие знаете колко е незаконно за юдеин да се събира или да дружи с другоплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист“ (ст. 28).
Петър бил разбрал значението на видението. Езичниците не били нечисти хора, както той смятал досега. Евангелието трябвало да се проповядва и на тях, защото те не са изключени от спасението. Христос умрял за всички хора и всички трябва да чуят тази спасителна вест. Така погрешното разбиране на апостол Петър било коригирано чрез едно видение. Петър нямал първо видение, което да му каже, че езичниците са нечисти. Той вярвал това, защото всички евреи са го вярвали. Но Господ му дал видение, за да коригира доктрината му за езичниците.
Същият случай имаме и при Елън Уайт. Тя никога не е имала видение, че вратата на милостта е била затворена на 22 октомври 1844 г. Тя го е вярвала, защото всички милеристи са го вярвали. Но тя приела обяснението на Хайръм Едсън за втората фаза от ходатайствената служба на Христос и едва по-късно получила видение по този въпрос, което потвърдило обяснението на Едсън. Начинът, по който било коригирано това неправилно схващане, е много сходен с начинът, по който Господ коригирал неправилното схващане на апостол Петър за езичниците. Ако някой има проблем с Елън Уайт по въпроса за „затворената врата“, значи има проблем и с видението на апостол Петър.
Най-сериозното обвинение срещу Елън Уайт е, че тя е променила теологията си по даден въпрос като и за двете позиции е имала потвърждаващи видения. Подобно нещо обаче никога не се е случвало. Тя е имала видение, което не коригирало предишно видение, а неин погрешен възглед, който е бил възгледът на много хора от онова време.