Най-точният метод за изследване на една библейска книга е този, който е извлечен от самата нея. Но това не е много лесно. Винаги е било по-удобно да приложим метод, който на нас ни допада или с който вече сме свикнали. Подобно действие от наша страна обаче със сигурност ще бъде за сметка на акуратността на тълкуването. Затова е важно винаги да помним, че когато отваряме страниците на книгата Даниил, трябва да оставяме настрана нашите предпочитания, да се опитваме да влезем в света на автора и да разбираме казаното от него така, както той е възнамерявал да бъде разбрано.
Когато става дума за принципите и най-добрите практики при тълкуването на книгата Даниил, едно обхватно разглеждане на въпроса изисква много място. Но тази книга е част от Свещеното писание, което означава, че повечето от принципите за тълкуването на Библията ще бъдат приложими и за нея. Има обаче и някои принципи, които са наистина уникални за апокалиптичната литература. Затова тук ще разгледаме накратко само тези насоки, които специално трябва да се имат предвид при изследването на книгата Даниил.
1. Структура на книгата.
Разбирането на книгата Даниил винаги минава през разбирането на нейния строеж, защото той играе основна роля. Виденията й не трябва да се разглеждат откъснати от книгата, а предвид мястото им в целия строеж на книгата. Тогава те започват да придобиват повече смисъл и значението им може да бъде разбрано. Това означава, че едно от първите неща, които изследователят на книгата ще направи, е да разгледа изследвания текст според мястото му в по-голяма единица текст. Срещата с един стих не може да определи развитието на цялата книга, а този стих винаги трябва да се разглежда в светлината на по-големия строеж на книгата.
Структурата на книгата Даниил не е много проста. Посветили сме специална статия по въпроса, която ви каним да прочетете – Макроструктура на книгата Даниил.
2. Използван стил.
В книгата Даниил имаме използване на повече от един литературен стил. Те трябва да се разпознават, за да бъде разтълкуван текстът точно.
1) Апокалиптика и история
Една част от книгата Даниил е апокалиптична литература и, съвсем естествено, трябва да бъде разглеждана като такава. Макар и да е сложна, не трябва да стигаме до заключението, че апокалиптиката не може да бъде разбрана. Защо ще бъде дадена, ако няма да сме в състояние да стигнем до вестите й? Не трябва да подценяваме сложността на този вид литература, но също така не трябва да приемаме, че разбирането й е невъзможно. Наистина тук изследователят ще има работа със сложни символи и взаимодействията между тях, но това, което трябва да направи, е да установи, какви указания за тълкуването им са дадени в самата книга или на други места и тези указания да бъдат следвани, за да бъдат обяснени според това, което апокалиптиката влага в тях.
Друга част от книгата Даниил представлява история – описание на действителни случаи от живота на пророк Даниил и неговите приятели. Тези истории обаче са така подредени, че заедно с поуките, които могат да се извлекат от тях, те трябва да се разглеждат и като прототипи на бъдещи аналогични събития с по-глобален характер. Така че дори историята в книгата Даниил има пророчески характер.
2) Единично приложение на апокалиптичното пророчество
Приложението на апокалиптичното пророчество е от огромно значение и затова тук ще натъртим на някои неща. Апокалиптичните пророчества имат глобален характер и голям времеви обхват. Това елиминира наличието на несигурния човешки елемент, който съществува при класическите пророчества и внася в тях условност и възможност за повече от едно изпълнение в различно време и при различни условия. Така апокалиптичните пророчества се открояват като безусловни и имащи само едно изпълнение. А това автоматично означава, че при тях двойно изпълнение е невъзможно. Предложението за двойно изпълнение на апокалиптичните пророчества навлиза в директно противоречие с основното предназначение на този вид пророчества – да представят бъдещите събития без условия; да представят бъдещето такова, какво ще бъде (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – II). С предложението при тях да се търси вторично изпълнение те биват ограбени от своята същност и най-важна цел. Затова подобна идея е абсолютно неприемлива. Апокалиптичното пророчество има само едно изпълнение. И това не трябва да се забравя.
3. Тълкуване на символите.
Голямата част от книгата Даниил е съставена от символи и затова знанието как да се тълкуват символите е ключово.
1) Открояване на символичното от буквалното
Разбирането на един символ започва с открояването му. Защото това, че книгата Даниил съдържа символика, не означава, че е съставена единствено и само от символика. Трябва да може да се прави разлика между символичното и буквалното. В книгата Даниил това не е толкова трудно.
Символът е обект или описание, които представляват нещо различно от обичайното им значение. С други думи, при символа се казва едно нещо, а се разбира друго. Първичното, буквално значение на символа е това, което той има в ежедневния живот. Но зад този символ стои и друга идея, която се простира зад буквалното му значение и която може да бъде разбрана само във връзка с това буквално значение. Използването на символи прави една апокалиптична книга трудна за тълкуване, но също така дава много голяма дълбочина на изразяване, защото символите са едно по-гъвкаво средство за описание на настоящата или бъдещата реалност от прозата.
Самият текст може да съдържа указания, които трябва да бъдат следвани. Според Г. К. Бийл има шест начина за разпознаването на един символ:
1) Видимото обвързване на две думи с напълно различно значение;
2) Употребата на ключов описателен термин, който предупреждава читателя за наличието на някакво необичайно значение;
3) Невъзможността за буквално тълкуване;
4) Изказване, което би било изключително погрешно или противоречащо си, ако се възприеме буквално;
5) Контекст, който отхвърля едно буквално значение;
6) Ясна и повторяема фигуративна употреба на същата дума на друго място в книгата.
Дори и не всяко от тези указания да намира място в книгата Даниил, те помагат в разпознаването на символите. А тълкуването на един символ започва с неговото разпознаване. Това не е невъзможна задача.
2) Осигурено тълкувание
Хубавото в апокалиптиката е, че често самата книга дава значението на много от използваните в нея символи. При изследването на книгата на едно място се установява даден символ, на друго място – неговото тълкувание. Но това не винаги е случаят, не винаги има обяснение. Може би някои от символите са били прекалено ясно за първите читатели на книгата и не са се нуждаели от ключ за тях. А може би просто авторът иска ние сами да разберем значението на даден символ. Той може да се намира в много важна част от книгата, която изисква пълната ни концетрация и внимание – нещо, което можем да постигнем, само ако значението на символа не е дадено и се налага сами да се напрегнем, за да го разберем. Така изследвайки символа сме „принудени“ да обърнем по-голямо внимание на съответната част, в която той се намира и така целта на автора да ни ангажира е постигната. Каквато и да е истината, само едно изследване в контекст съобразено с това, което вече е ясно по въпроса, може да доведе до идентифициране на символа, за който няма осигурено тълкувание.
И когато говорим за осигурено в самата книга тълкувание, трябва винаги да помним, че в апокалиптичната литература даването на видението и тълкуванието му са различни неща по отношение на времето. Виждайки виденията си пророк Даниил е бил под специалното влияние на Святия Дух и Той го е отнасял в различни периоди от времето. Тълкуванията на виденията обаче са винаги отнесени към настоящия момент, момента на даването на видението, момента на говоренето. Това е отправната точка в установяването, кое пророкувано събитие е в бъдещето и колко далеч в бъдещето е то.
„Във видение пророкът може да пътува от земята до небето и да се придвижва от минали времена до края на времето. Не е задължително самото видение да е разположено във времето и мястото на пророка. Но когато след това то бъде разтълкувано, обяснението винаги идва във времето, мястото и обстоятелствата на виждащия видението“ (Jon Paulien, „The Hermeneutics of Biblical Apocalyptic,“ unpublished paper, 2004, 25).
3) Рамка на символа
Когато се тълкуват символите, трябва да се помни, че те имат своята рамка. Тя оформя характеристиките на символа, които трябва да се имат предвид в тълкуването и от които не трябва да се излиза. Така рамката не позволява разконцентриране и вкарване в символа на допълнителни характеристики, които биха отклонили от коректното тълкуване.
Пример в тази връзка е идеята, че за вавилонското царство се използва символа на лъва (Дан. 7:4), защото той е цар на животните, а във времето на пророк Даниил Вавилон е бил господстващото царство. Да, но Вавлион е бил господстващ в определен период спрямо царствата, които са негови съвременници. След това той бива покорен от Мидо-Персия, която става господстваща спрямо съвременниците си. В такъв случай символът на лъва като цар на животните би трябвало да се отнася и за Мидо-Персия за нейния период, както и за всяко следващо царство, което покорява предното и става господстващо. Така виждаме, че идеята за лъва като цар на животните не може да се има предвид в използването на този символ. Символът на лъв с орлови крила от Дан. 7:4 се отнася за Вавилон, защото лъвът е един отличителен символ на вавилонската култура (Ерем. 4:6, 7; 25:9; 50:17). Когато един съвременник на Даниил чуе „лъв“, той не може да мисли за нещо друго освен за Вавилон и така знае, че описаното тук се отнася за тази конкретна сила.
Символите трябва да бъдат разглеждани в тяхната рамка. Без тази рамка те биха загубили едно от основните си предназначения – да разкриват бъдещето без условности. Символиката на апокалиптична книга като Даниил трябва да представи картинно борбата между доброто и злото и да даде уверение на вярващия, че Господ контролира всичко и има последната дума. Това трябва да носи утеха на вярващия независимо от коя епоха. Но конкретните фигури трябва да имат и едно конкретно историческо значение и приложение, което изисква символите, които ги представят, да бъдат тълкувани в тяхната рамка. Иначе апоклиптиката ще загуби една от най-силните си страни и основателно ще се отворят врати за какви ли не спекулации.
4) Контекст
Контекстът на даден текст трябва винаги да се има предвид в тълкуването му. Това не е никаква тайна, но все пак е нужно да подчертаем важността на контекста в установяването на даден символ. Контекстът е важен ориентир за определянето, дали даден елемент е символ и как този символ да бъде разтълкуван, ако няма известен ключ за това. Не винаги се случва самата книга да даде тълкувание на използван от нея символ. В тези случаи именно контекстът дава указания за неговото значение.
5) Открояване на същественото от несъщественото
Друг принцип в работата със символите е да се установи, кое в тях оказва по-голяма тежест във видението. Защото в света на символите не всичко бива натоварено със значение. Определени характеристики или развитие в символите съществуват, за да могат да подържат историята, която е представена чрез използваните символи, за да може тя да се случва и да има развитие (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – V).
Тъй като апокалиптиката е най-сложният вид пророчество и вероятно най-сложният режим на боговдъхновението, няма да ни е възможно да схванем цялата динамика на преживяното от пророка. Дали ангелът разкрива само символични картини на Даниил? Или пък Даниил вижда реалностите, но по някакъв начин чрез ангела ги облича в символи? Няма как да разберем всичко. Но това, което можем да установим, е че е нереалистично да очакваме, че всеки съществуващ елемент в текст изпълнен със символи представлява код, който да трябва да се разбие.
4. Други важни моменти.
Нямаме за цел да изчерпим въпроса за правилните практики в тълкуването на книгата Даниил, но ще се спрем на още някои важни моменти.
1) Открояване на личността на Исус Христос и на конфликта между доброто и злото
В тълкуването на книгата Даниил никога не бива да се забравя, че като всяка друга библейска книга и тя има за цел да издигне Месията, Исус Христос. Изследователят лесно може да бъде „заклещен“ между разбиването на кода на някакъв символ и мисълта за неговото историческо или пророческо приложение и така да изгуби от погледа най-важната личност на книгата и най-важната й вест. Никой тълкувател не може да си позволи да бъде отклонен от Исус Христос в тълкуването. Божият Син трябва да остане в центъра на всяко изследване и тълкувание.
Със сигурност оформената в книгата Даниил картина на гонение на светиите и техния триумф над малкия рог, както и победата над всеки негативен образ в книгата е била насърчаваща за съвременниците на Даниил. Такова трябва да е виждането и на всеки съвременен изследовател на книгата му. Картинността на апокалиптиката изисква зад символите й да се вижда едно по-дълбоко ниво на конфликта между доброто и злото. Те свързват една конкретна криза с по-голямата картина, която стои зад нея – борбата между Христос и Сатана по принцип. Всяко тълкувание трябва да води до едно по-добро разбиране на Великата борба между Христос и Сатана.
2) Открояване на теология
Най-ползотворният начин на четене на една библейска книга е последователното четене – от началото до края на книгата, след това отново от началото до нейния край – отново и отново. Това помага за схващането на книгата като едно цяло, позволява да се откроят важните й въпроси и облекчава разбирането на това как те биват развити в книгата. По същия начин трябва да се изследва и книгата Даниил. Това не е особено трудно, защото книгата е сравнително кратка, така че последователното й четене, отновно и отново, отново и отново, е лесно постижимо. Това е най-добрият начин за поглъщането на съдържанието й и помага за разбирането на вестите й. При такова изследване, така да се каже, авторът на книгата контролира нещата, а не изследователят. Авторът води от една идея към друга, така че не се позволява на нуждите и обстоятелствата на тълкувателя да влияят в оформянето на тълкуванието. Разбира се, тук е нужно и специалното усилие на изследователя да не вижда в текстовете това, което му се иска, а да остави те да го учат.
Когато става дума за коментар на книгата Даниил, сме свикнали с книги и курсове, които го разглеждат стих по стих. Този подход със сигурност е полезен и има своето място в служенето на църквата, но един друг подход помага повече за едно по-обхватно и дълбоко разбиране – разглеждането на книгата Даниил по теологии. Най-общо казано в този случай теологията е развито учение. Книгата Даниил има своята теология (своето учение, което развива в текстовете си) за Божеството, Великата борба между Христос и Сатана, Божия народ, съдът, небесното светилище и т.н. Открояването на всяка една теология и как точно тя бива развита в книгата е изключително обогатяващо преживяване, което отваря нови перспективи и разкрива нови висини на божественото откровение.
Някои от най-важните принципи в тълкуването на книгата Даниил са свързани със структурата на книгата и работата със символите.